петък, 6 май 2016 г.

In memoriam: Николай Москов



Отиде си моят приятел Николай. Той имаше силата да признава грешките си. Беше едновременно журналист и вярващ човек, което е много трудно, почти невъзможно, защото журналистът продава словото си, а вярващият човек не търгува със съвестта си.
Николай преживяваше тежко всеки компромис, който неосведоменият цензор от вестникарската иерархична стълбица създаваше от текстовете му и се прогневяваше от безсилие, когато злонамерена редакция нарочно осакатяваше написаното. Особено, когато ставаше дума за Христа и Църквата Му.
Неговата чистота представляваше лично пространство, за чиято свобода воюваше постоянно и без да се предава.
Написаното от него едва ли ще намери място в учебниците, но ще дойде Денят, когато ще стане ясно, колко много му дължи България, затова, че защитаваше нейното Православие.
Сбогом, приятелю!
До Деня на Съда!