петък, 17 август 2012 г.

ПОЛЗАТА ОТ ОЛИМПИАДАТА


След закриването на олимпиадата в Лондон български журналист възкликна: „това е истината – България я няма на спортната карта!” В навечерието на гигантското спортно събитие за 2012 г. един министър пожелава да спечелим шест медала, подобни цифри споменават председателя на БОК и премиера. Само че по същото време британски анализ отсъжда България да има ресурс да спечели... един медал. Върху това противоречие бихме могли да разсъждаваме кратко и с лекота да достигнем извода, че сме в положението на гладната мечка, която според народната мъдрост просо сънува във вид на пет или шест или седем медала. На мен обаче ми се струва, че по-важното обощение се вижда другаде. Към прогнозите трябва само да прибавим една безпрецедентна акция от страна на олимпийското ръководство да накаже две съдийки, които са дали неадекватно ниски оценки на нашето ансамблово съчетание в художествената гимнастика. За тези две жени от Италия и Португалия се чу да са сменени, предупредени, че при следващо такова провинение ще бъдат лишени от права да съдийстват и т.н. Без да влагам ни най-малка злоба или да се засягам на националистическа основа, трябва да призная, че първото нещо, което ми дойде наум при това съобщение беше, че в случай, че тези съдийки бяха българки, а ощетените от друга националност, то тяхното лишаване от съдийски права щеше да е мигновено, а пък резултатът от състезанието – анулиран. Второто, което ми дойде наум, е, че тези жени в края на краищата са помогнали да се изпълни британската прогноза, а това пък ми напомни веднага един някогашен чешки филм за пияни грубияни, предвещаващи на ходещия по въже цирков артист, че ще падне и когато той все пак не пада, един от тях сам започва да тресе лоста опъващ въжето, та в края на краищата въжеиграчът наистина пада.
Всичко това може да ви наведе на мисълта, че съзирам конспирация срещу българския спорт, но не това ме занимава. От замаха на откриването, в което режисьор, награждаван с Оскар, показва как самата крализа Елизабет скача с парашут на стадиона, от професионализма на организаторите, рекламата, техническите средства, от подготовката на спортистите, които между 1980 и 1992 г от аматьори се превърнаха в професионалисти, от всичко това отговорно съдя, че олимпийските игри са дело на политическо планиране и преследват цели, които нямат нищо общо със спорта или физическото възпитание.
Доказателството за това е съвсем просто и е пред очите ни през цялото време, но толкова дълго и толкова натрапчиво, че вече не го виждаме: всички професионални спортисти взимат специални медикаменти, за да „сътворяват” рекордите си. Медикаментите варират от лекарствени препарати до тестостерон – мъжкият хормон предполагащ сила и агресивност, необходими за атакуване на рекорд. Има ли нормален човек, който да не знае това! В същото време съществува списък със „забранени” медикаменти, като критериите, според които едни медикаменти са забранени, а други разрешени, са доста мъгляво формулирани. Обикновено се твърди, че забранените са вредни за здравето. Но такива са и разрешените. Освен това на някакви интервали повечето от разрешените преминават в списъка на забранените. При по-внимателно проследяване на случаите, при които се оповестява употреба на забранени медикаменти, се оказва, че те или са на въоръжение в спортните централи на неразвитите страни или пък техни съставки са включени в най-обикновени лекарствени средства, каквито са сиропите за кашлица, например.
Извън тези наблюдения, нека посочим случаите, в които се оказва, че незнайна ръка подменя или манипулира допингови проби на определени състезатели или на цели отбори, в резултат на което някоя традиционна сила в определен спорт излиза от обръщение завинаги или за достатъчно дълго време, че да не може да догони биохимията на тези, които не биват атакувани.
Тук можем да кажем: айде сега, манипулациите ни били виновни, че нашите щангисти били взимали допинг. При положение, че всички взимат, но някои ползват по-скъпоструващ, който още не е влязъл в забранения списък, критиката на употребата на допинг е чисто лицемерие!
Олимпийският спорт е чисто лицемерие!
Когато нашата боркиня Станка Златева загуби на финала от една неизвестна 21 годишна рускиня, се изговори колко трудоемко се е готвила рускинята за този финал. Бил създаден компютърен модел на стойката, походката, хватките на Станка. Били наети двама специалисти от НАСА за програмиране на поведението на неизвестната претендентка. И нито капчица срам у победителката, у нейните треньори с техническите им сътрудници, у организаторите на игрите. Едно момиче с таланта си се бори срещу огромен институт, зад който стои индустрия. Това ли наричаме спорт?
Друг е въпросът, що за спорт е това, който заставя жени да се борят, да се боксират!...
И защо екипите в повечето спортове стават все по-оскъдни, направо символични. А тези екипи се одобряват от комисии на организаторите на такива „празници на спорта”.
Очевидно е, че едни държави трябва да печелят повече медали и с това да се превръщат в пропагандатори на политически и икономически модел. И толкова!
Ако ви се струва смело това изказване, нека да припомним и факта, че при откриването на игрите се оказа, че България официално е изхвърлена от историята на първите съвременни олимпийски игри проведени през 1896 г.! А самият Пиер де Кубертен – възстановителят на игрите, описва в дневника си как била облечена българската делегация предвождана от Тодор Йончев в състав Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо.
Кой си е позволил да премахме името на нашата страна от историята на игрите? Същите хора, които са могли да въздействат на една италианка и на една португалка да дадат кощунствено ниски оценки на ансамбловото съчетание. Нали прогнозата е да имаме един медал, пък какво става...
Дали всичко това е родено от специално отношение към България, от някаква много трудна за разбиране омраза? По-скоро то е производно от усилията на новия световен ред да създаде новата глобална държава. Нали вече двадесет години някакви много авторитетни чуждестранни източници пророкуват, че българите ще останем 4 милиона. Понеже не оставаме, тук се оказват разрешени хранителни съставки, които са отдавна забранени в много страни. Да споменем само това, че почти няма напитка или сладкиш, който да не е подсладен със забранения аспартам, чието име обикновено се замества с „Е 451” – страничен продукт от производството на химическо оръжие, който разрушава органите и изсушава мозъка. А нали сладкишите най-често се употребяват от децата... И ето че сме първенци по сърдечно съдови заболявания, рак, детски диабет... психически заболявания на глава от населението...
По същата причина периодични скандали и необясними спънки блокират нормалната работа на здравната система – директивата трябва да се изпълни. Отдавна трябваше да сме станали 4 милиона. Защо се опъваме!
Плановиците на глобализма, приведени над картата на света, отдавна са решили кои държави трябва да изчезнат първи, и България се оказва в тяхното число...
Държавите, на които предстои по-скорошно закриване, не трябва да бъдат съставлявани от горди народи, които да противопоставят волята си, да изобличават задкулисни игри или просто да изразяват енергично несъгласието си със закриването на държавността, предполагаща и изтриване на историята им. Като се има предвид всеобщия взрив на ентусиазъм, когато през 1994 г. на световното първенство по футбол нашия отбор разби неразбиваемата футболна Германия, е разбираемо защо един днешен футболист с качества на световно ниво, както се казва, бива държан на пейката от "мениджъра", платил за него десетки милиони. В по-отдавна завзетите от масонските структури държави масонската дисциплина е тази, която ръководи такива нелогични процеси. (Тези, на които се струва пресилено твърдението, че световно известният треньор на нашето момче има нещо общо с масонството, нека да погледне форума на сайта на световно известния отбор: http://community.manutd.com/forums/t/243207.aspx). Ако заспалите българи изригнат отново и отново, то все ще се намери някой да попита, защо нямаше референдум за присъединяването ни към Европейския съюз, например. Историята помни, че със същия ентусиазъм през Балканската война влязохме в непревзимаемия Одрин и едва не взехме Цариград...
Като православни християни всички ние знаем, че в последните времена действително ще има една държава, която ще обхваща цялата земя. Никога преди и след това такава държава не е имало и няма да има.
Това ще е държавата на антихриста. За да се подготви човечеството за глобалната власт, то трябва да стане космополитно, границите да се размият, където може - и да изчезнат. Тъй като това няма да е възможно навсякъде, то за това идещият антихрист е подготвил жестока война, на която сам да даде завършек, като се появи в блясък, уж носейки мир.
Някои държави трябва да изчезнат, а заедно с тях народите им да се превърнат в население, което да няма памет за вярата в Бога, чийто враг е този антихрист. Осъществяването на такъв грандиозен план е поверено на кариеристи, егоисти, грандомани, тщеславни и горделиви люде, които биват обхванати в масонски ложи. Но масон е и самият Пиер де Кубертен. А масонството е повече или по-малко открит култ към сатаната, хвалебствие на когото пеят участниците в първите олимпийски игри: Phoebius Lucifer (вж. http://www.pravoslavie.ru/jurnal/55082.htm).
Всичко, което има да се случи, ще се случи за да се изпита нашата вяра. Бог, за Когото всичко е възможно, обръща злото в средство за нашето спасение. Единственото, което се иска от нас, е да търсим Бога.
Но каква е в такъв случай ползата от олимпийските игри?
Тя е в смирението, което получаваме, ние, някога горди с военните си победи, с владенията си, които са покривали териториите на съседни държави, със спортните си победи. За какво ни е всичко това, ако не славим Бога! България е най-старата държавност в Европа и е омразна на лукавия със своята вековна способност да възкръсва от пепелта като православна, докато други световни империи отдавна са само прах и пепел.
В състезанието на лицемерието, измамата и нечестието имаме ли място, щом се наричаме православни християни?
Трябва ли да участваме в състезанието по изкривяване на човешката природа, чиято цел е и идолопоклонничеството – поставянето на човека в центъра на вселената – човек обезобразен, неестествен, живеещ за двадесетте минути слава, която смешно иска да се противопостави на вечната слава Божия!
Господ ни опазва от гибел, като ни предава на унижения от човеци, лицемерни и лъжливи като своя духовен подбудител, който е и враг на нашето спасение.