„Има поне 33 конспиративни теории – пояснява Стийл в предаването, - които са се оказали верни!“ Една от тях е аферата Уотъргейт. Докато журналистите Уудуърд и Бърнстийн се надиграват със специалните служби залагайки живот и кариера, за да се отпечата първата им изобличителна статия, то те са потенциални разпространители на теории на конспирацията. След отпечатването са класика.
Трагичната кончина на Робърт Стийл породи една друга конспиративна теория – че са му запушили устата по ефектен начин, като в холивудски филм. Холивудските изобличения са интересни с това, че могат да обвинят ЦРУ във всякакви престъпления, но от това не следва нищо, освен, че хората се успокояват със „свободата на словото“.
В конспиративния жанр възниква цяло ново направление – на смехотворно нелогични теории, които лесно могат да се развенчаят, за да се прокарат изгодни за някого възгледи и решения. Преди години изгря една нова „истина от последна инстанция“ - масоните тайно управляват света, конците обаче дърпат едни влечуги, маскирани като хора. Тази теория придърпва част от критиците на тайните организации.
Робърт Стийл тук има своя принос с изказването, че НАСА има на Марс колония от отвлечени деца, които се смятат за изчезнали. Кой ще докаже, че не е така? В страна с население почти 340 000 000 поне няколко хиляди ще присъединят интелигентността си към някоя тълпа, в която не индивидуалната интелигентност взима решенията.
Творческите разновидности на жанра надскачат обикновената теория и се превръщат в практика. Преди време на „творческа среща“ на международни протестъри, както от изпотрошаването на Сиатъл през ноември 1999 по време на събирането на Световната търговска организация насам се наричат професионално протестиращите, един подпийнал „специалист“ пита събралите се колеги в неофициалната част: „Вие от къде сте? Аха! За 10 000 долара имате такива протести, че ще паднат от власт! А вие, кого искате да свалите?“ Заснет с телефон записът изтече в мрежата, но това едва ли е сензация у нас. Преди 10 ноември 89-та властта организираше „възмутени граждани“. Две десетилетия по-късно се заговори за тарифи. Появи се в електронните медии запис на това, как във фитнес-клубове се наемат здравеняци, които „само трябва да стоят където им се каже“. Пенсионери говорят за надница от 30 лева. Трябва само да се вика „Оставка!“, докато искрено недоволните не се присъединят и не образуват „интелигентната тълпа“, а след това провокирани полицаи могат и да понабият някого. Ще има разследвания и уволнения, но след това!
В този смисъл последната теория, свързана с Робърт Дейвид Стийл, е, че изпълнява задача в своя ресор – формиране на „интелигентни тълпи“, с чиято помощ, по-точно, с чиито безчинства да се оформя обществено мнение. Като нахлуването на тълпа носеща бесилка в сградата на Конгреса на най-полицейската държава в света, например. Всъщност бледо копие на нахлуването в Партийния дом у нас през лятото на 1990 и в Народното събрание през зимата на 1997 г. Кой казва, че ние копираме Запада? Докторатът на Достена Лаверн, защитаван в Париж, доказва точно обратното – тук се изпробваха неправителствени организации като сътворители на обществено мнение, пък след това опитът се пренесе на Запад.
Ако сега някой започне да говори, че ограничителните мерки в движението, образованието и дори нормалните човешки отношения, както и тоталната дигитализация на икономиката, имат далечната цел да ни се имплантират чипове, то на такъв изобличител може просто да му се разкаже тъжната история на Робърт Стийл… Нищо, че вирусът се оказа наистина разработен в лаборатории. В бъдеще някому трябва само да мине през ума, че вирусът се разпространява чрез парите и че ще се опазим само ако въведем дигитално разплащане. Дигитална валута има отдавна.
Допреди две-три десетилетия хората не можеха да си представят как властта на цялото земно кълбо ще се централизира и никой „няма да може нито да купува, нито да продава“, както пише в последната книга от Свещеното Писание, ако не се поклони на едноличния владетел, който ще се представя за Христос, но понеже не е Истинският, ние, християните го наричаме антихрист. Тогава това изглеждаше твърде алегорично. Днес вече не, но пък всеки, който дръзне да се противопостави на „спасителните мерки“ изглежда враг на обществото.
Един новородил се политик, опиващ се на фона на пандемията от влизането си в законодателната власт, заяви това лято за чуждестранен репортер нещо, от което трябваше да се разбере, че България трябва да подпише Истанбулската конвенция и да разреши еднополовите бракове. После същият се досети, че народа, от който произхожда, съвсем не е тълпа, и обвини… преводача. Случайно или не малко по-късно една голяма група български депутати в Европарламента гласува за същото, което политикът уж не е казал. Между тях има и представители на политическа сила, която в старата си форма преди десетилетия пращаше в лагер хора за дълга коса и тесни панталони и осъждаше за „битово разложение“. Кой да помни!
Едва ли е случайно, че месеци преди това ни облъчват новини и медийни пледоарии за жени жертва на домашно насилие, макар че целта на това възмущение е не прекратяване на насилието в семейството, а разрешаването на еднополовите бракове. Случаите, в които мъже стават жертва на жените си, някак не са в центъра на сълзливи коментари и не служат за аргументи в борба против насилието въобще, защото в държавата всякакъв вид насилие се санкционира според Наказателния кодекс.
Какво може да събере в единомислие наследници на партия, която посочваше западната цивилизация като разпусната, развратена и насилническа с този, който в интервюто за чуждестранната медия постави разврата за своя първостепенна задача, ако дойде на власт? Очевидно, желанието да се влезе при големите в евро-атлантическата политика, пък те смятат онова, което имахме за разврат, за ценност. Събира ги това, че разбират цената на влизането в клуба като разрушаване на семейството, развращаване на децата от най-ранна възраст, в превръщане на народа ни в „интелигентна тълпа“ безчинстваща, където аналитичните отдели ѝ посочат.
Това теория на конспирацията ли е? Не. Това е практика.
Бог да пази България! Амин.
