МОНАХ КАЛИСТРАТ: ТРУДНО ЩЕ СЕ НАМЕРИ КОМПРОМИСНА ФИГУРА НА МЯСТОТО НА ДЯДО НЕОФИТ!

 Интервю на Кирил Борисов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какви са най-важните послания, които ни остави патриарх Неофит?

О Бозе почившия Светейши патриарх Неофит, Царство му Небесно, беше естествен продължител на линията на помирителите в Българската Църква. Трудно ще се намери толкова компромисна фигура на негово място. Ние всички, и клир, монашество и миряни повече или по-малко сме оплетени в игрите за оцеляване и неусетно попадаме в капана на бесовските страсти. Тъжно, когато видиш архипастир, призован да води народа към спасение, да реди сложни игри, кой ще гласува за него при следващия патриаршески избор, но такава е борбата на вярващия, който и да е той. „Блажени миротворците!“ казва Господ в Евангелието. Дядо Неофит беше миротворец. Никога не съм го чул да повиши тон, да скастри някого, да унижи, да отстрани, да накаже. Той даваше възможност на сгрешилия да намери възможност да се изправи. Дядо Неофит преживяваше тежко злоупотребата с доверието, което той даваше в аванс и скоро, много скоро злоупотребяващите с доверието му ще разберат върху кого са издевателствали и с цената на какво страдание нашият трети патриарх от възстановяването на Патриаршията на 10 май 1953 година опази мира и единството на Църквата.

Разбраха ли ги хората?

Не, дядо Неофит си остана неразбран приживе, защото като верен Христов воин не осъждаше. Той пазеше авторитета на Църквата, която и при него си остана най-силната от Поместните Православни Църкви, макар и най-слаба откъм брой на свещенослужители и монаси и тежко ранена от един от най-подлите разколи в историята на съвременното Православие, създаден от проектантите на прехода към капитализъм в недрата на партията проповядваща всеобщото равенство, за да не се попречи на новото поробване на българина. Хората със свободна съвест задават въпроси и настояват да получат отговори, но ако са принудени да спасяват живота си и бъдещето на децата си, те нямат сили да попречат на разграбването, а ако се намерят и такива, проектантите имат резервен вариант с организираната престъпност, създадена от милиционализирани и военизирани спортисти. Като тези, които превзеха сградата на св. Синод, за да го предадат на така наречения алтернативен синод, създаден от службите. Дядо Неофит беше сътворител. Той не пречеше на другите и не се състезаваше. Затова и сега се сещаме, че направи висшето духовно образование в лицето на Духовната академия, на която беше ректор, отново Богословски факултет на Софийския университет, за да го извади от принудителната изолация от времето на социализма.

Разкажете за Ваша поучителна среща с него?

Най-поучителна е първата ми лична среща с тогавашния преосвещен епископ Неофит от месец юни 1990 г. Тогава той беше ректор на Духовната академия. Пред светия Синод беше разпънал палатка един свещеник, отец Малинов, не помня малкото му име. В координационния съвет на СДС от създаването му се подвизаваше йеромонах Христофор Събев и много духовници, които по една или друга причина се чувстваха ощетени, спонтанно се обявяваха против някогашните репресии, включително и от страна на архиереи. Отец Малинов настояваше да се огласи антицърковната дейност на неговия владика, за когото знам от мои професори в Богословския факултет, вече също покойници, че като студент в Духовната академия пред 50-те е записвал други студенти в Комсомола. Същият владика беше един от първите в алтернативния разкол, пък после се разкая, Бог да го прости и него. Около тревната площ пред Синода, където беше палатката на отец Малинов, имаше набучени летви с ръчно изписани лозунги с протестно съдържание, а някакъв очевидно неуравновесен човечец си разрязал вените и ги облял с кръвта си. После същият стана свещеник в една епархия, съседна на Сливенската, както и да е. По това време в София дойде Румяна Узунова от Свободна Европа, където от месеци четях по телефона новини от България. Искаше да види какво става пред Синода. И там, в тази апокалиптична обстановка видяхме дядо Неофит, добронамерен и загрижен да се опитва да успокои страстите най-вече на напълно незапознатите възбудени от промените минувачи, които, ако помните онези времена, се включваха от движение във всякакъв вид протестни инициативи, за които впоследствие им се налага да се осведомяват за какво е протестът и често да се срамуват, че са се подвели. Това беше благодатно време за всякакви провокатори и хора, които кресливо бягаха от собствените си биографии. С дядо Неофит беше един учител от Семинарията Любчо Средков, много свестен и благ човек. Той почина през декември миналата година, Бог да го прости! Румяна беше опитен журналист и не се подведе да прави политическа новина от неуравновесеността на случайно преминаващи парашутисти, Бог да я прости и нея! Много пъти съм се връщал в спомените си към тая среща и съм си казвал, че това е истинският архиерей! Той няма да се скрие, докато отмине бурята или да решава шахматни задачи на кого какъв номер да направи, за да може после да го утешава.

 Каква беше ролята му за обединението на синода и църквата в последните години?

Ако дядо Максим беше ракетата-носител на каноничния Синод, докато Костов го уволнява от патриаршеството, гони го от сградата на Синода, а някой друг пък праща общинска полиция да го изгони от Митрополията, бит от всички страни, но като колос на вярата не обиди никого, не влезе в разпри, то неговият възпитаник дядо Неофит се случи в едни от най-тежките изпитания за Православието въобще – събора в Крит, Истамбулската конвенция и ковит-пандемията. Е, няма друга такава Църква! Българската Църква провали опита да ни поставят под върховенството на папата, под нейно влияние нашето държавно управление не позволи православна България да признае третия, „социален“ пол, защото някой нещастник бие жена си вкъщи. И най-накрая, България не затвори храмовете по Великден по време на пандемията! Никъде другаде това не стана. Нито във великата, страшно православна Русия, нито дори в крепостта на Православието Гърция, където парламентът дори призна еднополовите бракове! Единството на съвсем очевидно разнородните по мненията си наши архиереи, се осъществи след молитва към Бога Всевишни и по действието на Светия Дух малката България се оказа най-голямата държава на Духа, както казваше големия приятел на България академик Димитрий Лихачов.

Не бива да се премълчава обаче и това, че докато дядо Неофит лягаше болен, се намираха лица, които да му пробутат да подпише между другите листове и неща, за които след това да съжалява. Такъв позорен документ беше една безпрецедентна клевета срещу Зографския манастир на Света гора до, представете си, Вселенския патриарх, дядо Вартоломей, който е владиката на монашеската Атонска република. Документът беше препратен в Зограф от светейшия патриарх Вартоломей за сведение. От него се вижда, че не е изведен от деловодството на св. Синод, а от деловодството на Софийска митрополия, което е направило впечатление в Цариград, тъй като патриарх общува по протокол с патриарх, не митрополит с патриарх. Занесен е „на ръка“ във Фенер и е връчен лично на патриарха, за да се получи нечуваната в нашата история интрига българският патриарх да клевети пред цариградския българския манастир на Света гора!    

Какъв трябва да е профила на новия български патриарх от гледна точка на монашеството? А на миряните?

Изборът на патриарх не е човешко дело, въпреки видимите усилия на църковните шахматисти да предвиждат ходове. Сами се убедете: няма друга Църква, която да осуети хиротонията на епископ, който дори е наречен за ръкоположение, както това стана с Дионисий през 2014 г.! Тогава дядо Неофит, Царство му Небесно, излезе пред Синода и каза на протестиращите: „Вие сте гласът на Църквата! Аз оттеглих предложението.“ Някои си въобразяват, че като имитират църковно обществено мнение с превозване на църковни протестъри с автобус, могат да управляват съвестта на Църквата. Това не е възможно, защото Глава на Църквата е Самият Христос. Български патриарх ще стане този,  когото Бог сложи на патриаршеската катедра. Църквата сме всички вярващи, но и светиите и ангелите, а пред нас е нашият Първосвещеник и Изкупител на греховете на всички ни Господ Иисус Христос!

С кой проблем трябва да се заеме първо наследникът на Негово Светейшество?

Да се заеме с усърдие с това, за което Бог го призовава – да води повереното му стадо към спасение!

Могат ли външни сили да повлияят при избора на патриарх и как?

Външните сили се стараят постоянно. Българската Църква е сериозен проблем пред строителите на държавата на антихриста, иначе казано на глобалната държава с новата антихристиянска религия, която уж щяла да донесе мир на фона на толкова много религиозни конфликти. За никого не е тайна силния натиск, който упражнява американската администрация върху Цариградската Църква. Преди изборите за Йерусалимски патриарх през 2003-4 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс си позволи да каже на дядо Вартоломей „Нашият човек за патриарх е Теофил!“, но тогава избраха дядо Ириней, Царство му Небесно. В Москва положението не е по-различно. Там, както се казва в един стар виц, винаги е имало избор за влизане в колхоза: ако искаш, влизаш, ако не искаш, разстрел! Кой казва, че свободната воля се ограничава? Натискът върху тукашния избор е много голям, но все не им се получава, защото не е човешка работа. Ще се убедите сами! В годините на най-големи гонения Българската Църква оцеля. В десетилетията на измамата, наречена демокрация – също. Парите на олигарсите, изнудването с досиета, с компромати – нищо от това не работи. Грешникът, ако има воля да следва Бога, ще се покае и ще Го следва!

Защо се получи тази ситуация с избора на сливенски митрополит? Очаквате ли подобен сценарий и при избора на патриарх?

В Сливен има натрупани десетилетни проблеми свързани най-вече с едно административно лице, което болната съдебна система държи на свобода въпреки злоупотреби, за които при социализма Наказателният кодекс предписваше най-строго наказание. Но ние нали сме християни, да го оставим човека, Бог да го накаже. Да, но и тези, които мълчат, ще се явяват на Страшния съд. Ситуацията в Сливен е резултат от многогодишна занемара и чудовищна злоупотреба с добросърдечието на архиерея. При новия избор ще бъдем свидетели на характерното за нашия балкански манталитет. Както казва нашият национален герой Гоце Делчев: „Нали знаеш, брате, как сме ние, българите – колкото капи, толкова войводи!“ Нека това не ни притеснява! Бог поруган не бива. 

Къде е България по духовно развитие и положително влияние на църквата върху хората сред останалите поместни църкви? Има ли връзка между това и социално-икономическото развитие на държавата?

Духовното има материален еквивалент само в изкривеното възприятие на духовността, в което се забърква и Божието и това, което идва от лукавия. България е страна с изключителна духовност, която обаче е скрита в сърцата на хората и се проявява, когато Бог благослови! В същото време създадената от програмистите на прехода към държавата на антихриста политическа класа у нас в преобладаваща си част е дълбоко бездуховна и това е преднамерено, но е за изпитание на всички ни. Бог да пази България! Амин.

 

Първа публикация: „24 часа“, 14 март 2024 г.

*За да видите снимките в по-голям размер, кликнете върху тях!