Все още като че ли малко ни е срам от това да наречем кирилицата „българска азбука“. Ерудирани учени и публицисти обясняват, че азбуката създадена от светите равноапостолни братя Кирил и Методий не е била предназначена за българите, а за великоморавците. Те обаче я отхвърлят под натиска на немските епископи, които имат зад гърба си мощната германска държава на франките. Само че светите братя създават за Великоморавия не кирилицата, която ние имаме с право за българска, а глаголицата! Тази кирило-методиевска азбука остава при наследниците на великоморавците, които се превръщат в западните славянски народи и най-вече при югозападните, защото в католическите Хърватия и Словения и днес могат да се видят глаголичните книги като някакъв паметник на делото на Равноапостолите.
Случва се нещо, което има аналог в старозаветната история на евреите, без това да се смята за начало на староеврейската писменост. Когато св. пророк Мойсей слиза от Синайската планина след четиридесетдневния си разговор с Бога, той носи скрижалите, дадени му от Самия Бог с написани на тях Божиите заповеди. Забележете! Записаното е на езика говорен от евреите, без да ни е открито дали употребената от Бога азбука до този момент е била позната на това най-нисше съсловие в тогавашното египетско общество, наемано за производството на кирпич, както вероятно все още на Балканите някои малцинствени групи се наемат със семействата си за добив на дървени въглища. Във всеки случай нито преди Мойсей, нито след него някой е споменавал за някаква възникнала за нуждите на бита еврейска азбука.
Докато Мойсей беседвал с Бога някои от едноплеменниците му решили, че е по-добре да се кланят на златния телец и това накарало пророка да счупи скрижалите и след сблъсък между верните и предателите на вярата да напише по памет сам с ръката си това, което Творецът на всичко видимо и невидимо му бил поверил.
Така става и с глаголицата, която е отхвърлена по политически причини и ето, че мощната Великоморавия паднала под ударите на враговете на славянската писменост. Тогава обаче Учениците на Равноапостолите, тези петима светии на Българската Църква, които допълват числото на светите Седмочисленици, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, дошли в граничния български Белград и според нуждите на току-що създадената Българска Православна Църква адаптирали гръцките писмени знаци за нуждите на богослужението на български език. Бъдещите свещеници на първата славянска Църква били пратени в гръцки манастири да четат и разбират Писанието и да извършват служби, а там езикът на богослужението е гръцкият. Задачата, която св. цар Борис си поставял, била в най-съкратен срок да се създаде първата национална Църква, но не за тържество над други народи, а за православно покръстване на целия славянски свят. Доказателството е, че св. Борис не тръгва да завоюва, размахвайки св. Кръст като знаме, а приема монашество и се затваря в манастир.
Равноапостолното в делото на светите Братя Методий и Кирил е, че по боговдъхновение определят и класифицират звуците в славянската реч. Няма никакви сведения, че това е „задача“ поставена от константинополски василевс. А Фенер пази документи за далеч по незначителни събития. Нека не забравяме, че създаването на глаголицата се осъществява преди да сме покръстени!
Кирилицата не е някаква от азбуките, уж възникнали за нуждите на администрацията и търговията. Нито пък гръцката.
Дадената от Бога писменост на скрижалите скоро станала общо употребяема за западните семитически народи, което може да се види във всяка сравнителна таблица на древно еврейската и възникналата двеста години след Синайското законодателство финикийска писменост, например. Слабо известен факт е, че древно еврейският и финикийският са били напълно взаимно разбираеми езици. Гръцката азбука пък, както е известно и на недотам образованите, възниква като адаптация на финикийската. Това значи, че и гръцката азбука има своя божествен произход, така че няма нищо унизително за кирилицата да е роднина на азбуката, на която са написани Свещените и богослужебните Книги на гръцки език.
За нас е от голямо значение да знаем, че азбуката, чието създаване отбелязваме на 24 май всяка година, е именно българска. Азбуката ни преподава пример за това, каква е съдбата на народите следващи Божията воля. Тези, които се противопоставят на Бога, изчезват от историята още преди нейния край, пророкуван в Писанието. Другите, които са оръдие на Божията воля, остават за изумление на мнозина въпреки многовековното си робство под ярема на чужд народ и вяра, защото никой в творението не може да се противопостави на Бога!
