От усърдното внимание на изследователите на църковната история убягва много упорито една прелюбопитна тема – какви закони гласува Българският парламент, когато започне поредната кампания по разкриване на недостатъците, прегрешенията или пороците на един или друг духовник. Или какви задължения поема от името на всички българи управлението на нашата държава. А сред тях само по време на последната кампания, започната с опротивелия ни вече линкълн, в който се возел НВ митрополит Кирил и засега окончава на оповестяването на досиетата на агентите сред висшия клир, както администрацията разбира това, са: опитът да ни се натрапи закон „за наемане на майчина утроба" („сурогатното майчинство”), проектозаконът за „Закрила на детето” и тайното споразумение за тотално следене в интернет наречено ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането"), подписано в Токио.
Причините за енергичността и мащаба на поредната кампания срещу Църквата са две: първо, БПЦ се оказа твърде консервативна и твърде организирана, за да приеме противоречащи на християнската нравственост законови решения, както и да се поддаде на манипулации довеждащи я до подкрепа на такива, но и, второ, възприемана като институция тя се намираше на първо място по рейтинг след всички доскорошни събития смятани за скандали – възвръщането на храмовете завзети от разкола, смяната на ректори на Софийската духовна семинария и прочие.
Както стана известно вчера от публикация в столичен вестник, още преди отварянето на досиетата рейтингът на БПЦ бил паднал от 45,9% до 34,7%, според Центъра за анализи и маркетинг. Това се дължало на пришиването, поради техническа грешка, към становището на Светия Синод за сурогатното майчинство, на добавка за зачеването инвитро, на кощунствените и скоро след това изобличени от самите лъжесвидетели обвинения в аморалност към висши духовници, а преди това – на кампанията срещу варненската „лимузина” и на връчването на отличия на миряни в Подворието на Руската Православна Църква. За рейтинга след отварянето на досиетата още няма данни.
При цялата предпазливост и премереност на висшето църковно ръководство БПЦ представлява очевидна пречка за безболезнено прокарване на законодателството, което ни лиши от суверенитет и съвсем последователно ограничава свободата на личността в съответствие с пророкуваното от Свещеното Писание и предречено от Светите Отци на Църквата възцаряване на антихриста и всеобщо гонение срещу християнството и християните. Свещеното Писание и Свещеното Предание естествено не могат да се обхванат в статистики и по тази причина на пророчествата и прозренията някой предпочита да гледа като на детски приказки – нужни за възпитанието, но далеч от обективността на ежедневието. А в свещените текстове ясно се казва кой ще бъде този антихрист – евреин от Дановото коляно, чрез когото сатаната мами вярващите от коравия Божий народ, който хилядолетия е пазел вярата в Единния Бог. Неговата власт над цялото човечество ще бъде духовна, но и политическа, а политическата власт изисква подготовка и „творческа” комбинативност във всяка отделна държава. В устоялата на гражданската война от 46-49 година и спасила се от богоборческия социализъм Гърция не могат да се пробутват номерата, които минават у нас. Ние много по-дълго време и в отсъствие на Църква, богослужеща и проповядваща на националния език, нямахме взаимовръзка с властта. Тя беше за нас нещо чуждо като традиция, език и вяра, но беше и господарска, а пред нея ние бяхме рая, роби. Отчуждението от властта си остана за нас устойчив рефлекс, който позволява на нашите управници да вършат какво си щат, а за всяка своя грешка и недалновидност да наказват народа си, когото са ощетили.
Но този народ си има своите достойнства и в такава ситуация и те в най-голяма степен се състоят в липсата на нездрав национализъм. Българинът смята за също толкова българи арменците и евреите и до голяма степен тази част от турското и ромско малцинство, с което е близък по бит и с което живее на равни начала. Другите, които подкокоросвани от активистите на строителството на тоталната държава й създават постоянно проблеми, пак са си „наши”, докато не се заявят, като един престъпник самопровъзгласил се за „цар”, за „враг на българския народ”.
Нашият народ има и това достойнство: да пази православната си вяра в Бога и когато в отсъствие на Българска Православна Църква чуждоземен владика „сваля от една овца две кожи” и си служи с репресивните органи на османската власт, за да прибира това, което си мисли, че му се дължи.
Тази вяра изтърпя една многодесетилетна схизма – принудително отделяне от Тялото Христово – останалите Православни Църкви, за да си заеме отново мястото в Едната свята и съборна Църква.
Да, ние все още не живеем нормален църковен живот. Енориите не избират своите свещеници, както до средата на миналия век – свещениците днес се назначават. Народът няма как да иска сметка на владиката, той може просто да не ходи на църква. Но вярата на българина остава и понеже Църквата не е обикновена институция, а Богочовешки организъм, понеже Бог ни е Първосвещеник, Който участва в тайнствата, дори да не виждаме или не разбираме това, понеже Божиите Ангели са винаги с верните, които призовават Бога и се покайват за греховете си, Църквата на българина остава и ще остане до последните дни.
На 17 януари т.г. в рамките на един работен ден Комисията по отварянето на досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) обяви агентите сред БПЦ, католическата църква, Главно мюфтийско и няколко протестантски организации. До днес, 31 януари, за досиетата на духовните ръководители на Общността на евреите в България няма оповестяване. Те не присъстват нито в списъка на установените агенти, нито в списъка на неустановените (http://www.comdos.bg/).
Нас естествено няма защо да ни интересува има ли сред тях агенти на ДС или няма. Това си е работа на отношенията вътре в организацията на изповеданието и ще е грубо нарушение на човешките им права да тръгнем да се интересуваме бил ли е някой от равините агент или не. Но такова е становището ни и за обявяването на агентите сред клириците на БПЦ обаче. Наша работа беше като православни да искаме или да не искаме да видим такива досиета, да ги прочетем или да ги изгорим неотваряни, за да не може никой да изнудва владиците чрез тях.
Ето, че се налага обаче да сравним подхода на комисията във връзка с тези две изповедания – Православието и юдаизма. Основание за това е най-малко историческата и богословската връзка между старозаветната църква, от която според нас, православните, произлиза съвременният юдаизъм, от една страна, и Православието, от друга. Ние имаме Своя Спасител, който е евреин по плът, но предците на съвременните юдаисти са тези, които Го разпънаха и пожелаха Кръвта Му да бъде върху тях и децата им (Мат. 27:24,25). От това съотношение не бива, разбира се, да произлиза никаква политическа отговорност, самата мисъл за каквато е неуместна. Но пък можем ли да не свържем неоспоримата за нас истина за идещия антихрист от юдейско потекло, който при възцаряването си ще влезе тържествено във възстановения трети Соломонов храм, чието построяване вече е подготвено технически според медийни съобщения (http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/world/2009-08-03-1.html).
Няма защо да натрапваме своето учение на тези, които му се противят. Нали затова то се нарича още и вяра. Ние вярваме, че това е така и разпознаваме в събитията потвържденията на това, в което вярваме. Но сравнението само се налага. Дори да вземат, че ги оповестят, това никога няма да е станало по едно и също време с отварянето на досиетата на висшия клир на Църквата и другите християнски конфесии и не виждам как можем да се убедим, че това е случайност.
И нека пак да заявим: смятаме за престъпление оповестяването на равинските досиета сред друговерци, защото това дори и в най-малка степен може да предизвика омраза, а там, където е омразата, там не е Бога, в Когото вярваме и Който даде Своя Единороден Син на ужасяващото кръстно страдание и смърт, за да ни спаси!
Но нека да помислим, ако комисията все пак разкрие досие на равин, който е подписал декларация за доносничество и е предавал съплеменниците си и единоверците си, каква ще е реакцията в средите на Общността на евреите в България?
Тя ще бъде никаква пред останалия свят. Той ще си остане техен. Ще се покае в общността си. И те ще го разберат. Ще намерят начин да си обяснят действията му.
Има ли някой, който да не вярва, че ще стане така?
На нашите митрополити досиетата се отвориха и нека гледаме на това като на Божия милост! Тези, които ни водят в държавата на антихриста са сметнали, че няма полза да ги държат с цел изнудване. Излиза, че когато Светият Синод произнесе молитва и Светият Дух започне да ръководи действията им, техните лични недостатъци нямат значение. Решенията са угодни Богу дори и предварителните намерения на един или друг да не се развиват в тази посока.
Така напуснахме през 1998 г. унищожителната за Православието организация Световен съвет на църквите, например! А Румънската Православна Църква, чиито архиереи изповядаха пред народа още в зората на прехода, че са сътрудничили на Секуритате, на които народът прости и църковността просперира, са още в тази организация!
Кой сега ще се отдръпне от Църквата? Този, който не знае защо е там, който само е минал през храма или е присъствал на богослужението случайно.
Но числото на тези хора съвсем не е голямо в сравнение с броя на черкуващите се. Останалите ще страдаме, че нещата се развиха така, но всъщност трябва да се радваме! Господ ни обича! Той ни освобождава от отровните прегръдки на лъжата. Показва ни кой какъв е и ни оставя на собствената ни воля.
Не в човеци вярваме ние, вярваме в Бога! И всеки от нас сам ще отговаря в деня на Съда, без застъпници и адвокати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар