В една от най-добре написаните новели на Шекли, „Билет за Транай”, правителството издава лиценз за извършване на грабеж. Това е, както се казваше доскоро, „научна фантастика”. Нашата действителност обаче разбива всякакво въображение. Преди няколко години съвсем сериозно се обсъждаше възможността законово да се легализират престъпните доходи. Работата обаче не беше подхваната професионално. Имаше престъпни доходи, имаше желание на придобиващите ги да ги легализират, но имаше и жертви на престъпността, при това стотици пъти по-многобройни от извършителите на престъпления. Беше някак си неудобно да бъдат помолени ограбените да се съгласят с радост отнетото им с рекет, умишлени банкови фалити, приватизационни бонове и обикновени измами имущество да бъде признато за законно. Това би изобличило цялата уж стихийно наложила се икономическа система на прехода като добре планирана схема за преструктуриране на собствеността.
Съвсем иначе стои въпросът с узаконяването на проституцията! И работата е подхваната далеч по-мащабно! Една национална телевизия излъчва всяка събота документален „сериал”, чието внушение е, че повечето българки доброволно се продават. Филмът естествено не може да докаже, че склонността на българката да проституира има характер на епидемия, нито пък анализира факта, че огромното мнозинство проституиращи са принуждавани да вършат това, че този мръсен занаят е обвързан с други тежки престъпления – отвличане, изнасилване, телесна повреда и убийство.
Тъй като у нас все още е останала някаква частица от морала на православните ни деди, което ясно пролича от провала на шумно рекламирания протежиран от градоначалника „гей-парад”, и тъй като скромното филмче никого не убеждава, ето че на 16 септември в сградата на Софияпрес се проведе дискусия на тема: "Превърна ли се в индустрия проституцията в България. Чувства ли се вече остра необходимост от приемането на закон?".
Какво ще се постигне с узаконяването на този тежък грях, който е обвързан с престъпление, който е престъпление и винаги ще бъде престъпление? Допустимо ли е да се мисли, че у нас постоянно ще има достатъчно развратени жени (и мъже), за да се поддържа „индустрия”, от която „държавата” да събира данъци?
Ние в края на краищата наистина ли сме „традиционно православна държава” или сме просто територия и население, сред което всяко манипулативно твърдение може да мине за научна разработка! Тези номера обикновено минават като се намекне, че „Европа” така прави, че в Европейския съюз така уреждат нещата, че ненормалното желание е гражданско право.
Ето какво се казва в Манифеста на оцелели жертви от проституцията и трафика на хора, който беше разпространен на една друга пресконференция проведена не къде да е, а в Европейския парламент на 17 октомври, 2005 г.: „Проституиращите жени не се събуждат един ден и просто «решават» да бъдат проститутки. Бедността, сексуаленият тормоз, сводниците, които печелят от уязвимостта ни и мъже, които купуват секс са фактори, които ни принуждават да изберем тази дейност. Проституцията е сексуална експлоатация, една от най-лошите форми на неравнопоставеност на жените и нарушаване на човешките права. Много проституиращи жени са тежко наранявани, някои от тях умират, а други са убивани от сводници и клиенти. Физическо насилие, изнасилвания и деградация са често причинявани от сводници, клиенти, полицейски служители и хора, които печелят от проституцията. Състоянието на проституиращите жени се влошава от законите и полицията, които ги третират като престъпници и утайката на обществото. Нашето състояние се влошава допълнително, когато проституцията се узаконява и сводници, клиенти и секс-индустрията получават законова защита. Повечето от жените са принудени да проституират от ранна възраст. Средната възраст на въвличане в проституция в световен мащаб е 13 години...”
Има ли нещо неясно в този изпълнен с истинска болка текст! Има ли човек, който да не знае, че нещата стоят така и у нас, при това с много по-голяма бруталност породена от съзнанието за безнаказаност!
Какво трябва да последва след узаконяването на този осъден от Бога грях? Узаконяване на педофилията? На геронтофилията? На грабежа? На убийството?
Само на човек, който има съзнанието на проституиращ, каквото и да е неговото професионално занимание, или на такъв, който желае законно да се отдава на похотите си, може да дойде наум да легализира проституцията! Ясно е, че за такъв човек православният морал ще е пречка и идващия Страшен съд ще е фикция, на която няма защо да обръща внимание.
Колкото повече безнравстветост, колкото повече разврат, толкова по-малко здрави семейства, по-малко деца, по-малко бъдеще, по-малко България!
Първа публикация: в. "24 часа", септември 2008 г. под друго заглавие.