Книжовност е нещо повече от писменост, защото книжовността може да е носител на Божието слово. Българската книжовност прави точно това, когато се явява държавно образуващ фактор за Киевска Рус и нейния наследник Московска Русия. И не ние, българите си позволяваме да твърдим това, като компенсация за малката ни територия, намаляващото население и незначителен дял в световната политика и икономика. Това твърдят честни руски историци в лицето на бащата на руската историография Татишчев, църковният историк Карташов, по чийто 12 тома русите днес изучават своята църковна история и Евгений Евсигнеевич Голубинский. Те по различно време утвърждават, че покръстването на Киевска Рус в 988 г., което прави от едно разбойническо свърталище столица на православна държава, е дело на Българската Църква, първите митрополити на Киев са българи, начело със св. Михаил Българин, чиято памет Зографският манастир на Света гора отбелязва на 30 септември стар стил и за когото сайтът на Руската Църква твърди, че е… сириец! Само че през 1018 г. Самуилова България престава да съществува, в 30-те години на XI век в Киев идват първите цариградски духовници и историята на руското покръстване добива формата на легендите, на които се позовават повечето от останалите руски историци.
Защо е нужно ние, българите, да знаем всичко това? За да се уверим за пореден път, че бъдещето ни е в нашите ръце! Ако вървим с Бога, Който ни направи това, което сме, в Църквата Му, няма от какво да се страхуваме. Ако се опрелестим по чужди вери и магьосничество, ще последваме тези, които изчезнаха от географската и историческата карта.
Към това, че българите (или „прабългарите“) не са славяни, можем да отправим един друг много известен и много подминаван факт от исторически документ – пътеписа на Ибн Фадлан, който през X в. отива във Волжски Болгар. Ибн Фадлан е дипломат и естествено резидент на агентурата на Багдатския халиф. Неговата точност не се оспорва. Та точно той пише, когато се отправя към волжските българи и техния владетел, че отива при славяните. Документът е толкова известен и проучван, че това етническо определение на българите, при това на онези на Волга, остава във всички преводи. След това Фадлан отива при русите, които очевидно не са славяни. Дали това дава основание да смятаме, че така нареченият славянски свят са българизирани скандинавци и готи, както твърдят някои популярни историци, това за нас не би трябвало да е важно, ако вярваме, че в Деня на Страшния съд ще се узнае всяка истина.
И на края: нека споменем едно забравено научно съобщение, което през далечната 1848 г. в бюлетин на Московския университет публикува създателят на филологическата наука на руския език професор Осип Бодянский. Заглавието на неговата публикация, съхранявана в малко на брой библиотеки, между които Руската президентска библиотека, е „За най-древното свидетелство, че църковно-книжовният език е славяно-български“. В текста на съобщението се предава отзив на великоморавци, при които св. Методий е донесъл първите „български“ книги! Точно така – български! В годината на публикацията не само няма държава България, но не се и провижда възможност такава да се възроди. Проф. Бодянский няма на кого да се опитва да угажда, за да бъде заподозрян в българофилство. Той просто е добросъвестен учен.
Ето какво пише академикът на руската Императорска академия на науките Голубинский през 1881 г.: „Нееднократно ни се е налагало да говорим по-горе, че славянският език на нашите богослужебни книги се нарича наш собствен далеч не в собствен смисъл: той е славянски, но не е наш руски, а български, и по отношение на разбираемостта е твърде далече от възможността да е първоначалният славянски език. Има хора, които гледат на това обстоятелство със странни очи, именно такива, които виждат в тъй наречения църковно-славянски, или иначе казано, български език на богослужебните книги като на някакъв език предназначен за богослужението на всички славянски народи, подобно на латинския език на Римската Църква.“
През 2009 г. с указ тогавашният президент на Руската федерация Медведев създаде институт „за борба с фалшификациите на руската история“, но само четири години по-късно го закри.
Представям си какъв ресурс, колко специалисти и години биха били необходими ако такъв институт се създаде в България. Ако някому от управляващите такова нещо дойде наум, дано се сети да потърси проф. Анчо Калоянов или поне да прочете неговата многотомна и изключително рядка „Славянска православна цивилизация“.
С какво започва нашето Възраждане? С осъзнаването ни като българи. С нашето „Аз, Буки, Веди“ на кирилица и възванието на св. Паисий Хилендарски: О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се назовеш българин?
Бог да пази България! Амин.
Първа публикация: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9838000
Няма коментари:
Публикуване на коментар