ЦЪРКВАТА НЕ ОЧАКВА ИЗВИНЕНИЯ (обновление)

Тази бележка беше предназначена за друга електронна медия, но се оказа някак "гневна", за което не упреквам редакторите - те имат право на своя визия за духа на своето издание. Предложих я и на два православни сайта, но там тя се стори нещо като нетактична или по-скоро остра. Не осъждам братята и се притеснявам, че съм ги въвел в ситуация на неудобство. Затова пък реших, че щом въпросът е кой и как ще поеме отговорността за това, което твърди, най-добре е да я публикувам тук, макар вече няколко години да не съм "Руси Ст. Русев", а монах Калистрат от Зографския манастир.
Успокоявам се с това, че "Блогът на Руси" е вече познат, а връзката между Руси и Калистрат е известна на всеки, който ме познава и който споделя православната вяра и учението на Православната Църква.

Монах Калистрат 

Изразът „теория на конспирацията“ предполага подозрения, които почиват не на доказуеми факти, а на слухове. Преди около две години се оказа, че това словосъчетание не е рожба на градския фолклор, а е въведено от американските специални служби. Днес въздействието на израза е толкова безкомпромисно, че произнасянето му моментално неутрализира всякакви разкрития, дори да са съпроводени от убедителни аргументи. Употребата му обаче има една особеност – тя като че ли е контролируема. Когато президентът на САЩ каже, например, че Китай е „изпуснал“ covid-19 и съответно трябва да понесе отговорност, това не е „теория на конспирацията“, въпреки че не се привеждат никакви конкретни доказателства.

Естествено в родни мащаби всяка конспиративна теория е повече или по-малко отражение на теориите, въртени в световната мрежа. Това ни превръща в крайна махала на световното село, в което все така от ухо на ухо се препредава някаква смес от факти и фантасмагории.

И все пак интернет дава предимство да може да се регистрира с точност появата на една или друга версия. Това все пак прави възможно установяването на някаква последователност в разпространението на недоказаното твърдение, ако такова знание може да е полезно въобще.

Ето защо обръщам внимание на всичко това: по време на брифингите на Националния оперативен щаб за преодоляване на кризата с коронавируса с необяснима упоритост в седмиците преди Великден едно и също лице (или поне остава такова впечатление) пита ту премиера Борисов, ту генерал Мутафчийски „защо не се затварят църквите?“ Тази фиксация върху незатворените църкви все още не е основание да търсим конспирация. Можем да си помислим, например, че журналистката е активист на бялото братство и търси възможност да си върне за изобличението на Дънов в книгите на зографския йеромонах Висарион. Но да си го помислим тихомълком, защото иначе ще изпаднем в положението на разпространители на „теории на конспирацията“. Да, ако присъединим обаче този натрапчив въпрос, предизвикал най-накрая възмущението на генерала (стига с тия църкви!), към  обстоятелството, че преди още да се завъртят каквито и да било съмнения, че от Причастието могат да тръгнат зарази или, че от струпването на хора по Цветница и Великден може да има бум на заболели и починали, с „отворено писмо“ уж към Църквата, но фактически към обществеността, се обърна „ордена на тамплиерите“ в България. Какво прави орден на тамплиерите в България е друг въпрос и макар че е страничен за темата на тази бележка, съвсем не е безоснователен. Представете си сдружение на викингите в Китай, на арийците в Шриланка или фенклуб на белите мечки в Централно африканската република. Заговори ли се за тамплиери у нас, се сещам само за един известен в българската история – Балдуин Фландърски. Има ли смисъл да преразказвам неговата история на военен и религиозен враг на България и българщината, получил това, което заслужава, заедно с придружаващите го убийци на православни християни?

Та, на 17 март т. г., тоест цял месец преди Великден, вестник „Труд“ изпрасква (извинете за грубия израз, но не намирам по-подходящ) под заглавие „Безотговорно поведение на висшия клир“ отвореното писмо на „ордена“. Четири дена преди това, на 13 март, при регистрирани 16 случая на заразени с новата болест парламентът гласува единодушно въвеждането на извънредно положение. Два дни преди гласуването на извънредното положение, на 11 март, Светият Синод на Българската Църква отправя „Окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот“, в което препоръчва 9 мерки за ограничаване на разпространението на вируса на територията на храмовете и манастирите. Проста логика – Църквата изпреварва законодателната власт и въвежда мерки.

Орденът обаче „призовава главния прокурор да приеме“ неговото „открито писмо като сезиране за извършвани от съответните клирици и църковни деятели престъпни действия по чл. 355 от Наказателния кодекс“!

Както вече нееднократно се изяснява, в историята на Православната Църква няма случай на заразен християнин приел Причащение! Става дума за две хиляди годишна история! Защо тогава тамплиерите, представящи се за християни, настояват за затваряне на храмовете? Отговорът е лесен и не изисква носене на вода от девет дерета: Румен Ралчев, който е подписал отвореното писмо в качеството си на „генерал майор (о.р.), професор, Велик приор на Велик приорат България“ е и „масон 33 степен, велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България“. Този факт се свързва без никакво усилие с желанието на европейското масонство да има представителство в Брюксел, за „борба с влиянието на християнската църква“, както заявява друг един „велик майстор“, само че на „Великия изток на Франция“ – Жан Мишел Кийярд, в интервю за белгийския Ле соар от 17 март 2010 г. (https://www.lesoir.be/art/union-europeenne-l-influence-des-religions-jugee_t-20100217-00TE43.html).

Теория на конспирацията? Или практика на конспирацията? Не сте ли чували за масонска дисциплина? Европейското масонство заявява открито борбата си с християнството. Къде е в картинката масонът Ралчев?

Какво показва статистиката за разпространението на заразата по време на Цветница и Пасха? Няма бум на разпространението на коронавируса! Разпростанители се оказват завръщащите се от чужбина! Други центрове на зараза се оказват болниците и ромските квартали. Да сте чували за тамплиерско писмо за блокада да гетата? За призиви до главния прокурор по този повод? Няма и да чуете!

Но пък за чумни епидемии в католическия свят ще чуете, като че ли авторите на статиите за тях не са разбрали още, че за Православието римо-католицизмът е ерес.

В БПЦ има до момента двама заболели и излекувани свещеника, но те не са били заразени по време на служба, а са били в почиваща седмица. В Руската Църква има заболели, някъде се посочват цели манастирски братства. Какво обаче ги обединява? Заболелите не са се подчинили на ръководството на своята Поместна Църква, не са затворили вратите по време на празниците, а послушанието е една от главните добродетели и главно задължение за православния християнин. Така че за мнозина заразяването е поради непослушание, независимо дали мерките са правилни или не. В нашата Църква свещенослужители и миряни проявиха послушание. Ако властта беше поискала храмовете да се затворят, те щяха да бъдат затворени. Но у нас, слава на Бога, не стана така! Затова и Църквата на всяка служба се моли за „правителствующий синклит“ – за управляващите, да им дава Господ мъдрост да управляват по съвест. За доброто и злото, сторено от човека, отплатата не закъснява.

На Пасха в храмовете на БПЦ са се причастили приблизително толкова християни, колкото се причастяват всяка година в края на св. Литургия, която продължава часове след полунощ. Тогава дошлите развеселени да чуят възгласа „Христос Воскресе!“ вече са си отишли да заемат местата си край трапезата.

Сред причастилите се няма заразени и в това няма конспирация.

 

P.S. Тъй като „Отвореното писмо“ завършва с недвусмислена закана за употреба на наказателното право срещу Църквата, нека да поразсъждаваме за възможните правни последствия от тамплиерската атака.

Ралчев сам или в качеството си на „велик“ изразител на колективното мнение на „великия“ приорат на още по-„великия“ орден трябва да докаже това, което посочва като състав на престъпление, и което твърди, че е извършено от  висшия клир на Българската Православна Църква. Това задължение е основно положение в правораздавателната система.

На първо място великият пенсионер от бившето велико УБО на великата Държавна сигурност трябва да докаже, че св. Причащение може да заразява. Ето, това незабележимият великан не може и няма да докаже. Но дали Ралчев въобще има някакво основание да твърди такова нещо? Той естествено няма. Ако имаше, щеше да го посочи в писмото, в което биографично така подробно се е препоръчал , че неволно се питам, защо е пропуснал номера на обувките?

След като не може да докаже очевидната, подкрепена с цитати от Наказателния кодекс на Република България, клевета, обаче, Ралчев очевидно сам извършва престъпление по смисъла на този клон на позитивното право, на който се позовава.

А, ето какво пише по Вашия казус в недопрочетения от Вас Наказателен кодекс, Ралчев:

„Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.“ (Чл. 286. (1) (Изм. -ДВ, бр. 62 от 1997 г.))

Имате голям късмет, че в прокуратурата работят юристи, чието задължение е да познават Закона, защото в случай, че бяха се вързали на Вашето така шумно огласено набедяване и бяха завели дело от общ характер, то присъдата, която бихте заслужили предвижда нещо повече:

„Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“ (Чл. 286. (2) (Предишна ал. 3 -ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. -ДВ, бр. 62 от 1997 г.).

Църквата не очаква извинения и няма да търси правата си по съдебен ред, което Вие и подобните на Вас отлично знаете, но във Ваш интерес е да се извините също толкова публично, ако имате страх Божий и представа за това, което очаква богохулниците.
Това допълнение към бележката няма за цел да призове прокуратурата да се самосезира. По-скоро да събуди съвестта на Румен Ралчев, а по въпроса, има ли такава, ще оставя мнението за себе си.

Монах Калистрат Зографски (Русев)

Света гора Атонска