Възприемайки през XVII век учението за Третия Рим, руската имперска власт забравя, че първите богослужебни книги на славянски език са дошли от България и че те не могат да бъдат написани на друг език освен на български, на който са се изпълнявали службите в Българската православна църква.
Откриването на българския произход на църковнославянския език от руската наука се случва бавно и среща голяма съпротива в северната страна, с която имаме очевидно духовно и генетично родство. Тези открития и приключенията, свързани с тях, са така многобройни, че само изброяването им би запълнило томове. Първото най-мащабно откритие на българската книжовна следа е сторено в хранилището на Московската патриаршия на 19 (30 стар стил) септември 1813 година от един твърде зрял и ерудиран за 21-годишната си възраст учен - Константин Калайдович.
Той представя пред научния свят на Русия съчинението на Иоан Екзарх от Преславската книжовна школа „Шестоднев". „Руската културна общественост е дълбоко впечатлена от туй откритие и от обстоятелството, че в зорите на славянската литература в България, повече от един век от предполагаемото начало на руската книжовност, е могло да възникне литературно произведение с такова богатство на изразните средства и такава красота на езика, но преди всичко със съдържание, представящо разбиранията на българското средновековно общество за основните християнски принципи в светлина, твърде различна от характерната за византийския дух и византийската култура" - пише за това събитие изследователят Асен Чилингиров („Цар Симеоновият Съборникъ от Х век", София 2007). Заедно с това забележително произведение Калайдович открива и един друг ръкопис, от който публикува три откъса, разкриващи, че първоосновата на руската книжовност са всъщност преписи от един огромен сборник, наречен "Съборник", съставен по времето на цар Симеон. Отделните произведения на този Съборник в преписи съставляват корпуса на цялата руска книжнина до XIX век. Това никак не пасва на идеята за Третия Рим... Откритието било последвано от мащабни „научни мисии" из православните манастири първо в Русия, после навсякъде в християнския свят. Резултатът е изчезването на невъобразимо количество старобългарски книги.
За доказателство на това твърдение А. Чилингиров посочва съчинението на Кую Куев „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете", София,1986. Домът на Калайдович, където се предполага, че се съхраняват открити от него ръкописи, един ден изгаря...
Дългогодишният завеждащ архива на Външното министерство на Русия княз Михаил Оболенски написва труд, който е издаден десетина години след смъртта му в 1875 г. Той открива и доказва, че т.нар. „Светославов изборник" от 1073 г. (по името на княз Светослав) е именно „ Симеоновият съборник", от който е изстъргано с нож името на цар Симеон, и следователно цялата руска книжовност е препис на българската. След отпечатването книгата е поставена в списъка на забранените от цензурата, конфискувана е и е унищожена. Божият промисъл обаче е запазил един екземпляр в хранилището на Берлинската библиотека...
Когато братята св. Кирил и Методий превеждали Свещеното Писание, голямо число понятия, намиращи се в еврейския и гръцки текст, не са имали еквивалент на български. Такова е било понятието „Логос", с което започва глава първа от Евангелието по Иоана. Светите братя въвели българо-славянски еквивалент на Логос - Слово: „В начало бе Словото..." Така първите българи, изповядващи християнската вяра на роден език, приели познанието за Второто Лице на Бога.
България попада под византийска власт за около 165 години, а след това възстановява своята държавна самостоятелност. Появили се множество нови преводи, които обаче нямали боговдъхновеността и точността на първите. Създала се почва за нови ереси, водещи до отслабването на властта...
Св. Патриарх Евтимий тогава направил нови преводи на езика на светите равноапостоли Кирил и Методий, а книгите с изкривено съдържание унищожил.
Във вековете на османското робство се случват две загадъчни, но и логични събития: изчезването на Българската патриаршия като клир, история и книжнина, но и Възраждането на православния български дух от пепелта. Докато православният дух на Русия доказва в пълнота родството си с България, като връща богослужебните книги и поддържа искрата на вярата в освобождението, руската власт се стреми да си припише приемственост направо от Константинопол. За осъществяването на тази митология българското духовно и генетично бащинство се явява излишно.
Божият промисъл обаче явява във всяко поколение руски учени поне един, който да преоткрие истината.
Съдбата на тези учени е нелека.
Тя е забвение или каторга, а по времето на сталинизма - разстрел.
Църковнославянският език обединява славянските народи. Той е вариант на старобългарския с минимална русификация. Богослужебните книги на старобългарски постепенно излизат от употреба поради износеност. На тяхно място навлизат „църковнославянските" книги.
Кръстоносните походи са се състояли. Османците са стигнали средата на Европа. Териториите, на които се служи на гръцки, са опустошавани с огън и меч. Славянският православен свят обаче се оказва бездънно море, което разбива начинанията на богомразците. Докато монголците разоряват днешна Русия, факелът е България. Когато заговорите на венецианската дипломация довеждат османците, Православието има своята крепост сред северните ни братя по кръв и вяра.
Църковнославянският език обединява българи, руси, белоруси, украинци, сърби, власи и молдовани, православни поляци. Докато днешните 400 000 православни в Полша не намират никаква причина да го изхвърлят от употреба, в България и Русия днес все по-често се чуват гласове за въвеждане на разговорния език на негово място. Литературната норма на разговорните езици обаче е в ръцете на спорещи хора, измежду които се води и ще се води борба. Изоставянето на църковнославянския ще постави народите в положението на онези след построяването на Вавилонската кула.
Модернизаторите на Православието използват аналогията за борбата на св. Кирил и Методий против „триезичната ерес", според която тогава се е служело само на еврейски, гръцки и латински, и говорят днес за „четириезична ерес". Преводите на новосъздадената азбука на българите обаче са имали предназначение за целия славянски православен свят! Друг най-разпространен довод на модернистите е този, че миряните не разбират богослужението, когато то е на църковнославянски. Но дали ще разберат неговата сложност и на новобългарски? То не се свежда до разбираеми действия, ако не се възприемат неговият смисъл и мистика.
Професорът от Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев твърди, че ще се стигне дотам в някой от централните храмове в Москва да се спира богослужението и свещеникът като екскурзовод да обяснява какво се случва. Как обаче ще обясни слизането на Светия Дух върху даровете? Ами, ако някой турист настоява да Го види?
Шведската студентка, приела Православието - Иоана Хансон, казва в сайта на РПЦ: „Трябва да кажа, че ми достави голяма радост запознанството с църковнославянския език, той веднага ми се откри като красив и точен. Затова малко не разбирам тези руснаци, които казват, че църковнославянският за тях е много сложен. Цялата работа е в желанието! А и лексиката не се различава толкова много. Ако научиш 30-40 нови думи, можеш да разбереш практически всичко в службата. Това са може би увъртания на тези, които не искат да ходят в храма и си измислят оправдание?"
Подобно е отношението на вече починалия американски православен духовник иеромонах Серафим Роуз, който с увлечение изучи напълно чуждия му църковнославянски език, присъедини се към Руската задгранична православна църква, прие монашеско пострижение и стана един от най-известните съвременни църковни писатели.
Първа публикация: в. "Монитор", 27 юни 2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар