събота, 9 юни 2012 г.

ЦЪРКВАТА НЕ ВОЮВА С ВАМПИРИ!


Според учението на Православната Църква образът на „вампира” е резултат от бесовските мечтания на писатели (в по-старо време) или филмопроизводители, чиято единствена цел е печалбата. Когато за първи път известен писател се захванал да дава живот на измисленото същество „вампир”, годината била 1848, по улиците на Париж се биели на барикади, а името на писателя е Александър Дюма-баща. Книгата, в която описвал историята на двама братя от трансилванските Карпати, единият от които бил вампир, се нарича „1001 призрака” и е издавана на български. Тогава ирландецът Брам Стокър бил само на една годинка, но като поотраснал и се изучил в дъблинския „Тринити колидж юнивърсити” бил пленен от модата да се пише за свръхестественото. По негово време в Лондон в някои хотели висял надпис „Забранено за кучета и ирландци”, та желанието му да блесне с вампирска история ще да е имало нещо общо с унижението да е осъден на провинциалност поради произхода си. И ето, че се появил неговият „трансилвански” роман „Дракула”! Кракът му не бил стъпвал на Балканите, та инсталирал пристанището на Варна на самите Карпати, но какво да се прави – съвсем не е единственият. След време негови американски последователи описваха куче-вампир на пристанището в... Пловдив.
И Дюма и Стокър обаче са бледо копие под индиго на шедьоврите в жанра, които са написани между 1829 и 1842 година от съвсем православния Николай Василиевич Гогол. По повестта му „Вий” за семинариста Хома Брут, станал жертва на пребита от него вещица, която призовала за отмъщение злите сили, съветското кино създаде през 1967 година филм със същото име. Изобразителните решения във филма поразително напомнят холивудските чудовища от филмите за Билбо Бегинс. По-интересното е, че у Гогол, който преразказва славяно-карпатския фолклор, вампирите са хора, отдали се на окултизъм, чрез което губят безвъзвратно душата си, а Холивуд внушава на най-широка публика и съвсем специално на младежта, че такива извратени същества едва ли не се раждат сред човеците като „малко по-различни”... Допускам, че не е далече денят, в който някой ще започне да се бори за толерантност към вампирите, както днес за еднополовите бракове.
За Църквата самовъзкръсващи кръвопийци не съществуват. Има ги обсебени от бесове хора, които биха могли да извършат чудовищни престъпления, но Бог ще ги допусне тогава и там, когато и където хората живеят в тежки грехове. Това обаче не е Божия воля, а отдръпване на Бога от хората, чиито сърца са оказали гостоприемство на злото. Там, където Бог се е отдръпнал, идва врагът на човешкото спасение – дяволът. Същият е, който подпалва въображението на  печелещите от ужаси и нагла или манипулативна пропаганда на злото в отношенията между хората. Защо съществува такава пропаганда ли? Защото, щом хората се страхуват един от друг, те не се противопоставят на лъжата и можеш да ги водиш, накъдето си щеш!
А за да се предпазиш от бесовете, е нужно едно – да търсиш Бога чрез участие в Тайнствата на Неговата Църква!

Първа публикация в „24 часа”, 9 юни 2012 г.
Нередактиран вараиант.