понеделник, 18 март 2024 г.

КАЗУСЪТ С КЛЕВЕТАТА ДО ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ

Скоро след публикуването на интервюто от 14 март в сайта на „24 часа“ си позволих, както обикновено, да го препубликувам в блога си, създаден отпреди да ме удостои Бог с монашеско пострижение. Към известния от първата публикация текст добавих като илюстрация текста на изпратеното до Негово светейшество Вартоломей, патриарх на Цариградската Църква и подписано от о Бозе почившия Светейши Български патриарх Неофит писмо, изведено от деловодството на Софийска св. митрополия на 16 април 2018 г. с оплакване от „дейността на йеромонах Козма /йеросхимонах Кирил/ и йеромонах Вениамин, братя на Зографската света обител на Света гора – Атон, в диоцеза на богохранимата Софийска епархия, състояща се в извършване на неканонични монашески пострижения, без надлежното благословение от епархийския митрополит и извършване на св. Тайнства в построен без благословение параклис, вследствие на което е създадена псевдо-монашеска групировка и се е оформила структура, чиито възгледи, намерения и действия, под формата на „благочестие“, носят характера на църковен разкол.“

Както може да се види от факсимилето на препратеното от НС Вартоломей до Зографския манастир „Свети Георги-Победоносец“, то не е заведено в деловодството на Вселенската патриаршия, при все че патриарх Вартоломей е известен като добър администратор в традицията на древле просиялата Цариградска Църква. От това се налага единственият възможен извод, че писмото е предадено „на ръка“.

За да се разбере естеството на интригата, трябва да се знае, че йеромонах Вениамин не е брат на Зографската света обител, а е със статут на гостуващ, който беше прекратен през 2023 г. с решение на Манастирския събор, а за неговите действия където и да било другаде манастирът естествено не може да носи отговорност.


Йеромонах Козма, във велика схима Кирил, е написал и изпратил „до Негово светейшество г-н г-н Неофит Митрополит Софийски и Патриарх Български“ собственоръчно написано „Покайно писмо“, заведено в деловодството на Софийска митрополия на 26 юли 2017 г. Същото писмо е обсъждано с НС Неофит от игумена на Зографската обител схиархимандрит Амвросий в ранната есен на 2017 г. и по изявление на Светейшия Неофит е прието, с което случаят е приключен.

Покайното писмо и казусът са обсъдени на 18 септември 2017 г, както това е известно от писмото до патриарх Вартоломей, за което е издаден протокол №11 от същата дата.

Изведнъж обаче на 16 април 2018 г. НС Неофит „решава“ да напише, подпише и изпрати до НС Вартоломей писмото с оплакването от Зографската св. обител.

На какво може да се дължи тази непоследователност при положение, че о Бозе почившият Неофит, Царство му Небесно, беше известен като не по-малко добър администратор и като духовник и човек, който си държи на думата. След като е обявил през есента на 2017 г. случая за приключен пред Високопреподобния Амвросий и присъстващите духовни лица от двете страни, които винаги ще потвърдят това, как може да се обясни категоричното му желание да отнесе несъществуващия проблем към владиката на светогорската монашеска общност?

Обяснението вероятно се съдържа в обстоятелствата около писмото до дядо Вартоломей. Къде се намира НС Неофит на 16 април 2018 г.? Няколко дни преди 18 април 2018 г., когато постъпва в болница Токуда поради проблеми със сърцето, той е в рехабилитационен център в Банкя!

(виж: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/04/18/neofit-e-bil-priet-v-bolnica-ot-sinoda-niama-povod-za-trevoga.374028)


Следователно не би могъл да напише писмото, а и няма никакви впечатления от страна на лекуващия персонал да се е опитвал да работи, ако изключим идването на едно служебно лице, което персоналът е в състояние да разпознае по снимки, публикувани нееднократно в интернет, предявило за подпис купчина документи, които никой не забелязал да са били внимателно разгледани от болния и притеснен за здравето си в този момент патриарх.

Впоследствие друго лице, известно с негативното си отношение към манастира, предава писмото на озадачения Светейши патриарх Вартоломей, който естествено веднага прозира интригата и въпреки че с активното участие на Зографския манастир беше издаден на гръцки и български език изобличителен сборник с материали за противоканонично съмолитстване на цариградския патриарх с римския папа, без колебание го препраща на управителното тяло на Света гора, Кинотиса, за да бъде предадено за сведение на зографския манастирски събор. Сътворителите на интригата са се надявали, че НС Вартоломей е достатъчно засегнат да пренебрегне факта, че за да стигне до него клеветническото послание, то трябва да е предложено за обсъждане на Светия Синод на БПЦ, където да се реши, дали да бъде изпратено оплакването, което обикновено става след надлежно разследване и изслушване на страните.

Написването, предаването за подпис и изпращането на писмото се извършва в нарушение на член 39 от Устава на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, който установява, че: „Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея.“ От името на Светия Синод, но не и в качеството си на Софийски митрополит! За това категорично се разпорежда отново Уставът на БПЦ в член 58, алинея 1: „Правомощията на Светия Синод в пълен състав са: поддържа единството и общението с членовете на светата Православна църква – автокефалните и автономните Поместни православни църкви“. Не е нужен докторат по църковно право, за да разбере достатъчно ясният текст.

Казусът е отдавна известен в св. Синод и плаче за църковен съд, но това не е най-важната грижа на Свещеното събрание, разбира се, особено сега.

Разяснявам всичко това с убеждението, че замесените в интригата ще бъдат изобличени от Бога Всевишни, от Когото никоя неправда няма да се укрие! Бог да пази България! Амин.

                         
    *За да видите илюстрациите в по-голям размер, кликнете върху изображението!

 

събота, 16 март 2024 г.

МОНАХ КАЛИСТРАТ: ТРУДНО ЩЕ СЕ НАМЕРИ КОМПРОМИСНА ФИГУРА НА МЯСТОТО НА ДЯДО НЕОФИТ!

 Интервю на Кирил Борисов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какви са най-важните послания, които ни остави патриарх Неофит?

О Бозе почившия Светейши патриарх Неофит, Царство му Небесно, беше естествен продължител на линията на помирителите в Българската Църква. Трудно ще се намери толкова компромисна фигура на негово място. Ние всички, и клир, монашество и миряни повече или по-малко сме оплетени в игрите за оцеляване и неусетно попадаме в капана на бесовските страсти. Тъжно, когато видиш архипастир, призован да води народа към спасение, да реди сложни игри, кой ще гласува за него при следващия патриаршески избор, но такава е борбата на вярващия, който и да е той. „Блажени миротворците!“ казва Господ в Евангелието. Дядо Неофит беше миротворец. Никога не съм го чул да повиши тон, да скастри някого, да унижи, да отстрани, да накаже. Той даваше възможност на сгрешилия да намери възможност да се изправи. Дядо Неофит преживяваше тежко злоупотребата с доверието, което той даваше в аванс и скоро, много скоро злоупотребяващите с доверието му ще разберат върху кого са издевателствали и с цената на какво страдание нашият трети патриарх от възстановяването на Патриаршията на 10 май 1953 година опази мира и единството на Църквата.

Разбраха ли ги хората?

Не, дядо Неофит си остана неразбран приживе, защото като верен Христов воин не осъждаше. Той пазеше авторитета на Църквата, която и при него си остана най-силната от Поместните Православни Църкви, макар и най-слаба откъм брой на свещенослужители и монаси и тежко ранена от един от най-подлите разколи в историята на съвременното Православие, създаден от проектантите на прехода към капитализъм в недрата на партията проповядваща всеобщото равенство, за да не се попречи на новото поробване на българина. Хората със свободна съвест задават въпроси и настояват да получат отговори, но ако са принудени да спасяват живота си и бъдещето на децата си, те нямат сили да попречат на разграбването, а ако се намерят и такива, проектантите имат резервен вариант с организираната престъпност, създадена от милиционализирани и военизирани спортисти. Като тези, които превзеха сградата на св. Синод, за да го предадат на така наречения алтернативен синод, създаден от службите. Дядо Неофит беше сътворител. Той не пречеше на другите и не се състезаваше. Затова и сега се сещаме, че направи висшето духовно образование в лицето на Духовната академия, на която беше ректор, отново Богословски факултет на Софийския университет, за да го извади от принудителната изолация от времето на социализма.

Разкажете за Ваша поучителна среща с него?

Най-поучителна е първата ми лична среща с тогавашния преосвещен епископ Неофит от месец юни 1990 г. Тогава той беше ректор на Духовната академия. Пред светия Синод беше разпънал палатка един свещеник, отец Малинов, не помня малкото му име. В координационния съвет на СДС от създаването му се подвизаваше йеромонах Христофор Събев и много духовници, които по една или друга причина се чувстваха ощетени, спонтанно се обявяваха против някогашните репресии, включително и от страна на архиереи. Отец Малинов настояваше да се огласи антицърковната дейност на неговия владика, за когото знам от мои професори в Богословския факултет, вече също покойници, че като студент в Духовната академия пред 50-те е записвал други студенти в Комсомола. Същият владика беше един от първите в алтернативния разкол, пък после се разкая, Бог да го прости и него. Около тревната площ пред Синода, където беше палатката на отец Малинов, имаше набучени летви с ръчно изписани лозунги с протестно съдържание, а някакъв очевидно неуравновесен човечец си разрязал вените и ги облял с кръвта си. После същият стана свещеник в една епархия, съседна на Сливенската, както и да е. По това време в София дойде Румяна Узунова от Свободна Европа, където от месеци четях по телефона новини от България. Искаше да види какво става пред Синода. И там, в тази апокалиптична обстановка видяхме дядо Неофит, добронамерен и загрижен да се опитва да успокои страстите най-вече на напълно незапознатите възбудени от промените минувачи, които, ако помните онези времена, се включваха от движение във всякакъв вид протестни инициативи, за които впоследствие им се налага да се осведомяват за какво е протестът и често да се срамуват, че са се подвели. Това беше благодатно време за всякакви провокатори и хора, които кресливо бягаха от собствените си биографии. С дядо Неофит беше един учител от Семинарията Любчо Средков, много свестен и благ човек. Той почина през декември миналата година, Бог да го прости! Румяна беше опитен журналист и не се подведе да прави политическа новина от неуравновесеността на случайно преминаващи парашутисти, Бог да я прости и нея! Много пъти съм се връщал в спомените си към тая среща и съм си казвал, че това е истинският архиерей! Той няма да се скрие, докато отмине бурята или да решава шахматни задачи на кого какъв номер да направи, за да може после да го утешава.

 Каква беше ролята му за обединението на синода и църквата в последните години?

Ако дядо Максим беше ракетата-носител на каноничния Синод, докато Костов го уволнява от патриаршеството, гони го от сградата на Синода, а някой друг пък праща общинска полиция да го изгони от Митрополията, бит от всички страни, но като колос на вярата не обиди никого, не влезе в разпри, то неговият възпитаник дядо Неофит се случи в едни от най-тежките изпитания за Православието въобще – събора в Крит, Истамбулската конвенция и ковит-пандемията. Е, няма друга такава Църква! Българската Църква провали опита да ни поставят под върховенството на папата, под нейно влияние нашето държавно управление не позволи православна България да признае третия, „социален“ пол, защото някой нещастник бие жена си вкъщи. И най-накрая, България не затвори храмовете по Великден по време на пандемията! Никъде другаде това не стана. Нито във великата, страшно православна Русия, нито дори в крепостта на Православието Гърция, където парламентът дори призна еднополовите бракове! Единството на съвсем очевидно разнородните по мненията си наши архиереи, се осъществи след молитва към Бога Всевишни и по действието на Светия Дух малката България се оказа най-голямата държава на Духа, както казваше големия приятел на България академик Димитрий Лихачов.

Не бива да се премълчава обаче и това, че докато дядо Неофит лягаше болен, се намираха лица, които да му пробутат да подпише между другите листове и неща, за които след това да съжалява. Такъв позорен документ беше една безпрецедентна клевета срещу Зографския манастир на Света гора до, представете си, Вселенския патриарх, дядо Вартоломей, който е владиката на монашеската Атонска република. Документът беше препратен в Зограф от светейшия патриарх Вартоломей за сведение. От него се вижда, че не е изведен от деловодството на св. Синод, а от деловодството на Софийска митрополия, което е направило впечатление в Цариград, тъй като патриарх общува по протокол с патриарх, не митрополит с патриарх. Занесен е „на ръка“ във Фенер и е връчен лично на патриарха, за да се получи нечуваната в нашата история интрига българският патриарх да клевети пред цариградския българския манастир на Света гора!    

Какъв трябва да е профила на новия български патриарх от гледна точка на монашеството? А на миряните?


Изборът на патриарх не е човешко дело, въпреки видимите усилия на църковните шахматисти да предвиждат ходове. Сами се убедете: няма друга Църква, която да осуети хиротонията на епископ, който дори е наречен за ръкоположение, както това стана с Дионисий през 2014 г.! Тогава дядо Неофит, Царство му Небесно, излезе пред Синода и каза на протестиращите: „Вие сте гласът на Църквата! Аз оттеглих предложението.“ Някои си въобразяват, че като имитират църковно обществено мнение с превозване на църковни протестъри с автобус, могат да управляват съвестта на Църквата. Това не е възможно, защото Глава на Църквата е Самият Христос. Български патриарх ще стане този,  когото Бог сложи на патриаршеската катедра. Църквата сме всички вярващи, но и светиите и ангелите, а пред нас е нашият Първосвещеник и Изкупител на греховете на всички ни Господ Иисус Христос!

С кой проблем трябва да се заеме първо наследникът на Негово Светейшество?

Да се заеме с усърдие с това, за което Бог го призовава – да води повереното му стадо към спасение!

Могат ли външни сили да повлияят при избора на патриарх и как?

Външните сили се стараят постоянно. Българската Църква е сериозен проблем пред строителите на държавата на антихриста, иначе казано на глобалната държава с новата антихристиянска религия, която уж щяла да донесе мир на фона на толкова много религиозни конфликти. За никого не е тайна силния натиск, който упражнява американската администрация върху Цариградската Църква. Преди изборите за Йерусалимски патриарх през 2003-4 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс си позволи да каже на дядо Вартоломей „Нашият човек за патриарх е Теофил!“, но тогава избраха дядо Ириней, Царство му Небесно. В Москва положението не е по-различно. Там, както се казва в един стар виц, винаги е имало избор за влизане в колхоза: ако искаш, влизаш, ако не искаш, разстрел! Кой казва, че свободната воля се ограничава? Натискът върху тукашния избор е много голям, но все не им се получава, защото не е човешка работа. Ще се убедите сами! В годините на най-големи гонения Българската Църква оцеля. В десетилетията на измамата, наречена демокрация – също. Парите на олигарсите, изнудването с досиета, с компромати – нищо от това не работи. Грешникът, ако има воля да следва Бога, ще се покае и ще Го следва!

Защо се получи тази ситуация с избора на сливенски митрополит? Очаквате ли подобен сценарий и при избора на патриарх?

В Сливен има натрупани десетилетни проблеми свързани най-вече с едно административно лице, което болната съдебна система държи на свобода въпреки злоупотреби, за които при социализма Наказателният кодекс предписваше най-строго наказание. Но ние нали сме християни, да го оставим човека, Бог да го накаже. Да, но и тези, които мълчат, ще се явяват на Страшния съд. Ситуацията в Сливен е резултат от многогодишна занемара и чудовищна злоупотреба с добросърдечието на архиерея. При новия избор ще бъдем свидетели на характерното за нашия балкански манталитет. Както казва нашият национален герой Гоце Делчев: „Нали знаеш, брате, как сме ние, българите – колкото капи, толкова войводи!“ Нека това не ни притеснява! Бог поруган не бива. 

Къде е България по духовно развитие и положително влияние на църквата върху хората сред останалите поместни църкви? Има ли връзка между това и социално-икономическото развитие на държавата?

Духовното има материален еквивалент само в изкривеното възприятие на духовността, в което се забърква и Божието и това, което идва от лукавия. България е страна с изключителна духовност, която обаче е скрита в сърцата на хората и се проявява, когато Бог благослови! В същото време създадената от програмистите на прехода към държавата на антихриста политическа класа у нас в преобладаваща си част е дълбоко бездуховна и това е преднамерено, но е за изпитание на всички ни. Бог да пази България! Амин.

 

Първа публикация: „24 часа“, 14 март 2024 г.

*За да видите снимките в по-голям размер, кликнете върху тях!

сряда, 10 януари 2024 г.

„КОЛЕДА“ НЕ Е ЕЗИЧЕСКИ ПРАЗНИК!

Имах сериозно основание да не се появявам в пространството на медията, но един приятелки разговор ме подсети, че дължим истината на тези, които имат нужда от нея, когато разбира се сме сигурни, че я знаем. Моят приятел Борис Въжаров ми се обади да ме попита, откъде идва названието Коледа, заместващо все по-упорито истинското тържество на Раждането на Христа, Спасителя на човешкия род.

Наистина, холивудската индустрия, създала стотици, ако не и хиляди коледни продукции, ни облъчва жизнерадостно с историята на облечения в червено белобрад старец с големия корем и неговите помощници, заедно с теглещите шейната му елени, чиито имена, мисля, са по-известни на децата от евангелската повест за Раждането на Спасителя във витлеемската ясла. Мои близки ми предават умилително разговор на децата си, как ще станат възможно най-рано сутринта, за да видят, как „дядо Коледа“ ще донесе подаръците! Все по-често във връзка с Коледа се говори за вяра, но не вяра в Бога, Чието Второ лице слиза в човешката история, а за „вяра в дядо Коледа“, която се представя за вяра в доброто. Кой ще тръгне да възразява на вярата в доброто!

Това, че дядото с червения нос е създаден на работната маса на рекламния отдел на Кока-кола и че оттам са взели персонажа назаем от хумористичните разкази на първия американски професионален писател от началото на XIX век Уошингтън Ървин, няма защо да става дума – манипулацията е нещо обратно на предлагането на знание. Тя е резултатна там, където не знаят, защото, ако родителите си даваха сметка за това, колко вреда носи коледната вещомания за най-малките, биха изключили телевизорите и биха разказвали приказки. Биха се замислили за разликата между скъпата дрънкулка и подареното с любов.

Мои приятели, завършили богословие, разказваха, как един уважаван от мен професор преподавал, че името „коледа“ дошло от Сърбия у нас и било свързано с … коленето на прасето по Рождество. Другаде „осведомени“ от някое поредно информационно наводнение твърдят, че „коледа“ идва от римските kalendri, първите числа в месеца. Вариантите на тези хипотези не заслужават внимание, но нека обърнем внимание, че названието „Коледа“ съществува само в българския език и в неговите отгласи, там, където българските език и духовност са хвърлили семе и то е дало плодове. А някъде тези плодове са били исторически обилни и тежки и така във второто издание на „Митовете на народите по света“ на московското издателство „Советская Энциклопедия“ от 1987 г. можем да прочетем, че „коляда“ е старославянски езически празник свързан със зимното слънцестоене. Нормално е за една атеистична в същността си цивилизация, ако не може да забрани паметта за Рождеството Христово, то поне да го преиначи на езическа традиция, нищо, че твърдението не може да се подкрепи с никакъв научен апарат.

А истината е невероятно близо и тя е от времето, когато християни са били преимуществено евреи, а езичниците все още са слушали проповедите на апостолите, повечето, от които загиват мъченически от техните ръце. Сега ни е трудно да си го представим, но ако сметнем числото на описаните в Новия Завет обърнати в християнска вяра евреи, то ще излезе, че те са били преобладаващото число, докато садукейската секта не повежда останалите на самоубийствен бунт срещу римската власт, за да превърне незаслужено понятието „евреин“ равностойно на „юдеин“, тоест на неповярвал в Христа евреин. Е, и Христос по плът и Божията Майка и апостолите и мъчениците на Йерусалимската църква са евреи, но манипулацията, когато още не я е имало калифорнийската „Света гора“ изравнява понятията, защото врагът на нашето спасение мрази евреите дори повече от другите човеци, защото от тях се ражда Помазаникът!

„Глас на раждане“ – това означава на еврейски „Коледа“ (Кол-ляда) (לידה+קול). Преди години споделих това с братя по вяра, които тъкмо отиваха на хаджилък на Божи гроб и удивено разказваха, че преводачката, българска еврейска, потвърдила това. Когато се появи новороденото, то проплаква и това е първият знак, че е живо. Как и кога се е появило това означение на празника, ще е работа на изследователите.

Тук е добре да спомена, че дължа това „откритие“ на паметта на един друг преподавател, чието име си заслужава да бъде споменато – професор Славчо Вълчанов, чието ниво в познаването на Свещеното Писание и библейския еврейски език скоро няма да бъде достигнато, си мисля.

Незнанието и съмнението ни отдалечават от същността на празника, а това отдалечаване изглежда ни подготвя за идването на заместителя на Христа, предизвестие за което ще са войни и бедствия.

Честито Рождество на Богочовека, което направи възможно спасителното Възкресение!

Бог да пази България! Амин.

 

вторник, 18 април 2023 г.

ДУХОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

 

Празник“ в повечето славянски езици ще рече, че нямаме работа, оставяме грижите. Народите с повече делници са забелязали умение ни да празнуваме и се чудят как въобще успяваме, на което отговаряме: работим, за да живеем, а не живеем, за да работим. Разбираме ли обаче смисъла на празника, особено когато е учреден от Църквата?

Защо Богочовекът Иисус Христос предложи Себе си на най-позорна екзекуция при очевидната Му невинност? Защо се остави на злобата на тези, които се превърнаха в богоубийци повличайки след себе си и обричайки на осъждане народа пазил вярата в Единия Бог почти две хилядолетия преди първото Му Пришествие?

Дълбокият духовен смисъл на това ключово за цялото човечество събитие няма как да ни се открие, ако цялото ни внимание е в празничната трапеза. Затова за Великия ден на Възкресението православните се готвят с Четиридесетния пост, изповядват се и приемат светото Причастие, съединявайки се с Възкръсналия от мъртвите Христос. Тази подготовка очиства сърцата от налепите на ежедневието и ни прави възприемчиви за истините на вярата.

Единственото творение, в което Бог вдъхва от Себе си живот, е човекът. Божественият дъх е отпечатък в сърцето на човека – и на най-окаяното човешко същество и на най-закоравелия престъпник. Защо тогава човек се отвръща от Бога и злосторства срещу ближния? В сърцето на човека не може да се роди нито една зла мисъл, защото той е сътворен по образ и подобие Божие. Образът остава завинаги, но подобието може да се загуби поради омразата на падналия ангел към човека. Сатаната няма в себе си божествения отпечатък и затова завидя на човека, когото Бог постави като венец на творението. Така се роди злобата, която сатаната се потруди да внесе в сърцето на човека, мамейки го, че ако познае злото, ще живее като „бог“. Човекът вкуси от плода на дървото за познаване на злото и позна смъртта. Така целта на завистника се изпълни – човекът излъга доверието на Бога, който му беше забранил да познава злото. Поради това Адам и Ева бяха изгонени от рая и земният им живот вече имаше край. Всяко поколение след тези първи хора живее от раждане до смърт. Човек разбира колко кратък е земният живот и скръбта по загубената вечност вгорчава завършека му. Всеки след кончината си непременно отивал в ада, където врагът на човешкото спасение издевателства над падналото човечество.

Какво да стори Бог? Да унищожи сътвореното? Та нали духовните същества във всяко ново сътворение биха имали дара на свободната воля! Бог не сътворява компютри с вложени в тях програми да Го обичат. Любовта е там, където я има свободната воля да обичаш. Нали отново може да се прояви тайната на сатанинското беззаконие и отново възлюбеният на Бога човек да бъде прелъстен да познае злото!

Ето, най-вече за това Бог изпрати Своя възлюбен Син, Бога Слово, за да се роди Той от Светия Дух и най-чистата измежду целия човешки род Дева. Бог-Син се роди от Девата като Богочовек, за да живее като нас като човек съвършен, да ни покаже, че и в греховния свят може да се живее в нравствено съвършенство.

Словото принесе Себе си в жертва, така че грехът на първочовека Адам да се изкупи. Такава е божествената логика на изкуплението. Човек няма какво да пожертва – живота си и всичко, което има, е получил от Бога. Затова Самият Бог в Своето Трето лице се пожертва за спасението на човека. По силата на тайнствените механизми на повредената природа веднага след Кръстната Си човешка смърт Христос слезе в ада, откъдето освободи с божествената Си сила човека, счупвайки адовите вериги. Оттогава в ада слизат само грешниците, които не могат да се оправдаят по време на частния съд до четиридесетия ден след земната си смърт, и дочакват в мъки Страшния Христов съд. Тогава ще се определи дали човек ще живее вечно в рая или ще пребивава във вечната смърт, която е вечна агония на заслужената приживе смърт, без самоличността на осъдения да бъде заличена.

Който повярва в Иисуса Христа като в Син Божий, и да умре ще оживее за вечен живот, защото чрез Христовото Възкресение и вярата в Него излъгалият доверието на Бога се помирява с Него. За укрепване на вярата Бог ни праща чудесата, най-всеобщото от които е слизането на Благодатния огън на Гроба Господен на Великден.

След всеобщото възкресение на цялото човечество всички, и живите и възкръсналите мъртви, ще получим нови тела, които няма да ни изкушават към грях.

Родени във времето и пространството на земния живот не можем да разберем Божия промисъл, тайните на сътворението и дори всички тайни на своето битие, но Бог ни открива полезното за нас в лични откровения, а най-важното ни е предал в Свещеното Писание чрез боговдъхновените човеци, които са го записали. Това, което не разбираме в Писанието, Бог ни разяснява в Свещеното Предание чрез записаното от Светите Отци на Православието. Който търси Бога, ще Го намери, стига да Го разпознава правилно, да Го слави правилно, в което е и смисълът на съществуването на Православната Църква.

 

Христос Възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тези в гробовете живот подари!

 

Бог да пази България! Амин.

Първа публикация: вестник "24 часа", 15 април 2023 г.; публикация в сайта на вестника от 16 април 2023 г.: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/14239968