ЦЪРКВАТА И ВАКСИНИТЕ

От самото начало на пандемията на най-новия корона-вирус пред обществеността застана въпросът за поведението на Църквата в тази ситуация. Този въпрос не беше поставен от вярващите към ръководещия клир, а от личности нямащи нищо общо с православната вяра. По това време миналата година, тоест през Великия пост някой започна упорито да настоява за затваряне на храмовете и особено много държеше това да стане по Великден. Чуха се дори и заплахи за подсъдна отговорност на църковниците. Празникът мина, бум на заразявания се оказа, че няма, но това вече не правеше новина. Както и че откакто е учредено тайнството Евхаристия преди около 2000 години няма регистриран случай на  заразяване от каквото и да било от приемане на св. Причастие.

Днес обаче със същата сериозност се отправя въпросът, какво мисли Църквата за ваксинирането?

До този момент не е известно свещеното събрание на архиереите на някоя от Поместните Църкви да е изразявало становище, вярващите трябва ли да се ваксинират или не. Отделни духовници се ваксинират, други не и това си остава тяхно лично решение. Някои от така наречените духовни старци на Православието предупреждават, че ваксините може да са вредни за здравето и наистина, вече няколко пъти чувам за починали след ваксиниране, а днес научих това и за мой близък, което ме подсеща, че така широко и непрекъснато огласяваната ковит статистика изглежда, че пропуска именно такива случаи. Този пропуск, който всеки момент може да се възприеме като неслучаен, води след себе си множество не съвсем второстепенни недоумения. Защо толкова настойчиво от началото на пандемията се заговори за ваксини и дали нямат право тези, които подозират, че целта на тази настойчивост е да се създаде нетърпение, час по-скоро поголовно да се ваксинираме?

Ето и част от останалите загадки: От какво ни предпазват ваксините, след като и ваксинираните могат да се заразяват и да заразяват други хора? Защо изведнъж в развитите държави това да си ваксиниран е гаранция, че ще запазиш работното си място, щом така или иначе ти пак можеш да си вирусоносител? Какво предимство дава ваксината, щом нейното действие е едва няколко месеца, колкото приблизително действа имунитетът придобит след преболедуване?

Защо не се говори за нуждата от медикамент за лечение на заболяването Ковит-19, а непременно за ваксини? Коя организация, как и защо се занимава със стандартизацията на различните ваксини, с тяхната безопасност и ефективност и защо всеки производител сам заявява качествата на своята ваксина, а световната администрация по места категорично настоява за бърза употреба на ваксините, били те европейски, китайски, руски, индийски, израелски и прочие?

Църквата не се занимава с тези въпроси, защото не е обществена организация, макар че те са очевидно смущаващи. „Отдайте прочее кесаревото кесарю, Божието Богу!“ – ни учи Христос. Но Църквата не може да остане безразлична към координираните административни мерки по цял свят, които изолират хората един от друг, така че да възприемат техническите средства като посредник в общуването. Църквата не може да не забележи, че управлението на една от най-мощните държавни структури поставя въпрос за въвеждането на дигитален имунизационен паспорт, при все че всички изречени, недоизречени и премълчани въпроси не са получили своите отговори. С какво такъв паспорт ще спре ваксинираният вирусоносител да заразява други хора, между тях и такива, за които действието на ваксината е преминало?

Църквата отклонява вниманието на вярващите от друг вид въпроси, които се появяват и разпространяват като че ли, за да будят недоумение или да бъдат осмивани като „теория на конспирацията“: откъде е тръгнал вирусът, дали е творение на инженерната генетика или е самовъзникнал, не се ли манипулират статистическите данни и т. н. Не че това не е важно, но то е работа на специалистите в съответните области, не на духовниците.

Друго нещо е, доколко в бъдеще човек няма да бъде принуждаван да се ваксинира, защото агресивното мащабно налагане на такава мярка, очевидно не се съобразява с фактите и най-важното – със свободната воля на човека, който може да бъде заставен да върши нещо против волята си под претекст, че така няма да вреди на околните.

Доколко човек няма да бъде принуждаван да се откаже от изповядване на вярата си, под претекст, че ако участва в богослужение, ще бъде опасен за здравето на околните? Такъв вид принуда човечеството познава добре и твърде болезнено.

Това, че още от началото на това изпитание враговете на Църквата и Бога се втурнаха да „забраняват“, без да е ясно с какво точно си имаме работа, говори, че за определени фактори не здравето на околните има значение, а ограничаването на възможностите за влияние в обществото на тази уж най-слаба измежду националните Православни Църкви. Тя се оказа достатъчно силна да се противопостави и на сборището в Крит и на Истамбулската конвенция. Нека те не забравят, че борейки се с Църквата, се изправят срещу Бога, а „Бог поруган не бива!“

Гърция и Русия, възприемани за еталони в Православието, поради мястото на Църквите им в обществото и подкрепата на държавната администрация за тях, затвориха храмовете дори на Великден. Видно, че държавната власт може да се подчинява на някакви наддържавни фактори в ръководството на човечеството. Нашата страна, колкото „една човешка длан“ се оказа нещо по-различно, май.

Очевидно Бог чува молитвите на Българската Църква за „правителствующий синклит“. Очевидно и че духовната територия не се измерва в квадратни километри.

Това, което не може да се очаква от Църквата, е да тръгне срещу държавата, защото „всяка власт е от Бога дадена“.

Рано или късно Църквата ще изрази своето становище, но никога прибързано и независимо от човешките немощи на църковниците, защото Първосвещеникът е Самият Христос!

Бог да пази България във времена на най-тежки изпитания! Амин.

 

 

Първа публикация:  https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9588025

ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ АНТИСЕМИТИЗМЪТ Е НЕВЪЗМОЖЕН

На фона на колективното и индивидуално самобичуване по повод на изказването в ефира на национална телевизия на утвърдения и обичан Орлин Горанов, най-после да се чуе глас на истина! Яков Джераси не е кой да е и това е пределно ясно и у нас и по света, така че неговото мнение има съвсем определена тежест и очевидно дежурните обвинители на България и българите има защо да си мълчат.

Къде бяха те, пита Джераси, когато българското правителство, сателитно на съветското, „осъди“ Израел по време на Шестдневната война и войната от Йом Кипур? Ами, бяха си вкъщи. И не само това, ако човек се разрови в забравените броеве на соцпресата може и да се изненада от подкрепа за осъждането на Израел от страна на някои престараващи се да изобличават несъществуващия български антисемитизъм. Но нека бъдем християни и не съдим, защото това ще направи Бог и за вярващи и за невярващи!

Кой от днешните обвинители си спомня възловия факт, че Роберт Фишер, когото Орлин Горанов цитира, е също евреин! Така че това, което той казва следва да се разглежда в светлината на един духовен и душевен проблем на неговата сложна личност. Аз съм от поколението, което следеше в епоха без интернет и сателитна телевизия неговите срещи с бившите световни шампиони Петросян и Спаски. В тях Боби Фишер се показа гений на шахматната игра с всичките странности и неприспособимост към нормалния живот за такава необичайна индивидуалност. Между тях е и отношението към собствения му народ. Ние нямаме ли такъв пример в лицето на писател класик, когото народът ни безрезервно почита? „Не сме народ, а мърша!“ – писа Петко Славейков и мнозина днес го цитират, без обаче да предизвикват гневни отрицания. Дори напротив, Славейковият цитат е като че ли любим за илюстрация на премълчаването, на несъпротивата срещу административното насилие и корпоративната репресия.

Кой обаче е казал, че Боби Фишер не може да бъде цитиран? Въпросът е в какъв контекст.

Моите уважения на Яков Джераси, че го казва ясно. Вие, които не пропускате да очерняте народа в чиито недра сте отгледани, хулите само, когато това е безопасно за вас. При това хулите задължително този, който не може да се защити.

В последните няколко години имах две случайни срещи с възрастни български евреи, живеещи в Израел, които ме убедиха, че ако някъде има чист български патриотизъм, то е сред тези хора, помнещи как Пловдивският митрополит Кирил (Царство му Небесно!) е прескочил през нощта оградата на училището, където са събирани евреи, за да бъдат отправени в Германия. Владиката заявил, разказваха тези хора и всички, които чухме това свидетелство се просълзихме, че ако властта качи тези български граждани на предназначените за това вагони, то той ще легне на релсите!

Вие забравихте ли или никога не са ви казвали, че главният равин Даниел Цион е бил укриван в апартаментите на Софийския митрополит Стефан?

Преди повече от петнадесет години прочетох, че една задгранична организация, спомената от г-н Джераси, обвини Православието, че във всяко богослужение хули евреите и еврейството. По-голяма глупост от това не може да се изрече, но за всеобщата полуграмотност това минава за истина.

Православието никога не е твърдяло, че „евреите са разпънали Христа“, просто защото Христос по плът е евреин, както и Божията Майка и Апостолите и светиите от Йерусалимската Църква! Когато на Ден Петдесетница Апостолите, евреи по плът, са се заключили в „йерусалимската горница“, то те направили това, „поради страх от юдеите“, не от евреите. За същите тези юдеи, от които християните-евреи се страхували, Господ казва, че само наричат себе си юдеи, а са едно сатанинско племе, защото понятието юдеин включва верен на Бога.

Вие, които донесохте вода от девет дерета, за да докажете, че българите са виновни за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, на кой народ принадлежите, щом мислите и говорите различно от българските евреи в Израел и се отричате от народа, сред който живеете? Можете да не отговаряте. Въпросът е риторичен.

 

 Първа публикация: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9556109