КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БАТАК И НОВО СЕЛО?

В неделята, в която бяха канозирани Баташките и Новоселските мъченици, повече от 50 години, след като това е сторено за последен път от Българската Православна Църква, по една от националните телевизии, която минава между друго за една от най-авторитетните и най-качествените като излъчване, подбор на материала, качества на публицистиката в нея, се появи в „прайм-тайма” (най-гледаното време) вечерта един безкрайно озадачаващ репортаж. Той започваше буквално с изречението: „Тъй като Българската Православна Църква - каза репортерката, която очевидно е и автор на репортажа, - си позволи в рамките на една седмица да представи книги против Дънов и Ванга, нека да видим какви коли карат поповете!”
През цялото време това момиче, което се втурна в гаража на Бачковския ставропигиален манастир, наричаше Негово Преосвещенство епископ Борис, игумен на светата обител, „отец Борис”. Тя очевидно не знаеше, че епископът е владика. Но тя очевидно не знаеше и дали мерцедесът в гаража, в който нахлу с камера и микрофон, е собственост на епископ Борис или е собственост на ставропигиалния манастир. Нито пък, според мен, момичето има някаква подготовка по въпроса съществува ли канон, с какво превозно средство да се движат епископите.
В Православната Църква нещата са подредени така: според Учението на Църквата, всеки има своята свободна воля. Всеки има своята съвест. Когато това не нарушава каноничните определения, той е свободен на постъпва, както намери за добре. За сметка на това, според неговите постъпки и неговите помисли, Бог ще даде присъда в деня на Страшния съд.
Така мислим ние, православните.
Какво обаче мислят неправославните за това как трябва да изглеждат, с какво да се хранят, как трябва да стоят в обществото духовниците?
И каква връзка може да има между канонизацията на мъчениците, книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов и автомобилите, с които се движат един или двама духовници, посочени в репортажа?
Не беше подминат, разбира се, и часовникът на Негово Високопреосвещенство Провдивския митрополит Николай. За този часовник се писа вече няколко години подред. Темата очевидно се е изтъркала, но поради липсата на някакъв по-пресен материал, тя влиза веднага в употреба.
В този момент по-голямата част от вярващите си зададохме въпроса: какво представлява в очите на невярващите или на хората, които очевидно изразяват неприязън към Църквата и действията, което тя предприема пред лицето на обществеността, канонизацията на мъченици?
Моят отговор е следния: с канонизирането на Баташките и Новоселските мъченици Българската Православна Църква показа, че е една Богочовешка институция! (Ако „институция”, разбира се, може да бъде определящото понятие, тъй като „институция” би трябвало, ако се обърнем към латинския корен на думата, да означава „установеност”. Да, Българската Православна Църква е „установеност”, но тази установеност е от самия Бог в неговото Второ Лице. В това вярваме ние.) Българската Православна Църква е над-обществена, защото с канонизацията на мъчениците тя изтри няколко пласта политически интриги свързани с това, до каква степен може отделен етнос или отделна религия да носи отговорността за избиването на мъчениците? Очевидно е, че мотивацията на хората, които са извършили това престъпление, е нещо, което не стои в полезрението на Църквата! В историята на Църквата има много свидетелства, много мъченичества, в които самите мъчители са били изпросвани за спасение пред Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Такъв е случаят със св. ап. Павел, който пази дрехите на убийците на първомъченика архидякон Стефан.
Слабо известен е фактът, че организаторът и основният извършител на Баташкото клане, Ахмед ага Барутанлията, умира в леглото си от проказа доста след Освобождението!
Ако в гордостта може да има някакво достойнство, то ние българите заслужаваме достойнство, заслужаваме гордостта си в това достойнство, поради факта, че нито един българин не е отишъл да отмъщава по същия зверски начин на Ахмед ага Барутанлията!
Изглежда, че фактът на канонизацията на мъчениците, както и на представянето на книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов, са видени от някого като някаква обединена от замисъл кампания, която трябва да възвеличи мястото на Църквата в обществото. А това очевидно не е така. Прославата на мъчениците чрез чинопоследованието на канонизацията е едно събитие, което следва след дълговременно проучване на свидетелствата за тяхното мъченичество. Книгите, първа и втора част, за Ванга и Дънов на иеромонах Висарион, са всъщност неговата магистърска теза. Те са финалния труд на завършването на неговото магистърско висше образование. Връзка между тях тях не може да има, освен, ако разбира се, тази връзка не се търси мистично.
Какво да кажем тогава за серията нападки срещу Църквата по всякакъв повод?
Защо не могат да се изфабрикуват в последно време някакви нови обвинения, а се тиражират в упорита последователност неща, които отдавна би трябвало да са излезли от обръщение?
Вероятно хората, които разполагат този арсенал в общественото пространство, разчитат на повторяемостта, която да създаде в съзнанието на зрители и слушатели (по-специално на тези, които не са ангажирани с вяра или са слабо вярващи) един относително устойчив условен рефлекс, чрез който рано или късно да се създаде една относително устойчива представа за това, че Църквата е всъщност един сбор от хора, някои от които карат мерцедес S-класа, а други носят скъпи часовници.
Нека все пак използвайки финалните думи на този коментар да се обърна към хората, които съчиняват и композират подобни нападки срещу Църквата, да се обърнат към собствената си съвест по този въпрос! „Бог поруган не бива!” (Гал 6:7) – това също е цитат от Свещеното Писание. Никой няма да успее да навреди на Бога! Църквата е Негова! Той я създаде. Ние хората сме само членове на нейното Тяло, Глава на което е самият Бог и наш Първосвещеник Господ Иисус Христос!
Пожелавам светли празници!