петък, 5 август 2011 г.

МОЖЕ ЛИ РЕЛИГИЯТА ДА Е БЕЗПОЛЕЗНА ЗА ЧОВЕКА?

(На снимката - монах Викентий)

На 4 август в София се състоя една добре подготвена и внимателно отразена среща на „религиозни лидери от 10 страни”, както се формулира това от една влиятелна телевизия. Присъстваха, както се отбеляза, равинът на Тел Авив, мюфтията на Истанбул, представители на някои поместни Православни Църкви, като беше представена и нашата Българска Православна Църква. Срещата постигна подписването на декларация, в която се изяснява, че участниците, „представители на християнството, юдаизма и исляма” са общували помежду си „в открит и добронамерен диалог за вярата в Бога и за ролята на религията в полза на човека”. В декларацията още се посочва, че присъстващите „духовници и религиозни лидери единодушно са се обединили около общата отговорност на различните религии за добруването на хората” и т.н и т.н.

„Бог и човек са в центъра на всички религии”, се казва още в декларацията и след това изречение подписалите заедно отправят „своя призив към всички хора по света за толерантност, взаимно разбиране, уважение и мир”.

Тази проява, домакинството на която вестници и телевизии приписват на Негово Светейшество Българският патриарх Максим, който така и не откри форума с вписаното в програмата приветствие, е всъщност организирана от някаква неизвестна до този момент организация, чието име се изписва на кирилица, но се произнася така: "Бългериан Файналтач Кънсалтинг". Името вероятно трябва да се превежда като „консултация за това как в България да направите последния си удар”. Ако някой, който знае английски докаже, че не съм прав, ще си върна дипломата за основно образование... Работата обаче съвсем не е в името на някаква консултантска фирма, която е получила пари да ги харчи в Шератон. Работата е в това, че някой пак ни преподава как нашата религия – Православието да бъде в полза на човека! Защото срещата не се осъществява нито в Тел Авив, нито в Истамбул, ами тук – в столицата на нашата „традиционно православна страна”. Дотук идват представители на други вероизповедания, каквито си имаме регистрирани и у нас, като очевидно те смятат, че имат повече опит в това как да бъдат полезни на човека! И наши клирици се подвеждат да им слушат поученията и да им подписват декларацията!

Тук ще ме простите, но се сещам за онези „декларации” за сътрудничество на бившата ДС, за които наскоро стана дума във връзка с досието на един директор на вероизповеданията у нас.

Под днешната декларация са сложили подписите си клирици от Църквата, която спаси българските евреи, ако гостите на конференцията нямат нищо против! Те, католици и мюсюлмани, направиха ли го там, където имаше германски войски през Втората световна? Защо тогава ни учат как да сме „полезни за човека”!

Каква по-голяма полза от това, човекът да спаси душата си! А православната вяра или религия (lat., от religio – връзка на човека с Бога) има само и единствено тази задача! Православната вяра изключва друг начин за спасение на душата и вечен живот от изповядване на учението на Православната Църква, което ни е завещано от Бога.

Православни духовници се подписват под документ, в който се твърди, че „Бог и човек са в центъра на всички религии”! В какъв смисъл Бог и ние, човеците, сме в центъра на всички религии? Ние сме тук, в себе си, в душите и телата си и не сме в центъра на нашата религия. В центъра е този, към Когото се стремим, с Когото трябва да установим отново разкъсаната от греха връзка!

Да, има „религии” в центъра на които е „човекът”. Такава религия е будизмът (странно, къде беше Далай лама по време на конференцията?).

Какво общо има обаче Православието с това учение!

„Раят е в България!” – пише столичен вестник, като обяснява какво има предвид, - „106 религии живеят мирно у нас”...

Да, това е политическият мир, който нашият православен народ поддържа поради дълговременна си памет за жестоките зверства на друговерци, за които нито на тази конференция, нито някъде другаде или по друго време някой потомък на зверопобните убийци е поискал прошка. С поведението си, с мисленето си и с чувствата си нашият народ е показал, че може да прощава и прощава, но дали у носителите на историческата вина някога се е появявало покаяние? На българска земя има паметници на терористите взривили влак и убили жени и деца, на чуждоземните пилоти избили около 5000 наши сънародници. Ето я истинската толерантност! Но тя за истинските организатори не е достатъчна. Трябва да поставим в центъра на нашата православна вяра „човека”, както някога в истинската райска градина това направи сатаната, обещавайки му, че като престъпи Божията заповед, ще стане „като бог”.

В разстояние на няколко месеца у нас се режисираха несръчно няколко прояви на „нетолерантност”, дело на политически движения, които имат или обявена връзка с бившата ДС или с масонството (в архонтския му вид). Сега трябва да е ясно, че целта на активните мероприятия е била тази – да убедят българската общественост в нуждата да изтърпи такава среща. Организаторите дотолкова са се опили от въображаемия си успех, че виждат в срещата осъществен следващия етап от мероприятието – „обединение на религиите” (по материали от централния печат) и вероятно виждат себе си отново сред номинираните за изпълнителни продуценти...

Може ли единственото и истинско „Право славене на Бога”, Православието, което изповядва вяра в Триединния Бог, да се обединява с тези, които не признават Иисус Христос за Бог? Или пък с бившите православни, които си доизмислят откъде изхожда Третото Лице на Бога (прости ми, Господи!)!

Лидерът на една от еврейските организации в България ясно и обективно извлече от родовата си памет едно точно определение на ситуацията с „религиозната толерантност” у нас: „България е благословена в това отношение – каза той за същия вестник. - На битово равнище никой не се интересува от вярата на другия. Винаги хората тук са живели и работили заедно. И е доста трудно различни политически авантюристи да ги противопоставят и на религиозна основа.”

Опитите на „авантюристите” вероятно ще продължават, за да се изпълни Писанието в своята последна част, когато народите ще се поклонят на антихриста за своя погибел, за окончателно отхвърляне на единствено полезното за душата – нейното спасение за вечен живот.

Настина, трудно ще се намери по-търпелив и по-толерантен народ от нашия. Това се потвърди и от нечаканото изказване в края на „брифинга за журналистите”, който трябваше да е вероятно по план апотеоз на тази първа стъпка към „обединението на религиите”. Монахът от светогорската света обител „Свети Георги-Зограф” отец Викентий смути присъстващите с краткия разказ за убийството на родния си брат, православен свещеник, през 1994 г., насред българско мюсюлманско селище, за което правосъдното възмездие е една година условна присъда за извършителя (http://legalworld.bg/show.php?storyid=11349)...

Сам смутен от тежестта на форума, монах Викентий прочете написаните по същия повод думи на покойния писател Николай Хайтов, известен с дългогодишното си приятелство с родопски християни и мюсюлмани:

„Само преди няколко дни един полицай в родопското село Сърница (българин мохамеданин) застрелва християнски свещеник публично, посред бял ден. Представете си какво би станало, ако български полицай застреля при същите обстоятелства един ходжа. Щеше да гръмне цяла България, целият не само ислямски свят. Но и селото вероятно щеше да се надигне да пречука разгащения полицай.”(вестник „Труд”, април 1994 г.)

Въпроси към монаха нямаше...