Българската
интелигенция отхвърля Слави Бинев като председател на комисията за култура и
медии на Народното събрание точно когато Българската Православна Църква
отхвърля този, който има основна заслуга за противоканоничното му производство
в „архонт” – архимандрит Дионисий.
Както тези нищожно
малко на брой „културни дейци”, които подкрепят Бинев в момента, не са
представителната извадка на българската интелигенция, така и тези, които
подкрепят Дионисий в желанието му да стане епископ, не са Църквата. И в единия
и в другия случай тези лица или страдат от моментно заблуждение, което с
времето ще се разсее, или просто съзнателно дезертират от духовната територия –
единствената, която все още може да се нарече „държавата на Духа” по думите на
академик Дмитрий Лихачов.
В исторически план
тази връзка не е случайна. Докато сме под османско робство и нямаме нито
държава, нито Българска Църква, нашите будни деди са събирали грошове да наемат
даскал да учи децата им, но той да е и певец в черквата. Същият този даскал и
църковен псалт събира книги, за да отвори „читалище”, в което се изнасят сказки
и се представят пиеси с привидно незначително съдържание, но с
национално-освободителен контекст. Така че Църквата, образованието и културата
на България са генетично свързани и ако още не можем да го проумеем, Бог Сам ни
го подсказва с това съвпадение на протестите.
Слави, когото по
стечения на обстоятелствата познавам от времето, когато беше едно скромно момче
– студент във ВИФ и тенисист на маса, обещава мащабно мениджърство. Обещава
пари!
Дионисий – също, ако
се вземат предвид сумите, за които говори в изтеклите в мрежата негови писма до
владици.
Двамата се познават
помежду си от времето на архондисването, случило се в римокатолически храм по
измислен ритуал. Този ритуал е и етикет на представата им за Църквата като
сдружение на по-оправни, които да пускат по някое евро на обкръжението си, за
да им създава средата, правеща се на църква и на култура.
От едната страна на
борбата сега са възрожденската традиция и остатъка от достоинство на духовници
и интелигенция, от другата е всичко това, което ни убива в духовно отношение.
От нас зависи какво ще
изберем, за да продължим да се наричаме народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар