ХОДЕЩИТЕ МЪРТЪВЦИ

Да не си помислите, че ще разказвам ужаси или както сега поамериканчено го наричат хорър! Става дума за живи хора, с които и на вас се е случвало да се разминавате, ако не сте имали нещастието да станете част от тях, без да сте си давали сметка, че това и вас ще направи ходещи мъртъвци.

Става дума за членовете на масонски ложи, които по един или друг начин се кооперират в Православието, посещават богослужение, правят дарения, показват загриженост за делата на Църквата, работят като доброволци в църкви и манастири, популяризират църковността с такова усърдие, че дори започват да ги смятат за църковни пълномощници.

Не става дума, бързам и това да уточня, за масоните от черното и бялото духовенство. Въвличането и присъствието им в „работилниците” на „ордена” е тема, заслужаваща внимание, но и здрави нерви, защото безпримерната наглост да се служи на сатаната, след като си ръкоположен да служиш на Бога, не може да не предизвика гняв и отвращение.

Прослойката масони във всички представителни професии днес замества някогашния Отечествен фронт. Тези хора са практически цялата управленческа класа, ръководствата на браншовите организации, професионалните съюзи, абонираните за чуждестранно донорство НПО, медията като цяло и всичко, което по един или друг начин ръководи или замества общественото мнение.

Добре, хора, които искат да са в елита на обществото и да ползват с предимство придобитото с пот на чело от изкарващите хляба си с труд, има, имало е, и ще има – такава е повредената човешка природа след Грехопадението. Енергията на човешката воля се направлява с по-голяма лекота от егоизма, отколкото от самоотрицанието в служба на Бога и на ближния.

Става дума за друго. Става дума за целенасочено и системно проникване на масонството там, където не му е мястото – на Света Гора. На този етап във вид на организирано лъжепоклонничество, дарителство и „културно сътрудничество”.

Ако усещате раздразнението, което темата предизвиква у мен, ще обясня и това. Мой дългогодишен познат, фамилиарен със Светинята, познат на игумени на светогорски манастири, инициатор на „просветителски кампании” на тема Света Гора, се оказва масон, който си позволява в неформална обстановка в професионалната си среда да „споделя” невъобразимо гнусни клевети към атонското монашество. Дори не по адрес на един или друг монах, игумен или манастир, а към светогорските подвижници като цяло, на които приписва извратеността на собственото си въображение.

Друг, мой отдавнашен приятел, с когото през годините се виждаме все по-рядко, ми споделя, че станал масон, но и той идва на Света Гора. „Внимавай, казвам му, ако решиш да се изповядваш и причастяваш, може да отключиш тежка болест!”

„Ами, че аз се причастявам!” – казва той и ме гледа учудено. Нищо не му се случвало. Дали при изповед признава, че е масон не си позволявам да го питам.

Опитвам се да обясня, че с всяка клетва при посвещението и преминаването в по-горна степен в тайната им организация, моят приятел зачертава Печата на Дара на Светия Дух, получен по време на православното си Кръщение. Ако не беше кръстен вината му пред Бога щеше да е по-малка, но този, който го е довел до скверното посвещение, с голяма радост го е обработил и въвел в гибелта именно, защото е православен християнин. После става като във всяка престъпна организация – жив не можеш да си тръгнеш. Остава да си ходещ мъртвец, защото поругаването на Светинята те обрича на вечна смърт, а това не е премахване на самоличността! Това е вечната агония в най-ужасяващо умиране, според духовния размер на греха.

Един известен с младежката си красота актьор, който стана отговорник по ритуала на едно такова затворено общество, с обезобразена до неузнаваемост външност преди физическата си смърт, изпадна в кома. Върна се в съзнание за кратко, за да каже: „Там е страшно! Кажете им да не бързат!” Не го разбраха. Какво значи да не бързат? Ако забавянето ги спасява, защо тогава да е страшно?

Ами, защото сте влезли в капана и излизане без покаяние няма!

Друг, негов заместник, също известен актьор, го последва там, закъдето не трябваше да бърза, все така нелогично рано и в разцвета на творческата си възраст.

Защо това се случва с интелигентни хора? Не долавят ли разликата между светостта и извратената имитация на духовност?

Масонството и сателитните му организации освен всичко друго изработват и високомерието на редовия масон към „профанния свят”, но най-вече към християните немасони, към свещениците, монасите и епископите, които не са обхванати от слузестите пипала. Тях масонът-поклонник или църковен спомоществувател гледа от високо, защото му е внушено, че знае много повече от тях. Той е „посветен”, а те са някакви прислужници на култа, които не знаят довереното им на тях!

Безумие! Какво тогава представляват светиите и чудотворците? Откъде идва прозорливостта на прозорливите духовни старци? От дрънканиците на масонските сбирки ли?

Какво да правим с вас, ходещи мъртъвци измежду нашите сънародници, познати, приятели и близки? Нашата война не е срещу плът и кръв, както пише апостолът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Ефес. 6:12).

Остава ни да се молим за вас, да ви отвори Господ сърдечните очи, за да видите бездната, на която се самоосъждате!

Много трудно ще ви бъде да преодолеете добре отгледаната ви горделивост. Невъобразимо трудно ще ви е да си признаете, че сте измамени. Успеете ли обаче, ще живеете!

 

Помогни, Господи!