петък, 23 декември 2011 г.

ДА ОТВОРИМ ДОСИЕТАТА НА СВЕТИЯ СИНОД, НО ЗА КОГО?

След класическа артилерийска подготовка върху Църквата, дойде време за основен удар срещу Нея. След кампанията с колата на варненския владика и гнусните клевети срещу уважавани духовници, дойде ред на отварянето на досиетата.

Това се чака от месеци. Досиетата са четени от всеки, който е пожелал това - достъпни са според закона.

Замириса на скандал и отново почти няма медия, която да не отделя място на този въпрос. Според бивш редактор на „Демокрация” епископите и митрополитите, които са имали контакти със службите на тоталитарния режим „трябва да отстъпят място на по-достойни”, които да заемат местата им.

И аз съм за отварянето на досиетата! Но не извън Църквата. Искам да знам моят епископ дали е имал нещо общо с репресивния апарат, но не искам този, който не влиза в черква да се гаври с някой, който е бил притискан да подписва показания, който е бил инквизиран, заплашван и чието семейство е било заплашвано, да бъде обругаван от тези, които са отглеждани от ДС или нейния признат ръководител – БКП.

Всички, които чувам да настояват за публично отваряне на досиетата на клира, са без изключение бивши комсомолци, тоест – членове на младежката организация на комунистическата партия която е ръководителя на ДС! Много от тях са били в казарма до 89-та и са полагали военна клетва да служат на същата тази партия! Комунистите и комсомолците, според отдавна обявени документи, са смятани за „контингент” на службите. Не най-надеждния, разбира се, затова и съществува агентурата по конспиративни правила. Тези, които са се опъвали, са влизали в затвора, но колцина са те? Имената им се знаят. Те могат да бъдат изписани на два трамвайни билета. А останалите? Тези, които под една или друга форма са оказали услуга на режима, без да са подписвали декларации? Те са доста голямо число. Не мисля, че може да им се вменява вина, ако са били измамени, че служат на Родината, че предотвратяват тежки престъпления. Каква беше преди десетилетия границата между криминалната престъпност и политическото свободомислие? Много недоловима за мнозинството хора, които мислеха, че социализмът е вечен. Днес за всекиго е много лесно да каже, че е виждал много ясно, че социализмът ще падне. Тогава обаче не беше така...

Но пък тогава се възпитаваше това, което се проявява сега – нецърковен човек да иска тези владици да си ходят, а на мястото им да дойдат „по-достойни”. Кой и как ще избира по-достойните? Ами, че някой от изобличените в последните години агенти на ДС да е напускал политиката? Доган ли, Каракачанов ли? Защо му липсва същия ентусиазъм на журналиста да иска замяната им с по-достойни?

Праведниците в цялата история на човечеството се броят на пръсти. Кой тогава отива в рая? Ами, разкаяните грешници! Между тях има немалко светии – самият апостол Павел, който гони християните и ги предава на мъчения и смърт. Неговото „досие” съдържа сертификат, който му дава право да ги преследва и задържа. А след това му се явява Христос и светията сам е сред преследваните, инквизираните и мъченически загиналите за вярата. Нашият човек обаче ще поиска Павел да бъде махнат от числото на апостолите и заменен с „по-достоен”. А какво да кажем за римския войник, който участва в разпъването на Христос – той също е в лика на светиите, защото точно тогава повярва.

Трябвало обаче да се изпълни буквата на Закона, който е за всички. Добре, но се оказа, че текстът на Закона за вероизповеданията изключва Църквата от числото на „религиозните общности”, защото тя не е „общност”, а „традиционно вероизповедание”. Ама в такъв случай Законът можело да се поправи.

Е, като може да се поправи, защо законодателството да не предвиди затвор за тези, които са вербували с изнудване и инквизиции? Нали такива действия Наказателния кодекс смята за престъпление! Защо законът не предвижда съд да установява дали вербуваният не е жертва и дали получената от него информация е изтръгната или е дадена доброволно. И дали тя е навредила на някого и как.

Православните вярваме, че Бог е промислил дали да позволи ръкоположението на един духовник. Именно ръкоположението, а не административна мярка го поставя пред Светия престол, а това ръкоположение се извършва не административно, а чрез ритуал, който е тайнство.

После: всякаква агентурна дейност, засягаща Църквата, се е състояла вътре в нея, следователно работа е на вярващите да поискат вътре в своите иерархични структури информация за това кой е служил на ДС и кой не е.

А иначе Църквата си има своите правила за изобличение: насаме, пред свидетели и след това – пред цялата Църква. Но не извън Църквата.

И всъщност, защо става дума само за досиетата на агентите на ДС? Защо не става дума за агенти на КГБ, на ЦРУ, на Мосад, на Ватикана? Ама, за тях нямало информация! Ами придобийте я! Поискайте от тези чуждестранни правителства, които настояваха за отварянето на досиетата на ДС да отворят досиетата на техните агенти сред българския управляващ елит, сред бизнеса, медиите, академичните среди, пък след това и сред вероизповеданията! Ама имало разлика между ДС и техните служби! Така ли? Защо по времето, когато ръководената от комунистическата партия Държавна сигурност беше във всички сфери на живота, както често се пише днес, тези чуждестранни правителства смятаха за легитимни и властта и специалните й служби? Не разменяхме ли посланици? Не подписвахме ли договори за двустранно сътрудничество? Държавните глави не правеха ли визити? Или трябва да мислим, че сътрудничеството на чужди специални служби е нещо благочестиво? Освен на руските, разбира се.

Аз не искам да знам дали членовете на равинския съвет и на главно мюфтийство са били в контакт с ДС. Смятам, че това е проблем на изповядващите иудаизъм и ислям. Смятам и че всеки опит да им се вмени на вярващите от тези изповедания, че трябва да отворят пред всички друговерци досиетата на своите духовни ръководители, е недопустимо нарушение на техните права. Те трябва да имат правото сами да решат ще простят ли или ще налагат възприетите от правилниците си санкции.

Ако съществуват сведения, че духовен водач е навредил на тези, които са му имали доверие, то с какво обаче са засегнати правата на атеистите, например!

Техните права биха били засегнати, ако е извършено престъпление по смисъла на гражданското законодателство, тоест по смисъла на Наказателния кодекс, но такъв текст там няма. Следователно става дума за проблем вътре в религиозната общност и е нейна работа как ще го възприеме.

Не е ли наясно българската общественост, че именно Държавна сигурност извърши политическите промени на 10 ноември 89 година? Че ДС създаде опозицията? Че ДС създаде икономическия елит на прехода?

Ясно е. Ето защо може направо да се каже, че ДС сега иска отварянето на досиетата на агентите на ДС сред клириците на Българската Православна Църква!

Ето защо някой си Тренчев, който не може да бъде запомнен с нищо направено за облекчаване на съдбата на изкарващите хляба си не с измами и присвоявания, а с труд, настоява, отново през пости, НАП да влезе в православните храмове!

Само че Църквата не е силна, поради хората в Нея! Тя е сила, защото Бог е Нейният Първосвещеник! Разбирате ли на кого служат в такъв случай враговете Й?

петък, 16 декември 2011 г.

СЛАВА НА БОГА ЗА ПРЕЧИСТВАЩОТО НОВО ГОНЕНИЕ!


И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цялата вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (Мат 24:14)

Да прославим Бога, братя и сестри, че Църквата Божия е в началото на нови гонения! За няколко дни, в средата на Рождественския пост, в навечерието на празника, за който се готви вселената, Българската Православна Църква е отново в устата на хулители!

Рогатият „княз на тоя свят”, чрез парите на поклонниците на златния телец, завладява средствата за масово осведомяване - вестници, телевизии и електронни издания. Възцаряването на неговия син, антихриста, е неизбежно, знаем от Свещеното Писание. За да стане това обаче, трябва да бъдат завладени сърцата на слабо вярващите и невярващите в Христа Спасителя.

Това човек няма как да види с просто око, ако предварително не знае какво се случва. А това, което пък ясно се вижда от десетина дни, е следното: Захващайки се за автомобила, с който отишъл в църква един митрополит, всички национални „независими” издания за новини – вестници, телевизии и интернет сайтове, многократно развиха темата, че е безсрамие владика от Българската Православна Църква да пътува в скъп автомобил, докато „хората гладуват”. Никой от тях не се захвана да обясни подробно, защо гладуват хората и кой точно е виновен за това, нито някой предложи начин как да се нахранят гладуващите. Защото ще се наложи да се бръкне в джоба на действителните грабители. Те пък може да се окажат свързани с някои медии... Ясно е, че авторите на "сензацията" с колата, в която се возел владиката, нямат никакво право, но това може да ти стане ясно само, ако се спреш и се замислиш. Уловката е обаче, че не ни остава време за мислене. Работата е и в това от екрана или на страниците на вестника да ти се предложи нещо, което някой друг е обмислил вместо тебе и което трябва да сложи точка на разсъждението. Последната истина. Всички сме вече уморени от всякакви твърдения, от всякакви истории. Как да се досетим, че нарочно сме доведени до това състояние – да не различаваме истината от лъжата. А нали това е имал предвид апостол Павел като е написал в посланието: ... Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2:1-12).

В батака от щяло и нещяло във вестници и телевизии няма да се види, че и във Варна и в Гоце Делчев и другаде има прицърковни кухни за бедни, докато държавата още не е върнала поне 70% от заграбените преди 65 години имоти на Църквата! С приходите от тези имоти през годините на социализма е отглеждана тогавашната номенклатура, която от своя страна отгледа сегашната класа на богатите. Или пък да е чувал някой от нас да се е случило репортер да е снимал плевенския митрополит Игнатий, който пътува само с влак и автобус и отстрани ще го помислиш за обикновен свещеник!

Евангелието обаче не ни задължава да имаме вид на големи постници. Православието ни пази да не станем лицемерни, като се показваме със скъсани дрехи, намръщени и занемарени уж от тежестта на големите ни християнски подвизи. Така ни учи Самият наш Божествен Учител Господ Иисус Христос: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец” (Матей 6:17-18).

Да беше само историята с колата, която ползвал митрополит Кирил, да не се вторачваме с този пореден случай на манифестация на лъже-журналистическа лъже-добродетелност. Докато вървяха коментари и уж много мъдри критики срещу епископите на Църквата, тези, които са измислили кампанията срещу християнството, заведоха пред телевизионните камери двама очевидни клеветници да изрекат нечувани гнусотии по време на Рождественския пост. Нямаше защо да се обръща внимание на този случай в предаването на Мартин Карбовски, ако не беше, колкото скверен, толкова и поучителен. Единият от юношите в предказармена възраст се представи като „бакалавър от Семинарията”, макар че това учебно заведение дава само средно образование. Нахакан и дори весел, че излиза в национален ефир, той се зае да разполага гнусни обвинения към духовници, които очевидно не познава, а един от тях, за негова изненада, се оказа починал преди десетина години. Обърквайки инструкцията, която му е дадена преди да влезе в студиото, той обяви софийския викариен епископ за... игумен на Троянския манастир!

Без очевидно въобще да познава духовниците, за които говори, и обстановката, в която твърдеше да ги е виждал, той беше коригиран от водещия, който ясно и отчетливо изобличи някои от твърденията му като „не истина”. Но изведнъж, в края на изстъплението, се оказа, че водещият не е сигурен дали поканените са хората, за които се представят. А те не се подиграват със себе си. Те говорят гнусотии, които очевидно имат за цел да сринат авторитета на Църквата! „Разберете, в църквата всички са такива!” заявяваше току-що изобличеният в лъжа, чиято самоличност дори не е известена на Карбовски. Сигурен съм, че след като това все пак е сторено, на журналиста му е станало ясно, що за бакалавър са му пробутали тези, които са използвали познанството си с него.

Как да повярваме обаче, че е случайност в същия ден сутринта предаването на Българската национална телевизия „Вяра и общество” да посвети целия си брой на предоставената за ползване на варненския витрополит кола, че и на още една сръчно изработена манипулация. В студиото беше поканена една изобличена преди няколко месеца „православна” журналистка, която се оказа функционер на протестантска организация изпълняваща задача да работи с поместните Православни Църква у нас и в Украина. Името и е Златина Каравълчева (http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2011/2011-06-16-bogoslovie-na-gordostta.html). Пред камерите в студиото на БНТ във Варна пък седеше и се включваше от време на време един разколник - низвергнатият бивш свещеник Любомир Попов, когото водещият, доктор по богословие, представи за действащ духовник.

В същото предаване с обиграна манипулация на зрителите се внуши, че пловдивският митрополит Николай, любимецът на „пазарната журналистика” (друг начин да се каже „жълта”) оправдава „ръкоположението” на „архонти”, за които той няколко пъти каза ясно: „Не познавам тези хора!” Тук хватката се състоеше в това, митрополитът да каже, дали е съгласен Църквата да отличава миряни, подкрепили с нещо Църквата в спасителното й дело. Владика Николай беше въвлечен в разяснение, че понятието „архонт” означава „първенец” и след като изрази становище, че по принцип Църквата би могла да въведе такава институция, то веднага в студиото от коментиращите му бе пришито твърдението, че е одобрил извършените вече недопустими и осъдени от Светия Синод лъжеритуали. Горан Благоев е разбрал правилно митрополита. Дори е извел като тема в предаването възможността да се „узакони ръкополагането на архонти”, следователно е наясно, че контекстът на думите на митрополит Николай засяга някакво евентуално бъдещо решение, а не узаконяване на сторените вече скандални архондисвания. Но подкарва тълкуването на думите му като противопоставяне на решението на Светия Синод за отхвърляне на този кощунствен ритуал. Благоев има възможност да монтира заснетия с владика Николай материал, както и да добави текст зад кадър и да коментира в студиото. Така зрителите са готови да разпознаят сюжета, който се превръща в илюстрация на твърдението на Горан Благоев. Иначе, за да се схване манипулацията е необходима голяма концентрация и известен опит в журналистиката (http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/18535/vjara_i_obshtestvo_10_dekemvri_2011).

Събирането на тези две медийни събития в един ден подейства на голямото число вярващи много потискащо. Един уж много православен журналист и богослов подложи на съблазън вярващите, които гледат неговото предаване и то по време на пост. Предтекстът е, че трябва да се казва истината. Манипулацията обаче е свидетелство, че не това е целта. Защо например Благоев не дава думата на посочените в предаването му митрополити да се защитят? Вместо това разпопеният разколник Л. Попов, З. Иванова (Каравълчева) и бивш политик от листата на ДСБ - д-р Николай Михайлов (психиатър и богослов) без някой да може да им отговори наричаха Църквата с какви ли не имена.

Потискащо и предизвикващо съблазънта на трудния за укротяване гняв! Но ето, че хора, които никой не е подозирал, че биха защитили Църквата, изляха възмущението си и то толкова ясно и категорично, че никой не посмя да влезе в полемика с тях. Кеворк Кеворкян чрез страниците на вестник Стандарт каза: „...Всеки случайник, който се е завъртял няколко месеца в политиката, може да кара лимузина и да има още три в двора си, но един владика - не; всеки журналист, който лапа под масата и всички знаят това - може, а владиката - не. Един митрополит и член на Светия синод е нещо далеч повече от министър в светското правителство, но тези чистофайници изобщо не си дават сметка за това. И никога няма да им мине през ума да свалят, примерно, шефката на парламента от лимузината й, макар тя да е купена с пари на данъкоплатците - за разлика от проклетия линкълн, предоставен за ползване на владиката от някакъв бизнесмен. Добре поне, че не видяха в това някаква грандиозна корупция - сякаш владиката е в състояние да уреди на онзи място в рая. Това е преструванковщина и лъжежурналистика... Идете и в най-забутаното българско селце, и там всеки ще ви изреди поне 50 имена на хитреци, маскирали се като политици, които през годините на Грабежа се подвизаваха като башибозук. Но те отдавна са забравени, за тях на репортерите никога не им стига смелост, може би дори тайно им се възхищават. Храбреци пред дребното прегрешение, пъзльовци пред лицето на грабежа. Иначе казано - свирепи овце. Те изобщо не могат да схванат, че църквата е нещо доста по-различно от постните им представи. Келявият им “светски” морал - иначе податлив като пластелин пред всеки временен началник - се озъбва само на беззащитните и оскотели от недоимък църковни служители. Затова вярват и на идиотите цигани, които показа моят приятел Карбовски и които с радост сквернословеха за български духовници...”

(http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-13&article=392322).

Моля за извинение, ако езикът на Кеворкян изглежда остър и директен. В този му вид, той е свидетелство за искрен гняв, предизвикан от непочтеността да нападаш този, който не се защитава и е сигурно, че няма да ти навреди.

Всеки четящ човек е осведомен за решението на европейските масонски организации да поискат представителство в Европейския парламент не за друго, а за да се борят „с влиянието на Църквата”. Това вече не е конспиративна практика и затова няма нужда от „теории на конспирацията”. Това е действителност. И тя се изразява в едновременното нападение от много страни срещу Христовата Църква.

Вече няколко години подред Българската Православна Църква се оказва на първо място в социологическите проучвания за доверие в институциите. Това е истинската причина, чрез която рогатият манипулира тези, които се предават на неговата воля. Неизменно по време на пост, когато вярващите ще се пазят от изкушения, ще дойде тази съблазън.

В разгара на измислените спорове за автомобила на дядо Кирил един скромен възрастен човечец ме попита: „Какво ще кажеш за тази лимузина на дядо Максим?” Той дори не беше разбрал, че става дума за варненския владика. Ето, на това разчитат клеветниците. И да бъдат опровергани, все нещо да остане в обърканата памет.

Някой много сериозно се е уплашил, че Църквата се очиства. Западно и средноевропейска епархия низвергна двама духовници, които имаха най-голяма заслуга за кощунствените ритуали на производството на архонти – архимандрит Климент Бобчев и ставрофорен свещеноиконом Иван Петкин! Русенска епархия свали от поста му предстоятеля на храма „Св. Николай Чудотворец” в дунавския град ставрофорен свещеноиконом Стефан Стефанов, който вече няколко години е съорганизатор на не по-малко кощунственото съмолитствуване с еретици римо-католици и протестанти, което някои се опитват да представят като висока проба пастирство от негова страна... (Виж: http://russeumc.blogspot.com/2011_01_16_archive.html и http://www.obshtestvo.net/content/view/2145/3/)

И злото се засили да отвърне на удара...

Но от тези нападения ние, братя и сестри, имаме голяма полза!

На първо място всички ние, клир и миряни, добиваме представа за оръжията на сатаната, когато Бог ни остави на вярата ни, за да ни изпита докрай. Ето, това ще става: и хора, които сме смятали за верни, ще се втурнат заедно с вдъхновените от лукавия да нападат първоначално духовно, а след това и физически тези, които устояват във вярата си и се уповават на Бога.

На второ място: ако във времена на унищожителна политическа, духовна и икономическа преса клир и миряни са се отделили едни от други, то такова нападение, като сегашното ще укрепи вярата на истински достойните и ще разколебае тези, които Бог е допуснал в клира за наше вразумление. Утре този, който не се е поклонил на звяра и не е приел неговия печат, няма да може нито да купува, нито да продава, както пише в Откровение на св. ап. и ев. Иоан Богослов. Скъпите коли ще ги карат поклонилите се на антихриста, останалите ще вървят пеша, но само там, където имат свободата да го правят...

На края я има тази полза: вредителите твърде много си повярваха, увлякоха се и се разкриха. В заслепението си те отидоха твърде далеч, дотолкова, че нашия морален дълбоко в сърцето си народ, се отврати от това нападение. Вярвам, че не един и двама колебаещи се, са се убедили, че става дума за клевета и са разпознали Христа като Витлеемската звезда на спасението.

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лк.12:32) казва Господ. От какво да се боим освен от това, да не се подлъжем, но който търси Бога, няма как да се подмами. Да се опитваме да преодоляваме немощите си призовавайки Бога на помощ – това е, от което иска да ни отклони духа на злото, който живее в сърцата ни само ако го пуснем там.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В РОМИТЕ, А В ТОЛЕРИРАНЕТО НА ПРЕСТЪПНОСТТА

За Православието един етнос не може да има предимство пред друг. Всички вярващи сме народ Божи. "Няма вече иудеин, ни елин; ... всички вие едно сте в Христа Иисуса" пише св. ап. Павел (Гал. 3:28).

Престъпниците роми са толкова отговорни, колкото и българите престъпници. Друг е въпросът дали страната не се управлява от хора, които уреждат предимно себе си и виждат бъдещето само един мандат време напред.

Има роми, които са морални, жертвоготовни и трудолюбиви. Има и роми, които продават децата си и се занимават с кражби, проституция и наркотици, изповядват дори "цигански расизъм". Точно с тези роми трябва да се занимава властта, но не го прави и всеки знае защо. Това е политически лост, който с лекота може да подкара гетата да гласуват за този или онзи. После този или онзи прекратява преписките срещу "Цар" Киро.

Ловчанският митрополит Гавриил ясно и точно изрази своето мнение по казуса "Катуница": "Църквата не вижда вина и отговорност у етноси. В същото време всеки, който върши беззаконие, сам трябва да си понесе отговорността!"

В този дух е и "Посланието" на Светия синод от 29 септември до православните християни. Престъпникът е престъпник, бил той българин, ром или турчин.

Размириците не са правосъдие. От отпушването на страстта на хаотичното отмъщение основната полза е за оня с рогата и опашката. Така постепенно ще стигнем до омраза срещу властта, вместо да си я поправим. И вместо справедливост ще пожънем анархия. Затова Писанието казва: "Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане." (Рим. 13:1-3).

Да молим Бога и да просвещаваме хората - на това учи Църквата.

И нека не забравяме, че както водени от Христовата Църква спасихме някога нашите евреи, така спасихме и българските цигани. В други държави по заповед на Хитлер те поеха към газовите камери веднага след евреите.

Ако престанем да виждаме у другородеца наш ближен, значи вече не сме християни - на това също учи Православната Църква!

„24 часа”

петък, 5 август 2011 г.

МОЖЕ ЛИ РЕЛИГИЯТА ДА Е БЕЗПОЛЕЗНА ЗА ЧОВЕКА?

(На снимката - монах Викентий)

На 4 август в София се състоя една добре подготвена и внимателно отразена среща на „религиозни лидери от 10 страни”, както се формулира това от една влиятелна телевизия. Присъстваха, както се отбеляза, равинът на Тел Авив, мюфтията на Истанбул, представители на някои поместни Православни Църкви, като беше представена и нашата Българска Православна Църква. Срещата постигна подписването на декларация, в която се изяснява, че участниците, „представители на християнството, юдаизма и исляма” са общували помежду си „в открит и добронамерен диалог за вярата в Бога и за ролята на религията в полза на човека”. В декларацията още се посочва, че присъстващите „духовници и религиозни лидери единодушно са се обединили около общата отговорност на различните религии за добруването на хората” и т.н и т.н.

„Бог и човек са в центъра на всички религии”, се казва още в декларацията и след това изречение подписалите заедно отправят „своя призив към всички хора по света за толерантност, взаимно разбиране, уважение и мир”.

Тази проява, домакинството на която вестници и телевизии приписват на Негово Светейшество Българският патриарх Максим, който така и не откри форума с вписаното в програмата приветствие, е всъщност организирана от някаква неизвестна до този момент организация, чието име се изписва на кирилица, но се произнася така: "Бългериан Файналтач Кънсалтинг". Името вероятно трябва да се превежда като „консултация за това как в България да направите последния си удар”. Ако някой, който знае английски докаже, че не съм прав, ще си върна дипломата за основно образование... Работата обаче съвсем не е в името на някаква консултантска фирма, която е получила пари да ги харчи в Шератон. Работата е в това, че някой пак ни преподава как нашата религия – Православието да бъде в полза на човека! Защото срещата не се осъществява нито в Тел Авив, нито в Истамбул, ами тук – в столицата на нашата „традиционно православна страна”. Дотук идват представители на други вероизповедания, каквито си имаме регистрирани и у нас, като очевидно те смятат, че имат повече опит в това как да бъдат полезни на човека! И наши клирици се подвеждат да им слушат поученията и да им подписват декларацията!

Тук ще ме простите, но се сещам за онези „декларации” за сътрудничество на бившата ДС, за които наскоро стана дума във връзка с досието на един директор на вероизповеданията у нас.

Под днешната декларация са сложили подписите си клирици от Църквата, която спаси българските евреи, ако гостите на конференцията нямат нищо против! Те, католици и мюсюлмани, направиха ли го там, където имаше германски войски през Втората световна? Защо тогава ни учат как да сме „полезни за човека”!

Каква по-голяма полза от това, човекът да спаси душата си! А православната вяра или религия (lat., от religio – връзка на човека с Бога) има само и единствено тази задача! Православната вяра изключва друг начин за спасение на душата и вечен живот от изповядване на учението на Православната Църква, което ни е завещано от Бога.

Православни духовници се подписват под документ, в който се твърди, че „Бог и човек са в центъра на всички религии”! В какъв смисъл Бог и ние, човеците, сме в центъра на всички религии? Ние сме тук, в себе си, в душите и телата си и не сме в центъра на нашата религия. В центъра е този, към Когото се стремим, с Когото трябва да установим отново разкъсаната от греха връзка!

Да, има „религии” в центъра на които е „човекът”. Такава религия е будизмът (странно, къде беше Далай лама по време на конференцията?).

Какво общо има обаче Православието с това учение!

„Раят е в България!” – пише столичен вестник, като обяснява какво има предвид, - „106 религии живеят мирно у нас”...

Да, това е политическият мир, който нашият православен народ поддържа поради дълговременна си памет за жестоките зверства на друговерци, за които нито на тази конференция, нито някъде другаде или по друго време някой потомък на зверопобните убийци е поискал прошка. С поведението си, с мисленето си и с чувствата си нашият народ е показал, че може да прощава и прощава, но дали у носителите на историческата вина някога се е появявало покаяние? На българска земя има паметници на терористите взривили влак и убили жени и деца, на чуждоземните пилоти избили около 5000 наши сънародници. Ето я истинската толерантност! Но тя за истинските организатори не е достатъчна. Трябва да поставим в центъра на нашата православна вяра „човека”, както някога в истинската райска градина това направи сатаната, обещавайки му, че като престъпи Божията заповед, ще стане „като бог”.

В разстояние на няколко месеца у нас се режисираха несръчно няколко прояви на „нетолерантност”, дело на политически движения, които имат или обявена връзка с бившата ДС или с масонството (в архонтския му вид). Сега трябва да е ясно, че целта на активните мероприятия е била тази – да убедят българската общественост в нуждата да изтърпи такава среща. Организаторите дотолкова са се опили от въображаемия си успех, че виждат в срещата осъществен следващия етап от мероприятието – „обединение на религиите” (по материали от централния печат) и вероятно виждат себе си отново сред номинираните за изпълнителни продуценти...

Може ли единственото и истинско „Право славене на Бога”, Православието, което изповядва вяра в Триединния Бог, да се обединява с тези, които не признават Иисус Христос за Бог? Или пък с бившите православни, които си доизмислят откъде изхожда Третото Лице на Бога (прости ми, Господи!)!

Лидерът на една от еврейските организации в България ясно и обективно извлече от родовата си памет едно точно определение на ситуацията с „религиозната толерантност” у нас: „България е благословена в това отношение – каза той за същия вестник. - На битово равнище никой не се интересува от вярата на другия. Винаги хората тук са живели и работили заедно. И е доста трудно различни политически авантюристи да ги противопоставят и на религиозна основа.”

Опитите на „авантюристите” вероятно ще продължават, за да се изпълни Писанието в своята последна част, когато народите ще се поклонят на антихриста за своя погибел, за окончателно отхвърляне на единствено полезното за душата – нейното спасение за вечен живот.

Настина, трудно ще се намери по-търпелив и по-толерантен народ от нашия. Това се потвърди и от нечаканото изказване в края на „брифинга за журналистите”, който трябваше да е вероятно по план апотеоз на тази първа стъпка към „обединението на религиите”. Монахът от светогорската света обител „Свети Георги-Зограф” отец Викентий смути присъстващите с краткия разказ за убийството на родния си брат, православен свещеник, през 1994 г., насред българско мюсюлманско селище, за което правосъдното възмездие е една година условна присъда за извършителя (http://legalworld.bg/show.php?storyid=11349)...

Сам смутен от тежестта на форума, монах Викентий прочете написаните по същия повод думи на покойния писател Николай Хайтов, известен с дългогодишното си приятелство с родопски християни и мюсюлмани:

„Само преди няколко дни един полицай в родопското село Сърница (българин мохамеданин) застрелва християнски свещеник публично, посред бял ден. Представете си какво би станало, ако български полицай застреля при същите обстоятелства един ходжа. Щеше да гръмне цяла България, целият не само ислямски свят. Но и селото вероятно щеше да се надигне да пречука разгащения полицай.”(вестник „Труд”, април 1994 г.)

Въпроси към монаха нямаше...

четвъртък, 9 юни 2011 г.

„БОГОСЛОВИЕ” НА ГОРДОСТТА

Признавам, че пиша това с тягостно чувство. То се поражда от съзнанието, че в Църквата ежедневно прииждат новоповярвали братя и сестри, които очакват заварените от тях да са чисти в мислите и действията си хора, а духовниците – да отгатват прозорливо най-тънките им душевни трептения и да откликват на тях... Когато новообърнатите започнат да съпреживяват тайнствата, те откриват около себе си хора със същите проблеми, падания и изправяния, постепенно се научават да понасят немощите на братята и сестрите в Христа, и най-важното – да прощават... Какво обаче става с тях, ако попаднат първоначално при така наречените „клубни богослови”, които от „висотата” на някой форум в интернет се изказват, без да имат и най-малко право на това, срещу тази или онази установеност в Църквата, срещу езика на богослужението, срещу необходимостта душата да се очиства чрез Покаяние принесено с Изповед преди Причащение?... Става нещо грозно. Недоизпитали блаженството от единството в Христа, те се научават да дават акъл на тези, от които сами трябва да се поучават - духовниците. Осъждат една или друга канонична уредба и най-лошото – научават се да упрекват самата Църква в лицето на Светия Синод, поставят се над Православието в ролята на негови коректори, без да си дават сметка, че така вече създават една нова среда, която ще заварят от своя страна идващите след тях новоозарени от дара на православната вяра!
За всичко това може просто мълчаливо да се страда, да се опитва човек да преодолява смущението, да се моли за обсебените от гордостта „клубни богослови”, но едно събитие произведено в Страстната седмица – на Велика сряда, непросредствено преди Пасха, ме убеди, че това явление съвсем не е ендемично, че не е самородно и възникнало от самосебе си, а е привнесено и култивирано от една неправославна среда, служи си умело с гордостта и самомнението на отделни личности в изпълнение на една цел. Нека преди да я назова, да припомня в тяхната последователност събитията, които предизвикват тези редове:
- На 20 април 2011 г. в уеб-портала „Двери на Православието” се появява новината, подписана от Анна Маринова, че хорът на столичен храм „Св. св. Кирил и Методий” е взел участие в мероприятие организирано от опасната секта Анастасия. В същия материал се посочва, че „към въпросния софийски храм работи широко рекламираният Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий'”. Тази забележка изгражда внушение, че ръководителят на църковния хор, г-жа Боряна Найденова, е била длъжна да е наясно, че зад някой от организаторите на литературното четене, се крие секта, понеже при храма работи център за проучване на сектите.
- На 30 април 2011 г. – събота, г-жа Боряна Найденова публикува Опровержение, в което заявява, че е присъствала на литературното четене, като частно лице, тъй като неин близък е представял там своя книга, без да предполага участието на сектата Анастасия. Г-жа Найденова прави аналогия с дейността на консултанта на портала „Двери”, проф. Иван Желев Димитров, който присъства често на мероприятия, в които взимат участие християнски деноминации, които Православието възприема като секти. Опровержението не е публикувано в сайта "Двери", където г-жа Найденова го е пратила дни по-рано, а в сайта на БПЦ – Българска Патриаршия, където текстът е пратен, също, както и в други медии.
- На 1 май 2011 г. в сайта „Двери” се появяват три дописки под заглавия: По повод едно непоискано "право на отговор" или "когато гръм удари, как ехото НЕ заглъхва", „ Кой командва синодалния сайт?” и „Сливенският митрополит Йоаникий се разграничи от публикация в синодния сайт” подписани съответно от Златина Иванова, Иван Димитров и „Двери.бг”. В материалите отново се настоява, че е непростимо г-жа Боряна Найденова да не знае, че сектата Анастасия е организатор на проявата, в която тя е взела участие, и няколко пъти се отправя обвинение, че тя лъже, когато заявява, че е пратила своето Опровержение на сайта „Двери”.
Скандалното „разкритие” на „Двери” се препубликува от повече от 70 български новинарски сайта, сред които на първо място тези, които не пропускат скандал, в който да се споменава Българската Православна Църква. В почти всички случаи в заглавието и първите изречения е изведено твърдението, че хорът на православен храм пее на мероприятие на сектата Анастасия!
Тъй като в дописките в портала „Двери” многократно се споменава храмът „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, приютил вече няколко школи и разнообразни курсове, както и свой Енорийски издателски център, в който работя, лично се почувствах засегнат и потърсих г-жа Боряна Найденова. Исках сам да разбера как стоят нещата. От нея научих, че никъде в проявата, в която тя е участвала, не е споменавано името на сектата Анастасия като организатор или участник в събитието, нито пък там е присъствал „хорът на храм „Св. св. Кирил и Методий”, както твърдят авторите на „Двери” – Анна Маринова, проф. Иван Желев Димитров и Златина Иванова (Каравълчева). Просто г-жа Найденова отишла на представяне на книга на втория мъж на майка си, където завела „дъщеря си (певица), сина си (китарист), племенницата си (певица), нейна приятелка (виолистка ) и трима хорови певци, запълващи нужните за изпълненията гласове”. По тази причина тя пише опровержението, което изпраща на „Двери”. Те не го публикуват и тъй като това недоразумение добива размерите на скандал, в който се намесва името на Църквата, то тя изпраща своето обяснение по случая на електронния адрес на сайта на Българската Патриаршия, откъдето то се препубликува в сайтовете на храмовете „Св. Неделя” и „Св. св. Кирил и Методий”.
Всичко изброено дотук за страничния наблюдател е низ от действия и приказки на лица, чиито имена може би не са известни на читателите на онези над 70 новинарски сайта, които са огласили клеветата, че, видите ли, Църквата си общува със сектите, та чак им озвучава сектантските мероприятия. От това, кой на кого какво казал и какво написал, може и нищо да не се разбере - като в махленска клюкарница. Но ако в съзнанието на наблюдателя остане неизобличеното твърдение, че диригентът на църковния хор лъже за нещо си, всичко останало излиза нещо като истина.
Всеки, който се интересува от живота на Православната Църква, е забелязал, че съществуват хора, които, така да се каже, се занимават „професионално” с оклеветяване на БПЦ. За тях изваждането на тежката артилерия - цели три материала - по великденските празници срещу православен храм и църковни служители, е необясним подарък! Хора от православните среди им вършат работата!
След тежките обвинения срещу нея, че лъже, че е пращала опровержение, както и срещу сайта на БПЦ и другите сайтове, с неудобство и за притеснение на г-жа Найденова настоях да видя доказателство, че тя действително е пратила своето опровержение на „Двери” преди да го предаде за публикуване в патриаршеския сайт.
Аз имам доверие на г-жа Найденова, но поради човешка немощ допуснах, че е възможно тя да се лъже, че е пращала опровержение... Затова предложих да отидем при нотариус, пред когото да се отвори пощата, от която тя е пратила своя отговор по право. Това нотариусът, към когото се обърнахме, извърши с добросъвестна точност, след което изготви констативен протокол удостоверяващ, че на редакторската електронна поща на сайта „Двери” опровержението е изпратено повече от едно денонощие преди да се предложи на официалния сайт на БПЦ и повече от две денонощия преди да се появят с гръм и трясък дописките, че тя лъже, че го е пратила! В пощата й, както също така добросъвестно установи нотариусът, липсват съобщения, от които да се разбира, че съобщението не е пристигнало до получателя си.
За всеки случай г-жа Найденова пише до управлението на американския сървър, където е регистрирана пощата й. Грешка няма – тя е пратила опровержението. „Двери” не са го пуснали, след което с енергична злоба я обвиняват в лъжа.
За всичко това моля читателя да погледне приложените снимки.
Давам си сметка, че цялата история дотук е дребнава до досада, но си давам също така сметка, че както посетителите на „Двери”, така и читателите на другите електронни издания, които са препечатали клеветническото обвинение, а те най-грубо са между 10 000 и 100 000 души, са останали с убеждението, че православният храм, който уж открито се бори срещу сектите, праща своя хор да участва в мероприятие на една от най-опасните секти у нас. „Щом г-жа Найденова и Десислава Панайотова се подписват на една ведомост”, то диригентката трябва задължително да разпознава сектите по пътя си и да ги отбягва!
Защо е било необходимо сайт, който се представя за „вход в Православието”, да смае с подобни обвинения православните си читатели по средата на Страстната седмица, когато православните се пазят от изкушения и се готвят да посрещнат след 49-дневния пост славното Христово Възкресение?
Моля за извинение четящия тези редове, който е проявил търпението да стигне дотук, за следващите подробности по този случай.
Тъй като сайтът на БПЦ е обвиняван в лицето на неговите редактори, че публикувал опровержението на г-жа Найденова, а сайтът на храм „Св. св. Кирил и Методий” е все пак издание на оклеветения храм, то следващият невидим етап от атаката на „Двери” се насочва към другото електронно издание, което „се е осмелило” да го препечати – сайта на катедралния храм „Св. Неделя”.
На 1 май проф. Иван Желев Димитров изпраща на електронната поща на администратора на сайта на храм „Св. Неделя” това писмо (тук и по-долу е запазен правописът на оригинала):
„Уважаеми приятели, които поддържате сайта на столичната катедрала, Христос воскресе!
Днес, Томина неделя, прочетох и при вас едни лъжи, които излязоха в синодалния сайт. Вие прочетохте ли сигнала в Двери.бг? Вие познавате ли сектата "Анастасия" и нейните разклонения? Ако не, прочетете поне в Двери.бг или в Infocultbg.org, за да се запознаете. Диригентката на "Св. Кирил и Методий" е сгафила много сериозно, а затова не е виновен порталът Двери.бг, както се сещате. А вие ставате съучастници и в другата лъжа на синодалните журналистки: че били изпратили опровержение и в Двери.бг не искали да го публикуват! Вие им се предоверявате, нали? А не трябва, защото ставате съучастници в лъжата им! Нищо и на никого не са изпращали. Вие сигурно ме познавате и знаете, че аз имам много кусури, но лъжата не е сред тях!
Бъдете истинни, за да ви се радваме! Защото с подобни публикации вие дикредитирате първия храм на първата митрополия в България! А не бива, дори и последният храм да беше...”
Да допуснем, че проф. Желев (както се назовава популярно сред студенти и колеги) не е имал възможността да установи, че опровержението би трявало да е в редакционната поща на „Двери”, както установи и документира с подписа си нотариусът! Да оставим на неговата съвест това, че щом не е проверил, не би трябвало да обвинява в лъжа и г-жа Найденова и редакторите на официалния сайт на Българската Православна Църква. Работата е в това обаче, че квалификациите, които той отправя „зад гърба” на обвинените от него, се превръщат вече в клевета, както в морален, така и в законов аспект.
Това обаче не е всичко. Два дни по-късно, на 3 май, този път един от администраторите на „Двери”, Константин Спиров, си позволява с тон, в който има неприкрита наглост, да се опитва да упражни отново натиск върху сайта „Св. Неделя”. Ето какво пише той тогава:
„Здравейте (който и да стои зад този сайт sveta-nedelia.org), пиша Ви от името на екипа на Двери. След като сте публикували клеветата Двери БГ, би било да препечатате и отговора http://www.dveri.bg/content/view/13213/62/ . Редно е не само от християнска гледна точка, но и от човешка.
Честно казано съм доста шокиран, че това излиза на страниците точно на вашия храм (да не говорим, че не е предизвикано с нищо(). Очаквам обновление по случая на адрес redaktori@dveribg.net, за да знаем как и дали да реагираме по-нататък.
Поздрави,
Косьо”
С други думи екипът на „Двери” заплашва, че ще „реагира” по-нататък, ако сайтът на катедралния на Негово Светейшество митрополитски храм „Св. Неделя” не ги подкрепи в лъжата. При това, както е видно от приложенията към този материал, дава същия този адрес на електронната поща, на който е изпратено уж неполученото опровержение.
На това писмо администраторът на сайта „Св. Неделя” отговаря в същия ден – 3 май, със следното писмо:
„Уважаеми г-н Спиров,
В редакцията на сайта на Катедрален храм "Св. вмчца Неделя" се получи копие от писмото, което г-жа Боряна Найденова е пратила до портала "Двери на Православието". Това писмо е изпратено до Вас на 28 април малко след 14 часа.
От това съдим, че Вие се лъжете или лъжете, а това означава, че да публикуваме Вашите публикации с лъжливото обвинение, ни прави съучастници в престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Сами разбирате, че сайт на Катедрален храм на Софийския митрополит, който е и Патриарх Български д-р Максим, не може да си позволи съучастие в престъпление!
Сайт "Св. вмчца Неделя (Кириакия)"
От този момент до ден днешен са минали повече от 40 дни. Администраторът и основен програмист на „Двери” Константин Спиров няма как да не знае, че в тяхната редакционна поща е получено опровержението на Боряна Найденова – той поддържа и портала и пощите му. А щом той знае, няма как да не знаят и останалите „дверци”, или поне тези, които са замесени в случая, подписвайки клеветническите обвинения.
Тъй като всички, които работим в Енорийския център на „Св. св. Кирил и Методий”, сметнахме за свое задължение първо да приемем, че съществува и възможността да е станало недоразумение, решихме, че ще е по-добре да дадем време на нашите братя и сестри да установят грешката си и да се извинят. Ако гордостта им не позволява да го направят публично, поне да пишат по същия начин, както до редакцията на сайта на „Св. Неделя”. Но не би. Нашите братя и сестри лъжат съзнателно, а лъжата им и манипулациите, построени върху нея, имат за цел да дискредитират авторитета на редакцията на патриаршеския сайт, както и на храм „Св. св. Кирил и Методий”, който е приютил Центъра за религиозни изследвания и консултации, поставил си за цел да се бори против влиянието на сектите в нашето общество.
Дали обаче тази настоятелна лъжа е произведена от несъвършенствата на характерите им, за което трябва само да ги съжалим снизходително, без да забравяме собствените си недостатъци?
Моето лично мнение е, че лъжата е приета от братята и сестрите от „Двери” като оръжие, а против кого и защо трябва да се употреби това оръжие, не е много трудно да се разбере. Дори само поради факта, че двама от най-активно пишещите в този сайт са функционери на сектантска организация, при това от години. Това са Венцислав Каравълчев и Златина Иванова (Каравълчева), които професионално работят като мисионери на протестантската организация Чърч мишън сосайъти (Church Mission Society). Те изкарват прехраната си като „мисионери” за тази организация от 2003 г., като в ресора им е да „работят с Православните Църкви”! Своята „мисионерска дейност” те са упражнявали и упражняват в Грузия и Украина, според сайта на организацията: http://www.cms-uk.org/tabid/517/language/en-GB/Default.aspx (вижте и приложените фото-свидетелства). Какви задачи изпълняват сред православни християни функционерите на евангелистка организация, които у нас са някакви „свръх-православни” корективи на това, което пишем, правим и мислим, това нека остане за тяхната съвест. Работата е там обаче, че Златина Иванова си позволява да напада някого, който е отишъл на представяне на книга без да има и най-малка представа, че някаква секта се прикрива успешно зад пенсионерски клуб, без никъде да обявява присъствието си. В същото време г-жа Иванова и нейният съпруг Венцислав Каравълчев, които са сред водещите пера на „Двери”, вече 8 години се препитават от духовно бракониерство сред православни за сметка на евангелистка организация! В Грузия и Украина те работят открито като агенти на Чърч мишън сосайъти, за което, както е видно от сайта на организацията, разчитат и на финансова подкрепа от страна на протестанти-дарители. В България обаче, те са част от екипа на „Двери”, чрез който вършат същата работа. От това какво излиза? Че клеветите разпространявани с тяхно участие, чието начало е дадено посред Страстната седмица, са част от дейността им насочена срещу Православието! Те със сигурност не проповядват учението на Православната Църква и в Грузия и в Украина, защото това учение приема за догмат, че Църквата е „една, свята, съборна и апостолска”, както се казва в Символа на вярата. Поставянето им в ролята на наемници на една евангелистка организация е фактическо противопоставяне на православния догмат!
Ако внимателно се проследят изявите им в статии за „Двери”, както и участието им във форумите, с ужас се открива последователната разрушителна дейност на мисионерското дуо, която очевидно не прави никакво впечатление на останалите в екипа, които, както виждаме, не се свенят да си послужат с лъжа, за да прокарат чрез медийното си присъствие в мрежата отрицателно отношение към духовници, храмове, личности.
Най-неприятно впечатление прави клеветата, на която Венцислав Каравълчев подложи светлото име на духовния старец Йосиф Ватопедски, когото във форум нарече „лъжец, представящ се за стареца Йосиф Исихаст, който пребивавал и във Ватопедския манастир на Света гора”. Гнусна и подла клевета, на която старецът Йосиф няма как да отговори, но тя е и всъщност предназначена за наивните форумци, които биха се опрелестили да възприемат надменния фамилиарен стил на "дверци", когато се изказват за светини или за духовни върхове: http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=15&t=2237&start=0&sid=447fe7a3a913b9b34559a07f66eb1ca8
Старецът Йосиф Ватопедски се престави в Господа в последните дни на юни 2009 г. и беше опят в главния храм на Ватопедския манастир на Света гора на 1 юли, по време на което стана чудо: в края на службата лицето на тридневния покойник се усмихна, което някои нарекоха „Усмивка от вечността”! Моля блаженият старец да ми прости, че ще приведа тук нечистите излияния на Каравълчев, но си мисля, че ще е поучително за всички тези, които са се изкушили да словоблудстват във форуми на православна тематика:
„Старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години. Пророкува, но пророк не е. До неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст и хората го бъркаха с големия атонски подвижник - стареца Йосиф Исихаст (1895-1959), на когото много иска да прилича въпросния старец и да подражава. Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета. Е той пак беше достатъчно хитър да се превърне във Ватопедски. Не за друго, но и старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски. Такива ми ти неща с този неуморен писател и пророк.”
Лъжа върху лъжа!
На това в същия форум отговори Алексей Стамболов - личен познат на стареца Йосиф:
„Смятам, че споровете тук са излишни, особено след последните публикации за кончината на блажения старец Йосиф Ватопедски.
Но заради истината и заради онези читатели, които все още не знаят нищо за стареца и биха се съблазнили, както и поради някои лични мотиви, реших да взема отношение по въпроса. Искам предварително да уточня, че горните слова намерих съвсем случайно във форума и то като като препратка от "Гугъл" и тези "лични мотиви" нямат нищо общо с миналите ми спорове с автора.
Няма да се впускам в полемика с уважаемия г-н Каравълчев, нито ще коментирам недостойните епитети, които той прикачва на човек, когото въобще не е познавал. Ще го помоля, обаче да отговори на следните въпроси:
1.Стъпвал ли той въобще на Света Гора и познавал ли е приживе човека, за когото пише и когото хули по такъв начин или сведенията му са от втора ръка?
2. Както знаем, Йосиф Ватопедски е автор на повече от 10 книги с духовно съдържание. Някоя от тези книги (незавсисимо кое издание) издадена ли е от него под името "Йосиф Исихаст" и изобщо - разполага ли г-н Каравълчев с някакви писмени източници, които да доказват, че Йосиф Ватопедски "до неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст"? И какво значи "неотдавна" (съобщението е пуснато в началото на 2008 г.): допреди 6 месеца, година, две години, пет, десет - колко?
3. Относно твърдението "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години" - известно ли е на В. Каравълчев, че според атонската терминология определението "старец" (гр. γέροντας) се използва както като уважително обръщение към монах от всякаква възраст, така и като синоним на "духовен наставник", без значение на възрастта и на броя на монасите, които той ръководи. В тази връзка бих попитал също: как другояче да наричаме духовен наставник на братство, състоящо се от над 100 монаси (най-голямото канонично братство на Света Гора) и при това обновител на втория по значение и първия по големина монастир на Атон, щом "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години"?
4. Относно твърдението "Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета." - известно ли е на автора му, че старецът Йосиф е ръководител и духовен наставник на Ватопедското братство, а не обратното? И изобщо - може ли по някакъв начин да подкрепи той тези свои думи: т.е. че уж ватопедските монаси (кои по-точно?) се скарали на своя старец за книгите, които издава и твърденията, съдържащи се в тях? Знае ли кой е издателят на тези книги? Виждал ли ги е, чел ли ги е г-н Каравълчев, за да направи евентуално сравнение между първото и следващите издания? Или е слушал касети/дискове с проповеди на стареца, за да може евентуално да направи анализ кога си е "променил епитета"? Какви пък, в края на краищата са били тези "мерки" - увещание, забрана, заплаха...?
5. Относно твърдението "старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски" - много бих искал да науча по какъв начин Йосиф Исихаст е свързан с Ватопед, та да го наричат Ватопедски. Обикновено такива епитети слагат на хора, подвизавали се в дълго време в даден монастир или свързани по друг съществен начин с него. Познава ли изобщо В. Каравълчев житието на стареца Йосиф Исихаст и знае ли къде се е подвизавал той? Може ли да посочи поне един-единствен писмен източник, който да дава на Йосиф Исихаст определението „Ватопедски"?
Бих могъл да продължа с въпросите си, но мисля да спра дотук.
Надявам се съфорумците да разберат целта на моите въпроси, а В. Каравълчев да разбере грешката си и да я поправи.”
До този момент Венцислав Каравълчев не се е извинил за недостойните си хули срещу един от последните по време духовни старци на Православието. На Алексей Стамболов той отговаря, като говори за себе си в трето лице:
„За разлика от теб, В. Каравълчев знае, какво е писал, сведенията са му от първа (1) ръка и написаното от мен е напълно вярно и достоверно. Жалко, че си пропилял толкова години от живота си на Атон... Нямам желание да обсъждам с теб абсолютно нищо, понякога е необходимо да се пази и форумна хигиена, така че приятно вихрене.”
Каравълчев знае, че лъже, но настоява лъжата му да бъде възприемана за абсолютна истина дори пред лицето на изобличението. Естествено той няма да се заеме да отговори на въпросите, които А. Стабловов му отправя.
По същия начин от 28 април до сега „Двери” не се извиняват за лъжата, че не са получавали опровержение на една тяхна явна манипулация. Работата им очевидно не е да се извиняват. Така Каравълчеви няма да са си свършили работата!...
Този пример не е най-красноречивият за линията на подкопаване учението на Църквата. Той обаче е най-ясният – чрез унищожаване на авторитета на духовното старчество ние горделивите техни съвременници да почнем да богословстваме във форумите, за да спечелим похвалите на самопроизвелите се за последна инстанция каравълчевци.
Откъде обаче се появи тая страст у тях да се нахвърлят срещу столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, поместил Школа по църковна дърворезба, Школа по иконопис, Школа за източно църковно пеене, Издателски център, Центъра за религиозни изследвания и консултации, за когото вече споменахме, както и известните вече няколко години курсове по църковно-славянски език, типик, химнография, библейски еврейски език? Прави впечатление още в първите дописки на „дверци", че те се опитват да обвържат измисленото от тях участие на хора на храма в литературното четене на книгата на втория баща на диригентката на хора, с личността на г-жа Десислава Панайотова-Пулиева и ръководения от нея Център за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК). ЦРИК е създаден от Българската Православна Църква с протокол №6 от 13 юли 2006 г. на Епархийския съвет на Софийска епархия. Тоест този Център, който бива постоянно и неуспешно съден от всякакви сектантски формирования почти от началото на съществуването си, поради праволинейната си насоченост към изобличение на сектите от гледна точка на учението на Православната Църква, се явява една прицърковна организация. Около кръга „Двери” пък има създаден почти по същото време един „Център за проучване на нови религиозни движения”, на който вдъхновител и ръководител е все така проф. Желев. Разликата е в това, че неговият „център” е неправителствена организация, което означава и извънцърковна. Както извънцърковен се оказа и порталът „Двери на Православието”, от който преди време Светият Синод на БПЦ оттегли благословението си... Преди няколко седмици „Двери” обяви с нескривана радост, че техният Център за проучване на нови религиозни движения е приет за членство във ФЕКРИС – една международна организация, в която членуват най-различни светски и неправославни християнски организации (http://fecris.tripod.com/).
Тук ясно проличава становището на кръга „Двери” по въпроса за това какво представлява сектата. Това становище не е становището на Православието, което смята за секта (т.е. за „част, отделила се от цялото”) всяко формирование, което се е отделило от Тялото на Църквата, но се самоназовава „християнско”. Професор Желев преподава Нов Завет в Богословския факултет на Софийския университет и това не може да не му е ясно. Трудно ще забравя с каква безкомпромисност професорът изисква да се знаят наизуст определени цитати от Новия Завет, (за което като негов студент съм му много задължен!). Професорът се смята за познавач на новозаветните истини, знае ги наизуст, но под секта, тоест нещо отделно от Православието, той вероятно смята само нерегистрираните вероизповедания. По тази логика „Свидетелите на Йехова” не би трябвало да са секта – нали са регистрирани! Очевидно не е сектантска за професора и евангелистката организация, за която работят от години Каравълчеви. Така нещата стават разбираеми, но защо съществуването на ЦРИК, основан от Българската Православна Църква, ще предизвиква такава ненавист? Какво друго да му дойде на ум на човек, освен, че в тази прицърковна организация професорът и неговите помощници виждат конкурент, който е заел мястото, което те искат да заемат? Навсякъде в чужбина „информационният портал „Двери на Православието” се обявява за създаден с благословението на Светия Синод на БПЦ и понякога – като „неофициален сайт на БПЦ”. От разсеяност "дверци" са пропуснали да уведомят изданията, в които са си направили труда да се представят, че вече нямат това благословение, а откакто са го загубили минаха поне две години, ако не греша. Подобно е вероятно и обяснението за омразата, с която облъчва читателите си „Двери”, когато стане дума за официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия. За да разберем от какво се поражда това лошо чувство обаче, трябва да се върнем няколко години назад, когато споменатият Константин Спиров уж с доброволен труд създаваше сайта на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Когато този човек, нямащ нищо общо с вестника, освен, че съпругата му работеше там, разбра, че тогавашният главен редактор на Църковен вестник г-н Георги Тодоров иска да упражни правото си да ръководи и електронното издание, изведнъж това се оказа невъзможно. Спиров с много енергия оплю Георги Тодоров и изпадна в истерия, когато той в качеството си на главен редактор нареди сайтът, който уж бе дарен, да се постави на разположение на Синодално издателство, в противен случай да излиза под друго име. Тази широко неогласявана тогава ситуация предшестваше създаването на „Двери”, които временно се обединиха с другите известни бракониери – тези от кръга „Покров”, които пък се отцепиха възползвайки се от факта, че са регистрирали домейн „Православие.бг” в противоречие със Закона за вероизповеданията и които също нямат синодално благословение.
Съществуването на патриаршеския сайт отнема възможността да се упражнява желаният медиен контрол върху управителното тяло на Българската Православна Църква и общественото мнение, а на съществуването на прицърковния Център за религиозни изследвания и консултации, ръководен от Десислава Панайотова, се гледа като на отнето предимство. Именно това са и причините за злостните атаки, описани по-горе.
Признавам, че в общата си работа с д-р Панайотова неведнъж сме били в противоречие, но смятам това за част от работата – ние сме хора, всеки с немощите си. Важното е, което ни обединява – Църквата, чиято основна деятелност е в услуга на спасението на всички човеци.
Кого обаче спасяват интригите, лъжите и оклеветяването на хора, които от приличие и от опасения да не послужат за съблазън на спасяващите се, не им отговарят? „Когато няма благословение, казваше една подвижница, в деянията се настанява лукавият!” Мисля, че точно това се случва пред очите ни!...
Забележителна в това отношение е една мисъл на митрополита на Навпактос Йеротей Влахос (Еладска Православна Църква): „Според учението на Св. Григорий Палама, богословите са, строго казано, боговидци, а богословието е съзерцание, което: „... е и знание за Бога, знание на учението за Него и умозрение, което наричаме богословие...” (Св. Григорий Палама. Триади в защита на свещенобезмълствуващите). Този, който няма опит и знания за предметите на вярата, се захваща да учи за тях, „вървейки по пътя на собствените си разсъждения и опитвайки се с помощта на разума да покаже благото лежащо по-високо от разума, който очевидно е достигнал крайно безумие...” И заедно с невежеството, такъв човек „ще се окаже богоборец” (Подч. м.)(Св. Григорий Палама).” („Православна психотерапия”, главата „Богословието като медицинска наука”).
Вероятно не всички в кръга „Двери” са обсебени до такава степен, но със сигурност в това общество властва демонът на тщеславието, но не на кое да е, а на богословското тщеславие. „Книгите на Зографското издателство трябва да се забранят!” – пишат те във форумите си. Там имало грешки, които те, свръхобразованите, виждали, но други нямало да ги видят. Защо тогава те самите не преведат и издадат книгите, за чиято забрана се изказват? „Бих седнал да преведа нещо - казва един от тях в отговор на зададеният от собствената му съвест въпрос, - но нямам време...” Затова пък времето им е предостатъчно да хулят, да се занимават с часовника на дядо Николай, да не пропускат хула срещу някого от духовниците, които не са смятани за приближени до техния кръг.
Лукавството на форумното богословие заслужава отделна тема, но по-важно е да знаем, че то по най-тънък начин води до смъртен грях, до хула към светинята, към Божията Майка. Погледнете този „възвишен” „богословски” диалог, който обсъжда... приснодевството на Божията Майка, за да разберете какво имам предвид (и нека нашата Владичица и Приснодева (Завинаги дева!) Мария ми прости!):
Можем да предположим, че това е на лична основа, че е възмущение от ревност по Бога. Но не е. „Не бъдете толерантни към синода! – инструктира проф. Желев редакторите на сайта. – Синодът е толерантен само към себе си!” – и тази инструкция менторът дава, докато „Двери” все още има благословението на същия този Свети Синод преди по-малко от 4 години. Ще ми бъде любопитно дали професорът ще има неразумието да ми направи услугата да поиска да докажа това пред български съд... Тогава и тези, които все още вярват, че той работи за благото на БПЦ, ще се уверят, че нямат работа с човека, а с бесовете, които го ръководят...
Всичко написано дотук би могло да послужи за нанасяне на удар върху авторитета на Църквата, но какво да изберем? Да премълчим и да оставим бесовете да доведат нашите падащи братя и сестри до дъното на пропастта? Като човеци ние не сме нещо повече от тях и трябва да се пазим от „богословието на гордостта” като от огън, защото то погубва не само нас, а и тези, които биха ни повярвали...
Моля читателите да ми простят, ако казаното дотук ги подтиска! В последните 4 години направих всичко възможно да кажа на хората в „Двери” какво мисля. Те не пожелаха да го чуят. Казах го пред свидетели, както повелява Писанието, а сега остава само да го кажа пред Църквата. Не си правя никакви илюзии, че тези бележки ще пожънат покаяние... но остава надеждата, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Бог да ги прости и помилва! Амин!

*За да се видят в действителен размер фотографиите, клинете два пъти върху всяка от тях с левия бутон на мишката!