неделя, 4 юли 2021 г.

ХРИСТИЯНИ, НО ДОКЪДЕ?

Европа се смята за християнска, но първостепенна ценност за нейната обединена държавност било да държи на подрастващите да се проповядва хомосексуализъм. Моля да ме извините за бруталния пример, но по-подходящ не мога да намеря – Европа днес има право да се нарича християнска, колкото благословената със зачатие жена може да е „малко бременна“. Или е, или не е.

Обществото се развивало. Това, което до вчера се отрича, днес е ценност. Кои „ценности“ са наред? Преди десетина години белгийски педофили искаха да влязат в политиката. Тогава не успяха, но дали след още няколко години няма да успеят, след като „европейските ценности“ като че ли не просто се движат, а галопират в посока на легализиране на извращенията. Докъде ще стигне тази атака, може отсега да се предвиди – до отричане на християнството или до опит за негов ремонт. Нали не певицата Милена, а един от стълбовете на православната вяра, св. апостол Павел, поставя „мъжеложците“ редом с разбойници, човекоубийци, лъжци и клеветници (1Тим.1:8-10). Да не вземем сега да отричаме светия апостол за липса на толерантност!

Европейската държава още не се е захванала да ревизира Новия Завет, вероятно, защото ще трябва да изгради и стратегия за преосмисляне на Стария, а това може да замирише на антисемитизъм. Там нестандартната ориентация е наречена „мръсотия“, а заповедта към вярващия юдеин е да не „ляга с мъж като с жена“ (Левит 18:22), а „ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени“, заповядва Писанието (Левит 20:13).

От гледна точка на заповедите в Стария Завет демонстрации на евроценности като гей-парадите и дори на Евровизия са „гнусни пред Господа“, защото „жена не бива да носи мъжки дрехи и мъж не бива да се облича в женско облекло“ (Второзаконие 22:5).

Опитът за осъждане от страна на управлението на ЕС на унгарския закон, възпиращ пропагандата на хомосексуализма на деца и юноши, показва, че православните страни-членки на Съюза подкрепят унгарците. Очевидно е, че противоречието между християнската нравственост и европейската ценностна система не може да се потулва.

За няколко десетилетия криминализирането на разврата в различните му форми и в различните европейски държави претърпя изменение. Падна възрастта, в която съвокуплението може да е законно. Всичко останало е разрешено, стига да е доброволно. Нравствената страна няма значение, защото моралът е без значение. Вместо морал имаме „ценности“. Само дето християнството ги отхвърля.

Може ли да се очаква, че в някакво бъдеще европейството ще се захване да ремонтира Православието, ако вече смята римо-католицизма за либерален, а протестантството за раздробено и лишено от единство в основните си положения? В каква насока, с какви инструменти и каква ще бъде крайната цел?

Изглежда, че по въпроса се работи и то не от вчера. Това, което допреди 30-40 години беше престъпление, днес дори не може да се нарече публично „извращение“ – ще те съдят за дискриминация. Нищо, че силовото налагане на гей-културата не е нищо друго освен дискриминация от страна на сили, които Свещеното Писание осъжда, като носители на разложение.

Ако, както е очевидно, съществува последователна стратегия по подмяна на морала, то тя трябва да включва и исляма, който не по-малко последователно се обявява срещу разврата (Сура 4. Ан-Ниса, Сура 5. Ал-Маида).

Може да се смята за вероятно, че налагането на евроценностите не е просто акция на група хомосексуални в горните етажи на властта на Евросъюза, а е внимателно и подробно организирана програма, в изпълнение на която неотклонно се следва курс на пълна подмяна на представите за нормалност. Хората ще се съпротивляват, докато свикнат. Значи не е работа за едно поколение. Допреди 60 години в България се смяташе за ненормално сгодените да живеят заедно преди брака, днес двойките, които раждат и отглеждат деца без да са обвързани, са поне половината от родителите. За децата им, които са бъдещи родители, това е вече нормално положение. Първоначално то се представя за симпатично младежко бунтарство срещу „лицемерния“ морал на по-старите, а впоследствие е вече „ценност“. После се нанизват и останалите ценности, смятани от традиционния българин за извращения – еднополовите бракове и следващото ги осиновяване на деца от еднополови брачни двойки.

Православието е път към Небесното царство и никога няма да се съгласи с тази чудовищна повреда на човешката природа. „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници… няма да наследят царството Божие!“ (1 Кор. 6:9,10) – ни учи апостолът.

Нещата са отишли твърде далеч, за да се правим, че нищо особено не се случва. Дълго време се бяхме скупчили и натискахме с рамо вратата към Запада и щом тази врата се отвори, натам се изсипа работоспособно и способно на морална адаптация население, а обратно дойдоха „ценностите“. Да се имаме за християни и заедно с това да се мръщим, когато една българка нарича развратниците „извратеняци“, е опит да се опазим да не разсърдим бъдещите унищожители на християнството, да минем между капките на пороя на историята, който ни завлича в ада. Какво стана с нашата прехвалена национална гордост, с нейните блестящи победи на бойното поле, с нейните духовни върхове? Защо се правим, че я няма онази последна книга от Писанието – Откровението на св. Йоан Богослов, Апокалипсиса, където добре ни се обяснява това, което се случва сега – строи се държавата на един, който идва „вместо Христос“, или както се възприема от гръцки език – антихриста. Каква полза имаме, докато домът ни гори, да се радваме, че става топличко!

Православието не може да е половинчато и да си избираме от него само това, което няма да разсърди неговите врагове. Идват трудни времена, но погубителното се случва сега – съгласяваме се с онова, което погубва безсмъртната душа на човека.

Да, казано е „не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1), но то е казано за осъждането на ближния, не за неговото изобличение, защото е казано и „не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив, изобличавайте ги“ (Еф. 5:11). В това е разликата – да изобличиш деянието е Божия заповед! Осъждането пък е Божие дело.

Адаптиран вариант на Христовото учение за „либерални християни“ няма.

Нещата трябва да се назовават с имената си. Спрем ли да го правим, улесняваме стратезите на антихриста, а по-лошо от това е да се съюзим с тях.

Бог да пази България! Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар