ЦЪРКВАТА И ВАКСИНИТЕ

От самото начало на пандемията на най-новия корона-вирус пред обществеността застана въпросът за поведението на Църквата в тази ситуация. Този въпрос не беше поставен от вярващите към ръководещия клир, а от личности нямащи нищо общо с православната вяра. По това време миналата година, тоест през Великия пост някой започна упорито да настоява за затваряне на храмовете и особено много държеше това да стане по Великден. Чуха се дори и заплахи за подсъдна отговорност на църковниците. Празникът мина, бум на заразявания се оказа, че няма, но това вече не правеше новина. Както и че откакто е учредено тайнството Евхаристия преди около 2000 години няма регистриран случай на  заразяване от каквото и да било от приемане на св. Причастие.

Днес обаче със същата сериозност се отправя въпросът, какво мисли Църквата за ваксинирането?

До този момент не е известно свещеното събрание на архиереите на някоя от Поместните Църкви да е изразявало становище, вярващите трябва ли да се ваксинират или не. Отделни духовници се ваксинират, други не и това си остава тяхно лично решение. Някои от така наречените духовни старци на Православието предупреждават, че ваксините може да са вредни за здравето и наистина, вече няколко пъти чувам за починали след ваксиниране, а днес научих това и за мой близък, което ме подсеща, че така широко и непрекъснато огласяваната ковит статистика изглежда, че пропуска именно такива случаи. Този пропуск, който всеки момент може да се възприеме като неслучаен, води след себе си множество не съвсем второстепенни недоумения. Защо толкова настойчиво от началото на пандемията се заговори за ваксини и дали нямат право тези, които подозират, че целта на тази настойчивост е да се създаде нетърпение, час по-скоро поголовно да се ваксинираме?

Ето и част от останалите загадки: От какво ни предпазват ваксините, след като и ваксинираните могат да се заразяват и да заразяват други хора? Защо изведнъж в развитите държави това да си ваксиниран е гаранция, че ще запазиш работното си място, щом така или иначе ти пак можеш да си вирусоносител? Какво предимство дава ваксината, щом нейното действие е едва няколко месеца, колкото приблизително действа имунитетът придобит след преболедуване?

Защо не се говори за нуждата от медикамент за лечение на заболяването Ковит-19, а непременно за ваксини? Коя организация, как и защо се занимава със стандартизацията на различните ваксини, с тяхната безопасност и ефективност и защо всеки производител сам заявява качествата на своята ваксина, а световната администрация по места категорично настоява за бърза употреба на ваксините, били те европейски, китайски, руски, индийски, израелски и прочие?

Църквата не се занимава с тези въпроси, защото не е обществена организация, макар че те са очевидно смущаващи. „Отдайте прочее кесаревото кесарю, Божието Богу!“ – ни учи Христос. Но Църквата не може да остане безразлична към координираните административни мерки по цял свят, които изолират хората един от друг, така че да възприемат техническите средства като посредник в общуването. Църквата не може да не забележи, че управлението на една от най-мощните държавни структури поставя въпрос за въвеждането на дигитален имунизационен паспорт, при все че всички изречени, недоизречени и премълчани въпроси не са получили своите отговори. С какво такъв паспорт ще спре ваксинираният вирусоносител да заразява други хора, между тях и такива, за които действието на ваксината е преминало?

Църквата отклонява вниманието на вярващите от друг вид въпроси, които се появяват и разпространяват като че ли, за да будят недоумение или да бъдат осмивани като „теория на конспирацията“: откъде е тръгнал вирусът, дали е творение на инженерната генетика или е самовъзникнал, не се ли манипулират статистическите данни и т. н. Не че това не е важно, но то е работа на специалистите в съответните области, не на духовниците.

Друго нещо е, доколко в бъдеще човек няма да бъде принуждаван да се ваксинира, защото агресивното мащабно налагане на такава мярка, очевидно не се съобразява с фактите и най-важното – със свободната воля на човека, който може да бъде заставен да върши нещо против волята си под претекст, че така няма да вреди на околните.

Доколко човек няма да бъде принуждаван да се откаже от изповядване на вярата си, под претекст, че ако участва в богослужение, ще бъде опасен за здравето на околните? Такъв вид принуда човечеството познава добре и твърде болезнено.

Това, че още от началото на това изпитание враговете на Църквата и Бога се втурнаха да „забраняват“, без да е ясно с какво точно си имаме работа, говори, че за определени фактори не здравето на околните има значение, а ограничаването на възможностите за влияние в обществото на тази уж най-слаба измежду националните Православни Църкви. Тя се оказа достатъчно силна да се противопостави и на сборището в Крит и на Истамбулската конвенция. Нека те не забравят, че борейки се с Църквата, се изправят срещу Бога, а „Бог поруган не бива!“

Гърция и Русия, възприемани за еталони в Православието, поради мястото на Църквите им в обществото и подкрепата на държавната администрация за тях, затвориха храмовете дори на Великден. Видно, че държавната власт може да се подчинява на някакви наддържавни фактори в ръководството на човечеството. Нашата страна, колкото „една човешка длан“ се оказа нещо по-различно, май.

Очевидно Бог чува молитвите на Българската Църква за „правителствующий синклит“. Очевидно и че духовната територия не се измерва в квадратни километри.

Това, което не може да се очаква от Църквата, е да тръгне срещу държавата, защото „всяка власт е от Бога дадена“.

Рано или късно Църквата ще изрази своето становище, но никога прибързано и независимо от човешките немощи на църковниците, защото Първосвещеникът е Самият Христос!

Бог да пази България във времена на най-тежки изпитания! Амин.

 

 

Първа публикация:  https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9588025

ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ АНТИСЕМИТИЗМЪТ Е НЕВЪЗМОЖЕН

На фона на колективното и индивидуално самобичуване по повод на изказването в ефира на национална телевизия на утвърдения и обичан Орлин Горанов, най-после да се чуе глас на истина! Яков Джераси не е кой да е и това е пределно ясно и у нас и по света, така че неговото мнение има съвсем определена тежест и очевидно дежурните обвинители на България и българите има защо да си мълчат.

Къде бяха те, пита Джераси, когато българското правителство, сателитно на съветското, „осъди“ Израел по време на Шестдневната война и войната от Йом Кипур? Ами, бяха си вкъщи. И не само това, ако човек се разрови в забравените броеве на соцпресата може и да се изненада от подкрепа за осъждането на Израел от страна на някои престараващи се да изобличават несъществуващия български антисемитизъм. Но нека бъдем християни и не съдим, защото това ще направи Бог и за вярващи и за невярващи!

Кой от днешните обвинители си спомня възловия факт, че Роберт Фишер, когото Орлин Горанов цитира, е също евреин! Така че това, което той казва следва да се разглежда в светлината на един духовен и душевен проблем на неговата сложна личност. Аз съм от поколението, което следеше в епоха без интернет и сателитна телевизия неговите срещи с бившите световни шампиони Петросян и Спаски. В тях Боби Фишер се показа гений на шахматната игра с всичките странности и неприспособимост към нормалния живот за такава необичайна индивидуалност. Между тях е и отношението към собствения му народ. Ние нямаме ли такъв пример в лицето на писател класик, когото народът ни безрезервно почита? „Не сме народ, а мърша!“ – писа Петко Славейков и мнозина днес го цитират, без обаче да предизвикват гневни отрицания. Дори напротив, Славейковият цитат е като че ли любим за илюстрация на премълчаването, на несъпротивата срещу административното насилие и корпоративната репресия.

Кой обаче е казал, че Боби Фишер не може да бъде цитиран? Въпросът е в какъв контекст.

Моите уважения на Яков Джераси, че го казва ясно. Вие, които не пропускате да очерняте народа в чиито недра сте отгледани, хулите само, когато това е безопасно за вас. При това хулите задължително този, който не може да се защити.

В последните няколко години имах две случайни срещи с възрастни български евреи, живеещи в Израел, които ме убедиха, че ако някъде има чист български патриотизъм, то е сред тези хора, помнещи как Пловдивският митрополит Кирил (Царство му Небесно!) е прескочил през нощта оградата на училището, където са събирани евреи, за да бъдат отправени в Германия. Владиката заявил, разказваха тези хора и всички, които чухме това свидетелство се просълзихме, че ако властта качи тези български граждани на предназначените за това вагони, то той ще легне на релсите!

Вие забравихте ли или никога не са ви казвали, че главният равин Даниел Цион е бил укриван в апартаментите на Софийския митрополит Стефан?

Преди повече от петнадесет години прочетох, че една задгранична организация, спомената от г-н Джераси, обвини Православието, че във всяко богослужение хули евреите и еврейството. По-голяма глупост от това не може да се изрече, но за всеобщата полуграмотност това минава за истина.

Православието никога не е твърдяло, че „евреите са разпънали Христа“, просто защото Христос по плът е евреин, както и Божията Майка и Апостолите и светиите от Йерусалимската Църква! Когато на Ден Петдесетница Апостолите, евреи по плът, са се заключили в „йерусалимската горница“, то те направили това, „поради страх от юдеите“, не от евреите. За същите тези юдеи, от които християните-евреи се страхували, Господ казва, че само наричат себе си юдеи, а са едно сатанинско племе, защото понятието юдеин включва верен на Бога.

Вие, които донесохте вода от девет дерета, за да докажете, че българите са виновни за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, на кой народ принадлежите, щом мислите и говорите различно от българските евреи в Израел и се отричате от народа, сред който живеете? Можете да не отговаряте. Въпросът е риторичен.

 

 Първа публикация: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9556109

 

ХАОСЪТ НЕ МОЖЕ ДА НИ УПРАВЛЯВА, ТОЙ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ АНТИХРИСТА

Пиша в отговор на молба на мои близки и познати, които се интересуват, какво е мнението на Църквата за протестите срещу правителството днес. Признавам, че аз самият съвсем не съм наясно кой и срещу какво протестира. От близките си разбирам, че лозунгите на протестиращите се променят, като основното им съдържание е срещу „олигархията“ и „корупцията“, както и „Оставка на правителството!“ и „Долу мутрите!“. Попитах, кого имат предвид, когато се обявяват против олигархията? И научавам, че до момента не се визира нито едно име, което да олицетвори това, срещу което се протестира. Когато става дума за корупция, питам, кого имате предвид? Някакви конкретни случаи ли? Не, и за такива не става дума. Но правителството трябва да падне и да дойде друго. Там вече се посочва име.

Какво друго правителство? Коя политическа сила имате предвид? Отговорът е колебливо мълчание, след което плаха проба – ами служебно правителство.

Добре, служебното правителство трябва да поддържа управлението до следващи избори, нали така? После какво? Ако се окаже, че същата политическа сила, срещу която са протестите, дойде пак на власт, какво следва? Протести до дупка?

Всички тези диалози затвърждават убеждението, че протестите са заради самите протести. Исканията са общи, като от време навреме се гарнират с изстъпления на провокатори, за което обществеността вече отдавна трябва да има очи.

Ако някой е против миналото на Бойко Борисов, защо се е сетил днес? Той е с тази биография вече повече от 30 години! Ако някой е против олигархията, то не трябва ли някаква програма за разследване на създаването на родната олигархия? Кой ще я състави? Ако вече я има, защо не се показва?

Липсата на отговори на тези въпроси означава само едно: някой има нужда от протести, не от промени. Единствената политическа сила, която ще може да състави правителство, е тази, срещу която бяха последните продължителни протести. Ако тази сила състави правителство, значи България пак ще влезе в режим на протести.

Разбирам, че някой иска протестите да преминат в обща стачка. Това вече означава хаос. На фона на отслабена икономика, на извънредна ситуация с последната пандемия да се обяви обща стачка, това означава пълен колапс на икономиката.

Та, ето какво мисли Църквата за хаоса, доколкото разбирам Нейното учение: хаосът ще бъде търсен в последните дни на човешката история, за да може на власт да дойде една сила, която ще черпи енергията си направо от врага на нашето спасение – дявола. Тази сила ще се олицетворява от една личност, която Църквата разпознава като „антихриста“, онзи, който ще дойде „вместо Христос“, уж за да „донесе мир“. За да „носи мир“ му трябват конфликти, войни, бедствия и хаос.

Е, в чия мелница наливат вода тези, които съзнателно или не поддържат незнайно как пропълзялия хаос? Говорете истината! Не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив – изобличавайте ги, ни съветва Свещеното Писание, но не подстрекавайте към конфликт, към безредие, което рано или късно ще прерасне в кръвопролитие, ако позволите на лукавия да ви съветва!

Ти реши, уважаеми читателю в кои времена на историята сме!

 

Предишна публикация:  https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8830065

ЦЪРКВАТА НЕ ОЧАКВА ИЗВИНЕНИЯ (обновление)

Тази бележка беше предназначена за друга електронна медия, но се оказа някак "гневна", за което не упреквам редакторите - те имат право на своя визия за духа на своето издание. Предложих я и на два православни сайта, но там тя се стори нещо като нетактична или по-скоро остра. Не осъждам братята и се притеснявам, че съм ги въвел в ситуация на неудобство. Затова пък реших, че щом въпросът е кой и как ще поеме отговорността за това, което твърди, най-добре е да я публикувам тук, макар вече няколко години да не съм "Руси Ст. Русев", а монах Калистрат от Зографския манастир.
Успокоявам се с това, че "Блогът на Руси" е вече познат, а връзката между Руси и Калистрат е известна на всеки, който ме познава и който споделя православната вяра и учението на Православната Църква.

Монах Калистрат 

Изразът „теория на конспирацията“ предполага подозрения, които почиват не на доказуеми факти, а на слухове. Преди около две години се оказа, че това словосъчетание не е рожба на градския фолклор, а е въведено от американските специални служби. Днес въздействието на израза е толкова безкомпромисно, че произнасянето му моментално неутрализира всякакви разкрития, дори да са съпроводени от убедителни аргументи. Употребата му обаче има една особеност – тя като че ли е контролируема. Когато президентът на САЩ каже, например, че Китай е „изпуснал“ covid-19 и съответно трябва да понесе отговорност, това не е „теория на конспирацията“, въпреки че не се привеждат никакви конкретни доказателства.

Естествено в родни мащаби всяка конспиративна теория е повече или по-малко отражение на теориите, въртени в световната мрежа. Това ни превръща в крайна махала на световното село, в което все така от ухо на ухо се препредава някаква смес от факти и фантасмагории.

И все пак интернет дава предимство да може да се регистрира с точност появата на една или друга версия. Това все пак прави възможно установяването на някаква последователност в разпространението на недоказаното твърдение, ако такова знание може да е полезно въобще.

Ето защо обръщам внимание на всичко това: по време на брифингите на Националния оперативен щаб за преодоляване на кризата с коронавируса с необяснима упоритост в седмиците преди Великден едно и също лице (или поне остава такова впечатление) пита ту премиера Борисов, ту генерал Мутафчийски „защо не се затварят църквите?“ Тази фиксация върху незатворените църкви все още не е основание да търсим конспирация. Можем да си помислим, например, че журналистката е активист на бялото братство и търси възможност да си върне за изобличението на Дънов в книгите на зографския йеромонах Висарион. Но да си го помислим тихомълком, защото иначе ще изпаднем в положението на разпространители на „теории на конспирацията“. Да, ако присъединим обаче този натрапчив въпрос, предизвикал най-накрая възмущението на генерала (стига с тия църкви!), към  обстоятелството, че преди още да се завъртят каквито и да било съмнения, че от Причастието могат да тръгнат зарази или, че от струпването на хора по Цветница и Великден може да има бум на заболели и починали, с „отворено писмо“ уж към Църквата, но фактически към обществеността, се обърна „ордена на тамплиерите“ в България. Какво прави орден на тамплиерите в България е друг въпрос и макар че е страничен за темата на тази бележка, съвсем не е безоснователен. Представете си сдружение на викингите в Китай, на арийците в Шриланка или фенклуб на белите мечки в Централно африканската република. Заговори ли се за тамплиери у нас, се сещам само за един известен в българската история – Балдуин Фландърски. Има ли смисъл да преразказвам неговата история на военен и религиозен враг на България и българщината, получил това, което заслужава, заедно с придружаващите го убийци на православни християни?

Та, на 17 март т. г., тоест цял месец преди Великден, вестник „Труд“ изпрасква (извинете за грубия израз, но не намирам по-подходящ) под заглавие „Безотговорно поведение на висшия клир“ отвореното писмо на „ордена“. Четири дена преди това, на 13 март, при регистрирани 16 случая на заразени с новата болест парламентът гласува единодушно въвеждането на извънредно положение. Два дни преди гласуването на извънредното положение, на 11 март, Светият Синод на Българската Църква отправя „Окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот“, в което препоръчва 9 мерки за ограничаване на разпространението на вируса на територията на храмовете и манастирите. Проста логика – Църквата изпреварва законодателната власт и въвежда мерки.

Орденът обаче „призовава главния прокурор да приеме“ неговото „открито писмо като сезиране за извършвани от съответните клирици и църковни деятели престъпни действия по чл. 355 от Наказателния кодекс“!

Както вече нееднократно се изяснява, в историята на Православната Църква няма случай на заразен християнин приел Причащение! Става дума за две хиляди годишна история! Защо тогава тамплиерите, представящи се за християни, настояват за затваряне на храмовете? Отговорът е лесен и не изисква носене на вода от девет дерета: Румен Ралчев, който е подписал отвореното писмо в качеството си на „генерал майор (о.р.), професор, Велик приор на Велик приорат България“ е и „масон 33 степен, велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България“. Този факт се свързва без никакво усилие с желанието на европейското масонство да има представителство в Брюксел, за „борба с влиянието на християнската църква“, както заявява друг един „велик майстор“, само че на „Великия изток на Франция“ – Жан Мишел Кийярд, в интервю за белгийския Ле соар от 17 март 2010 г. (https://www.lesoir.be/art/union-europeenne-l-influence-des-religions-jugee_t-20100217-00TE43.html).

Теория на конспирацията? Или практика на конспирацията? Не сте ли чували за масонска дисциплина? Европейското масонство заявява открито борбата си с християнството. Къде е в картинката масонът Ралчев?

Какво показва статистиката за разпространението на заразата по време на Цветница и Пасха? Няма бум на разпространението на коронавируса! Разпростанители се оказват завръщащите се от чужбина! Други центрове на зараза се оказват болниците и ромските квартали. Да сте чували за тамплиерско писмо за блокада да гетата? За призиви до главния прокурор по този повод? Няма и да чуете!

Но пък за чумни епидемии в католическия свят ще чуете, като че ли авторите на статиите за тях не са разбрали още, че за Православието римо-католицизмът е ерес.

В БПЦ има до момента двама заболели и излекувани свещеника, но те не са били заразени по време на служба, а са били в почиваща седмица. В Руската Църква има заболели, някъде се посочват цели манастирски братства. Какво обаче ги обединява? Заболелите не са се подчинили на ръководството на своята Поместна Църква, не са затворили вратите по време на празниците, а послушанието е една от главните добродетели и главно задължение за православния християнин. Така че за мнозина заразяването е поради непослушание, независимо дали мерките са правилни или не. В нашата Църква свещенослужители и миряни проявиха послушание. Ако властта беше поискала храмовете да се затворят, те щяха да бъдат затворени. Но у нас, слава на Бога, не стана така! Затова и Църквата на всяка служба се моли за „правителствующий синклит“ – за управляващите, да им дава Господ мъдрост да управляват по съвест. За доброто и злото, сторено от човека, отплатата не закъснява.

На Пасха в храмовете на БПЦ са се причастили приблизително толкова християни, колкото се причастяват всяка година в края на св. Литургия, която продължава часове след полунощ. Тогава дошлите развеселени да чуят възгласа „Христос Воскресе!“ вече са си отишли да заемат местата си край трапезата.

Сред причастилите се няма заразени и в това няма конспирация.

 

P.S. Тъй като „Отвореното писмо“ завършва с недвусмислена закана за употреба на наказателното право срещу Църквата, нека да поразсъждаваме за възможните правни последствия от тамплиерската атака.

Ралчев сам или в качеството си на „велик“ изразител на колективното мнение на „великия“ приорат на още по-„великия“ орден трябва да докаже това, което посочва като състав на престъпление, и което твърди, че е извършено от  висшия клир на Българската Православна Църква. Това задължение е основно положение в правораздавателната система.

На първо място великият пенсионер от бившето велико УБО на великата Държавна сигурност трябва да докаже, че св. Причащение може да заразява. Ето, това незабележимият великан не може и няма да докаже. Но дали Ралчев въобще има някакво основание да твърди такова нещо? Той естествено няма. Ако имаше, щеше да го посочи в писмото, в което биографично така подробно се е препоръчал , че неволно се питам, защо е пропуснал номера на обувките?

След като не може да докаже очевидната, подкрепена с цитати от Наказателния кодекс на Република България, клевета, обаче, Ралчев очевидно сам извършва престъпление по смисъла на този клон на позитивното право, на който се позовава.

А, ето какво пише по Вашия казус в недопрочетения от Вас Наказателен кодекс, Ралчев:

„Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.“ (Чл. 286. (1) (Изм. -ДВ, бр. 62 от 1997 г.))

Имате голям късмет, че в прокуратурата работят юристи, чието задължение е да познават Закона, защото в случай, че бяха се вързали на Вашето така шумно огласено набедяване и бяха завели дело от общ характер, то присъдата, която бихте заслужили предвижда нещо повече:

„Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“ (Чл. 286. (2) (Предишна ал. 3 -ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. -ДВ, бр. 62 от 1997 г.).

Църквата не очаква извинения и няма да търси правата си по съдебен ред, което Вие и подобните на Вас отлично знаете, но във Ваш интерес е да се извините също толкова публично, ако имате страх Божий и представа за това, което очаква богохулниците.
Това допълнение към бележката няма за цел да призове прокуратурата да се самосезира. По-скоро да събуди съвестта на Румен Ралчев, а по въпроса, има ли такава, ще оставя мнението за себе си.

Монах Калистрат Зографски (Русев)

Света гора Атонска