четвъртък, 5 май 2011 г.

ЗАЩИТАВАТ ЛИ ПРАВОСЛАВИЕТО ТЕЗИ, КОИТО НАПАДНАХА ЙЕХОВИСТИТЕ В БУРГАС?



Една седмица преди Великден 2011 година „Свидетелите на Йехова” в Бургас решиха да отпразнуват същия празник. Само че как? „Свидетелите на Йехова” не признават, че Иисус Христос е Бог. В своя сайт и в своите съчинения в така нареченото издание „Стражева кула” те наричат Христос „най-великия измежду човеците”. А, Православната Църква, която е „традиционното вероизповедание” според Конституцията на Република България, те обвиняват в лъжа. Те обвиняват в лъжа Православната Църква за нейните основни догмати, един от които е този за Второто Лице на Триединния Бог – Господ Иисус Христос Сина Божий.
Какво се случи по време на така нареченото „отпразнуване на Великден” от „Свидетелите на Йехова” от Бургас? Местното поделение на ВМРО заедно с две футболни агитки нападна помещението, което „свидетелите” ползват като храм. Според медиите е била счупена вратата и петима души са пострадали, двама от които по-тежко.
Какво представлява движението наречено „Свидетели на Йехова”, което се представя за „църква” и как то е било регистрирано от Фирменото отделение на Българския съд, си остава загадка. Защо една организация, която обвинява в лъжа традиционното вероизповедание в нашата страна, може да бъде регистрирано от български съд? Ето, това е въпрос, който очаква своя отговор. Кой обаче ще отговори е неизвестно.
От друга страна, двете футболни агитки, предвождани от ВМРО, излизат с твърдението, че те изразяват православните настроения на нашия народ. Тяхното „справедливо възмущение” се излива в действията, които са описани така надлежно от медиите.
В православната електронна преса се появи един материал подписан от Цветомира Антонова, в който се казваше, че Православната Църква и православното учение по никакъв начин не могат да оправдаят насилствено действие и то по време на светата Четиридесетница, когато е осъществен провокативният „великден” на „Свидетелите на Йехова”, и когато като негово противодействие е осъществено нападението на ВМРО и двете футболни агитки.
В отговор на това, което е написала госпожа Антонова се появи едно писание от Борис Вангелов, функционер на ВМРО, в което той чисто и просто казва: „как е възможно (цитирам не по памет – Р.Р.), една органицазия, която е на 117 години, със своите традиции...”
Искам да се обърна директно към господин Вангелов: тази организация, която вие представлявате, не е на 117 години! Тя датира от началото на 1991 година, тоест тя е отпреди двадесет години и няколко месеца. По стечение на обстоятелствата съм бил свидетел на събитието, което се нарича „учредителен конгрес на ВМРО”.
В тази връзка бих искал да цитирам един откъс от книгата „Истината” на проф. д-р Атанас Попов. На 23 страница от достъпното в интернет в PDF-формат издание на „Истината” пише следното:
„Всъщност взетото на конгреса решение е за създаване на СМД-ВМРО, впоследствие това се потулва и абревиатурата се обръща на ВМРО-СМД, да могат измамниците да се титулуват в жълтеещия печат „войводи”. В хода на това срамно дело Каракачанов е разобличен от по-късно изгонения отговорен секретар и един от създателите на вестник „Македония” Руси Русев, че лъже, че е от Македония. Пред почти всички „членове” на „младежката организация” Каракачанов признава, че е излъгал, но заявява, че е сторил това по съвет на Димитър Гоцев... Никой от тогава присъстващите членове на „Младежката организация” на създаващото се ВМРО, някои от които от мастити македонски революционни родове, не реагира на това очевидно изобличение на предводителя на така наречените „войводи” Каракачанов.”
Какво получаваме от това уравнение?
След като дадем стойности на неизвестните, получаваме следния резултат: Една очевидно провокативна за Православието като дейност организация си позволява да провокира бургаската общественост с един парапразник, с един лъже-празник, който нарича „великден”.
„Великден” за възкресението на Този, Когото те не признават за Бог – Иисус Христос Сина Божий, поради Името на Когото ние се наричаме „християни”!
На тази организация противодейства една друга организация, която няма правото да носи името ВМРО, исторически принадлежащо на съвсем други хора със съвсем други идеи и тежнения, които са заплатили членството си в тази организация с трагичната си съдба...
Ще оставя този коментар отворен. Нека да разсъдим: кой печели от една провокация, в която е замесено името на Православната Църква? Във всеки случай не всички ние – българи и православни християни!..