ЦЪРКВАТА И ФИНАНСОВАТА КРИЗА

През 1987 година старецът Паисий Светогорец провижда финансовото бъдеще на Гърция: „По много лукав начин се опитват да установят нова финансова система и да поставят капан по пътя на християните. В Гърция прилагането на тази система се отложи за известно време...”i

Кризата е факт и тя има съвсем конкретни измерения. За хората с различни убеждения и вероизповедание обаче причините, които доведоха до нея са различни. Преобладава мнението, че гърците не обичат да работят, гъвкави са със структурите на Европейския Съюз, който ги толерира, заради античното им наследство. Струва си обаче да се замислим дали, когато сред страните членки на ЕС има вече 4 православни страни – Гърция, Кипър, България и Румъния – и е въпрос на време към такова членство да пристъпят Сърбия, Черна гора и Македония, някой не възприема това като заплаха.

Преди около два месеца един бивш кандидат за кмет на София каза в телевизионно предаване, че Гърция има проблеми, защото е православна. Наскоро пък известен журналист обяви в блога си, че не ни трябва „реформа, а реформация”, повтаряйки постулата на австрийския социолог и философ Макс Вебер от 1904-5 г., че прогресът „е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята”, и който възниква само при протестантите в резултат на специфичния за тях аскетизъм ii. Иначе казано, при протестантите повече се работи, по-малко се харчи, и не се прахосва въобще.

Към книгата на Вебер за „Етиката на протестантството и духът на капитализма” все по-често се посяга, за да се докаже, че точно този стремеж на протестанта – да трупа печалба, но да живее под възможностите си, е в основата на икономическото развитие на Запада, и съответно – на изоставането на европейския Изток.

Написаното някога се възприема като доказателство, без да се търси отговор, защо човекът е мислел така в оная драматична епоха за немскоезичните държави, на които предстояло да се обединят около протестантска Прусия или около католическата Австрия. Около тези две държави се образували съответно протестантска и католическа коалиция, които през 1866 година се сблъскали при моравския град Садова.

Прусите побеждават и с това затвърждават тезата, че протестантизмът е по-мощен във военно, икономическо и политическо отношение.

Когато е ставало дума за тази напоследък често цитирана книга, сме обръщали внимание, че има развити страни, като Япония, която въобще не е християнска, и като католическите Франция и Италия, които са сред най-развитите страни. САЩ пък се гордеят, че са многорелигиозна държава – всеки изповядва каквото си иска. Имат си регистрирана и сатанистка „църква” със свои „свещеници” във въоръжените сили.

Е, те просто са били далеч от Вебер, затова не ги е взел предвид. А, и не него трябва да анализираме, а един друг възел от въпроси, централен сред които е, как и защо именно в страните, които се определят като традиционно протестантски, по-напред се развиват банковото дело, застраховането и създаването на пенсионните фондове. Би било поучително. Защото тези неотменни спътници на западния просперитет се свързват с една друга традиция, която пък съвсем не е християнска – на сарафите, които Христос гони с камшик от Соломоновия храм...

Няма защо да носим вода от девет дерета, за да го доказваме: днешната т.нар. „световна финансова криза” се дължи на една шепа хора, колкото се събират в заседателната зала на американската банка Голдмън Сакс (някъде я изписват „Голдън Сакс”). Тези няколко души са спечелили с машинации много милиарди, причинявайки фалита на цели държави и отнемайки собствеността на милиони хора, които нищо не разбират нито от Вебер, нито от финанси.

Е, същите тези Голдмън Сакс са в основата и на гръцката финансова криза. В Америка открито се говори, че са си послужили с измама и в двата случая, но никой не ги арестува, не взима от тях ограбеното и не го връща на ограбените. Вместо това гръцкото правителство взима решението да почне да облага имотите на Църквата, които не са придобити със спекулации, а са й предадени от дарители, чиято воля според всяко минало, настоящо и бъдещо законодателство по четирите краища на земята, трябва да се спазва. Така със сигурност е и според „етиката” на Вебер.

Как точно са извършени тези измами, трудно ще можем да разкажем, тъй като това си е тясната специалност на измамниците. Те не работят друго и за друго не мислят. Но че са извършени измами, това обявява не кой да е, а американската Комисия за регулиране на ценни книжа и фондови борси! За това съобщава най-авторитетният сайт за такава информация Блумбърг (Bloomberg.com). Голдман Сакс (Goldman Sachs) умишлено е прикривала най-важната информация за така наречените „финансови продукти”, които са свързани с ипотечните кредити. Тези продукти са всъщност ипотеките, които хората правят върху жилищата си, за да вземат кредит. Банките с мащабни рекламни кампании карат хората да взимат кредити. След като капиталът на банката, който се състои най-вече от вложенията на други клиенти, започне да се топи, банкерите изведнъж започват да продават ипотеките маскирани като "финансов продукт". Печалбата идва от това, че човекът взел кредит връща повече пари, отколкото е взел, а ако не може да ги върне, собственикът на "финансовия продукт" - ипотеката, е свободен да му продаде жилището и да се облагодетелствува от разликата между цената на "финансовия продукт" и получените при продажбата на ипотекираното имущество пари. Финансовият продукт може да се препродаде многократно и накрая този, който е ипотекирал къщата си срещу кредит дори не знае на кого дължи парите. Когато обаче банките се изпразнят да дават кредити и не могат да обслужват бизнеса, който разчита на техните пари (както у нас се случи със строителното предприемачество), започва да се усеща остро липсата на пари по веригата на взаимоотношенията. В резултат взелите кредит не могат да го върнат и съответно губят своето ипотекирано имущество. Това е механизмът, по който за кратко време цели държави се сриват. Стратегът на тази операция измисля предварително всичко това с лист и молив или наум, а медиите търсят под вола теле, като обясняват на зарибените длъжници, че някаква кой знае каква политическа, икономическа и дори характерна за нацията причина, е в основата на кризата.
Механизмът на такъв род афери е много подобен на дейността на срутилата се у нас пирамида "Лайф Чойс Интернешънъл". Нейният създател Майкъл Капустин, който лежа години за това в Централния софийски затвор, продаваше финансов продукт "Откупваема доверителна разписка". Това трябва да ни наведе на мисълта, че организациите (включително и банки), които продават обещания за бъдещи печалби, са чисто и просто пирамидални структури. В конкретния случай пирамидата се спасява от провал, като продава ценните книжа на някой, комуто предстои да преживее загубата - на друга такава организация. Вината за загубата си остава у купувача, който не си е отварял очите на четири и се е доверил на рекламата, а причината за това е неговата алчност, както е по-правилно да се нарича движещата сила на прогреса героизиран от Вебер.

Становището на Комисията за регулиране на ценни книжа и фондови борси е, че Голдмън Сакс са предизвикали умишлено кризата в САЩ и затова е заведено дело срещу... един вицепрезидент, някой си Фабрис Тур, не срещу цялото ръководство на банката, която е планирала, одобрила и прокарала стратегията на измамата. "Продуктът беше нов и сложен, но заблудата и конфликтите са стари и прости", това казва пред сайта Bloomberg Робърт Кузами, изпълнителен директор на контролната комисия.

Според информация на тази Комисия две европейски банки били загубили близо 1 милиард долара, купувайки от ипотечните книжа. Връзката на тези събития с нашата действителност е фалитът на една известна у нас банка, чиито кадри бяха в управлението на България в последното десетилетие – Лемън Брадърс (Lehman Brothers).

Подобни машинации обаче преди около 80 години предизвикаха и т.нар Голяма депресия в САЩ, която фалира малките и средни предприятия и съсредоточи собствеността у хора, които нямат никаква заслуга за развитието на американската икономика, но бяха много опитни във финансовите далавери. Основна сила на тези машинации е внушеното желание на обикновените хора да трупат печалба без да си мърдат пръста – като само вкарат парите си в акции, които ту се оскъпяват, ту поевтиняват, докато един ден станат просто хартийки, но хартийки, които представляват собствеността върху техните работилници, машини, домове, земя... Лишени от средствата за производство, те лишават другите по веригата от средства за препитание.

За българите преживели последните 20 години у нас, тази картина е добре позната.

Да се върнем на Голдмън Сакс. Тази банка е основана през 1868 година от емигранта Маркус Голдман, който обаче не е протестант. Не е и католик, нито православен. Той е от рода на тези, които Христос изгонил с бича от храма... По това време САЩ са по Източното крайбрежие на контитента и в Калифорния, която заедно с Аляска е доскоро руска колония. Прериите са все още заети от индианци. Земята се обработва от решени на всичко бедняци от всички краища на Европа, сред които се открояват коравите ирландци.

Ето че в земята на неограничените възможности пристигат и съплеменниците на Голдман - братята Хенри, Емануел и Майер Леман – основателите на Леман Брадърс, които създават първата стокова борса за търговия с памук, с което много „улесняват” търговията с този продукт и сродните му. Днес те са „инвестиционен холдинг”.

Борсите, борсовите игри и свободата на машинациите, според съвременните икономически представи, са уж много важна и прогресивна характеристика на напредъка. Те са уж и важна част и едва ли не икономическата основа на така наречената демокрация. Ако се посегне на борсовия механизъм, уж се посяга на демокрацията като политически модел и обратно, а от такова именно посегателство уж трябва да идват кризите. Да, но как да си обясним, че след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. икономическият разтеж на американската икономика се повиши с 4 %! Голдмън Сакс не са встрани от този процес. За първите 6 месеца на 2004 г. те са реализирали печалби от 2 милиарда долара!iii

На пръв поглед хората около заседателната маса в Голдмън Сакс би трябвало да са преследвани от властта, да са постоянно под наблюдение и постоянно да ги тормозят всякакви проверки, както това става в други страни. Но, не. През пролетта на 2006 г. тогавашния президент Буш назначава за министър на финансите служител именно на Голдмън Сакс – Хенри Полсън – изпълнителен директор и крупен акционер в банката от 1998 до 2006 . Какво ли мислят критиците на „конспиративните теории” по този въпрос?

Един ден банките, които са стимулирани да дават като луди кредити, се оказват без пари, и всичко, което притежават са дълговете на клиентите си, които са си заложили де що имат за залагане. Тогава други банки „купуват дълговете” и без да стават официално собственици на тези банки, са фактическите такива. Нали, който плаща, той поръчва музиката. Така имуществото на неизрядните кредитори, от този момент вече е собственост на по-едрите банки, те пък на такива косатки като Голдмън Сакс. Отвън обаче това не се вижда.

Самата банка пък пуска „свои акции” на пазара, който се контролира от играчи от нейния калибър и – хоп, през 2008 продава дялове за 5 милиарда долара. Така Голдмън Сакс прибират значителна печалба преди да се е разбрало, че поради кризата там, където са ипотеките, купувачите на "финансовия продукт" няма да приберат обратно не само печалба, но и това, което са дали, за да купят полиците. Ако репутацията на Голмън Сакс пострада и акциите й се обезценят, тя може да си ги изкупи обратно на много по-ниска цена. Печалбата от разликата пак ще е милиарди.

Ако въпреки неоправданото даване на кредити в една страна, тя по някаква причина остане стабилна, то има други ходове за осъществяване на умишлен фалит. От играчите около заседателната маса зависи за няколко часа да сринат долара и всяка друга валута с друга машинация и акционерите като луди ще почнат да продават обезценяващите се акции. Акулата ще си ги глътне обратно.

В края на април тази година стана ясно, че разследвания срещу Голдмън Сакс ще има и в Германия и във Великобритания. От схемата с финансовия продукт пострада Шотландската кралска банка, която трябва да покрие дълг от $841 млн. на холандска банка, част от активите на която е закупила. Да, обаче 84% от шотландската банка са собственост на британското правителство, което иначе много упорито ни съветва, нас българите, да разпродаваме всичко държавно! Германската IKB Deutsche Industriebank AG пък губи почти цялата си инвестиция от $180 млн.

И ето, че пак тази сръчна рожба на някогашните сарафи в двора на Храма, които разменяли срещу печалба официалната римска монета за връзки с неосквернени шекели, с които вярващите купували животни и птици за жертвоприношение, днес вече се оказва замесена в голямата измама на едно предишно гръцко правителство, с което била сключена сделка през 2002 година... Целта била да се скрие истинският размер на бюжетния дефицит на държавата, така че тя да си получава регулярно идващите от Брюксел пари.

Гърция взела много пари назаем от големия лихвар, но по документи парите не били толкова много. Така Евросъюзът не бил притеснен да вкара страната в еврозоната – за да бъде гръцка валута еврото вместо най-старата съществуваща в света - драхмата. Ако истината беше ясна, то това нямаше да се случи. Дългът, разбира се, си остава, и той е към тези, които печелят при всяко положение – и при криза и при разцвет. Евросъюзът е поставил условие страните, които преминават към новата валута, да имат равнище на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. В реч, цитирана от сайта Блумбърг, германският канцлер Ангела Меркел заявява в прав текст: "Гърция фалшифицира статистическите си данни от години. Скандално е, ако същите банки, които ни докараха до ръба на пропастта, са помогнали на Гърция да направи това". Скандално е наистина, но как да повярваме, че това е убягнало на американското правителство, което е преплетено със скандалната банка. През 2001 г. Гърция е получила извънредно кредитиране от Голдмън Сакс, което не е било осчетоводено като такова. А там по това време е работил повиканият от Буш за министър на финансите Полсън!

Едва сега сред финансовите специалисти се загнездва подозрението, че за инвестиционните банки от рода на Голдмън Сакс в комбинация с т.нар. „хедж фондове” (които изработват финансовия продукт) е практика те съзнателно да действат във вреда на своите клиенти.

Как обаче би могло едно демократично правителство, което съжителства в ЕС толкова години с другите „развити демокрации”, да прокара такава крупна измама и с каква цел? Да се задържи на власт? Но властта в Гърция от 1949 година до сега (с изключението на седемте години, през които управляваха полковниците) е по традиция в ръцете на три фамилии: Караманлис, Мицотакис (Бакоянис), Папандреу.

Отговорът вероятно остава затворен в обществото на Билдербергите, които от 14 до 16 май 2009 година имаха своята годишна среща не къде да е, а в Атина. Тази организация, която е създадена през 1954 г. от масони и обединява високопоставени правителствени служители, индустриалци и лица с влияние в науката, културата и медиите до днес обсъжда ежегодно в детайли проблеми от всякакъв характер, но никой от участниците в срещите не говори, какво се обсъжда там. За сигурността на участниците и за опазване на информацията се грижат сили на мощни правителства и се отделят сериозни средства iv. Да се наеме човек да изяснява каква е връзката между Голмън Сакс и Билдербергите е неблагодарна задача - всеки извод ще срещне отдавна изработено от медийни специалисти предубеждение към такъв род разкрития. В този случай обаче връзката е управляващата по време на гръцката афера върхушка в нашата южна съседка.

Та, на миналогодишната ежегодна среща на обществото на Билдербергите от гръцка страна са присъствали тогавашния министър на външните работи Дора Бакояни, министърът на финансите Янис Папатанасиу, Георгиос Арапоглу – управител на националната банка на Гърция и други. Всички те са били наясно с машинацията извършена с помощта на Голдмън Сакс. А няколко от основните теми са се въртели около икономическата криза, за която пък е било съвсем ясно, че е сътворена от Голдмън Сакс.

По това време няма действащ специалист по финансите, който да не знае какво се случва в Гърция! „Ако търсите пример за политически елит, който мисли, че членството в еврозоната е панацея, - казва през 2009 г. Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон, - само погледнете Гърция. Тя наистина е в беда.”

Още през 2009 г., преди да станат официално известни подозренията за измамата, има предвиждания, че само след 3 години – през 2012 г. дълговете на Гърция ще достигнат 125% от брутния вътрешен продукт – от всичко, което държавата и гръцкия народ (заедно с работниците-емигранти) произвежда!

Има сериозно основание да се мисли, че идващите на власт от началото на септември социалисти на следващия от династията Папандреу – Георгиос, много добре са знаели какво наследяват.

Както казва Саймън Тилфорд, управляващите в Гърция твърде много разчитат на влизането в еврозоната.

Но дали само това е целта на тази сложна манипулация?

Тук пак ще се наложи да напомним известното интервю на бившият „велик магистър” на масонската ложа Велик изток на Франция Жан-Мишел Кийярд, в което той разкри пред белгийското списание Le Soir намерението на прикриващите се като уж толерантни към Църквата и всяка религиозност масони да открият свое представителство в Европейската Комисия, за да се борят "срещу влиянието на Църквата". Те били обезпокоени от изказване на Жозе Барозу в румънския град Сибиу на икуменическа среща, пред която последният заявил уважение към религията.

Ами, че в същото интервю Кийярд говори за общомасонски конгрес в Гърция през 2007 година! Е, връзката между масонството и Билдербергите е повече от ясна, а и не се крие от членовете и участниците в двете конфигурации, които са всъщност клонове на едно и също движение. Как бихме могли да предположим, че форум като общомасонския конгрес ще мине в Гърция без знанието на управляващите?

Европейският Съюз и Международният валутен фонд ще дадат на Гърция 110 милиарда евро в период от 3 години, като от европейска страна тежестта ще бъде поета от развитите държави в Съюза.

Там е работата обаче, че по член 125 от т.нар. „Договор за функционирането на Европейския съюз”, който е подписан от всички страни-членки, е абсолютно забранено прехвърлянето на финансовите отговорности на една страна върху Съюза. Нито пък всяка отделна страна от ЕС може да си позволи да се обвързва с дълговете на Гърция.

Помощта обаче е факт. Коя е силата, която е в състояние за заобиколи европейското законодателство, което иначе е много строго, когато трябва да спре парите за България?

И, ето че Съюзът на държавите, които доскоро се гордееха, че са с християнски корени, но приеха на 29 октомври 2004 г. в Рим „Договор за въвеждане на Конституция за Европа”, в който екипът ръководен от бившият френски президент Жискар д’Eстен внимателно отстрани думата „християнски”, с готовност ще даде обещаните пари...

Всеки нормален човек, който не се е отегчил от толкова цифри и споменаване на имена, които чува за първи път, би си казал: а защо не разследват виновните и не им конфискуват имуществото, за да запълнят дупката? Там е работата, че никой не се и гласи да прави това в Гърция. А как ще се развият нещата в САЩ, може да се предвиди отсега. По-скоро американската държава ще престане да съществува, отколкото Голдмън Сакс да допуснат да бъдат извадени от играта!

Във всеки по-голям американски град една от най-престижните сгради е тамошния „масонски храм”! Гробът на Джордж Уошингтън в столицата представлява бяла пирамида, на която се откроява надпис „Джордж масонът”. Всеизвестни са живописните картини, на които се вижда как „бащите” на американската нация и държава полагат символично „основен камък” в зидарията на обществените и административните сгради на младата някога държава. За това обаче не е прието да се говори и пише официално. Това е, така да се каже, демокрация.

Те няма да унищожат измамниците, защото последните само изпълняват своята част от плана за създаването на световната държава, за управлението на която в последните дни народите ще поканят антихриста, както пише в Откровението на св. ап. и евангелист Иоан Богослов.

Но преди това трябва на всяка цена да се извърши разправата с Православието. За което е и тази сложна игра...

Гръцката (Еладската) Православна Църква, която за гордост на гърците не е отделена от държавата, вече ще плаща данък върху приходите и върху недвижимото си имущество. А че това имущество не произвежда, а гълта средства за поддръжка, това трудно ще се обясни на младите, които едновременно ще се покажат най-православни пред чужденците или пред не толкова обичаните си северни съседи, но пък ще искат Църквата „да се погрижи за народа”!

Този народ обаче не издига искания да бъдат изобличени и съдени хората, които са вършили измами, защото с цената на тези измами голяма част от тях са живеели добре. Народът (доколкото протестиращите са негова представителна извадка) троши витрини и се бие с полицията, за да не му се отнемат 13 и 14 заплата в държавния сектор!

Старецът Паисий беше нарекъл някога Европейския Съюз „власт на ционистите”. Това точно определение в никакъв случай не злепоставя еврейския народ, към който принадлежат и нашият Господ Иисус Христос, и Божията Майка и апостолите и всички светии от древната Иерусалимска Църква. С Боговдъхновения си взор старецът е видял в банкерите-измамници и в техните помощници от всяка националност потомците на онези търгаши, чиито сарафски маси Спасителят прекатури в Божия дом, които пък се явяват духовното наследие на недочакалите Мойсея и Божието слово в подножието на Синайската планина поклонници на златния телец...

Българската Православна Църква може да извади голяма поука от случващото се в Гърция. Всички вярващи православни християни сме един народ, но условията, при които живеем са различни. Някога, при смяната на държавния строй у нас, на Църквата насилствено беше отнето мястото, което би трябвало да заема по достойнство. Поради тази причина духовниците не получават държавна заплата, като в Гърция. Държавата не се ръководи от духовност, в съвременната икономика няма християнски принципи, колкото и да му се е искало да е така на Макс Вебер. Сливането на държавата, в която владеят нормите на изгонените от храма и на поклонниците на телеца, с Църквата, която е Тяло Христово е само в ущърб на Църквата, чрез която се спасяваме.

Напъните Българската Православна Църква да се преустрои постепенно като фирма или неправителствена организация, да влезе под управлението на министерството на финансите, означава утре, когато таен или явен масон, което е равносилно на сатанист, поеме управлението на финансите, да вкара Кораба на нашето спасение в капаните, за които говори старецът Паисий!

i СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА, Иеромонах Христодулос, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2004 г.

ii Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. Просвета, 2006. ISBN 9540115841.

iii Мохамед ХАЛАФ, иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. "Al-Watan" в България, в. "Дневник" – 04.02. 2008

iv Какво направи клубът на Билдербергите в Атина - http://e-vestnik.bg/6223

Първа публикация: http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2010/2010-05-15.html

ЗА БОЖИИТЕ ЗНАЦИ И ПРАВОТО ДА СЕ ВГЛЕЖДАМЕ В ТЯХ

На 11 септември тази година (2009-та!) новинарските емисии логично бяха заети с отразяване на годишнината от самолетната атака срещу кулите-близнаци в Ню Йорк. В сянката на това събитие почти никой не обърна внимание на едно сухо съобщение за работата на парламента. На първо четене депутатите приеха „промени в Закона за българските документи за самоличност”. Според законодателните промени „българските лични документи ще се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност”.

Два дни по-късно премиерът Борисов обяви пред конференцията за донорството и трансплантациите в Банкя, че у нас ще се създаде „национална банка за стволови клетки”. Изследванията на стволовите клетки в световен мащаб обаче се свързват по-малко с трансплантациите на органи и много повече с имплантирането в тялото на човек на микрочип с „биометрични данни” – един вид паспорт на бъдещето съчетан с кредитна карта и gps. За тези изследвания се говори години. Стволовите клетки помагат на организма да не изхвърля чуждото тяло на микрочипа. Всички останали приложения при трансплантация на органи са последващи и вторични. Една проверка в интернет-търсачката Google показва, че срещу израза „имплантиран чип” (implanted chip) излизат 423000 резултата. Повечето от тях са силно критични и определят това средство за „борба с тероризма и престъпността”, както го обрисуват неговите застъпници, като елемент от бъдещ „световен електронен концлагер”. Така го нарича академикът от Руската „Петровска” академия на науките Валерий Филимонов в интервю за Интерфакс публикувано под заглавие: „АНТИХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЛИТ СЕ ОПИТВА ДА ЗАТВОРИ ЖИТЕЛИТЕ НА ПЛАНЕТАТА В ЕЛЕКТРОНЕН КОНЦЛАГЕР, ЗА ДА ПОЛУЧИ АБСОЛЮТНА ВЛАСТ НАД ТЯХ” (виж българския превод в http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-09-16-2.html). На пръв поглед това е акция на поредната полемична страст за изобличение на световни конспирации. Само че Валерий Филомонов не е случайна личност. Той е специалист с международен авторитет по биокибернетика и системи за управление. От заглавието на това интервю можем веднага да заключим, че академик Филимонов изповядва православна вяра и споделя убеждението, че въвеждането на биометричните данни в личните документи и изследванията свързани с имплантирането им на чипове носени от стволови клетки в тялото на човек, е описано в последната книга от Свещеното Писание – Апокалипсиса (или Откровението) на св. ап. и евангелист Иоан Богослов. Там се казва, че в челото или дясната ръка на всеки човек ще се сложи „знака на звяра”, без който никой няма да може нито да купува, нито да продава...

Православното Свещено Предание, представляващо корпуса на тълкувания на Писанието и споделяне на духовния опит на Светите Отци на Църквата, тълкува този текст на Апокалипсиса повече от 1900 години. Текстът, най-общо казано, се смята за указание за обсебване на светската власт в една глобална държава, която се управлява от „антихрист” – антипод на Иисус Христос. Антихристът води тези, които му се предават, на вечна смърт, така както вярващите в Христос и следващите Го вървят към вечен живот.

Ето защо в повечето православни страни има сериозна съпротива срещу въвеждането на това „задължително условие” на Европейското съюзно управление – въвеждането на биометричните данни в личните документи и тяхното следващо имплантиране в чип под кожата.

Русия, въпреки десетилетията съветски социализъм, среща най-силната съпротива срещу въвеждането им. Там все още се води яростен обществен дебат за въвеждането на ИНН – еквивалента на българския ЕГН. Мнозинството от руснаците смятат, че възприемането на идентификационен номер за всеки човек е първата крачка към „електронния концлагер”, за който говори академик Филимонов.

Подобна беше реакцията и в православна Гърция, събрана многомилионна подписка забави с години мероприятието, но от 2006 година и там започнаха да издават международни паспорти с елетронен чип съдържащ биометрични данни на приносителя.

Началото на съпротивата срещу „електронния концлагер” и в двете страни се поставя от духовници на Православната Църква. Така е и в Румъния, Сърбия, Кипър и другаде, където има православно население.

Реакция у нас по въпроса с биометричните данни обаче нямаше, ако не броим статиите във вестник „Атака” и няколко слабо посещавани блога.

