Отиде си моят приятел Николай. Той имаше силата да
признава грешките си. Беше едновременно журналист и вярващ човек, което е много
трудно, почти невъзможно, защото журналистът продава словото си, а вярващият
човек не търгува със съвестта си.
Николай преживяваше тежко всеки компромис, който
неосведоменият цензор от вестникарската иерархична стълбица създаваше от
текстовете му и се прогневяваше от безсилие, когато злонамерена редакция
нарочно осакатяваше написаното. Особено, когато ставаше дума за Христа и
Църквата Му.
Неговата чистота представляваше лично пространство, за
чиято свобода воюваше постоянно и без да се предава.
Написаното от него едва ли ще намери място в учебниците,
но ще дойде Денят, когато ще стане ясно, колко много му дължи България, затова,
че защитаваше нейното Православие.
Сбогом, приятелю!
До Деня на Съда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар