ЦЪРКВАТА НЕ ВОЮВА С ВАМПИРИ!

Според учението на Православната Църква образът на „вампира” е резултат от бесовските мечтания на писатели (в по-старо време) или филмопроизводители, чиято единствена цел е печалбата. Когато за първи път известен писател се захванал да дава живот на измисленото същество „вампир”, годината била 1848, по улиците на Париж се биели на барикади, а името на писателя е Александър Дюма-баща. Книгата, в която описвал историята на двама братя от трансилванските Карпати, единият от които бил вампир, се нарича „1001 призрака” и е издавана на български. Тогава ирландецът Брам Стокър бил само на една годинка, но като поотраснал и се изучил в дъблинския „Тринити колидж юнивърсити” бил пленен от модата да се пише за свръхестественото. По негово време в Лондон в някои хотели висял надпис „Забранено за кучета и ирландци”, та желанието му да блесне с вампирска история ще да е имало нещо общо с унижението да е осъден на провинциалност поради произхода си. И ето, че се появил неговият „трансилвански” роман „Дракула”! Кракът му не бил стъпвал на Балканите, та инсталирал пристанището на Варна на самите Карпати, но какво да се прави – съвсем не е единственият. След време негови американски последователи описваха куче-вампир на пристанището в... Пловдив.

И Дюма и Стокър обаче са бледо копие под индиго на шедьоврите в жанра, които са написани между 1829 и 1842 година от съвсем православния Николай Василиевич Гогол. По повестта му „Вий” за семинариста Хома Брут, станал жертва на пребита от него вещица, която призовала за отмъщение злите сили, съветското кино създаде през 1967 година филм със същото име. Изобразителните решения във филма поразително напомнят холивудските чудовища от филмите за Билбо Бегинс. По-интересното е, че у Гогол, който преразказва славяно-карпатския фолклор, вампирите са хора, отдали се на окултизъм, чрез което губят безвъзвратно душата си, а Холивуд внушава на най-широка публика и съвсем специално на младежта, че такива извратени същества едва ли не се раждат сред човеците като „малко по-различни”... Допускам, че не е далече денят, в който някой ще започне да се бори за толерантност към вампирите, както днес за еднополовите бракове.

За Църквата самовъзкръсващи кръвопийци не съществуват. Има ги обсебени от бесове хора, които биха могли да извършат чудовищни престъпления, но Бог ще ги допусне тогава и там, когато и където хората живеят в тежки грехове. Това обаче не е Божия воля, а отдръпване на Бога от хората, чиито сърца са оказали гостоприемство на злото. Там, където Бог се е отдръпнал, идва врагът на човешкото спасение – дяволът. Същият е, който подпалва въображението на  печелещите от ужаси и нагла или манипулативна пропаганда на злото в отношенията между хората. Защо съществува такава пропаганда ли? Защото, щом хората се страхуват един от друг, те не се противопоставят на лъжата и можеш да ги водиш, накъдето си щеш!

А за да се предпазиш от бесовете, е нужно едно – да търсиш Бога чрез участие в Тайнствата на Неговата Църква!

Първа публикация в „24 часа”, 9 юни 2012 г.

Нередактиран вараиант.

ЗАЩО СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ПРЕДИ!

По-силни сме на първо място, защото православните храмове са пълни въпреки желанието на тези, които организират кампанията срещу Църквата по директивите на задграничното си масонско ръководство. След това: не остана човек у нас, който да си мисли, че нападките не са организирани. Разпространителите на популярната подигравка за „теории на конспирацията” паднаха в капана на собственото си желание да ни злепоставят в очите на невярващите. Да кажем и това, че изваждането на досиетата на някои митрополити не доведе до очаквания резултат – вярващите вярват в Бога, не в хора, но как това може да разбере някой, който си представя обществения живот като плетеница от повече и по-малко сръчни интриги.

Но по-важно от всичко друго е потвърждението на едно отдавна изговорено откритие: докато изкусно или брутално се атакува Църквата, у нас се правят опити за въвеждане на законодателство, което отнема права, заробва по непознат в историята начин и неговите проекции в бъдещето удивително съвпадат с написаното от Светите Отци за бъдещата държава на антихриста.

Ще се опитаме да изложим някои от събитията, за които става дума, в обратен ред:

В навечерието на големия празник Вход Господен в Иерусалим вътрешният министър Цветан Цветанов казва пред камерите на една национална телевизия, че „България ще се превърне в дестинация за секс туризъм, ако легализираме проституцията”. Това щяло да вкара нови данъци в хазната. През 2008 г. на пресконференция един бивш главен секретар на МВР се опитваше да докаже същото, но обществеността изригна и акцията не успя, макар да беше подготвена от серия филмчета на същата телевизия, които се мъчеха да изкарат, че жените у нас проституират по собствено желание, а принуждаването им към това било по-скоро изключение. Този човек почина (Бог да го прости! – за Бога всичко е възможно) и тогава се оказа, че той всъщност бил масон от най-високата 33 степен...

В същата седмица преди Неделя Вайя Народното събрание не отхвърли тайно подписаното в Токио от българското правителство споразумение АСТА. Според него могат да бъдат арестувани или глобявани хора, срещу които е подавано три пъти оплакване за публикация в интернет, без въобще да е нужно да се разследва дали са нарушили авторското право, уж защитавано от споразумението. У нас имаше огромно възмущение срещу това споразумение и най-вече по повод факта, че то е подписано тайно. Една добре представена във властта политическа сила блокира отмяната на нашия подпис. Когато позабравим за АСТА, тоталното следене в интернет ще бъде узаконено. Дотогава ще продължава да е незаконно.

Пак по време на партизанската война срещу християнството фактори сред управляващите прокараха технично и бързо пред кабинета Закон за предучилищното и училищно образование. Според него пък децата тръгват на задължително предучилищно образование, когато навършват 4 годинки. Родителите според този Закон не са „участници в образователния процес”, а са само „заинтересовани” от него. Техният интерес е обозначен в този закон дори не като приоритетен, а ще бъде консултиран в състезание с интереса на общините и така наречените „Неправителствени организации”. Възпитанието се смята за функция на детската градина и училището, но как училището ще възпитава, съвсем не става ясно от Закона, който обявява за цел на образованието единствено преминаването в по-горен клас. След като в началото на промените у нас възпитателната функция на училището бе премахната като остатък от тоталитарния режим, сега тя уж се възстановява, но както се вижда, само за да се отнеме от родителите. Да речем, че родителското, „семейното” възпитание се подразбира, но то се подразбира само в разговорен смисъл. Законът е фиксирал съвсем друго и рано или късно ще санкционира родителите, които си позволяват да възпитават. Общинските власти, на които се прехвърля отнетото от родителите възпитание на децата им, пък са винаги политизирани. Те са съставени от представителите на политически партии. В последните 20 години те са традиционно корумпирани и е естествено да предположим в какъв дух общините ще изпълняват задълженията да възпитават.

Този законопроект мина тихомълком в Министерския съвет, който го одобрява за внасяне в пленарната зала на парламента за гласуване въпреки недоволството.

Очевидно радетелите му са се поучили от протестите срещу другия възмутителен проект – този, който се нарича проекто Закон за детето. Текстът му беше публикуван на 11 ноември 2011 г., като още тогава несъобразително беше насрочена кръгла маса за следващия ден, на която законопроекта да се представи с очакването, че служителите от Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за детето, заедно с правилните неправителствени организации ще го похвалят. На кръглата маса обаче отидоха и родители, които зададоха въпроса, къде са правата им в този законопроект.

На този въпрос един от авторите Велина Тодорова (от януари зам.министър на правосъдието) отговаря ни повече, ни по-малко, че „по този закон родителите нямат права, а само задължения по отглеждането на децата”. Възмущението, което отприщи това изказване беше толкова голямо и с такъв отзвук, че първоначалните намерения той да бъде внесен преди Рождество Христово в парламента, не се осъществиха.

По-малко от месец по-късно – на 6 декември започна канонадата срещу автомобил, в който се возел владика, започнаха намеците за отварянето на досиетата...

Какво се случва по-нататък: На 6 март 2012 г. т.нар. Икономически и социален съвет, създаден със специален закон и който трябва да „изразява волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие” организира публично обсъждане на проекто Закона за детето, след като се оказа, че представени в парламента партии се обявяват против заложени в него положения. На това обсъждане представителят на българската секция на УНИЦЕФ Диана Вакарелска казва в прав текст, че „няма да отнемаме децата, а ще ги даваме на тези, които ще се грижат най-добре за тях, това е намерението на закона”.

Госпожата говори направо за това как ще дава децата ни на някой друг, (което не може да стане, без да ги отнема), защото в този дух са текли обсъжданията, докато е съставян фашизоидният текст на „закона”. Кого ли може да има предвид г-жа Вакарелска, като някой, „който може по-добре да се грижи за децата” от техните родители, след като в държавните сиропиталища само за периода 2006-2011 г. са починали около 500 деца! Нивото на грижа за децата в тези учебни заведения нееднократно води до разследвания на престъпления, сред които злоупотреби и посегателства среду тях. Грижата за подобряване на условията в тези училища и интернати, както и борбата срещу причините водещи до проституцията и съпътстващите я престъпления, не са обаче задача на „проектантите” на закони.

Родителите няма да могат да водят децата си на църква преди те да са навършили 18 години, защото това нарушава техните „права”: според чл. 23 (3) „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Тук не става дума за закрила от външни влияния, което могат да правят и правят родителите, а за „закрила” от самите родители! От 4 годишна възраст децата ще общуват не с баща и майка, а с „психолози”, в резултат на което ще могат да бъдат отнемани от родителите си в случай, когато детето се разсърди, че не са му купили играчка или са го накарали да изхвърли боклука... Но пък след 14 годишна възраст децата ще могат да членуват с „организации”, каквито вероятно могат да бъдат детските ротариански клубове и тези на невръстните тамплиерчета – нали председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева е тамплиер!

През 2007 г., три седмици преди да почине, американският продуцент и режисьор Аарон Русо каза пред камера, че по признание на неговия приятел Ник Рокфелер, хора от неговата фамилия, които се асоциират с „цвета” на масонството, са измислили начина да откъснат децата от семейството в най-ранна възраст точно с цел промиване на мозъците и ограничаване на влиянието на семейството (виж тук: http://www.sveta-nedelia.org/lm/biblioteka/video/2010-11-04-aaron-ruso-za-rokfeler.html).

Към всичко това ще добавим само опашатата лъжа излъчена от споменатата вече телевизия, че на 21 юли 2004 г (тоест в деня, когато се възвърнаха храмовете от разкола) в подлеза пред ЦУМ от черквата Св. Петка Самарджийска била извадена и изгорена „икона на Левски” и негови потрети. Авторът на репортажа даде думата на клеветника – възрастен мъж, който се препоръча като бивш настоятел на храма, а след това и на предстоятеля отец Георги Спасов. Така наречената икона беше намерена и се показа в ефир. Лъжата стана очевидна. Защо обаче трябваше да намери място в най-гледаното време.

По времето на социализма преди партийни конгреси от София и големите градове се изгонваха неблагонадеждните елементи. С Църквата сега се постъпва по същия начин. Превантивно се нахвърлят срещу нея чрез електронни и книжни издания – частни, но вече и държавни. Настройват едни срещу други групи християни. Хвърлят се лъжи, които биха могли да се опровергаят лесно, но нали все нещо остава...

Очакванията вероятно са били вярващите православни християни да се снишим, да не подаваме гузно глави вън от собствения си бит, защото изобличени като агенти наши духовни водачи не са се покаяли публично, не са поискали прошка от обществото, сред което има, както православни, така и провокатори-антихристияни. Ние обаче имаме Христа за Първосвещеник, а съгрешилите епископи и презвитери само преподават Неговата благодат. Ние знаем, че Бог е допуснал случващото се за изпитание на вярата ни. Слушали сме, чели сме, че това ще се случи и ето, че го изпитваме. Не ние, Бог ще съди и Съдът Му ще бъде окончателен.

Ето още защо сме по-силни от преди.

Вероятно някой е мислел, че с тези мероприятия ще успее да отблъсне хората от Бога, но това не стана. Тъкмо напротив. Отношението към тези, които някога са сложили подписите си под декларации за сътрудничество се оказа християнско. Колкото повече навлиза във вярата човек, толкова повече осъзнава собствената си греховност и защо не бива да хули и унижава на всеослушание падналия.

Щом го можем, значи сме все по-верни на Христа, значи сме повече християни. А в това е силата – да отдаваме човешката си воля на Божията. Защото това означава, че предпочитаме не човешкия съд, а Божия.

ЗАЩО ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА Е ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА!

От усърдното внимание на изследователите на църковната история убягва много упорито една прелюбопитна тема – какви закони гласува Българският парламент, когато започне поредната кампания по разкриване на недостатъците, прегрешенията или пороците на един или друг духовник. Или какви задължения поема от името на всички българи управлението на нашата държава. А сред тях само по време на последната кампания, започната с опротивелия ни вече линкълн, в който се возел НВ митрополит Кирил и засега окончава на оповестяването на досиетата на агентите сред висшия клир, както администрацията разбира това, са: опитът да ни се натрапи закон „за наемане на майчина утроба" („сурогатното майчинство”), проектозаконът за „Закрила на детето” и тайното споразумение за тотално следене в интернет наречено ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането"), подписано в Токио.

Причините за енергичността и мащаба на поредната кампания срещу Църквата са две: първо, БПЦ се оказа твърде консервативна и твърде организирана, за да приеме противоречащи на християнската нравственост законови решения, както и да се поддаде на манипулации довеждащи я до подкрепа на такива, но и, второ, възприемана като институция тя се намираше на първо място по рейтинг след всички доскорошни събития смятани за скандали – възвръщането на храмовете завзети от разкола, смяната на ректори на Софийската духовна семинария и прочие.

Както стана известно вчера от публикация в столичен вестник, още преди отварянето на досиетата рейтингът на БПЦ бил паднал от 45,9% до 34,7%, според Центъра за анализи и маркетинг. Това се дължало на пришиването, поради техническа грешка, към становището на Светия Синод за сурогатното майчинство, на добавка за зачеването инвитро, на кощунствените и скоро след това изобличени от самите лъжесвидетели обвинения в аморалност към висши духовници, а преди това – на кампанията срещу варненската „лимузина” и на връчването на отличия на миряни в Подворието на Руската Православна Църква. За рейтинга след отварянето на досиетата още няма данни.

При цялата предпазливост и премереност на висшето църковно ръководство БПЦ представлява очевидна пречка за безболезнено прокарване на законодателството, което ни лиши от суверенитет и съвсем последователно ограничава свободата на личността в съответствие с пророкуваното от Свещеното Писание и предречено от Светите Отци на Църквата възцаряване на антихриста и всеобщо гонение срещу християнството и християните. Свещеното Писание и Свещеното Предание естествено не могат да се обхванат в статистики и по тази причина на пророчествата и прозренията някой предпочита да гледа като на детски приказки – нужни за възпитанието, но далеч от обективността на ежедневието. А в свещените текстове ясно се казва кой ще бъде този антихрист – евреин от Дановото коляно, чрез когото сатаната мами вярващите от коравия Божий народ, който хилядолетия е пазел вярата в Единния Бог. Неговата власт над цялото човечество ще бъде духовна, но и политическа, а политическата власт изисква подготовка и „творческа” комбинативност във всяка отделна държава. В устоялата на гражданската война от 46-49 година и спасила се от богоборческия социализъм Гърция не могат да се пробутват номерата, които минават у нас. Ние много по-дълго време и в отсъствие на Църква, богослужеща и проповядваща на националния език, нямахме взаимовръзка с властта. Тя беше за нас нещо чуждо като традиция, език и вяра, но беше и господарска, а пред нея ние бяхме рая, роби. Отчуждението от властта си остана за нас устойчив рефлекс, който позволява на нашите управници да вършат какво си щат, а за всяка своя грешка и недалновидност да наказват народа си, когото са ощетили.

Но този народ си има своите достойнства и в такава ситуация и те в най-голяма степен се състоят в липсата на нездрав национализъм. Българинът смята за също толкова българи арменците и евреите и до голяма степен тази част от турското и ромско малцинство, с което е близък по бит и с което живее на равни начала. Другите, които подкокоросвани от активистите на строителството на тоталната държава й създават постоянно проблеми, пак са си „наши”, докато не се заявят, като един престъпник самопровъзгласил се за „цар”, за „враг на българския народ”.

Нашият народ има и това достойнство: да пази православната си вяра в Бога и когато в отсъствие на Българска Православна Църква чуждоземен владика „сваля от една овца две кожи” и си служи с репресивните органи на османската власт, за да прибира това, което си мисли, че му се дължи.

Тази вяра изтърпя една многодесетилетна схизма – принудително отделяне от Тялото Христово – останалите Православни Църкви, за да си заеме отново мястото в Едната свята и съборна Църква.

Да, ние все още не живеем нормален църковен живот. Енориите не избират своите свещеници, както до средата на миналия век – свещениците днес се назначават. Народът няма как да иска сметка на владиката, той може просто да не ходи на църква. Но вярата на българина остава и понеже Църквата не е обикновена институция, а Богочовешки организъм, понеже Бог ни е Първосвещеник, Който участва в тайнствата, дори да не виждаме или не разбираме това, понеже Божиите Ангели са винаги с верните, които призовават Бога и се покайват за греховете си, Църквата на българина остава и ще остане до последните дни.

На 17 януари т.г. в рамките на един работен ден Комисията по отварянето на досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) обяви агентите сред БПЦ, католическата църква, Главно мюфтийско и няколко протестантски организации. До днес, 31 януари, за досиетата на духовните ръководители на Общността на евреите в България няма оповестяване. Те не присъстват нито в списъка на установените агенти, нито в списъка на неустановените (http://www.comdos.bg/).

Нас естествено няма защо да ни интересува има ли сред тях агенти на ДС или няма. Това си е работа на отношенията вътре в организацията на изповеданието и ще е грубо нарушение на човешките им права да тръгнем да се интересуваме бил ли е някой от равините агент или не. Но такова е становището ни и за обявяването на агентите сред клириците на БПЦ обаче. Наша работа беше като православни да искаме или да не искаме да видим такива досиета, да ги прочетем или да ги изгорим неотваряни, за да не може никой да изнудва владиците чрез тях.

Ето, че се налага обаче да сравним подхода на комисията във връзка с тези две изповедания – Православието и юдаизма. Основание за това е най-малко историческата и богословската връзка между старозаветната църква, от която според нас, православните, произлиза съвременният юдаизъм, от една страна, и Православието, от друга. Ние имаме Своя Спасител, който е евреин по плът, но предците на съвременните юдаисти са тези, които Го разпънаха и пожелаха Кръвта Му да бъде върху тях и децата им (Мат. 27:24,25). От това съотношение не бива, разбира се, да произлиза никаква политическа отговорност, самата мисъл за каквато е неуместна. Но пък можем ли да не свържем неоспоримата за нас истина за идещия антихрист от юдейско потекло, който при възцаряването си ще влезе тържествено във възстановения трети Соломонов храм, чието построяване вече е подготвено технически според медийни съобщения (http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/world/2009-08-03-1.html).

Няма защо да натрапваме своето учение на тези, които му се противят. Нали затова то се нарича още и вяра. Ние вярваме, че това е така и разпознаваме в събитията потвържденията на това, в което вярваме. Но сравнението само се налага. Дори да вземат, че ги оповестят, това никога няма да е станало по едно и също време с отварянето на досиетата на висшия клир на Църквата и другите християнски конфесии и не виждам как можем да се убедим, че това е случайност.

И нека пак да заявим: смятаме за престъпление оповестяването на равинските досиета сред друговерци, защото това дори и в най-малка степен може да предизвика омраза, а там, където е омразата, там не е Бога, в Когото вярваме и Който даде Своя Единороден Син на ужасяващото кръстно страдание и смърт, за да ни спаси!

Но нека да помислим, ако комисията все пак разкрие досие на равин, който е подписал декларация за доносничество и е предавал съплеменниците си и единоверците си, каква ще е реакцията в средите на Общността на евреите в България?

Тя ще бъде никаква пред останалия свят. Той ще си остане техен. Ще се покае в общността си. И те ще го разберат. Ще намерят начин да си обяснят действията му.

Има ли някой, който да не вярва, че ще стане така?

На нашите митрополити досиетата се отвориха и нека гледаме на това като на Божия милост! Тези, които ни водят в държавата на антихриста са сметнали, че няма полза да ги държат с цел изнудване. Излиза, че когато Светият Синод произнесе молитва и Светият Дух започне да ръководи действията им, техните лични недостатъци нямат значение. Решенията са угодни Богу дори и предварителните намерения на един или друг да не се развиват в тази посока.

Така напуснахме през 1998 г. унищожителната за Православието организация Световен съвет на църквите, например! А Румънската Православна Църква, чиито архиереи изповядаха пред народа още в зората на прехода, че са сътрудничили на Секуритате, на които народът прости и църковността просперира, са още в тази организация!

Кой сега ще се отдръпне от Църквата? Този, който не знае защо е там, който само е минал през храма или е присъствал на богослужението случайно.

Но числото на тези хора съвсем не е голямо в сравнение с броя на черкуващите се. Останалите ще страдаме, че нещата се развиха така, но всъщност трябва да се радваме! Господ ни обича! Той ни освобождава от отровните прегръдки на лъжата. Показва ни кой какъв е и ни оставя на собствената ни воля.

Не в човеци вярваме ние, вярваме в Бога! И всеки от нас сам ще отговаря в деня на Съда, без застъпници и адвокати.

ДА ОТВОРИМ ДОСИЕТАТА НА СВЕТИЯ СИНОД, НО ЗА КОГО?

След класическа артилерийска подготовка върху Църквата, дойде време за основен удар срещу Нея. След кампанията с колата на варненския владика и гнусните клевети срещу уважавани духовници, дойде ред на отварянето на досиетата.

Това се чака от месеци. Досиетата са четени от всеки, който е пожелал това - достъпни са според закона.

Замириса на скандал и отново почти няма медия, която да не отделя място на този въпрос. Според бивш редактор на „Демокрация” епископите и митрополитите, които са имали контакти със службите на тоталитарния режим „трябва да отстъпят място на по-достойни”, които да заемат местата им.

И аз съм за отварянето на досиетата! Но не извън Църквата. Искам да знам моят епископ дали е имал нещо общо с репресивния апарат, но не искам този, който не влиза в черква да се гаври с някой, който е бил притискан да подписва показания, който е бил инквизиран, заплашван и чието семейство е било заплашвано, да бъде обругаван от тези, които са отглеждани от ДС или нейния признат ръководител – БКП.

Всички, които чувам да настояват за публично отваряне на досиетата на клира, са без изключение бивши комсомолци, тоест – членове на младежката организация на комунистическата партия която е ръководителя на ДС! Много от тях са били в казарма до 89-та и са полагали военна клетва да служат на същата тази партия! Комунистите и комсомолците, според отдавна обявени документи, са смятани за „контингент” на службите. Не най-надеждния, разбира се, затова и съществува агентурата по конспиративни правила. Тези, които са се опъвали, са влизали в затвора, но колцина са те? Имената им се знаят. Те могат да бъдат изписани на два трамвайни билета. А останалите? Тези, които под една или друга форма са оказали услуга на режима, без да са подписвали декларации? Те са доста голямо число. Не мисля, че може да им се вменява вина, ако са били измамени, че служат на Родината, че предотвратяват тежки престъпления. Каква беше преди десетилетия границата между криминалната престъпност и политическото свободомислие? Много недоловима за мнозинството хора, които мислеха, че социализмът е вечен. Днес за всекиго е много лесно да каже, че е виждал много ясно, че социализмът ще падне. Тогава обаче не беше така...

Но пък тогава се възпитаваше това, което се проявява сега – нецърковен човек да иска тези владици да си ходят, а на мястото им да дойдат „по-достойни”. Кой и как ще избира по-достойните? Ами, че някой от изобличените в последните години агенти на ДС да е напускал политиката? Доган ли, Каракачанов ли? Защо му липсва същия ентусиазъм на журналиста да иска замяната им с по-достойни?

Праведниците в цялата история на човечеството се броят на пръсти. Кой тогава отива в рая? Ами, разкаяните грешници! Между тях има немалко светии – самият апостол Павел, който гони християните и ги предава на мъчения и смърт. Неговото „досие” съдържа сертификат, който му дава право да ги преследва и задържа. А след това му се явява Христос и светията сам е сред преследваните, инквизираните и мъченически загиналите за вярата. Нашият човек обаче ще поиска Павел да бъде махнат от числото на апостолите и заменен с „по-достоен”. А какво да кажем за римския войник, който участва в разпъването на Христос – той също е в лика на светиите, защото точно тогава повярва.

Трябвало обаче да се изпълни буквата на Закона, който е за всички. Добре, но се оказа, че текстът на Закона за вероизповеданията изключва Църквата от числото на „религиозните общности”, защото тя не е „общност”, а „традиционно вероизповедание”. Ама в такъв случай Законът можело да се поправи.

Е, като може да се поправи, защо законодателството да не предвиди затвор за тези, които са вербували с изнудване и инквизиции? Нали такива действия Наказателния кодекс смята за престъпление! Защо законът не предвижда съд да установява дали вербуваният не е жертва и дали получената от него информация е изтръгната или е дадена доброволно. И дали тя е навредила на някого и как.

Православните вярваме, че Бог е промислил дали да позволи ръкоположението на един духовник. Именно ръкоположението, а не административна мярка го поставя пред Светия престол, а това ръкоположение се извършва не административно, а чрез ритуал, който е тайнство.

После: всякаква агентурна дейност, засягаща Църквата, се е състояла вътре в нея, следователно работа е на вярващите да поискат вътре в своите иерархични структури информация за това кой е служил на ДС и кой не е.

А иначе Църквата си има своите правила за изобличение: насаме, пред свидетели и след това – пред цялата Църква. Но не извън Църквата.

И всъщност, защо става дума само за досиетата на агентите на ДС? Защо не става дума за агенти на КГБ, на ЦРУ, на Мосад, на Ватикана? Ама, за тях нямало информация! Ами придобийте я! Поискайте от тези чуждестранни правителства, които настояваха за отварянето на досиетата на ДС да отворят досиетата на техните агенти сред българския управляващ елит, сред бизнеса, медиите, академичните среди, пък след това и сред вероизповеданията! Ама имало разлика между ДС и техните служби! Така ли? Защо по времето, когато ръководената от комунистическата партия Държавна сигурност беше във всички сфери на живота, както често се пише днес, тези чуждестранни правителства смятаха за легитимни и властта и специалните й служби? Не разменяхме ли посланици? Не подписвахме ли договори за двустранно сътрудничество? Държавните глави не правеха ли визити? Или трябва да мислим, че сътрудничеството на чужди специални служби е нещо благочестиво? Освен на руските, разбира се.

Аз не искам да знам дали членовете на равинския съвет и на главно мюфтийство са били в контакт с ДС. Смятам, че това е проблем на изповядващите иудаизъм и ислям. Смятам и че всеки опит да им се вмени на вярващите от тези изповедания, че трябва да отворят пред всички друговерци досиетата на своите духовни ръководители, е недопустимо нарушение на техните права. Те трябва да имат правото сами да решат ще простят ли или ще налагат възприетите от правилниците си санкции.

Ако съществуват сведения, че духовен водач е навредил на тези, които са му имали доверие, то с какво обаче са засегнати правата на атеистите, например!

Техните права биха били засегнати, ако е извършено престъпление по смисъла на гражданското законодателство, тоест по смисъла на Наказателния кодекс, но такъв текст там няма. Следователно става дума за проблем вътре в религиозната общност и е нейна работа как ще го възприеме.

Не е ли наясно българската общественост, че именно Държавна сигурност извърши политическите промени на 10 ноември 89 година? Че ДС създаде опозицията? Че ДС създаде икономическия елит на прехода?

Ясно е. Ето защо може направо да се каже, че ДС сега иска отварянето на досиетата на агентите на ДС сред клириците на Българската Православна Църква!

Ето защо някой си Тренчев, който не може да бъде запомнен с нищо направено за облекчаване на съдбата на изкарващите хляба си не с измами и присвоявания, а с труд, настоява, отново през пости, НАП да влезе в православните храмове!

Само че Църквата не е силна, поради хората в Нея! Тя е сила, защото Бог е Нейният Първосвещеник! Разбирате ли на кого служат в такъв случай враговете Й?

СЛАВА НА БОГА ЗА ПРЕЧИСТВАЩОТО НОВО ГОНЕНИЕ!

И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (Мат 24:14)

Да прославим Бога, братя и сестри, че Църквата Божия е в началото на нови гонения! За няколко дни, в средата на Рождественския пост, в навечерието на празника, за който се готви вселената, Българската Православна Църква е отново в устата на хулители!

Рогатият „княз на тоя свят”, чрез парите на поклонниците на златния телец, завладява средствата за масово осведомяване - вестници, телевизии и електронни издания. Възцаряването на неговия син, антихриста, е неизбежно, знаем от Свещеното Писание. За да стане това обаче, трябва да бъдат завладени сърцата на слабо вярващите и невярващите в Христа Спасителя.

Това човек няма как да види с просто око, ако предварително не знае какво се случва. А това, което пък ясно се вижда от десетина дни, е следното: Захващайки се за автомобила, с който отишъл в църква един митрополит, всички национални „независими” издания за новини – вестници, телевизии и интернет сайтове, многократно развиха темата, че е безсрамие владика от Българската Православна Църква да пътува в скъп автомобил, докато „хората гладуват”. Никой от тях не се захвана да обясни подробно, защо гладуват хората и кой точно е виновен за това, нито някой предложи начин как да се нахранят гладуващите. Защото ще се наложи да се бръкне в джоба на действителните грабители. Те пък може да се окажат свързани с някои медии... Ясно е, че авторите на "сензацията" с колата, в която се возел владиката, нямат никакво право, но това може да ти стане ясно само, ако се спреш и се замислиш. Уловката е обаче, че не ни остава време за мислене. Работата е и в това от екрана или на страниците на вестника да ти се предложи нещо, което някой друг е обмислил вместо тебе и което трябва да сложи точка на разсъждението. Последната истина. Всички сме вече уморени от всякакви твърдения, от всякакви истории. Как да се досетим, че нарочно сме доведени до това състояние – да не различаваме истината от лъжата. А нали това е имал предвид апостол Павел като е написал в посланието: ... Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2:1-12).

В батака от щяло и нещяло във вестници и телевизии няма да се види, че и във Варна и в Гоце Делчев и другаде има прицърковни кухни за бедни, докато държавата още не е върнала поне 70% от заграбените преди 65 години имоти на Църквата! С приходите от тези имоти през годините на социализма е отглеждана тогавашната номенклатура, която от своя страна отгледа сегашната класа на богатите. Или пък да е чувал някой от нас да се е случило репортер да е снимал плевенския митрополит Игнатий, който пътува само с влак и автобус и отстрани ще го помислиш за обикновен свещеник!