Седмицата на това парламентарно гласуване за миряни и клирици в Българската Православна Църква обаче ще се запомни с друго: всеобщо възмущение от проповедта на Пловдивския митрополит Николай и допълващото я изказване пред камерите на няколко телевизии. Начинът, по който беше поднесена тази новина от медиите остави впечатлението, че Негово Високопреосвещенство вменява във вина на българския народ гибелта на сънародниците ни в Охридското езеро на 6 септември, заради това, че е допуснал на 29 август – денят на отсичането на честната глава на св. Иоан Кръстител – да се проведе концерта на Луиза Чиконе известна като „Мадона”. Новината за това беше в центъра на емисиите на централните телевизии и заемаше подобаващо място на страниците на най-четените ежедневници. Три от националните телевизии посветиха по едно цяло предаване на тази тема. Първо Нова телевизия излъчи на 7 септември в „Здравей, България” една беседа на Люба Кулезич, в която основна тема беше нейния „потрес” от думите на владиката, в които тя вижда омраза.

БиТиВи не закъсня да се възползва от този добре дошъл акцент – в дошлото от Нова телевизия предаване „Господари на ефира” репортер се опита да връчи на владика Николай подигравателната награда за гаф на известна личност „Златен скункс”.

На 20 септември пък Българската национална телевизия излъчи предаването си за религия „Вяра и общество” чиято основна тема беше отново проповедта на дядо Николай, тълкувана този път от Явор Дачков. Мотото беше „липсата на любов” в проповедта на архипастиря.

След първата вълна от репортажи от това събитие популярните издания се бяха погрижили да представят и реакцията на другите митрополити на БПЦ, някои от които се отзоваха рязко... От коментарите по техните изказвания се изкова твърдението, че дядо Николай си присвоява „правото да говори от Името на Бога”!...

За няколко дни авторитетът на един от ярките и уважавани архиереи пострада чувствително и медийната аудитория започна да подозира, че сред висшия клир вероятно липсва единство по съществени въпроси. Получи се нагледна демонстрация на силата на така наречената „четвърта власт” и то употребена срещу Богочовешкия организъм на Църквата.

При тези обстоятелства това дали Църквата трябва да изрази отношението си към въпроса за „електронния концлагер” щеше да изглежда неуместно. То щеше да изглежда като някакво поредно фанатично изригване и естествено обществеността нямаше да го приеме.

Изработеното първоначално предубеждение даде тласък на последващите интерпретатори на темата и така в мътната вода потъна въпросът какво точно е казал Митрополит Николай, какво точно се е случило.

За всеки, който е в състояние да преодолее досадата от връщане към този случай, внимателното проучване на видеозаписите на проповедта и на „отговора на въпрос на журналист” вън от храма, внимателното вглеждане в архива ще открие една манипулация скалъпена по-скоро по рефлекса на лошото отношение към Църквата и митрополита, отколкото на дълбок замисъл.

Най-напред – дядо Николай не казва в проповедта, че „концерта на Мадона е предизвикал това нещо” (трагедията в Охрид), както препредава в „Здравей, България” водещата Лора Крумова. Той буквално казва: „...Защо се случва тъй? Защо се случва в навечерието на празници, на тържества на радости нещо да помрачи със скръб, с тъга, с мъка радостта ни? Днес трябваше да се радваме, а ние скърбим... Я, да размислим духовно дали не ни дойде в повече радостта на 29 октомвриi, денят на отсичане на главата на св. Иоан Кръстител, когато Църквата призоваваше тихо, духовно, молитвено да скърбим за отсичането на главата на св. Иоан Кръстител. Дали... дали пък не сме прогневили Бога?...”

Записът направен по време на проповедта след отпуста на светата Литургия може да се види на този адрес: http://potv.eu/108387.html. Там може да се види и отговора, който владиката дава на изрязания от репортажа въпрос. А той е: „...Всички тези знаци на скръб, на тъга, които помрачават радостни и щастливи дни и поводи са знаци за нас, които вървим по пътя на живота да се опомним да не би някъде да сме се отклонили от доброто.”

На тези думи на владиката можеше да се прикрепи съвсем друг коментар, например: „Владика Николай се пита дали не сме прогневили Бога и ни съветва да се вглеждаме в знаците, които Бог ни праща, за да не се отклоним от доброто!”

Съвсем различно внушение, нали?

Вместо това обаче водещият новините от вечерната емисия на БиТиВи на 6 септември чисто и просто казва: „...според пловдивския митрополит Николай случилото се в Охрид е Божие наказание, защото не е бил отменен концертът на Мадона” (виж http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=139258).

Съвсем различно е да твърдиш за нещо като последна инстанция, че е Божие наказание и да се питаш дали това не е така! Щом се питаш, не може да ти се зададе въпрос дали имаш право да говориш от Името на Бога! Това обаче не прави скандал. А няма ли скандал новините не са интересни. Какво значение има, че се гавриш с Църквата, поради която все още говорим български език, че се гавриш с архиерея, който те приканва да търсиш Божиите знаци.

След като е гледала новините в манипулирания им вид Люба Кулезич „се уплашила” от очите на митрополита. Те, както допълва другият водещ на „Здравей, България”, Милен Цветков, излъчвали омраза.

Но нима омраза съдържат думите на Христос от Евангелието: „В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лука 13:1-5). Думите на Спасителя показват, че трагедия като тази насред Охридското езеро може да е предупреждение за нас, независимо дали загиналите имат някаква вина пред Бога. Те просто са наши сънародници. От тези думи не е ли очевидно, че трагедията на национален празник може да е същото такова Божие послание! Нали да се замислим и се покаем за греховете си - за това ни приканва владиката в проповедта си, както Христос приканва учениците си!

Според учението на Православната Църква няма нито едно събитие в човешкия живот, което да не свидетелствува за Божия санкция. То или е по Божия воля или е по Божие допущение, когато човешката воля не се обединява с Божията. Колко повече това се отнася до смъртта на човек! А на 15 души в деня на националния празник?

Суеверната представа за християнството иска от Бога постоянно благоденствие като награда просто за това, че съществуваме и не допуска, че Бог има безгранична любов и към тези, които не умират от старост. Това е така, защото маловерието не схваща вечния живот, добит чрез спасението в Христа, като крайна цел на земния живот. Че вечният живот може да се спечели с мъченичество в Христа, и в същото време да е предупреждение към живите – това послание се съдържа и в Кръстната смърт на Спасителя и в мъченическата смърт на Божиите светии. По тази причина в очите на пастиря суеверният и маловерецът ще видят това, което там отсъства.

Ако тази вяра не съвпада с представите на слабоправославния, може ли да се отказва на един православен владика да я изповядва и проповядва? Какво всъщност иска този, който се дразни от архиерейската вероизповед?

Една стара китайска притча разказва за един баща, който заподозрял сина си, че е откраднал от дома сечиво. Синът се хранел като крадец, пиел вода като крадец, спял като крадец. Когато бащата намерил сечивото, забелязъл, че синът всъщност и се храни и пие вода и спи като честен човек...

