четвъртък, 1 април 2010 г.

ЗА ВРЕДАТА И ПОЛЗАТА ОТ КЛЕВЕТАТА


Опитвам се да се сетя някога православен монах да е давал някого под съд за обида или клевета на публично място. Не можах да се сетя... Но пък откривам, че не само аз съм си задавал този въпрос. Очевидно това много по-задълбочено са проучвали издателите на жълти вестници и просташки телевизионни „шоу-програми”. И много по-отдавна са открили, че колкото и лъжи и манипулации да сипят срещу Църквата, пряко засегнатите няма да се защитят. Защото вярват право и право славят Бога, Който обясни на първите повярвали, че в света ще имат скърби, но да дерзаят – Иисус Христос победи света (Иоан 16:33). На победения свят на злото – това му остава – да си отмъщава обсебвайки неистово желаещи да се докоснат до онази, другата слава на 20-те минути, дори и с цената на потъпкване на съвестта. И това изкушение не е предназначено само за най-изпадналите – отличен фотограф-репортер се гордее, че „хванал” часовника на ръката на митрополит. Че този часовник е подарък и е имитация, това за събрата на Папарацо няма значение...
Скъп часовник на ръката на монах може да учуди някого – все пак всички ние сме наследници в някаква степен на онзи болшевишки манталитет, който шумно държи сметка за имуществото на другия и патетично задава въпроса: откъде са тези пари! И в същото време се озлобява, страда и се ожесточава, когато някой по същия начин почне да се заглежда в неговата лична собственост.
Това е разбраемо. Неразбираемо е откъде взима наглостта си авторът на две вестникарски страници клевети в броя на „168 часа” от 11-18 март 2010 г. Там под снимките на православни манастири се твърди, че са притежание на архиереи на Българската Православна Църква! Без капка срам една скромна женица на средна възраст, чието име няма защо да споменаваме, си е позволила, за вероятно още по-скромен хонорар, в последните седмици на Великия пост да сплете клеветата, че сградата с кулата на манастира в Хаджидимово – „Св. Георги Победоносец” е някакъв уж много луксозен личен сарай на Неврокопския митрополит Натанаил.
Какво рискува авторката? Никой читател няма да тръгне натам да проверява дали написаното е истина. Нали затова според всенародното убеждение съществуват вестниците – да ни разказват това, което не можем да видим лично. Нито пък дядо Натанаил ще я даде под съд. И тези, които не го познават отблизо, знаят какъв монашески живот живее дядото.
А ние, православните, които знаем каква е истината, ще предпочетем да не се гневим на жалката клевета, за да не се въвличаме в страсти в навечерието на празника на Христовото Възкресение. Освен това знаем и че вярващият православен подвижник извлича голяма полза от това да го хулят и обиждат несправедливо. Тази полза е в укрепване на смирението и незлобливостта. Не той, обиденият, ще изобличава и не той ще отмъщава. Това прави Бог и го прави пред лицето на всички.
За авторката на съчинението по снимка случайно знам, че е родена в едно село близо до града, в който гордо носи званието „кореспондент” на вестника дал трибуна на лъжата. Това село се гордеело, че в него няма нито един жител мюсюлманин, за разлика от много други населени места в района. Нещо подобно представлява за долината на река Места и неизмазаната поради липса на средства и работна ръка кула от снимката с бойници като на крепост извисяваща се в средата на манастира. Тази кула само за пошлата душа не може да е символ на Православието като крепост изправена срещу минаретата на джамиите в селата в Западните Родопи, за които се твърди основателно, че се произвеждат с петродолари. Който не е стъпвал там не знае, че и в най-малкото село има джамия, а в някои – две и повече. Право на мохамеданите е да си отстояват вярата. Наше право и право на Неврокопския владика е да отстоява нашата. Но чие право защитава тогава нещаствата поръчкова клеветница? Това на демоните, които говорят и действат чрез нас хората, когато от алчност, суета, нездрава амбиция и духовен провинциализъм предаваме сърдечната крепост на врага на Христа и Църквата Му. Каква е наградата на предателя отдавна знаем и само след няколко дни ще си я припомним отново. Не е случайно, че Евангелието пази спомена за това предателство и за съдбата на неговия извършител: за да е това предупреждение към всеки, който дръзне да изкушава верните на Бога.
Сигурен съм, че много скоро проводницата на клеветата ще осъзнае тежестта на нравственото престъпление, което върши. И да успее да се покае приживе, как ще поправи повредата в сърцата на всички, които приемат отровата на манипулацията безкритично?


Първа публикация: www.sveta-nedelia.org, 23 март 2010