неделя, 10 април 2005 г.

НАСТЪПЛЕНИЕТО СРЕЩУ ПРАВОСЛАВНИЯ ДУХ


Преди година разговарях с една православна американка за това, че според Светите Отци наближават времената на гонение срещу Православието. Жената получи емоционален срив, защото, споделяше тя, е говорила със свещеник и той нищо такова не и е казвал… Сетих се за този случай, когато прочетох в столичен вестник за конференцията проведена във Виена на 7, 8 и 9 март, тази година (2005!), под надслов “Православният дух и етиката на капитализма”.
Формулировката на темата е перефраза на съчинението на Макс Вебер “Духът на протестантството и етиката на капитализма”, превеждано и издавано у нас. В книгата на Вебер се извежда твърдението защо протестантските страни са измежду най-развитите в икономическо отношение и се изказва предположението, че протестантът е по-предприемчив, защото не страда от скрупули да купува евтино, а да продава скъпо, дори на близките си роднини, да бъде честен в рамките на човешкия закон. Когато напечели добре може да облекчи съвестта си като направи дарение на църквата, по-точно на конфесията или на сектата, към която се е причислил.
Днес изглежда, че дойде време да бъде употребен и Вебер срещу Православието. Като се използва неговата известност, като се намекне, че православното вероизповедание е някаква пречка нещата в света да вървят добре.
Колко може да е вярно твърдението, че благодарение на протестантството западният свят е развит икономически, можем да разберем само като си припомним, че към този свят принадлежат и много непротестантски страни - католическите Италия, Испания, Португалия, Франция, “келтския тигър” - Ирландия с най-високия си икономически ръст в Европа, както и съвсем нехристиянските Япония, Китай, Тайван, Южна Корея.
“В света днес има над 300 милиона православни християни, повечето от тях разположени в стратегически важни страни и райони - Русия, Балканите, Близкия Изток. Затова въпросът как православният свят ще се справи с пазарната икономика и демокрацията е от изключителна важност”, е мотото на виенската сбирка. В случая става дума за това, че “стратегическите райони” са важни не за нас, които живеем в тях, а за тези, които имат тук политически и кономически интереси.
Основният доклад на конференцията е на проф. Питър Бъргър от Бостънския университет. Извадките от този доклад, цитирани във вестник “Капитал” са красноречиви.
Православието, например, не било подготвено за “плурализма и тепърва трябвало да развива стратегии спрямо тази ситуация”, тоест за ситуацията, в която има много “плурализъм” на запад, а у нас, уви, няма.
Как би трябвало да се разбира понятието “плурализъм”? Професорът прилага следното пояснение: “Основното противоречие, което православието трябва да реши, е как религиозната идея за колективна солидарност да бъде преведена на езика на индивидуализма, необходим за развитието на капитализма”. Забележете употребата на императива “трябва”! Не: “може” или “би трябвало” или “не би било лошо”, а направо: “трябва”!
Това твърдение е манипулативно, защото се основава на аксиомата, че колкото повече индивидуализъм има в едно общество, толкова по-развито е то икономически. На японците, както и на останалите азиатци, въобще не им е необходим никакъв индивидуализъм, за да си развиват капитализма. Даже напротив - азиатските мениджърски школи са основани изцяло на колективизма и минават за далеч по-ефективни от американската, напр. Кого ще убеди Бъргър в страната на самураите, че успехите им са съвсем неправилни и следователно те трябва да разрушат постигнатото и да последват примера на България от “прехода”.
Облагодетелстван от факта, че конференцията се провежда не в някоя православна страна, а в Западна Европа, Бъргър ни засилва към икономическия просперитет с друго внушение: “Нито една от формите на съществуване на православието не го е подготвила за възможността да съществува като доброволно сдружение”! А сега, де! Какво би могло да значи това?
Няколко пъти прочетох този цитат от статията на Диана Иванова в “Капитал”, но така и не можах да разбера професорът шегува ли се или мисли, че ние още живеем по дърветата. “Да не би да е прав?”, помислих си все пак, “Колко души познаваш, които да са приели Православието насила?” не можах да се сетя за нито един. После се замислих кое е това нещо, което в Православието не се върши доброволно - присъствието на богослужението ли, участието в тайнствата ли, какво? Няма такова нещо! Следователно Бъргър под “доброволно сдружение” разбира нещо съвсем друго, не това, което един съвременен българин (и може би американец - също) разбира. Ако проследим последователността на преподаваните от Бъргър твърдения, можем да започнем да изреждаме характеристиките на желаното от него “доброволно сдружение”.
Бъргър вероятно допуска, че все някой ще има подобни въпроси, и прави ново пояснение: “Православието е напълно неподготвено за днешното време на плурализма - основен белег на модерните общества. Модерното време е не по-малко религиозно от всяко предишно време в историята, то обаче е плуралистично. Какво означава това?” И ето го най-после в пълнота определението, както го е разбрала авторката на статията в “Капитал”: “В ситуация на плурализъм религиозните институции не могат да приемат като даденост, че определено население ще се подчини на техния авторитет.”
Ето каква била работата! Вярващите православни не трябва да се подчиняват на авторитета на Църквата, а Църквата не трябва да приема за даденост, че някой ще се съобразява с авторитета и! Време било да се появи “нещо като пазар на религиите”. “Индивидът сега има избор”, допълва Диана Иванова. Като че ли преди го е нямал. “Важно е да се разберат два аспекта на това развитие - продължава тя - процесът на религиозна плурализация означава, че различен брой религиозни институции се съревновават помежду си, както е в Америка по време на колонизацията. Тогава пазарният ефект на плурализма е очевиден.”
С цялото това шикалкавене трябва да се прокара една лъжа - че Православието не е толерантно към другите религии. Това обаче не е вярно. Достатъчно е да се направи справка за броя на регистрираните вероизповедания в православна България преди 9 септември 44 г., до 10 ноември 89-та и сега.
Какво “трябва” да постигне идеята за “плурализма”: “Всеки религиозен монопол ще бъде подкопан, модифициран и променен. Но дори една религиозна традиция да се споделя от мнозинството от населението, индивидите най-малкото имат право на избор дали да се присъединят или не към институциите, представляващи тази традиция.” Заплашително, нали!
Как трябва да изглежда православието на “плурализма”? Ето как: то “може да бъде не толкова емоционален консумативен избор.” Даже вече имало модел за това: “Може да се каже, че Америка е във водеща позиция по отношение на това развитие…”. У нас пък, при неразвитите икономически “трудност съпътства ангажирането на православието в изграждането на либерална демокрация и пазарна икономика.” Представяте ли си колко страдат горките. Мъчат се да ни демократизират и да ни направят икономиката пазарна, а ние се опъваме заради някакви си християнски ценности. Чуйте въздишките и състрадавайте на Питър Бъргър: “Всяка религиозна традиция има проблем с демокрацията и нейните закони, които, изглежда, че противоречат на божествените. Вземете проблема с абортите, еднополовите бракове, разводите и така нататък…” Какъв позор за нашето общество! Било против абортите и еднополовите бракове!
И, забежете, не става дума за вяра, а за “религиозна традиция”. Целта на изместването на вярата е очевидна: изкушените да ходят на конференции в западни страни с петзвездните хотели и студенокръвната любезност да започнат да повтарят в “изостаналите” православни отечества надменните глупости на бъдещите служители на антихриста. “Бедата ще дойде от начетените!”, казал в проповед св. Козма Етолийски и изглежда, че е имал предвид точно тези хора.
Трудно им е да работят с православните и това си е: “Православната идея за колективната солидарност,… прави трудно приемането на пазарната икономика, основана на съревнование и индивидуално предприемачество. Капитализмът, който защитава това, е приеман за израз на жестокост.”
Според проф. Бъргър от “Брюксел идва много силен, “почти военизиран секуларизъм”. Значи трябва да побързаме сами да създадем ликвидационни съвети, които да се заемат с Православието. Нали разкола не успя. Имало вече “установена европейска система на секуларизъм, която упражнява силно влияние върху политическите и законови действия на ЕС. Именно това развитие драматично е променило мястото на религиите в Южна Европа - Италия, Испания, Португалия, освен това - в Ирландия и напоследък също в Полша”(“но и в Гърция”, както казва Бъргър в интервю за Диана Иванова, поместено след нейната статия в “Капитал”).
Ето и прогнозата, която професорът дава за България и Румъния: “Но колкото повече обществото се приближава до Европа, толкова повече ще бъде подложено на влиянието на европейския секуларизъм. Съмнявам се, че православието може да възстанови единството си срещу този процес. Мога да допусна също, че европейската култура може сама да се промени в резултат на това. Ако това се случи, важен фактор ще бъде предизвикателството на исляма, който отказва да се подчини на правилата на плурализма.” “Всъщност ние не знаем как може да изглежда едно модерно православие. Вие (българите) можете да развиете този проект.“ Дава ни човекът направление, какво чакаме? Да запретваме ръкави!
Това, че проф. Бъргър добре разбира разликата между “духът на протестантизма” и Духът на истинската Църква, чиито Първосвещеник е Сам Иисус Христос личи от признанието му: “Протестанството доведе със себе си много декадентски и упадъчни форми, много песимизъм. Римо-католическата църква, от друга страна, винаги ще има проблем - какво да прави с папата?” Е, добре, но защо тогава се захващате с Православието, Бъргър? Да сме дошли ние в Америка да ви питаме защо не отменяте смъртното наказание? Щом протестанството, към което принадлежите, е декадентско, значи и оценката ви, повлияна от протестантските ви възгледи, също е декадетска. Или просто принадлежите към онова “богословие”, чиято цел е църквата без Христос?
Много по-учудващо е обаче съществуването на т. нар. “Институт за междурелигиозен диалог на Софийския Университет”, който е излъчил представител на тази конференция! Нали Софийският Университет “Св. Климент Охридски” има свой Богословски факултет? Що за задачи изпълнява този “институт”? Това може да се разбере от думите на Даниела Калканджиева - “българската представителка”: “…От една страна, казва тя, голяма част от българите продължават да вярват, че православието е една от големите причини за икономическото изоставане на страната. Друга част от българите вярват, че именно българската православна църква (без главно Б, както е изписано в “Капитал”) е спасила нацията по време на Османската империя, въпреки факта, че такава църква няма от края на ХІV век до 1870 г.” Според “нашата” представителка: “православните теолози не проявяват интерес към икономическите въпроси”.
Ами точно това е, Калканджиева, Духът на истинското Християнство - “Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.” (Матей 22:21).
Ум не го побира как може Софийският университет, чийто патрон е св. Климент Охридски, да легитимира възглед като този на една чуждестранна конференция: “…Във вековете на османското робство поради незнаене на гръцки език, българите остават незапознати с някои аспекти на православието.” За да разберем кои аспекти има предвид радетелката на “диалога” между религиите може би трябва да поразсъждаваме върху изумителното твърдение: “Православието като цяло остава безразлично към развитието на пазарната икономика и социалната диференциация в страната, с други думи - духът на православието има много слабо влияние върху етиката на българския капитализъм.”
От всичко цитирано можем да заключим, че “православието”, каквото го виждат Даниела Калканджиева и тези, които са и плащали стипендията в университета издържан от Сорос, където е направила доктората си, не е вероизповедание, а нещо, като театрално-етнографско сдружение, в което може да се прекарва свободното време, когато човек е отегчен от други атракции и иска малко да поправославничи преди вечеря.
“Аз съм лектор в Богословския факултет и виждам, че има надежда, защото новото поколение, което идва, е много по-близо до духа на православието и има грижа за ближния. Като че ли институционалното, официалното православие в България е твърде формално и се придържа към литургията, няма я тази социална ангажираност”, казва тя. Значи “нейното православие” трябва и да се освободи от литургията, от основното от тайнствата - Евхаристията, но какво ще остане от него тогава? Друг е въпросът, какво прави като “лектор” в Богословския факултет на СУ личност с такова убеждение.
Това, че такава среща се провежда във Виена ни подсказва, че ликвидаторите на Православието все още мъничко се срамуват от абсурдите, които иска да ни пробутат. Все още нямат куража да организират такова истъпление в източноевропейска страна. Това обаче е само временно. Много скоро ще искат да проповядват и в нашите православни храмове. Каквото и да правят обаче няма да успеят, стига да опазим вярата. Църквата Христова е построена върху камък и “портите адови няма да и надделеят!” (Мат. 16:18).

Няма коментари:

Публикуване на коментар