Убийствата на няколко известни личности в
съвременната история остават като че ли показателно недоразследвани. Не се
откриват извършителите или техните подбудители, макар да е пределно ясно, кого
облагодетелства знаковата смърт. Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Улоф Палме и съвсем
в края на редицата зад гърбовете на политиците почти не се вижда загадъчната
кончина на Петър VII, главата на Александрийската Православна Църква.
Следствието от неговата смърт няма видими проекции в световната политика, не се
свързва с широко огласявани скандали, и днес изглежда почти забравена. Почти,
но не напълно!
Според информация от бюлетин на Мрежата за авиационна безопасност (Aviation Safety Network) от 19 ноември 2016 г. Негово Светейшество е
сред седемнадесетте пътници и екипаж на борда на потъналия на 11 септември 2004
г. на пет и половина километра от брега на Света Гора военен хеликоптер Боинг CH-47SD
Чинук. С патриарха загиват трима епископи, рожденият му брат и петчленният
военен екипаж.
Хеликоптерът е излетял от военно летище край Атина и е бил очакван
същия ден сутринта в столицата на монашеската република Карея. Двадесетина дни
по-късно, на 2 октомври, събота, започва изваждането на Чинука от дълбочина
между 800 и 900 метра. Операцията започва с панихида в памет на загиналия
патриарх и неговите придружители, клирици и миряни. Причината, поради която
хеликоптерът е паднал във водата, и защо е изчезнал от радарите, не е изяснена и до днес. Намерени са телата
на девет души от пътуващите. Телата на пилотиращия подполковник Димитриос
Папаспирос, сержант Панайотис Голего, на епископа на Мадагаскар Нектариос Келис
и на Георгиос Маврос или части от тях никога не са открити.[1]
Двадесет и две години след трагедията все още няма официален доклад,
който да описва причините за катастрофата, ако не се смята заключението на
Апелативния административен съд в Атина от 20 юни 2023 г., част от Решение за
изплащането от страна на гръцката държава на обезщетение на близките на
жертвите. Подробности виждаме в статия на журналиста Янис Пападопулос от 18 юли
2023, публикувана в електронното издание на четения в Гърция вестник
Катимерини.[2]
Решението на съда се основава на експертен доклад, който трябва да е
достатъчно сериозен, за да се постанови изплащането на сумите, поискани от
адвокатите на загиналите. От него се разбира, че хеликоптерът е машина от 4-ти
армейски авиационен вертолетен батальон. Полетът е трябвало да отнеме 90
минути. В 10 часа, 53 минути и 8 секунди, на 15 мили от местоназначението си,
екипажът е поискал по радиовръзка, естествено на използвана само от военните
честота, разрешение да се издигне от 3100 до 4500 фута, за да следва процедура
по кацането. Това е последната комуникация с наземните служби. За последен път
чинукът е видян от радара на остров Лемнос в 10 часа 55 минути и 44 секунди,
тоест малко повече от две минути след радиовръзката, когато практически изчезва
от радара, без това да направи впечатление на военните, които наблюдават професионално
въздушното пространство на страната, нито на тези, които са изпратили машината,
поддържали са връзка с нея, и трябва по протокол да очакват доклад за кацането.
Първите останки, пише Янис Пападопулос, са открити от платноходка южно
от Атон в морската зона на халкидическия ръкав Ситония пет часа по-късно в 15
часа и 52 минути. По това време, по свидетелство на монах Евтимий,
представител в управителното тяло на
монашеската република от страна на населения предимно с българи светогорски
манастир Св. Георги-Победоносец „Зограф”,
посрещачите звънят в Атина, откъдето им казват, че патриархът и другите с него
трябва отдавна вече да са при тях. По светогорска традиция един от представителите
на двадесетте големи манастири на Света гора е председателстващ тяхното
събранието с едногодишен мандат. Същата година това е днес покойният отец
Йоаникий от манастира Филотей. О. Йоаникий, както и Светейшият Петър VII, е
роден в Кипър и очаква с нетърпение своя земляк.
Гърция е страна от НАТО, чиито въоръжени сили изпитват постоянно
напрежение, поради близостта с неугасващите огнища на религиозни и етнически
конфликти в Източното Средиземноморие. Фактор е и историческата памет за не
толкова отдавнашни военни и политически конфликти със съседна Турция, като се
започне с борбите за национално освобождение от Османската империя, мине се
през Гръцко-турската война от 1920-22 г. и се стигне до кипърските събития от
средата на седемдесетте. Само петнадесет години преди това северната съседка на
Гърция, България, е член на Варшавския договор – военен блок, създаден в
противодействие на НАТО. Да не споменаваме „Петричкия
инцидент” и уж зарасналите рани от Балканските войни, Първата световна,
Втората световна и пр., които се заставяме да забравим със силата на волята и в
двете страни.
В съответствие с това въоръжените сили, силите за сигурност и за
поддържане на вътрешния ред в Гърция отговарят на най-високите критерии за
професионализъм и отговорност. Не е известно никога преди и след това да е
допуснато такова аматьорско нарушение на протокола, базата, от която излита хеликоптерът
с толкова важни персони на борда си, да не дочака доклад за кацането, и да не
се обезпокои, че такъв не е пристигнал.
Отец Евтимий си спомня, че още в първите дни е станало известно, че
отложено посещение на Света Гора от руския президент Путин е трябвало да стане
с хеликоптер Чинук на същия военен авиоотряд. Коментар в руската електронна
преса потвърждава това – посещението на Путин било отложено поради
терористичния акт в Беслан.[3]
При всички положения натрупването на странности е достатъчно плодородна
почва за всякакви предположения, наричани в последно време конспиративни
теории, за първоначалното възникване на каквито пише и журналистът от
Катимерини.
Недоумението и конспиративните теории се засилват от обстоятелството,
че експертният доклад се е бавил повече от две години. Заключението на
разследващите е, че не може да се
определи основната причина за катастрофата.
Четири години след случилото се близките на загиналите завеждат делата
за обезщетение. Версията, спомената в съдебното решение, гласи, че загубата на
налягане във втората хидравлична система за управление на полета е принудила
екипажа да се опита да отстрани проблема. В комбинация с други фактори това
довело до „необичайно състояние на полета”.
Достатъчно опитният екипаж би трябвало да съобщи по протокол за технически
проблем и неговото естество. Неразбираемо е, защо това не се е случило.
Единствената възможност остава катастрофата да е станала изненадващо бързо и
никой от петчленният екипаж да не е имал възможността поне да натисне бутона за
автоматично подаване на сигнал за опасност. Състоянието на намерените тела по
никакъв начин не подсказва катастрофата да е резултат от взрив на борда, което
в затвореното пространство на машината трябва ги разкъса до неузнаваемост. В
същото време, ако машината, поради фатална повреда, е паднала във водата, и
очевидно е съхранила намерените тела, защо не е съхранила и телата на тези,
чиито останки не са намерени?
Какъв е възможният извод? Че е малко вероятно, както катастрофата да е
резултат от взрив на борда, така и от едновременна повреда и на двата
двигателя.
Какво тогава се е случило?
Според подадената в съда експертиза загубата на налягане в едната
хидравлична система е довела до загуба на синхрон между перките в двата края на
чинука. Когато едната от двете хидравлични системи е била деактивирана, пише
Пападопулос, екипажът е поставил превключвателя на хидравличната помпа в
положение, което не е било предназначено за аварийни процедури, а само за
проверки за излитане от земята. Така системата за автоматично поддържане на
управлението на полета е била деактивирана.
След като причините за катастрофата са формулирани по този начин, дело
е заведено и в Съединените щати на 10 септември 2007 г. от роднините на
патриарх Петър VII, Мамас Папапетру и Христала Папапетру. Искът е срещу
производителя на Чинук Боинг и още две свързани компании.[4]
Делото е заведено в Окръжния съд на окръг Кук, щат Илинойс. От меморандума и
решението на съдия Джордж М. Марович от 25 февруари 2008 г. виждаме, че още на
ранен етап производителят се опитва да премести делото в друг съд в съседен
щат, което е обичайното шикалкавене от страна на адвокатите в този национален
спорт в Щатите – делата за обезщетение. Целта е достигане на срока на давността
за такъв тип дела, както и за изнервянето на ищците, тяхното обезсърчаване и
довеждане до склонност за подписване на извънсъдебно споразумение, което Боинг
постига в края на краищата.
Огромният производител на летателни апарати има немалък опит в това
отношение. В началото на 2025 г., например, роднините на 346 загинали в две
катастрофи със самолети на Боинг 737 MAX8 протестират против намесата на
правителството на САЩ в лицето на Министерството на правосъдието да обяви „споразумение за ненаказателно преследване”,
което обаче не е възможно, защото така се изключва съда от споразумението, а в
него вече е внесено обвинение и той е длъжен да се произнесе. В края на
краищата Боинг се съгласява да плати 444 500 000 щатски долара по
това споразумение, след като вече компанията е платила други 500 милиона по
споразумение, в което има и признаване на вина.[5]
Интересното в този случай е, че има пряка намеса на правителството в защита на
Боинг, на което се противопоставя съдът „в
обществен интерес”. Както отбелязва юристът Питър Райли в цитираната
публикация за почти милиардното обезщетение, „съдът (в
Америка) може да разгледа това и да каже
– ако отхвърлянето на това обвинение противоречи на явния обществен интерес,
тогава то няма да бъде отхвърлено.” Пострадалите са американски граждани, а
съдията очевидно не смята за чест да подкрепя правосъдното министерство на
Тръмп.[6]
В случая с иска на роднините на патриарх Петър VII обаче не са известни
подробности за договорените суми на обезщетението, както и какви са
задълженията на страните. Причината е в успеха в този случай на правната
политика на Боинг да принуди ищците да подпишат „клауза за поверителност” (Non-Disclosure Agreement - NDA). Така
условията на споразумението няма да могат да се превърнат в правен прецедент,
който да бъде използван от други ищци в друг случай като позоваване на вече
оповестено съдебно решение.[7]
От меморандума на окръжния съдия по иска на роднините на НС Петър
разбираме обаче съществени подробности за катастрофиралата машина, чиито
останки са предадени на Боинг за изследване, а компанията не се чувства
задължена да докладва резултата на гръцкото правителство.
Американската армия е сключила договор през 1999 г. за 7 броя
хеликоптери Boeing CH-47SD, наречени още Super D Chinook, за да бъдат продадени
на Гръцката армия. Супер Д Чинукът е ценен среден транспортен хеликоптер, от
модела на който от 1980 г. насетне са произведени 500 броя. В меморандума на
окръжния съдия е посочено и че „роторните
лопатки, трансмисиите, външните товарни куки, модулните хидравлични, електрически
и усъвършенствани системи за управление на полета” са същите като на
американската армия. Седемте хеликоптера са доставени от Боинг в Пенсилвания на
31 август 2001 г. и впоследствие са продадени на гръцката армия.
Това, следователно, не са ремонтирани машини втора ръка, каквито
обикновено се предлагат на страни като България. Хипотетичната причина за
трагедията, както е описана от журналиста на Катимерини, не е типична за
супер-чинука. Тя е по-скоро необяснимо изключение.
Какво следва от всичко това? Няма основание да бъде подозиран екипажът
в некомпетентност, нито машината в неизправност. Значи остава необяснима външна
намеса, след като и метеорологичните условия са напълно благоприятни.
По същото време гръцкото обществено мнение открито подозира, че падането
на чинука и смъртта на пътуващите е резултат от външна намеса.
Политически опоненти на управляващата тогава в Гърция партия Нова
Демокрация публикуват на 17 януари 2013 г. статия под заглавие „Петдесет скандала за пет години Нова Демокрация”.[8]
Като резултат на управлението на имащите власт авторите отбелязват: „Експлозия е причината за катастрофата на
хеликоптер „Чинук”, при която загина архиепископ Петрос Александрийски и 17
други членове на неговия антураж на 11.09.2004 г., без въпросът да бъде напълно
разследван и отговорностите да бъдат определени. Заключението е непълно и противоречиво,
а производителят BOEING отказва да предостави експерименталните данни за
хеликоптера (краш тестове).”
По интересен начин предава информация за катастрофата още на 13
септември 2004 г. московското издание Российская газета.[9]
Операцията по издирването на останките на хеликоптера, започната още в деня на
катастрофата, ръководел лично министърът на отбраната на Гърция, участвали
кораби на ВМС, около 10 хеликоптера. Вечерта премиерът на Гърция Костас Караманлис
съобщил, че началникът на Генералния щаб на Гръцките ВВС Панайотис Папаниколау
е уволнен. Такова уволнение е логично да се случи, след като постъпи достоверна
информация за причините за трагичния инцидент. То навежда на мисълта за два
възможни мотива: още в първите часове да е ясно за компетентните органи, каква
е причината за катастрофата, но да е политически неизгодно, ако се огласи, или
да се успокои общественото мнение преди да стане ясно, какво се е случило, като
се пожертва фигура с достатъчно високо положение.
Разбилият се хеликоптер бил най-новият от този клас сред 19-те чинука
на гръцката армия. Бил използван за транспорт на висши политици и гостуващи
държавни глави, и се пилотирал от командира на подразделението. Дори в случай,
че единият от двигателите не работел, другият бил достатъчен за кацане.
Четиримата помощник пилоти били с добра квалификация, но никой от тях не подал
сигнал за опасност.
Кой е НС Петър VII Папапетру и в какъв момент от неговата биография се
случва нещастието?
Светейшият Петър Папапетру е роден на 3 септември 1949 г. в село
Синхари в сегашната турска част на Кипър. На 12 годишна възраст постъпва в
манастира Махер. През 1966 г. е приет в Семинарията „Св. Ап. Варнава” в
Никозия. Завършва през 1969 г. Ръкоположен е за дякон на 15 август с.г. През
декември 1970 г. преминава в Александрийската патриаршия като дякон на Николай
IV, папа и патриарх на Александрия и цяла Африка. Учи в Аверотейската гимназия
в Алексадрия с патриаршеска стипендия. През 1974 г. патриархът го изпраща да се
дообразова в Атинския университет. По време на обучението си служи като дякон в
манастира Св. Спиридон. През 1978 г. е ръкоположен за йеромонах. Връща се в
Александрия и получава от патриарх Николай сан архимандрит и назначение за
патриаршески надзорник на Кайро. Изпратен е да продължи образованието си в
Дъблин, Ирландия. Там се квалифицира в мисионерска дейност. От октомври 1980 г.
е изпратен в Южна Африка като духовен надзорник на митрополията на Йоханесбург
и Претория, което е вероятното начало на неговото известно впоследствие мащабно
мисионерство. През юли 1983 г. единодушно е избран от Св. Синод на
Александрийската патриаршия за Епископ на Вавилон. Хиротонията му се извършва в
манастира Махерас. През юли 1990 г. на 41 годишна възраст е избран за
митрополит на Акра, столицата на Гана, и на цяла Западна Африка. През октомври
1991 г. е назначен за патриаршески екзарх на митрополията Иринуполис. През
ноември 1994 г. е митрополит на Камерун и Западна Африка.
На 21 февруари 1997 г. на 48 годишна възраст е избран за 115-тия папа и
патриарх на Александрия и цяла Африка като Петър VII. Интронизиран е на
александрийската катедра на 9 март 1997 г. и на 17 март в Кайро.
Александрийската патриаршия, основана според Преданието от св. Ап. Марк
през 42 г. след Христа, е втората в Диптиха на Поместните Църкви след
Цариградската. В борба с езичеството и юдаизма тук през III-IV в. възниква
Александрийската богословска школа. През III в. със св. Антоний Велики се
появява монашеското подвижничество. Монофизитската ерес (признаваща в Иисуса
Христа само една природа), завладява в V в. Александрийската Църква. Ереста е
причината за свикването на Халкидонския събор, на който тогавашния
патриарх-монофизит Диоскор е низвергнат. Диоскор обаче има силен авторитет сред
египетските християни. Това поставя началото на разцеплението в
Александрийската Църква. Болшинството от вярващи и клир остават в
монофизитската дохалкидонска църква, наречена днес коптска, по названието на
египетското коренно доислямско население. Александрийската Православна Църква
от своя страна остава гръкоезична и значително по-малобройна. До голяма степен
борбата между двата възгледа, православния и еретическия, се пренася върху
етнофилетична основа. Това е причината кончината на Светейшия Петър VII да се
преживява като удар срещу елинизма в Православието.
След агресивната ислямизация в средните векове, свързана с нашествието
на арабите и впоследствие на османските турци, в началото на ХХ в.
Александрийската Църква постепенно навлиза на юг в черна Африка, а титула на
патриарха се променя от Патриарх на Александрия и цял Египет в Патриарх на
Александрия и цяла Африка.
Петър VII се заема с много енергия да обхожда африканските страни и да
възстановява храмове в Египет. Вероятно с такава цел младият патриарх
задълбочава съществуващите връзки със Световния съвет на църквите, Съвета на
църквите в Близкия Изток и Всеафриканския съвет на църквите. Тази активност
означава и диалог с римокатолическата, англиканската и старокатолическите
църкви[10],
за което спомага дарбата му на лингвист и владеенето освен на гръцки, на
английски, френски и арабски език.[11]
В следващите години той обикаля почти всички
страни на Африка, всички православни автокефални църкви, участва в конференции
и други духовни събития по света, обновява Мегара и разрушените някога храмове
в Египет от основи. Основава нови митрополии и епархии, в които приема за
служение гръкоезични духовници от цяла Гърция и Кипър или младежи с богословско
образование, които биват ръкоположени там. За да се осигурят средства за издръжка на
разширения състав на духовенството, както и за строителство на нови храмове и
реконструкция на старите, Светейшият Петър VII основава
неправителствената организация „Александрийски фар”, фондация „Свети Йоан Милостиви”
и „Фондация за подкрепа на Александрийската патриаршия”. В съзнанието на
елинофонния православен патриотизъм загиналият на 11 септември 2004 г. патриарх
оставя авторитет на автономен, не поддаващ се на корупция духовен ръководител,
с името на когото се свързва видимият интензивен разцвет на Александрийската
патриаршия.
Зад това традиционно съчувствено представяне
на биографията на загиналия патриарх обаче изскачат интересни подробности за
пресичане на просветителската му линия с международната политика. Английското
издание Индепендънт пише на 13 септември 2004 г. (два дни след смъртта му), че
Петър VII е водач на
група религиозни лидери, които отправят писмо през януари 2002 г. до президента
на САЩ Джордж Уокър Буш с настояване да отмени задаващото се нахлуване на
американски войски и техни съюзници в Ирак. „Отправям зов, обръща се патриархът
към Джордж Уокър, да потърсите начин да решите кризисните ситуации по мирен
път, не чрез война!” Защо им е на британските журналисти да обръщат внимание на
този епизод? Дежурното обяснение би било, че това се прави в духа на обективната
журналистика, за да се потърси повече релеф върху портрета на една личност,
известна колкото с делата си приживе, толкова и с необяснимата си кончина. Тук,
разбира се, съществува и втори план, който е повече характерен за булевардната
преса, отколкото за издание с двувековна история. Този втори план звучи така:
Щом не е ясно какво точно е станало, нека изброим няколко възможни мотива!
Читателят, който не познава неписаните закони на медийната етика, няма да
отчете, че изброяването на подробности, които приличат на възможни мотиви за
евентуалното отстраняване на патриарха, трудно минава през редакционните съвети
на реномираните британски издания. Те разбира се по традиция поддържат вид, че
са максимално обективни, за което ги подпомага двупартийната система, въвела
системата на обмен на недоказани обвинения, дори на откритите заседания на
парламента. В тази обективност те обаче ловко заобикалят минните полета на
световната политика. Рисковете на ситуацията, ако са съществували такива съображения,
са сведени до минимум. Джордж Уокър Буш е действащ президент в края на мандата
си. Управлението му е съсипано от критики, свързани с най-вече с войната в
Ирак. На 2 ноември 2004 г. предстоят следващите избори за американски
президент. Противник на Буш е кандидатът на Демократическата партия (Буш е
традиционен републиканец), сенаторът от Масачузетс и „брат” на Буш от
ко-масонската студентска организация „Череп и кости” Джим Кери. В предишните
избори Буш едва се промушва чрез съмнително ръчно преброяване и рамо от
Върховния съд на САЩ с 271 срещу 266 електорални гласа срещу демократа Ал Гор.
Следователно „изобличителната” подробност, изнесена от Индепендът, е
добре съобразена с политическа ситуация, носи минимален риск от последствия за
автора на статията Феликс Корли, като в същото време трупа точки от евентуално
развитие на линията на разследването. Добрият журналист има нюх за ситуации,
които предоставят възможност за написването на серия материали по такава
евентуална линия и майсторството е в това да я напипаш преди другите.
За жалост на Корли обаче такава няма. По-точно няма никаква.
За мен, като автор на това, което читателят
вижда пред себе си, обаче случаят с гибелта на Александрийския патриарх имаше
неочаквано развитие.
През 2018 г. по стечение на обстоятелствата
се запознах с гръцки поклонник на Света Гора, който в течение на дълъг разговор
за последните събития в международната политика засегна темата за слуховете за
необяснима смърт на Московския и на цяла Рус патриарх Алексий II, за низвержението на Йерусалимския
патриарх Ириней, кончината на Атинския архиепископ Христодул и катастрофата с
патриарх Петър VII.
За него смъртта на няколко глави на Православни поместни Църкви в сравнително
кратък период от време не е случайна.
Оказа се, че негов близък, сега покойник, е служил на кораба, който е
изваждал останките от хеликоптера. На всички на борда им взели мобилните
телефони.
„Хеликоптерът е имал дупки отдолу, които не могат да бъдат направени от
камъните по дъното на мястото на падането!” – каза поклонникът. Признавам, че
се усъмних, защото това би означавало, че някой е обстрелял със зенитно оръдие
от морски съд във водата хеликоптера, когато той е прелетял над него. Височина
от около километър до километър и половина, на която се е намирал хеликоптерът
преди да изчезне от радарите, не позволява да бъде свален с ръчен гранатомет,
който в повечето случаи има и обратна на посоката на изстрела реактивна струя,
заплашваща да повреди съда под краката на стрелящия. Как обаче такава
военноморска лодка да не е забелязана? Или е забелязана, но евентуалните
свидетели са принудени да мълчат?
„Можеш ли потвърдиш това пред свидетели?” – попитах.
„Да, мога!” – отговори поклонникът.
Тогава повиках намиращи се наблизо познати и помолих поклонника да
повтори думите си. Той това и направи.
Сведение от един източник се смята за недостатъчно по правилата на
разследващата журналистика. Това беше причината да не се връщам към този
разговор вече осем години. Оставаше да се провери достъпното от открити
източници. С годините и със смяната на правителствата в Гърция, държавата, чиято
Конституция започва с преамбюла „За слава на Светата животворяща и единосъщна
Троица” би могла да разкрие тайната на кончината на светейшия Петър.
До момента това за съжаление не се случва. Тук му е мястото да поясня,
че като светогорски монах аз съм и гръцки гражданин, а това означава, че имам
задължения към гръцката държава. Разбирам тези задължения в духа на
Православието и на учението на Църквата, съсредоточено в Божията заповед: Бог е
дух и тия които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина! (Йоан
4:24)
Съображението да се върна към тази тема е обстоятелството, че
загадъчната смърт на НС Петър VII е поредния случай от неизяснени посегателства
срещу глави на Поместни Православни Църкви в периода непосредствено преди
Всеправославния събор в Крит от 2016 г.
Семействата на жертвите заведоха дела за обезщетение през 2008 г.,
които бяха уважени от Административния съд в Атина на първа инстанция през 2012
г. Съдът постановяваше, че държавата трябва да изплати обезщетения на близките
на загиналите, без да уточни причините за катастрофата. Година по-късно
Административният апелативен съд отмени решението на първа инстанция, пише Янис
Пападопулос, и прекрати исковете. Описаните технически проблеми не са намерени
за достатъчна причина за падането на чинука.
Очевидно магистратите не са се водели от някакви възможни политически
съображения, тъй като те действително не са възприели техническите анализи като
достатъчно ясна причина за катастрофата. Това говори много, но най-вече
опровергава възможността трагедията да е резултат от техническа неизправност.
Междувременно исковете стигнаха до съда в Страсбург. В периода
2008-2010 г. Гърция преживя изкуствена криза, породена от машинация на
американската банка Голдмън Сакс, която бе и в основата на световната криза от
това време.
С казуса с чинука и кончината на патриарха и неговите придружители се
зае Държавният съвет на Република Гърция. Неговото първо решение гласи, че
следствието отново трябва да разгледа, дали „недостатъците, всички заедно и
кумулативно, а не всеки поотделно, биха могли да причинят инцидента”. Делото
беше върнато в Апелативния съд през 2020 г., когато някои от родителите на
загиналите на свой ред бяха вече починали.
Съдът присъди съпругата на капитана да получи сумата от 250 000
евро „за претърпените страдания”, а
неговият син – 400 000.
Обществото очевидно не изпитва остра нужда да знае истината за
катастрофата от 11 септември 2004 г. Развитието на отделните фази на
разследванията, подробностите около съдебните дела в САЩ и Гърция постепенно се
натрупват като в тресавище, което поглъща всяко следваща изяснена подробност.
На фона на всичко това остава само едно, привидно странично
обстоятелство. Енергичният, неуморен и безкомпромисен патриарх Петър VII, който
не се побоява да се противопостави на американската политика в Близкия Изток, е
имал намерението да организира и проведе в Александрия Всеправославния събор,
който се организира и проведе на остров Крит пред 2016 г. по инициатива на
Вселенската патриаршия и лично на патриарх Вартоломей.
Катастрофата се случва няколко месеца преди планирания събор в
Александрия.
Духовната територия, в която се разви служението на патриарх Петър VII,
Африка, в момента е поле на противопоставяне на Александрийската патриаршия и
Руската Православна Църква, намираща се в остра колизия с Цариградската патриаршия.
В годината на смъртта си Петър VII беше и на посещение в Москва, където получи
наградата на Международния фонд за единство на православните народи от
покойният днес Московски и на цяла Рус патриарх Алексий II. По време на
посещението логично са били обсъждани подробности около предстоящия
Всеправославен събор.
В дописка от 13 септември 2004 г. електронното издание „Ъ-Газета”
пояснява, че наградата е връчена на Негово Светейшество Петър VII в качеството
му на „инициатор на Всемирния православен събор, който е бил планиран за април
2005 г. в Александрия”. Тогавашният заместник на главата на отдела за външни
църковни отношения[12]
Волоколамския митрополит Кирил Гундяев, Егориевски епископ Марк, заявил за
репортер на „Ъ-Газета”, че „двама от
загиналите заедно с Петър йерарси са били на времето си представители на
Александрийската Църква при Московската патриаршия и големи приятели на РПЦ”.[13]
[2] Γιάννης
Παπαδόπουλος, Δικαιοσύνη: Αποζημίωση οικογενειών 11 θυμάτων του Σινούκ,
[3] Патриарх Александрийский погиб вместо Путина, http://www.utro.ru/articles/2004/09/14/350621.shtml
[4]
United States District Court, Northern District Of Illinois, Eastern Division,
Case: 1:07-cv-05892 Document #: 48 Filed: 02/25/08 Page 1 of 10 PageID
#:<pageID>
[5] Peter Reilly on the cash for immunity boeing non prosecution agreement
[6] В
Съединените щати съдиите са с пожизнен мандат и се назначават само в случай на
вакантна длъжност. Назначенията обикновено отразяват стремежа на една от двете
партии във властта да има лоби в съдебната система, която е независима от
изпълнителната власт (президента, който назначава свой министър на
правосъдието).
[7] Съгласно
т.нар. Прецедентно право, характерно за правосъдните системи на англоговорящите
страни, една присъда може да бъде използвана като аргумент на обвинението или
защитата в бъдещо дело и да повлияе на съдебното решение. В този случай
присъдата се превръща в закон (прецедент).
[8]
Πενήντα σκάνδαλα με 5 χρόνια Νέα Δημοκρατία, http://pame-mprosta.blogspot.gr/2013/01/5.html
[9]
Елена Яковлева, Гибель патриарха, Российская газета, 3576,
http://www.rg.ru/2004/09/13/patriarh.html
[10] Църковни организации, предимно в немски говорещи страни, отделили се от Ватикана и римо-католицизма след Първия ватикански събор от 1870 г. поради несъгласие с нововъведения догмат за непогрешимост на папата ex catedra.
[11] https://www.churchtimes.co.uk/archive
[12] Глава на отдела за външни църковни отношения е Волоколамският митрополит Кирил Гундяев, кой скоро ще замести НС Алексий II на патриаршеската катедра.
[13] Ъ-Газета, Погиб
115-й патриарх Александрийский, http://www.kommersant.ru/doc/504718
Няма коментари:
Публикуване на коментар