Евангелието обаче не ни задължава да имаме вид на големи постници. Православието ни пази да не станем лицемерни, като се показваме със скъсани дрехи, намръщени и занемарени уж от тежестта на големите ни християнски подвизи. Така ни учи Самият наш Божествен Учител Господ Иисус Христос: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец” (Матей 6:17-18).

Да беше само историята с колата, която ползвал митрополит Кирил, да не се вторачваме с този пореден случай на манифестация на лъже-журналистическа лъже-добродетелност. Докато вървяха коментари и уж много мъдри критики срещу епископите на Църквата, тези, които са измислили кампанията срещу християнството, заведоха пред телевизионните камери двама очевидни клеветници да изрекат нечувани гнусотии по време на Рождественския пост. Нямаше защо да се обръща внимание на този случай в предаването на Мартин Карбовски, ако не беше, колкото скверен, толкова и поучителен. Единият от юношите в предказармена възраст се представи като „бакалавър от Семинарията”, макар че това учебно заведение дава само средно образование. Нахакан и дори весел, че излиза в национален ефир, той се зае да разполага гнусни обвинения към духовници, които очевидно не познава, а един от тях, за негова изненада, се оказа починал преди десетина години. Обърквайки инструкцията, която му е дадена преди да влезе в студиото, той обяви софийския викариен епископ за... игумен на Троянския манастир!

Без очевидно въобще да познава духовниците, за които говори, и обстановката, в която твърдеше да ги е виждал, той беше коригиран от водещия, който ясно и отчетливо изобличи някои от твърденията му като „не истина”. Но изведнъж, в края на изстъплението, се оказа, че водещият не е сигурен дали поканените са хората, за които се представят. А те не се подиграват със себе си. Те говорят гнусотии, които очевидно имат за цел да сринат авторитета на Църквата! „Разберете, в църквата всички са такива!” заявяваше току-що изобличеният в лъжа, чиято самоличност дори не е известена на Карбовски. Сигурен съм, че след като това все пак е сторено, на журналиста му е станало ясно, що за бакалавър са му пробутали тези, които са използвали познанството си с него.

Как да повярваме обаче, че е случайност в същия ден сутринта предаването на Българската национална телевизия „Вяра и общество” да посвети целия си брой на предоставената за ползване на варненския витрополит кола, че и на още една сръчно изработена манипулация. В студиото беше поканена една изобличена преди няколко месеца „православна” журналистка, която се оказа функционер на протестантска организация изпълняваща задача да работи с поместните Православни Църква у нас и в Украина. Името и е Златина Каравълчева (http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2011/2011-06-16-bogoslovie-na-gordostta.html). Пред камерите в студиото на БНТ във Варна пък седеше и се включваше от време на време един разколник - низвергнатият бивш свещеник Любомир Попов, когото водещият, доктор по богословие, представи за действащ духовник.

В същото предаване с обиграна манипулация на зрителите се внуши, че пловдивският митрополит Николай, любимецът на „пазарната журналистика” (друг начин да се каже „жълта”) оправдава „ръкоположението” на „архонти”, за които той няколко пъти каза ясно: „Не познавам тези хора!” Тук хватката се състоеше в това, митрополитът да каже, дали е съгласен Църквата да отличава миряни, подкрепили с нещо Църквата в спасителното й дело. Владика Николай беше въвлечен в разяснение, че понятието „архонт” означава „първенец” и след като изрази становище, че по принцип Църквата би могла да въведе такава институция, то веднага в студиото от коментиращите му бе пришито твърдението, че е одобрил извършените вече недопустими и осъдени от Светия Синод лъжеритуали. Горан Благоев е разбрал правилно митрополита. Дори е извел като тема в предаването възможността да се „узакони ръкополагането на архонти”, следователно е наясно, че контекстът на думите на митрополит Николай засяга някакво евентуално бъдещо решение, а не узаконяване на сторените вече скандални архондисвания. Но подкарва тълкуването на думите му като противопоставяне на решението на Светия Синод за отхвърляне на този кощунствен ритуал. Благоев има възможност да монтира заснетия с владика Николай материал, както и да добави текст зад кадър и да коментира в студиото. Така зрителите са готови да разпознаят сюжета, който се превръща в илюстрация на твърдението на Горан Благоев. Иначе, за да се схване манипулацията е необходима голяма концентрация и известен опит в журналистиката (http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/18535/vjara_i_obshtestvo_10_dekemvri_2011).

Събирането на тези две медийни събития в един ден подейства на голямото число вярващи много потискащо. Един уж много православен журналист и богослов подложи на съблазън вярващите, които гледат неговото предаване и то по време на пост. Предтекстът е, че трябва да се казва истината. Манипулацията обаче е свидетелство, че не това е целта. Защо например Благоев не дава думата на посочените в предаването му митрополити да се защитят? Вместо това разпопеният разколник Л. Попов, З. Иванова (Каравълчева) и бивш политик от листата на ДСБ - д-р Николай Михайлов (психиатър и богослов) без някой да може да им отговори наричаха Църквата с какви ли не имена.

Потискащо и предизвикващо съблазънта на трудния за укротяване гняв! Но ето, че хора, които никой не е подозирал, че биха защитили Църквата, изляха възмущението си и то толкова ясно и категорично, че никой не посмя да влезе в полемика с тях. Кеворк Кеворкян чрез страниците на вестник Стандарт каза: „...Всеки случайник, който се е завъртял няколко месеца в политиката, може да кара лимузина и да има още три в двора си, но един владика - не; всеки журналист, който лапа под масата и всички знаят това - може, а владиката - не. Един митрополит и член на Светия синод е нещо далеч повече от министър в светското правителство, но тези чистофайници изобщо не си дават сметка за това. И никога няма да им мине през ума да свалят, примерно, шефката на парламента от лимузината й, макар тя да е купена с пари на данъкоплатците - за разлика от проклетия линкълн, предоставен за ползване на владиката от някакъв бизнесмен. Добре поне, че не видяха в това някаква грандиозна корупция - сякаш владиката е в състояние да уреди на онзи място в рая. Това е преструванковщина и лъжежурналистика... Идете и в най-забутаното българско селце, и там всеки ще ви изреди поне 50 имена на хитреци, маскирали се като политици, които през годините на Грабежа се подвизаваха като башибозук. Но те отдавна са забравени, за тях на репортерите никога не им стига смелост, може би дори тайно им се възхищават. Храбреци пред дребното прегрешение, пъзльовци пред лицето на грабежа. Иначе казано - свирепи овце. Те изобщо не могат да схванат, че църквата е нещо доста по-различно от постните им представи. Келявият им “светски” морал - иначе податлив като пластелин пред всеки временен началник - се озъбва само на беззащитните и оскотели от недоимък църковни служители. Затова вярват и на идиотите цигани, които показа моят приятел Карбовски и които с радост сквернословеха за български духовници...”

(http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-13&article=392322).

Моля за извинение, ако езикът на Кеворкян изглежда остър и директен. В този му вид, той е свидетелство за искрен гняв, предизвикан от непочтеността да нападаш този, който не се защитава и е сигурно, че няма да ти навреди.

Всеки четящ човек е осведомен за решението на европейските масонски организации да поискат представителство в Европейския парламент не за друго, а за да се борят „с влиянието на Църквата”. Това вече не е конспиративна практика и затова няма нужда от „теории на конспирацията”. Това е действителност. И тя се изразява в едновременното нападение от много страни срещу Христовата Църква.

Вече няколко години подред Българската Православна Църква се оказва на първо място в социологическите проучвания за доверие в институциите. Това е истинската причина, чрез която рогатият манипулира тези, които се предават на неговата воля. Неизменно по време на пост, когато вярващите ще се пазят от изкушения, ще дойде тази съблазън.

В разгара на измислените спорове за автомобила на дядо Кирил един скромен възрастен човечец ме попита: „Какво ще кажеш за тази лимузина на дядо Максим?” Той дори не беше разбрал, че става дума за варненския владика. Ето, на това разчитат клеветниците. И да бъдат опровергани, все нещо да остане в обърканата памет.

Някой много сериозно се е уплашил, че Църквата се очиства. Западно и средноевропейска епархия низвергна двама духовници, които имаха най-голяма заслуга за кощунствените ритуали на производството на архонти – архимандрит Климент Бобчев и ставрофорен свещеноиконом Иван Петкин! Русенска епархия свали от поста му предстоятеля на храма „Св. Николай Чудотворец” в дунавския град ставрофорен свещеноиконом Стефан Стефанов, който вече няколко години е съорганизатор на не по-малко кощунственото съмолитствуване с еретици римо-католици и протестанти, което някои се опитват да представят като висока проба пастирство от негова страна... (Виж: http://russeumc.blogspot.com/2011_01_16_archive.html и http://www.obshtestvo.net/content/view/2145/3/)

И злото се засили да отвърне на удара...

Но от тези нападения ние, братя и сестри, имаме голяма полза!

На първо място всички ние, клир и миряни, добиваме представа за оръжията на сатаната, когато Бог ни остави на вярата ни, за да ни изпита докрай. Ето, това ще става: и хора, които сме смятали за верни, ще се втурнат заедно с вдъхновените от лукавия да нападат първоначално духовно, а след това и физически тези, които устояват във вярата си и се уповават на Бога.

На второ място: ако във времена на унищожителна политическа, духовна и икономическа преса клир и миряни са се отделили едни от други, то такова нападение, като сегашното ще укрепи вярата на истински достойните и ще разколебае тези, които Бог е допуснал в клира за наше вразумление. Утре този, който не се е поклонил на звяра и не е приел неговия печат, няма да може нито да купува, нито да продава, както пише в Откровение на св. ап. и ев. Иоан Богослов. Скъпите коли ще ги карат поклонилите се на антихриста, останалите ще вървят пеша, но само там, където имат свободата да го правят...

На края я има тази полза: вредителите твърде много си повярваха, увлякоха се и се разкриха. В заслепението си те отидоха твърде далеч, дотолкова, че нашия морален дълбоко в сърцето си народ, се отврати от това нападение. Вярвам, че не един и двама колебаещи се, са се убедили, че става дума за клевета и са разпознали Христа като Витлеемската звезда на спасението.

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лк.12:32) казва Господ. От какво да се боим освен от това, да не се подлъжем, но който търси Бога, няма как да се подмами. Да се опитваме да преодоляваме немощите си призовавайки Бога на помощ – това е, от което иска да ни отклони духа на злото, който живее в сърцата ни само ако го пуснем там.