петък, 23 декември 2011 г.

ДА ОТВОРИМ ДОСИЕТАТА НА СВЕТИЯ СИНОД, НО ЗА КОГО?

След класическа артилерийска подготовка върху Църквата, дойде време за основен удар срещу Нея. След кампанията с колата на варненския владика и гнусните клевети срещу уважавани духовници, дойде ред на отварянето на досиетата.

Това се чака от месеци. Досиетата са четени от всеки, който е пожелал това - достъпни са според закона.

Замириса на скандал и отново почти няма медия, която да не отделя място на този въпрос. Според бивш редактор на „Демокрация” епископите и митрополитите, които са имали контакти със службите на тоталитарния режим „трябва да отстъпят място на по-достойни”, които да заемат местата им.

И аз съм за отварянето на досиетата! Но не извън Църквата. Искам да знам моят епископ дали е имал нещо общо с репресивния апарат, но не искам този, който не влиза в черква да се гаври с някой, който е бил притискан да подписва показания, който е бил инквизиран, заплашван и чието семейство е било заплашвано, да бъде обругаван от тези, които са отглеждани от ДС или нейния признат ръководител – БКП.

Всички, които чувам да настояват за публично отваряне на досиетата на клира, са без изключение бивши комсомолци, тоест – членове на младежката организация на комунистическата партия която е ръководителя на ДС! Много от тях са били в казарма до 89-та и са полагали военна клетва да служат на същата тази партия! Комунистите и комсомолците, според отдавна обявени документи, са смятани за „контингент” на службите. Не най-надеждния, разбира се, затова и съществува агентурата по конспиративни правила. Тези, които са се опъвали, са влизали в затвора, но колцина са те? Имената им се знаят. Те могат да бъдат изписани на два трамвайни билета. А останалите? Тези, които под една или друга форма са оказали услуга на режима, без да са подписвали декларации? Те са доста голямо число. Не мисля, че може да им се вменява вина, ако са били измамени, че служат на Родината, че предотвратяват тежки престъпления. Каква беше преди десетилетия границата между криминалната престъпност и политическото свободомислие? Много недоловима за мнозинството хора, които мислеха, че социализмът е вечен. Днес за всекиго е много лесно да каже, че е виждал много ясно, че социализмът ще падне. Тогава обаче не беше така...

Но пък тогава се възпитаваше това, което се проявява сега – нецърковен човек да иска тези владици да си ходят, а на мястото им да дойдат „по-достойни”. Кой и как ще избира по-достойните? Ами, че някой от изобличените в последните години агенти на ДС да е напускал политиката? Доган ли, Каракачанов ли? Защо му липсва същия ентусиазъм на журналиста да иска замяната им с по-достойни?

Праведниците в цялата история на човечеството се броят на пръсти. Кой тогава отива в рая? Ами, разкаяните грешници! Между тях има немалко светии – самият апостол Павел, който гони християните и ги предава на мъчения и смърт. Неговото „досие” съдържа сертификат, който му дава право да ги преследва и задържа. А след това му се явява Христос и светията сам е сред преследваните, инквизираните и мъченически загиналите за вярата. Нашият човек обаче ще поиска Павел да бъде махнат от числото на апостолите и заменен с „по-достоен”. А какво да кажем за римския войник, който участва в разпъването на Христос – той също е в лика на светиите, защото точно тогава повярва.

Трябвало обаче да се изпълни буквата на Закона, който е за всички. Добре, но се оказа, че текстът на Закона за вероизповеданията изключва Църквата от числото на „религиозните общности”, защото тя не е „общност”, а „традиционно вероизповедание”. Ама в такъв случай Законът можело да се поправи.

Е, като може да се поправи, защо законодателството да не предвиди затвор за тези, които са вербували с изнудване и инквизиции? Нали такива действия Наказателния кодекс смята за престъпление! Защо законът не предвижда съд да установява дали вербуваният не е жертва и дали получената от него информация е изтръгната или е дадена доброволно. И дали тя е навредила на някого и как.

Православните вярваме, че Бог е промислил дали да позволи ръкоположението на един духовник. Именно ръкоположението, а не административна мярка го поставя пред Светия престол, а това ръкоположение се извършва не административно, а чрез ритуал, който е тайнство.

После: всякаква агентурна дейност, засягаща Църквата, се е състояла вътре в нея, следователно работа е на вярващите да поискат вътре в своите иерархични структури информация за това кой е служил на ДС и кой не е.

А иначе Църквата си има своите правила за изобличение: насаме, пред свидетели и след това – пред цялата Църква. Но не извън Църквата.

И всъщност, защо става дума само за досиетата на агентите на ДС? Защо не става дума за агенти на КГБ, на ЦРУ, на Мосад, на Ватикана? Ама, за тях нямало информация! Ами придобийте я! Поискайте от тези чуждестранни правителства, които настояваха за отварянето на досиетата на ДС да отворят досиетата на техните агенти сред българския управляващ елит, сред бизнеса, медиите, академичните среди, пък след това и сред вероизповеданията! Ама имало разлика между ДС и техните служби! Така ли? Защо по времето, когато ръководената от комунистическата партия Държавна сигурност беше във всички сфери на живота, както често се пише днес, тези чуждестранни правителства смятаха за легитимни и властта и специалните й служби? Не разменяхме ли посланици? Не подписвахме ли договори за двустранно сътрудничество? Държавните глави не правеха ли визити? Или трябва да мислим, че сътрудничеството на чужди специални служби е нещо благочестиво? Освен на руските, разбира се.

Аз не искам да знам дали членовете на равинския съвет и на главно мюфтийство са били в контакт с ДС. Смятам, че това е проблем на изповядващите иудаизъм и ислям. Смятам и че всеки опит да им се вмени на вярващите от тези изповедания, че трябва да отворят пред всички друговерци досиетата на своите духовни ръководители, е недопустимо нарушение на техните права. Те трябва да имат правото сами да решат ще простят ли или ще налагат възприетите от правилниците си санкции.

Ако съществуват сведения, че духовен водач е навредил на тези, които са му имали доверие, то с какво обаче са засегнати правата на атеистите, например!

Техните права биха били засегнати, ако е извършено престъпление по смисъла на гражданското законодателство, тоест по смисъла на Наказателния кодекс, но такъв текст там няма. Следователно става дума за проблем вътре в религиозната общност и е нейна работа как ще го възприеме.

Не е ли наясно българската общественост, че именно Държавна сигурност извърши политическите промени на 10 ноември 89 година? Че ДС създаде опозицията? Че ДС създаде икономическия елит на прехода?

Ясно е. Ето защо може направо да се каже, че ДС сега иска отварянето на досиетата на агентите на ДС сред клириците на Българската Православна Църква!

Ето защо някой си Тренчев, който не може да бъде запомнен с нищо направено за облекчаване на съдбата на изкарващите хляба си не с измами и присвоявания, а с труд, настоява, отново през пости, НАП да влезе в православните храмове!

Само че Църквата не е силна, поради хората в Нея! Тя е сила, защото Бог е Нейният Първосвещеник! Разбирате ли на кого служат в такъв случай враговете Й?

петък, 16 декември 2011 г.

СЛАВА НА БОГА ЗА ПРЕЧИСТВАЩОТО НОВО ГОНЕНИЕ!


И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (Мат 24:14)

Да прославим Бога, братя и сестри, че Църквата Божия е в началото на нови гонения! За няколко дни, в средата на Рождественския пост, в навечерието на празника, за който се готви вселената, Българската Православна Църква е отново в устата на хулители!

Рогатият „княз на тоя свят”, чрез парите на поклонниците на златния телец, завладява средствата за масово осведомяване - вестници, телевизии и електронни издания. Възцаряването на неговия син, антихриста, е неизбежно, знаем от Свещеното Писание. За да стане това обаче, трябва да бъдат завладени сърцата на слабо вярващите и невярващите в Христа Спасителя.

Това човек няма как да види с просто око, ако предварително не знае какво се случва. А това, което пък ясно се вижда от десетина дни, е следното: Захващайки се за автомобила, с който отишъл в църква един митрополит, всички национални „независими” издания за новини – вестници, телевизии и интернет сайтове, многократно развиха темата, че е безсрамие владика от Българската Православна Църква да пътува в скъп автомобил, докато „хората гладуват”. Никой от тях не се захвана да обясни подробно, защо гладуват хората и кой точно е виновен за това, нито някой предложи начин как да се нахранят гладуващите. Защото ще се наложи да се бръкне в джоба на действителните грабители. Те пък може да се окажат свързани с някои медии... Ясно е, че авторите на "сензацията" с колата, в която се возел владиката, нямат никакво право, но това може да ти стане ясно само, ако се спреш и се замислиш. Уловката е обаче, че не ни остава време за мислене. Работата е и в това от екрана или на страниците на вестника да ти се предложи нещо, което някой друг е обмислил вместо тебе и което трябва да сложи точка на разсъждението. Последната истина. Всички сме вече уморени от всякакви твърдения, от всякакви истории. Как да се досетим, че нарочно сме доведени до това състояние – да не различаваме истината от лъжата. А нали това е имал предвид апостол Павел като е написал в посланието: ... Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2:1-12).

В батака от щяло и нещяло във вестници и телевизии няма да се види, че и във Варна и в Гоце Делчев и другаде има прицърковни кухни за бедни, докато държавата още не е върнала поне 70% от заграбените преди 65 години имоти на Църквата! С приходите от тези имоти през годините на социализма е отглеждана тогавашната номенклатура, която от своя страна отгледа сегашната класа на богатите. Или пък да е чувал някой от нас да се е случило репортер да е снимал плевенския митрополит Игнатий, който пътува само с влак и автобус и отстрани ще го помислиш за обикновен свещеник!

Евангелието обаче не ни задължава да имаме вид на големи постници. Православието ни пази да не станем лицемерни, като се показваме със скъсани дрехи, намръщени и занемарени уж от тежестта на големите ни християнски подвизи. Така ни учи Самият наш Божествен Учител Господ Иисус Христос: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец” (Матей 6:17-18).

Да беше само историята с колата, която ползвал митрополит Кирил, да не се вторачваме с този пореден случай на манифестация на лъже-журналистическа лъже-добродетелност. Докато вървяха коментари и уж много мъдри критики срещу епископите на Църквата, тези, които са измислили кампанията срещу християнството, заведоха пред телевизионните камери двама очевидни клеветници да изрекат нечувани гнусотии по време на Рождественския пост. Нямаше защо да се обръща внимание на този случай в предаването на Мартин Карбовски, ако не беше, колкото скверен, толкова и поучителен. Единият от юношите в предказармена възраст се представи като „бакалавър от Семинарията”, макар че това учебно заведение дава само средно образование. Нахакан и дори весел, че излиза в национален ефир, той се зае да разполага гнусни обвинения към духовници, които очевидно не познава, а един от тях, за негова изненада, се оказа починал преди десетина години. Обърквайки инструкцията, която му е дадена преди да влезе в студиото, той обяви софийския викариен епископ за... игумен на Троянския манастир!

Без очевидно въобще да познава духовниците, за които говори, и обстановката, в която твърдеше да ги е виждал, той беше коригиран от водещия, който ясно и отчетливо изобличи някои от твърденията му като „не истина”. Но изведнъж, в края на изстъплението, се оказа, че водещият не е сигурен дали поканените са хората, за които се представят. А те не се подиграват със себе си. Те говорят гнусотии, които очевидно имат за цел да сринат авторитета на Църквата! „Разберете, в църквата всички са такива!” заявяваше току-що изобличеният в лъжа, чиято самоличност дори не е известена на Карбовски. Сигурен съм, че след като това все пак е сторено, на журналиста му е станало ясно, що за бакалавър са му пробутали тези, които са използвали познанството си с него.

Как да повярваме обаче, че е случайност в същия ден сутринта предаването на Българската национална телевизия „Вяра и общество” да посвети целия си брой на предоставената за ползване на варненския витрополит кола, че и на още една сръчно изработена манипулация. В студиото беше поканена една изобличена преди няколко месеца „православна” журналистка, която се оказа функционер на протестантска организация изпълняваща задача да работи с поместните Православни Църква у нас и в Украина. Името и е Златина Каравълчева (http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2011/2011-06-16-bogoslovie-na-gordostta.html). Пред камерите в студиото на БНТ във Варна пък седеше и се включваше от време на време един разколник - низвергнатият бивш свещеник Любомир Попов, когото водещият, доктор по богословие, представи за действащ духовник.

В същото предаване с обиграна манипулация на зрителите се внуши, че пловдивският митрополит Николай, любимецът на „пазарната журналистика” (друг начин да се каже „жълта”) оправдава „ръкоположението” на „архонти”, за които той няколко пъти каза ясно: „Не познавам тези хора!” Тук хватката се състоеше в това, митрополитът да каже, дали е съгласен Църквата да отличава миряни, подкрепили с нещо Църквата в спасителното й дело. Владика Николай беше въвлечен в разяснение, че понятието „архонт” означава „първенец” и след като изрази становище, че по принцип Църквата би могла да въведе такава институция, то веднага в студиото от коментиращите му бе пришито твърдението, че е одобрил извършените вече недопустими и осъдени от Светия Синод лъжеритуали. Горан Благоев е разбрал правилно митрополита. Дори е извел като тема в предаването възможността да се „узакони ръкополагането на архонти”, следователно е наясно, че контекстът на думите на митрополит Николай засяга някакво евентуално бъдещо решение, а не узаконяване на сторените вече скандални архондисвания. Но подкарва тълкуването на думите му като противопоставяне на решението на Светия Синод за отхвърляне на този кощунствен ритуал. Благоев има възможност да монтира заснетия с владика Николай материал, както и да добави текст зад кадър и да коментира в студиото. Така зрителите са готови да разпознаят сюжета, който се превръща в илюстрация на твърдението на Горан Благоев. Иначе, за да се схване манипулацията е необходима голяма концентрация и известен опит в журналистиката (http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/18535/vjara_i_obshtestvo_10_dekemvri_2011).

Събирането на тези две медийни събития в един ден подейства на голямото число вярващи много потискащо. Един уж много православен журналист и богослов подложи на съблазън вярващите, които гледат неговото предаване и то по време на пост. Предтекстът е, че трябва да се казва истината. Манипулацията обаче е свидетелство, че не това е целта. Защо например Благоев не дава думата на посочените в предаването му митрополити да се защитят? Вместо това разпопеният разколник Л. Попов, З. Иванова (Каравълчева) и бивш политик от листата на ДСБ - д-р Николай Михайлов (психиатър и богослов) без някой да може да им отговори наричаха Църквата с какви ли не имена.

Потискащо и предизвикващо съблазънта на трудния за укротяване гняв! Но ето, че хора, които никой не е подозирал, че биха защитили Църквата, изляха възмущението си и то толкова ясно и категорично, че никой не посмя да влезе в полемика с тях. Кеворк Кеворкян чрез страниците на вестник Стандарт каза: „...Всеки случайник, който се е завъртял няколко месеца в политиката, може да кара лимузина и да има още три в двора си, но един владика - не; всеки журналист, който лапа под масата и всички знаят това - може, а владиката - не. Един митрополит и член на Светия синод е нещо далеч повече от министър в светското правителство, но тези чистофайници изобщо не си дават сметка за това. И никога няма да им мине през ума да свалят, примерно, шефката на парламента от лимузината й, макар тя да е купена с пари на данъкоплатците - за разлика от проклетия линкълн, предоставен за ползване на владиката от някакъв бизнесмен. Добре поне, че не видяха в това някаква грандиозна корупция - сякаш владиката е в състояние да уреди на онзи място в рая. Това е преструванковщина и лъжежурналистика... Идете и в най-забутаното българско селце, и там всеки ще ви изреди поне 50 имена на хитреци, маскирали се като политици, които през годините на Грабежа се подвизаваха като башибозук. Но те отдавна са забравени, за тях на репортерите никога не им стига смелост, може би дори тайно им се възхищават. Храбреци пред дребното прегрешение, пъзльовци пред лицето на грабежа. Иначе казано - свирепи овце. Те изобщо не могат да схванат, че църквата е нещо доста по-различно от постните им представи. Келявият им “светски” морал - иначе податлив като пластелин пред всеки временен началник - се озъбва само на беззащитните и оскотели от недоимък църковни служители. Затова вярват и на идиотите цигани, които показа моят приятел Карбовски и които с радост сквернословеха за български духовници...”

(http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-13&article=392322).

Моля за извинение, ако езикът на Кеворкян изглежда остър и директен. В този му вид, той е свидетелство за искрен гняв, предизвикан от непочтеността да нападаш този, който не се защитава и е сигурно, че няма да ти навреди.

Всеки четящ човек е осведомен за решението на европейските масонски организации да поискат представителство в Европейския парламент не за друго, а за да се борят „с влиянието на Църквата”. Това вече не е конспиративна практика и затова няма нужда от „теории на конспирацията”. Това е действителност. И тя се изразява в едновременното нападение от много страни срещу Христовата Църква.

Вече няколко години подред Българската Православна Църква се оказва на първо място в социологическите проучвания за доверие в институциите. Това е истинската причина, чрез която рогатият манипулира тези, които се предават на неговата воля. Неизменно по време на пост, когато вярващите ще се пазят от изкушения, ще дойде тази съблазън.

В разгара на измислените спорове за автомобила на дядо Кирил един скромен възрастен човечец ме попита: „Какво ще кажеш за тази лимузина на дядо Максим?” Той дори не беше разбрал, че става дума за варненския владика. Ето, на това разчитат клеветниците. И да бъдат опровергани, все нещо да остане в обърканата памет.

Някой много сериозно се е уплашил, че Църквата се очиства. Западно и средноевропейска епархия низвергна двама духовници, които имаха най-голяма заслуга за кощунствените ритуали на производството на архонти – архимандрит Климент Бобчев и ставрофорен свещеноиконом Иван Петкин! Русенска епархия свали от поста му предстоятеля на храма „Св. Николай Чудотворец” в дунавския град ставрофорен свещеноиконом Стефан Стефанов, който вече няколко години е съорганизатор на не по-малко кощунственото съмолитствуване с еретици римо-католици и протестанти, което някои се опитват да представят като висока проба пастирство от негова страна... (Виж: http://russeumc.blogspot.com/2011_01_16_archive.html и http://www.obshtestvo.net/content/view/2145/3/)

И злото се засили да отвърне на удара...

Но от тези нападения ние, братя и сестри, имаме голяма полза!

На първо място всички ние, клир и миряни, добиваме представа за оръжията на сатаната, когато Бог ни остави на вярата ни, за да ни изпита докрай. Ето, това ще става: и хора, които сме смятали за верни, ще се втурнат заедно с вдъхновените от лукавия да нападат първоначално духовно, а след това и физически тези, които устояват във вярата си и се уповават на Бога.

На второ място: ако във времена на унищожителна политическа, духовна и икономическа преса клир и миряни са се отделили едни от други, то такова нападение, като сегашното ще укрепи вярата на истински достойните и ще разколебае тези, които Бог е допуснал в клира за наше вразумление. Утре този, който не се е поклонил на звяра и не е приел неговия печат, няма да може нито да купува, нито да продава, както пише в Откровение на св. ап. и ев. Иоан Богослов. Скъпите коли ще ги карат поклонилите се на антихриста, останалите ще вървят пеша, но само там, където имат свободата да го правят...

На края я има тази полза: вредителите твърде много си повярваха, увлякоха се и се разкриха. В заслепението си те отидоха твърде далеч, дотолкова, че нашия морален дълбоко в сърцето си народ, се отврати от това нападение. Вярвам, че не един и двама колебаещи се, са се убедили, че става дума за клевета и са разпознали Христа като Витлеемската звезда на спасението.

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лк.12:32) казва Господ. От какво да се боим освен от това, да не се подлъжем, но който търси Бога, няма как да се подмами. Да се опитваме да преодоляваме немощите си призовавайки Бога на помощ – това е, от което иска да ни отклони духа на злото, който живее в сърцата ни само ако го пуснем там.