АРХИМАНДРИТ ФОТИЙ СПАСКИЙ

Глава от "Третият Рим и Църквата. Част II, книга II". Стр. 205-208 

 

Животът и влиянието на архимандрит Фотий Спаский са свидетелство за това, че Руската Църква има способността да създава и възпитава защитници на Православието и във време на липса на патриаршеска институция. Архимандрит Фотий бил роден недалеч от Новгород през 1792 г. и починал четиридесет и шест години по-късно през 1838 г. Сведения за него можем да намерим в Руския биографски речник на А. Половцов[1] и Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон[2]. Непреработени такива, написани от ръката на самия Фотий можем да прочетем в периодичното издание Руская старина[3]. Завършил Новгородската семинария през 1814 г. и постъпил в Петербургската духовна академия, която поради влошено здраве напуснал след година, за да бъде назначен за учител в т.нар Александро-Невско училище. Попаднал под силното влияние на ректора на семинарията архимандрит Инокентий, който бил пример за аскетизъм и ревностно служение и през 1817 г. приел монашеско пострижение, „получил свещен сан и бил назначен за законоучител във Втори кадетски корпус”. На тази длъжност се разкрили пастирските дарби на о. Фотий и се разкрила възможността да упражнява влияние в обществото, тъй като възпитаниците на корпуса били от дворянски произход. Още в първата година на служението си о. Фотий се проявил като последователен изобличител на „мистическите настроения в обществото”, тоест масонството, илюминатите, методистите-протестанти, известният по това време мистик Лабзин, влиятелният Сионский вестник. Между така наречения руски мистицизъм и някои кръгове на духовенството по това време съществували добре установени връзки. Това предполагало реакция на църковната йерархия против Фотий, но се случило точно по това време един известен духовник да бъде изобличен в „лъжемислие” и извършването на кощунствена постъпка (в припадък на умопомрачение нанесъл удар с нож върху храмова икона).

Фотий сам свидетелствал, че е получил в съня си откровения свише, които го наставлявали да се опълчи срещу всякакви тайни общества. Той „цял живот събирал информация за дейността на масонските ложи, съставял списък на книги, разделяни от него на „бесовски”, „еретически и антихристиянски”, „революционни” и „масонски”. Заедно с това Фотий рязко изобличавал антиправославната насоченост на действията на Руското библейско общество. То очевидно разпространявало учение за „универсална религия” чрез протестантска и масонска литература.[4] Толкова зряла съпротива не била предвиждана при създаването на проекта за руския клон на лондонското Дружество-майка. Фотий си позволявал да изрази констатацията, че „против Православието явно е водена война със слово, дело и по всякакви начини, а враговете му се готвеха да въведат нова някаква си библейска религия, смесица от вери, а Христовата Православна вяра да изкоренят”! Очаквано след първоначалното стъписване уверените в силите си проводници на масонство и сектантство се заели да организират влиятелните врагове на самозабравилия се архимандрит.

„Обществото” вероятно сметнало, че смелостта на Фотий е всъщност задача, поставена от самите върхове на властта. Стечението на обстоятелствата дало на Фотий нова енергия да изобличава отклоненията от православния догмат до такава степен, че бил сметнат за луд. Балансът на силите в Св. Синод бил обаче на страната на противниците на такъв род изобличения и след една фотиева проповед в Казанския събор на 20 юли 1820 г. той бил отстранен от Петербург и изпратен като игумен на Деревяницкия манастир на три километра от родния му Новгород. Това се оказало зле пресметнат ход, тъй като там Фотий се чувствал в родни води. Манастирът бил западнал и това създавало очаквания за затъване в неволите на бита, но Бог изпратил нова помощ в лицето на графиня Анна Алексеевна Орлова-Чесменская, единствената дъщеря на граф Алексей Орлов, вероятният убиец на Петър III, организаторът на злополучното Пелопонеско въстание от седемдесетте на XVII в. и неуспял губернатор на Егейската (Островната) губерния. Анна Орлова била насочена към о. Фотий от неговия някогашен ректор, вече епископ Инокентий. Тя била слушала неговите проповеди и в сърцето и се разгоряла ревност да се старае да е полезна за спасението на мнозина. Графинята изпращала парични помощи, които възстановили обителта, осведомявала наставника си за събитията в столицата и най-вече се възползвала от високото си положение да разпространява убеждението, че духовникът е нужен на столичното дворянство. Старанието било възнаградено и Фотий бил преместен през 1822 г. в Сковородския манастир, а не след дълго и в Петербург със сан архимандрит служел в Александро-Невската лавра.

На 21 май 1822 г. Фотий се запознал с княз Голицин. Според цитираните извори той бил загубил своята прямота и по време на няколко часовата среща с министъра на просвещението и духовните дела не дал възможност да бъде заподозрян като негов враг. Разговорът предшествал аудиенция с императора, на която обаче Фотий изложил безкомпромисно възгледите си. Резултатът от тази среща бил „рескрипт за забрана на масонските ложи и тайните общества на територията на Руската империя”. В писмо до Александър I о. Фотий пише: „Бог обича нашата Църква, Тебе Царя и народа…, и затова… ти откривам: може целият план (съставен за сваляне на Самодържавието и унищожение на Православната Църква) да разруши. …Гр. Аракчеев може всичко да изпълни, той е верен и за него ми е открито във видение”.[5]

Разговорът на императора с архимандрит Фотий довел и до отстраняването на Голицин от обер-прокурорската длъжност и закриването на министерството обединяващо църковното управление и просветата.

---

[1] Фотий (Спасский), Русский биографический словарь А. А. Половцова, т. 21, 1901, с. 206-209.

[2] Фотий (Спасский), Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, т. XXXVI, 1902, с. 396.

[3] Автобиография Юриевскаго архимандрита Фотия, Русская старина, м. юли, 1895, с. 167-184.

[4] Архимандрит Фотий (Спасский), Азбука веры, Православная библиотека, https://azbyka.ru/otechnik/Fotij_Spasskij/

[5] Азбука веры.