Обществото се развивало. Това, което до вчера се отрича, днес е ценност. Кои „ценности“ са наред? Преди десетина години белгийски педофили искаха да влязат в политиката. Тогава не успяха, но дали след още няколко години няма да успеят, след като „европейските ценности“ като че ли не просто се движат, а галопират в посока на легализиране на извращенията. Докъде ще стигне тази атака, може отсега да се предвиди – до отричане на християнството или до опит за негов ремонт. Нали не певицата Милена, а един от стълбовете на православната вяра, св. апостол Павел, поставя „мъжеложците“ редом с разбойници, човекоубийци, лъжци и клеветници (1Тим.1:8-10). Да не вземем сега да отричаме светия апостол за липса на толерантност!
Европейската държава още не се е захванала да ревизира Новия Завет, вероятно, защото ще трябва да изгради и стратегия за преосмисляне на Стария, а това може да замирише на антисемитизъм. Там нестандартната ориентация е наречена „мръсотия“, а заповедта към вярващия юдеин е да не „ляга с мъж като с жена“ (Левит 18:22), а „ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени“, заповядва Писанието (Левит 20:13).
От гледна точка на заповедите в Стария Завет демонстрации на евроценности като гей-парадите и дори на Евровизия са „гнусни пред Господа“, защото „жена не бива да носи мъжки дрехи и мъж не бива да се облича в женско облекло“ (Второзаконие 22:5).
Опитът за осъждане от страна на управлението на ЕС на унгарския закон, възпиращ пропагандата на хомосексуализма на деца и юноши, показва, че православните страни-членки на Съюза подкрепят унгарците. Очевидно е, че противоречието между християнската нравственост и европейската ценностна система не може да се потулва.
За няколко десетилетия криминализирането на разврата в различните му форми и в различните европейски държави претърпя изменение. Падна възрастта, в която съвокуплението може да е законно. Всичко останало е разрешено, стига да е доброволно. Нравствената страна няма значение, защото моралът е без значение. Вместо морал имаме „ценности“. Само дето християнството ги отхвърля.
Може ли да се очаква, че в някакво бъдеще европейството ще се захване да ремонтира Православието, ако вече смята римо-католицизма за либерален, а протестантството за раздробено и лишено от единство в основните си положения? В каква насока, с какви инструменти и каква ще бъде крайната цел?
Изглежда, че по въпроса се работи и то не от вчера. Това, което допреди 30-40 години беше престъпление, днес дори не може да се нарече публично „извращение“ – ще те съдят за дискриминация. Нищо, че силовото налагане на гей-културата не е нищо друго освен дискриминация от страна на сили, които Свещеното Писание осъжда, като носители на разложение.
Ако, както е очевидно, съществува последователна стратегия по подмяна на морала, то тя трябва да включва и исляма, който не по-малко последователно се обявява срещу разврата (Сура 4. Ан-Ниса, Сура 5. Ал-Маида).
Може да се смята за вероятно, че налагането на евроценностите не е просто акция на група хомосексуални в горните етажи на властта на Евросъюза, а е внимателно и подробно организирана програма, в изпълнение на която неотклонно се следва курс на пълна подмяна на представите за нормалност. Хората ще се съпротивляват, докато свикнат. Значи не е работа за едно поколение. Допреди 60 години в България се смяташе за ненормално сгодените да живеят заедно преди брака, днес двойките, които раждат и отглеждат деца без да са обвързани, са поне половината от родителите. За децата им, които са бъдещи родители, това е вече нормално положение. Първоначално то се представя за симпатично младежко бунтарство срещу „лицемерния“ морал на по-старите, а впоследствие е вече „ценност“. После се нанизват и останалите ценности, смятани от традиционния българин за извращения – еднополовите бракове и следващото ги осиновяване на деца от еднополови брачни двойки.
Православието е път към Небесното царство и никога няма да се съгласи с тази чудовищна повреда на човешката природа. „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници… няма да наследят царството Божие!“ (1 Кор. 6:9,10) – ни учи апостолът.
Нещата са отишли твърде далеч, за да се правим, че нищо особено не се случва. Дълго време се бяхме скупчили и натискахме с рамо вратата към Запада и щом тази врата се отвори, натам се изсипа работоспособно и способно на морална адаптация население, а обратно дойдоха „ценностите“. Да се имаме за християни и заедно с това да се мръщим, когато една българка нарича развратниците „извратеняци“, е опит да се опазим да не разсърдим бъдещите унищожители на християнството, да минем между капките на пороя на историята, който ни завлича в ада. Какво стана с нашата прехвалена национална гордост, с нейните блестящи победи на бойното поле, с нейните духовни върхове? Защо се правим, че я няма онази последна книга от Писанието – Откровението на св. Йоан Богослов, Апокалипсиса, където добре ни се обяснява това, което се случва сега – строи се държавата на един, който идва „вместо Христос“, или както се възприема от гръцки език – антихриста. Каква полза имаме, докато домът ни гори, да се радваме, че става топличко!
Православието не може да е половинчато и да си избираме от него само това, което няма да разсърди неговите врагове. Идват трудни времена, но погубителното се случва сега – съгласяваме се с онова, което погубва безсмъртната душа на човека.
Да, казано е „не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1), но то е казано за осъждането на ближния, не за неговото изобличение, защото е казано и „не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив, изобличавайте ги“ (Еф. 5:11). В това е разликата – да изобличиш деянието е Божия заповед! Осъждането пък е Божие дело.
Адаптиран вариант на Христовото учение за „либерални християни“ няма.
Нещата трябва да се назовават с имената си. Спрем ли да го правим, улесняваме стратезите на антихриста, а по-лошо от това е да се съюзим с тях.
Бог да пази България! Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар