БЛОГЪТ НА РУСИ

ЗАЩО ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА Е ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА!

2012-01-31T15:11:00.010+02:00

От усърдното внимание на изследователите на църковната история убягва много упорито една прелюбопитна тема – какви закони гласува Българският парламент, когато започне поредната кампания по разкриване на недостатъците, прегрешенията или пороците на един или друг духовник. Или какви задължения поема от името на всички българи управлението на нашата държава. А сред тях само по време на последната кампания, започната с опротивелия ни вече линкълн, в който се возел НВ митрополит Кирил и засега окончава на оповестяването на досиетата на агентите сред висшия клир, както администрацията разбира това, са: опитът да ни се натрапи закон „за наемане на майчина утроба" („сурогатното майчинство”), проектозаконът за „Закрила на детето” и тайното споразумение за тотално следене в интернет наречено ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането"), подписано в Токио.

Причините за енергичността и мащаба на поредната кампания срещу Църквата са две: първо, БПЦ се оказа твърде консервативна и твърде организирана, за да приеме противоречащи на християнската нравственост законови решения, както и да се поддаде на манипулации довеждащи я до подкрепа на такива, но и, второ, възприемана като институция тя се намираше на първо място по рейтинг след всички доскорошни събития смятани за скандали – възвръщането на храмовете завзети от разкола, смяната на ректори на Софийската духовна семинария и прочие.

Както стана известно вчера от публикация в столичен вестник, още преди отварянето на досиетата рейтингът на БПЦ бил паднал от 45,9% до 34,7%, според Центъра за анализи и маркетинг. Това се дължало на пришиването, поради техническа грешка, към становището на Светия Синод за сурогатното майчинство, на добавка за зачеването инвитро, на кощунствените и скоро след това изобличени от самите лъжесвидетели обвинения в аморалност към висши духовници, а преди това – на кампанията срещу варненската „лимузина” и на връчването на отличия на миряни в Подворието на Руската Православна Църква. За рейтинга след отварянето на досиетата още няма данни.

При цялата предпазливост и премереност на висшето църковно ръководство БПЦ представлява очевидна пречка за безболезнено прокарване на законодателството, което ни лиши от суверенитет и съвсем последователно ограничава свободата на личността в съответствие с пророкуваното от Свещеното Писание и предречено от Светите Отци на Църквата възцаряване на антихриста и всеобщо гонение срещу християнството и християните. Свещеното Писание и Свещеното Предание естествено не могат да се обхванат в статистики и по тази причина на пророчествата и прозренията някой предпочита да гледа като на детски приказки – нужни за възпитанието, но далеч от обективността на ежедневието. А в свещените текстове ясно се казва кой ще бъде този антихрист – евреин от Дановото коляно, чрез когото сатаната мами вярващите от коравия Божий народ, който хилядолетия е пазел вярата в Единния Бог. Неговата власт над цялото човечество ще бъде духовна, но и политическа, а политическата власт изисква подготовка и „творческа” комбинативност във всяка отделна държава. В устоялата на гражданската война от 46-49 година и спасила се от богоборческия социализъм Гърция не могат да се пробутват номерата, които минават у нас. Ние много по-дълго време и в отсъствие на Църква, богослужеща и проповядваща на националния език, нямахме взаимовръзка с властта. Тя беше за нас нещо чуждо като традиция, език и вяра, но беше и господарска, а пред нея ние бяхме рая, роби. Отчуждението от властта си остана за нас устойчив рефлекс, който позволява на нашите управници да вършат какво си щат, а за всяка своя грешка и недалновидност да наказват народа си, когото са ощетили.

Но този народ си има своите достойнства и в такава ситуация и те в най-голяма степен се състоят в липсата на нездрав национализъм. Българинът смята за също толкова българи арменците и евреите и до голяма степен тази част от турското и ромско малцинство, с което е близък по бит и с което живее на равни начала. Другите, които подкокоросвани от активистите на строителството на тоталната държава й създават постоянно проблеми, пак са си „наши”, докато не се заявят, като един престъпник самопровъзгласил се за „цар”, за „враг на българския народ”.

Нашият народ има и това достойнство: да пази православната си вяра в Бога и когато в отсъствие на Българска Православна Църква чуждоземен владика „сваля от една овца две кожи” и си служи с репресивните органи на османската власт, за да прибира това, което си мисли, че му се дължи.

Тази вяра изтърпя една многодесетилетна схизма – принудително отделяне от Тялото Христово – останалите Православни Църкви, за да си заеме отново мястото в Едната свята и съборна Църква.

Да, ние все още не живеем нормален църковен живот. Енориите не избират своите свещеници, както до средата на миналия век – свещениците днес се назначават. Народът няма как да иска сметка на владиката, той може просто да не ходи на църква. Но вярата на българина остава и понеже Църквата не е обикновена институция, а Богочовешки организъм, понеже Бог ни е Първосвещеник, Който участва в тайнствата, дори да не виждаме или не разбираме това, понеже Божиите Ангели са винаги с верните, които призовават Бога и се покайват за греховете си, Църквата на българина остава и ще остане до последните дни.

На 17 януари т.г. в рамките на един работен ден Комисията по отварянето на досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) обяви агентите сред БПЦ, католическата църква, Главно мюфтийско и няколко протестантски организации. До днес, 31 януари, за досиетата на духовните ръководители на Общността на евреите в България няма оповестяване. Те не присъстват нито в списъка на установените агенти, нито в списъка на неустановените (http://www.comdos.bg/).

Нас естествено няма защо да ни интересува има ли сред тях агенти на ДС или няма. Това си е работа на отношенията вътре в организацията на изповеданието и ще е грубо нарушение на човешките им права да тръгнем да се интересуваме бил ли е някой от равините агент или не. Но такова е становището ни и за обявяването на агентите сред клириците на БПЦ обаче. Наша работа беше като православни да искаме или да не искаме да видим такива досиета, да ги прочетем или да ги изгорим неотваряни, за да не може никой да изнудва владиците чрез тях.

Ето, че се налага обаче да сравним подхода на комисията във връзка с тези две изповедания – Православието и юдаизма. Основание за това е най-малко историческата и богословската връзка между старозаветната църква, от която според нас, православните, произлиза съвременният юдаизъм, от една страна, и Православието, от друга. Ние имаме Своя Спасител, който е евреин по плът, но предците на съвременните юдаисти са тези, които Го разпънаха и пожелаха Кръвта Му да бъде върху тях и децата им (Мат. 27:24,25). От това съотношение не бива, разбира се, да произлиза никаква политическа отговорност, самата мисъл за каквато е неуместна. Но пък можем ли да не свържем неоспоримата за нас истина за идещия антихрист от юдейско потекло, който при възцаряването си ще влезе тържествено във възстановения трети Соломонов храм, чието построяване вече е подготвено технически според медийни съобщения (http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/world/2009-08-03-1.html).

Няма защо да натрапваме своето учение на тези, които му се противят. Нали затова то се нарича още и вяра. Ние вярваме, че това е така и разпознаваме в събитията потвържденията на това, в което вярваме. Но сравнението само се налага. Дори да вземат, че ги оповестят, това никога няма да е станало по едно и също време с отварянето на досиетата на висшия клир на Църквата и другите християнски конфесии и не виждам как можем да се убедим, че това е случайност.

И нека пак да заявим: смятаме за престъпление оповестяването на равинските досиета сред друговерци, защото това дори и в най-малка степен може да предизвика омраза, а там, където е омразата, там не е Бога, в Когото вярваме и Който даде Своя Единороден Син на ужасяващото кръстно страдание и смърт, за да ни спаси!

Но нека да помислим, ако комисията все пак разкрие досие на равин, който е подписал декларация за доносничество и е предавал съплеменниците си и единоверците си, каква ще е реакцията в средите на Общността на евреите в България?

Тя ще бъде никаква пред останалия свят. Той ще си остане техен. Ще се покае в общността си. И те ще го разберат. Ще намерят начин да си обяснят действията му.

Има ли някой, който да не вярва, че ще стане така?

На нашите митрополити досиетата се отвориха и нека гледаме на това като на Божия милост! Тези, които ни водят в държавата на антихриста са сметнали, че няма полза да ги държат с цел изнудване. Излиза, че когато Светият Синод произнесе молитва и Светият Дух започне да ръководи действията им, техните лични недостатъци нямат значение. Решенията са угодни Богу дори и предварителните намерения на един или друг да не се развиват в тази посока.

Така напуснахме през 1998 г. унищожителната за Православието организация Световен съвет на църквите, например! А Румънската Православна Църква, чиито архиереи изповядаха пред народа още в зората на прехода, че са сътрудничили на Секуритате, на които народът прости и църковността просперира, са още в тази организация!

Кой сега ще се отдръпне от Църквата? Този, който не знае защо е там, който само е минал през храма или е присъствал на богослужението случайно.

Но числото на тези хора съвсем не е голямо в сравнение с броя на черкуващите се. Останалите ще страдаме, че нещата се развиха така, но всъщност трябва да се радваме! Господ ни обича! Той ни освобождава от отровните прегръдки на лъжата. Показва ни кой какъв е и ни оставя на собствената ни воля.

Не в човеци вярваме ние, вярваме в Бога! И всеки от нас сам ще отговаря в деня на Съда, без застъпници и адвокати.

ДА ОТВОРИМ ДОСИЕТАТА НА СВЕТИЯ СИНОД, НО ЗА КОГО?

2011-12-23T03:44:00.005+02:00

След класическа артилерийска подготовка върху Църквата, дойде време за основен удар срещу Нея. След кампанията с колата на варненския владика и гнусните клевети срещу уважавани духовници, дойде ред на отварянето на досиетата.

Това се чака от месеци. Досиетата са четени от всеки, който е пожелал това - достъпни са според закона.

Замириса на скандал и отново почти няма медия, която да не отделя място на този въпрос. Според бивш редактор на „Демокрация” епископите и митрополитите, които са имали контакти със службите на тоталитарния режим „трябва да отстъпят място на по-достойни”, които да заемат местата им.

И аз съм за отварянето на досиетата! Но не извън Църквата. Искам да знам моят епископ дали е имал нещо общо с репресивния апарат, но не искам този, който не влиза в черква да се гаври с някой, който е бил притискан да подписва показания, който е бил инквизиран, заплашван и чието семейство е било заплашвано, да бъде обругаван от тези, които са отглеждани от ДС или нейния признат ръководител – БКП.

Всички, които чувам да настояват за публично отваряне на досиетата на клира, са без изключение бивши комсомолци, тоест – членове на младежката организация на комунистическата партия която е ръководителя на ДС! Много от тях са били в казарма до 89-та и са полагали военна клетва да служат на същата тази партия! Комунистите и комсомолците, според отдавна обявени документи, са смятани за „контингент” на службите. Не най-надеждния, разбира се, затова и съществува агентурата по конспиративни правила. Тези, които са се опъвали, са влизали в затвора, но колцина са те? Имената им се знаят. Те могат да бъдат изписани на два трамвайни билета. А останалите? Тези, които под една или друга форма са оказали услуга на режима, без да са подписвали декларации? Те са доста голямо число. Не мисля, че може да им се вменява вина, ако са били измамени, че служат на Родината, че предотвратяват тежки престъпления. Каква беше преди десетилетия границата между криминалната престъпност и политическото свободомислие? Много недоловима за мнозинството хора, които мислеха, че социализмът е вечен. Днес за всекиго е много лесно да каже, че е виждал много ясно, че социализмът ще падне. Тогава обаче не беше така...

Но пък тогава се възпитаваше това, което се проявява сега – нецърковен човек да иска тези владици да си ходят, а на мястото им да дойдат „по-достойни”. Кой и как ще избира по-достойните? Ами, че някой от изобличените в последните години агенти на ДС да е напускал политиката? Доган ли, Каракачанов ли? Защо му липсва същия ентусиазъм на журналиста да иска замяната им с по-достойни?

Праведниците в цялата история на човечеството се броят на пръсти. Кой тогава отива в рая? Ами, разкаяните грешници! Между тях има немалко светии – самият апостол Павел, който гони християните и ги предава на мъчения и смърт. Неговото „досие” съдържа сертификат, който му дава право да ги преследва и задържа. А след това му се явява Христос и светията сам е сред преследваните, инквизираните и мъченически загиналите за вярата. Нашият човек обаче ще поиска Павел да бъде махнат от числото на апостолите и заменен с „по-достоен”. А какво да кажем за римския войник, който участва в разпъването на Христос – той също е в лика на светиите, защото точно тогава повярва.

Трябвало обаче да се изпълни буквата на Закона, който е за всички. Добре, но се оказа, че текстът на Закона за вероизповеданията изключва Църквата от числото на „религиозните общности”, защото тя не е „общност”, а „традиционно вероизповедание”. Ама в такъв случай Законът можело да се поправи.

Е, като може да се поправи, защо законодателството да не предвиди затвор за тези, които са вербували с изнудване и инквизиции? Нали такива действия Наказателния кодекс смята за престъпление! Защо законът не предвижда съд да установява дали вербуваният не е жертва и дали получената от него информация е изтръгната или е дадена доброволно. И дали тя е навредила на някого и как.

Православните вярваме, че Бог е промислил дали да позволи ръкоположението на един духовник. Именно ръкоположението, а не административна мярка го поставя пред Светия престол, а това ръкоположение се извършва не административно, а чрез ритуал, който е тайнство.

После: всякаква агентурна дейност, засягаща Църквата, се е състояла вътре в нея, следователно работа е на вярващите да поискат вътре в своите иерархични структури информация за това кой е служил на ДС и кой не е.

А иначе Църквата си има своите правила за изобличение: насаме, пред свидетели и след това – пред цялата Църква. Но не извън Църквата.

И всъщност, защо става дума само за досиетата на агентите на ДС? Защо не става дума за агенти на КГБ, на ЦРУ, на Мосад, на Ватикана? Ама, за тях нямало информация! Ами придобийте я! Поискайте от тези чуждестранни правителства, които настояваха за отварянето на досиетата на ДС да отворят досиетата на техните агенти сред българския управляващ елит, сред бизнеса, медиите, академичните среди, пък след това и сред вероизповеданията! Ама имало разлика между ДС и техните служби! Така ли? Защо по времето, когато ръководената от комунистическата партия Държавна сигурност беше във всички сфери на живота, както често се пише днес, тези чуждестранни правителства смятаха за легитимни и властта и специалните й служби? Не разменяхме ли посланици? Не подписвахме ли договори за двустранно сътрудничество? Държавните глави не правеха ли визити? Или трябва да мислим, че сътрудничеството на чужди специални служби е нещо благочестиво? Освен на руските, разбира се.

Аз не искам да знам дали членовете на равинския съвет и на главно мюфтийство са били в контакт с ДС. Смятам, че това е проблем на изповядващите иудаизъм и ислям. Смятам и че всеки опит да им се вмени на вярващите от тези изповедания, че трябва да отворят пред всички друговерци досиетата на своите духовни ръководители, е недопустимо нарушение на техните права. Те трябва да имат правото сами да решат ще простят ли или ще налагат възприетите от правилниците си санкции.

Ако съществуват сведения, че духовен водач е навредил на тези, които са му имали доверие, то с какво обаче са засегнати правата на атеистите, например!

Техните права биха били засегнати, ако е извършено престъпление по смисъла на гражданското законодателство, тоест по смисъла на Наказателния кодекс, но такъв текст там няма. Следователно става дума за проблем вътре в религиозната общност и е нейна работа как ще го възприеме.

Не е ли наясно българската общественост, че именно Държавна сигурност извърши политическите промени на 10 ноември 89 година? Че ДС създаде опозицията? Че ДС създаде икономическия елит на прехода?

Ясно е. Ето защо може направо да се каже, че ДС сега иска отварянето на досиетата на агентите на ДС сред клириците на Българската Православна Църква!

Ето защо някой си Тренчев, който не може да бъде запомнен с нищо направено за облекчаване на съдбата на изкарващите хляба си не с измами и присвоявания, а с труд, настоява, отново през пости, НАП да влезе в православните храмове!

Само че Църквата не е силна, поради хората в Нея! Тя е сила, защото Бог е Нейният Първосвещеник! Разбирате ли на кого служат в такъв случай враговете Й?

СЛАВА НА БОГА ЗА ПРЕЧИСТВАЩОТО НОВО ГОНЕНИЕ!

2011-12-16T03:21:00.005+02:00

И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (Мат 24:14)

Да прославим Бога, братя и сестри, че Църквата Божия е в началото на нови гонения! За няколко дни, в средата на Рождественския пост, в навечерието на празника, за който се готви вселената, Българската Православна Църква е отново в устата на хулители!

Рогатият „княз на тоя свят”, чрез парите на поклонниците на златния телец, завладява средствата за масово осведомяване - вестници, телевизии и електронни издания. Възцаряването на неговия син, антихриста, е неизбежно, знаем от Свещеното Писание. За да стане това обаче, трябва да бъдат завладени сърцата на слабо вярващите и невярващите в Христа Спасителя.

Това човек няма как да види с просто око, ако предварително не знае какво се случва. А това, което пък ясно се вижда от десетина дни, е следното: Захващайки се за автомобила, с който отишъл в църква един митрополит, всички национални „независими” издания за новини – вестници, телевизии и интернет сайтове, многократно развиха темата, че е безсрамие владика от Българската Православна Църква да пътува в скъп автомобил, докато „хората гладуват”. Никой от тях не се захвана да обясни подробно, защо гладуват хората и кой точно е виновен за това, нито някой предложи начин как да се нахранят гладуващите. Защото ще се наложи да се бръкне в джоба на действителните грабители. Те пък може да се окажат свързани с някои медии... Ясно е, че авторите на "сензацията" с колата, в която се возел владиката, нямат никакво право, но това може да ти стане ясно само, ако се спреш и се замислиш. Уловката е обаче, че не ни остава време за мислене. Работата е и в това от екрана или на страниците на вестника да ти се предложи нещо, което някой друг е обмислил вместо тебе и което трябва да сложи точка на разсъждението. Последната истина. Всички сме вече уморени от всякакви твърдения, от всякакви истории. Как да се досетим, че нарочно сме доведени до това състояние – да не различаваме истината от лъжата. А нали това е имал предвид апостол Павел като е написал в посланието: ... Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2:1-12).

В батака от щяло и нещяло във вестници и телевизии няма да се види, че и във Варна и в Гоце Делчев и другаде има прицърковни кухни за бедни, докато държавата още не е върнала поне 70% от заграбените преди 65 години имоти на Църквата! С приходите от тези имоти през годините на социализма е отглеждана тогавашната номенклатура, която от своя страна отгледа сегашната класа на богатите. Или пък да е чувал някой от нас да се е случило репортер да е снимал плевенския митрополит Игнатий, който пътува само с влак и автобус и отстрани ще го помислиш за обикновен свещеник!

Евангелието обаче не ни задължава да имаме вид на големи постници. Православието ни пази да не станем лицемерни, като се показваме със скъсани дрехи, намръщени и занемарени уж от тежестта на големите ни християнски подвизи. Така ни учи Самият наш Божествен Учител Господ Иисус Христос: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец” (Матей 6:17-18).

Да беше само историята с колата, която ползвал митрополит Кирил, да не се вторачваме с този пореден случай на манифестация на лъже-журналистическа лъже-добродетелност. Докато вървяха коментари и уж много мъдри критики срещу епископите на Църквата, тези, които са измислили кампанията срещу християнството, заведоха пред телевизионните камери двама очевидни клеветници да изрекат нечувани гнусотии по време на Рождественския пост. Нямаше защо да се обръща внимание на този случай в предаването на Мартин Карбовски, ако не беше, колкото скверен, толкова и поучителен. Единият от юношите в предказармена възраст се представи като „бакалавър от Семинарията”, макар че това учебно заведение дава само средно образование. Нахакан и дори весел, че излиза в национален ефир, той се зае да разполага гнусни обвинения към духовници, които очевидно не познава, а един от тях, за негова изненада, се оказа починал преди десетина години. Обърквайки инструкцията, която му е дадена преди да влезе в студиото, той обяви софийския викариен епископ за... игумен на Троянския манастир!

Без очевидно въобще да познава духовниците, за които говори, и обстановката, в която твърдеше да ги е виждал, той беше коригиран от водещия, който ясно и отчетливо изобличи някои от твърденията му като „не истина”. Но изведнъж, в края на изстъплението, се оказа, че водещият не е сигурен дали поканените са хората, за които се представят. А те не се подиграват със себе си. Те говорят гнусотии, които очевидно имат за цел да сринат авторитета на Църквата! „Разберете, в църквата всички са такива!” заявяваше току-що изобличеният в лъжа, чиято самоличност дори не е известена на Карбовски. Сигурен съм, че след като това все пак е сторено, на журналиста му е станало ясно, що за бакалавър са му пробутали тези, които са използвали познанството си с него.

Как да повярваме обаче, че е случайност в същия ден сутринта предаването на Българската национална телевизия „Вяра и общество” да посвети целия си брой на предоставената за ползване на варненския витрополит кола, че и на още една сръчно изработена манипулация. В студиото беше поканена една изобличена преди няколко месеца „православна” журналистка, която се оказа функционер на протестантска организация изпълняваща задача да работи с поместните Православни Църква у нас и в Украина. Името и е Златина Каравълчева (http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2011/2011-06-16-bogoslovie-na-gordostta.html). Пред камерите в студиото на БНТ във Варна пък седеше и се включваше от време на време един разколник - низвергнатият бивш свещеник Любомир Попов, когото водещият, доктор по богословие, представи за действащ духовник.

В същото предаване с обиграна манипулация на зрителите се внуши, че пловдивският митрополит Николай, любимецът на „пазарната журналистика” (друг начин да се каже „жълта”) оправдава „ръкоположението” на „архонти”, за които той няколко пъти каза ясно: „Не познавам тези хора!” Тук хватката се състоеше в това, митрополитът да каже, дали е съгласен Църквата да отличава миряни, подкрепили с нещо Църквата в спасителното й дело. Владика Николай беше въвлечен в разяснение, че понятието „архонт” означава „първенец” и след като изрази становище, че по принцип Църквата би могла да въведе такава институция, то веднага в студиото от коментиращите му бе пришито твърдението, че е одобрил извършените вече недопустими и осъдени от Светия Синод лъжеритуали. Горан Благоев е разбрал правилно митрополита. Дори е извел като тема в предаването възможността да се „узакони ръкополагането на архонти”, следователно е наясно, че контекстът на думите на митрополит Николай засяга някакво евентуално бъдещо решение, а не узаконяване на сторените вече скандални архондисвания. Но подкарва тълкуването на думите му като противопоставяне на решението на Светия Синод за отхвърляне на този кощунствен ритуал. Благоев има възможност да монтира заснетия с владика Николай материал, както и да добави текст зад кадър и да коментира в студиото. Така зрителите са готови да разпознаят сюжета, който се превръща в илюстрация на твърдението на Горан Благоев. Иначе, за да се схване манипулацията е необходима голяма концентрация и известен опит в журналистиката (http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/18535/vjara_i_obshtestvo_10_dekemvri_2011).

Събирането на тези две медийни събития в един ден подейства на голямото число вярващи много потискащо. Един уж много православен журналист и богослов подложи на съблазън вярващите, които гледат неговото предаване и то по време на пост. Предтекстът е, че трябва да се казва истината. Манипулацията обаче е свидетелство, че не това е целта. Защо например Благоев не дава думата на посочените в предаването му митрополити да се защитят? Вместо това разпопеният разколник Л. Попов, З. Иванова (Каравълчева) и бивш политик от листата на ДСБ - д-р Николай Михайлов (психиатър и богослов) без някой да може да им отговори наричаха Църквата с какви ли не имена.

Потискащо и предизвикващо съблазънта на трудния за укротяване гняв! Но ето, че хора, които никой не е подозирал, че биха защитили Църквата, изляха възмущението си и то толкова ясно и категорично, че никой не посмя да влезе в полемика с тях. Кеворк Кеворкян чрез страниците на вестник Стандарт каза: „...Всеки случайник, който се е завъртял няколко месеца в политиката, може да кара лимузина и да има още три в двора си, но един владика - не; всеки журналист, който лапа под масата и всички знаят това - може, а владиката - не. Един митрополит и член на Светия синод е нещо далеч повече от министър в светското правителство, но тези чистофайници изобщо не си дават сметка за това. И никога няма да им мине през ума да свалят, примерно, шефката на парламента от лимузината й, макар тя да е купена с пари на данъкоплатците - за разлика от проклетия линкълн, предоставен за ползване на владиката от някакъв бизнесмен. Добре поне, че не видяха в това някаква грандиозна корупция - сякаш владиката е в състояние да уреди на онзи място в рая. Това е преструванковщина и лъжежурналистика... Идете и в най-забутаното българско селце, и там всеки ще ви изреди поне 50 имена на хитреци, маскирали се като политици, които през годините на Грабежа се подвизаваха като башибозук. Но те отдавна са забравени, за тях на репортерите никога не им стига смелост, може би дори тайно им се възхищават. Храбреци пред дребното прегрешение, пъзльовци пред лицето на грабежа. Иначе казано - свирепи овце. Те изобщо не могат да схванат, че църквата е нещо доста по-различно от постните им представи. Келявият им “светски” морал - иначе податлив като пластелин пред всеки временен началник - се озъбва само на беззащитните и оскотели от недоимък църковни служители. Затова вярват и на идиотите цигани, които показа моят приятел Карбовски и които с радост сквернословеха за български духовници...”

(http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-13&article=392322).

Моля за извинение, ако езикът на Кеворкян изглежда остър и директен. В този му вид, той е свидетелство за искрен гняв, предизвикан от непочтеността да нападаш този, който не се защитава и е сигурно, че няма да ти навреди.

Всеки четящ човек е осведомен за решението на европейските масонски организации да поискат представителство в Европейския парламент не за друго, а за да се борят „с влиянието на Църквата”. Това вече не е конспиративна практика и затова няма нужда от „теории на конспирацията”. Това е действителност. И тя се изразява в едновременното нападение от много страни срещу Христовата Църква.

Вече няколко години подред Българската Православна Църква се оказва на първо място в социологическите проучвания за доверие в институциите. Това е истинската причина, чрез която рогатият манипулира тези, които се предават на неговата воля. Неизменно по време на пост, когато вярващите ще се пазят от изкушения, ще дойде тази съблазън.

В разгара на измислените спорове за автомобила на дядо Кирил един скромен възрастен човечец ме попита: „Какво ще кажеш за тази лимузина на дядо Максим?” Той дори не беше разбрал, че става дума за варненския владика. Ето, на това разчитат клеветниците. И да бъдат опровергани, все нещо да остане в обърканата памет.

Някой много сериозно се е уплашил, че Църквата се очиства. Западно и средноевропейска епархия низвергна двама духовници, които имаха най-голяма заслуга за кощунствените ритуали на производството на архонти – архимандрит Климент Бобчев и ставрофорен свещеноиконом Иван Петкин! Русенска епархия свали от поста му предстоятеля на храма „Св. Николай Чудотворец” в дунавския град ставрофорен свещеноиконом Стефан Стефанов, който вече няколко години е съорганизатор на не по-малко кощунственото съмолитствуване с еретици римо-католици и протестанти, което някои се опитват да представят като висока проба пастирство от негова страна... (Виж: http://russeumc.blogspot.com/2011_01_16_archive.html и http://www.obshtestvo.net/content/view/2145/3/)

И злото се засили да отвърне на удара...

Но от тези нападения ние, братя и сестри, имаме голяма полза!

На първо място всички ние, клир и миряни, добиваме представа за оръжията на сатаната, когато Бог ни остави на вярата ни, за да ни изпита докрай. Ето, това ще става: и хора, които сме смятали за верни, ще се втурнат заедно с вдъхновените от лукавия да нападат първоначално духовно, а след това и физически тези, които устояват във вярата си и се уповават на Бога.

На второ място: ако във времена на унищожителна политическа, духовна и икономическа преса клир и миряни са се отделили едни от други, то такова нападение, като сегашното ще укрепи вярата на истински достойните и ще разколебае тези, които Бог е допуснал в клира за наше вразумление. Утре този, който не се е поклонил на звяра и не е приел неговия печат, няма да може нито да купува, нито да продава, както пише в Откровение на св. ап. и ев. Иоан Богослов. Скъпите коли ще ги карат поклонилите се на антихриста, останалите ще вървят пеша, но само там, където имат свободата да го правят...

На края я има тази полза: вредителите твърде много си повярваха, увлякоха се и се разкриха. В заслепението си те отидоха твърде далеч, дотолкова, че нашия морален дълбоко в сърцето си народ, се отврати от това нападение. Вярвам, че не един и двама колебаещи се, са се убедили, че става дума за клевета и са разпознали Христа като Витлеемската звезда на спасението.

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лк.12:32) казва Господ. От какво да се боим освен от това, да не се подлъжем, но който търси Бога, няма как да се подмами. Да се опитваме да преодоляваме немощите си призовавайки Бога на помощ – това е, от което иска да ни отклони духа на злото, който живее в сърцата ни само ако го пуснем там.

ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В РОМИТЕ, А В ТОЛЕРИРАНЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА

2011-10-06T00:26:00.003+03:00

За Православието един етнос не може да има предимство пред друг. Всички вярващи сме народ Божи. "Няма вече иудеин, ни елин; ... всички вие едно сте в Христа Иисуса" пише св. ап. Павел (Гал. 3:28).

Престъпниците роми са толкова отговорни, колкото и българите престъпници. Друг е въпросът дали страната не се управлява от хора, които уреждат предимно себе си и виждат бъдещето само един мандат време напред.

Има роми, които са морални, жертвоготовни и трудолюбиви. Има и роми, които продават децата си и се занимават с кражби, проституция и наркотици, изповядват дори "цигански расизъм". Точно с тези роми трябва да се занимава властта, но не го прави и всеки знае защо. Това е политически лост, който с лекота може да подкара гетата да гласуват за този или онзи. После този или онзи прекратява преписките срещу "Цар" Киро.

Ловчанският митрополит Гавриил ясно и точно изрази своето мнение по казуса "Катуница": "Църквата не вижда вина и отговорност у етноси. В същото време всеки, който върши беззаконие, сам трябва да си понесе отговорността!"

В този дух е и "Посланието" на Светия синод от 29 септември до православните християни. Престъпникът е престъпник, бил той българин, ром или турчин.

Размириците не са правосъдие. От отпушването на страстта на хаотичното отмъщение основната полза е за оня с рогата и опашката. Така постепенно ще стигнем до омраза срещу властта, вместо да си я поправим. И вместо справедливост ще пожънем анархия. Затова Писанието казва: "Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане." (Рим. 13:1-3).

Да молим Бога и да просвещаваме хората - на това учи Църквата.

И нека не забравяме, че както водени от Христовата Църква спасихме някога нашите евреи, така спасихме и българските цигани. В други държави по заповед на Хитлер те поеха към газовите камери веднага след евреите.

Ако престанем да виждаме у другородеца наш ближен, значи вече не сме християни - на това също учи Православната Църква!

„24 часа”

МОЖЕ ЛИ РЕЛИГИЯТА ДА Е БЕЗПОЛЕЗНА ЗА ЧОВЕКА?

2011-08-05T11:08:00.011+03:00

(На снимката - монах Викентий)

На 4 август в София се състоя една добре подготвена и внимателно отразена среща на „религиозни лидери от 10 страни”, както се формулира това от една влиятелна телевизия. Присъстваха, както се отбеляза, равинът на Тел Авив, мюфтията на Истанбул, представители на някои поместни Православни Църкви, като беше представена и нашата Българска Православна Църква. Срещата постигна подписването на декларация, в която се изяснява, че участниците, „представители на християнството, юдаизма и исляма” са общували помежду си „в открит и добронамерен диалог за вярата в Бога и за ролята на религията в полза на човека”. В декларацията още се посочва, че присъстващите „духовници и религиозни лидери единодушно са се обединили около общата отговорност на различните религии за добруването на хората” и т.н и т.н.

„Бог и човек са в центъра на всички религии”, се казва още в декларацията и след това изречение подписалите заедно отправят „своя призив към всички хора по света за толерантност, взаимно разбиране, уважение и мир”.

Тази проява, домакинството на която вестници и телевизии приписват на Негово Светейшество Българският патриарх Максим, който така и не откри форума с вписаното в програмата приветствие, е всъщност организирана от някаква неизвестна до този момент организация, чието име се изписва на кирилица, но се произнася така: "Бългериан Файналтач Кънсалтинг". Името вероятно трябва да се превежда като „консултация за това как в България да направите последния си удар”. Ако някой, който знае английски докаже, че не съм прав, ще си върна дипломата за основно образование... Работата обаче съвсем не е в името на някаква консултантска фирма, която е получила пари да ги харчи в Шератон. Работата е в това, че някой пак ни преподава как нашата религия – Православието да бъде в полза на човека! Защото срещата не се осъществява нито в Тел Авив, нито в Истамбул, ами тук – в столицата на нашата „традиционно православна страна”. Дотук идват представители на други вероизповедания, каквито си имаме регистрирани и у нас, като очевидно те смятат, че имат повече опит в това как да бъдат полезни на човека! И наши клирици се подвеждат да им слушат поученията и да им подписват декларацията!

Тук ще ме простите, но се сещам за онези „декларации” за сътрудничество на бившата ДС, за които наскоро стана дума във връзка с досието на един директор на вероизповеданията у нас.

Под днешната декларация са сложили подписите си клирици от Църквата, която спаси българските евреи, ако гостите на конференцията нямат нищо против! Те, католици и мюсюлмани, направиха ли го там, където имаше германски войски през Втората световна? Защо тогава ни учат как да сме „полезни за човека”!

Каква по-голяма полза от това, човекът да спаси душата си! А православната вяра или религия (lat., от religio – връзка на човека с Бога) има само и единствено тази задача! Православната вяра изключва друг начин за спасение на душата и вечен живот от изповядване на учението на Православната Църква, което ни е завещано от Бога.

Православни духовници се подписват под документ, в който се твърди, че „Бог и човек са в центъра на всички религии”! В какъв смисъл Бог и ние, човеците, сме в центъра на всички религии? Ние сме тук, в себе си, в душите и телата си и не сме в центъра на нашата религия. В центъра е този, към Когото се стремим, с Когото трябва да установим отново разкъсаната от греха връзка!

Да, има „религии” в центъра на които е „човекът”. Такава религия е будизмът (странно, къде беше Далай лама по време на конференцията?).

Какво общо има обаче Православието с това учение!

„Раят е в България!” – пише столичен вестник, като обяснява какво има предвид, - „106 религии живеят мирно у нас”...

Да, това е политическият мир, който нашият православен народ поддържа поради дълговременна си памет за жестоките зверства на друговерци, за които нито на тази конференция, нито някъде другаде или по друго време някой потомък на зверопобните убийци е поискал прошка. С поведението си, с мисленето си и с чувствата си нашият народ е показал, че може да прощава и прощава, но дали у носителите на историческата вина някога се е появявало покаяние? На българска земя има паметници на терористите взривили влак и убили жени и деца, на чуждоземните пилоти избили около 5000 наши сънародници. Ето я истинската толерантност! Но тя за истинските организатори не е достатъчна. Трябва да поставим в центъра на нашата православна вяра „човека”, както някога в истинската райска градина това направи сатаната, обещавайки му, че като престъпи Божията заповед, ще стане „като бог”.

В разстояние на няколко месеца у нас се режисираха несръчно няколко прояви на „нетолерантност”, дело на политически движения, които имат или обявена връзка с бившата ДС или с масонството (в архонтския му вид). Сега трябва да е ясно, че целта на активните мероприятия е била тази – да убедят българската общественост в нуждата да изтърпи такава среща. Организаторите дотолкова са се опили от въображаемия си успех, че виждат в срещата осъществен следващия етап от мероприятието – „обединение на религиите” (по материали от централния печат) и вероятно виждат себе си отново сред номинираните за изпълнителни продуценти...

Може ли единственото и истинско „Право славене на Бога”, Православието, което изповядва вяра в Триединния Бог, да се обединява с тези, които не признават Иисус Христос за Бог? Или пък с бившите православни, които си доизмислят откъде изхожда Третото Лице на Бога (прости ми, Господи!)!

Лидерът на една от еврейските организации в България ясно и обективно извлече от родовата си памет едно точно определение на ситуацията с „религиозната толерантност” у нас: „България е благословена в това отношение – каза той за същия вестник. - На битово равнище никой не се интересува от вярата на другия. Винаги хората тук са живели и работили заедно. И е доста трудно различни политически авантюристи да ги противопоставят и на религиозна основа.”

Опитите на „авантюристите” вероятно ще продължават, за да се изпълни Писанието в своята последна част, когато народите ще се поклонят на антихриста за своя погибел, за окончателно отхвърляне на единствено полезното за душата – нейното спасение за вечен живот.

Настина, трудно ще се намери по-търпелив и по-толерантен народ от нашия. Това се потвърди и от нечаканото изказване в края на „брифинга за журналистите”, който трябваше да е вероятно по план апотеоз на тази първа стъпка към „обединението на религиите”. Монахът от светогорската света обител „Свети Георги-Зограф” отец Викентий смути присъстващите с краткия разказ за убийството на родния си брат, православен свещеник, през 1994 г., насред българско мюсюлманско селище, за което правосъдното възмездие е една година условна присъда за извършителя (http://legalworld.bg/show.php?storyid=11349)...

Сам смутен от тежестта на форума, монах Викентий прочете написаните по същия повод думи на покойния писател Николай Хайтов, известен с дългогодишното си приятелство с родопски християни и мюсюлмани:

„Само преди няколко дни един полицай в родопското село Сърница (българин мохамеданин) застрелва християнски свещеник публично, посред бял ден. Представете си какво би станало, ако български полицай застреля при същите обстоятелства един ходжа. Щеше да гръмне цяла България, целият не само ислямски свят. Но и селото вероятно щеше да се надигне да пречука разгащения полицай.”(вестник „Труд”, април 1994 г.)

Въпроси към монаха нямаше...

„БОГОСЛОВИЕ” НА ГОРДОСТТА

2011-06-09T20:59:00.002+03:00

Признавам, че пиша това с тягостно чувство. То се поражда от съзнанието, че в Църквата ежедневно прииждат новоповярвали братя и сестри, които очакват заварените от тях да са чисти в мислите и действията си хора, а духовниците – да отгатват прозорливо най-тънките им душевни трептения и да откликват на тях... Когато новообърнатите започнат да съпреживяват тайнствата, те откриват около себе си хора със същите проблеми, падания и изправяния, постепенно се научават да понасят немощите на братята и сестрите в Христа, и най-важното – да прощават... Какво обаче става с тях, ако попаднат първоначално при така наречените „клубни богослови”, които от „висотата” на някой форум в интернет се изказват, без да имат и най-малко право на това, срещу тази или онази установеност в Църквата, срещу езика на богослужението, срещу необходимостта душата да се очиства чрез Покаяние принесено с Изповед преди Причащение?... Става нещо грозно. Недоизпитали блаженството от единството в Христа, те се научават да дават акъл на тези, от които сами трябва да се поучават - духовниците. Осъждат една или друга канонична уредба и най-лошото – научават се да упрекват самата Църква в лицето на Светия Синод, поставят се над Православието в ролята на негови коректори, без да си дават сметка, че така вече създават една нова среда, която ще заварят от своя страна идващите след тях новоозарени от дара на православната вяра!

За всичко това може просто мълчаливо да се страда, да се опитва човек да преодолява смущението, да се моли за обсебените от гордостта „клубни богослови”, но едно събитие произведено в Страстната седмица – на Велика сряда, непросредствено преди Пасха, ме убеди, че това явление съвсем не е ендемично, че не е самородно и възникнало от самосебе си, а е привнесено и култивирано от една неправославна среда, служи си умело с гордостта и самомнението на отделни личности в изпълнение на една цел. Нека преди да я назова, да припомня в тяхната последователност събитията, които предизвикват тези редове:

- На 20 април 2011 г. в уеб-портала „Двери на Православието” се появява новината, подписана от Анна Маринова, че хорът на столичен храм „Св. св. Кирил и Методий” е взел участие в мероприятие организирано от опасната секта Анастасия. В същия материал се посочва, че „към въпросния софийски храм работи широко рекламираният Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий'”. Тази забележка изгражда внушение, че ръководителят на църковния хор, г-жа Боряна Найденова, е била длъжна да е наясно, че зад някой от организаторите на литературното четене, се крие секта, понеже при храма работи център за проучване на сектите.

- На 30 април 2011 г. – събота, г-жа Боряна Найденова публикува Опровержение, в което заявява, че е присъствала на литературното четене, като частно лице, тъй като неин близък е представял там своя книга, без да предполага участието на сектата Анастасия. Г-жа Найденова прави аналогия с дейността на консултанта на портала „Двери”, проф. Иван Желев Димитров, който присъства често на мероприятия, в които взимат участие християнски деноминации, които Православието възприема като секти. Опровержението не е публикувано в сайта "Двери", където г-жа Найденова го е пратила дни по-рано, а в сайта на БПЦ – Българска Патриаршия, където текстът е пратен, също, както и в други медии.

- На 1 май 2011 г. в сайта „Двери” се появяват три дописки под заглавия: „По повод едно непоискано "право на отговор" или "когато гръм удари, как ехото НЕ заглъхва", „ Кой командва синодалния сайт?” и „Сливенският митрополит Йоаникий се разграничи от публикация в синодния сайт” подписани съответно от Златина Иванова, Иван Димитров и „Двери.бг”. В материалите отново се настоява, че е непростимо г-жа Боряна Найденова да не знае, че сектата Анастасия е организатор на проявата, в която тя е взела участие, и няколко пъти се отправя обвинение, че тя лъже, когато заявява, че е пратила своето Опровержение на сайта „Двери”.

Скандалното „разкритие” на „Двери” се препубликува от повече от 70 български новинарски сайта, сред които на първо място тези, които не пропускат скандал, в който да се споменава Българската Православна Църква. В почти всички случаи в заглавието и първите изречения е изведено твърдението, че хорът на православен храм пее на мероприятие на сектата Анастасия!

Тъй като в дописките в портала „Двери” многократно се споменава храмът „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, приютил вече няколко школи и разнообразни курсове, както и свой Енорийски издателски център, в който работя, лично се почувствах засегнат и потърсих г-жа Боряна Найденова. Исках сам да разбера как стоят нещата. От нея научих, че никъде в проявата, в която тя е участвала, не е споменавано името на сектата Анастасия като организатор или участник в събитието, нито пък там е присъствал „хорът на храм „Св. св. Кирил и Методий”, както твърдят авторите на „Двери” – Анна Маринова, проф. Иван Желев Димитров и Златина Иванова (Каравълчева). Просто г-жа Найденова отишла на представяне на книга на втория мъж на майка си, където завела „дъщеря си (певица), сина си (китарист), племенницата си (певица), нейна приятелка (виолистка ) и трима хорови певци, запълващи нужните за изпълненията гласове”. По тази причина тя пише опровержението, което изпраща на „Двери”. Те не го публикуват и тъй като това недоразумение добива размерите на скандал, в който се намесва името на Църквата, то тя изпраща своето обяснение по случая на електронния адрес на сайта на Българската Патриаршия, откъдето то се препубликува в сайтовете на храмовете „Св. Неделя” и „Св. св. Кирил и Методий”.

Всичко изброено дотук за страничния наблюдател е низ от действия и приказки на лица, чиито имена може би не са известни на читателите на онези над 70 новинарски сайта, които са огласили клеветата, че, видите ли, Църквата си общува със сектите, та чак им озвучава сектантските мероприятия. От това, кой на кого какво казал и какво написал, може и нищо да не се разбере - като в махленска клюкарница. Но ако в съзнанието на наблюдателя остане неизобличеното твърдение, че диригентът на църковния хор лъже за нещо си, всичко останало излиза нещо като истина.

Всеки, който се интересува от живота на Православната Църква, е забелязъл, че съществуват хора, които, така да се каже, се занимават „професионално” с оклеветяване на БПЦ. За тях изваждането на тежката артилерия - цели три материала - по великденските празници срещу православен храм и църковни служители, е необясним подарък! Хора от православните среди им вършат работата!

След тежките обвинения срещу нея, че лъже, че е пращала опровержение, както и срещу сайта на БПЦ и другите сайтове, с неудобство и за притеснение на г-жа Найденова настоях да видя доказателство, че тя действително е пратила своето опровержение на „Двери” преди да го предаде за публикуване в патриаршеския сайт.

Аз имам доверие на г-жа Найденова, но поради човешка немощ допуснах, че е възможно тя да се лъже, че е пращала опровержение... Затова предложих да отидем при нотариус, пред когото да се отвори пощата, от която тя е пратила своя отговор по право. Това нотариусът, към когото се обърнахме, извърши с добросъвестна точност, след което изготви констативен протокол удостоверяващ, че на редакторската електронна поща на сайта „Двери” опровержението е изпратено повече от едно денонощие преди да се предложи на официалния сайт на БПЦ и повече от две денонощия преди да се появят с гръм и трясък дописките, че тя лъже, че го е пратила! В пощата й, както също така добросъвестно установи нотариусът, липсват съобщения, от които да се разбира, че съобщението не е пристигнало до получателя си.

За всеки случай г-жа Найденова пише до управлението на американския сървър, където е регистрирана пощата й. Грешка няма – тя е пратила опровержението. „Двери” не са го пуснали, след което с енергична злоба я обвиняват в лъжа.

За всичко това моля читателя да погледне приложените снимки.

Давам си сметка, че цялата история дотук е дребнава до досада, но си давам също така сметка, че както посетителите на „Двери”, така и читателите на другите електронни издания, които са препечатали клеветническото обвинение, а те най-грубо са между 10 000 и 100 000 души, са останали с убеждението, че православният храм, който уж открито се бори срещу сектите, праща своя хор да участва в мероприятие на една от най-опасните секти у нас. „Щом г-жа Найденова и Десислава Панайотова се подписват на една ведомост”, то диригентката трябва задължително да разпознава сектите по пътя си и да ги отбягва!

Защо е било необходимо сайт, който се представя за „вход в Православието”, да смае с подобни обвинения православните си читатели по средата на Страстната седмица, когато православните се пазят от изкушения и се готвят да посрещнат след 49-дневния пост славното Христово Възкресение?

Моля за извинение четящия тези редове, който е проявил търпението да стигне дотук, за следващите подробности по този случай.

Тъй като сайтът на БПЦ е обвиняван в лицето на неговите редактори, че публикувал опровержението на г-жа Найденова, а сайтът на храм „Св. св. Кирил и Методий” е все пак издание на оклеветения храм, то следващият невидим етап от атаката на „Двери” се насочва към другото електронно издание, което „се е осмелило” да го препечати – сайта на катедралния храм „Св. Неделя”.

На 1 май проф. Иван Желев Димитров изпраща на електронната поща на администратора на сайта на храм „Св. Неделя” това писмо (тук и по-долу е запазен правописът на оригинала):

„Уважаеми приятели, които поддържате сайта на столичната катедрала, Христос воскресе!
Днес, Томина неделя, прочетох и при вас едни лъжи, които излязоха в синодалния сайт. Вие прочетохте ли сигнала в Двери.бг? Вие познавате ли сектата "Анастасия" и нейните разклонения? Ако не, прочетете поне в Двери.бг или в Infocultbg.org, за да се запознаете. Диригентката на "Св. Кирил и Методий" е сгафила много сериозно, а затова не е виновен порталът Двери.бг, както се сещате. А вие ставате съучастници и в другата лъжа на синодалните журналистки: че били изпратили опровержение и в Двери.бг не искали да го публикуват! Вие им се предоверявате, нали? А не трябва, защото ставате съучастници в лъжата им! Нищо и на никого не са изпращали. Вие сигурно ме познавате и знаете, че аз имам много кусури, но лъжата не е сред тях!
Бъдете истинни, за да ви се радваме! Защото с подобни публикации вие дикредитирате първия храм на първата митрополия в България! А не бива, дори и последният храм да беше...”

Да допуснем, че проф. Желев (както се назовава популярно сред студенти и колеги) не е имал възможността да установи, че опровержението би трявало да е в редакционната поща на „Двери”, както установи и документира с подписа си нотариусът! Да оставим на неговата съвест това, че щом не е проверил, не би трябвало да обвинява в лъжа и г-жа Найденова и редакторите на официалния сайт на Българската Православна Църква. Работата е в това обаче, че квалификациите, които той отправя „зад гърба” на обвинените от него се превръщат вече в клевета, както в морален, така и в законов аспект.

Това обаче не е всичко. Два дни по-късно, на 3 май, този път един от администраторите на „Двери” – Константин Спиров си позволява с тон, в който има неприкрита наглост, да се опитва да упражни отново натиск върху сайта „Св. Неделя”. Ето какво пише той тогава:

„Здравейте (който и да стои зад този сайт sveta-nedelia.org), пиша Ви от името на екипа на Двери. След като сте публикували клеветата Двери БГ, би било да препечатате и отговора http://www.dveri.bg/content/view/13213/62/ . Редно е не само от християнска гледна точка, но и от човешка.

Честно казано съм доста шокиран, че това излиза на страниците точно на вашия храм (да не говорим, че не е предизвикано с нищо(). Очаквам обновление по случая на адрес redaktori@dveribg.net, за да знаем как и дали да реагираме по-нататък.
Поздрави,
Косьо”

С други думи екипът на „Двери” заплашва, че ще „реагира” по-нататък, ако сайтът на катедралния на Негово Светейшество митрополитски храм „Св. Неделя” не ги подкрепи в лъжата. При това, както е видно от приложенията към този материал, дава същия този адрес на електронната поща, на който е изпратено уж неполученото опровержение.

На това писмо администраторът на сайта „Св. Неделя” отговаря в същия ден – 3 май, със следното писмо:

„Уважаеми г-н Спиров,

В редакцията на сайта на Катедрален храм "Св. вмчца Неделя" се получи копие от писмото, което г-жа Боряна Найденова е пратила до портала "Двери на Православието". Това писмо е изпратено до Вас на 28 април малко след 14 часа.

От това съдим, че Вие се лъжете или лъжете, а това означава, че да публикуваме Вашите публикации с лъжливото обвинение, ни прави съучастници в престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Сами разбирате, че сайт на Катедрален храм на Софийския митрополит, който е и Патриарх Български д-р Максим, не може да си позволи съучастие в престъпление!

Сайт "Св. вмчца Неделя (Кириакия)"

От този момент до ден днешен са минали повече от 40 дни. Администраторът и основен програмист на „Двери” Константин Спиров няма как да не знае, че в тяхната редакционна поща е получено опровержението на Боряна Найденова – той поддържа и портала и пощите му. А, щом той знае, няма как да не знаят и останалите „дверци”, или поне тези, които са замесени в случая, подписвайки клеветническите обвинения.

Тъй като всички, които работим в Енорийския център на „Св. св. Кирил и Методий”, сметнахме за свое задължение първо да приемем, че съществува и възможността да е станало недоразумение, решихме, че ще е по-добре да дадем време на нашите братя и сестри да установят грешката си и да се извинят. Ако гордостта им не позволява да го направят публично, поне да пишат по същия начин, както до редакцията на сайта на „Св. Неделя”. Но не би. Нашите братя и сестри лъжат съзнателно, а лъжата им и манипулациите, построени върху нея, имат за цел да дискредитират авторитета на редакцията на патриаршеския сайт, както и на храм „Св. св. Кирил и Методий”, който е приютил Центъра за религиозни изследвания и консултации, поставил си за цел да се бори против влиянието на сектите в нашето общество.

Дали обаче тази настоятелна лъжа е произведена от несъвършенствата на характерите им, за което трябва само да ги съжалим снизходително, без да забравяме собствените си недостатъци?

Моето лично мнение е, че лъжата е приета от братята и сестрите от „Двери” като оръжие, а против кого и защо трябва да се употреби това оръжие, не е много трудно да се разбере. Дори само поради факта, че двама от най-активно пишещите в този сайт са функционери на сектантска организация, при това от години. Това са Венцислав Каравълчев и Златина Иванова (Каравълчева), които професионално работят като мисионери на протестантската организация Чърч мишън сосайъти (Church Mission Society). Те изкарват прехраната си като „мисионери” за тази организация от 2003 г., като в ресора им е да „работят с Православните Църкви”! Своята „мисионерска дейност” те са упражнявали и упражняват в Грузия и Украина, според сайта на организацията: http://www.cms-uk.org/tabid/517/language/en-GB/Default.aspx (вижте и приложените фото-свидетелства). Какви задачи изпълняват сред православни християни функционерите на евангелистка организация, които у нас са някакви „свръх-православни” корективи на това, което пишем, правим и мислим, това нека остане за тяхната съвест. Работата е там обаче, че Златина Иванова си позволява да напада някого, който е отишъл на представяне на книга без да има и най-малка представа, че някаква секта се прикрива успешно зад пенсионерски клуб, без никъде да обявява присъствието си. В същото време г-жа Иванова и нейният съпруг Венцислав Каравълчев, които са сред водещите пера на „Двери”, вече 8 години се препитават от духовно бракониерство сред православни за сметка на евангелистка организация! В Грузия и Украина те работят открито като агенти на Чърч мишън сосайъти, за което, както е видно от сайта на организацията, разчитат и на финансова подкрепа от страна на протестанти-дарители. В България обаче, те са част от екипа на „ Двери”, чрез който вършат същата работа. От това какво излиза? Че клеветите разпространявани с тяхно участие, чието начало е дадено посред Страстната седмица, са част от дейността им насочена срещу Православието! Те със сигурност не проповядват учението на Православната Църква и в Грузия и в Украина, защото това учение приема за догмат, че Църквата е „една, свята, съборна и апостолска”, както се казва в Символа на вярата. Поставянето им в ролята на наемници на една евангелистка организация е фактическо противопоставяне на православния догмат!

Ако внимателно се проследят изявите им в статии за „Двери”, както и участието им във форумите, с ужас се открива последователната разрушителна дейност на мисионерското дуо, която очевидно не прави никакво впечатление на останалите в екипа, които, както виждаме, не се свенят да си послужат с лъжа, за да прокарат чрез медийното си присъствие в мрежата отрицателно отношение към духовници, храмове, личности.

Най-неприятно впечатление прави клеветата, на която Венцислав Каравълчев подложи светлото име на духовния старец Йосиф Ватопедски, когото във форум нарече „лъжец, представящ се за стареца Йосиф Исихаст, който пребивавал и във Ватопедския манастир на Света гора”. Гнусна и подла клевета, на която старецът Йосиф няма как да отговори, но тя е и всъщност предназначена за наивните форумци, които биха се опрелестили да възприемат надменния фамилиарен стил на "дверци", когато се изказват за светини или за духовни върхове: http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=15&t=2237&start=0&sid=447fe7a3a913b9b34559a07f66eb1ca8

Старецът Йосиф Ватопедски се престави в Господа в последните дни на юни 2009 г. и беше опят в главния храм на Ватопедския манастир на Света гора на 1 юли, по време на което стана чудо: в края на службата лицето на тридневния покойник се усмихна, което някои нарекоха „Усмивка от вечността”! Моля блаженият старец да ми прости, че ще приведа тук нечистите излияния на Каравълчев, но си мисля, че ще е поучително за всички тези, които са се изкушили да словоблудстват във форуми на православна тематика:

„Старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години. Пророкува, но пророк не е. До неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст и хората го бъркаха с големия атонски подвижник - стареца Йосиф Исихаст (1895-1959), на когото много иска да прилича въпросния старец и да подражава. Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета. Е той пак беше достатъчно хитър да се превърне във Ватопедски. Не за друго, но и старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски. Такива ми ти неща с този неуморен писател и пророк.”

Лъжа върху лъжа!

На това в същия форум отговори Алексей Стамболов - личен познат на стареца Йосиф:

„Смятам, че споровете тук са излишни, особено след последните публикации за кончината на блажения старец Йосиф Ватопедски.

Но заради истината и заради онези читатели, които все още не знаят нищо за стареца и биха се съблазнили, както и поради някои лични мотиви, реших да взема отношение по въпроса. Искам предварително да уточня, че горните слова намерих съвсем случайно във форума и то като като препратка от "Гугъл" и тези "лични мотиви" нямат нищо общо с миналите ми спорове с автора.

Няма да се впускам в полемика с уважаемия г-н Каравълчев, нито ще коментирам недостойните епитети, които той прикачва на човек, когото въобще не е познавал. Ще го помоля, обаче да отговори на следните въпроси:

1.Стъпвал ли той въобще на Света Гора и познавал ли е приживе човека, за когото пише и когото хули по такъв начин или сведенията му са от втора ръка?

2. Както знаем, Йосиф Ватопедски е автор на повече от 10 книги с духовно съдържание. Някоя от тези книги (незавсисимо кое издание) издадена ли е от него под името "Йосиф Исихаст" и изобщо - разполага ли г-н Каравълчев с някакви писмени източници, които да доказват, че Йосиф Ватопедски "до неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст"? И какво значи "неотдавна" (съобщението е пуснато в началото на 2008 г.): допреди 6 месеца, година, две години, пет, десет - колко?

3. Относно твърдението "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години" - известно ли е на В. Каравълчев, че според атонската терминология определението "старец" (гр. γέροντας) се използва както като уважително обръщение към монах от всякаква възраст, така и като синоним на "духовен наставник", без значение на възрастта и на броя на монасите, които той ръководи. В тази връзка бих попитал също: как другояче да наричаме духовен наставник на братство, състоящо се от над 100 монаси (най-голямото канонично братство на Света Гора) и при това обновител на втория по значение и първия по големина монастир на Атон, щом "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години"?

4. Относно твърдението "Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета." - известно ли е на автора му, че старецът Йосиф е ръководител и духовен наставник на Ватопедското братство, а не обратното? И изобщо - може ли по някакъв начин да подкрепи той тези свои думи: т.е. че уж ватопедските монаси (кои по-точно?) се скарали на своя старец за книгите, които издава и твърденията, съдържащи се в тях? Знае ли кой е издателят на тези книги? Виждал ли ги е, чел ли ги е г-н Каравълчев, за да направи евентуално сравнение между първото и следващите издания? Или е слушал касети/дискове с проповеди на стареца, за да може евентуално да направи анализ кога си е "променил епитета"? Какви пък, в края на краищата са били тези "мерки" - увещание, забрана, заплаха...?

5. Относно твърдението "старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски" - много бих искал да науча по какъв начин Йосиф Исихаст е свързан с Ватопед, та да го наричат Ватопедски. Обикновено такива епитети слагат на хора, подвизавали се в дълго време в даден монастир или свързани по друг съществен начин с него. Познава ли изобщо В. Каравълчев житието на стареца Йосиф Исихаст и знае ли къде се е подвизавал той? Може ли да посочи поне един-единствен писмен източник, който да дава на Йосиф Исихаст определението „Ватопедски"?

Бих могъл да продължа с въпросите си, но мисля да спра дотук.
Надявам се съфорумците да разберат целта на моите въпроси, а В. Каравълчев да разбере грешката си и да я поправи.”

До този момент Венцислав Каравълчев не се е извинил за недостойните си хули срещу един от последните по време духовни старци на Православието. На Алексей Стамболов той отговаря, като говори за себе си в трето лице:

„За разлика от теб, В. Каравълчев знае, какво е писал, сведенията са му от първа (1) ръка и написаното от мен е напълно вярно и достоверно. Жалко, че си пропилял толкова години от живота си на Атон... Нямам желание да обсъждам с теб абсолютно нищо, понякога е необходимо да се пази и форумна хигиена, така че приятно вихрене.”

Каравълчев знае, че лъже, но настоява лъжата му да бъде възприемана за абсолютна истина дори пред лицето на изобличението. Естествено той няма да се заеме да отговори на въпросите, които А. Стабловов му отправя.

По същия начин от 28 април до сега „Двери” не се извиняват за лъжата, че не са получавали опровержение на една тяхна явна манипулация. Работата им очевидно не е да се извиняват. Така Каравълчеви няма да са си свършили работата!...

Този пример не е най-красноречивият за линията на подкопаване учението на Църквата. Той обаче е най-ясният – чрез унищожаване на авторитета на духовното старчество ние горделивите техни съвременници да почнем да богословстваме във форумите, за да спечелим похвалите на самопроизвелите се за последна инстанция каравълчевци.

Откъде обаче се появи тая страст у тях да се нахвърлят срещу столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, поместил Школа по църковна дърворезба, Школа по иконопис, Школа за източно църковно пеене, Издателски център, Центъра за религиозни изследвания и консултации, за когото вече споменахме, както и известните вече няколко години курсове по църковно- славянски език, типик, химнография, библейски еврейски език? Прави впечатление още в първите дописки на „дверци", че те се опитват да обвържат измисленото от тях участие на хора на храма в литературното четене на книгата на втория баща на диригентката на хора, с личността на г-жа Десислава Панайотова-Пулиева и ръководения от нея Център за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК). ЦРИК е създаден от Българската Православна Църква с протокол №6 от 13 юли 2006 г. на Епархийския съвет на Софийска епархия. Тоест този Център, който бива постоянно и неуспешно съден от всякакви сектантски формирования почти от началото на съществуването си, поради праволинейната си насоченост към изобличение на сектите от гледна точка на учението на Православната Църква, се явява една прицърковна организация. Около кръга „Двери” пък има създаден почти по същото време един „Център за проучване на нови религиозни движения”, на който вдъхновител и ръководител е все така проф. Желев. Разликата е в това, че неговият „център” е неправителствена организация, което означава и извънцърковна. Както извънцърковен се оказа и порталът „Двери на Православието”, от който преди време Светият Синод на БПЦ оттегли благословението си... Преди няколко седмици „Двери” обяви с нескривана радост, че техният Център за проучване на нови религиозни движения е приет за членство във ФЕКРИС – една международна организация, в която членуват най-различни светски и неправославни християнски организации (http://fecris.tripod.com/).

Тук ясно проличава становището на кръга „Двери” по въпроса за това какво представлява сектата. Това становище не е становището на Православието, което смята за секта (т.е. за „част, отделила се от цялото”) всяко формирование, което се е отделило от Тялото на Църквата, но се самоназовава „християнско”. Професор Желев преподава Нов Завет в Богословския факултет на Софийския университет и това не може да не му е ясно. Трудно ще забравя с каква безкомпромисност професорът изисква да се знаят наизуст определени цитати от Новия Завет, (за което като негов студент съм му много задължен!). Професорът се смята за познавач на новозаветните истини, знае ги наизуст, но под секта, тоест нещо отделно от Православието, той вероятно смята само нерегистрираните вероизповедания. По тази логика „Свидетелите на Йехова” не би трябвало да са секта – нали са регистрирани! Очевидно не е сектантска за професора и евангелистката организация, за която работят от години Каравълчеви. Така нещата стават разбираеми, но защо съществуването на ЦРИК, основан от Българската Православна Църква, ще предизвиква такава ненавист? Какво друго да му дойде на ум на човек, освен, че в тази прицърковна организация професорът и неговите помощници виждат конкурент, който е заел мястото, което те искат да заемат? Навсякъде в чужбина „информационният портал „Двери на Православието” се обявява за създаден с благословението на Светия Синод на БПЦ и понякога – като „неофициален сайт на БПЦ”. От разсеяност "дверци" са пропуснали да уведомят изданията, в които са си направили труда да се представят, че вече нямат това благословение, а откакто са го загубили минаха поне две години, ако не греша. Подобно е вероятно и обяснението за омразата, с която облъчва читателите си „Двери”, когато стане дума за официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия. За да разберем от какво се поражда това лошо чувство обаче, трябва да се върнем няколко години назад, когато споменатият Константин Спиров уж с доброволен труд създаваше сайта на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Когато този човек, нямащ нищо общо с вестника, освен, че съпругата му работеше там, разбра, че тогавашният главен редактор на Църковен вестник г-н Георги Тодоров иска да упражни правото си да ръководи и електронното издание, изведнъж това се оказа невъзможно. Спиров с много енергия оплю Георги Тодоров и изпадна в истерия, когато той в качеството си на главен редактор нареди сайтът, който уж бе дарен, да се постави на разположение на Синодално издателство, в противен случай да излиза под друго име. Тази широко неогласявана тогава ситуация предшестваше създаването на „Двери”, които временно се обединиха с другите известни бракониери – тези от кръга „Покров”, които пък се отцепиха възползвайки се от факта, че са регистрирали домейн „Православие.бг” в противоречие със Закона за вероизповеданията и които също нямат синодално благословение.

Съществуването на патриаршеския сайт отнема възможността да се упражнява желаният медиен контрол върху управителното тяло на Българската Православна Църква и общественото мнение, а на съществуването на прицърковния Център за религиозни изследвания и консултации, ръководен от Десислава Панайотова, се гледа като на отнето предимство. Именно това са и причините за злостните атаки, описани по-горе.

Признавам, че в общата си работа с д-р Панайотова неведнъж сме били в противоречие, но смятам това за част от работата – ние сме хора, всеки с немощите си. Важното е, което ни обединява – Църквата, чиято основна деятелност е в услуга на спасението на всички човеци.

Кого обаче спасяват интригите, лъжите и оклеветяването на хора, които от приличие и от опасения да не послужат за съблазън на спасяващите се, не им отговарят? „Когато няма благословение, казваше една подвижница, в деянията се настанява лукавият!” Мисля, че точно това се случва пред очите ни!...

Забележителна в това отношение е една мисъл на митрополита на Навпактос Йеротей Влахос (Еладска Православна Църква): „Според учението на Св. Григорий Палама, богословите са, строго казано, боговидци, а богословието е съзерцание, което: „... е и знание за Бога, знание на учението за Него и умозрение, което наричаме богословие...” (Св. Григорий Палама. Триади в защита на свещенобезмълствуващите). Този, който няма опит и знания за предметите на вярата, се захваща да учи за тях, „вървейки по пътя на собствените си разсъждения и опитвайки се с помощта на разума да покаже благото лежащо по-високо от разума, който очевидно е достигнал крайно безумие...” И заедно с невежеството, такъв човек „ще се окаже богоборец” (Подч. м.)(Св. Григорий Палама).” („Православна психотерапия”, главата „Богословието като медицинска наука”).

Вероятно не всички в кръга „Двери” са обсебени до такава степен, но със сигурност в това общество властва демонът на тщеславието, но не на кое да е, а на богословското тщеславие. „Книгите на Зографското издателство трябва да се забранят!” – пишат те във форумите си. Там имало грешки, които те, свръхобразованите, виждали, но други нямало да ги видят. Защо тогава те самите не преведат и издадат книгите, за чиято забрана се изказват? „Бих седнал да преведа нещо - казва един от тях в отговор на зададеният от собствената му съвест въпрос, - но нямам време...” Затова пък времето им е предостатъчно да хулят, да се занимават с часовника на дядо Николай, да не пропускат хула срещу някого от духовниците, които не са смятани за приближени до техния кръг.

Лукавството на форумното богословие заслужава отделна тема, но по-важно е да знаем, че то по най-тънък начин води до смъртен грях, до хула към светинята, към Божията Майка. Погледнете този „възвишен” „богословски” диалог, който обсъжда... приснодевството на Божията Майка, за да разберете какво имам предвид (и нека нашата Владичица и Приснодева (Завинаги дева!) Мария ми прости!):

http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=4&t=2577#p31163

Можем да предположим, че това е на лична основа, че е възмущение от ревност по Бога. Но не е. „Не бъдете толерантни към синода! – инструктира проф. Желев редакторите на сайта. – Синодът е толерантен само към себе си!” – и тази инструкция менторът дава, докато „Двери” все още има благословението на същия този Свети Синод преди по-малко от 4 години. Ще ми бъде любопитно дали професорът ще има неразумието да ми направи услугата да поиска да докажа това пред български съд... Тогава и тези, които все още вярват, че той работи за благото на БПЦ, ще се уверят, че нямат работа с човека, а с бесовете, които го ръководят...

Всичко написано дотук би могло да послужи за нанасяне на удар върху авторитета на Църквата, но какво да изберем? Да премълчим и да оставим бесовете да доведат нашите падащи братя и сестри до дъното на пропастта? Като човеци ние не сме нещо повече от тях и трябва да се пазим от „богословието на гордостта” като от огън, защото то погубва не само нас, а и тези, които биха ни повярвали...

Моля читателите да ми простят, ако казаното дотук ги подтиска! В последните 4 години направих всичко възможно да кажа на хората в „Двери” какво мисля. Те не пожелаха да го чуят. Казах го пред свидетели, както повелява Писанието, а сега остава само да го кажа пред Църквата. Не си правя никакви илюзии, че тези бележки ще пожънат покаяние... но остава надеждата, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Бог да ги прости и помилва! Амин!

*За да се видят в действителен размер фотографиите, клинете два пъти върху всяка от тях с левия бутон на мишката!

ЗАЩИТАВАТ ЛИ ПРАВОСЛАВИЕТО ТЕЗИ, КОИТО НАПАДНАХА ЙЕХОВИСТИТЕ В БУРГАС?

2011-05-05T16:42:00.003+03:00

Една седмица преди Великден 2011 година „Свидетелите на Йехова” в Бургас решиха да отпразнуват същия празник. Само че как? „Свидетелите на Йехова” не признават, че Иисус Христос е Бог. В своя сайт и в своите съчинения в така нареченото издание „Стражева кула” те наричат Христос „най-великия измежду човеците”. А, Православната Църква, която е „традиционното вероизповедание” според Конституцията на Република България, те обвиняват в лъжа. Те обвиняват в лъжа Православната Църква за нейните основни догмати, един от които е този за Второто Лице на Триединния Бог – Господ Иисус Христос Сина Божий.
Какво се случи по време на така нареченото „отпразнуване на Великден” от „Свидетелите на Йехова” от Бургас? Местното поделение на ВМРО заедно с две футболни агитки нападна помещението, което „свидетелите” ползват като храм. Според медиите е била счупена вратата и петима души са пострадали, двама от които по-тежко.
Какво представлява движението наречено „Свидетели на Йехова”, което се представя за „църква” и как то е било регистрирано от Фирменото отделение на Българския съд, си остава загадка. Защо една организация, която обвинява в лъжа традиционното вероизповедание в нашата страна, може да бъде регистрирано от български съд? Ето, това е въпрос, който очаква своя отговор. Кой обаче ще отговори е неизвестно.
От друга страна, двете футболни агитки, предвождани от ВМРО, излизат с твърдението, че те изразяват православните настроения на нашия народ. Тяхното „справедливо възмущение” се излива в действията, които са описани така надлежно от медиите.
В православната електронна преса се появи един материал подписан от Цветомира Антонова, в който се казваше, че Православната Църква и православното учение по никакъв начин не могат да оправдаят насилствено действие и то по време на светата Четиридесетница, когато е осъществен провокативният „великден” на „Свидетелите на Йехова”, и когато като негово противодействие е осъществено нападението на ВМРО и двете футболни агитки.
В отговор на това, което е написала госпожа Антонова се появи едно писание от Борис Вангелов, функционер на ВМРО, в което той чисто и просто казва: „как е възможно (цитирам не по памет – Р.Р.), една органицазия, която е на 117 години, със своите традиции...”
Искам да се обърна директно към господин Вангелов: тази организация, която вие представлявате, не е на 117 години! Тя датира от началото на 1991 година, тоест тя е отпреди двадесет години и няколко месеца. По стечение на обстоятелствата съм бил свидетел на събитието, което се нарича „учредителен конгрес на ВМРО”.
В тази връзка бих искал да цитирам един откъс от книгата „Истината” на проф. д-р Атанас Попов. На 23 страница от достъпното в интернет в PDF-формат издание на „Истината” пише следното:
„Всъщност взетото на конгреса решение е за създаване на СМД-ВМРО, впоследствие това се потулва и абревиатурата се обръща на ВМРО-СМД, да могат измамниците да се титулуват в жълтеещия печат „войводи”. В хода на това срамно дело Каракачанов е разобличен от по-късно изгонения отговорен секретар и един от създателите на вестник „Македония” Руси Русев, че лъже, че е от Македония. Пред почти всички „членове” на „младежката организация” Каракачанов признава, че е излъгал, но заявява, че е сторил това по съвет на Димитър Гоцев... Никой от тогава присъстващите членове на „Младежката организация” на създаващото се ВМРО, някои от които от мастити македонски революционни родове, не реагира на това очевидно изобличение на предводителя на така наречените „войводи” Каракачанов.”
Какво получаваме от това уравнение?
След като дадем стойности на неизвестните, получаваме следния резултат: Една очевидно провокативна за Православието като дейност организация си позволява да провокира бургаската общественост с един парапразник, с един лъже-празник, който нарича „великден”.
„Великден” за възкресението на Този, Когото те не признават за Бог – Иисус Христос Сина Божий, поради Името на Когото ние се наричаме „християни”!
На тази организация противодейства една друга организация, която няма правото да носи името ВМРО, исторически принадлежащо на съвсем други хора със съвсем други идеи и тежнения, които са заплатили членството си в тази организация с трагичната си съдба...
Ще оставя този коментар отворен. Нека да разсъдим: кой печели от една провокация, в която е замесено името на Православната Църква? Във всеки случай не всички ние – българи и православни християни!..

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БАТАК И НОВО СЕЛО?

2011-04-19T12:48:00.003+03:00

В неделята, в която бяха канозирани Баташките и Новоселските мъченици, повече от 50 години, след като това е сторено за последен път от Българската Православна Църква, по една от националните телевизии, която минава между друго за една от най-авторитетните и най-качествените като излъчване, подбор на материала, качества на публицистиката в нея, се появи в „прайм-тайма” (най-гледаното време) вечерта един безкрайно озадачаващ репортаж. Той започваше буквално с изречението: „Тъй като Българската Православна Църква - каза репортерката, която очевидно е и автор на репортажа, - си позволи в рамките на една седмица да представи книги против Дънов и Ванга, нека да видим какви коли карат поповете!”
През цялото време това момиче, което се втурна в гаража на Бачковския ставропигиален манастир, наричаше Негово Преосвещенство епископ Борис, игумен на светата обител, „отец Борис”. Тя очевидно не знаеше, че епископът е владика. Но тя очевидно не знаеше и дали мерцедесът в гаража, в който нахлу с камера и микрофон, е собственост на епископ Борис или е собственост на ставропигиалния манастир. Нито пък, според мен, момичето има някаква подготовка по въпроса съществува ли канон, с какво превозно средство да се движат епископите.
В Православната Църква нещата са подредени така: според Учението на Църквата, всеки има своята свободна воля. Всеки има своята съвест. Когато това не нарушава каноничните определения, той е свободен на постъпва, както намери за добре. За сметка на това, според неговите постъпки и неговите помисли, Бог ще даде присъда в деня на Страшния съд.
Така мислим ние, православните.
Какво обаче мислят неправославните за това как трябва да изглеждат, с какво да се хранят, как трябва да стоят в обществото духовниците?
И каква връзка може да има между канонизацията на мъчениците, книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов и автомобилите, с които се движат един или двама духовници, посочени в репортажа?
Не беше подминат, разбира се, и часовникът на Негово Високопреосвещенство Провдивския митрополит Николай. За този часовник се писа вече няколко години подред. Темата очевидно се е изтъркала, но поради липсата на някакъв по-пресен материал, тя влиза веднага в употреба.
В този момент по-голямата част от вярващите си зададохме въпроса: какво представлява в очите на невярващите или на хората, които очевидно изразяват неприязън към Църквата и действията, което тя предприема пред лицето на обществеността, канонизацията на мъченици?
Моят отговор е следния: с канонизирането на Баташките и Новоселските мъченици Българската Православна Църква показа, че е една Богочовешка институция! (Ако „институция”, разбира се, може да бъде определящото понятие, тъй като „институция” би трябвало, ако се обърнем към латинския корен на думата, да означава „установеност”. Да, Българската Православна Църква е „установеност”, но тази установеност е от самия Бог в неговото Второ Лице. В това вярваме ние.) Българската Православна Църква е над-обществена, защото с канонизацията на мъчениците тя изтри няколко пласта политически интриги свързани с това, до каква степен може отделен етнос или отделна религия да носи отговорността за избиването на мъчениците? Очевидно е, че мотивацията на хората, които са извършили това престъпление, е нещо, което не стои в полезрението на Църквата! В историята на Църквата има много свидетелства, много мъченичества, в които самите мъчители са били изпросвани за спасение пред Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Такъв е случаят със св. ап. Павел, който пази дрехите на убийците на първомъченика архидякон Стефан.
Слабо известен е фактът, че организаторът и основният извършител на Баташкото клане, Ахмед ага Барутанлията, умира в леглото си от проказа доста след Освобождението!
Ако в гордостта може да има някакво достойнство, то ние българите заслужаваме достойнство, заслужаваме гордостта си в това достойнство, поради факта, че нито един българин не е отишъл да отмъщава по същия зверски начин на Ахмед ага Барутанлията!
Изглежда, че фактът на канонизацията на мъчениците, както и на представянето на книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов, са видени от някого като някаква обединена от замисъл кампания, която трябва да възвеличи мястото на Църквата в обществото. А това очевидно не е така. Прославата на мъчениците чрез чинопоследованието на канонизацията е едно събитие, което следва след дълговременно проучване на свидетелствата за тяхното мъченичество. Книгите, първа и втора част, за Ванга и Дънов на иеромонах Висарион, са всъщност неговата магистърска теза. Те са финалния труд на завършването на неговото магистърско висше образование. Връзка между тях тях не може да има, освен, ако разбира се, тази връзка не се търси мистично.
Какво да кажем тогава за серията нападки срещу Църквата по всякакъв повод?
Защо не могат да се изфабрикуват в последно време някакви нови обвинения, а се тиражират в упорита последователност неща, които отдавна би трябвало да са излезли от обръщение?
Вероятно хората, които разполагат този арсенал в общественото пространство, разчитат на повторяемостта, която да създаде в съзнанието на зрители и слушатели (по-специално на тези, които не са ангажирани с вяра или са слабо вярващи) един относително устойчив условен рефлекс, чрез който рано или късно да се създаде една относително устойчива представа за това, че Църквата е всъщност един сбор от хора, някои от които карат мерцедес S-класа, а други носят скъпи часовници.
Нека все пак използвайки финалните думи на този коментар да се обърна към хората, които съчиняват и композират подобни нападки срещу Църквата, да се обърнат към собствената си съвест по този въпрос! „Бог поруган не бива!” (Гал 6:7) – това също е цитат от Свещеното Писание. Никой няма да успее да навреди на Бога! Църквата е Негова! Той я създаде. Ние хората сме само членове на нейното Тяло, Глава на което е самият Бог и наш Първосвещеник Господ Иисус Христос!
Пожелавам светли празници!

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА "ЗА БОЖИИТЕ ЗНАЦИ" В ПРЕДАВАНЕТО "ИКОНОСТАС" ПО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

2011-04-04T14:48:00.000+03:00

Книгата може да се намери все още в канаскиите на централните столични храмове. Тя съдържа статии, публикувани вече в този блог.

ЦЪРКВАТА И ФИНАНСОВАТА КРИЗА

2010-06-12T19:05:00.000+03:00

През 1987 година старецът Паисий Светогорец провижда финансовото бъдеще на Гърция: „По много лукав начин се опитват да установят нова финансова система и да поставят капан по пътя на християните. В Гърция прилагането на тази система се отложи за известно време...”i

Кризата е факт и тя има съвсем конкретни измерения. За хората с различни убеждения и вероизповедание обаче причините, които доведоха до нея са различни. Преобладава мнението, че гърците не обичат да работят, гъвкави са със структурите на Европейския Съюз, който ги толерира, заради античното им наследство. Струва си обаче да се замислим дали, когато сред страните членки на ЕС има вече 4 православни страни – Гърция, Кипър, България и Румъния – и е въпрос на време към такова членство да пристъпят Сърбия, Черна гора и Македония, някой не възприема това като заплаха.

Преди около два месеца един бивш кандидат за кмет на София каза в телевизионно предаване, че Гърция има проблеми, защото е православна. Наскоро пък известен журналист обяви в блога си, че не ни трябва „реформа, а реформация”, повтаряйки постулата на австрийския социолог и философ Макс Вебер от 1904-5 г., че прогресът „е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята”, и който възниква само при протестантите в резултат на специфичния за тях аскетизъм ii. Иначе казано, при протестантите повече се работи, по-малко се харчи, и не се прахосва въобще.

Към книгата на Вебер за „Етиката на протестантството и духът на капитализма” все по-често се посяга, за да се докаже, че точно този стремеж на протестанта – да трупа печалба, но да живее под възможностите си, е в основата на икономическото развитие на Запада, и съответно – на изоставането на европейския Изток.

Написаното някога се възприема като доказателство, без да се търси отговор, защо човекът е мислел така в оная драматична епоха за немскоезичните държави, на които предстояло да се обединят около протестантска Прусия или около католическата Австрия. Около тези две държави се образували съответно протестантска и католическа коалиция, които през 1866 година се сблъскали при моравския град Садова.

Прусите побеждават и с това затвърждават тезата, че протестантизмът е по-мощен във военно, икономическо и политическо отношение.

Когато е ставало дума за тази напоследък често цитирана книга, сме обръщали внимание, че има развити страни, като Япония, която въобще не е християнска, и като католическите Франция и Италия, които са сред най-развитите страни. САЩ пък се гордеят, че са многорелигиозна държава – всеки изповядва каквото си иска. Имат си регистрирана и сатанистка „църква” със свои „свещеници” във въоръжените сили.

Е, те просто са били далеч от Вебер, затова не ги е взел предвид. А, и не него трябва да анализираме, а един друг възел от въпроси, централен сред които е, как и защо именно в страните, които се определят като традиционно протестантски, по-напред се развиват банковото дело, застраховането и създаването на пенсионните фондове. Би било поучително. Защото тези неотменни спътници на западния просперитет се свързват с една друга традиция, която пък съвсем не е християнска – на сарафите, които Христос гони с камшик от Соломоновия храм...

Няма защо да носим вода от девет дерета, за да го доказваме: днешната т.нар. „световна финансова криза” се дължи на една шепа хора, колкото се събират в заседателната зала на американската банка Голдмън Сакс (някъде я изписват „Голдън Сакс”). Тези няколко души са спечелили с машинации много милиарди, причинявайки фалита на цели държави и отнемайки собствеността на милиони хора, които нищо не разбират нито от Вебер, нито от финанси.

Е, същите тези Голдмън Сакс са в основата и на гръцката финансова криза. В Америка открито се говори, че са си послужили с измама и в двата случая, но никой не ги арестува, не взима от тях ограбеното и не го връща на ограбените. Вместо това гръцкото правителство взима решението да почне да облага имотите на Църквата, които не са придобити със спекулации, а са й предадени от дарители, чиято воля според всяко минало, настоящо и бъдещо законодателство по четирите краища на земята, трябва да се спазва. Така със сигурност е и според „етиката” на Вебер.

Как точно са извършени тези измами, трудно ще можем да разкажем, тъй като това си е тясната специалност на измамниците. Те не работят друго и за друго не мислят. Но че са извършени измами, това обявява не кой да е, а американската Комисия за регулиране на ценни книжа и фондови борси! За това съобщава най-авторитетният сайт за такава информация Блумбърг (Bloomberg.com). Голдман Сакс (Goldman Sachs) умишлено е прикривала най-важната информация за така наречените „финансови продукти”, които са свързани с ипотечните кредити. Тези продукти са всъщност ипотеките, които хората правят върху жилищата си, за да вземат кредит. Банките с мащабни рекламни кампании карат хората да взимат кредити. След като капиталът на банката, който се състои най-вече от вложенията на други клиенти, започне да се топи, банкерите изведнъж започват да продават ипотеките маскирани като "финансов продукт". Печалбата идва от това, че човекът взел кредит връща повече пари, отколкото е взел, а ако не може да ги върне, собственикът на "финансовия продукт" - ипотеката, е свободен да му продаде жилището и да се облагодетелствува от разликата между цената на "финансовия продукт" и получените при продажбата на ипотекираното имущество пари. Финансовият продукт може да се препродаде многократно и накрая този, който е ипотекирал къщата си срещу кредит дори не знае на кого дължи парите. Когато обаче банките се изпразнят да дават кредити и не могат да обслужват бизнеса, който разчита на техните пари (както у нас се случи със строителното предприемачество), започва да се усеща остро липсата на пари по веригата на взаимоотношенията. В резултат взелите кредит не могат да го върнат и съответно губят своето ипотекирано имущество. Това е механизмът, по който за кратко време цели държави се сриват. Стратегът на тази операция измисля предварително всичко това с лист и молив или наум, а медиите търсят под вола теле, като обясняват на зарибените длъжници, че някаква кой знае каква политическа, икономическа и дори характерна за нацията причина, е в основата на кризата.
Механизмът на такъв род афери е много подобен на дейността на срутилата се у нас пирамида "Лайф Чойс Интернешънъл". Нейният създател Майкъл Капустин, който лежа години за това в Централния софийски затвор, продаваше финансов продукт "Откупваема доверителна разписка". Това трябва да ни наведе на мисълта, че организациите (включително и банки), които продават обещания за бъдещи печалби, са чисто и просто пирамидални структури. В конкретния случай пирамидата се спасява от провал, като продава ценните книжа на някой, комуто предстои да преживее загубата - на друга такава организация. Вината за загубата си остава у купувача, който не си е отварял очите на четири и се е доверил на рекламата, а причината за това е неговата алчност, както е по-правилно да се нарича движещата сила на прогреса героизиран от Вебер.

Становището на Комисията за регулиране на ценни книжа и фондови борси е, че Голдмън Сакс са предизвикали умишлено кризата в САЩ и затова е заведено дело срещу... един вицепрезидент, някой си Фабрис Тур, не срещу цялото ръководство на банката, която е планирала, одобрила и прокарала стратегията на измамата. "Продуктът беше нов и сложен, но заблудата и конфликтите са стари и прости", това казва пред сайта Bloomberg Робърт Кузами, изпълнителен директор на контролната комисия.

Според информация на тази Комисия две европейски банки били загубили близо 1 милиард долара, купувайки от ипотечните книжа. Връзката на тези събития с нашата действителност е фалитът на една известна у нас банка, чиито кадри бяха в управлението на България в последното десетилетие – Лемън Брадърс (Lehman Brothers).

Подобни машинации обаче преди около 80 години предизвикаха и т.нар Голяма депресия в САЩ, която фалира малките и средни предприятия и съсредоточи собствеността у хора, които нямат никаква заслуга за развитието на американската икономика, но бяха много опитни във финансовите далавери. Основна сила на тези машинации е внушеното желание на обикновените хора да трупат печалба без да си мърдат пръста – като само вкарат парите си в акции, които ту се оскъпяват, ту поевтиняват, докато един ден станат просто хартийки, но хартийки, които представляват собствеността върху техните работилници, машини, домове, земя... Лишени от средствата за производство, те лишават другите по веригата от средства за препитание.

За българите преживели последните 20 години у нас, тази картина е добре позната.

Да се върнем на Голдмън Сакс. Тази банка е основана през 1868 година от емигранта Маркус Голдман, който обаче не е протестант. Не е и католик, нито православен. Той е от рода на тези, които Христос изгонил с бича от храма... По това време САЩ са по Източното крайбрежие на контитента и в Калифорния, която заедно с Аляска е доскоро руска колония. Прериите са все още заети от индианци. Земята се обработва от решени на всичко бедняци от всички краища на Европа, сред които се открояват коравите ирландци.

Ето че в земята на неограничените възможности пристигат и съплеменниците на Голдман - братята Хенри, Емануел и Майер Леман – основателите на Леман Брадърс, които създават първата стокова борса за търговия с памук, с което много „улесняват” търговията с този продукт и сродните му. Днес те са „инвестиционен холдинг”.

Борсите, борсовите игри и свободата на машинациите, според съвременните икономически представи, са уж много важна и прогресивна характеристика на напредъка. Те са уж и важна част и едва ли не икономическата основа на така наречената демокрация. Ако се посегне на борсовия механизъм, уж се посяга на демокрацията като политически модел и обратно, а от такова именно посегателство уж трябва да идват кризите. Да, но как да си обясним, че след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. икономическият разтеж на американската икономика се повиши с 4 %! Голдмън Сакс не са встрани от този процес. За първите 6 месеца на 2004 г. те са реализирали печалби от 2 милиарда долара!iii

На пръв поглед хората около заседателната маса в Голдмън Сакс би трябвало да са преследвани от властта, да са постоянно под наблюдение и постоянно да ги тормозят всякакви проверки, както това става в други страни. Но, не. През пролетта на 2006 г. тогавашния президент Буш назначава за министър на финансите служител именно на Голдмън Сакс – Хенри Полсън – изпълнителен директор и крупен акционер в банката от 1998 до 2006 . Какво ли мислят критиците на „конспиративните теории” по този въпрос?

Един ден банките, които са стимулирани да дават като луди кредити, се оказват без пари, и всичко, което притежават са дълговете на клиентите си, които са си заложили де що имат за залагане. Тогава други банки „купуват дълговете” и без да стават официално собственици на тези банки, са фактическите такива. Нали, който плаща, той поръчва музиката. Така имуществото на неизрядните кредитори, от този момент вече е собственост на по-едрите банки, те пък на такива косатки като Голдмън Сакс. Отвън обаче това не се вижда.

Самата банка пък пуска „свои акции” на пазара, който се контролира от играчи от нейния калибър и – хоп, през 2008 продава дялове за 5 милиарда долара. Така Голдмън Сакс прибират значителна печалба преди да се е разбрало, че поради кризата там, където са ипотеките, купувачите на "финансовия продукт" няма да приберат обратно не само печалба, но и това, което са дали, за да купят полиците. Ако репутацията на Голмън Сакс пострада и акциите й се обезценят, тя може да си ги изкупи обратно на много по-ниска цена. Печалбата от разликата пак ще е милиарди.

Ако въпреки неоправданото даване на кредити в една страна, тя по някаква причина остане стабилна, то има други ходове за осъществяване на умишлен фалит. От играчите около заседателната маса зависи за няколко часа да сринат долара и всяка друга валута с друга машинация и акционерите като луди ще почнат да продават обезценяващите се акции. Акулата ще си ги глътне обратно.

В края на април тази година стана ясно, че разследвания срещу Голдмън Сакс ще има и в Германия и във Великобритания. От схемата с финансовия продукт пострада Шотландската кралска банка, която трябва да покрие дълг от $841 млн. на холандска банка, част от активите на която е закупила. Да, обаче 84% от шотландската банка са собственост на британското правителство, което иначе много упорито ни съветва, нас българите, да разпродаваме всичко държавно! Германската IKB Deutsche Industriebank AG пък губи почти цялата си инвестиция от $180 млн.

И ето, че пак тази сръчна рожба на някогашните сарафи в двора на Храма, които разменяли срещу печалба официалната римска монета за връзки с неосквернени шекели, с които вярващите купували животни и птици за жертвоприношение, днес вече се оказва замесена в голямата измама на едно предишно гръцко правителство, с което била сключена сделка през 2002 година... Целта била да се скрие истинският размер на бюжетния дефицит на държавата, така че тя да си получава регулярно идващите от Брюксел пари.

Гърция взела много пари назаем от големия лихвар, но по документи парите не били толкова много. Така Евросъюзът не бил притеснен да вкара страната в еврозоната – за да бъде гръцка валута еврото вместо най-старата съществуваща в света - драхмата. Ако истината беше ясна, то това нямаше да се случи. Дългът, разбира се, си остава, и той е към тези, които печелят при всяко положение – и при криза и при разцвет. Евросъюзът е поставил условие страните, които преминават към новата валута, да имат равнище на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. В реч, цитирана от сайта Блумбърг, германският канцлер Ангела Меркел заявява в прав текст: "Гърция фалшифицира статистическите си данни от години. Скандално е, ако същите банки, които ни докараха до ръба на пропастта, са помогнали на Гърция да направи това". Скандално е наистина, но как да повярваме, че това е убягнало на американското правителство, което е преплетено със скандалната банка. През 2001 г. Гърция е получила извънредно кредитиране от Голдмън Сакс, което не е било осчетоводено като такова. А там по това време е работил повиканият от Буш за министър на финансите Полсън!

Едва сега сред финансовите специалисти се загнездва подозрението, че за инвестиционните банки от рода на Голдмън Сакс в комбинация с т.нар. „хедж фондове” (които изработват финансовия продукт) е практика те съзнателно да действат във вреда на своите клиенти.

Как обаче би могло едно демократично правителство, което съжителства в ЕС толкова години с другите „развити демокрации”, да прокара такава крупна измама и с каква цел? Да се задържи на власт? Но властта в Гърция от 1949 година до сега (с изключението на седемте години, през които управляваха полковниците) е по традиция в ръцете на три фамилии: Караманлис, Мицотакис (Бакоянис), Папандреу.

Отговорът вероятно остава затворен в обществото на Билдербергите, които от 14 до 16 май 2009 година имаха своята годишна среща не къде да е, а в Атина. Тази организация, която е създадена през 1954 г. от масони и обединява високопоставени правителствени служители, индустриалци и лица с влияние в науката, културата и медиите до днес обсъжда ежегодно в детайли проблеми от всякакъв характер, но никой от участниците в срещите не говори, какво се обсъжда там. За сигурността на участниците и за опазване на информацията се грижат сили на мощни правителства и се отделят сериозни средства iv. Да се наеме човек да изяснява каква е връзката между Голмън Сакс и Билдербергите е неблагодарна задача - всеки извод ще срещне отдавна изработено от медийни специалисти предубеждение към такъв род разкрития. В този случай обаче връзката е управляващата по време на гръцката афера върхушка в нашата южна съседка.

Та, на миналогодишната ежегодна среща на обществото на Билдербергите от гръцка страна са присъствали тогавашния министър на външните работи Дора Бакояни, министърът на финансите Янис Папатанасиу, Георгиос Арапоглу – управител на националната банка на Гърция и други. Всички те са били наясно с машинацията извършена с помощта на Голдмън Сакс. А няколко от основните теми са се въртели около икономическата криза, за която пък е било съвсем ясно, че е сътворена от Голдмън Сакс.

По това време няма действащ специалист по финансите, който да не знае какво се случва в Гърция! „Ако търсите пример за политически елит, който мисли, че членството в еврозоната е панацея, - казва през 2009 г. Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон, - само погледнете Гърция. Тя наистина е в беда.”

Още през 2009 г., преди да станат официално известни подозренията за измамата, има предвиждания, че само след 3 години – през 2012 г. дълговете на Гърция ще достигнат 125% от брутния вътрешен продукт – от всичко, което държавата и гръцкия народ (заедно с работниците-емигранти) произвежда!

Има сериозно основание да се мисли, че идващите на власт от началото на септември социалисти на следващия от династията Папандреу – Георгиос, много добре са знаели какво наследяват.

Както казва Саймън Тилфорд, управляващите в Гърция твърде много разчитат на влизането в еврозоната.

Но дали само това е целта на тази сложна манипулация?

Тук пак ще се наложи да напомним известното интервю на бившият „велик магистър” на масонската ложа Велик изток на Франция Жан-Мишел Кийярд, в което той разкри пред белгийското списание Le Soir намерението на прикриващите се като уж толерантни към Църквата и всяка религиозност масони да открият свое представителство в Европейската Комисия, за да се борят "срещу влиянието на Църквата". Те били обезпокоени от изказване на Жозе Барозу в румънския град Сибиу на икуменическа среща, пред която последният заявил уважение към религията.

Ами, че в същото интервю Кийярд говори за общомасонски конгрес в Гърция през 2007 година! Е, връзката между масонството и Билдербергите е повече от ясна, а и не се крие от членовете и участниците в двете конфигурации, които са всъщност клонове на едно и също движение. Как бихме могли да предположим, че форум като общомасонския конгрес ще мине в Гърция без знанието на управляващите?

Европейският Съюз и Международният валутен фонд ще дадат на Гърция 110 милиарда евро в период от 3 години, като от европейска страна тежестта ще бъде поета от развитите държави в Съюза.

Там е работата обаче, че по член 125 от т.нар. „Договор за функционирането на Европейския съюз”, който е подписан от всички страни-членки, е абсолютно забранено прехвърлянето на финансовите отговорности на една страна върху Съюза. Нито пък всяка отделна страна от ЕС може да си позволи да се обвързва с дълговете на Гърция.

Помощта обаче е факт. Коя е силата, която е в състояние за заобиколи европейското законодателство, което иначе е много строго, когато трябва да спре парите за България?

И, ето че Съюзът на държавите, които доскоро се гордееха, че са с християнски корени, но приеха на 29 октомври 2004 г. в Рим „Договор за въвеждане на Конституция за Европа”, в който екипът ръководен от бившият френски президент Жискар д’Eстен внимателно отстрани думата „християнски”, с готовност ще даде обещаните пари...

Всеки нормален човек, който не се е отегчил от толкова цифри и споменаване на имена, които чува за първи път, би си казал: а защо не разследват виновните и не им конфискуват имуществото, за да запълнят дупката? Там е работата, че никой не се и гласи да прави това в Гърция. А как ще се развият нещата в САЩ, може да се предвиди отсега. По-скоро американската държава ще престане да съществува, отколкото Голдмън Сакс да допуснат да бъдат извадени от играта!

Във всеки по-голям американски град една от най-престижните сгради е тамошния „масонски храм”! Гробът на Джордж Уошингтън в столицата представлява бяла пирамида, на която се откроява надпис „Джордж масонът”. Всеизвестни са живописните картини, на които се вижда как „бащите” на американската нация и държава полагат символично „основен камък” в зидарията на обществените и административните сгради на младата някога държава. За това обаче не е прието да се говори и пише официално. Това е, така да се каже, демокрация.

Те няма да унищожат измамниците, защото последните само изпълняват своята част от плана за създаването на световната държава, за управлението на която в последните дни народите ще поканят антихриста, както пише в Откровението на св. ап. и евангелист Иоан Богослов.

Но преди това трябва на всяка цена да се извърши разправата с Православието. За което е и тази сложна игра...

Гръцката (Еладската) Православна Църква, която за гордост на гърците не е отделена от държавата, вече ще плаща данък върху приходите и върху недвижимото си имущество. А че това имущество не произвежда, а гълта средства за поддръжка, това трудно ще се обясни на младите, които едновременно ще се покажат най-православни пред чужденците или пред не толкова обичаните си северни съседи, но пък ще искат Църквата „да се погрижи за народа”!

Този народ обаче не издига искания да бъдат изобличени и съдени хората, които са вършили измами, защото с цената на тези измами голяма част от тях са живеели добре. Народът (доколкото протестиращите са негова представителна извадка) троши витрини и се бие с полицията, за да не му се отнемат 13 и 14 заплата в държавния сектор!

Старецът Паисий беше нарекъл някога Европейския Съюз „власт на ционистите”. Това точно определение в никакъв случай не злепоставя еврейския народ, към който принадлежат и нашият Господ Иисус Христос, и Божията Майка и апостолите и всички светии от древната Иерусалимска Църква. С Боговдъхновения си взор старецът е видял в банкерите-измамници и в техните помощници от всяка националност потомците на онези търгаши, чиито сарафски маси Спасителят прекатури в Божия дом, които пък се явяват духовното наследие на недочакалите Мойсея и Божието слово в подножието на Синайската планина поклонници на златния телец...

Българската Православна Църква може да извади голяма поука от случващото се в Гърция. Всички вярващи православни християни сме един народ, но условията, при които живеем са различни. Някога, при смяната на държавния строй у нас, на Църквата насилствено беше отнето мястото, което би трябвало да заема по достойнство. Поради тази причина духовниците не получават държавна заплата, като в Гърция. Държавата не се ръководи от духовност, в съвременната икономика няма християнски принципи, колкото и да му се е искало да е така на Макс Вебер. Сливането на държавата, в която владеят нормите на изгонените от храма и на поклонниците на телеца, с Църквата, която е Тяло Христово е само в ущърб на Църквата, чрез която се спасяваме.

Напъните Българската Православна Църква да се преустрои постепенно като фирма или неправителствена организация, да влезе под управлението на министерството на финансите, означава утре, когато таен или явен масон, което е равносилно на сатанист, поеме управлението на финансите, да вкара Кораба на нашето спасение в капаните, за които говори старецът Паисий!

i СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА, Иеромонах Христодулос, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2004 г.

ii Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. Просвета, 2006. ISBN 9540115841.

iii Мохамед ХАЛАФ, иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. "Al-Watan" в България, в. "Дневник" – 04.02. 2008

iv Какво направи клубът на Билдербергите в Атина - http://e-vestnik.bg/6223

Първа публикация: http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2010/2010-05-15.html

ЗА БОЖИИТЕ ЗНАЦИ И ПРАВОТО ДА СЕ ВГЛЕЖДАМЕ В ТЯХ

2010-06-12T19:01:00.000+03:00

На 11 септември тази година (2009-та!) новинарските емисии логично бяха заети с отразяване на годишнината от самолетната атака срещу кулите-близнаци в Ню Йорк. В сянката на това събитие почти никой не обърна внимание на едно сухо съобщение за работата на парламента. На първо четене депутатите приеха „промени в Закона за българските документи за самоличност”. Според законодателните промени „българските лични документи ще се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност”.

Два дни по-късно премиерът Борисов обяви пред конференцията за донорството и трансплантациите в Банкя, че у нас ще се създаде „национална банка за стволови клетки”. Изследванията на стволовите клетки в световен мащаб обаче се свързват по-малко с трансплантациите на органи и много повече с имплантирането в тялото на човек на микрочип с „биометрични данни” – един вид паспорт на бъдещето съчетан с кредитна карта и gps. За тези изследвания се говори години. Стволовите клетки помагат на организма да не изхвърля чуждото тяло на микрочипа. Всички останали приложения при трансплантация на органи са последващи и вторични. Една проверка в интернет-търсачката Google показва, че срещу израза „имплантиран чип” (implanted chip) излизат 423000 резултата. Повечето от тях са силно критични и определят това средство за „борба с тероризма и престъпността”, както го обрисуват неговите застъпници, като елемент от бъдещ „световен електронен концлагер”. Така го нарича академикът от Руската „Петровска” академия на науките Валерий Филимонов в интервю за Интерфакс публикувано под заглавие: „АНТИХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЛИТ СЕ ОПИТВА ДА ЗАТВОРИ ЖИТЕЛИТЕ НА ПЛАНЕТАТА В ЕЛЕКТРОНЕН КОНЦЛАГЕР, ЗА ДА ПОЛУЧИ АБСОЛЮТНА ВЛАСТ НАД ТЯХ” (виж българския превод в http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-09-16-2.html). На пръв поглед това е акция на поредната полемична страст за изобличение на световни конспирации. Само че Валерий Филомонов не е случайна личност. Той е специалист с международен авторитет по биокибернетика и системи за управление. От заглавието на това интервю можем веднага да заключим, че академик Филимонов изповядва православна вяра и споделя убеждението, че въвеждането на биометричните данни в личните документи и изследванията свързани с имплантирането им на чипове носени от стволови клетки в тялото на човек, е описано в последната книга от Свещеното Писание – Апокалипсиса (или Откровението) на св. ап. и евангелист Иоан Богослов. Там се казва, че в челото или дясната ръка на всеки човек ще се сложи „знака на звяра”, без който никой няма да може нито да купува, нито да продава...

Православното Свещено Предание, представляващо корпуса на тълкувания на Писанието и споделяне на духовния опит на Светите Отци на Църквата, тълкува този текст на Апокалипсиса повече от 1900 години. Текстът, най-общо казано, се смята за указание за обсебване на светската власт в една глобална държава, която се управлява от „антихрист” – антипод на Иисус Христос. Антихристът води тези, които му се предават, на вечна смърт, така както вярващите в Христос и следващите Го вървят към вечен живот.

Ето защо в повечето православни страни има сериозна съпротива срещу въвеждането на това „задължително условие” на Европейското съюзно управление – въвеждането на биометричните данни в личните документи и тяхното следващо имплантиране в чип под кожата.

Русия, въпреки десетилетията съветски социализъм, среща най-силната съпротива срещу въвеждането им. Там все още се води яростен обществен дебат за въвеждането на ИНН – еквивалента на българския ЕГН. Мнозинството от руснаците смятат, че възприемането на идентификационен номер за всеки човек е първата крачка към „електронния концлагер”, за който говори академик Филимонов.

Подобна беше реакцията и в православна Гърция, събрана многомилионна подписка забави с години мероприятието, но от 2006 година и там започнаха да издават международни паспорти с елетронен чип съдържащ биометрични данни на приносителя.

Началото на съпротивата срещу „електронния концлагер” и в двете страни се поставя от духовници на Православната Църква. Така е и в Румъния, Сърбия, Кипър и другаде, където има православно население.

Реакция у нас по въпроса с биометричните данни обаче нямаше, ако не броим статиите във вестник „Атака” и няколко слабо посещавани блога.

Седмицата на това парламентарно гласуване за миряни и клирици в Българската Православна Църква обаче ще се запомни с друго: всеобщо възмущение от проповедта на Пловдивския митрополит Николай и допълващото я изказване пред камерите на няколко телевизии. Начинът, по който беше поднесена тази новина от медиите остави впечатлението, че Негово Високопреосвещенство вменява във вина на българския народ гибелта на сънародниците ни в Охридското езеро на 6 септември, заради това, че е допуснал на 29 август – денят на отсичането на честната глава на св. Иоан Кръстител – да се проведе концерта на Луиза Чиконе известна като „Мадона”. Новината за това беше в центъра на емисиите на централните телевизии и заемаше подобаващо място на страниците на най-четените ежедневници. Три от националните телевизии посветиха по едно цяло предаване на тази тема. Първо Нова телевизия излъчи на 7 септември в „Здравей, България” една беседа на Люба Кулезич, в която основна тема беше нейния „потрес” от думите на владиката, в които тя вижда омраза.

БиТиВи не закъсня да се възползва от този добре дошъл акцент – в дошлото от Нова телевизия предаване „Господари на ефира” репортер се опита да връчи на владика Николай подигравателната награда за гаф на известна личност „Златен скункс”.

На 20 септември пък Българската национална телевизия излъчи предаването си за религия „Вяра и общество” чиято основна тема беше отново проповедта на дядо Николай, тълкувана този път от Явор Дачков. Мотото беше „липсата на любов” в проповедта на архипастиря.

След първата вълна от репортажи от това събитие популярните издания се бяха погрижили да представят и реакцията на другите митрополити на БПЦ, някои от които се отзоваха рязко... От коментарите по техните изказвания се изкова твърдението, че дядо Николай си присвоява „правото да говори от Името на Бога”!...

За няколко дни авторитетът на един от ярките и уважавани архиереи пострада чувствително и медийната аудитория започна да подозира, че сред висшия клир вероятно липсва единство по съществени въпроси. Получи се нагледна демонстрация на силата на така наречената „четвърта власт” и то употребена срещу Богочовешкия организъм на Църквата.

При тези обстоятелства това дали Църквата трябва да изрази отношението си към въпроса за „електронния концлагер” щеше да изглежда неуместно. То щеше да изглежда като някакво поредно фанатично изригване и естествено обществеността нямаше да го приеме.

Изработеното първоначално предубеждение даде тласък на последващите интерпретатори на темата и така в мътната вода потъна въпросът какво точно е казал Митрополит Николай, какво точно се е случило.

За всеки, който е в състояние да преодолее досадата от връщане към този случай, внимателното проучване на видеозаписите на проповедта и на „отговора на въпрос на журналист” вън от храма, внимателното вглеждане в архива ще открие една манипулация скалъпена по-скоро по рефлекса на лошото отношение към Църквата и митрополита, отколкото на дълбок замисъл.

Най-напред – дядо Николай не казва в проповедта, че „концерта на Мадона е предизвикал това нещо” (трагедията в Охрид), както препредава в „Здравей, България” водещата Лора Крумова. Той буквално казва: „...Защо се случва тъй? Защо се случва в навечерието на празници, на тържества на радости нещо да помрачи със скръб, с тъга, с мъка радостта ни? Днес трябваше да се радваме, а ние скърбим... Я, да размислим духовно дали не ни дойде в повече радостта на 29 октомвриi, денят на отсичане на главата на св. Иоан Кръстител, когато Църквата призоваваше тихо, духовно, молитвено да скърбим за отсичането на главата на св. Иоан Кръстител. Дали... дали пък не сме прогневили Бога?...”

Записът направен по време на проповедта след отпуста на светата Литургия може да се види на този адрес: http://potv.eu/108387.html. Там може да се види и отговора, който владиката дава на изрязания от репортажа въпрос. А той е: „...Всички тези знаци на скръб, на тъга, които помрачават радостни и щастливи дни и поводи са знаци за нас, които вървим по пътя на живота да се опомним да не би някъде да сме се отклонили от доброто.”

На тези думи на владиката можеше да се прикрепи съвсем друг коментар, например: „Владика Николай се пита дали не сме прогневили Бога и ни съветва да се вглеждаме в знаците, които Бог ни праща, за да не се отклоним от доброто!”

Съвсем различно внушение, нали?

Вместо това обаче водещият новините от вечерната емисия на БиТиВи на 6 септември чисто и просто казва: „...според пловдивския митрополит Николай случилото се в Охрид е Божие наказание, защото не е бил отменен концертът на Мадона” (виж http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=139258).

Съвсем различно е да твърдиш за нещо като последна инстанция, че е Божие наказание и да се питаш дали това не е така! Щом се питаш, не може да ти се зададе въпрос дали имаш право да говориш от Името на Бога! Това обаче не прави скандал. А няма ли скандал новините не са интересни. Какво значение има, че се гавриш с Църквата, поради която все още говорим български език, че се гавриш с архиерея, който те приканва да търсиш Божиите знаци.

След като е гледала новините в манипулирания им вид Люба Кулезич „се уплашила” от очите на митрополита. Те, както допълва другият водещ на „Здравей, България”, Милен Цветков, излъчвали омраза.

Но нима омраза съдържат думите на Христос от Евангелието: „В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лука 13:1-5). Думите на Спасителя показват, че трагедия като тази насред Охридското езеро може да е предупреждение за нас, независимо дали загиналите имат някаква вина пред Бога. Те просто са наши сънародници. От тези думи не е ли очевидно, че трагедията на национален празник може да е същото такова Божие послание! Нали да се замислим и се покаем за греховете си - за това ни приканва владиката в проповедта си, както Христос приканва учениците си!

Според учението на Православната Църква няма нито едно събитие в човешкия живот, което да не свидетелствува за Божия санкция. То или е по Божия воля или е по Божие допущение, когато човешката воля не се обединява с Божията. Колко повече това се отнася до смъртта на човек! А на 15 души в деня на националния празник?

Суеверната представа за християнството иска от Бога постоянно благоденствие като награда просто за това, че съществуваме и не допуска, че Бог има безгранична любов и към тези, които не умират от старост. Това е така, защото маловерието не схваща вечния живот, добит чрез спасението в Христа, като крайна цел на земния живот. Че вечният живот може да се спечели с мъченичество в Христа, и в същото време да е предупреждение към живите – това послание се съдържа и в Кръстната смърт на Спасителя и в мъченическата смърт на Божиите светии. По тази причина в очите на пастиря суеверният и маловерецът ще видят това, което там отсъства.

Ако тази вяра не съвпада с представите на слабоправославния, може ли да се отказва на един православен владика да я изповядва и проповядва? Какво всъщност иска този, който се дразни от архиерейската вероизповед?

Една стара китайска притча разказва за един баща, който заподозрял сина си, че е откраднал от дома сечиво. Синът се хранел като крадец, пиел вода като крадец, спял като крадец. Когато бащата намерил сечивото, забелязъл, че синът всъщност и се храни и пие вода и спи като честен човек...

Само така в очите на архиерея, който току-що е отслужил светата Божествена Литургия можеш да видиш омраза, но тази омраза е омразата на беса, който си поканил в сърцето си и която вече е станала твоя собствена омраза.

Защо и Люба Кулезич и Явор Дачков и Горан Благоев не забелязаха, че и преди концерта на Мадона не дядо Николай тръгна да натрапва виждането си? „Журналисти” попитаха за личното му мнение един пловдивски свещеник, а след това писаха заглавия „Попове скочиха срещу Мадона”! Те естествено никога няма да напишат вярното заглавие „Журналисти провокираха митрополит Николай да се изкаже за концерта на Мадона, за да манипулират скандал”.

Но нали изброените трима години наред градят професионалния си авторитет? Възможно ли е толкова евтино да се хващат на такива манипулации? Трябва ли да вярваме, че едва ли не са чакали удобен случай за медийна разправа с един православен владика, когото да скарат с другите архиереи, за да могат след това да хвърлят в телевизионната аудитория думи като тези на Милен Цветков от същото предаване: „Те просто не могат да бъдат духовни водачи! Това е положението!”

Човек, който няма духовен живот в Православието, не живее тайнствата на Църквата и не възприема православния светоглед, може ли да се изказва за духовното водачество, се чудя! Каква Църква и какви духовници са необходими на духовно мързеливите, които са влезли в позиция да издевателстват над общественото мнение? Пред тях и Христос да се яви ще ли се покаят за това, че са проводници на една лъжа, която съзнателно или не настройва хората против Църквата Му!

Затова не е никак чудно, че срещу „електронния концлагер” няма никаква обществена реакция. Ако егоизмът, суетата, тщеславието и гордостта продължават да доминират тези, които са поели отговорността да изразяват публично мнение, можем лесно да си представим как точно ще протекат идващите гонения срещу Православието. Всеки, който предупреждава за опасността от идващия антихрист ще бъде обявяван за фанатик, производител на омраза, човек, който плаши народа вместо да му внушава оптимизъм. Така лесно и неусетно ще пристъпим в онези времена, в които Господ ще дойде и няма да намери вяра на земята...

i Тук Митрополит Николай прави езикова грешка. Става дума за 29 август. Бел. авт.

Първа публикация - http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-10-08.html

ВЛАСТТА НА ЕГОИЗМА

2010-06-12T18:55:00.001+03:00

Когато боговидецът Мойсей слязъл от Синайската планина след четиридесетдневния си разговор с Бога, той видял съплеменниците си да се кланят на златния телец. Докато духовният водач на събраният от Твореца народ записвал Божиите заповеди върху скрижалите, практичните доскорошни слуги на египетските велможи били събрали златото от обеците на „жените, синовете и дъщерите”, направили от него фигура на телец и започнали да му се кланят като на бог. С тях бил и братът на Мойсей – Аарон – първосвещеникът (Изход 1:35). Ужасен Мойсей извикал всеки, който се смята за Господен да дойде при него и да се въоръжи... Между верните на Бога и поклонниците на златния телец се разразила битка, в която паднали три хиляди души...

След броени дни ще се изпълнят две десетилетия от началото на промените у нас. Редом с промените в икономиката, обществените структури, външната и вътрешна политика се случи една много по-важна промяна в нагласата на хората към собствеността, към трудовата заетост, към националната им принадлежност... Едно обаче остана непроменено и то е непособността да разбираме какво се случва около нас. Как и защо започнаха промените, в какво се състоят и накъде вървим? Тези въпроси съпътстват будното човешко съзнание откакто „свят светува”, както гласи популярният израз. Те се задават във всички епохи и у всички народи, когато случващото се е неразбираемо за нас.

Основните инструменти, чрез които си обясняваме действителността, са човешката памет, преминала в историческа наука, и появилите се след „буржоазните революции” теории за същността и развитието на икономиката. През тези научни „увеличителни стъкла” уж виждаме как ноемврийските събития от 1917 година в Русия са „революция”, а икономическите кризи от 1929 и 2009 г. са предизвикани от „срив на акциите” на световните борси.

Разрушаването на българската икономика след началото на промените от 10 ноември 1989 г. пък се дължи на това, че предприятията от времето на социализма всъщност били губещи, а правителствата от тогава досега управляват лошо. Освен това в парламента били влезли турци... Излишно е да посочваме, защо последните две изречения съдържат неистини или полуистини, и че изводите, които продължават да се правят основани на неистините и полуистините са засега единственото обяснение, което имаме в отговор на въпроса защо живеем лошо. И защо при сръхпроизводство на храни голяма част от човечеството гладува. На това винаги се излиза с теории изковани от сложни икономически термини, подкрепени от очевидни примери за политиката на лоши диктатори и главорези в различни краища на света. Без да разбираме точно връзката ние кимаме с глави, донякъде успокоени, че винаги има някой който да ни обяснява състоянието на нещата. За българина обаче, който е колкото широкопръст, толкова и прагматичен, на дъното на цялата история стоят пари или това „имане”, което се измерва с пари и което може да се купи с тях. Това разбиране е повлияно до голяма степен от православната вяра, която пък се оказва свързващият елемент на националното ни самосъзнание в няколко различни епохи започващи от Първото българско царство, минаващо през 165 годишния период на византийската власт, Второто българско царство, турското робство, Третото царство, социализма и прехода.

Това разбиране ни връща към онзи библейски епизод в подножието на Синайската планина, в който брат въстанал против брата, син срещу бащата и баща срещу сина си.

Историята е постоянна борба на тези, които обръщат гръб на Бога срещу вярващите и следващите Бога. Богоборците са привързани към земното – те се кланят на златото, а днешния свят измерва всичко в злато. Културата, произведенията на изобразителното изкуство, киното, музиката, литературата, театъра – тяхната стойност се измерва с приходите, които носят. Приходите изтъкват един творец като по-стойностен от друг, идеите, които той носи и представя като по-стойностни от тези на по-слабо купувания.

Една държава е по-напреднала във всяко отношение, ако има повече богатства, повече наличности в банките и повече блясък в начина на живот на своите жители. Не на всички тях, разбира се, но на тези, които са в полезрението на увеличителните стъкла, наричани днес медия. Тъй като медията пък също е въпрос на икономика, тя показва на всички, до които достига, това, което хората с парите искат да покажат на населението.

Божият народ предвождан от Мойсей е грабнал мечовете, за да се срази с еднокръвните си братя, които се кланят на златния телец. Поклонниците на телеца обаче незабелязано стават собственици на всичко, което може да се купи с пари, като се стремят постепенно да завладеят всичко на земята, от което човекът би се ползвал, за да живее – храната, водите, жилищата и това, което ги прави удобни. Така един ден на 1929 година се оказало, че собствеността на реално съществуващи сгради, машини, на храните в складовете не са нищо повече от цифри, които са записани на листче хартия. Една ръка се пресяга, задрасква цифрите написани на листчето и написва други. Собствеността вече не струва това, което е похарчено за нея. Тя се „обезценява”. Почти като да престава да съществува. Виждаш я пред себе си, но на листчето хартия я няма, следователно човекът трябва да се отнася към нея като към несъществуваща. Скоро обаче се оказва, че тя пак започва да съществува на същото място, но собственикът и вече е друг. Новият собственик я е купил за жълти стотинки, както и съседната, и съседната на съседната... Така поклонниците на телеца се оказват новите собственици без да са заплатили цената на това, което обсебват – земи, постройките върху тях, отрасли в икономиката, цели държави...

Така банките, които дават кредити без покритие, натрупват дългове, поклонниците на телеца купуват дълговете и стават реалните собственици без имената им да се обявяват като такива...

Мнозина християни не могат да си представят как така антихристът от последните дни ще завладее земята пряко волята на народите. Как ще стане така, че всичко, което днес е наше, утре ще мине на разпореждане на една антихристиянска власт, олицетворявана от един човек – владетел на човечеството, на когото ще се покланят народите? Това е ставало, става и ще става с методите на поклонниците на мамона. Тяхната опитност не е прекъсвала нито ден от деня, в който сатаната им е посочил златото като ценност и е внушил в сърцата им жаждата да го притежават.

Как обаче всички останали хора се предаваме на участие в делата на мамона?

Нашата борба, както казва Апостолът „не е срещу плът и кръв”, тя не е срещу личностите заети с възцаряването на своя антихрист. Борбата е срещу сатаната и духовете, които е съблазнил да му се подчиняват. Човек и да падне може да се изправи като се покае и принесе покаянието си пред Бога. За духовете, които Бог сътворил от най-чисти енергии обаче, падението е едно. Затова съблазнените ангели имат една участ: геената огнена след края на времето. Затова те са постоянно заети с това да ни провалят. Най-успешният начин е да предизвикват у нас страстта на егоизма. Как започна прехода? С масирана пропаганда на отрицание на насилствено наложения ни социализъм, с правилата на фикцията наречена свободен пазар, който уж дава повече възможности на личността да се изявява. Така се отрекохме от добродетелта и любовта към ближния, в името на онзи разрешен от новия ред егоизъм да бъдем честни в рамките на закона. Икономическите правила на „свободния пазар” позволяват лъжата, която Божиите заповеди забраняват. Това най-ярко личи в рекламата на продуктите, които никога не казват за себе си, че са „номер две” на пазара, а може ли всеки един от хилядите да бъде номер едно! Дребна и приета от обществото лъжа, с която сме свикнали. Но тя е принцип, по който се преговаря за всичко в механизма на „свободния пазар”. Търговията предполага задължителен елемент лъжа – така се реализира печалба. От партньора в преговорите се крие информацията, която може да свали от цената и съответно от печалбата. По-големите лъжци минават за по-опитни в бизнеса и затова лъжата заема мястото на добродетел на „пазарната икономика”. На тези, които мъчно се разделят с християнския морал, им се внушава, че пазарното мислене е абсолютно задължително и неотменимо. Който е против него, е против политическия ред даващ законодателство на нормативната лъжа и който се нарича днес демокрация.

Така ден след ден всички препитаващи се в икономическата среда на „новия световен ред” се оказваме затънали в дребни лъжи, за които обаче нашата съвест винаги запалва червената лампичка. И един ден се оказва, че живеем двойнствен живот – за да печелим от труда си постъпваме по правилата на поклонниците на златния телец, а се покланяме на Бога в църква. После започваме да се чувстваме все по-неудобно, когато някой започне да ни припомня, че у Бога нито една дума няма да остане празна, че всичко в Свещеното Писание ще се сбъдне и следователно антихристът ще се възцари, а народите ще му се поклонят. Неудобно ни е, защото това засяга и нас. Да се откажем ли от измамните удобства на деня или да изобличаваме козните на врага на нашето спасение?

Властта на егоизма е вътре в нас. Без нашето съдействие тя няма никаква сила. Отказвайки се от истината частица по частица, един ден можем да се окажем на страната на неправдата. Какво ще отговорим за свое оправдание пред лицето на Съдията тогава? Каквото и да кажем за свое оправдание, то няма да ни оправдае, ако не сме се оправдали в този живот.

Първа публикация - 28 октомври 2009, енорийски лист "Св. вмчца Параскева"

2010-06-12T17:41:00.000+03:00

ХРИСТИЯНИ ЛИ СА ТАМПЛИЕРИТЕ?

Всеки, който добре познава историята и характера на това движение, може да отговори с една сричка – не! Така наречените „тамплиери” нямат нищо общо с християнството, а най-малко имат нещо общо с Православието, което съхранява Благодатта, богослужението и традицията на Древната Църква Христова. Колко души у нас обаче познават историята и характера на групата новобогаташи и кандидати на славата и властта, която днес се представя под това име? Много малко хора! Това, за което биха се сетили всички останали, са вероятно световните глупости, че тук или там в нашата родина един български „Индиана Джоунс” открил ... доказателства, за пребиваването, заселването, едва ли не за вливането в нашата народност на някакви тамплиери. А това, че цар Калоян спасил Православието именно от тази паплач на разрушители на храмове и убийци на християни, кой да го помни в поставената на командно дишане полумъртва образователна система.

Ако споменът за онзи „тамплиер”-предводител на разбитите „кръстоносци”, на които по-приляга прозвището „кръстопоругатели”, когото Калоян затворил в Балдуиновата кула, е много далечен и вече съмнителен за информирания от жълтата преса днешен потомък на някогашните спасители на правата вяра, то нека се вгледаме в ясния образ на това раково образувание върху духовната снага на България, така както то само говори за себе си!...

Тук ще подмина „обществените прояви” на шаячните „защитници на Соломоновия храм”, които се напънаха да влязат в новините с раздаване на супа пред централен православен храм, та дано да ги вземат за наистина православни. Макар че много ми се ще подробно да предам как и защо се стигна дотам на свещениците от този храм, противопоставили се на това кощунство, баш-тамплиера, както и да му беше името, да казва: „Кой си ти, бе, момчеее!” Достойно за Алеко, нали!

По-достойно ще е да се взрем в това, което „рицарите” сами говорят за себе си. По-точно, в това, което те говореха за себе си, защото сайтът, в който беше публикувана тяхната измислена, обидна и унижаваща ни като православни българи история, вече не съществува. Някой от тях един ден вероятно се е плеснал по челото и си е казал, че написаното там страхотно ги изобличава и по-добре е да го няма!...

... И така, адресът http://www.osmthbg.org вече не е на сайта на тамплиерите. Само на дъното на страниците на рекламната агенция Партнърс (http://www.partners-adv.com), която е изработила някога този електронен афиш, може да се види „логото на ордена”... А заличеното свидетелство, което обаче след престоя си в мрежата не може да изчезне просто така и копие от него може при поискване веднага да бъде предоставено от автора на тези бележки, казва нещата такива, каквито си ги говорят „рицарите” помежду си ...

Голяма национална гордост за нас българите, например, било представлявало преминаването на нечистоплътната пасмина през земите ни! След като призованите от папа Инокентий ІІІ „освободители на Божи гроб” тръгват през 1199 г. на изток, те уж случайно свъртат към християнските византийски земи и подлагат на огън и меч всичко, което видят по пътя си. Безсмисленото кръвопролитие е толкова жестоко, че дори папата, който ги е пратил и който е в схизма с Православието, отвратен ги отлъчва от Църквата след завладяването на град Зара... А Константинопол още не е подложен на опустошение! „Освободителите”, които за първи път в живота си научават, че къпането не разболява, оскверняват храмовете и поругават светините в тях!

Според днешните български „правоприемници” на разгромения Балдуин Фландърски било „от особено значение обстоятелството, че по това време, времето на византийското робство у нас, сред народа ни доминират като представители на Христовата вяра не официалната църковна власт, а богомилите”! С други думи, еретиците богомили са някакви предшественици на тамплиерите, техни духовни родственици и вдъхновители. Точно те по онова време представлявали Христовата вяра!

Доколко тук се разчита на социалистическата пропаганда отпреди двадесет и повече години, която преподаваше в училищата гордост от това, че богомилите са българи, това е трудно да се прецени. Не е така обаче, ако потърсим внимателни научни анализи на ролята на богомилите в разложението на българското и балканското общество и в този период и по време на падането под турско. На първо място, очевидно за всички докоснали се до тази тема е, че между Православието и съпротивляващите се срещу православното учение богомили има жесток антагонизъм. Богомилите проповядват равнопоставеност на лукавия с Бога-Творец и Промислител. Те стигат дотам да твърдят, че видимият свят е сътворен от сатаната, което по никакъв начин не може да се вплете в православния догматичен Символ, съдържащ неоспоримите истини на нашата вяра: „Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Новоизлюпеното „рицарско” движение обаче твърди чрез закрития си сайт, че в срещата на богомили и западни рицари „се крие и каноническата основа, която свързва тамплиерите по-скоро с източноправославния ритуал”. По-нататък в тази случайно или преднамерено неграмотна компилация се твърди, че „българското (богомилското) “ клеймо” върху философията на рицарите-тамплиери лесно се открива в Уставите и другите Правилници на Ордена”. Те били приемали „комката”, тоест Светото Причастие „също, както православието”. Оттам нататък следват твърдения, които няма защо да квалифицираме – те достатъчно добре разкриват веруюто на обвързаност на новите с някогашните еретици: „Официалната църковна власт ги обвинява в еретизъм (и тамплиери и богомили – бел. авт.), в незачитане, “плюене”на кръста, почитане на езически идоли, заговори срещу църквата, кръвосмешение и т.н. Всичко това свидетелства, че историческият диалог на рицарите, в т.ч. и тамплиерите и българското православно и славянско население по наши и чужди земи освен битките е включвало и духовно общуване в името и славата на Христовата вяра... Родствена черта на рицарите-тамплиери и източното православие е почитането на Божия гроб, Божията майка и Свещения Граал.”

„Славянските църковни общности” по този начин, представете си, “отсрамват източното православие и внасят своята лепта в почитта на Християнския мир към Божия гроб”. За да се придобие обаче някакъв наднационален мащаб на произхода и значението на „ордена” тук се привеждат и такива едни твърдения: „На Света гора (тамплиерския “Монсавалт”) е построен Вознесенският храм с камбанария, виждана и чувана отвсякъде и наречена “Руската свещ” в Ерусалим. А през 1888 год. лично великата княгиня Елизавета Фьодоровна открива “Храма на Мария Магдалена”. И трите храма до ден днешен са издържани от Руската православна църква”.

На това какво може да се каже! Довчерашните незабелязани кариеристи, ченгета и мижитурки днес са вече представители на Руската Православна църква и на най-почитани ктитори на Света гора Божигробска! Ако не знаем как наистина стоят нещата, направо да застанем мирно и да им се поклоним на тези труженици!...

Да, обаче свещеноначалието на Руската Православна Църква съвсем не мисли така. Само преди две седмици (23 април 2010) завеждащият синодалния Отдел по взаимоотношенията на РПЦ с обществото Всеволод Чапнин заяви пред медиите, че Църквата се разграничава от организации, които се представят за „православни рицарски ордени” и други подобни структури.

Нео-тамплиерските кръжоци и у нас и в чужбина деликатно напомнят за своето родство с масонството. У нас, нали сме една шепа хора и всички сме с дар слово и всичко си споделяме, това няма защо да се изследва в появилите се в последните години книжни истории на движението на т.нар. „свободни зидари”. Там, естествено, в първите глави винаги се споменават „ рицарите-храмовници”, които яздели по двама на кон. Вместо да се ровим, е достатъчно да забележим, че един наш уж голям „велик майстор” на масонска ложа сега е шеф на тамплиерите.

Добил квалификация човекът в "ОФ-организацията" и заслужил място в ЦК-то на движението.

Малка му се видяла престилчицата и вече се облякъл в мантия.

Тази връзка обаче съвсем не е без значение, ако държим наистина да си отговорим на въпроса дали тамплиерите са християни.

Защото само преди два месеца френските масони заявиха открито, че влизат в етап на широка кампания против влиянието на „църковните организации в структурите на Европа” и планират да открият представителство в Брюксел! „Масонските ложи трябва да започнат да провеждат политика в положителния смисъл на тази дума. Без да обръщаме внимание на вътрешните разногласия, всички те работят за секуларизация и изразяват несъгласие с решенията по този въпрос, които се приемат на национално и общоевропейско ниво”, - заявява бившия велик магистър на масонската ложа „Велик Изток на Франция” Жан-Мишел Кийярд в интервю за белгийския вестник „Соар”. Толкова! Ни повече, ни по-малко!

От това следва, че тамплиерите, както и всички други интегрирани в масонството движения, са не просто не-християнски, а са антихристиянски!

И в такъв случай, може ли православно вярващ християнин, бил той мирянин или клирик, да си въобразява, че може да е с единия крак в Църквата, а с другия – в кръговете на уродливата сатанинска духовност!...

(Снимката в тази публикация е взета от e-vestnik!)

ЗА ВРЕДАТА И ПОЛЗАТА ОТ КЛЕВЕТАТА

2010-04-01T01:35:00.000+03:00

Опитвам се да се сетя някога православен монах да е давал някого под съд за обида или клевета на публично място. Не можах да се сетя... Но пък откривам, че не само аз съм си задавал този въпрос. Очевидно това много по-задълбочено са проучвали издателите на жълти вестници и просташки телевизионни „шоу-програми”. И много по-отдавна са открили, че колкото и лъжи и манипулации да сипят срещу Църквата, пряко засегнатите няма да се защитят. Защото вярват право и право славят Бога, Който обясни на първите повярвали, че в света ще имат скърби, но да дерзаят – Иисус Христос победи света (Иоан 16:33). На победения свят на злото – това му остава – да си отмъщава обсебвайки неистово желаещи да се докоснат до онази, другата слава на 20-те минути, дори и с цената на потъпкване на съвестта. И това изкушение не е предназначено само за най-изпадналите – отличен фотограф-репортер се гордее, че „хванал” часовника на ръката на митрополит. Че този часовник е подарък и е имитация, това за събрата на Папарацо няма значение...
Скъп часовник на ръката на монах може да учуди някого – все пак всички ние сме наследници в някаква степен на онзи болшевишки манталитет, който шумно държи сметка за имуществото на другия и патетично задава въпроса: откъде са тези пари! И в същото време се озлобява, страда и се ожесточава, когато някой по същия начин почне да се заглежда в неговата лична собственост.
Това е разбраемо. Неразбираемо е откъде взима наглостта си авторът на две вестникарски страници клевети в броя на „168 часа” от 11-18 март 2010 г. Там под снимките на православни манастири се твърди, че са притежание на архиереи на Българската Православна Църква! Без капка срам една скромна женица на средна възраст, чието име няма защо да споменаваме, си е позволила, за вероятно още по-скромен хонорар, в последните седмици на Великия пост да сплете клеветата, че сградата с кулата на манастира в Хаджидимово – „Св. Георги Победоносец” е някакъв уж много луксозен личен сарай на Неврокопския митрополит Натанаил.
Какво рискува авторката? Никой читател няма да тръгне натам да проверява дали написаното е истина. Нали затова според всенародното убеждение съществуват вестниците – да ни разказват това, което не можем да видим лично. Нито пък дядо Натанаил ще я даде под съд. И тези, които не го познават отблизо, знаят какъв монашески живот живее дядото.
А ние, православните, които знаем каква е истината, ще предпочетем да не се гневим на жалката клевета, за да не се въвличаме в страсти в навечерието на празника на Христовото Възкресение. Освен това знаем и че вярващият православен подвижник извлича голяма полза от това да го хулят и обиждат несправедливо. Тази полза е в укрепване на смирението и незлобливостта. Не той, обиденият, ще изобличава и не той ще отмъщава. Това прави Бог и го прави пред лицето на всички.
За авторката на съчинението по снимка случайно знам, че е родена в едно село близо до града, в който гордо носи званието „кореспондент” на вестника дал трибуна на лъжата. Това село се гордеело, че в него няма нито един жител мюсюлманин, за разлика от много други населени места в района. Нещо подобно представлява за долината на река Места и неизмазаната поради липса на средства и работна ръка кула от снимката с бойници като на крепост извисяваща се в средата на манастира. Тази кула само за пошлата душа не може да е символ на Православието като крепост изправена срещу минаретата на джамиите в селата в Западните Родопи, за които се твърди основателно, че се произвеждат с петродолари. Който не е стъпвал там не знае, че и в най-малкото село има джамия, а в някои – две и повече. Право на мохамеданите е да си отстояват вярата. Наше право и право на Неврокопския владика е да отстоява нашата. Но чие право защитава тогава нещаствата поръчкова клеветница? Това на демоните, които говорят и действат чрез нас хората, когато от алчност, суета, нездрава амбиция и духовен провинциализъм предаваме сърдечната крепост на врага на Христа и Църквата Му. Каква е наградата на предателя отдавна знаем и само след няколко дни ще си я припомним отново. Не е случайно, че Евангелието пази спомена за това предателство и за съдбата на неговия извършител: за да е това предупреждение към всеки, който дръзне да изкушава верните на Бога.
Сигурен съм, че много скоро проводницата на клеветата ще осъзнае тежестта на нравственото престъпление, което върши. И да успее да се покае приживе, как ще поправи повредата в сърцата на всички, които приемат отровата на манипулацията безкритично?

Първа публикация: www.sveta-nedelia.org, 23 март 2010

ЗАЩО НИ БЕШЕ НУЖНА ВЪЗСТАНОВЕНАТА БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ

2010-03-18T15:41:00.001+02:00

Преди около месец в растояние само на 5 дни у нас трябваше да се честват всенародно две годишнини. Те с разлика от точно хиляда години отбелязват раждането на Българската Православна Църква преди 1140 години и възстановяването на Българската Екзархия преди 140 години. Ако първото събитие заковава името на нашия народ и страна на страниците на историята на Европа и света, то второто отбелязва официалното признаване на съществуването на българската народност, за която световната политика вече нямала памет. За мнозина в онова историческо време българите били изчезнал народ. Самият турски султан, чиито най-приближен съветник бил известният, но не и с българския си произход, Стефанаки Богориди, не знаел, че „в царството му има такъв рум-миллиет (християнски народ)”, както пише Тончо Жечев в „Българският Великден”. За Българската Патриаршия след унищожението й при превземането на столицата Търново в 1393 година знаели само малочислените църковни историци, но и те я причислявали към безвъзвратно изчезналите клонове на Едната Апостолска Съборна Църква. В 1767 година пък със султански ферман била неканонично закрита българската Охридска архиепископия и с това изчезва всякаква видима следа от мощната някога държавна и духовна конструкция. Остава невидимото – духът на православна България.
Във връзка с тези кръгли годишнини, в които се открива и един вид съвпадение, трябваше да очакваме всенародни тържества. Старателно подготвяна месеци наред програма, с която са се ангажирали властите и институциите. Но празникът си остана затворен вътре в Църквата, дори не в съзнанието на всички членове на мистичното и тяло. Негово Светейшество Максим Патриарх Български заедно с архиереи и иереи на БПЦ отслужи света Литургия в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”. На Литургията едва ли присъствуваха повече от 50 души...
Не това обаче е основният проблем свързан с представата на съвременния българин за същността и необходимостта от акта на възстановяване на несъществувалата векове и отново възкръснала Българска Православна Църква. Далеч по-важно е, че редица сериозни историци и интелектуалци виждат в признаването на Екзархията една погрешна стъпка, която сериозно е навредила на православния дух на българина по причина на това, че от 16 септември 1872 г. до 22 февруари 1945 г. Българската Православна Църква не е канонично призната от другите Поместни Православни Църкви. Схизмата, на която е обречена Екзархията, е тъжен факт в нашата църковна и политическа история.
Въпросът защо се стига до нея е тема на няколко задълбочени изследвания (както и на няколко десетки популярни), на които няма да се спираме тук. Повечето от тях са на мнение, че продължителната липса на канонично общение всъщност ни поставя извън кръга на благодатните Православни Църкви, а това поставя под съмнение доколко нашата Църква е действителна, доколко в нейните Тайнства участва Светият Дух и доколко присъства Христос, като неин Първосвещеник.
За вярващите православни християни Православните Църкви, обединени в канонично общение, представляват Тялото на Църквата, чиито Глава е Самият Христос, Който е и нейният Първосвещеник – Основател на Тайнствата и принесъл Сам Себе Си в последната за Православието кръвна жертва. Откъсването на някоя от Църквите-посестрими от Тялото на „Едната свята, съборна и апостолска Църква” (както Църквата е дефинирана в Символа на вярата) би трябвало да означава откъсване от Христа, а това вече я прави да изглежда обикновена човешка организация, която безплодно изпълнява ритуали без в тях да участва Божията благодат.
Умишлено не посочвам авторите на тезите, които се покриват или са близо до това схващане, защото повечето от тях имат сериозни заслуги към църковната история и църковността и поменаването им тук може да ги огорчи. Аз пък от своя страна заявявам пълното си несъгласие с горното предположение.
Друг важен аргумент против възстановяването на Екзархията е фактът на разкъсването на връзките с елинофонните Православни Църкви, които са в основата на схизмата. Това са Цариградската Вселенска Патриаршия, Еладската (Гръцката) Православна Църква със седалище в Атина, Иерусалимската и Александрийската патриаршии. Впрочем, нека отбележим, че главата на Иерусалимската патриаршия Негово Светейшество Кирил ІІ единствен от главите на Църквите-елинофони се противопоставя на решението да се обяви Българската Екзархия в схизма. За това той заплаща с низвержение от поста си, изгнание и убийство по пътя на своето заточение. През 1872 г. всички тези Църкви, с изключение на Еладската, се намират на територията на Османската империя и отношенията им често са по закон санционирани чрез действия на властите. Не е без значение и това, че главата на всяка от тези Църкви трябва да се утвърждава от Високата порта. Това извиква и основателното съмнение, че схизмата е продължение на политическа интрига на Империята, започнала с подкрепата на дейците на възстановяването на Екзархията. Целта е очевидна – разкол между Църквите посестрими. Разкол, който трае десетилетия. Обстоятелството на низвержението на Иерусалимския патриарх Кирил Втори и неговата мъченическа смърт са друго основание да се подозира такава интрига. Няма как да се свали патриарх на Църква на територията на Османската империя без знанието и разрешението на султана, а пък да се убие той и убийците му да не са разследвани и преследвани от властта е просто невъзможно.
Според критиците на възстановяването на БПЦ дейците-възрожденци са се занимавали твърде много с политика и твърде малко са живеели своя църковен живот в Христа, на което се дължи отчасти и схизмата. Чрез тази схизма ние не само се осъждаме на изолация, която (според някои автори) води едва ли не до Междусъюзническата война, но и става важен фактор в противопоставянето на Балканските православни страни за дълго време. Противопоставяне, чиито плодове берем и днес.
За да се разбере, доколко това схващане на този значим епизод от българската нова история има основание, нека по-напред да поразсъждаваме за метода на историческата наука, който се ползва от критиците, и не само от тях.
Този метод е на причинно-следствената връзка. Според него едни събития в историята водят до други, те – до трети. Така днешната действителност става проекция на това, което нашите деди са сътворили в онези отдалечени по време исторически моменти, които обсъждаме. Този метод е чиста диалектика и за поколението, към което принадлежа, той е наследство от времето, когато диалектиката беше единствения метод за разглеждане на историята, литературата, културата като цяло и предметите на другите хуманитарни дялове на познанието. Диалектиката обаче не решава един много важен проблем: ние никога не знаем в цялост точните събития и действащите в тях лица, които са съставки на конкретни периоди в историята. Това ни принуждава непрекъснато да търсим нови и нови сведения, да възприемаме, съпоставяме и отхвърляме теории и схващания. Така изведнъж разбираме, че превратът от 9 септември 1944 година е извършен от същите лица, които са извършили и преврата от 19 май десет години по-рано – през 1934 година. А години наред си мислим, че това са извършили храбрите партизани, които като лавина слезли от планините, те пък били само 8 души, които се криели в квартал Банишора...
Освен диалектическия метод обаче историята разполага с един друг метод, който е значително по-малко популярен: разглеждането на историята като Божий промисъл. Божият промисъл е богословско понятие, което означава всеобхватно въздействие на Създателя на всичко видимо и невидимо върху творението. Това въздействие има за цел спасението на човешкия род, който е венецът на това творение. Човекът е надарен със свободна воля, която може да се обединява с Божията или да й се противопоставя. Когато човешката воля се обединява с Божията, човекът действа според Божията воля, която има единствената цел да го спаси за вечния живот. Когато човешката воля се противопоставя на Божията, човекът действа по Божие допущение, което се осъществява, фигуративно казано, пред Божието полезрение, и което също може да доведе до спасение, но след изкупление на греховете. Божията воля е непознаваема за човека, освен в случай на Божие откровение, при което човекът директно узнава каква е Божията воля.
От самосебеси се разбира, че този метод за разглеждане на човешката история, като сага за спасението на всеки човешки индивид по отделно, е разбираем и премлив предимно за вярващите православни християни. Така обаче е само на пръв поглед.
Преди известно време, в хода на една беседа по въпросите за схизмата, не се стърпях да взема участие със следния риторичен въпрос: След като всички ние сме кръстени в същата тази Църква, от която схизмата е свалена, действително ли е нашето свето Кръщение, след като сме го приели в Църква-наследник на пребивавалата в схизма толкова десетилетия Екзархия? В интерес на истината не получих точен отговор. А въпросът е риторичен, защото съдържа в себе си отговора: след като схизмата е паднала, значи сме действително кръстени. Добре, де: ами нали ако не беше възстановена преди това Екзархията, тя нямаше и да излезе от схизмата. Просто Българска Православна Църква нямаше да има!
Какво следва от това: Щом нашето Кръщение е пътят на нашето спасение, то възстановяването на Екзархията дело на спасението ли е или е дело осуетяващо нашето спасение? На този въпрос няма защо да се отговаря.
Подходът историята да се разглежда като действие на Божия промисъл обаче съвсем не е затворен в богословието. Пророчествата в Стария Завет много често и много точно предсказват събития в историята на еврейския народ, често пъти отстоящи на по няколко века напред във времето. Ветхият Завет посочва точно белезите, по които да бъде разпознат Месия – Христос в Личността на Иисус от Назарет. Посочва и събитията по време на Неговата земна проповед, изкупителната Му смърт на Кръста и Възкресението, които отварят пътя на човека към вечността. Няколко пророчества на Самия Христос в Евангелието посочват събития, които отстоят с хилядолетия от деня, в който Той е произнесъл проповедта Си. А какво да кажем за описаните в Откровението на св. ап. и евангелист Иоан Богослов събития, на които сме вече непосредствени свидетели – на възстановяването на Соломоновия храм от евреите, което непосредствено предшества пришествието на антихриста и властта му в продължение на три години и половина. Не четем ли в новините, че жертвеника на храма е вече построен, че подготовката за възстановяването на храма е приключила, остават подробностите по отстраняването на джамиите, които се намират вътре в храма – Омаровата и Ал Акса... Всичко това е действителна история – състояла се и предстояща.
В този смисъл въпросът, зададен в заглавието на тези бележки, също е риторичен. Възстановяването на Екзархията е богопромислен акт, който със сигурност има Божествена санкция, доказателство за което е, че същата тази Църква е отново приета в семейството на Църквите-посестрими. А това означава, че Божията благодат е в нея.

Днес немалко факти говорят в полза на схващането, че разделението на наследството на империята на Осман е било обсъждано от Великите сили години преди Българския Великден. Мястото на България и българите съвсем не е било това, което нашите деди сами са извоювали. Враждебното отношение към българското другомислие е било известен факт, на който са обръщали внимание дори свободно мислещите гръцки интелектуалци. Такъв ясен пример е реакцията на гръцката общественост, когато през 1860 година Григор Пърличев печели в Атина на ежегодния конкурс първа награда и златен венец за написаната на класически гръцки език поема „Сердарят”. Конкурсът е анонимен. Когато се разбира, че го печели българин, избухва скандал. Изплащането на наградата се отлага под всякакъв предлог. В печата се сипят обиди към българина. Намират се обаче и честни души, които издигат глас в защита на таланта и клеймят просташкия национализъм, който съвсем не е предизвикан от султанския ферман за учредяването на Екзархията, защото това се случва 12 години по-късно!...
България е най-старата държавност в Европа, докато други държави, някои от които – смъртни врагове на българщината, липсват от векове на картата на Европа и света.
България и да изчезва временно от картите, чертани от хора с всичките им страсти и пристрастия, пак се появява, защото народът й има тази заслуга пред Бога – да работи за изпълнение на Неговия план за спасение на човечеството – да съхранява и разпространява вярата в Живия Бог, с Когото се надявам да живеем вечно в Неговото Царство...

Първа публикация: argobg.net

ТРИ ПЪТИ КРАДАТ И ВРЪЩАТ ИКОНАТА „ХРИСТОС ВСЕДЪРЖИТЕЛ”

2010-01-11T17:31:00.000+02:00

Историята на най-известната самоковска чудотворна икона "Христос Вседържител" е труднодостъпна за широката публика като всичко важно в Православието – за да се открие тя, е нужен подвиг на търсене и молитва. Тя съвпада с историята на великолепната, но също така не много известна за туристическите дестинации митрополитска катедрала "Успение Богородично" в Самоков. Митрополитска, защото освен град на зографите до 1766 г. Самоков е седалище на епархия, която била част от Ипекската (Печката) патриаршия, съществувала от 1577 до 1766 г. Тази автокефална Православна църква е в разцвет под османска власт благодарение на един велик везир от сръбски произход - Мехмед паша Соколович, и покривала освен тогавашните сръбски земи в Източна Босна, Косово и Метохия, но и западните български с Кюстендил, Самоков и колкото и да ни е чудно днес – българското Поморавие чак до някогашната българска крепост и днешна сръбска столица Белград. Под църковната юрисдикция на Печката патриаршия влизали и земите на Трансилвания, големи части от Унгария и Хърватия. Със закриването й през 1766 г. Самоков минава към Цариградската Вселенска патриаршия, в която патриарсите са сменяни (понякога насилствено) през месеци.
Самоков като крепост на българщината тръгва да строи черквата, в която тихо и тайно Христос Вседържител върши чудеса.
През 1711 г. тогавашният самоковски митрополит Нектарий предложил на първите хора да съградят черква. Дотогава митрополитският град нямал свой храм, а най-близката Бельова черква била на три километра. По онова време за ферман-разрешение за строеж на черква се чакало с десетилетия, а възрожденският дух на нашите предци бушувал и не чакал благоразположението на друговерците. Още на следващата година до къщата на владика Нектарий в горния край на българската махала била струпана малка еднокорабна църквица, сгушена между къщите на готовите на всичко да я опазят яки самоковци. За да се влезе в храма, трябвало да се мине през двора на някоя си баба Марица. За конспирация майсторите дори издигнали комин, та турците да мислят постройката за обикновена къща. Коминът се запазил до 1793 г. – две години след като най-после е издаден ферманът с разрешение да се построи храм с размери 37,90 на 18,95 метра. През 1792 година самоковци събират средства, цанят майстори, поръчват икони, свещници и необикновено красив иконостас, дело на светогорския дърворезбар Антоний. Появява се и фигурата на скромния първомайстор на Самоковската иконописна школа
Христо Димитров – зографът на чудотворната икона Той изписва големите икони на кивотите и част от малките на апостолския ред на иконостаса. Откриването на авторството на чудотворната икона е истинско приключение за изследователя: Христо Димитров избягва всякаква възможност да се покаже като изтънчения майстор, без когото нямаше да е разбираемо изкуството на синовете му Димитър Христов (1796-1860) и по-малкия му брат Захари Зограф (1810-1853). За разлика от Захари, който стига дотам да се зографиса на икона сам и не пропуска да се подпише под изображението, то Христо и големият брат Димитър смятат, че изкуството им е предназначено единствено за прослава на Божието име. За тях каноничният фон на всяка икона е златен или син, за да е ясно, че светостта просиява в Царството небесно. Всъщност подписът на Христо може да се види само върху три икони. Характерът и необикновената за времената на примитивизма изящност на рисунъка на Христо Димитров се обясняват с това, че първомайсторът е учил иконопис на Света гора Атонска, а по-сетне има податки да е школувал във Виена. В кондиката от 1745 г. се пазят бележки за няколко заплатени на Христо икони, но не се споменава кои. Зографът отишъл отново на Света гора и там според някои доживял края на дните си. Според други е погребан в Пазарджик от сина си Димитър, след като зографисал там храма "Успение Богородично".
Изкуствоведката Елена Попова е написала прекрасната книга "Зографът Христо Димитров от Самоков".
Чудотворната икона „Христос Вседържител” е сравнително малка, защото е малък и иконостасът, и параклисът, посветен на "Събора на светите Архангели". Той се намира в храма вляво от притвора. Надпис в долния ляв ъгъл на иконата гласи, че тя е рисувана през 1797 г. по поръчка на Руфет Дулгерски "за душеспасение". Спасителят е с корона, която заедно с метална ръкавица на десницата е апликирана от бял метал по-късно. Тази икона често се бърка с Христос Вседържител от царския ред на големия иконостас, която също е рисувана от Христо Димитров, но две години преди по-малката. Тя дълги години е била експонат в музея на Самоков, когато митрополитската катедрала е била заключена за посещения.
До 21 юли 2004 г. за изпитание на вярата на самоковци черквата "Успение Богородично" е била в ръцете на разкола с катинар на вратата, с паднал покрив и течове по стените. С връщането на храма на БПЦ и назначаването на 34-годишния тогава свещеник Георги Николов започва възстановяването. Храмът смайва с красотата си. Застлан е с мрамор през 1899 г. Заедно със светия престол в олтара на параклиса черквата има общо четири престола с вградени мощи, върху които се служи св. Божествена литургия. Централният е посветен на Успение Богородично, южният на светеца покровител на България св. Иоан Рилски, а северният на – св. Харалампий.
Чудесата, извършени от Христос чрез иконата, са известни на малцина. Малкият параклис прави общуването с Бога по-съкровено и предразполага човек да изкаже болката си лично. Православният не вдига шум около Божиите чудеса. Шумотевицата е вредна, може да предизвика суеверие и някои да помислят, че е достатъчно да се допрат до светинята и благодатта веднага ще заструи към тях. Без покаяние не може да има спасение.
Иконата "Христос Вседържител" е крадена три пъти досега, последния път – през октомври 1999 г. И трите пъти е връщана. При първите два случая крадците са застигани от злополуки и оставали инвалиди. Третия път се случило едно от най-съкровените чудеса – покаянието. Скоро пред вратата на черквата намерили два пакета, в които била откраднатата икона, но и друга – от черква в Сапарева баня.
При иконите имало покайно писмо от крадеца.
Една затворена местна общност почита особено много изображението на Небесния Цар – каракачаните. Те идват кротко да се поклонят, но рядко споделят колко пъти Господ е помилвал болните им чеда, вдигал е хора от смъртния одър и е опазвал семейните огнища.
В храма има и друга чудотворна икона, доближаването до която предизвиква особено вълнение у вярващия. Вляво от царските двери в средата на иконостаса наклонена за целувание и под стъкло грее обковано и украсено с червени камъни изображение "Света Богородица Елеуса" (Милостива, милваща). Веднъж поклонничка забелязала, че по време на молитва кандилото пред иконата започва да се люлее. Не било земетресение. Извикала отец Георги Николов и двамата наблюдавали двадесетина минути кандилото да се полюлява като небесен отговор на сърдечната молитва. Поклонението пред Богородицата Елеуса изпълва душата с умилително вълнение през целия ден.

Първа публикация: в. "24 часа", 11 януари 2010 г.

ЧУДЕСАТА НА СВ. БОГОРОДИЦА ОТ ВРАЧЕШ НЕ СЕКВАТ 120 ГОДИНИ

2009-12-04T16:03:00.000+02:00

Иконата на Пресвета Богородица е известна като "Радуйся благодатная Марие". Намират я през лятото на 1890 година, когато Божията Майка се явява във видение на благочестивия младеж Атанас Якимовски-Комитски от ботевградското село Врачеш. Атанас е заспал под едно вековно крушово дърво в самия край на Врачешката долина край пътя водещ до старопланинския връх Мургаш. "Защо спиш тук? Знаеш ли какво я това място - пита го насън Божията Майка и добавя - Тук някога имаше манастир, но турците го изгориха, а монасите избиха..." Богородица показва къде точно се намира храма на манастира "Св. 40 мъченици" и посочва на Атанас мястото на лековитото аязмо, което се намира не височината над обителта. Атанас се събужда без да е сигурен дали това наистина е било сън и хуква към селото да каже, че наистина му се е явила Богородица.
На мястото пристига почти цялото село, начело със свещеника, кмета и даскала. Започват да копаят и откриват наистина основите на черква, костите на убитите мъченически монаси и прочутата днес чудотворна икона на Врачешката света Богородица. Тя се оказва неповредена от пожара. Веднага започва възстановяването на манастира - в онези времена българите не са чакали пари по проекти, нито властта да отпусне субсидия, а опазването на светинята смятали за свое лично дело и дълг. При започването на новата черква от майстор Вуно Марков тленните останки на монасите са предадени в костницата на Рилския манастир, там са и днес.
Местен художник решава да освежи иконата и полага върху нея по-ярко и наивно изображение, което оцелява до 1990 година. Тогава сестрите от девическата обител дават иконата да се реставрира. При работата, както си спомня игуменията - 95-годишната майка Евпраксия, се откриват два пласта.
Под тях изгрява най-старото изображение, с което Богородицата от Врачеш е известна днес.
Стилистиката на иконата препраща тя да е рисувана през 17 век, когато за пореден път манастирът е възстановяван, заключават експерти. Според иконографските образци, тя се отнася към типа богородични изображения "Достойно ест". Ангели от двете страни на Богородица държат в ръце надпис на старобългарски "Радуйся благодатная Марие", откъдето идва и името на иконата, обяснява сестра Касиана, заместничка на игуменията.
Манастирът "Св. 40 мъченици" е основан още през 1230 година веднага след разгромната победа на цар Иван-Асен ІІ над Теодор Комнин при Клокотница. Битката се случила на деня на 40-те воини от Севастия арменска, които били известни с доблестта и смелостта си. Светиите покровители били християни и не се отказвали от вярата си във времената на най-големи гонения срещу Христовата Църква. За това били хвърлени посред зима в ледено високопланинско езеро. Житието им разказва, че телата им се напуквали от студа, но само един от тях не издържал, излязъл и се втурнал към приготвената за изкушение затоплена баня, за да се строполи мъртъв. Мястото му заел не кой да е, а тъмничарят, който видял от небето да се спускат ярки небесни венци над мъчениците. Само за отпадналия нямало венец. "И аз съм християнин!" извикал тъмничарят, събудил другите пазачи, хвърлил дрехите си и влязъл в езерото, за да допълни броя на 40 воини Христови, чиито подвиг освещава Великопостната Четиридесетница. По примера на светите 40 великомъченици братствата на Врачешкия манастир векове наред се трудели в усилни подвизи, за което и били удостоени с чудесното откриване на чудотворната богородична икона "Радуйся благодатная Марие" и възстановяването на обителта.
Днес манастирът е девически, както вероятно е пожелала Пресветата Дева Мария, а майка Евпраксия на 95 години продължава да се моли коленопреклонно през чудотворния лик на Божията Майка от 12 май 1937 година. Тогава обикновеното момиче от Гложене, Тетевенско, по име Тота, чула глас от небето, който й казал: "Няма да се жениш!" На 23 март 1941 година Тота и една нова послушница - по-голямата Кръстанка, приемат монашеско пострижение в ботевградската черква от дядо Филарет. Тота приема името Евпраксия, а Кръстанка става по-сетнешната първа легендарна игумения на Врачешката обител с името Касиана. Твърдостта и боголюбието на двете монахини скоро са възнаградени с разширяване на обителта, с увеличаване на братството, но и с тежки изпитания. Майка Касиана е арестувана след 1944 година здаради пренощуването в обителта на човек, търсен от тогавашната власт. Без никаква вина смирената монахиня прекарва две години в затвора. Там така неистово и непрестанно се моли и благодари на Бога за изпратеното изпитание, черасото й се протърква и 4 дупки по него очертали кръст от честото й прекръстване.
Майка Касиана се представя в Господа през 1976 година и е погребана в двора на обителта. Днес нейното монашеско име носи помощничката на майка евпраксия - Касиана, която посреща поклонниците и разказва за манастира и чудотворната икона.
По традиция богомолците, които идват в светата обител със своите проблеми след поклонение пред иконата се изкачват по стръмната пътека към манастирското аязмо, от което взимат вода за изцеление и "харизват" болните си близки на манастира.
Тази типично българска монашеска традиция на харизването означава, че те записват имената на нуждаещите се от подкрепата на Богородица, за да Й възложат грижите за тях, както и на молитвеното застъпничество на св. 40 мъченици. Самата Божия Майка обещала при явяването си на Атанас Якимовски, всеки, който идва с вяра при аязмото над манастира, да получи изцеление от каквато и болест да е поразен. 120 години образът на преоткритата икона не е изневерила на обета си пред вярващите християни.
Чудесата, които Богородица извършва по молитвите на покланящите се пред нейната икона са многобройни, но от тях най-ярките и най-скорошните са тези: През 2001 г. страховит горски пожар от близката букова гора заплашва манастира. Недалеч минава и газопровод. Разпореждат спешна евакуация на манастира. Майка Евпраксияотказва и успокоява властите. Пред иконата се извършва молебен, за който идват и свещеници от Ботевград, Врачеш и околните села. На другия ден пожарът внезапно секва. Линията между изгорялата и запазената гора е толкова ясна, все едно, че крава е опасла ивицата.
Миналата година родители довеждат детенцето си от Асеновград То е само на 18 месеца, но страда от атрофия на мускулите на краката и няма надежда да се оправи. Близките му се покланят на иконата, харизват детето на грижите на Богородица и се качват на аязмото. Тази година са дошли отново, за да й благодарят - детето вече е проходило!
Пред иконата се покланят и много бездетни, на които медицината е безсилна да помогне. Такова е семейството на П. и Т от Ботевградско. Те са семейство от 10 години, но нямат деца. Свещеник им прочита молитва пред иконата през 2008 г. (чете се специалният Богородичен Параклис ) и ето, че тази година им се раждат близнаци. Същото се случва и с техните съселяни Р. и Н. Те са бездетни от дълги години, но след поклон пред иконата също им се ражда дете. П. и К. са дошли преди месец да благодарят - жената е бременна в деветия месец, а дълго време са били бездетни. Помолили са се пред иконата, харизали са имената си. Познатия път на молитви и харизване следват и С. и Х. от Хасково - също без деца, и през 2007 година им се пръква наследник.
Всички тези случаи са записани от сестрите в манастира. Описани са и други.
През 2008 година на 8 годишната М. От Ботевград се налага да се направи тежка черепно-мозъчна операция. Лекарите деликатно осведомяват близките, че шансовете за успех са нищожни. Те записват името на детето като харизано на грижите на Богородица и веднага настъпва подобрение. Активен спортист се разболява от хепатит В при преливане на кръв. Черният му дроб е увреден необратимо. Лекарите го съветват да забрави за спорта. Покланя се на иконата многократно и отива до аязмото през лятото на 2006 г. При направените след това изследвания същият лекар констатира, че черният му дроб е на човек, който никога не е боледувал. Спортната му кариера продължава и днес.
Монахинята, която обикновено посреща поклонниците, подчертава, че не иконата като изображение изцерява, а Бог по молитвите на Богородица. Това открило се по вярата на Атанас Якимовски чудодейно запазено иконографско изображение е свидетелство за вяра и благочестие. Всеки, който пристъпи с вяра, искрена молитва и покаяние за греховете си, ще получи милостта на Всемилостивия Бог по застъпничеството на Пречистата дева Мария.

Първа публикация: в. „24 часа”, 4 декември 2009 г.

Да се модернизира ли езикът на богослужението? НЕПРОМЕНИМОСТТА НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК Е БАРИЕРА ПРЕД МОДЕРНИЗМА И ПРОФАНАЦИЯТА

2009-06-28T19:10:00.000+03:00

Възприемайки през XVII век учението за Третия Рим, руската имперска власт забравя, че първите богослужебни книги на славянски език са дошли от България и че те не могат да бъдат написани на друг език освен на български, на който са се изпълнявали службите в Българската православна църква.
Откриването на българския произход на църковнославянския език от руската наука се случва бавно и среща голяма съпротива в северната страна, с която имаме очевидно духовно и генетично родство. Тези открития и приключенията, свързани с тях, са така многобройни, че само изброяването им би запълнило томове. Първото най-мащабно откритие на българската книжовна следа е сторено в хранилището на Московската патриаршия на 19 (30 стар стил) септември 1813 година от един твърде зрял и ерудиран за 21-годишната си възраст учен - Константин Калайдович.
Той представя пред научния свят на Русия съчинението на Иоан Екзарх от Преславската книжовна школа „Шестоднев". „Руската културна общественост е дълбоко впечатлена от туй откритие и от обстоятелството, че в зорите на славянската литература в България, повече от един век от предполагаемото начало на руската книжовност, е могло да възникне литературно произведение с такова богатство на изразните средства и такава красота на езика, но преди всичко със съдържание, представящо разбиранията на българското средновековно общество за основните християнски принципи в светлина, твърде различна от характерната за византийския дух и византийската култура" - пише за това събитие изследователят Асен Чилингиров („Цар Симеоновият Съборникъ от Х век", София 2007). Заедно с това забележително произведение Калайдович открива и един друг ръкопис, от който публикува три откъса, разкриващи, че първоосновата на руската книжовност са всъщност преписи от един огромен сборник, наречен "Съборник", съставен по времето на цар Симеон. Отделните произведения на този Съборник в преписи съставляват корпуса на цялата руска книжнина до XIX век. Това никак не пасва на идеята за Третия Рим... Откритието било последвано от мащабни „научни мисии" из православните манастири първо в Русия, после навсякъде в християнския свят. Резултатът е изчезването на невъобразимо количество старобългарски книги.
За доказателство на това твърдение А. Чилингиров посочва съчинението на Кую Куев „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете", София,1986. Домът на Калайдович, където се предполага, че се съхраняват открити от него ръкописи, един ден изгаря...
Дългогодишният завеждащ архива на Външното министерство на Русия княз Михаил Оболенски написва труд, който е издаден десетина години след смъртта му в 1875 г. Той открива и доказва, че т.нар. „Светославов изборник" от 1073 г. (по името на княз Светослав) е именно „ Симеоновият съборник", от който е изстъргано с нож името на цар Симеон, и следователно цялата руска книжовност е препис на българската. След отпечатването книгата е поставена в списъка на забранените от цензурата, конфискувана е и е унищожена. Божият промисъл обаче е запазил един екземпляр в хранилището на Берлинската библиотека...
Когато братята св. Кирил и Методий превеждали Свещеното Писание, голямо число понятия, намиращи се в еврейския и гръцки текст, не са имали еквивалент на български. Такова е било понятието „Логос", с което започва глава първа от Евангелието по Иоана. Светите братя въвели българо-славянски еквивалент на Логос - Слово: „В начало бе Словото..." Така първите българи, изповядващи християнската вяра на роден език, приели познанието за Второто Лице на Бога.
България попада под византийска власт за около 165 години, а след това възстановява своята държавна самостоятелност. Появили се множество нови преводи, които обаче нямали боговдъхновеността и точността на първите. Създала се почва за нови ереси, водещи до отслабването на властта...
Св. Патриарх Евтимий тогава направил нови преводи на езика на светите равноапостоли Кирил и Методий, а книгите с изкривено съдържание унищожил.
Във вековете на османското робство се случват две загадъчни, но и логични събития: изчезването на Българската патриаршия като клир, история и книжнина, но и Възраждането на православния български дух от пепелта. Докато православният дух на Русия доказва в пълнота родството си с България, като връща богослужебните книги и поддържа искрата на вярата в освобождението, руската власт се стреми да си припише приемственост направо от Константинопол. За осъществяването на тази митология българското духовно и генетично бащинство се явява излишно.
Божият промисъл обаче явява във всяко поколение руски учени поне един, който да преоткрие истината.
Съдбата на тези учени е нелека.
Тя е забвение или каторга, а по времето на сталинизма - разстрел.
Църковнославянският език обединява славянските народи. Той е вариант на старобългарския с минимална русификация. Богослужебните книги на старобългарски постепенно излизат от употреба поради износеност. На тяхно място навлизат „църковнославянските" книги.
Кръстоносните походи са се състояли. Османците са стигнали средата на Европа. Териториите, на които се служи на гръцки, са опустошавани с огън и меч. Славянският православен свят обаче се оказва бездънно море, което разбива начинанията на богомразците. Докато монголците разоряват днешна Русия, факелът е България. Когато заговорите на венецианската дипломация довеждат османците, Православието има своята крепост сред северните ни братя по кръв и вяра.
Църковнославянският език обединява българи, руси, белоруси, украинци, сърби, власи и молдовани, православни поляци. Докато днешните 400 000 православни в Полша не намират никаква причина да го изхвърлят от употреба, в България и Русия днес все по-често се чуват гласове за въвеждане на разговорния език на негово място. Литературната норма на разговорните езици обаче е в ръцете на спорещи хора, измежду които се води и ще се води борба. Изоставянето на църковнославянския ще постави народите в положението на онези след построяването на Вавилонската кула.
Модернизаторите на Православието използват аналогията за борбата на св. Кирил и Методий против „триезичната ерес", според която тогава се е служело само на еврейски, гръцки и латински, и говорят днес за „четириезична ерес". Преводите на новосъздадената азбука на българите обаче са имали предназначение за целия славянски православен свят! Друг най-разпространен довод на модернистите е този, че миряните не разбират богослужението, когато то е на църковнославянски. Но дали ще разберат неговата сложност и на новобългарски? То не се свежда до разбираеми действия, ако не се възприемат неговият смисъл и мистика.
Професорът от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев твърди, че ще се стигне дотам в някой от централните храмове в Москва да се спира богослужението и свещеникът като екскурзовод да обяснява какво се случва. Как обаче ще обясни слизането на Светия Дух върху даровете? Ами, ако някой турист настоява да Го види?
Шведската студентка, приела Православието - Иоана Хансон, казва в сайта на РПЦ: „Трябва да кажа, че ми достави голяма радост запознанството с църковнославянския език, той веднага ми се откри като красив и точен. Затова малко не разбирам тези руснаци, които казват, че църковнославянският за тях е много сложен. Цялата работа е в желанието! А и лексиката не се различава толкова много. Ако научиш 30-40 нови думи, можеш да разбереш практически всичко в службата. Това са може би увъртания на тези, които не искат да ходят в храма и си измислят оправдание?"
Подобно е отношението на вече починалия американски православен духовник иеромонах Серафим Роуз, който с увлечение изучи напълно чуждия му църковнославянски език, присъедини се към Руската задгранична православна църква, прие монашеско пострижение и стана един от най-известните съвременни църковни писатели.

Първа публикация: в. "Монитор", 27 юни 2009

ДЕЦА ОТ ГЕЙ-ПАРАДА, РАЗВРАТЪТ Е РОБСТВО!

2009-06-22T16:38:00.000+03:00

След 20 години изкуствено създадена организирана престъпност, корупция и бедност в страната, която според Ханс Дитрих Геншер имаше потенциал да стане “първият източноевропейски икономически тигър”, дъното на поквара още не е достигнато! След пълния провал на широко рекламирания миналогодишен гей-парад, сега развитите в това отношение страни ще внасят чуждестранни участници за тазгодишния фестивал на разврата. България не била дорасла за тази “демократична ценност”. Виж, в Бразилия педерастията вече се преподава в училищата и детските градини, застъпниците за християнските ценности са вън от закона, а предупрежденията за възрастта, под която гледането не се препоръчва, не се появява пред филмите с убийства и разврат, а пред християнските програми.
Защо там това пробива, а тук - трудно? Може ли българинът да е по-глупав от бразилеца или по-невъзприемчив? Не! Вижте резултатите от успеха на чуждестранните студенти където и да е по света! Нашите деца са обикновено на първо място!
Тайната на нашата устойчивост е в православната традиция, която вероятно е въпрос и на генетика!
Православието не осъжда извършителя на греха. Смята го за жертва на демоните - поднебесните духове на злобата. Православието осъжда греха, защото негов баща е сатаната и негова цел е погубването на човека, силно мразен от демона, защото е венецът на Божието творение!
Ето защо у нас трудно може да се прокара лъжата, че хомосексуалните нямат граждански права! Те имат абсолютно същите права, както всички останали граждани. Никой не ги преследва за упражняването на осъдителния и богопротивен начин, по който задоволяват страстите си.
Двадесет години беззаконие или по-точно на игра на законност очевидно не са достатъчни за българина да забрави, че за всеки грешник има спасение и то се нарича покаяние. Покаянието води при Бога, който очиства душата от извършения грях. Бог обича всяко свое чедо и всекиму желае да се спаси, за да заслужи вечния живот.
Всъщност разликата в мисленето на вносителите и инвеститорите в разврата, съпоставена с това на българина и вярващ или неразкаян грешник, се състои именно в това - западното мислене на привидното християнство съсредоточава живота на човека около годините на неговия земен живот. Православният търси вечния живот. Това е основата на учението на Христа.
Нашите извращаващи своята природа момчета и момичета носят съвестта със себе си всеки миг. Тя е, която ги кара да крият самоличността си, не българската назадничавост. Тези погубващи се деца трябва да осъзнаят, че развратът не е свобода, а робство. В духовен смисъл те са роби на греха, в обществен - на тези сили, които имат нужда от индивиди с гузна съвест, които никога нямат смелост да се загледат в делата на поробителите си.
Деца, опомнете се! Очистете греха от сърцата си и не допускайте други да се покваряват чрез вас!

Първа публикация: в. „24 часа”, 22 юни 2009 г.

РУМЪНСКАТА ПАТРИАРШИЯ В РОЛЯТА НА КЛЮЧ КЪМ ПРАВОСЛАВИЕТО

2009-06-12T23:00:00.000+03:00

* Този коментар беше публикуван за първи път през октомври 2007 г. в сайта www . symvol . org , но поради вечно надделяващата в нашата история характерна за българина деликатност се задържа едва няколко дни. Събитията, които статията коментира, са отпреди повече от година и половина, но днешните събития с българския храм в Букурещ показват, че темата е все още актуална и вероятно ще бъде до пришествието на антихриста и пълното заличаване на феномена „национално съзнание”.

От вечерта на 12 септеври т.г. (2007 г. – бел. ред.) Румънската Православна Църква има нов патриарх – роденият през 1951 г. довчерашен митрополит на Молдова и Буковина Даниил. За Негово Светейшество са гласували 95 гласа, а за неговият опонент – митрополитът на Клуж Вартоломей Анания – 65 (при един липсващ или невалиден), както съобщава Ромпрес (http://www.rompres.ro/). Изборът на глава на втората по численост поместна православна църква предизвика неочаквано напрежение, въпреки че изглеждаше логичен, най-малко затова, че от смъртта на Негово Светейшество Теоктист, митрополит Даниил беше временно управляващ делата на църквата-посестрима. Стигна се дотам фондацията "Сармизегетуза" (по името на столицата на Дакия отпреди войните с Рим) да предупреждава в изявление публикувано във вестник Евиментул Зилей (Evenimentul Zilei Nr. 4930), че Румънската Православна Църква се изправя пред „разкол подобен на този в България”. Според същия вестник група младежи издигнали лозунг пред сградата на Патриаршията, в който изобличават новия патриарх като масон (http://www.evz.ro/comment.php?artid=322163&commentid=811189).
С това загадките и напреженията около поместната църква на нашите северни братя по вяра и кръв изглежда само започват да се разкриват, но отговорите на въпросите, които те предизвикват, са все така далечни... Румъния граничеше с бившия СССР и се управляваше от несравнимо по-тоталитарния (в сравнение с Живковия) режим на Чаушеско. Православната Църква обаче преуспяваше, вратите на храмовете бяха отворени, свещенството (поне привидно) се ползваше със закрилата на държавата и дори се говореше за тясно сътрудничество между Църквата и атеистичния режим. Днес Българската Православна Църква изпитва остър недостиг на свещеници, които да богослужат в голямото количество практически затворени храмове в селата и малките градчета. Случва се на един свещеник извън големите градове да се налага да служи в няколко храма отдалечени един от друг, докато, според свидетелствата на запознати, в Румъния дори висшето богословско образование не е гаранция, че на кандидатът за енорийски свещеник ще се намери място. Затворени поради липса на енорийски свещеник храмове практически няма.

Отговорите на тези недоумения вероятно трябва да се търсят в особеностите и странностите на нашата обща балканска история...

Официалната история на Румънската Православна Църква започва с това, че Божиите пратеници-апостолите (Св. ап. Андрей Първозвани и учениците на св. ап. Павел) по предание покръстили людете на север от Черно море, от което следва голямата вероятност това да е станало и на север от Дунава. Особено се подчертава, че по времето, когато днешните румънски земи са били в състава на Римската империя, а впоследствие – на Византия, народът е бил повсеместно част от Църквата Христова. След това дошло „славянското море”, но то не претопило „романското” население, както се твърди за т.нар. „пра-българи”, а станало тъкмо обратното – то било претопено от „римските заселници”. После българите създали своята силна държава на юг и с това връзката между майката на романския произход на нашите съседи и тяхното дъщерно народностно образувание се прекъснала. Следват около хиляда и двеста години на неизвестност и ето, че през 1885 година получава своята автокефалия от Вселенската патриаршия със специален документ вече обособената със своето национално име Румънска Православна Църква.

Църковни и светски историци, филолози и, както е модерно да се определя сега това занятие, политолози не се притесняват от феномена на липсващите векове история и дори се удивляват на факта, че за свой официален (в отсъствието на румънска държавност!), литературен и богослужебен език румънците избрали езика на „претопените” славяни. Тук старателно се избягва споменаването на очевидния факт, че този език е български. За зависимостта си от Константинополската патриаршия в годините, в които Василий ІІ Българоубиец е присъединил отвъддунавската територия се смята полугласно, че това е всъщност обратно въ-държевяване на романите, които толкова силно са мечтаели за обединение с пан-романската митрополия.
Не можем да не направим паралел със съвършено различната реакция на Вселенската патриаршия, когато Българската Православна Църква в същия период – 1870 г., обявява своята самостоятелност. Реакцията е яростно отрицание на това деяние, низвержение на единствения обявил се в подкрепа на българската автокефалия – Иерусалимския патриарх Кирил ІІ, неговото заточаване, по пътя към което е убит зверски от „братята” си по вяра, и най-накрая – с многодесетилетната схизма, в която Вселенската патриаршия поставя БПЦ!

На какво се дължи различието в отношението към двете поместни църкви?
На премълчавания факт, че от основаването на Първото българско царство до незаконното унищожаване в 1767 година на Охридската Архиепископия на Българската Православна Църква от страна именно на Вселенската патриаршия (със съдействието на османската власт) отвъддунавските православни християни са принадлежали именно към Българската Църква! Титлата на Охридския архиепископ ясно е изразявала това: “от Бога избран архиепископ на Първа Юстиниана, охридски и на цяла България, Сърбия, Албания, Молдовлахия и на останалите”(Църква и църковен живот в Македония – Петър Петров, Христо Темелски, София, 2003).

Това, че народът на Молдавия, Влахия и Трансилвания не се е чувствал част от населението на Римската империя (впоследствие – Византия), а е имал българско самосъзнание, личи от факта, че този народ участва във въстанието за възстановяване на Второто българско царство и то след като 165 години е бил под византийска власт! Друг показателен факт е, че самите инициатори и организатори на въстанието – братята Асеневци по произход са от Трансилвания. Всички останали български царе до падането под турско – също. Царица Теодора – първата жена на цар Иван-Александър е влашка принцеса!

Каква логика може да има в твърдението, че уж романският „румънски” народ през вековете е предпочел за свой официален език българският, след като би трябвало да ползва свободно латинския в неговите ранни и късни форми! Нали този латински (ромейски) е един от двата официални езика на владялата го 165 години Византия? Тук не мога да не си спомня въпроса, на който трябваше да отговори архимандрит Виталий, игумен на манастира Голия в румънския град Яш (където беше катедрата на митрополит Даниил), зададен му по време на Седмицата на православната книга във Варна, септември 2003 година: „На какъв език е говорел молдавският воевода Стефан Велики?” Негово високо преподобие се смути и след кратка пауза отговори: „Езикът на администрацията е бил български...” Защо езикът на администрацията да е бил български, ако всички са говорели на романски език – нали Византия е още жива, жив е и нейният „ромейски” латински? Архимандрит Виталий пропусна да обясни това. Пропусна да обясни и защо именно Стефан Велики е ктитор на българския манастир на Света Гора Атонска – Св. Георги Зограф! Защо да кажем не беше построил молдавски манастир? Или направо румънски? Не пропусна Негово високопреподобие обаче да се похвали с прекрасната техническа база на манастира, неговото радио, печатницата, струваща четиристотин хиляди евро – всичко това дар от едни добри хора от Швейцария, които нито са православни, нито смятат да приемат Православието, но пък много обичат да го подпомагат...

Великата тайна на историята на Румъния и на нейната Православна Църква е, че те са част от историята на България и тази тайна вече не може да се крие в обединеното академично пространство на Европейския Съюз. Отстъплението на „румънската” историография вече е налице: вече е трудно да се намери откритото хулене на България и обявяването на Второто българско царство за „ Империум влахо-булгар на Асан и Петрул” в учебниците на румънските ученици, защото то ще иска доказателства, а колкото и старателно да са унищожавани документите изобличаващи тази фалшификация, наличните, уж потвърждаващи румънистичната версия, будят много въпроси.
Ето защо Румънската Православна Църква не е преследвана във времето на Чаушеско! Тя просто е трябвало да изпълнява своята част от глобалната задача по окончателното заличаване на следите от българския корен на румънците и да поддържа у тях някакъв православен по вид национализъм.

Докато във време на робството Фенер се опитва къде по-успешно, къде по-малко, да елинизира отсамдунавските българи, то оттатъшните са подложени на своеобразен експеримент, основа за който са реално съществуващите малцинствени групи власи (или куцо-власи или аромъни)! Причината е, че отвъддунавските древни българи са били по-многочислени от славяните, както утвърждава това проф. Стивън Рънсиман в своята „История на първата българска империя” (The History of the First Bulgarian Empire, Oxford, 1930).

Защо Вселенската патриаршия играе ролята на духовен поробител на народа ни, няма защо да анализираме в тази бележка. Тази тема е отдавна развита, можем само да добавим пояснението, което прави Ковровският епископ Атанасий (Сахаров) (1887-1962) в писмо до едно от духовните си чеда: „Погледнете например историята на константинополските патриарси през ХVII век. Турските султани били тези, които се занимавали с назначаването на патриарсите, и при това подбирали само хора, показващи, че са в състояние да дават възможно най-голям принос в султанската хазна. Някои патриарси запазвали своя сан по цяла година, други - по няколко месеца, трети - едва по няколко дни. На патриаршеския престол заставали също тайни йезуити и симпатизанти на протестантството. Султанът редувал патриарсите един след друг само защото всеки следващ изглеждал по-обещаващ приносител към султанската хазна. Колко бързи и неочаквани са били тези смени, можем да съдим по факта, че за периода между 1598 г. и 1654 г. са били сменени 54-ма патриарси. Само какво изкушение за вярващите!”
Изводът от думите на еп. Атанасий е, че в определени периоди след падането под османска власт, Константинополската патриаршия е изпълнявала строго политически задачи. Кой, как и защо ги е поставял е тема на съвсем друг размисъл... Очевидното е, че те твърде упорито са работили по заличаването на всякакъв намек за историческата роля на българската държавност, българският език и култура и мястото им на християнизатор на славянските и източноевропейските народи.
Как точно е започнала асимилацията на българите и как се е отнело народностното им име отвъд Дунава е работа на историците да разкажат подробно. Това въобще не толкова трудно.

Нека се върнем на вчерашния избор на патриарх на РПЦ.
Кой е Негово Светейшество Даниил и защо изборът му предизвиква протести?
Бившият митрополит на Молдова и Буковина Даниил е централна фигура в онази група румънски висши клирици, които се стремят да реформират Църквата. Тази реформаторска линия през 19 век премахва църковнославянския език от богослужението, например. Днес тя е за тясно сближаване с организации, като Световния съвет на църквите, претопяващи Православието сред другите „конфесии”, които се кичат с името „християнски църкви”. През 1979 г. Негово Светейшество е защитил докторат в Института по теология в Страсбург и професура в икуменическия институт в Босе, Швейцария между 1980 и 1988 година, където е и преподавал.
Какво в такъв случай може да ни спре да си помислим, че икуменическата нагласа в РПЦ, премълчаното и преиначеното в нейната история, както и готовността, с която се влиза в сътрудничество с всяка власт, вървят ръка за ръка.

Действителността обаче не винаги съвпада с очакванията и намеренията и ето, че сред уж консолидираната румънска православна община се издига глас на протест срещу обезличаването на светото Православие. Както и да се нарича този народ, какъвто и език да говори, каквото и да мисли за своя история, щом вярва в Бога, Бог не го оставя. Църквата не е сдружение, в което хитреците и обиграните могат да се настанят добре, а идеалистите да се заплитат в техните игри и да ги следват сляпо! Църквата е Самият Бог, защото е Тяло Христово... Вярващият българин, грък, руснак, румънец, сърбин не живее вярата си в Църквата и не участва в нейните Тайнства за личен, национален, малцинствен, семеен престиж! Това прави невярващият, който се прави на вярващ, но колко дълго може да се поддържа такава роля?

Румъния с нейното местоположение, големия брой православни християни и позицията на постоянно замесена в укривателство на една напираща да се осветли историческа истина изглежда лесна за манипулиране страна с лесна за шантажиране Църква, но така е само привидно и, струва ми се, много скоро ще се убедим в това.
Разколът, колкото и да са справедливи неговите подбуди обаче е противен Богу грях, колкото и голяма съблазън да е бунтът срещу очевидната несправедливост и неправедност. Колко по-добре е обяснил това репресираният в сталинските лагери епископ Атанасий Сахаров, който не похули съветското духовенство, дори, когато негови членове угодничеха на властта: „Не спирам да си припомням примера на Самия Иисус Христос, Който дойде, за да обезсили прототипа на старозаветните свещенослужения. Въпреки това обаче Той - до последния момент от Своя живот - участваше в свещенослуженията на юдейските духовници, при все че в същото време сурово ги осъждаше. И светите апостоли дълго време са посещавали Йерусалимския храм - очевидно до самото му разрушаване през 70 г. от Р. Хр., дори след окончателното въвеждане на християнските богослужения. Участвали са освен това и във вече лишените от сила старозаветни свещенослужения, прекланяйки глави, когато първосвещениците или други свещенослужители са ги благославяли в името Божие.
Църквата Христова е свята и безгрешна. Но до деня на Второто пришествие на Христа само част от нейните членове - тези, които принадлежат към Тържествуващата небесна Църква - няма да съгрешат. Другата част обаче - тези, които принадлежат към Войнстващата земна Църква - ще продължават да се борят и воюват за спасението на грешници, без да ги отхвърлят или пропъждат” (цитат от същото писмо).
Ако някой си е правил сметка, че вярата може да се измерва статистически, а вярващите могат да се манипулират с помощта на това знание, този някой се лъже – та нали във времената на най-големите гонения срещу Църквата тя беше най-силна със светиите си, с мъчениците, с преподобните, с подвижниците и юродивите ради Христа. Не временната човешка власт е дала свобода на православното вероизповедание на братята ни румънци! Такава е била волята Божия, която непрестанно устойва нашето спасение!

ЗАЩО ВЯРАТА В ХРИСТОС СПАСЯВА?

2009-04-18T17:19:00.000+03:00

Възкресението на Господ Иисус Христос е най-парливата тема за враговете на Православието. Опитите за отричането му започват още на следващия ден след това най-важно събитие в човешката история - отпадналите от Бога иудейски сектанти садукеи подкупват стражата да каже, че е заспала и че учениците му са откраднали тялото. Още тогава е било ясно, че огромната канара, с която е бил затулен входът на гробницата, приготвена от Йосиф Ариматейски за собственото му погребение, не може да се отмести толкова безшумно, че професионалните военни, които стоят на пост само на крачка, да пропуснат това събитие...
За нас, живеещите 2000 години след възкресението, е необяснима упоритостта на ревностните иудеи да отричат факта на събитието, което каленият в пустинята, в заточението на вавилонския плен воден от Бога народ, очаква от векове. Обяснението е много просто - еретиците садукеи са взели властта сред висшето духовенство - първосвещениците, а според тяхната ерес няма задгробен живот! Няма живот след отделянето на душата от тялото.
Възкресението на Христос е всеобхващащо събитие - то е точката, в която развиващата се във времето история се пресича от вечността. Душата е безсмъртна, а земният живот е един кратък епизод, в който човек е задължен да се бори с греха чрез покаяние.
Бог влиза в историята чрез второто Си Лице - Бог Син - Иисус Христос. Живее праведен живот, което е най-важният урок за последователите Му, и чрез вярата във възкресението Си отваря отново вратите на вечния живот в Небесното Царство.
Тленността на тялото и краткият срок на живота на земята е следствие от грехопадението на прачовека Адам, който пренебрегва Божията заповед да не яде от плода на дървото за познаване на добро и зло. Това дърво не се охранява от човека, защото Бог му има доверие. За да се изкупи този грях, човекът трябва да върне доверието към него. Именно това е актът на вярата във възкресението на слезлия от небесата Син Божий. Човекът е слаб и след като напуска небесните предели, облечен в плът - „кожени дрехи", както се казва в Писанието, той вече не живее в онова тяло, дадено му при сътворението, което не воюва с душата, не остарява, не боледува и не гние: „И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Битие 3:21).
Изкуплението на греха на недоверието не е по силите на човека - на земята той е слаб и непрестанно го преследват внушенията на неговия измамник. Така човек е осъден да се бори с греха, да му се предава и да се изправя, когато се обръща към Бога за помощ. Тази помощ обаче е възможна единствено чрез вярата в Бога.
Бог Син живее между хората в образа на човек - неговото тяло изпитва страданията, чрез които изкупува цялото човечество. Поради тази необяснима тайна Той е Богочовек - с човешката си природа преминава през страданията и кръстната смърт, но с божествената си природа слиза в ада и разкъсва веригите на живелите до този момент хора. Така пътят към рая е открит.
Особено важно е новозаветното послание, което получаваме от поведението на двамата разбойници разпънати от двете страни на Христос. Единият от тях проклина, докато изпитва мъките на ужасяващото наказание. Другият обаче, благоразумният разбойник, в страданието си се разкайва за всички престъпления, които е извършил през живота си. Така по необясним начин сърдечните му очи се отварят и той вижда до себе си бога-изкупител. „Помени ме, Господи, когато отидеш в Царството Си!" (Лука 23:42) - моли окаяникът, осъзнал, че на кръста плаща за страданията, които е причинил на ближния. И ето, че вярата в Бога, събудила се мигове преди смъртта на тялото, спасява грешника.
Мнозина недоумяват как така Бог ще прости на един негодник, който в продължение на дълги години е ограбвал беззащитни, убивал е и е насилвал? За тях Бог е дал един друг пример - този с грешницата, осъдена да бъде убита с камъни за прелюбодеяние. На събралите се обвинители Господ казва: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!..." (Иоан 8:7). Всеизвестен е резултатът от тази покана - доброволците екзекутори се разпръсват. Няма човек, който да не е извършил грях. Първият човек, който влиза в рая с Господа в царството Му, е разкаялият се грешник!
Човекът е двусъставен, както разбираме от свещеното писание - Бог създава неговото тяло от материята, която там е наречена глина. А след това вдъхва в него душа - живот, който идва непосредствено от Божия Дух. Докато пребивава в блаженство в рая, човекът живее в тяло, но това тяло има съвсем различни свойства от тялото, в което живеем в сегашния си живот, то е различно от износващите се „кожени дрехи", които само приемат неговата форма. Както пише през 1939 г. тогавашният преподавател в Пловдивската духовна семинария Б. Попов, по тялото си човекът прилича на материалния свят, а по душата си - на Бога. Тялото „е оръдие, чрез което душата се проявява и властва над света и твори в света, както Бог е определил. Чрез него душата влиза в допир с външния свят, откъдето черпи материали за своя вътрешен живот. Човешкото тяло е една чудна съвършена машина, която говори за своя мъдър създател. Който и орган да разгледаме, ще видим, че в него са приложени по един съвършен начин биологичните и физическите закони, че проявите му са в пълна хармония с всички останали органи. Какво голямо разнообразие в човешките тела и особено в израза на лицето!" пише Попов.
Господ е показал на учениците Си какви свойства ще има тялото след възкресението на целия човешки род. Той влиза при тях през заключена врата, яде късче риба и вощен мед, за да покаже, че Тялото Му е съвсем материално. Но то е материално, когато душата пожелае това. Когато Иисус Христос се явява на вървящите към Емаус ученици, те не Го познават до момента, в който благославя хляба, преломява го и „очите им се отварят". Те Го познават, а Той става невидим за тях (Лука 24:13:33).
Така според православната вяра Христос невидимо присъства между нас, когато се събираме в Негово Име. Особеното усещане на благодат по време на богослужение и най-вече по време на светата Литургия се дължи на това благодатно присъствие.

Първа публикация: в. "Монитор", 18 април 2009 г.