Управлението на Павел I би могло да остане в историята и със създаването на т.нар. Американска компания, но насилствената му смърт и множеството въпроси около участието на малтийските рицари в нея поставят по важност това събитие назад в класацията. Колонизаторите на Сибир отдавна са стигнали до Тихия океан, а Беринг е открил пътя към американския континент от запад. Народите населяващи Сибир не представляват съществена пречка за „промишлениците”[1], както се наричат руските трапери. След тях вървят изкупвачите на дивечови кожи, които имат голям пазар в Европа. Част от изкупвачите се замогват до степен да си позволяват да замислят организация на предприемачеството на голяма територия.
На 19 юли 1797 г. в град Иркутск се обединяват Северно-източната американска компания и Северната и Курилската компания на Наталия Шелихова с компанията на иркутските търговци, представлявани от Николай Милников (Мыльников). Иркутския генерал-губернатор Л. Т. Нагел изпраща на 22 юли доклад на княз А. Б. Куракин, в който излага виждането си за бъдещето на обединението и моли за узаконяване на „Американската компания на Голиков, Шелихова и Милников”. Докладът е прочетен пред Съвета на височайшия двор с добавени забележки на Комерц-колегията на 4 септември 1797 г. Пет дни по-късно на 9 септември доклад на Комерц-колегията под заглавие „За целесъобразността за образуването на Американска комания” е представен на императора. Този доклад всъщност закъснява с един ден, тъй като още на 8 септември Павел е издал указ за иркутския генерал-губернатор, в който се декларира, че „Съединението на търговците Голиков, Шелихова и Милников за съвмеството им отправяне на американските острови се смята за полезно и се утвърждава”!
Уставният администратор Нагел изпраща през октомври 1797 г. до императора рапорт за получаването на указа и за създаването на Американската търговска компания. Амбициите на обединените търговци са се създали обаче независимо един от друг, което създава проблеми при установяването на финансовите механизми за работа на компанията. И. Л. Голиков изпраща до императора прошение от свое име, което е изглеждало толкова сериозно пред заинтересованите, между които и държавната администрация, че чиновниците с всички сили се стараят да помирят страните. На 18 юли 1798 г. е оформено с посредничеството на някой си генерал-майор Новицкий „помирително постановление”, последвано от официалното подписване на документа за създаване на „Съединената американска компания”.
Част от местното население на западния американски бряг обаче вече търгува пряко или чрез посредници с намиращите се далеч на изток британски и американски търговци и възможният сблъсък на интереси започва да се проявява. На 3 декември 1798 г. при иркутския генерал-губернатор А. И. Толстой се получило писмо от един от пионерите в усвояването на тихоокеанския американски бряг, А. А. Баранов, в което се обръща внимание на контактите с англичаните. Толстой отправил на 11 януари 1799 г. рапорт до генерал-губернатора на Сената П. В. Лопухин, който го получил на 27 февруари и веднага го предоставил за разглеждане на канцеларията на императора. Павел I изпратил инструкция на посланика в Лондон Воронцов да обърне внимание на британския двор на действията на английските трапери и предприемачи във вреда на руските интереси. Лондон уверявал, че няма намерение да съперничи на Русия по западните брегове на Тихия океан. Това дало основание на Комерц-колегията да подготви за утвърждаване от императора на „Правила” и „Привилегии” за регулиране на дейността на руското предпримачество в Америка, които до утвърждаването си претърпели няколко редакции. Най-важната от тях била „височайшето покровителство”, под което трябвало да се разбира вратичка за участие в разпределянето на евентуалните печалби на лица, които дворът ще назначава за контрол на изпълнението на правилата и привилегиите. Протоколът на събранието бил одобрен от императора на 7 юли 1799 г., а на 8 юли бил обнародван указ на Павел I към Правителствующия сенат.[2]
Указът е фактическото начало на съществуването на Руската Америка, макар че руски промишленики вече десетилетия кръстосвали негостоприемните територии на Аляска, а руска православна мисия с проповедници-свещеници била установена в Северна Америка четири години по-рано – през 1794 г.[3]
Указът на император Павел I завършил процес на териториалното движение на руската държавност на изток, който започнал при цар Йоан Василиевич през 1552 г. с присъединяването на Казанското и Западносибирското ханство, преминал през достигането на Тихия океан от руснаци през 1639 г. и решението на Петър I от 1725 г. датчанинът на руска служба Витус Беринг да проучи Северния Пасифик за евентуална колонизация.
Усвояването на американската територия на пръв поглед било по силите на калените промишленики. Тук обаче русите се сблъскали с конкуренция, каквато в Сибир те не са срещали. Британските и американските търговци не действали пряко срещу новодошлите, а въоръжавали местните войнствени индианци тлинкити. В книга, издадена в Сиатъл през 1992 г. американецът Джеймс Р. Гибсън отбелязва по този повод: „Не е чудно, че Руско-американската компания, която монополизира експлоатацията и управлението на Аляска от нейното учредяване през 1799 г. до американската покупка през 1867 г., е срещала трудности с намирането и повторното наемане на служители.”[4]
На действията на англичани и американци може да се погледне като на продължение на политиката на техните държави, особено на Великобритания. Основание за това се намира също в книгата на Гибсън. Тлинкитите, както по това време и западносибирските чукчи, не се чувствали поданици на руския император. Те се отличавали със строга социално-политическа организация, за разлика от заварените на островите алеути. Смели, непокорни и при определени обстоятелства жестоки, те били въоръжавани от дошлите още през осемдесетте години на века англичани и американци. Американците пък се отличавали с „безскрупулност”. Те не само снабдявали с огнестрелно оръжие тлинкитите, но и ги обучавали и настройвали да го използват срещу руснаците.[5]
[1] Рус. „промышленики”.
[2] Полное собрание Законов Российской империи. 1799 год. Том 25. Закон № 19030.
[3] Очеркъ из истории Американской православной духовной миссiи (Кадякской миссiи 1794-1837 гг.), Санкт-Петербургъ, 1894, с. VI.
[4] Gibson, James R., Otter Skins, Boston Ships, and China Goods: The Maritime Fur Trade of the Northwest Coast, 1785-1841. University of Washington Press, Seattle, 1992, с. 48.
[5] Там, с. 52.
Няма коментари:
Публикуване на коментар