Само така в очите на архиерея, който току-що е отслужил светата Божествена Литургия можеш да видиш омраза, но тази омраза е омразата на беса, който си поканил в сърцето си и която вече е станала твоя собствена омраза.

Защо и Люба Кулезич и Явор Дачков и Горан Благоев не забелязаха, че и преди концерта на Мадона не дядо Николай тръгна да натрапва виждането си? „Журналисти” попитаха за личното му мнение един пловдивски свещеник, а след това писаха заглавия „Попове скочиха срещу Мадона”! Те естествено никога няма да напишат вярното заглавие „Журналисти провокираха митрополит Николай да се изкаже за концерта на Мадона, за да манипулират скандал”.

Но нали изброените трима години наред градят професионалния си авторитет? Възможно ли е толкова евтино да се хващат на такива манипулации? Трябва ли да вярваме, че едва ли не са чакали удобен случай за медийна разправа с един православен владика, когото да скарат с другите архиереи, за да могат след това да хвърлят в телевизионната аудитория думи като тези на Милен Цветков от същото предаване: „Те просто не могат да бъдат духовни водачи! Това е положението!”

Човек, който няма духовен живот в Православието, не живее тайнствата на Църквата и не възприема православния светоглед, може ли да се изказва за духовното водачество, се чудя! Каква Църква и какви духовници са необходими на духовно мързеливите, които са влезли в позиция да издевателстват над общественото мнение? Пред тях и Христос да се яви ще ли се покаят за това, че са проводници на една лъжа, която съзнателно или не настройва хората против Църквата Му!

Затова не е никак чудно, че срещу „електронния концлагер” няма никаква обществена реакция. Ако егоизмът, суетата, тщеславието и гордостта продължават да доминират тези, които са поели отговорността да изразяват публично мнение, можем лесно да си представим как точно ще протекат идващите гонения срещу Православието. Всеки, който предупреждава за опасността от идващия антихрист ще бъде обявяван за фанатик, производител на омраза, човек, който плаши народа вместо да му внушава оптимизъм. Така лесно и неусетно ще пристъпим в онези времена, в които Господ ще дойде и няма да намери вяра на земята...

i Тук Митрополит Николай прави езикова грешка. Става дума за 29 август. Бел. авт.

Първа публикация - http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-10-08.html

ВЛАСТТА НА ЕГОИЗМА

Когато боговидецът Мойсей слязъл от Синайската планина след четиридесетдневния си разговор с Бога, той видял съплеменниците си да се кланят на златния телец. Докато духовният водач на събраният от Твореца народ записвал Божиите заповеди върху скрижалите, практичните доскорошни слуги на египетските велможи били събрали златото от обеците на „жените, синовете и дъщерите”, направили от него фигура на телец и започнали да му се кланят като на бог. С тях бил и братът на Мойсей – Аарон – първосвещеникът (Изход 1:35). Ужасен Мойсей извикал всеки, който се смята за Господен, да дойде при него и да се въоръжи... Между верните на Бога и поклонниците на златния телец се разразила битка, в която паднали три хиляди души...

След броени дни ще се изпълнят две десетилетия от началото на промените у нас. Редом с промените в икономиката, обществените структури, външната и вътрешна политика се случи една много по-важна промяна в нагласата на хората към собствеността, към трудовата заетост, към националната им принадлежност... Едно обаче остана непроменено, и то е непособността да разбираме какво се случва около нас. Как и защо започнаха промените, в какво се състоят и накъде вървим? Тези въпроси съпътстват будното човешко съзнание, откакто „свят светува”, както гласи популярният израз. Те се задават във всички епохи и у всички народи, когато случващото се е неразбираемо за нас.

Основните инструменти, чрез които си обясняваме действителността, са човешката памет, преминала в историческа наука, и появилите се след „буржоазните революции” теории за същността и развитието на икономиката. През тези научни „увеличителни стъкла” уж виждаме как ноемврийските събития от 1917 година в Русия са „революция”, а икономическите кризи от 1929 и 2009 г. са предизвикани от „срив на акциите” на световните борси.

Разрушаването на българската икономика след началото на промените от 10 ноември 1989 г. пък се дължи на това, че предприятията от времето на социализма всъщност били губещи, а правителствата от тогава досега управляват лошо. Освен това в парламента били влезли турци... Излишно е да посочваме, защо последните две изречения съдържат неистини или полуистини, и че изводите, които продължават да се правят, основани на неистините и полуистините, са засега единственото обяснение, което имаме в отговор на въпроса, защо живеем лошо. И защо при сръхпроизводство на храни голяма част от човечеството гладува. На това винаги се излиза с теории, изковани от сложни икономически термини, подкрепени от очевидни примери за политиката на лоши диктатори и главорези в различни краища на света. Без да разбираме точно връзката, ние кимаме с глави, донякъде успокоени, че винаги има някой, който да ни обяснява състоянието на нещата. За българина обаче, който е колкото широкопръст, толкова и прагматичен, на дъното на цялата история стоят пари или това „имане”, което се измерва с пари и което може да се купи с тях. Това разбиране е повлияно до голяма степен от православната вяра, която пък се оказва свързващият елемент на националното ни самосъзнание в няколко различни епохи започващи от Първото българско царство, минаващо през 165 годишния период на византийската власт, Второто българско царство, турското робство, Третото царство, социализма и прехода.

Това разбиране ни връща към онзи библейски епизод в подножието на Синайската планина, в който брат въстанал против брата, син срещу бащата и баща срещу сина си.

Историята е постоянна борба на тези, които обръщат гръб на Бога срещу вярващите и следващите Бога. Богоборците са привързани към земното – те се кланят на златото, а днешния свят измерва всичко в злато. Културата, произведенията на изобразителното изкуство, киното, музиката, литературата, театъра – тяхната стойност се измерва с приходите, които носят. Приходите изтъкват един творец като по-стойностен от друг, идеите, които той носи и представя, като по-стойностни от тези на по-слабо купувания.

Една държава е по-напреднала във всяко отношение, ако има повече богатства, повече наличности в банките и повече блясък в начина на живот на своите жители. Не на всички тях, разбира се, но на тези, които са в полезрението на увеличителните стъкла, наричани днес медия. Тъй като медията пък също е въпрос на икономика, тя показва на всички, до които достига, това, което хората с парите искат да покажат на населението.

Божият народ, предвождан от Мойсей, е грабнал мечовете, за да се срази с еднокръвните си братя, които се кланят на златния телец. Поклонниците на телеца обаче незабелязано стават собственици на всичко, което може да се купи с пари, като се стремят постепенно да завладеят всичко на земята, от което човекът би се ползвал, за да живее – храната, водите, жилищата и това, което ги прави удобни. Така един ден на 1929 година се оказало, че собствеността на реално съществуващи сгради, машини, на храните в складовете не са нищо повече от цифри, които са записани на листче хартия. Една ръка се пресяга, задрасква цифрите написани на листчето и написва други. Собствеността вече не струва това, което е похарчено за нея. Тя се „обезценява”. Почти като да престава да съществува. Виждаш я пред себе си, но на листчето хартия я няма, следователно човекът трябва да се отнася към нея като към несъществуваща. Скоро обаче се оказва, че тя пак започва да съществува на същото място, но собственикът и вече е друг. Новият собственик я е купил за жълти стотинки, както и съседната, и съседната на съседната... Така поклонниците на телеца се оказват новите собственици, без да са заплатили цената на това, което обсебват – земи, постройките върху тях, отрасли в икономиката, цели държави...

Така банките, които дават кредити без покритие, натрупват дългове, поклонниците на телеца купуват дълговете и стават реалните собственици без имената им да се обявяват като такива...

Мнозина християни не могат да си представят как така антихристът от последните дни ще завладее земята пряко волята на народите. Как ще стане така, че всичко, което днес е наше, утре ще мине на разпореждане на една антихристиянска власт, олицетворявана от един човек – владетел на човечеството, на когото ще се покланят народите? Това е ставало, става и ще става с методите на поклонниците на мамона. Тяхната опитност не е прекъсвала нито ден от деня, в който сатаната им е посочил златото като ценност и е внушил в сърцата им жаждата да го притежават.

Как обаче всички останали хора се предаваме на участие в делата на мамона?

Нашата борба, както казва Апостолът „не е срещу плът и кръв”, тя не е срещу личностите заети с възцаряването на своя антихрист. Борбата е срещу сатаната и духовете, които е съблазнил да му се подчиняват. Човек и да падне може да се изправи като се покае и принесе покаянието си пред Бога. За духовете, които Бог сътворил от най-чисти енергии обаче, падението е едно. Затова съблазнените ангели имат една участ: геената огнена след края на времето. Затова те са постоянно заети с това да ни провалят. Най-успешният начин е да предизвикват у нас страстта на егоизма. Как започна прехода? С масирана пропаганда на отрицание на насилствено наложения ни социализъм, с правилата на фикцията наречена свободен пазар, който уж дава повече възможности на личността да се изявява. Така се отрекохме от добродетелта и любовта към ближния, в името на онзи разрешен от новия ред егоизъм да бъдем честни в рамките на закона. Икономическите правила на „свободния пазар” позволяват лъжата, която Божиите заповеди забраняват. Това най-ярко личи в рекламата на продуктите, които никога не казват за себе си, че са „номер две” на пазара, а може ли всеки един от хилядите да бъде номер едно! Дребна и приета от обществото лъжа, с която сме свикнали. Но тя е принцип, по който се преговаря за всичко в механизма на „свободния пазар”. Търговията предполага задължителен елемент лъжа – така се реализира печалба. От партньора в преговорите се крие информацията, която може да свали от цената и съответно от печалбата. По-големите лъжци минават за по-опитни в бизнеса и затова лъжата заема мястото на добродетел на „пазарната икономика”. На тези, които мъчно се разделят с християнския морал, им се внушава, че пазарното мислене е абсолютно задължително и неотменимо. Който е против него, е против политическия ред даващ законодателство на нормативната лъжа и който се нарича днес демокрация.

Така ден след ден всички препитаващи се в икономическата среда на „новия световен ред” се оказваме затънали в дребни лъжи, за които обаче нашата съвест винаги запалва червената лампичка. И един ден се оказва, че живеем двойнствен живот – за да печелим от труда си постъпваме по правилата на поклонниците на златния телец, а се покланяме на Бога в църква. После започваме да се чувстваме все по-неудобно, когато някой започне да ни припомня, че у Бога нито една дума няма да остане празна, че всичко в Свещеното Писание ще се сбъдне и следователно антихристът ще се възцари, а народите ще му се поклонят. Неудобно ни е, защото това засяга и нас. Да се откажем ли от измамните удобства на деня или да изобличаваме козните на врага на нашето спасение?

Властта на егоизма е вътре в нас. Без нашето съдействие тя няма никаква сила. Отказвайки се от истината частица по частица, един ден можем да се окажем на страната на неправдата. Какво ще отговорим за свое оправдание пред лицето на Съдията тогава? Каквото и да кажем за свое оправдание, то няма да ни оправдае, ако не сме се оправдали в този живот.

Първа публикация - 28 октомври 2009, енорийски лист "Св. вмчца Параскева"

ХРИСТИЯНИ ЛИ СА ТАМПЛИЕРИТЕ?

Всеки, който добре познава историята и характера на това движение, може да отговори с една сричка – не! Така наречените „тамплиери” нямат нищо общо с християнството, а най-малко имат нещо общо с Православието, което съхранява Благодатта, богослужението и традицията на Древната Църква Христова. Колко души у нас обаче познават историята и характера на групата новобогаташи и кандидати на славата и властта, която днес се представя под това име? Много малко хора! Това, за което биха се сетили всички останали, са вероятно световните глупости, че тук или там в нашата родина един български „Индиана Джоунс” открил ... доказателства, за пребиваването, заселването, едва ли не за вливането в нашата народност на някакви тамплиери. А това, че цар Калоян спасил Православието именно от тази паплач на разрушители на храмове и убийци на християни, кой да го помни в поставената на командно дишане полумъртва образователна система.

Ако споменът за онзи „тамплиер”-предводител на разбитите „кръстоносци”, на които по-приляга прозвището „кръстопоругатели”, когото Калоян затворил в Балдуиновата кула, е много далечен и вече съмнителен за информирания от жълтата преса днешен потомък на някогашните спасители на правата вяра, то нека се вгледаме в ясния образ на това раково образувание върху духовната снага на България, така както то само говори за себе си!...

Тук ще подмина „обществените прояви” на шаячните „защитници на Соломоновия храм”, които се напънаха да влязат в новините с раздаване на супа пред централен православен храм, та дано да ги вземат за наистина православни. Макар че много ми се ще подробно да предам как и защо се стигна дотам на свещениците от този храм, противопоставили се на това кощунство, баш-тамплиера, както и да му беше името, да казва: „Кой си ти, бе, момчеее!” Достойно за Алеко, нали!

По-достойно ще е да се взрем в това, което „рицарите” сами говорят за себе си. По-точно, в това, което те говореха за себе си, защото сайтът, в който беше публикувана тяхната измислена, обидна и унижаваща ни като православни българи история, вече не съществува. Някой от тях един ден вероятно се е плеснал по челото и си е казал, че написаното там страхотно ги изобличава и по-добре е да го няма!...

