Нещо беше станало с народа. Всички танцуваха или се кълчеха, пиеха и чупеха бутилките в краката си. На чупката на Раковска между площад Славейков и Св. Патриарх Евтимий асфалтът беше покрит с поне два пръста счупени стъкла.
Трябваше на минат два дни преди да си дам сметка, че в града почти не бяха останали здрави стъклените навеси на спирките на градският транспорт. Радостта, високият адреналин, нуждата да тържествува със славата на победителя беше превърнала народа в тълпа. Енергията се беше изляла не в творчество или в подвиг, а в разрушение в мащабите на Апокалипсиса.
Спомних си всичко това на 17-ти май сутринта. Българският представител на Евровизия Дарина Йотова, Дара (или DARA) спечелила първото място, а Западно и Средно европейският митрополит на Българската Църква Антоний я поздравил във Фейсбук с думите: „Тази сутрин ми е „Бангаранга”. Честито на Дара! Да живее България!”
Аз съм монах и то на Света Гора и не би трябвало да преживявам светски вълнения, но спонтанната реакция на двадесет години по-младият от мен дядо Антоний и благословението от моя духовен старец да коментирам действителността в светлината на учението на Църквата ме доведоха до това да вляза в интернет и да видя с очите си печелившата песен на Дарина, изкарала, както разбирам, ентусиазирани младежи по улиците и предизвикала вълна от поздравления от страна на висши държавници и знакови, както се казва, лица на българската култура. Достатъчно е да се споменат президентът Йотова, Румен Радев, Лили Иванова и носителят на престижната литературна награда Букър Георги Господинов.
Това, което видях ме потресе. Не само с мащаба на събитието, на сценичното пространство и спонтанната реакция на публиката, но и с дързостта на смесването на музикални, фолклорни и модерни жанрови стилове, на забележителния и почти непознат у нас синхрон на хореография, пеене и светлинни ефекти, подгрявани и водени от прецизно изчислено темпо. Тъй като така или иначе идвам в монашеството от медийна професия и имам някакъв сценичен и постановъчен опит, не се влях в публиката от разстояние, макар че бях на ръба, особено, когато видях в залата да се развява българският флаг.
Реакцията на Дарина след оповестяването на победата очевидно не беше репетирана, най-малко защото момичето не можеше да знае резултата предварително. А тя в еуфорията можа да каже, че победата е за България, и че трябва да се разбере, че и ние можем да достигаме върховете на тази феерия, наричана музикално изкуство, шоу-бизнес или просто забавление.
По-късно разбрах, че Варна, откъдето е Дарина, решава да я направи почетен гражданин. Това мислел и кметът на София Терзиев. Появили се обаче и критични отзиви, които бяха наречени по английски „хейт”, вероятно защото българското значение на думата „омраза” съдържа в себе си и заявката за обяснение на толкова силно чувство, но и вероятно поради неоспоримата актуалност на хита „Бангаранга” и връзката му с култура, която не е българска нито по произход, нито по значение, нито по задачите, които изпълнява.
Критиците са обвинени в зависничество, макар между тях да не видях певци, нито хора със сценични амбиции. На първо място между „хейтърите” се посочва архитект Пламен Мирянов, който си позволява да каже: „БезДарната песен на Дара е пълен провал, израз на огромна творческа немощ и опетняване на името на нашата държава! Манипулираната и духовно объркана млада певица ще пее от сцената на Евровизия, че тя е „ангел и демон, психарка и хаос” чрез израз на ямайски диалект и по този начин ще представя културата на моя народ пред света?! Това е дъното на обезродяването на нашата християнска православна идентичност!”
Арх. Мирянов e изобличен за тези си думи в неподписана бележка на някогашния рупор на СДС Mediapool.bg, издаван с подкрепата на Фондация „Америка за България”, ето така: „Ултраконсервативният православен строителен магнат Пламен Мирянов публично обяви, че се „разграничава от участието на Дара и нейната песен в Евровизия”.
За Пламен Мирянов се изяснява, че „е изпълнителен директор на строителната компания „Артекс“, която бе замесена в една от големите политически афери за последното десетилетие с участието на ГЕРБ.” Лично Бойко Борисов обаче пресякъл „аферата” като спрял строителството на небостъргач, дело на Мирянов, в който няколко души от неговата партия (Цветан Цветанов, правосъдният министър Цецка Цачева и бившият министър на културата Вежди Рашидов) вече си били купили апартаменти. Следователно Мирянов няма думата по какъвто и да било въпрос, а че е „ултраконсервативен православен строителен магнат” се дължи на нехаресването на „Бангаранга”.
Ако Мирянов поради изровения компромат, неразбираемо как свързан с възможността да се изказва в мрежата, не може да си позволи мнение различно от всеобщата еуфория, то това изглежда не се отнася за главния редактор на портала News.bg Калоян Константинов, в коментарите на когото очевидно се съчетават доброто образование (Кралския колеж в Лондон и Университета в Оксфорд ), медийният опит, доброто перо и честността.
Константинов възклицава още в заглавието на коментара си: „Бангаранга“ е ужасна песен, съжалявам. Лицемерието около нея още повече!” Веднага след ударното засилване на читателя в коловоза на правото на лично мнение той парира всеки опит да му се припише нещо, което нито е писал, нито помислил с декларацията: „Преди да бъда обявен за комплексиран русофил и хейтър - огромни поздравления за победата на Дара на "Евровизия". Това ще донесе повече финансови и имиджови позитиви на страната ни отколкото дейността на цялото Министерство на културата последното десетилетие, ако не и повече.”
Да не си кривим душата, предлага Константинов – „Бангаранга” е ужасяващо лоша песен”. Нещо повече, тя е преднамерено такава, защото това се търси. „Това е комерсиалната музика, която се котира глобално в социалните мрежи като Инстаграм и Тик-ток”.
„Едва ли в музикално отношение има нещо по-далечно от културата”! – пише Константинов и това няма как да не затвори устата на анонимния апологет на бангарангите от Медиапул, ако реши да се захване с него.
Кралят е гол! „Мелодията”, която цял свят си припявал е компилация от стилове, сред които се дочува нещо ориенталско, а то, прибавено към някакви ужасяващи маски дава възможност на репортера на БиБиСи Марк Савидж (Mark Savage) да реши, че изпълнението на Дарина било „с предизвикваща камшичен удар хореография, базирана на древната българска традиция Кукери, в която маскирани изпълнители прогонват зли духове.”
Трябва обаче огромно насилие върху въображението, за да си представим динамичното кълчене като кукерски „ритуал”. За BBC като че ли е по-важно да се намери отправка към някакъв модерен окултизъм, за да се обясни успеха на клипа. Но дали окултизмът е само рекламен трик или пък е преднамерено клише на английската журналистика?
Дарина разказва охотно как се е подготвяла месец и половина в Гърция, работейки, спортувайки и „медитирайки”, което едва ли означава общуване с православен молитвослов. Този изплъзнал се детайл от проекта „Бангаранга” се прилепва без никакъв луфт към съдържанието на текста на песента, макар че, признавам, поколебах се дали да нарека изпълнението песен: Дарина се обявява едновременно за ангел и за демон. Цялото представяне възпроизвежда някакво състояние на очистване на лирическата героиня от нейните демони, които тя в края на краищата „подчинява” или поне това се тълкува в хореографията.
ВВС в лицето на автора на статията прокарва личен мотив на Дара да предложи окултния текст. Текстът бил посветен на „ангажимента на Дара да преодолее тревожността и ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), с който е диагностицирана миналата година”. При положение, че работата по текста започва поне две години преди възможното поставяне на диагнозата (ако такава има наистина), подобно твърдение стои като скрита реклама. По подобен начин се изгражда имиджа на Мерилин Менсън, например. Той казва за себе си съвсем по Фройд, че е много болен и като се прави на идиот и садистичен убиец на сцената се лекувал.
По време на международен „творчески лагер” Sofia Songwriting Camp в България през 2023 г. Дарина се запознала с норвежката Ане Джудит Уик (Anne Judith Wik), автор на текстове от известна скандинавска компания за създаване на хитове, и заедно с румънския продуцент Кристиан Търча (Cristian Tarcea) влезли в студио, за да създават хит. Още на това ниво се определя основната характеристика на парчето – „усещане за движение, свобода и вътрешна сила”.
По време на тези лагери се поръчват и реализират хитове за различни държави и различни събития, но най-вече за Евровизия – по няколко парчета за всяка от вече май петдесетте държави-участнички.
В работата участват компютърни програми, които дават насоката, за да се включат в последствие други занаятчии от средата на евровизионерите. Статия от VESTI обяснява механизма категорично: „Евровизия“ отдавна не е просто конкурс, в който всяка държава изпраща местен талант с автентична местна песен. Зад блясъка, конфетите и триминутните изпълнения на сцената се крие една от най-строго пазените и печеливши тайни на модерната музикална индустрия – международните фабрики за хитове. Музикални лагери, затворени студиа и глобални продуцентски картели стоят зад кулисите на най-големия музикален телевизионен спектакъл в света. Едни и същи композитори и текстописци всяка година „осиновяват“ различни държави, за да им гарантират място на финала, превръщайки състезанието в геополитическа битка на музикалните инженери.”
В общата еуфория, че „и ний сме дали нещо на света” няма да се обърне внимание, че става дума за индустрия в отдавна парцелиран бизнес. Да, Дарина е добра за това, което върши. Очевидно е и по-добра от тези, които са след нея в класацията. Но дали това е изкуство, за каквото медията еуфорично го представя? Не е и не може да бъде! Момичето, чиято биография подробно ще научат стотици хиляди български момичета, учело народно пеене до преди 9 години. Занаятчиите са хванали това и вкарват някакви етно нюанси, които бясното темпо и интензивната хореография замазват във вихрушката, предназначена да вдигне адреналина до ниво на бангаранга емоция.
Докато гледах клипа си помислих, как ли сега ще успее да се омъжи това девойче след такъв шеметен успех на толкова млада възраст, но разбрах, че тя е на 27 и е вече омъжена за турчин, който много я насърчавал да участва. За миг се зачудих, как ли роднините му възприемат участието й с толкова оскъдно облекло пред милионна публика. Дали този известен с консервативността си етнос е засегнат по същия начин в морала си като нас?
„Целомъдрието на българките е всекиму познато и тях ги мъчи не само нанесеното безчестие, но още повече извършения от тях грях, който те не ще могат да измолят през всичкия си живот” – това пише в репортажите си за Априлското въстание Джануариъс Макгахан. Винаги се сещам за думите му, когато видя професионалната продажба на младостта и красотата особено, когато се представят за изкуство.
На какво все пак се дължи бангаранга еуфорията? На системно насаждания ни комплекс за малоценност, който преминава в дива радост попаднем ли на предни позиции в състезание, на което правилата измисля други. Отдавна вече мерилото за успех са продажбите, не красотата, която незнайните певци, певици, художници и дърворезбари са създавали на нашата благословена земя.
Мечтата на нашите младежи по естествен път се превръща в гонене на предимство в онова състезание, в което няма националност и няма морал. Състезание, в което години наред на първи позиции са извратени хора, гордо демонстриращи и предлагащи като пример за подражание извратеността си.
Месомелачката Евровизия унищожава морала на поколение след поколение и ние без капка мозъчно усилие зяпаме като невидели извратеността и я приемаме като някаква кой знае каква смелост да се опълчиш на установеността, която е всъщност паметта на дедите ни, предназначена да бъде предадена на децата ни.
Като капак на всичко в столично училище от вчера вместо училищния звънец пускат на учениците Бангаранга.
И колко сме горди в това самоунижение и дори не питаме съвестта си накъде изпращаме България.
Помогни, Господи!
