петък, 4 декември 2009 г.

ЧУДЕСАТА НА СВ. БОГОРОДИЦА ОТ ВРАЧЕШ НЕ СЕКВАТ 120 ГОДИНИ


Иконата на Пресвета Богородица е известна като "Радуйся благодатная Марие". Намират я през лятото на 1890 година, когато Божията Майка се явява във видение на благочестивия младеж Атанас Якимовски-Комитски от ботевградското село Врачеш. Атанас е заспал под едно вековно крушово дърво в самия край на Врачешката долина край пътя водещ до старопланинския връх Мургаш. "Защо спиш тук? Знаеш ли какво я това място - пита го насън Божията Майка и добавя - Тук някога имаше манастир, но турците го изгориха, а монасите избиха..." Богородица показва къде точно се намира храма на манастира "Св. 40 мъченици" и посочва на Атанас мястото на лековитото аязмо, което се намира на височината над обителта. Атанас се събужда без да е сигурен дали това наистина е било сън и хуква към селото да каже, че наистина му се е явила Богородица.
На мястото пристига почти цялото село, начело със свещеника, кмета и даскала. Започват да копаят и откриват наистина основите на черква, костите на убитите мъченически монаси и прочутата днес чудотворна икона на Врачешката света Богородица. Тя се оказва неповредена от пожара. Веднага започва възстановяването на манастира - в онези времена българите не са чакали пари по проекти, нито властта да отпусне субсидия, а опазването на светинята смятали за свое лично дело и дълг. При започването на новата черква от майстор Вуно Марков тленните останки на монасите са предадени в костницата на Рилския манастир, там са и днес.
Местен художник решава да освежи иконата и полага върху нея по-ярко и наивно изображение, което оцелява до 1990 година. Тогава сестрите от девическата обител дават иконата да се реставрира. При работата, както си спомня игуменията - 95-годишната майка Евпраксия, се откриват два пласта.
Под тях изгрява най-старото изображение, с което Богородицата от Врачеш е известна днес.
Стилистиката на иконата препраща тя да е рисувана през 17 век, когато за пореден път манастирът е възстановяван, заключават експерти. Според иконографските образци, тя се отнася към типа богородични изображения "Достойно ест". Ангели от двете страни на Богородица държат в ръце надпис на старобългарски "Радуйся благодатная Марие", откъдето идва и името на иконата, обяснява сестра Касиана, заместничка на игуменията.
Манастирът "Св. 40 мъченици" е основан още през 1230 година веднага след разгромната победа на цар Иван-Асен ІІ над Теодор Комнин при Клокотница. Битката се случила на деня на 40-те воини от Севастия арменска, които били известни с доблестта и смелостта си. Светиите покровители били християни и не се отказвали от вярата си във времената на най-големи гонения срещу Христовата Църква. За това били хвърлени посред зима в ледено високопланинско езеро. Житието им разказва, че телата им се напуквали от студа, но само един от тях не издържал, излязъл и се втурнал към приготвената за изкушение затоплена баня, за да се строполи мъртъв. Мястото му заел не кой да е, а тъмничарят, който видял от небето да се спускат ярки небесни венци над мъчениците. Само за отпадналия нямало венец. "И аз съм християнин!" извикал тъмничарят, събудил другите пазачи, хвърлил дрехите си и влязъл в езерото, за да допълни броя на 40 воини Христови, чиито подвиг освещава Великопостната Четиридесетница. По примера на светите 40 великомъченици братствата на Врачешкия манастир векове наред се трудели в усилни подвизи, за което и били удостоени с чудесното откриване на чудотворната богородична икона "Радуйся благодатная Марие" и възстановяването на обителта.
Днес манастирът е девически, както вероятно е пожелала Пресветата Дева Мария, а майка Евпраксия на 95 години продължава да се моли коленопреклонно през чудотворния лик на Божията Майка от 12 май 1937 година. Тогава обикновеното момиче от Гложене, Тетевенско, по име Тота, чула глас от небето, който й казал: "Няма да се жениш!" На 23 март 1941 година Тота и една нова послушница - по-голямата Кръстанка, приемат монашеско пострижение в ботевградската черква от дядо Филарет. Тота приема името Евпраксия, а Кръстанка става по-сетнешната първа легендарна игумения на Врачешката обител с името Касиана. Твърдостта и боголюбието на двете монахини скоро са възнаградени с разширяване на обителта, с увеличаване на братството, но и с тежки изпитания. Майка Касиана е арестувана след 1944 година заради пренощуването в обителта на човек, търсен от тогавашната власт. Без никаква вина смирената монахиня прекарва две години в затвора. Там така неистово и непрестанно се моли и благодари на Бога за изпратеното изпитание, че расото й се протърква и 3 дупки по него очертали кръст от честото й прекръстване.
Майка Касиана се преставя в Господа през 1976 година и е погребана в двора на обителта. Днес нейното монашеско име носи помощничката на майка Евпраксия - Касиана, която посреща поклонниците и разказва за манастира и чудотворната икона.
По традиция богомолците, които идват в светата обител със своите проблеми след поклонение пред иконата се изкачват по стръмната пътека към манастирското аязмо, от което взимат вода за изцеление и "харизват" болните си близки на манастира.
Тази типично българска монашеска традиция на харизването означава, че те записват имената на нуждаещите се от подкрепата на Богородица, за да Й възложат грижите за тях, както и на молитвеното застъпничество на св. 40 мъченици. Самата Божия Майка обещала при явяването си на Атанас Якимовски, всеки, който идва с вяра при аязмото над манастира, да получи изцеление от каквато и болест да е поразен. 120 години образът на преоткритата икона не е изневерил на обета си пред вярващите християни.
Чудесата, които Богородица извършва по молитвите на покланящите се пред нейната икона са многобройни, но от тях най-ярките и най-скорошните са тези: През 2001 г. страховит горски пожар от близката букова гора заплашва манастира. Недалеч минава и газопровод. Разпореждат спешна евакуация на манастира. Майка Евпраксия отказва и успокоява властите. Пред иконата се извършва молебен, за който идват и свещеници от Ботевград, Врачеш и околните села. На другия ден пожарът внезапно секва. Линията между изгорялата и запазената гора е толкова ясна, все едно, че крава е опасла ивицата.
Миналата година родители довеждат детенцето си от Асеновград. То е само на 18 месеца, но страда от атрофия на мускулите на краката и няма надежда да се оправи. Близките му се покланят на иконата, харизват детето на грижите на Богородица и се качват на аязмото. Тази година са дошли отново, за да Й благодарят - детето вече е проходило!
Пред иконата се покланят и много бездетни, на които медицината е безсилна да помогне. Такова е семейството на П. и Т. от Ботевградско. Те са семейство от 10 години, но нямат деца. Свещеник им прочита молитва пред иконата през 2008 г. (чете се специалният Богородичен Параклис ) и ето, че тази година им се раждат близнаци. Същото се случва и с техните съселяни Р. и Н. Те са бездетни от дълги години, но след поклон пред иконата също им се ражда дете. П. и К. са дошли преди месец да благодарят - жената е бременна в деветия месец, а дълго време са били бездетни. Помолили са се пред иконата, харизали са имената си. Познатия път на молитви и харизване следват и С. и Х. от Хасково - също без деца, и през 2007 година им се ражда наследник.
Всички тези случаи са записани от сестрите в манастира. Описани са и други.
През 2008 година на 8 годишната М. от Ботевград се налага да се направи тежка черепно-мозъчна операция. Лекарите деликатно осведомяват близките, че шансовете за успех са нищожни. Те записват името на детето като харизано на грижите на Богородица и веднага настъпва подобрение. Активен спортист се разболява от хепатит В при преливане на кръв. Черният му дроб е увреден необратимо. Лекарите го съветват да забрави за спорта. Покланя се на иконата многократно и отива до аязмото през лятото на 2006 г. При направените след това изследвания същият лекар констатира, че черният му дроб е на човек, който никога не е боледувал. Спортната му кариера продължава и днес.
Монахинята, която обикновено посреща поклонниците, подчертава, че не иконата като изображение изцерява, а Бог по молитвите на Богородица. Това открило се по вярата на Атанас Якимовски чудодейно запазено иконографско изображение е свидетелство за вяра и благочестие. Всеки, който пристъпи с вяра, искрена молитва и покаяние за греховете си, ще получи милостта на Всемилостивия Бог по застъпничеството на Пречистата Дева Мария.

Първа публикация: в. „24 часа”, 4 декември 2009 г.