... И така, адресът http://www.osmthbg.org вече не е на сайта на тамплиерите. Само на дъното на страниците на рекламната агенция Партнърс (http://www.partners-adv.com), която е изработила някога този електронен афиш, може да се види „логото на ордена”... А заличеното свидетелство, което обаче след престоя си в мрежата не може да изчезне просто така и копие от него може при поискване веднага да бъде предоставено от автора на тези бележки, казва нещата такива, каквито си ги говорят „рицарите” помежду си ...

Голяма национална гордост за нас българите, например, било представлявало преминаването на нечистоплътната пасмина през земите ни! След като призованите от папа Инокентий ІІІ „освободители на Божи гроб” тръгват през 1199 г. на изток, те уж случайно свъртат към християнските византийски земи и подлагат на огън и меч всичко, което видят по пътя си. Безсмисленото кръвопролитие е толкова жестоко, че дори папата, който ги е пратил и който е в схизма с Православието, отвратен ги отлъчва от Църквата след завладяването на град Зара... А Константинопол още не е подложен на опустошение! „Освободителите”, които за първи път в живота си научават, че къпането не разболява, оскверняват храмовете и поругават светините в тях!

Според днешните български „правоприемници” на разгромения Балдуин Фландърски било „от особено значение обстоятелството, че по това време, времето на византийското робство у нас, сред народа ни доминират като представители на Христовата вяра не официалната църковна власт, а богомилите”! С други думи, еретиците богомили са някакви предшественици на тамплиерите, техни духовни родственици и вдъхновители. Точно те по онова време представлявали Христовата вяра!

Доколко тук се разчита на социалистическата пропаганда отпреди двадесет и повече години, която преподаваше в училищата гордост от това, че богомилите са българи, това е трудно да се прецени. Не е така обаче, ако потърсим внимателни научни анализи на ролята на богомилите в разложението на българското и балканското общество и в този период и по време на падането под турско. На първо място, очевидно за всички докоснали се до тази тема е, че между Православието и съпротивляващите се срещу православното учение богомили има жесток антагонизъм. Богомилите проповядват равнопоставеност на лукавия с Бога-Творец и Промислител. Те стигат дотам да твърдят, че видимият свят е сътворен от сатаната, което по никакъв начин не може да се вплете в православния догматичен Символ, съдържащ неоспоримите истини на нашата вяра: „Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Новоизлюпеното „рицарско” движение обаче твърди чрез закрития си сайт, че в срещата на богомили и западни рицари „се крие и каноническата основа, която свързва тамплиерите по-скоро с източноправославния ритуал”. По-нататък в тази случайно или преднамерено неграмотна компилация се твърди, че „българското (богомилското) “ клеймо” върху философията на рицарите-тамплиери лесно се открива в Уставите и другите Правилници на Ордена”. Те били приемали „комката”, тоест Светото Причастие „също, както православието”. Оттам нататък следват твърдения, които няма защо да квалифицираме – те достатъчно добре разкриват веруюто на обвързаност на новите с някогашните еретици: „Официалната църковна власт ги обвинява в еретизъм (и тамплиери и богомили – бел. авт.), в незачитане, “плюене”на кръста, почитане на езически идоли, заговори срещу църквата, кръвосмешение и т.н. Всичко това свидетелства, че историческият диалог на рицарите, в т.ч. и тамплиерите и българското православно и славянско население по наши и чужди земи освен битките е включвало и духовно общуване в името и славата на Христовата вяра... Родствена черта на рицарите-тамплиери и източното православие е почитането на Божия гроб, Божията майка и Свещения Граал.”

„Славянските църковни общности” по този начин, представете си, “отсрамват източното православие и внасят своята лепта в почитта на Християнския мир към Божия гроб”. За да се придобие обаче някакъв наднационален мащаб на произхода и значението на „ордена” тук се привеждат и такива едни твърдения: „На Света гора (тамплиерския “Монсавалт”) е построен Вознесенският храм с камбанария, виждана и чувана отвсякъде и наречена “Руската свещ” в Ерусалим. А през 1888 год. лично великата княгиня Елизавета Фьодоровна открива “Храма на Мария Магдалена”. И трите храма до ден днешен са издържани от Руската православна църква”.

На това какво може да се каже! Довчерашните незабелязани кариеристи, ченгета и мижитурки днес са вече представители на Руската Православна църква и на най-почитани ктитори на Света гора Божигробска! Ако не знаем как наистина стоят нещата, направо да застанем мирно и да им се поклоним на тези труженици!...

Да, обаче свещеноначалието на Руската Православна Църква съвсем не мисли така. Само преди две седмици (23 април 2010) завеждащият синодалния Отдел по взаимоотношенията на РПЦ с обществото Всеволод Чапнин заяви пред медиите, че Църквата се разграничава от организации, които се представят за „православни рицарски ордени” и други подобни структури.

Нео-тамплиерските кръжоци и у нас и в чужбина деликатно напомнят за своето родство с масонството. У нас, нали сме една шепа хора и всички сме с дар слово и всичко си споделяме, това няма защо да се изследва в появилите се в последните години книжни истории на движението на т.нар. „свободни зидари”. Там, естествено, в първите глави винаги се споменават „ рицарите-храмовници”, които яздели по двама на кон. Вместо да се ровим, е достатъчно да забележим, че един наш уж голям „велик майстор” на масонска ложа сега е шеф на тамплиерите.

Добил квалификация човекът в "ОФ-организацията" и заслужил място в ЦК-то на движението.

Малка му се видяла престилчицата и вече се облякъл в мантия.

Тази връзка обаче съвсем не е без значение, ако държим наистина да си отговорим на въпроса дали тамплиерите са християни.

Защото само преди два месеца френските масони заявиха открито, че влизат в етап на широка кампания против влиянието на „църковните организации в структурите на Европа” и планират да открият представителство в Брюксел! „Масонските ложи трябва да започнат да провеждат политика в положителния смисъл на тази дума. Без да обръщаме внимание на вътрешните разногласия, всички те работят за секуларизация и изразяват несъгласие с решенията по този въпрос, които се приемат на национално и общоевропейско ниво”, - заявява бившия велик магистър на масонската ложа „Велик Изток на Франция” Жан-Мишел Кийярд в интервю за белгийския вестник „Соар”. Толкова! Ни повече, ни по-малко!

От това следва, че тамплиерите, както и всички други интегрирани в масонството движения, са не просто не-християнски, а са антихристиянски!

И в такъв случай, може ли православно вярващ християнин, бил той мирянин или клирик, да си въобразява, че може да е с единия крак в Църквата, а с другия – в кръговете на уродливата сатанинска духовност!...

(Снимката в тази публикация е взета от e-vestnik!)