ЕДНО НЕОСЪЩЕСТВЕНО ИНТЕРВЮ

След като преди по-малко от денонощие представих в „Блогът на Руси“ непубликуваното интервю на Деян Енев с мене, му се обадих, за да го предупредя, че съм го направил, въобразявайки си, че като участник в интервюто, по-точно като интервюирания, имам някакви права върху текста. Разговорът ни протече нормално, но преди по-малко от час (около 21 часа българско време на 3 септември) Деян поиска да махна публикацията позовавайки се на Закона за авторското право. В случая ме засяга повече неговото огорчение, отколкото възможността спорът да прерастне от приятелски в юридически. От своя страна пък съм решен да разкажа за всичко, което исках да споделя с това интервю, но не в схемата на въпросите на Деян. Въпроси ще си задавам сам. Това, за което говоря е част от книгата ми „Третият Рим и Църквата“ и излага основната ѝ теза. А тезата е, че Путин има поведението на човек, който е в заговор за разпадането на Русия!

Моля читателите на този блог за извинение!

Запазвам бележката, с която вчерашната ми публикация започваше. Тя звучи така:

 

Моят дългогодишен приятел Деян Енев пожела да направим това интервю на 22 април тази година, изпрати ми въпросите, но като видя текста, се възпротиви и реши да не го публикува в рубриката си в "Портала за култура, изкуство и общество". Причината е, че според него ще ми се смеят, а той като мой приятел, не иска да допусне това. Съгласен съм, че повечето от казаното от мен в интервюто звучи неочаквано и вероятно шокиращо, но то е дълбоко убеждение развито от прочетеното от Светите Отци, съвременни подвижници и светоотеческите тълкувания на Откровението на св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Има един сигурен критерий за верността на казаното и той е в потвърждението във времето. С Деян си оставаме приятели, нищо, че ще се ядоса, че публикувам текста на интервюто и вероятно от тази обяснителна бележка. Работата е там, че смятам огласяването на това, което смятам за истина, за свое задължение. Неприемливото в моето разбиране е, че за малко повече от сто години политическите елити навсякъде по света са подменени с хора, които се подчиняват на обща стратегия по създаването на едно глобална държава, ръководено от общ политически център. Това би трябвало да обясни сравнително безболезнения разпад на Съветския съюз и донякъде драматичното преобразуване на страните от соцлагера в "демокрации", обхванати от друг тип обединения. В изложеното по-долу съм рязък и някъде вероятно недоизказан, но съм откровен и смятам това за християнско задължение.

Слава на Бога за всичко!

Защо и как започнах да пиша тази книга?

През април 2016 г. започнах да пиша статия за смъртта на предишния Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II. Още тогава (това беше през 2009-та) се заговори, че го намерили с огнестрелни рани в тила. Това обяви един известен актьор, Станислав Садалски, който после поиска грузинско гражданство. Негови познати духовници и милиционери му доверили това. Можеше да мине за опит на този Садалски да влезе в новините, но един тогавашен защитник на следващия патриарх дядо Кирил Гундяев реши да опровергава този слух. Това е бившият протодякон и бивш професор на Московската духовна академия Андрей Кураев. Направи ми впечатление, че дядо Кирил Гундяев излезе с явна лъжа пред обществеността в телевизионно обръщение. Каза, че светейшият Алексий вече не може да служи, а той служѝ предишния ден св. Литургия.

Та, Кураев написа опровержение, че да, наистина, имало в банята на патриарха много кръв, но това било, защото се бил подхлъзнал и си ударил главата в ръба на ваната. Кураев едновременно признава, че смъртта не е естествена, но и изпада в противоречие, защото не познава добре анатомията и физиологията на човека. Главата е богато кръвоснабдена, но на тила няма артерий, където кръвта е под налягане и може да опръска стените, че и тавана. Кончината на дядо Алексий ме занимаваше, защото се прибавя към загадъчната смърт на други двама патриарси преди злополучния събор в Крит от 2016 г. – на Александрийския патриарх Петър VII, който през 2004-та потъна с хеликоптер на гръцкия правителствен авио отряд посред бял ден насред Бяло море между Света гора и близката база на НАТО. Също и на атинския архиепископ Христодул, който не би се съгласил с постановките на събора. Дядо Христодул (Царство му Небесно!) почина от два вида рак, за което известен гръцки медик изрази съмнение, че причината за това не е естествена.

През 2005 г. пък, горе-долу по същото време, когато загина дядо Петър Александрийски, с една ловка интрига свалиха Йерусалимския патриарх Ириней, а той също беше против тези постановки, които през 2016 г. влязоха в основните документи на събора в Крит. Сигурен съм обаче, че все още си спомняме, че Българската Църква не само не отиде, но и обяви, че това не е нито велик, нито православен, нито събор. Тогава пак протодяконът Кураев писа, че анализаторите на Фенер, или от някъде другаде, пратили в България светейшия дядо Вартоломей Цариградски с неправилни инструкции. Той поиска да се служи на гръцки език по Южното Черноморие и българите да върнат, каквото са си прибрали от българските екзархийски църкви в днешна Северна Гърция, сега под ведомството на Вселенската патриаршия. Кураев нарече глупост така да се говори на българи, които от малки знаят, че са били под турско политическо и фанариотско духовно робство.

За низвержението на дядо Ириней писах тогава в „Блога на Руси“. Това беше преди да приема пострижението в Зографския манастир в първите дни на януари 2018 г. (всъщност края на декември 2017, стар стил).

И тъй, тръгнах да пиша статията за о Бозе почившия дядо Алексий и постепенно разбрах, че много неща не пасват в историята на Руската Църква и в историята на държавата Русия. Как така начало и на Църква и на държава със столица Москва е кръщението, извършено в Киев през 988 г., например?

Това беше началото. После дойде голямото озадачаване, защо св. Михаил Българин, когото ние в Зограф почитаме като първи митрополит на Киев, в сайта на Руската Църква е сириец, представете си! То бива наглост!... Оказа се, че според големите руски историци Евгений Голубинский, Антон Карташов и дори Татишчев, това покръстване не е извършено от Цариградската Църква, на което Кремъл много, ама много държи, а е дело на българската Охридска патриаршия. Точно така – Охридска патриаршия! Да си чувал, че Охридската архиепископия е била при Самуил патриаршия? Не си, нали!

Не само, че Българската Църква покръства Киевска Рус, ами Киевската митрополитска катедра се оказва епархия на Българската Църква до 1037 г., когато Самуилова България е вече паднала. Патриаршията е деградирана до архиепископия, идват първите гърци от Цариград и ето, че българската история на Киев изчезва. По трудовете на тези историци се учи история на Руската Църква в руските духовни училища, но доказаното от тях не съвпада с официалната политика.

Друго събитие, което ме засили така, че статията от няколко страници прехвърли до момента осемстотин, е срещата ми с една книга по история на Руската Църква. Тя е от един канадски професор, Поспеловски, която намерих в манастирската библиотека. Човекът пише черно на бяло, че князът на Рязан, не се е наричал руски княз, нито жителят на Твер или на Муром са се наричали руснаци, ами тверци или муромци. Рускостта се появява при преминаването на Киевската митрополитска катедра в Москва, след като татарите взимат Киев в тринайсти век, а после оттам ги изгонват литовците. Киев попада в католическата сфера на влияние. До 1461 г. московският митрополит се казва „Митрополит на Киев в Москва“. След тази година вече е московски митрополит и на цяла Рус, което обозначава духовната територия, в която той ръкополага свещеници. Така че Църквата е, която създава Русия.

Какво отношение има книгата "Третият Рим и Църквата" към това, което се случва в Украйна сега? До каква степен всичко се свежда до отговорността на една личност - Владимир Путин?

Владимир Путин е синоним, той не е реална личност. Има човек с това име, който подписва укази и заповеди на главнокомандващ руската армия и флот, но решенията, които прокарва, включително за войната в Украйна, имат всъщност за цел унищожаването на Русия. Забележете, руснаците вече се отказаха от Украйна и от всички останали територии на Руската империя, които бяха преобразувани в съветски републики след преврата от 1917 г., но нещо май паметта им е къса. Ето как стана това: През юни 1990 г. на така наречения Първи конгрес на народните депутати на РСФСР се приема „Декларация на държавния суверенитет“. Всички съветски предприятия, банки, учреждения на територията на сегашната Руска Федерация се обявяват за руска републиканска собственост. Това дава пълномощия на руското правителство над тези на съветското ръководство на Горбачов по това време. В същото време този юридически акт означава отказ от претенции към събствеността и владеенето на всички останали територии на бившата Руска империя! Изиграха руснаците да паднат в капана на собствения си егоизъм. Въобразяваха си, че така няма да делят благата си с представителите на другите народи в Съветския съюз, После на 17 март 1991 г. руснакът гласува за въвеждане на поста президент на Русия, като през юни такъв стана Елцин. Ето така отделиха Русия от останалите територии на старата империя. Чак през декември 1991-ва се състоя тайната среща на Елцин с ръководителите на Украйна и Беларус, на която разпаднаха Съветския съюз. С други думи, следвайки стратегията за разграждане на големите държавни обединения, Русия, тогава олицетворявана от Елцин, даде ход на окончателния разпад на свърхдържавата. Кой въведе Путин в политиката и кой му предаде държавното ръководство – Елцин, при това след консултации с американския президент Клинтън! Кой въведе Елцин в голямата политика? Горбачов, за когото има достатъчно свидетелства, че е в курса на разпада на Съюза.

Путин, по-точно силите, които го направляват, използва историческата правда, за да се създаде омраза към Русия и руснаците и това дава реални плодове. Не разбирам, защо никой не забелязва това? Каква е целта? Никога повече руснаци и украинци да нямат общо самосъзнание. Общата култура и най-вече православна вяра бяха силната спойка. Сега на първо място се прокарва националистичен разкол, за което отговорността е колкото на Фенер, толкова и на одържавената и несамостоятелна в централното си ръководство РПЦ. Но Бог е велик и показа това чрез осъждането на войната от страна на каноничната Украинска Църква в лицето на Киевския митрополит Онуфрий и повечето владици на Киевската Църква, която, забележете, не се отдели в пъввите месеци на войната от Московската патриаршия, вероятно с надеждата, че дядо Кирил ще се вразуми. Това обаче не му е по силите. Обвързаностите му не позволяват такава свобода.

Ето тук е ключът към разбирането на процесите в Русия днес. Руското Православие, имам предвид истинското руско Православие, не е светейшия дядо Кирил и това е съвсем очевидно. То съществува, но то се обявява против войната. Поразените от руската държавна пропаганда у нас смятат, че Русия защитава Православието. Не! Политическата власт в Русия участва в мащабен проект по неговото унищожение. Първо чрез разкол, чрез нагли действия, каквото е навлизането на Руската Църква в диоцеза на Александрийската патриаршия и основаването на руска екзархия там. Но нападението на друга православна държава, чиято канонична Църква го осъжда, е красноречив пример на фалшивата православност на силите, поддържащи Путин. Как е възможно да се започне война, когато вярващите християни се подготвят за великопостния подвиг, началото на който идва с Всеобщото опрощение на вечернята на Сиропустната неделя! И да наричаш това защита на Православието?

Русия на олигарсите, на беднотията, на корупцията, на престъпността, на разврата да е православна? Знаеш ли защо свалиха расото на дякона Андрей Кураев? За серия статии изобличаващи едно тревожно явление в Руската Църква. Той имаше предвид конкретно ръководството на Казанската семинария. От неговите статии излиза, че едва ли не целенасочено за попълнения на клира на РПЦ се подготвят младежи с нестандартна сексуална ориентация. Началото на разпространението на тези публикации се попремълча, но когато Кураев писа в такъв смисъл и за духовния старец на дядо Кирил – ленинградския митрополит Никодим Ротов, това беше капката от която чашата преля. И да не обръщаме внимание на изобличенията на Кураев има над какво да се замислим.

Ако управлението на Русия имаше православния начин на живот за модел, ако имаше християнска любов към ближния, то би се старало да направи живота на руснаците нормален, поносим. Преди време се опитах да изгледам какво снима сега руското кино и се хванах за главата. Част от филмите разказват за живота на много богатите. Задължително се показва някаква модерност на руската действителност във вид на сексуална толерантност. Повечето от филмите са за престъпници, които се показват едва ли не като основно население на републиката. Някои от престъпниците са положителни герои, други са техните опоненти, но финалът е задължително кръвопролитие. От време на време някой нормален човек е завъртян в центрофугата на всеобщата престъпност и всеобща корумпираност на правоохранителните органи, но на края на филма и той тръгва да убива. Кое в тази действителност е православното? Има ги, разбира се и православните филми, но сега е достатъчно да си спомниш как този или онзи архиерей и дори самият руски патриарх благославят войната и някак си православното руско кино започва да ти се струва пресилено. На всичко отгоре след събора в Крит, провален точно от Българската Църква, да гледаш документално кино за всеобщото отстъпление от вярата, на което обаче само Руската Църква дава отпор, като не отишла на събора, а за българите не се казва и дума, ти става ясно, че Православието им е за това – да се докарват пред света като свръх благочестиви.

Може ли да се направи паралел между управлението на заклеймявания за жестокостта си цар Иван Грозни и първия руски император Петър?

"Цар" и "император" означава едно и също - владетел от ранга на римските императори. "Цар" е славянската транскрибция на понятието "цезар", което ще рече владетел с изключителни права във военновременна обстановка. Пристояването на титла "император" на цар Петър е христоматийна проява на мегаломания от страна на владетеля и на подлизурство от страна на тези, които първи го титулуват така. Първият руски цар Иван Грозни е бил истински вярващ, сирак от три годишна възраст, заобиколен от хора, които са готови да го предадат. Това се е случвало с него постоянно и мнителността му е обяснима. Когато изследваха тленните му останки през шейсетте години, откриха, че той е бил тровен с живак продължително време. Няма как това да не повлияе на темперамента, на жизнения тонус и съответно на поведението.

Но това е човек, който всеки ден прекарва няколко часа в молитви. При всичките си търсения намерих потвърждение за екзекутирани по заповед на Иван Грозни между четири и пет хиляди души. Данните се пазят в данъчните архиви, защото убитите са данъкоплатци. През същия век, например, само за едно денонощие императорът на Свещената римска империя на германския народ избива шейсет хиляди граждани на Рим без оглед на пол и възраст. Ами селската война в Германия, в която един селски бунт завършва с повече от сто хиляди избити за наказание. Ами Вартоломеевата нощ в културна Франция? Трийсет хиляди жертви.

Иван Грозни се е каел горчиво за екзекуцията на тези, които смята за врагове ва царството си, дава пари и списъци с имета в манастирите да се молят за упокоение на душите им! Та за покаянието на Путин… Ще има да го чакаме.  Поведението на този човек показва, че той има за задача да настрои брат срещу брата и успява, при това с проливане на кръв. Някъде в Белгия, струва ми се, арестували украинци запалили руска църква. Ето това е целта на Путин и на политическата класа навсякъде по света. Изключенията са единици и не стигат далече в този повреден свят. Четете „Откровението“ на св. Йоан Богослов!

Какво излиза, че лицето на руското Православие сега е нещо принудено, изпълняващо фунцията на "връзки с обществеността"?

Между другото, има наистина православни документални филми в Русия, както има и истинско Православие. Има един филм, който, мисля, може да се види в мрежата, за протойерей Николай Рогозин. Там открито се говори за отстъплението в Руската Църква и се посочват белезите за това отстъпление – ще дойде време молитвата „Отче наш“ да се премахне от богослужението и по-специално от св. Литургия, св. Дарове ще се махнат от св. Престол и Символа на вярата ще се видоизмени. Ще има време, в което църквите ще са благолепни, но там няма да има благодат.

Не един и двама руски духовници предупреждават за всеобщото отстъпление, което има да се види в Русия. Сега сме свидетели как уж силно вярващи се молят за смъртта на човешки същества, по-точно за тяхното убийство и то през Великия пост! Господи, помилуй! В Русия винаги е имало велики светии и велики страдалци за вярата. Те винаги са били преследвани и винаги са водели съвсем реална война със сатанизма в цялата история на руското общество. В ново време не помним ли Кашпировски, Чумак, екстрасенската Джуна – тя беше и генерал, струва ми се. Ами талазите екстрасенси и магьосници дошли от Русия у нас в началото на деветдесетте? То не бяха курсове за екстрасенси, то не бяха командировки в Русия за повишаване на квалификацията.

Слава Богу, има ги и христовите воини на благочестието, но те не се показват, а и сега нямат думата. Вместо тях из мрежата се въртят някакви снимки на облечени в черно мъже с кръстове, ножове и черни знамена с надпис „Православие или смерть“! Застанат пред вратите на някой манастир, снимат се и излиза, че манастирът е свърталище на някакви православни командоси, които аха да срежат гърлото на някой, който е враг на Православието. Мой приятел ме пита, дали съм ходил в този манастир на Света гора, а такъв просто няма. До миналата година, поне веднъж годишно през Зограф минават някакви бодри ентусиасти, носещи икона и лозунги Путин да им стане цар! Той бил защитник на Православието!

Когато мои приятели българи ми заобясняват, как Путин сега воюва със сатанистите в Украйна, се сещам веднага за десетте хиляди чеченци на Кадиров, базирани в някаква горичка около украински град как правят намаз, ислямската молитва, и тръгват да защитават Православието!

Моя приятелка ми писа, след като публикувах отзив на огорчението си от тази война в „24 часа“: Нали и православни държави са воювали!

Да, и православни държави са воювали, но това е, защото в по-голямата част от историята си човечеството живее в един повреден свят. Христос вдигна ли въстание срещу римляните, когато евреите на тълпи го приветстваха с Осанна? Не. Вместо това изтърпя за нашите грехове Кръстна смърт! Не ни ли учи Той да благославяме тези, които ни проклинат и да възлюбим враговете си? Путин това ли прави? Не. Той създава врагове. Бомбардира жилища и причинява смъртта на мирни жители на съседна страна, която дори се е възприемала за част от Русия. Дядо Кирил Гундаяев като Христос ли постъпва? Не. Той благославя братоубийството! Благославя греха на Каин, както киевския митрополит Онуфрий нарече войната.

За православността на дядо Кирил Гундяев можем да съдим от срещата му  през 2016 г. с папата на летището в Хавана. След като Българската Църква блокира работата на Критския събор с категорично заявеното си неучастие, бе последвана от Антиохийската сирийска патриаршия и от Грузинската Църква. Един от основните документи, които съборът лансираше като всеобща позиция на всемирното Православие изравнява „Едната съборна и апостолска църква“, както тя се нарича в Символа на вярата, с други християнски конфесии, а те не могат да бъдат определени като църкви. След като очевидно съборът се провали и Руската Църква реши да не участва, а в социалните мрежи и в някои издания се лансира версията, че българите не отишли в Крит по заповед от Москва. Очевидна клевета, която върши работа на руската пропаганда, за да поддържа илюзията за РПЦ като щит на православната вяра. Всички руски издания, посветени на неучастието на РПЦ на събора в Крит, подчертават, че това неучастие на Руската Църква е направено за защита на Православието. А в общата декларация на папата и руския патриарх от летището в Хавана, месеци преди събора, те се наричат един друг братя и се изказват в името на Светия Дух. Категоричен пример за отстъпление от вярата.

Всичко това характеризира дядо Кирил като инструмент на руската външна политика.

Когато московският патриарх се появи за първи път след началото на войната пред обществеността от торбичките под очите му стана ясно, че и той самият е останал излъган в очакванията си. Бил е изненадан от нахлуването в Украйна (нали и самият Путин и министрите му месеци наред лъгаха, че никого не мислят да нападат, а прогнозите за това са чужди провокации). Очевидно е, че Путин не се доверява на патриарха, тъй като вижда функцията му доста ниско в организацията на управлението на държавата. Църквата и нейният патриарх имат ограничена функция в обстоятелствата на тази война. На дядо Кирил, като на интелигентен човек, му е ясно, че духом е извън Църквата, истинската Православна Църква. Той е в тази организация със същото име, която не е нищо повече от инструмент на управлението. 

Защо руснаците не се съпротивляват от тяхно име да се извършват престъпления като войната в Украйна? Не разбират ли докъде може да доведе всичко това?

Руснаците в по-голямата си част са дезинформирани по основни въпроси на историята, политиката и понякога на християнската вяра.

Мои приятели руснаци престанаха да ми бъдат приятели, след като отговорих на подканата да оглася подкрепа за войната с категорично осъждане. Започнах да получавам писма в електронната поща, изказващи подозрението, че дядо Вартоломей Цариградски ми е промил мозъка. Изведнъж осъзнах, че от началото на Перестройката там са си играли на православие, но с размаха на филмите на Бондарчук. Под повърхността обаче текат съвсем различни процеси и част от тях е кончината на о Бозе почившия дядо Алексий Втори. Преди време в руски православен сайт имаше списък с убитите руски духовници от последните години, бяха повече от сто. Сега този списък не може да се намери.

В историята на Московска Русия има интересен факт. Златната орда има тази исторически документирана заслуга за създаването на руската държава, че уважава Православието и го съхранява. По време на властта на Златната орда, когато князете са назначаеми от хана, манастирите процъфтяват, а духовната власт на Киевския митрополит се е разпростирала над територии, които са извън правомощията на отделните князе, включително и на киевския. Оттам идва и русифицирането на княжеската власт, на населението, в по-голямата си част угро-финско, което възприема богослужебния български език за общ за цялата духовна територия. Впоследствие езикът се превръща в официален и започва да се нарича руски, тъй като е езикът на богослужението на „цяла Рус“. Тази духовна територия обаче е отнета от Българската Църква. За историците може да е трудно доказуемо, но дали е така за Бога? Бог ли не знае началото на съществуването на Киевската катедра откъде тръгва? Следователно България чрез своята Църква е образуващ фактор за руската държавност. Неудобен факт.

Сегашното необяснимо за мнозина състояние на диктатура се започва, колкото и да е странно, с модернизацията на Русия и опита на първия император да стане глава на Църквата по съвет и подражание на английския крал Уилям. След Петър Църквата няма патриарх и се управлява от чиновници. По време на имперската епоха има дори правило изповядващия свещеник да докладва това, което е чул по време на изповед, ако то съдържа противодържавни намерения. Що за Църква е тази тогава, която посяга на тайната на изповедта! Имперската епоха се сменя с болшевишката власт и зверско изтребване на свещеници, монаси, монахини и вярващи християни. Знаете и че преминаването към капитализъм при Горбачов и Елцин се извършва от същите тези хора, които произлизат от репресивния апарат, доказал се в борбата си с Църквата. Елцин е член на ЦК на КПСС. Подава си оставката през 1988 г., струва ми се, но Горбачов не я приема. Ами кой представи Путин като свой заместник? Елцин. Путин откъде идва – от КГБ, а това не е „клуб за гъби и билки“, а мрачен репресивен инструмент с десетилетна история. Сега наследниците на някогашните убийци на епископи и свещеници да приемем за защитници на православната вяра? Що за къса памет!

Краят на войната ще бъде началото на разпада на Русия, за което говорят и пишат много от духовните старци на руското Православие. На истинското. Преди това обаче Украйна ще послужи като полигон за подготовка на руската армия за няколко други войни, чиято цел е заличаване на националните граници на твърде централизираните държави с дисциплинирано управление. Турция например, както и съседни на Сирия държави. За това може да се прочете в книгите на св. Паисий Светогорски, но то може да се извлече и от Откровението на св. Йоан Богослов.

Украйна очевидно ще пострада извънредно много. Сегашното украинско ръководство, което носи отговорността за осемгодишните бомбардировки над Донбас и Луганск, направи всичко възможно да даде основание за започването на тази престъпна война. Сега те са героите на Европа. Всъщност те са съучастници в мащабното престъпление. Това е мое твърдо убеждение.

Докато текат тези събития, на по-голяма част от православните в Русия се надявам да им се отворят очите за случващото се, но движението на проекта за глобалната държава ще е отишло много напред. Повечето сегашни по име православни авторитети ще приемат антихриста – съвсем реална перспектива, която вече не изглежда толкова измислена. Там ще са вече еретиците и другите религии, чието съществуване е подчинено на плана за възцаряването на заместителя на нашия възкръснал от мъртвите Господ Иисус Христос. За много от украинците не Путин, а Православието ще е виновникът за бедите на тази война, а това е друга цел на това сатанинско мероприятие. Путин е съвсем наясно какво върши.

Бог да пази Православието, за да се спасяват душите на търсещите Бога! Амин.