Спомняте ли си, как свети... (по-добре тук да не споменавам това светло име, заради опасността от разночетене) разбрал, че се готвят да го поставят на светителската катедра, а той не се смятал за достоен и се опитал да напусне тайно града. Вярващите обаче усетили, спуснали се след светията, догонили го и го поставили там, където достойнството му задължава, за спасението на мнозина.
Ще видите, освен ако не съм в ужасна грешка, че богомолният народ в N-ската епархия ще догони опитващия се да избяга и с цялата сила на народната любов ще го постави там, където той ясно е заявил, че не иска да застане! При това, както подшушва моя помисъл, народът ще се вдигне като един напълно спонтанно и без никакъв външен натиск, на което сме били многократно свидетели. Народът обаче в заслепението на прекомерната си любов може и да се обърка и да тръгне да настига своя избраник в неправилна посока, североизток, например. Трябва този народ да бъде предупреден, за да не се осуети чудото, непременно да прати доказали благочестието си с подобаващи дарения и вярата си с достояване на трапезата на избраника на народната любов, да заварди не североизточния, а югоизточния път от богоспасяемия си град, защото това е пътят към Халкидон и Влахерна! Къде другаде може да се запъти молитствующият, освен към местата, по които са се подвизавали тези, които векове преди него са се помъчили безуспешно да се скрият!
Имам обаче още един помисъл и той е за друго чудо, което няма да е толкова голямо – на желаната катедра Бог ще постави друг Свой избраник, защото „Бог поруган не бива” (Галатяни 6:7).
* Илюстрацията е по картината на Никола Персевал (1745-1837), „Съюзът на трите ордена”, 1789 г. Художникът е изобразил обединението на ордените (Аристокрацията, тоест държавната власт, Третото съсловие, тоест хората с парите, и Църквата) пред входа на масонски храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар