ПРЕД ПРАГА НА „ГОЛЯМОТО ЧУДО”*

Искам в самото начало да предупредя, че в този текст не става дума за онова „голямо чудо”, както назоваваме пренебрежително явленията, които не заслужават внимание. Става дума за едно наистина голямо чудо. Възможно е, разбира се, да се лъжа и това се е случвало не веднъж и два пъти, но ми се струва, че след около месец ще бъдем свидетели на едно от онези редки чудеса, за които четем в Житията на светиите!

Спомняте ли си, как свети... (по-добре тук да не споменавам това светло име, заради опасността от разночетене) разбрал, че се готвят да го поставят на светителската катедра, а той не се смятал за достоен и се опитал да напусне тайно града. Вярващите обаче усетили, спуснали се след светията, догонили го и го поставили там, където достойнството му задължава, за спасението на мнозина.

Ще видите, освен ако не съм в ужасна грешка, че богомолният народ в N-ската епархия ще догони опитващия се да избяга и с цялата сила на народната любов ще го постави там, където той ясно е заявил, че не иска да застане! При това, както подшушва моя помисъл, народът ще се вдигне като един напълно спонтанно и без никакъв външен натиск, на което сме били многократно свидетели. Народът обаче в заслепението на прекомерната си любов може и да се обърка и да тръгне да настига своя избраник в неправилна посока, североизток, например. Трябва този народ да бъде предупреден, за да не се осуети чудото, непременно да прати доказали благочестието си с подобаващи дарения и вярата си с достояване на трапезата на избраника на народната любов, да заварди не североизточния, а югоизточния път от богоспасяемия си град, защото това е пътят към Халкидон и Влахерна! Къде другаде може да се запъти молитствующият, освен към местата, по които са се подвизавали тези, които векове преди него са се помъчили безуспешно да се скрият!

Имам обаче още един помисъл и той е за друго чудо, което няма да е толкова голямо – на желаната катедра Бог ще постави друг Свой избраник, защото „Бог поруган не бива” (Галатяни 6:7).

 

* Илюстрацията е по картината на Никола Персевал (1745-1837), „Съюзът на трите ордена”, 1789 г. Художникът е изобразил обединението на ордените (Аристокрацията, тоест държавната власт, Третото съсловие, тоест хората с парите, и Църквата) пред входа на масонски храм.

 

IN MEMORIAM: Борислав Зюмбюлев

Основното в учението на Църквата, под което трябва да се разбира само и единствено ПравоСлавещата Бога Всевишни, е, че земният живот е временен. Очаква ни вечният живот или вечната агония на ужасяващото умиране. Вечният живот е онова рядко усещано блаженство на споделената любов, която във временния живот е искрица от светлината на Бога, защото Той е Любов.

Когато се изправим пред Страшния Съдия на окончателния съд и отговаряме за делата си, за да се реши накъде във вечността ще се запътим, ще трябва да дадем пълен отчет за доброто и злото, което сме сторили приживе. За някого ще е достатъчно и едно изречение, каквото изрекли светиите, живели далече от Бога, но в най-важния момент от живота си изрекли: И аз съм християнин! Това са думите на тъмничаря на светите Четиридесет мъченици, след като един от тях не издържал и излязъл от леденото езеро край Севастия Арменска. Това изрекъл любителят на сладкия чревоугоден и безпътен живот, който изумен попитал, какви са тези хора, мъже, жени, деца, които умират без страх от ужасяващи мъчения и чул, че вината им е, че са християни.

В живота на починалият днес Борислав Зюмбюлев има такова изречение и то е заглавие на кратък коментар с почти 50 000 посещения в сайта на „24 часа”: „Без страх от Бога няма как България да стане правова държава!” (https://www.24chasa.bg/mneniya/article/17285362).

С Борислав не бяхме близки, както с неговия колега и мой добър приятел Николай Москов, напуснал ни преди осем години. Познавахме се и между нас имаше един важен свързващ елемент – доверието.

Нямам представа какви дела ще изповяда Борислав пред прага на вечността, но, мисля, че да се каже на всеослушание кое е най-важното за бъдещето на Отечеството, без което то няма как да просъществува, ще е повече от всичко останало.

 

Да прости Бог и помилва Своя раб Борислав и да го посели в селенията на праведните! Амин.
 

ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ "ТРЕТИЯТ РИМ И ЦЪРКВАТА - част II, книга първа"

Тази книга е трудна за четене. Тя е предназначена за читатели, които имат навици за общуване с четиво, но и имат определен интерес към историята на руското Православие и отношенията му с държавата. 

Темата става все по-актуална, особено след началото на войната с Украйна. Отговорността към историческата истина принуждава към проучване на фактите и излагане на тълкуванието им от страна на изследователите, които са си направили труда да им обърнат внимание.
Между тези факти има и такива, които дори за професионални учени-историци са малко известни.
Тъй като разбирането ми за отговорност ме принуди да проверявам внимателно това, което предоставям на внимание, особено усилие проявявам към издирването на първични извори, в краен случай на свидетелства и коментари на максимално близо до предмета на тази трилогия текстове и документи. Това старание увеличи необичайно нейния обем до ситуация да се наложи да съкращавам текст. Всеки, който се е изкушавал да излага твърденията си на хартия и е бил принуден на съкращава, надявам се, разбира напрежението, което това задължение създава.
След като втората част от трилогията прехвърли 1500 страници, решението, което ми се стори най-разумно, беше да разделя текста на четири отделни книги. Това, според мен, е начинът да се обясни с точност, без да се спестяват факти, митичната същност на крушението на единствената до ХIХ век православна държава, която преустановява съществуването си в края на второто десетилетие на ХХ, за да се създаде на нейно място просъществувалата седем десетилетия атеистична държава на Съветите.
В първа книга на Втората част от трилогията читателят ще намери сведения за преобразуването на Руското царство в империя при Петър I и борбата за оцеляване на Църквата при неговите наследници до Екатерина II, при която Православието се превръща в претекст за държавнически решения във външната политика.
Читателят не е длъжен да се съгласява с автора за проявеното му отношение, което колкото и да се старае не успява да сдържи в много от описваните моменти.
Цитираните вторични извори във вид на мнения, свидетелства и изследвания, са придружени с бележки за учените или историческите личности, от които те произхождат. В някои случаи те са съпоставени с противоположни мнения и свидетелства и с критичен коментар на автора, за да може читателят сам да си създаде отношение.
Трилогията като жанр е публицистика, което позволява проява на лично отношение, но тя има и научен апарат в бележките под черта, така че читателят да може да провери това, което авторът твърди.
В това отношение всяка критика, колкото и да е сурова, е напълно приемлива, достатъчно е да е правдива.

Слава на Бога за всичко!

 

PS Книгата може да се придобие чрез сайта "Лествица":  https://www.lestvitsa.org/