НИКУЛДЕН ЗА НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ В СЛЕДСТВЕНИЯ АРЕСТ

Името на 21 годишния Николай Алексиев в последните няколко дни е известно на всеки, който гледа новини по телевизията или ги чете в интернет. Няма какво повече да се каже като добавка към това, че той е един от петимата оставени в ареста след протестите от 1 декември тази година. За разлика от останалите четирима обаче Николай е с „постоянна мярка за неотклонение” в следствения арест. Откроен е, защото в регистрите на СДВР се открива, че от 22 година насам е регистриран четири пъти за криминални прояви.

Защо пиша за това?

Първо, защото го познавам от годината, в която прохождаше и израсна пред очите ми. Второ, защото родителите му са ми близки хора. Дотолкова, че майка му Десислава е кръстница на моята внучка София. Десетки, дори стотици пъти с неговия баща сме водили няколкочасови разговори на духовни теми – от тези разговори, които незабравимият Цветан Стоянов  оприличаваше на класическа музика. Трето, защото Николай беше постриган като четец и свещоносец в най-ранна възраст и защото на Второ Възкресение, както се нарича Вечернята служба на обяд в Неделята на Възкресението Господне и се четат стиховете от Евангелието по Йоана на различни езици, с него бяхме част от тези, които четяха от солея в храма. Ники на френски, аз на староеврейски и латински език. Четвърто, защото с Николай, родителите, сестрите и по-малкия му брат няколко поредни години изминавахме повече от сто километровия маршрут през четири планини от София до Рилския манастир по пътя на пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец заедно с десетки вярващи християни.

Мисля си, че и да не беше тази близост нямаше да остана безучастен към случващото се с един съвсем млад човек в тези обстоятелства. 

Ето защо:

Прерастването на мирен протест в ексцесии и сблъсъци с полицията отдавна е контролиран процес. Преди 10 ноември това минаваше за реакция на „възмутени граждани”. Още Георги Марков в „Нежелателни репортажи” описва кощунствени действия на вербувани за целта младежи, които енергично опорочават атмосферата на великденската служба в патриаршеската катедрала, за да може след това милицията да арестува не тях, а невинните потърпевши.

Няма да обхождам многобройните прояви на „творческо” прилагане на тази организационна техника в последните години, но ми се струва нужно да обърна внимание на няколко случая, които показват развитието ѝ. 

При атаката на 26 август 1990 г., завършила с нахлуване и подпалване на Партийния дом на БКП, в дългия репортаж на журналиста от БНТ Бойко Станкушев от мястото на събитието се вижда, че началото се дава от младежи, чупещи стъклата на будките за вестници откъм гърба на сградата. При това безсмисленото, но подвеждащо тълпата чупене, става с техники с крак от карате, трудно изпълними поради опасността от нараняване от издадените напред рафтове за вестниците. По това време единици тренират източни спортове под контрола и постоянното наблюдение на охранителните органи, което дава основание да се заподозре, че нахлуването е провокирано от хора на властта.

На 10 януари 1997 г. правителството на Жан Виденов се събира в парламента в разгара на национални стачки на работници в различни браншове и на усилваната от това нечувана финансова криза, довела средната заплата до 4-5 долара на месец. Около парламента в този ден се събира тълпа, която атакува сградата. Тълпата е увлечена от младежи, които се опитват да чупят прозорците. Един от тях, както показва репортаж на журналиста Сашо Диков, се опитва да счупи дограмата на страничен прозорец с техника от карате, удар с лакът. Опитът му е обречен на провал, тъй като дограмата е многопластова, но ударите са нанесени със забележителна техника, предпазваща лакътната става.

Същият репортаж показва недвусмислено, че атаката на парламента е предвидена, и ответната безжалостна „закъсняла реакция” на предимно полицейски части от провинцията, предизвиква еднозначно падането на правителството, а впоследствие и на отказа на вътрешния министър Кирил Добрев (Бог да го прости!) да състави ново правителство. Като добавка, в разгара на привидно неконтролируемия хаос таксиметровите коли на една частна фирма, в която работят бивши служители на ДС, се позиционира с бързи маневри с помощта на служебната радиовръзка така, че да затруднява максимално движението на полицейски коли и линейки, докато хаосът не достигне своя програмиран пик. 

През следващите години не един и двама финансови специалисти изказват мнение, че ускорената инфлация на лева тогава е създадена изкуствено и дори се споменава в тази връзка името на един известен български икономист, обвързван в медиите с т.нар. Римски клуб.

На 28 май 2013 г. се даде началото на серия протести срещу кабинета Орешарски, като на 2 юни с участието на тогава оборотната националистична партия Атака и единното ДПС те се превърнаха в национални. Подчертавам, че протестите добиха национален обхват след като в тях се включиха политически партии с национални първични структури. Друг начин за спонтанно недоволство изглежда няма в нашата страна на стоическото търпение. Кулминацията от 14 юни пък беше ответна реакция на решението за началник на силовата структура ДАНС да бъде назначен Делян Пеевски, „откритието” на покойния Илия Павлов, син на мощната бизнес дама Ирена Кръстева. Възмущението сред обществото от това назначение е толкова категорично, че нормативните дотогавашни протести, чиято основна цел като че ли се изчерпва с влизането в новините, се преобразуват в десетохилядна демонстрация с участието на футболни агитки и разочаровани привърженици на Атака. На 17 юни се случват първите сблъсъци между протестиращи и привърженици на Атака пред централата на партията. Междувременно телевизионен репортаж доказва, че „активистите” на Атака на терена на протестите се вербуват във фитнес зали за уговорени суми.

Протестите не постигат видим резултат, но затова пък продължават повече от месец. На 23 юли се стига до сблъсъци пред парламента, при които са ранени 8 протестиращи и двама полицаи. В края на октомври студенти окупират Софийския университет. На 12 ноември студенти се опитват да окупират парламента. Едва на 405 ден на 23 юли 2014 г. Орешарски подава оставка. 

На 9 август с. г. обаче премиерът Орешарски има среща с „неправителствените организации”, които са ангажирани в протестите. Между поканените е и Бисер Миланов по прякор Петното, получил през годините седем присъди, част от които ефективни. Миланов е нещо като координатор на силовата част от протестиращите по-специално в случаите на сблъсъци с полицията. Поведението му е на класически провокатор. Няколко пъти е задържан по време на протестите, саботира първата конференция на новосъздадената „Протестна мрежа” и е изведен от полицията, опитва се да нахлуе в БНТ по примера на лидера на Атака Волен Сидеров.

Протестите очевидно са сериозно занимание за професионалисти с помощта на провокатори, които да оставят впечатлението за лумпенска същност на протеста.

Николай е ранен, има шевове по главата си, които оставили кърваво петно на стената на районното управление и споделя, че го боли глава. Как може да се почувства младеж, на когото са нанесли освидетелствана телесна повреда? Какви чувства може да има срещу тези, които възприема като агресори?

Как всъщност започват протестите от 1 декември?

Те показват размах наподобяващ акциите срещу Виденов и Орешарски. Само че проблемите с Бюджет 2026 по никакъв начин не могат да се сравняват с виденовата зима, тоталната мизерия, безизходица и очертаващото се тогава мрачно бъдеще. Паричната реформа на Иван Костов, който замени Виденов, стопи спестяванията на стотици хиляди. Това беше завършекът на престуктурирането на собствеността. Занаятчия с десетилетна професионална практика, споделя в медия как спестил 40 000, но се оказал с 40 лева в спестовната си сметка. Бунтове срещу Костов обаче нямаше! Защото очевидно по принцип те изразяват не непременно народно недоволство, а на проектирано намерение за смяна на едни оператори във властта с други.

Сега става дума за вдигане на заплатите в публичния сектор и вдигане на данъка за печелещите от дивиденти. Ами че те колко процента от населението са? И кой от протестиращите всъщност има представа какво съдържа протестираният Бюджет 2026? Не съм убеден, че става дума и за 1% от излезлите на улицата! (Ако се окажат 2%, моля за извинение!)

Защо все пак Николай е затворен в следствения арест като „постоянна мярка”? В медиите се мярна измъчената физиономия на прокурора, който вероятно е поискал това. Човекът страда, но не съм сигурен, че страданието му е болестно, по-скоро очевидно съзнава прекомерността на обвинението си, а ако това е така, то едва ли съдебното разпореждане е въпрос на свободна воля! Ще избяга ли Николай? Ще се скрие ли? Не!

Само че оставен сам, уплашен, ранен и изпитващ физическа болка от нараняването, той ще е лесна плячка за някой, който ще търси начин да го принуди да признае това, което не е извършил: че е част от облечените в черно и маскирани организирани провокатори, които са вкарани в суматохата на протеста, за да дадат основание сияйните звезди на народните любимци от вида на Пеевски да се задържат на власт, обвинявайки за стореното от тях някой друг. В случая деца като Николай. Така наречените противозаконно афиширани негови криминални регистрации не са довели до правни последствия. Тоест Николай е невиновен, но следите върху тази невиновност се използват като доказателство за прекомерната мярка срещу него. 

Честит Никулден, Ники! По молитвите на светия Чудотворец да ти даде Господ сили да преминеш през това изпитание, защото всичко хубаво в живота е пред теб! Амин.

ЦЪРКВАТА И „НАРОДНИЯТ СЪД”

Трябва ли да прощаваме на враговете си? Ако сме православни християни – да! Нещо повече – трябва да ги възлюбим! Друг е въпросът дали можем. Нищо, че Господ ни е предал това във вид на наставление, а не като съвет, който можем и да подминем: „Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.” (Лука, 6:27-28). Има ли нещо неясно или двусмислено в Божието наставление?

Нещо различно ли казва Негово Светейшество Даниил в поздравителния си адрес до Върховния касационен съд по повод 145 години от неговото основаване, годишнина, която съвпада с 80 години от т.нар. „Народен съд”?

Ето какво дословно казва в посланието си Светейшият патриарх: „Правилната оценка за събития от недалечното ни минало - като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост - следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло - Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов (срв. 1 Йоан 4:8); да възпитаваме у нашите деца и наследници да не повтарят грешките от историята, като имат съзнанието, че Бог е Този, Който ще съди историята и човеците.” (Текстът е взет от https://news.bg/society/patriarh-daniil-prizova-da-namerim-sili-da-prostim-na-sadiite-ot-narodniya-sad.html)

Що за християнин трябва да си, за да решиш, че с тези думи патриархът по думите на Горан Благоев прави „опит да замажем истината, на бърза ръка да затворим тази непрочетена страница, защото и до ден днешен партията, която е свързана с Народния съд, не излезе да поиска прошка публично, не излезе да се покае дори в политически контекст” (https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Goran-Blagoev-Svetiyat-sinod-sled-kato-si-izbra-Daniil-da-ponese-otgovornostta-za-negovite-izkazvaniya-2800238)?

Не се ли казва в Писанието още и „не съдете, за да не бъдете съдени” (Матей 7:1)? Защо Благоев, който петнадесет години води по Националната телевизия предаване с акцент върху Православието и Българската Православна Църква не си спомня евангелския текст? Вместо това подканва „Светия Синод да понесе отговорност” за думите на патриарха „след като си го е избрал”. 

На какво се дължи заяждането с патриарх и Синод? Какво друго да си помислим, освен че Благоев има да си връща за основателния протест срещу откритите провокации срещу управителното тяло на Църквата, в резултат на което предаването спря излъчването си, а той като водещ трябваше да си потърси друга работа.

Горан Благоев е мирянин и е нормално да допуснем, че може да не познава Свещения текст. Опитът му обаче подсказва, че Писанието му върши работа само доколкото трябва да подкрепи предварителната си журналистическа теза, за което няма пред кого да понесе отговорност, освен пред съвестта, каквато по предположение трябва да има. Неизбежността на Божия съд очевидно не го притеснява.

Какво да кажем обаче за духовника, схиархимандрита от същата БПЦ, който си позволява да нарече призива към помирение и опрощение “някакво особено издевателство с паметта на жертвите на тези страшни и безчовечни репресии”? Това са думи на многократно изобличавания в лъжа и поне веднъж в измама в големи размери бивш игумен на Гигинския манастир Никанор. Тук трябва да спомена поне две от безсрамните му лъжи в национален ефир – че е бил „брокер на Уолстрийт” и че никой не го е гонил от Зографския манастир на Света Гора на 5 май 2018 г. Аз лично го изгоних с помощта на трима полицаи пред около 150 поклонници за клевети срещу манастира и лично срещу о Бозе почившия тогавашен игумен схиархимандрит Амвросий. Документните доказателства за измамите му, свързани с подправяне на подписи и шестцифрени суми, пък са огласени отдавна в медиите. Какъв е произходът на неговата злост срещу НС Даниил? Ами, Софийска света Митрополия прави годишната ревизия на манастира и за да избегне логичното следствие от това довелият безсрамието до непознато съвършенство гигински брокер търси изход в твърдението, че е жертва по причина на своя антикомунизъм! (https://frognews.bg/novini/arhimandrit-nikanor-patriarh-daniil-smesva-jertvata-nasilnika.html)

Никанор стига дотам да намеква, че роднини на патриарха имат нещо общо с убийствата, за които Светейшия Даниил подчертава ясно: „Проведеният преди 80 години Народен съд... е постановил присъди, които са оспорими както в юридическо, така и в чисто човешко отношение”.

Светейшият патриарх отбелязва, че „За съжаление отрицанието, взело тогава превес над справедливостта, съпътства нашето общество и до днес. То се превръща в начин на мислене и поведение, който заплашва нашето общество с още по-дълбоки разделения.”

Кой би отрекъл това?

С познатата ни бързина богословски неграмотните, нехристиянските или откровено злобните квалификации на отеческото слово се препубликуват в десетки електронни медии, които или не могат да си позволят да привличат стойностни автори, или ги мързи или просто преднамерено се възползват от чуждия труд, особено, ако хули Църквата. 

Когато юдеите убиваха с камъни светия първомъченик и архидякон Стефан, той извика към Бога, да не им зачита този грях и Бог чу праведника! Така младежът, който пазеше дрехите на убийците, Савел, преследвачът на предавани на мъчение и смърт християни, се превърна в Павел, един от стълбовете на вярата!

Когато разпънаха Христа по измислено обвинение и Той се предаде на заколение за греховете на всички ни, не извика ли към Бога-Отца да не зачита този грях на палачите? Не беше ли сред тях стотника, който повярва и зае мястото си в лика на светиите?

Защо възгласа за опрощение не прониква в сърцата на споменатите и на други като тях?

Иконом Стефан Стефанов от Русенска епархия реагира далеч по-интелигентно, но все така преднамерено, в кратка статия поместена в портала Фактор.бг. От написаното се разбира, че отецът  търсел, но открил, че „няма дори и намек за покаяние на виновните за половинвековната несправедливост” и това според него правело „отношението необективно и пристрастно”. Патриархът пропуснал да посочи „нещо съществено” и то било това, че „същите”, тоест посочените от НС Данийл „виновни”, преследвали Църквата и нейния клир, и затова без съд и присъда са избити свещеници и монаси. На о. Стефан въобще не му идва наум, че той самият е „пропуснал” да види, че адресът е отправен до Висшият касационен съд по случай неговата годишнина и е неуместно това послание да добива тон на обвинение, като че ли тази съдебна инстанция носи някаква вина за трагичните събития. Отецът пропуска и възможността да се обърне с "изобличението" си лично към архипастиря си Даниил пред „двама или трима свидетели”, както апостолът съветва да постъпват християните (1Тим. 5:19). 

Защо ли? 

Да не би да е защото той самият отдавна е трябвало да принесе плод на покаяние за системното си участие в съмолитстване с еретици, за каквито Православието смята римокатолиците, протестантите и армено-григорианите по време на т.нар. „Икуменически недели” в Русе при положение, че Българската Православна Църква е напуснала икуменическия Световен съвет на църквите през 1998 г.? Това о. Стефан прави отпреди петнадесет години насетне  и в противоречие с апостолските правила и правилата на Вселенските събори. Не си правя илюзия, че о. Стефан ще се покае за това, тъй като го познавам, струва ми се, добре.

Проблемът с паденията на посочените братя и отци не е само техен и не се изчерпва с деянието. По-значителни са тежките последствия, които клеветите може да имат върху незапознатите и недостатъчно въцърковените. Повечето от читателите по мое убеждение поради липса на време, знания или навици не вникват в същината на изсмуканите от пръсти прояви на дребнава отмъстителност. Те обикновено се задоволяват да възприемат изведеното в заглавието и манипулативните аргументи. Това ни изправя пред ситуация да изобличаваме осъдителството, но в същото време сме провокирани сами да осъдим. 

Нека се опитаме да не осъждаме падналите в капаните на лукавия враг на нашето спасение, православни братя и сестри! 

Да се помолим Всемилостивият Бог да им прости, да ги награди с дълбоко всеочистващо вразумление и покаяние, за да се спасят! 

Господи, Ти можеш всичко! Вразуми ги! Амин.