Доцент-презвитерът е „подготвян според стандартите на Ватикана за посещението на Йоан-Павел Втори в България“. Но не от българска страна получава „църковно-дипломатическа подготовка“, защото в този момент се явява „възпитаник на най-стария католически колеж“, където много рядко приеманите „православни духовници“ са готвени да „помагат за взаимоотношенията между Православната и Католическата църква“.
Да пренебрегнем очевидното самохвалство, което прави възможно такова нелогично изказване! Доцент-презвитерът изглежда, че не знае, че ватиканската му подготовка е в противоречие с основно становище на Българската Православна Църква по въпроса, дали Ватиканът е седалище на „църква“ или на „секта“, което означава „част от цялото“.
Това становище БПЦ изрази с цялата си тежест, когато се противопостави на опита на събора в Крит през 2016 г. да се пробута на Поместните Православни Църкви един документ, който обявяваше римо-католиците и протестантските организации за „църкви“! Привидно това е нещо дребно, но всъщност беше разчетено от управляващия орган на Българската Църква като манипулативен проводник на ерес!
Под документа на Светия синод стои подписа на Негово светейшество Неофит, когото отец доцент Иванов нарича свой „духовен наставник“.
Недоумявам, до каква степен ватиканската подготовка на отец доцента е причина за пълната каша в представите му за римо-католицизъм в исторически аспект.
С римо-католиците сме били имали контакти „още от средновековна България и делото на св. Цар Борис“! Отец доцент-докторът (простете пропуска!) не знае, че Римския епископат е православен, а не собствено римо-католически, до 1054 година! Светите равноапостолни братя Кирил и Методий показали „как православните духовници трябва да защитават себе си и да общуват с духовници от друга вероизповед, каквато е католическата“! В девети век!
Изглежда, че църковната история не е сред „талантите“ на доцент-презвитера. Сегашната църковна ситуация обаче е!
Трябва да кажа, че с отец Иван, тогава дякон, се познаваме от годината, в която започна да преподава в Богословския факултет. През следващите години посещавах един негов специален курс с безумното наименование „Социалното измерение на Евхаристията“ по текст на негова книга, издадена от издателството на Радио Ватикана на български език. Евхаристия или „Благодарение“ е основното тайнство в Православието. То се извършва по време на св. Литургия над Хляба и Виното, които се преподават във вид на Причастие като Плът и Кръв Христова. Преподават се от свещеника или епископа на причастяващия се! На индивида! Къде тук има социален елемент в този личен акт на преподаване и приемате на св. Причастие? Без преувеличение целият курс, съставен от хора с по едно, две и дори три висши образование, някои с докторати, също така защитени в чужбина, осмя самонадеяната глупост на „социалното измерение“. Част от присъстващите на този курс са сред най-добрите духовници, проповедници и богослови в Българската Църква. Сред тях са известни интелектуалци, юристи, учени.
Защо Православната Църква, и в частност Българската не смята римо-католицизма за църква? Защото Църквата е „Една, свята, апостолска и съборна“ – така е записано в Символа на вярата, а той е неоспоримата истина, от която Рим се отделя през споменатата 1054 г. Според учението на Православната Църква не може да има много „църкви“.
Православието не признава римо-католицизма за църква не непременно, защото по време на Четвъртия кръстоносен поход римо-католиците разоряват с реки от кръв земите на тогавашна Византия, безчинствайки в нейната столица през 1204 г., осквернявайки православните храмове с грабежи, изнасилвания, убийства и варварски безчинства. Да сте чували Ватиканът да се е извинил за това? Няма и да чуете.
Не за това, че "диалогичните" католици избиват около хиляда православни монаха на Света гора през 1276 г., между които и 26-те Зографски мъченици, изгорени живи, защото не се съгласяват да приемат „римската ерес“, за което никому във Ватикана не идва наум да каже „прощавайте!“.
Не за това Православието не смята римо-католицизма за църква, защото през 1922 Ватиканът подписва „конкордат“ (договор между папата и държавен глава) с Мусолини, а на 20 юли 1933 година и с Хитлер.
А затова, че римо-католицизмът не разпознава Бога! Не го прославя право, както това е възможно единствено чрез непроменимите истини на древната Църква! Защото прави политика в съюз със силните и винаги срещу православна България.
Очевидно ватиканската подготовка на отец Иван е еднопосочна. Тя е в услуга на „църквата-държава“. Ако беше иначе той с осъзнатите си таланти поне можеше да подскаже, че България заслужава извинение за кампанията срещу страната ни във връзка с неуспешния опит за убийство на Йоан-Павел през 1983 година. Нали точно след тази година в лексикона на италианския език понятието „български“ заседна устойчиво в най-негативен смисъл.
Но не, „мисията“ на отец-доцент-доктора е друга и тя рано или късно ще се прояви като натиск срещу родното Православие да се примири със следващия опит да се подчиним на Ватикана. Вече се чуват гласове откъм Босфора, че православните уж били съгласни да приемат папата за глава на „всички християни“.
Бог да пази България! Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар