Тази седмица след мач между националните отбори на Северна Македония и България в рамките на турнира ЕвроВолей, български репортер интервюира разпределителя на македонците, който носи типично македонското име Георги Георгиев, и който настоява интервюто да се проведе на английски език!
Сръчният репортер оповестява това пред камерата, което Георгиев потвърждава на чист български: „Да, така ни казаха!” След това изслушва превода на първия въпрос от очевидно родния му български (а и какъв може да му бъде на един македонец българският, освен роден!) и отговаря на английски с акцент, който англоговорящите обикновено възприемат като български.[1]
Преди няколко години в разговор с арменец от Армения се опитвах да го поздравя с празника на покровителя на неговия народ, почитан и от Православната Църква, но той не разбра за кого говоря. Безуспешно повторих няколко пъти „Сурп Киркор Лусаворич” (свети Григорий Просветител), както произнасят това име арменците в България и в други страни от диаспората, но едва като го произнесох на български човекът ме разбра и благодари. „Гилигор!”, поправи ме той. Едва тогава си дадох сметка, че тези два отделни езика, които в съзнанието на многострадалния народ, така състрадателно описан от Яворов, са диалекти на един арменски за всички, ама абсолютно за всички арменци, но са практически взаимно неразбираеми. Не се опивайте да доказвате това на арменец, ако държите да си запазите приятелството! А си струва и още как да имаш приятели арменци, поради верността и другите душевни качества на този народ. Когато поради немарата с десетилетия на българските правителства представители на една упорито неинтегрираща се малцинствена група открадна през нощта бронзовия паметник на поета Пею Яворов в Борисовата градина и след това го продаде за скрап, „благодарните арменци”, както пише на постамента, го издигнаха отново! Кажете ми, съмнява ли се някой, че арменците не знаят стойността на парите? Да изрази признателността си обаче тази „отломка нищожна от винаги храбър народ-мъченик” не се скъпи!
Между другото, трагично живелият и трагично отишъл си от живота Яворов има и стихотворение „Евреи”, но изглежда, че в него не е постигната същата художествена висота, защото не ми е известно някъде наши сънародници от такъв етнически произход да са издигали паметник на световно известният чирпански телеграфист и поборник за българщината в Македония.
В началото на тази година, поклонници в Зограф, мои добри познати от Македония, с които мога да си позволя да говоря откровено, ме питат, как така никъде из тяхната държава не са срещали някой, който да каже, че е българин! Ами, как да каже, като десетилетия за такова изявление плащаш със свободата си, а при несломима упоритост и с живота си! След разпада на Югославия никой не извади в Македония досиетата на страховитата УДБА, югославската служба за сигурност. Доста Димовска (1954-2011), Бог да я прости, която от 27 декември 1999 до 13 май 2001 г. е министър на вътрешните работи (времето на отразяването на албанските опити за откъсване на западните части на страната), май не откри досиетата на агентите на УДБА. Май ги нямало. Дали са били изнесени навреме в Сърбия, или някъде другаде, кой да знае, във всеки случай е очевидно, че управлението на страната е в ръцете на същите, които са инквизирали народа, ако само прошепне, че миналото му има нещо общо с България.
Един съименник на създателя на македонското ВМРО-ДПМНЕ Люпчо Георгиевски, но роден и живеещ в Битоля, българин по самосъзнание, ми разказваше преди няколко години как бил голям македонски националист. За него България посягала на македонската история, докато един ден баба му, не му показала свидетелства, че са си българи. „Защо не си ми казала?” – попитал Люпчо. „Аз ви пазех” – отговорила старата жена. В този отговор се съдържа цялата тъжна, героична и жалка съвременна история на Северна Македония.
За мен като православен християнин е пределно ясно, че разбългаряването на Македония в най-голяма степен се дължи на убийствата, извършени в името на истината за произхода на славянското население на нашата съседка, независимо, дали те са реакция срещу злонамереността на еничарската политика на наши съседи, които са ни и братя по вяра.
Съдете ме за това, което ще напиша, но не комитетите на Левски освободиха обречената на елинизация България, и не е прав Ботев, че „свободата не ще екзарх”, а „иска Караджата”. Освободи ни имперската амбиция да се присъединят към Русия проливите и Босфора, а Черно море да стане нейна военно морска база, независимо, че кампанията за обществена подкрепа издигаше лозунга да се спасяват православните славяни на Балканите. Такава беше волята Божия!
Но Божията воля не действа там, където се нарушават Божиите заповеди, Шестата от които е „не убивай”!
Читателят, който вече познава отпечатаните томове на „Третият Рим и Църквата”, знае от книга Първа на част Втора за така наречения Гръцки проект на Екатерина II от 1770-1783 г., според който Балканите до Устието на Дунав трябва да се превърнат в Нова Византия под руски контрол, а престолът на тази марионетна държава да се поеме от по-малкия внук на руската императрица Константин. Този проект е причината за присвояването на Охридската архиепископия от Цариградската патриаршия, година след закриването на сръбската Печка архиепископия. Проектът се доразвива със създаването в канцеларията на Екатерина през 1783 г. и на концепцията за държавата Дакия, която да обхване българското население на север от Дунав. Автентичните извори за това са не един и два. По-важното е друго. То се съдържа в адресата на писмото на външният министър на Екатерина, граф Никита Иванович Панин, „до народите на Елада”, между които основно място заемат българите, редом с албанците, сърбите и разбира се природните гърци.
Никита Панин не е случайна фигура. Той е наблюдаващ от страна на английското масонство за руското масонство. Неговите политически акции са изцяло подчинени на масонската дисциплина изискваща една масонизирана руска имперска власт, представлявана от монарх, обявил се за глава на цялото Православие, да подчини истинското християнство, като се разпростре над териториите, в които Поместните Църкви богослужат, тоест върху руините на разпадащата се Османска империя.
Неспособността на руската империя да осъществи тази задача, смъртта на Панин, опасенията на Екатерина, че масонството ще сложи ръка на властта й, вкарват в Голямата игра изпитания конкурент Великобритания, която носи това име от 1800 г. и е изцяло под властта на своя конструктор, масонството.
Всъщност тук започва същинската част на нашия разказ.
Британската империя се заема далеч по-професионално с преформатирането на въжделенията на балканските народи за освобождение от османците. Внушава се изключителност и превъзходство над съседите, чието землище и население са посочени като територия за законно придобиване. Британското масонство действа на две нива – пряко и чрез дъщерни ложи, предимно италиански и австрийски.
Предвид ролята на масонските ложи във физическото унищожение на френската монархия европейските монархии ги възприемат като заплаха, което се случва в Русия, но и в Австрия. След 1848 г. обаче Австрийската империя се обединява с унгарското масонство, което едва не я подлага на същото, което вършат неговите учители във Франция. Австрия е спасена от руските войски на Николай I, унгарските революционери избират съюза с тези, срещу които са вдигнали оръжие и ето, че се появява хибридната дуалистична монархия Австро-Унгария, в която масонството е забранено в Австрия, но е разрешено в Унгария. Външен министър е масонът-революционер Гюла Андраши, чиято репутация е неизменно свързана с неистова омраза срещу Русия, но най-вече срещу руското Православие.
Оттогава част от силите на масонската инвазия на Балканите идват от унгарските ложи. Те се оказват достатъчно ефективни за инфилтриране сред османската висша класа.
По-добри от тях са само италианците, под което във връзка с Македонския въпрос обаче е редно да се разбират италианските евреи.
Италианската масонска традиция на Балканите има своята история и тя е свързана с първото масонско проникване на територия, населена с гърци още през 1770 г., 30 години преди юридическото създаване на Великобритания.
През 1864 г. в Солун, за който може да се каже, че по това време е града с най-голяма концентрация на еврейско население в Европа, се създава ложата Мачедония (Macedonia). Именно тук трябва да се търсят корените на македонизма, теорията, преминала в практика на няколко тласъка, включително и с помощта на Коминтерна.
Изглежда, че ложата не е добре приета сред местните евреи, вероятно поради неспособността й на създаде условия за подобряване на благосъстоянието на своите членове, и скоро е „приспана”. Тук трябва на напомним, че учредяването на една ложа е възможно само с получаването на лиценз от ложа-майка. При това инициативата не може да изхожда от нейни създатели на терен. Нуждата да се създаде ложа на конкретна територия се решава от ложата-майка по решение на великата ложа, към която се числи, или от самата велика ложа. Тази процедура е валидна чисто технически. Всъщност нещата глобално се решават от ядрото, което ръководи движението или „ордена”, както сами се назовават. Какво представлява това ядро е много интересна тема, но тук не й е мястото. Достатъчно е да кажем, че това от православно гледна точка, са създателите на държавата на антихриста или на глобалната държава, ако предпочитате.
През 1895 г. „ядрото” очевидно решава, че е време за активиране на приспаната структура. Междувременно на север е освободена България, макар номинално до 1908 г. тя да си остава васална на Османската империя. На 6 септември 1885 г. пък не само, че Княжество България се обединява с Източна Румелия, но и печели привидно безнадеждна война срещу Съединението, водена от сръбския княз Милан.
Ако Освобождението на България е изисквало подем сред руската общественост за защита на братята по вяра и кръв, то войниците на княз Милан са излъгани, че ще се бият срещу турци! Когато истината се открива, вече е пролята кръв… В прекрасното стихотворение на Вазов „В окопа” трагедията на братоубийството ще се повтаря в историята многократно: „Кървавият бой престана, мракът нощни наближи. Паднал българин в окопа там до сърбина лежи…” Падналите тежко ранени българин и сърбин се познават, заедно са воювали срещу османците. Опрощават се взаимно тези, които не са се познали в разгара на подло започналата битка: „Мръкна. Въз полето бойно падна нощната мъгла; под мъглата спят спокойно хладни, кървави тела.” Съжалявам, добри ми читателю, но ми е много трудно да си припомням хладнокръвно тези стихове!
Възстановената ложа подсказва амбицията на възстановителите си с промяната в името. Сега това е „Възродена (или Възкресена) Македония”. Неин велик майстор е солунският адвокат Емануел Карасо. Произхода на инициативата за „възраждането” е очевиден от факта, че с възстановяването на устава на ложата, тя обявява за свой ритуал шотландския.
От „Възродена Македония”, която по време на двете световни войни е чисто и просто резидентура на британското разузнаване, произлиза т.нар. младотурски „Комитет за единство и прогрес”, основни активисти на който са освен Мустафа Кемал – бъдещият Ататюрк (баща на турците), още и Мехмед Талаат бей, Мидхад Шюкрю бей, Мустафа Рахми бей, Йомер Наджи бей, Наки бей, Рефик бей Манясизаде, Исмаил Хакъ Джанболат бей, Хакъ Баха бей. Може да се каже, че Мачедония Рисорта е параванът за подготовката на младотурския преврат, осъществен и с помощта на дейци на пробългарското ВМРО. Христо Чернопеев и Яне Сандански влизат в Цариград с химна „Да живей, живей труда!”
На Яне Сандански е внушена идеята за автономна (за момента) българска Македония. Подобни идеи вече се разхождат в главите на някои от по-пламенните национал-революционери чрез изпитания метод да им се обрисува бъдещото обществено положение, след като с тяхна помощ се осъществят „прогресивни” преобразувания. Между тях е и Борис Сарафов. На 28 ноември 1907 г. в дома му по заповед на Сандански Тодор Паница убива него и Иван Гарванов. Паница получава възнаграждение за убийството от Белградския македонски комитет. Самият той е убит в Бургтеатер във Виена през 1925 г. от Менча Кърничева, годеницата на Ванчо Михайлов от Щип…
Чудите се, какво е общото между целия този исторически масив и Георги Георгиев от Северна Македония, който с целия си акъл показа едновременно, че говори български, но признава, че му казали да дава интервюто на английски?
Ето какво е общото (цитатът е от Уикипедия):
„От 1996 г. нататък редица македонски граждани са
посветени в масонството в Лондон с цел да се създаде редовна масонска ложа в
македонската столица Скопие .
Те са били активни членове на своите лондонски ложи, но са били упълномощени да
провеждат и Ложа на обучението в Скопие.
До 2000 г. групата наброяваше 23 души, няколко от
които бяха бивши
майстори , и бяха направени приготовления за церемонията по
освещаване в Македония. Ложа „Скопие” беше осветена на 2 октомври
2000 г. от екип от служители от Обединената велика ложа на Англия (UGLE),
подпомогнати от Великата ложа на Австрия. На ложа „Скопие” беше присвоен
номер на варант 9721 в регистъра на ложите на UGLE.
След като установиха редовното масонство, представителите на UGLE се завърнаха, за да осветят още две ложи, а именно ложа „Единство” № 9749, осветена на 8 февруари 2002 г., и ложа „Бели зори” № 9765, осветена на 20 юни 2003 г. Това доведе броя на ложите до три, международно признатият минимален брой ложи, които могат да съставляват независима национална Велика ложа (вижте „Основни принципи за признаване на Велика ложа”, публикувани на 4 септември 1929 г. от местните Велики ложи).”
Мислете, каквото искате, но на Георги Георгиев съм му сложил прякор – Гьоре Англичанино!
България пречи на строителите на държавата на антихриста, а напомпаната омраза на сегашните северни македонци срещу нас се произвежда от незаспиващата съвест на този, който не изобличава лъжата. Вместо това обреченият да живее в лъжа има само един избор – да се самоизобличи с всички последствия от това или да лъже себе си до последен дъх.
За да поддържаш невъобразимата лъжа, че щом си македонец, не може да си българин, трябва да намразиш България и българите с надеждата, че от това ще ти стане по-леко. Докога обаче?
Бог да пази България!
Амин.
[1] https://gong.bg/volleyball/bg-volleyball/shokirashto-razkritie-sled-pobedata-na-bylgariia-905672
Няма коментари:
Публикуване на коментар