Наистина, холивудската индустрия, създала стотици, ако не и хиляди коледни продукции, ни облъчва жизнерадостно с историята на облечения в червено белобрад старец с големия корем и неговите помощници, заедно с теглещите шейната му елени, чиито имена, мисля, са по-известни на децата от евангелската повест за Раждането на Спасителя във витлеемската ясла. Мои близки ми предават умилително разговор на децата си, как ще станат възможно най-рано сутринта, за да видят, как „дядо Коледа“ ще донесе подаръците! Все по-често във връзка с Коледа се говори за вяра, но не вяра в Бога, Чието Второ лице слиза в човешката история, а за „вяра в дядо Коледа“, която се представя за вяра в доброто. Кой ще тръгне да възразява на вярата в доброто!
Това, че дядото с червения нос е създаден на работната маса на рекламния отдел на Кока-кола и че оттам са взели персонажа назаем от хумористичните разкази на първия американски професионален писател от началото на XIX век Уошингтън Ървин, няма защо да става дума – манипулацията е нещо обратно на предлагането на знание. Тя е резултатна там, където не знаят, защото, ако родителите си даваха сметка за това, колко вреда носи коледната вещомания за най-малките, биха изключили телевизорите и биха разказвали приказки. Биха се замислили за разликата между скъпата дрънкулка и подареното с любов.
Мои приятели, завършили богословие, разказваха, как един уважаван от мен професор преподавал, че името „коледа“ дошло от Сърбия у нас и било свързано с … коленето на прасето по Рождество. Другаде „осведомени“ от някое поредно информационно наводнение твърдят, че „коледа“ идва от римските kalendri, първите числа в месеца. Вариантите на тези хипотези не заслужават внимание, но нека обърнем внимание, че названието „Коледа“ съществува само в българския език и в неговите отгласи, там, където българските език и духовност са хвърлили семе и то е дало плодове. А някъде тези плодове са били исторически обилни и тежки и така във второто издание на „Митовете на народите по света“ на московското издателство „Советская Энциклопедия“ от 1987 г. можем да прочетем, че „коляда“ е старославянски езически празник свързан със зимното слънцестоене. Нормално е за една атеистична в същността си цивилизация, ако не може да забрани паметта за Рождеството Христово, то поне да го преиначи на езическа традиция, нищо, че твърдението не може да се подкрепи с никакъв научен апарат.
А истината е невероятно близо и тя е от времето, когато християни са били преимуществено евреи, а езичниците все още са слушали проповедите на апостолите, повечето, от които загиват мъченически от техните ръце. Сега ни е трудно да си го представим, но ако сметнем числото на описаните в Новия Завет обърнати в християнска вяра евреи, то ще излезе, че те са били преобладаващото число, докато садукейската секта не повежда останалите на самоубийствен бунт срещу римската власт, за да превърне незаслужено понятието „евреин“ равностойно на „юдеин“, тоест на неповярвал в Христа евреин. Е, и Христос по плът и Божията Майка и апостолите и мъчениците на Йерусалимската църква са евреи, но манипулацията, когато още не я е имало калифорнийската „Света гора“ изравнява понятията, защото врагът на нашето спасение мрази евреите дори повече от другите човеци, защото от тях се ражда Помазаникът!
„Глас на раждане“ – това означава на еврейски „Коледа“ (Кол-ляда) (לידה+קול). Преди години споделих това с братя по вяра, които тъкмо отиваха на хаджилък на Божи гроб и удивено разказваха, че преводачката, българска еврейска, потвърдила това. Когато се появи новороденото, то проплаква и това е първият знак, че е живо. Как и кога се е появило това означение на празника, ще е работа на изследователите.
Тук е добре да спомена, че дължа това „откритие“ на паметта на един друг преподавател, чието име си заслужава да бъде споменато – професор Славчо Вълчанов, чието ниво в познаването на Свещеното Писание и библейския еврейски език скоро няма да бъде достигнато, си мисля.
Незнанието и съмнението ни отдалечават от същността на празника, а това отдалечаване изглежда ни подготвя за идването на заместителя на Христа, предизвестие за което ще са войни и бедствия.
Честито Рождество на Богочовека, което направи възможно спасителното Възкресение!
Бог да пази България! Амин.
