Нещо различно ли казва Негово Светейшество Даниил в поздравителния си адрес до Върховния касационен съд по повод 145 години от неговото основаване, годишнина, която съвпада с 80 години от т.нар. „Народен съд”?
Ето какво дословно казва в посланието си Светейшият патриарх: „Правилната оценка за събития от недалечното ни минало - като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост - следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло - Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов (срв. 1 Йоан 4:8); да възпитаваме у нашите деца и наследници да не повтарят грешките от историята, като имат съзнанието, че Бог е Този, Който ще съди историята и човеците.” (Текстът е взет от https://news.bg/society/patriarh-daniil-prizova-da-namerim-sili-da-prostim-na-sadiite-ot-narodniya-sad.html)
Що за християнин трябва да си, за да решиш, че с тези думи патриархът по думите на Горан Благоев прави „опит да замажем истината, на бърза ръка да затворим тази непрочетена страница, защото и до ден днешен партията, която е свързана с Народния съд, не излезе да поиска прошка публично, не излезе да се покае дори в политически контекст” (https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Goran-Blagoev-Svetiyat-sinod-sled-kato-si-izbra-Daniil-da-ponese-otgovornostta-za-negovite-izkazvaniya-2800238)?
Не се ли казва в Писанието още и „не съдете, за да не бъдете съдени” (Матей 7:1)? Защо Благоев, който петнадесет години води по Националната телевизия предаване с акцент върху Православието и Българската Православна Църква не си спомня евангелския текст? Вместо това подканва „Светия Синод да понесе отговорност” за думите на патриарха „след като си го е избрал”.
На какво се дължи заяждането с патриарх и Синод? Какво друго да си помислим, освен че Благоев има да си връща за основателния протест срещу откритите провокации срещу управителното тяло на Църквата, в резултат на което предаването спря излъчването си, а той като водещ трябваше да си потърси друга работа.
Горан Благоев е мирянин и е нормално да допуснем, че може да не познава Свещения текст. Опитът му обаче подсказва, че Писанието му върши работа само доколкото трябва да подкрепи предварителната си журналистическа теза, за което няма пред кого да понесе отговорност, освен пред съвестта, каквато по предположение трябва да има. Неизбежността на Божия съд очевидно не го притеснява.
Какво да кажем обаче за духовника, схиархимандрита от същата БПЦ, който си позволява да нарече призива към помирение и опрощение “някакво особено издевателство с паметта на жертвите на тези страшни и безчовечни репресии”? Това са думи на многократно изобличавания в лъжа и поне веднъж в измама в големи размери бивш игумен на Гигинския манастир Никанор. Тук трябва да спомена поне две от безсрамните му лъжи в национален ефир – че е бил „брокер на Уолстрийт” и че никой не го е гонил от Зографския манастир на Света Гора на 5 май 2018 г. Аз лично го изгоних с помощта на трима полицаи пред около 150 поклонници за клевети срещу манастира и лично срещу о Бозе почившия тогавашен игумен схиархимандрит Амвросий. Документните доказателства за измамите му, свързани с подправяне на подписи и шестцифрени суми, пък са огласени отдавна в медиите. Какъв е произходът на неговата злост срещу НС Даниил? Ами, Софийска света Митрополия прави годишната ревизия на манастира и за да избегне логичното следствие от това довелият безсрамието до непознато съвършенство гигински брокер търси изход в твърдението, че е жертва по причина на своя антикомунизъм! (https://frognews.bg/novini/arhimandrit-nikanor-patriarh-daniil-smesva-jertvata-nasilnika.html)
Светейшият патриарх отбелязва, че „За съжаление отрицанието, взело тогава превес над справедливостта, съпътства нашето общество и до днес. То се превръща в начин на мислене и поведение, който заплашва нашето общество с още по-дълбоки разделения.”
Кой би отрекъл това?
С познатата ни бързина богословски неграмотните, нехристиянските или откровено злобните квалификации на отеческото слово се препубликуват в десетки електронни медии, които или не могат да си позволят да привличат стойностни автори, или ги мързи или просто преднамерено се възползват от чуждия труд, особено, ако хули Църквата.
Когато юдеите убиваха с камъни светия първомъченик и архидякон Стефан, той извика към Бога, да не им зачита този грях и Бог чу праведника! Така младежът, който пазеше дрехите на убийците, Савел, преследвачът на предавани на мъчение и смърт християни, се превърна в Павел, един от стълбовете на вярата!
Когато разпънаха Христа по измислено обвинение и Той се предаде на заколение за греховете на всички ни, не извика ли към Бога-Отца да не зачита този грях на палачите? Не беше ли сред тях стотника, който повярва и зае мястото си в лика на светиите?
Защо възгласа за опрощение не прониква в сърцата на споменатите и на други като тях?
Иконом Стефан Стефанов от Русенска епархия реагира далеч по-интелигентно, но все така преднамерено, в кратка статия поместена в портала Фактор.бг. От написаното се разбира, че отецът търсел, но открил, че „няма дори и намек за покаяние на виновните за половинвековната несправедливост” и това според него правело „отношението необективно и пристрастно”. Патриархът пропуснал да посочи „нещо съществено” и то било това, че „същите”, тоест посочените от НС Данийл „виновни”, преследвали Църквата и нейния клир, и затова без съд и присъда са избити свещеници и монаси. На о. Стефан въобще не му идва наум, че той самият е „пропуснал” да види, че адресът е отправен до Висшият касационен съд по случай неговата годишнина и е неуместно това послание да добива тон на обвинение, като че ли тази съдебна инстанция носи някаква вина за трагичните събития. Отецът пропуска и възможността да се обърне с "изобличението" си лично към архипастиря си Даниил пред „двама или трима свидетели”, както апостолът съветва да постъпват християните (1Тим. 5:19).
Защо ли?
Да не би да е защото той самият отдавна е трябвало да принесе плод на покаяние за системното си участие в съмолитстване с еретици, за каквито Православието смята римокатолиците, протестантите и армено-григорианите по време на т.нар. „Икуменически недели” в Русе при положение, че Българската Православна Църква е напуснала икуменическия Световен съвет на църквите през 1998 г.? Това о. Стефан прави отпреди петнадесет години насетне и в противоречие с апостолските правила и правилата на Вселенските събори. Не си правя илюзия, че о. Стефан ще се покае за това, тъй като го познавам, струва ми се, добре.
Проблемът с паденията на посочените братя и отци не е само техен и не се изчерпва с деянието. По-значителни са тежките последствия, които клеветите може да имат върху незапознатите и недостатъчно въцърковените. Повечето от читателите по мое убеждение поради липса на време, знания или навици не вникват в същината на изсмуканите от пръсти прояви на дребнава отмъстителност. Те обикновено се задоволяват да възприемат изведеното в заглавието и манипулативните аргументи. Това ни изправя пред ситуация да изобличаваме осъдителството, но в същото време сме провокирани сами да осъдим.
Нека се опитаме да не осъждаме падналите в капаните на лукавия враг на нашето спасение, православни братя и сестри!
Да се помолим Всемилостивият Бог да им прости, да ги награди с дълбоко всеочистващо вразумление и покаяние, за да се спасят!
Господи, Ти можеш всичко! Вразуми ги! Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар