P.S. ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО: 1. НИЗВЕРЖЕНИЕТО НА ЙЕРУСАЛИМСКИЯ ПАТРИАРХ ИРИНЕЙ

Споменаването на неяснотите около низвержението на Негово светейшество Ириней, патриарх на Йерусалимската Православна Църква в статията „В навечерието на голямото предателство“ (http://blognarusi.blogspot.gr/2016/02/blog-post_25.html) се изтълкува от някои като директно обвинение срещу НС цариградския патриарх Вартоломей. В същия текст споменавам слабо известния факт за предложението, което той прави през 1998 г. в София на Всеправославното съвещание във връзка с бушуващия тогава разкол в БПЦ – о Бозе почившия Светейши патриарх Максим да напусне патриаршеската катедра, за да се осигури чрез това „мир“ в Българската Църква. НС Вартоломей вероятно е виждал бъдещето на нашата Църква като обединение на два клира, които враждуват заради управлението на нашият „земен Ангел“, както го нарекох, дядо Максим.

На това предложение се противопоставя тогавашния представител на Йерусалимската патриаршия, Митрополит Ириней, който след шест години сам ще стане патриарх.

В статията си направих емоционален паралел с опита на Негово светейшество Кирил Втори, тогавашният Йерусалимски патриарх, да защити на Всеправославен събор през 1872 г. нововъзстановената Българска Църква, който заплаща за това с низвержение, последствията от които, по мое убеждение, довеждат до кончината му две години по-късно.

Такова изявление от моя страна задължава подробно изяснение.

Първо, не смятам, че личността на НС Вартоломей може да носи някаква отговорност за низвержението на НС Ириней, нито че противопоставянето на техните становища през 1998 г. има някаква пряка връзка с това. Дори да са налице ясни доказателства за такава връзка, не на нас, слабите умове, е дадено да правим такива категорични изводи с риск да осъдим. Винаги съществува възможността истината да е различна от нашето тълкувание, тъй като не сме сърцеведци, Какъвто е само Един Бог. Очевидно е, че съществува възможността НС Вартоломей да проявява бащинска и братска грижа за възстановяването на църковния мир, както и да не е осведомен за произхода и характера на българския разкол от годините на „прехода“. Също така е възможно известните разногласия между него и НС Ириней да нямат нищо общо с низвержението от йерусалимската катедра, случило се няколко години по-късно – светите апостоли също са имали различия в становищата, които са преодолявали с истинска християнска любов, която за съжаление ние само се опитваме да наподобяваме в отношенията помежду си.

В няколко последователни бележки ще се опитам смислено да изложа достъпната информация свързана с изложеното в „Голямото предателство“. Моля за снизхождение към грапавия ми стил и приканвам внимателно да се проверява това, което предлагам на вниманието ви. То да се има предвид от тези, които се интересуват от описаното, но да не се правят прибързани изводи. Вярвам, че истината сама ще се разкрие по съвсем категоричен начин по волята на Всемилостивия Бог и за тези, които я търсят и за тези, които се крият и странят от нея.

Особеност на Йерусалимската Православна Църква е, че тя е Църквата-Майка – тази, която се основава на деня Петдесетница след слизането на Светия Дух върху криещите се в йерусалимската горница апостоли. Днес тя е елинофонна, тоест службите се извършват на гръцки език и клира се попълва с духовни кадри от Гърция или от гърци от диаспората, завършили гръцки духовни училища. В същото време основната част от вярващите са палестински или йордански араби, към които се добавят още руснаци (както и православни руски евреи), грузинци и други.

Тази особеност е причината арабите-православни вярващи да се вдигнат на бунт в подкрепа на Светейшия Кирил II след низвержението му в 1872 г., което довежда до неговата реабилитация, но не осуетява смъртта му.

Официалното название на Поместната Църква е „Йерусалимска Гръцка Православна Църква“, което на арабски звучи като „Църква на Византийското (римско или ромейско) Православие в Йерусалим“ (Kanisatt Ar-rum al-Urtudoks fi al-Quds - كنيسة الروم الأرثوذكس في القدس). В различни документи се нарича още и „Йерусалимска патриаршия“ или „Църква на Цион“ (Σιωνίτις Εκκλησία). Известна част от клириците са от арабски произход, като познатият у нас митрополит Теодосий Ханна, срещу чието посещение в България преди няколко години имаше възражение от страна на посолството на Израел, без обаче това да подейства на иначе подозираната в безхарактерност БПЦ. Гръцките клирици, които заемат катедри в иерархията на Йерусалимската Църква се препоръчват от гръцкото правителство и Цариградската патриаршия.

От публикуваното в мрежата може да се научи, че гражданското име на НС Ириней е Емануил Скопелитис и, че е роден на 17 април 1939 г. на остров Самос – Гърция. Предстоятел на Йерусалимската Църква е от 2001 до 2005 г., когато е низвергнат. Пребивава в Йерусалим от 1953 г., а през 1958 г. приема монашеско пострижение с името Ириней в чест на св. преподобни свещеномъченик Ириней Лионски. На следващата 1959 г. е ръкоположен като дякон. През 1963 г. завършва Йерусалимското патриаршеско училище. През 1965 г. е ръкоположен за свещеномонах. От 1966 г. е архимандрит. Същата година постъпва в Богословския факултет на Атинския университет, където се дипломира през 1970 г. След завръщането си в Йерусалим по послушание е главен редактор на списанието „Нов Цион“ и е председател на Висшия църковен съд. Многократно е представител на Йерусалимската патриаршия на висши всеправославни форуми и съпровожда патриарсите Венедикт и Диодор по време на техните официални визити. От 1979 г. е Патриаршески екзарх в Атина и отговаря за разпространението на Благодатния огън в Гърция на Велика събота. На 27 февруари 1981 г. е избран, а на 29 март е ръкоположен като Архиепископ Йераполски. През 1983 г. в съответствие с Устава на ЙПЦ е назначен за член на Светия Синод. От 1994 г. е митрополит.

На 13 септември 2001 г. Събора на Йерусалимската Православна Църква го избира за Патриарх. Интронизацията му се осъществява на 15 септември с.г.

На 6 май 2005 г., тоест непълни четири години по-късно, Св. Синод на ЙПЦ взема решение да го отстрани от патриаршеската катедра във връзка с обвинение, че е отдал на дългосрочен лизинг на еврейски фирми недвижими имоти в Стария град. Това решение се гласува от 13 от общо 17 члена на Св. Синод. Решението се потвърждава на Всеправославен събор в Цариград на 24 май същата година. Няколко дни по-късно Св. Синод на "Църквата на Сион" се произнася окончателно за свалянето на НС Ириней от катедрата и неговото низвержение, като му запазва единствено монашеското пострижение.

Патриарх на Йерусалим става нине здравствующият Теофил III.

Оттогава са изминали десет години и няколко месеца. Все по-малко са хората, които се интересуват защо и как се стига до отстраняване на такава, както сега се казва, „знакова фигура“ в Православието. Да се сметне, че щом Свещеното събрание, което ръководи една Поместна Църква, при това, не коя да е, а Църквата-Майка, е взело решение и оттогава досега не го е преразгледало, значи има известно основание. На фона на толкова много ярки събития, засягащи бъдещето на страни, континенти и, без преувеличение, на цялото човечество, защо да се замисляме и защо да се правим на детективи!

Това, което лично мен ме накара да се опитам да си изясня в подробности истината за низвержението на Светейшия Ириней е едно малко несъответствие, от тези, които в едно и също време ти убягват в общата картина, но нещо все те кара да си мислиш, че „там има нещо, което смущава“…

Това „дребно нещо“ е обратното влизане на Йерусалимската патриаршия в Световния съвет на църквите. Спомням си, че преди време се споменаваха три Поместни Православни Църкви, които са напуснали ССЦ – Грузинската, Българската и Йерусалимската. В програмния „проектодокумент“ за „отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“ се споменават само Грузинската и БПЦ… Значи Йерусалимската е подновила членството си или аз неправилно съм разбрал за нейното излизане от ССЦ?

В един от най-интересните православни сайтове през последните поне десет години, „Pravoslavieto.com“, пише обаче точно така, както си го спомнях. Една бележка, написана преди време от покойния днес доц. д-р Павел Стефанов, всъщност препечатка от „вестник „Духовен дом“, брой 3 от 1999 г.“, твърди това. Намерих текста, без да съм сигурен дали точно него съм прочел преди време, или съм го чул от някой друг, който го е чел и го споделил, и ми се видя толкова интересно, че предлагам тук цели два абзаца:

„Икуменизмът като модерно движение има съвсем различен характер. Този термин е въведен в употреба за първи път от масона Джон Мот на Международния мисионерски съвет, свикан през 1910 г. … Какво е отношението на православните църкви към икуменическото движение? През 1948 г. в Москва е свикано всеправославно съвещание, на което икуменизмът е заклеймен като ерес. Минават само 13 години и положението се обръща на 180 градуса. Под политически натиск църквите в комунистическите страни масово влизат в Световния съвет на църквите през 1961 г. Годината не е случайна, защото тогава започва разпадането на колониалната система. Десетилетия икуменистите получават вноски и дарения от Източна Европа и ги прехвърлят в развиващите се страни, за да финансират т.нар. освободителни движения. По този начин те допринасят за засилване на тероризма по света.

През последните години икуменическото движение започна да придобива фарсови, карикатурни черти. Протестантите, които влизат в него, в разрез с вярата и традицията, вече ръкополагат жени и хомосексуалисти, а по време на асамблеите издигат тотеми, правят жертвоприношения, призовават духове и измислени божества. По този начин икуменистите губят вече облика си на християни. Ето защо Йерусалимската, Грузинската и Българската патриаршия официално напуснаха Световния съвет на църквите. По всяка вероятност същото ще направят скоро и останалите православни църкви.“ („Какво е икуменизъм и има ли той почва у нас?“, http://www.pravoslavieto.com/inoverie/ecumenism/).

Интересното в цитата в случая е, че Йерусалимската Църква е поставена първа в списъка на напусналите.

В сайта на ССЦ обаче виждам само годината, от която Църквата-Майка се смята за член на икуменистичната организация – 1948, тоест от самото основаване на „Световния съвет“. Това и неспоменаването ѝ в „проектодокумента“ ме накараха да продължа да търся някакви сведения за излизането и евентуалното обратно влизане в организацията, и по възможност – някакво осветление за обстоятелствата, при които това е станало. Уви! Нищо. Единственото запомнящо се събитие си остава низвержението на НС Ириней.

Приготвяйки се да прехвърля това, което намеря, предусещайки някакъв полъх на досада да проследявам продължителен наниз от събития, в по-голямата си част - изявления на спорещи  и тълкуващи превратно едни и същи събития страни, подобно на затлачените преписки по граждански дела за делби от български съдилища, се спрях на две основни публикации.

Първата съдържа резултата от разследването на причините за низвержението, което извършва палестинската администрация, а втората е едно интервю на самия бивш патриарх Ириней, което той дава за нюйоркския Нешънъл Хералд (http://documents.mx/documents/interview-of-patriarch-of-jerusalem-irenaeus-o-the-national-herald-n-york.html). Документът на палестинските власти може да се види в сайт, който събира материали в защита на низвергнатия иерарх (The Palestinian commission report - http://www.patriarchirenaios.com/).

Има и други съществени публикации, които заслужават внимание, някои от тях в израелски издания. Такива са: статия в Джерузалем поуст, препечатана от Асошиетид прес „Изгоненият патриарх зад заключени врати в Йерусалим“ („Ousted patriarch behind locked doors in Jerusalem“ - http://www.jpost.com/National-News/Ousted-patriarch-behind-locked-doors-in-Jerusalem), две статии в израелския Хаарец – на Дани Рубинщейн (Danny Rubinstein) – „Кой стои зад сенчестата сделка Портата Яфа“ (Who Is Behind the Shady Jaffa Gate Deal? - http://www.haaretz.com/print-edition/features/who-is-behind-the-shady-jaffa-gate-deal-1.157407) и статия на Иоав Стърн (Yoav Stern) „Главният православен християнски лидер признава отстраняването на Ириней“ (Senior Orthodox Christian Leader Recognizes Irineos' Dismissal - http://www.haaretz.com/senior-orthodox-christian-leader-recognizes-irineos-dismissal-1.158164). Внимание заслужава и една по-ранна статия в Кристиянити тудей „Въпреки израелските възражения, Ириней е новият патриарх на Гръцката Православна Патриаршия“ („Despite Israeli Objections, Irineos Is New Greek Orthodox Patriarch“ - http://www.christianitytoday.com/ct/2001/augustweb-only/8-20-43.0.html). Последната статия е от 1 август 2001 г. – веднага след избирането на НС Ириней. В нея се улавя много важният нюанс на израелските резерви към личността и избора му за глава на Йерусалимската Църква.

Така обстоятелствено посочвам електронните адреси на източниците, за да приканя читателя внимателно да проверява моите наблюдения.

Към някои от изворите ме насочва сайтът на Ричард Бартълъмю http://barthsnotes.com/, в който могат да се открият интересни бележки по темата. Други електронни издания допълват картината, макар че някои от тях я правят още по-драматична и пораждат нови въпроси, за чиито отговори е възможно да се почака до деня на Страшния съд. Трети присъстват в мрежата само със заглавията си, защото са изтрити.

Фактите от наличните извори не си противоречат. Те разкриват една интрига, каквато и холивудски сценарист трудно ще измисли.

Да започнем с това, че Йерусалимската патриаршия членува в ССЦ от 1948 г. и че нейните клирици са обикновено гърци или гръцки възпитаници. Тази традиция се е наложила през византийската част от историята на Йерусалим, оцеляла е през вековете на османска власт и е достигнала създаването на държавата Израел. Това обуславя известна зависимост от Цариград, тъй като там е центърът на Голямата идея за обединение на Православието. От времето на земната проповед на Иисуса Христа до ден днешен Йерусалим има 140 православни патриарси, които служат на Божи гроб на Пасха и получават неотменното свидетелство за правото на Православието да е единствения образ на християнството – снизхождането на Благодатния огън по свръхестествен начин в нощта на Възкресението.

Заедно с това Йерусалимската патриаршия е един от най-едрите собственици на земя в Близкия Изток и по-специално в Израел, на Западния бряг на река Йордан, Ивицата Газа и на територията на Йордания. Според Christianity Today дори е най-големият.

Присъствието на Църквата в Йерусалим определя облика на града много преди в земите на днешен Израел да започне заселването на евреи, мотивирани от доктрината за „еврейската държава“ от своя идеолог Теодор Херцел. Както разбирам от книгата „Израел – история“ на проф. Мартин Гилбърт, преди началото на еврейската алия (заселването, букв. „възлизане“) арабите–мюсюлмани съвсем не са мнозинство в тези земи, палестинските араби са преимуществено християни, в по-голямата си част православни, а промяната на съотношенията се получава след засилена ислямска инвазия от други арабски страни, предизвикана от ислямски духовни лица във връзка с алията.

Еврейското заселване е свързано с упорито и в разширяващ се мащаб облагородяване на земята и превръщането ѝ в земеделска, тъй като до средата на ХIХ в. тя се използва от бедуините за пáша на стадата им. Закупуването на земя от местното население е основна стратегия на заселването, а впоследствие се превръща в национална политика. Веднъж преминала в еврейски ръце тази земя е обработвана извънредно грижливо и загубата ѝ се преживява много тежко. На 4 ноември 1995 г. един от героите от войните водени от Израел срещу заобикалящите го арабски държави, Ицхак Рабин, тогава военен министър, е застрелян от еврейски екстремист по време на митинг заради мирната политика, пропагандирана от него, свързана с връщане на вече заселена от евреи земя.

В същото време сред палестинските араби, мюсюлмани и християни, се втвърдява убеждението, че продажбата на земя на евреи е деяние равносилно на предателство.

Увеличаването на числеността на ислямското арабско и на еврейското население на териториите на Израел и Палестинската автономия поставя православното арабско мнозинство в положението на малцинствена група, която е подложена на двустранен натиск.

В такава обстановка на 1 март 1981 г. за 139-ти пореден Йерусалимски патриарх е избран предшественикът на Ириней, Негово Светейшество Диодор, роден през 1923 г. на остров Хиос, Гърция.

По време на неговото патриаршество на 9 май 1989 Св. Синод на Йерусалимската Църква приема решение да „прекрати богословския диалог с англиканите и въобще с всички неправославни“. Сам Светейшият Диодор вижда в „диалога“ злоупотреба от страна на инославните. В писмо до главите на Поместните Православни Църкви той обяснява решението така: „Към тази стъпка ни подтикна преди всичко убеждението на цялата наша Православна Църква в това, че именно тя съдържа в себе си цялата пълнота на истината, бидейки Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква и надежно хранилище на божествените догмати на нашата непорочна вяра и на нашето Свето Предание и има за глава Самия Иисус Христос. Затова нашата Православна Църква, бивайки абсолютно уверена в правилността на своя път и в своята спасителна апостолска мисия на земята, няма никаква потребност от богословски диалог с неправославни, които естествено биха могли сами да изучат нашата Православна вяра и, ако поискат, могат да живеят според нея…“

Последователността, с която Светейшият Диодор защитава чистотата на вярата проличава и в едно писмо от 17 май 1997 г., което е адресирано до Негово Светейшество Антиохийския „и на целия Изток“ патриарх Игнатий IV. То коментира кореспонденция между Светейшият Игнатий и НС Вартоломей в Цариград. Патриарх Диодор пише, че докато по това време, православните вярващи и клир в Йерусалим са подложени на големи изпитания, произтичащи от постоянни притеснения и мъки, причинявани от „политическите обстоятелства преобладаващи в Светата земя“ и постоянно сблъскващи се с „добре познатият антагонизъм“ от страна на други „деноминации“, както на Светата земя, така и в други православни страни, голяма е изненада му от позицията на антиохийския първоиерарх, за която се научава от копие на писмото на последния до „Негово Всесветейшество“ Вартоломей (http://orthodoxinfo.com/ecumenism/diodoros_ant.aspx).

Патриарх Диодор е „шокиран“ и „сериозно загрижен“ от изразеното становище на Игнатий към „дохалкидонците“ и римо-католиците, „богословският диалог“ с които Игнатий описва по начин, ако не напълно идентичен, то много сходен с приетия през януари т.г. в Шамбези „проектодокумент“ за отношенията на Православието с „останалия християнски свят“.

Светейшият Диодор забелязва, че в отправеното до НС Вартоломей писмо НС Игнатий говори за „една изключителна отговорност на антиохийците и александрийците“, която те уж имат за „диалога“ с дохалкидонците. Ако тук става дума за географското местоположение на Антиохийската и Александрийската патриаршия и от това да произтича тази „изключителна отговорност“, то къде е тогава в разсъжденията на НС Вартоломей и НС Игнатий Йерусалимската патриаршия, която не само, че се намира точно между тях, но е и призната за Църквата-Майка? Докато се разменят такива послания пък, доколкото посочва Светейшият Диодор, че е информиран, „в нарушение на Светите Канони и пренебрежение към църковните порядки, са допуснати съвместни молитви между православни иерарси и дохалкидонски клирици“.

В исторически аспект Православната Църква има „болезнен опит“ от контактите си с римо-католиците, сред които Светейшият Диодор посочва опитите да се наложи „душепагубната“ Уния. Опитите, които очевидно се правят за въвеждане на Православието в „диалога“ с римо-католицизма, се съпътстват от усилена римо-католическа пропаганда върху вярващите православни. Страните, в които това се върши са (забележете! – на първо място) „Украйна – действия, които са изобличени от Негово Светейшество Алексей, Московски патриарх, през 1990 г.“, но които продължават в други страни – Хърватия, Сърбия, Чехия и Словакия, „също така изобличени от Негово Блаженство Павле, Патриарх на Сърбия“. Улесняващото обстоятелство е, че в повечето от тези страни, както и в бившите съветски републики, активно се насаждаше атеизмът, за да се „разчисти“ понастоящем духовното пространство за инославен прозелитизъм. НС Диодор отбелязва също и една зачестяваща практика на Антиохийската патриаршия, която помежду си на енорийско ниво у нас е известна като „бракониерство“. Антиохийската патриаршия действа противоканонично в диоцеза на Йерусалимската Църква като прокарва влиянието си сред православните араби, на което вероятно се дължи представата на НС Игнатий за „антиохийско-александрийска отговорност“ от Сирия до Египет, която пропуска Йерусалимската патриаршия.

На 19 декември 2000 година Светейшият Диодор се преставя в Господа на 77 годишна възраст умирайки в йерусалимската болница „Хадасса Ейн-Карем“ от последствия от тежък диабет, след като преживява микроинфаркт.

Протопрезвитер Александер Карлуцос

На 13 август 2001 г. Св. Синод на Йерусалимската Православна Църква избира за Патриарх на „Светия град Йерусалим и на цяла Палестина, Сирия, отвъд река Йордан, Кана Галилейска и Светия Цион“ НС Ириней, когото интронизират два дни по-късно.

Пътят на неговото служение, както е записано в доклада на Палестинската комисия, разследващ причините за по-късното му низвержение, „не е застлан с рози“. „Неговите опоненти, пише в доклада, не оспорват неговата победа и избирането му за патриарх. Те продължават атаките си срещу него във всички направления. Те се опитват да убедят израелското правителство, че Ириней е антисемит и не е удобен за израелското правителство. Обратно, той е про-палестински настроен“. За да докажат тези твърдения, враговете на Ириней показват копия от негови писма до Ясер Арафат, който е знакова фигура на палестинската съпротива против Израел и е дори президент на Палестинската автономия след като дълги години ръководи Организацията за освобождение на Палестина. Привеждат се и доказателства за срещи между двамата.

Тези действия успяват в някаква степен, защото израелското правителство не го признава за патриарх доста дълго време, което обаче се случва и с неговия наследник и може да се обясни не толкова с наивно доверие от страна на израелските власти в клеветите, а по-скоро с възприемането им като удобен повод да се постави патриаршията под държавна зависимост. В Израел по това време парламентарно мнозинство, а оттам и мандат за сформиране на правителство, се образува с решаващото участие на религиозните партии мотивиращи израелското общество да смята територията на страната (и отделни територии в съседни страни) за свещена територия на юдейското изповедание с център Йерусалим. Ултраортодоксалната партия Шас, например, в няколко последователни мандата дори получава Министерството на вътрешните работи. Трябва да кажем, че по редица въпроси, смятани за второстепенни, религиозните израелски партии нямат единно становище, както и направленията на юдаизма, които представляват. В основното обаче те са единни, а влиянието им в страната и в диаспората е фактор определящ в много отношения политиката на Израел.

Кои са опонентите на новоизбрания първойерарх и защо са против него? Отговорът на този въпрос само привидно е лесен за формулиране, но по-продължително вглеждане в ситуацията показва, че съществените фактори на съпротива срещу НС Ириней остават в сянка от времето непосредствено преди избора на патриарх до днес.

Още през февруари 2001 г., както показва едно писмо, цитирано изцяло от Нешънъл Хералд, да лобират за сегашния патриарх Теофил се заемат американският посланик в Катар Патрик Терос (Patrick Theros), протопрезвитер Александер Карлуцос (Alexander Karloutsos) от Цариградската патриаршия, чието име се споменава във връзка с отстраняването от катедра на архиепископите в Америка Якоб и Спиридон, и дори американският държавен секретар Кондолиза Райс. Координацията на въздействието се осъществява от протопрезвитер Александер Карлуцос, а за негов основен обект е избран гръцкият заместник външен министър Скандалакис. По време на среща в САЩ между Скандалакис и о. Карлуцос на гръцкия дипломат му се внушава, че Теофил е нужният човек.

В писмо на Патрик Терос до гръцкия корабен магнат Вентурис от 11 февруари 2001 г. пък първият обяснява, колко важно е за корабния бизнес, както и за „гръцките интереси“ патриарх да стане Теофил. Обещавайки съдействие за изкачването на известната фамилия Вентурис в корабния бизнес на по-високо ниво Патрик Терос направо казва: „Знам, че не сте без приятели в правителството и призовавам за вашата намеса!...“ Целта на писмото е да се повлияе на тогавашния външен министър Папандреу. Отговорът със сигурност не се е харесал на Терос, защото Вентурис смята за най-подходящ Ириней…

В интервюто си за Нешънъл хералд НС Ириней посочва „еврейско-американското лоби“ за основна движеща сила на прокарването на кандидатурата на сегашния патриарх Теофил. Това твърдение не се оспорва от никого особено след изказването на йерусалимския равин Давид Росен, който в цитирания по-горе материал от Кристианити тудей от 1 август 2001 г. е посочен като „водещ израелски активист за междурелигиозен диалог“ (a leading Israeli inter-faith activist). „Ириней изглежда по-малко сговорчив и по-малко желаещ (отколкото други кандидати) да раболепничи на израелските интереси“ – казва равин Росен и допълва – „Този резултат (от избора на патриарх – б.м.) доказва истинската безполезност на усилието (да се блокира неговото избиране) и самонадеяността да можеш да прекрояваш картата в съответствие с твоите собствени политически интереси“. Равин Давид Росен казва още и това, че след опита за намеса в процеса (на избирането на патриарх – б.м.) Израел би трябвало да се е уверил, че Ириней ще изпитва по-малко симпатии към еврейската държава.

Поемайки служението си като патриарх НС Ириней се сблъсква с практическа невъзможност да разполага със средства за поддръжка на сградния фонд на патриаршията, да изплаща заплати, да прави каквито и да било режийни разходи, дори най-елементарни.

В доклада на Палестинската разследваща комисия е отбелязано, че непризнаването му от израелското правителство го поставя в невъзможност да подпише чек по сметките на патриаршията, защото нито една банка не го признава за упълномощено за това лице. Резултатът е тежка финансова криза, която „афектира не само него, но и всички, които му сътрудничат“ и клирици и миряни. Неговият предшественик или някой от обкръжението му, пише в доклада, не само че му оставя касата празна, но дори му стоварва финансови задължения за 85 милиона шекела (около 22 милиона долара).

Папките с документацията на имотите „не са в ред“. Комисията констатира, че те, в това число и папките за имотните разпореждания на предшественика му, не са били на мястото, където обичайно се съхраняват. Вместо да са в канцелариите на патриаршията, те се намират в офисите на адвокатите, които разполагат с тях.

Всичко това, според Комисията, поставя Светейшия Ириней в невъзможност да прецени какво е предприето от неговия предшественик и какво точно му е оставено. Земята на манастирите, които са свързани с патриаршията, е под управлението на местната църковна иерархия – архимандрити и епископи, и е така от години. Купуване, взимане под аренда или под наем на такава земя обикновено се обсъжда направо с тях. Реформирането на тази практика, което е първата наложителна стъпка за поставяне на финансите на Йерусалимската Църква под контрол, създава мотивите на опозиционните настроения срещу новия патриарх, отбелязва Комисията.

Това би имал предвид всеки, на когото би хрумнало да се опита да внесе смут между вярващите, клирици и миряни, и който би могъл да се възползва от месеците между кончината на НС Диодор и избирането на нов патриарх.

Светейшият Ириней се опитва да въздейства на властите да ускорят признаването му, но без успех. Това го принуждава да се обърне към адвокатите, в офисите на които се намира документацията за имотите на Църквата. Постъпките, които се предприемат пред Върховния съд, са отхвърлени, тъй като в съда се предявява обвинение от някакъв „публичен обвинител“, който настоява за разследване на „миналото на избрания патриарх“ във връзка с „участие в престъпления“. „Разследването“ се проточва повече от две години, за да се установи, че няма никакви сведения за каквито и да било криминални деяния, в които патриархът да е замесен и така на 28 януари 2004 г., една година преди низвержението, НС Ириней най-сетне е признат за законно избран Патриарх на Йерусалимската Православна Църква.

Междувременно се случват други интересни събития, които ще се окажат център на публичното внимание.

Апостолос Вавилис под чуждо име "показва нещо" на патриарха

Непосредствено преди изборите през 2001 г. при владика Ириней се появява едно лице, което пет години по-късно, тоест година и малко повече след низвержението, ще твърди, че го е изпратил лично тогавашния архиепископ на Гръцката Православна Църква – Негово Блаженство Христодул. Този човек се казва Апостолос Вавилис. Той заявява през 2006 г., когато е осъден в Гърция за трафик на наркотици и издаване на държавни тайни, че Атинският архиепископ го бил пратил специално, за да „уреди“ успешния избор на НС Ириней. Блаженият Христодул казва пред медия, че го познава, наистина, но не е общувал с това лице от 1990 г. При екстрадирането през 2007 г. на задържания в Италия Вавилис става ясно, че той е бил едновременно агент на гръцките специални служби и на Мосад… Твърди, че за успешното избиране на НС Ириней са му обещани… 400 000 долара, но още не са му ги дали.

Присъствието на Вавилис в обкръжението на Ириней е документирано, но дали не става дума за „снимка със знаменитост“ и как си е осигурил личния контакт с патриарха, могат да кажат, предполагам, по-добре хората от Мосад и тези, на които те докладват резултатите от работата си. Реакцията на гръцката държава е красноречива – присъда за издаване на държавни тайни. Един от първите елементи в квалификацията на един агент, действащ на чужда територия, е умението да се „внедрява“ в средата, която е близо до целта на неговото пребиваване. Вавилис очевидно е от „отличниците на класа“ в това отношение, ако се погледнат публикациите за многобройните известни случаи на участие във финансови пирамиди, търговия с наркотици и оръжие и, очевидно, с информация.

Вавилис при предаването му на гръцката полиция

На тази колоритна фигура е посветено едно цяло издание на гръцкото телевизионно предаване „Кутията на Пандора“ (https://www.youtube.com/watch?v=BirQDU_INvk). Там можете да видите този специалист по финансови измами, трафикант на оръжие и наркотици, в монашеско одеяние, както е облечен, когато италианските власти го предават на Гърция, и да научите, че написал книга с куп „изобличения“.

Доколко Вавилис има нещо общо с подготовката за премахването на НС Ириней от патриаршеската катедра, това едва ли ще стане ясно скоро, тъй като очевидно е обвързано с „държавни тайни“, но не само на една държава.

Всъщност името на Вавилис се появява в пресата и електронните издания във връзка с патриарх Ириней още през 2005 г. Гръцката „Македонска прес агенция“ (Macedonian Press Agency) твърди, че той е бил „представител на НС Ириней на организираната от Ватикана „между-религиозна среща“ в Асизи през 2002 г. Само че още в същото съобщение става ясно, че той е придружавал изпратения като наблюдател архимандрит Николаос Фармакис и то под чуждо име – Рафаел Анагностакис (http://www.mpa.gr/article.html?doc_id=510294). Не е нужно въображение, за да си представим дали и кой го е пратил там. Очевидно Вавилис си е създавал „легенда“, като се е внедрил в ролята си на придружител. Каква друга логика може да има факта, че не е употребил истинското си име?

По-решаващо обаче се оказва участието на една друга персона, която се появява сред „помощниците“ на патриарха, но с откритата препоръка на гръцки държавни структури.

През лятото на 2002 г. военният аташе при гръцкото посолство в Тел Авив посещава епископа на Назарет Преосвещения Кириакос и му представя младия Николас Пападимас, роден в Йоанина, Гърция, но живеещ в Израел, женен за новопристигнала в страната руска еврейка. Военният аташе препоръчва Пападимас, който търси някаква работа, но „в посолството няма свободна длъжност“. Основанието един служител на посолство, при това не кой да е, а военният аташе, да препоръчва някакъв младеж, който просто се отбил да пита, няма ли някаква работа за него, е, че той е грък и поради това епископът е умоляван да му намери нещо, не да кажем в Назаретска епархия, а направо в патриаршията. Преосвещеният Кириакос се съгласява и представя Пападимас на НС Ириней, който имайки предвид препоръките, го назначава като счетоводител във Финансовия отдел на патриаршията.

Всичко това се случва, докато новоизбраният патриарх все още не е признат от правителството на Израел, което означава „само“, че на територията на държавата той не може да разпорежда никакво движение по сметките на патриаршията.

Докладът на Палестинската комисия отбелязва, че никой от обкръжението на НС Ириней не е проявявал резерви по отношение на назначението на Пападимас до неговото бягство през ноември 2004 г. Никой никога не е имал и най-незначителен коментар за начина, по който той си върши работата и особено по отношение на личностите, с които се среща в рамките на служебните си отношения, както и на сделките, които подготвя. Трудно е да се повярва, че никой във Финансовия отдел на патриаршията не би забелязал преговори с израелски фирми за наемане на недвижимости или отдаването им на лизинг, тоест фактическата им продажба, като плащането се извършва на части в договорен период от време.

Пападимас започва да „работи здраво“ и „придобива доверието“ на патриарха, който разпорежда настаняването му в комплекса Андромеда в Яфа, собственост на патриаршията. Дотогава Пападимас живее в съседство с пазара Ал-Кармел в Тел Авив, смятан за беден квартал. Получава и кола на разположение.

Един ден НС Ириней открива, че Пападимас е настанил в комплекса Андромеда един свой приятел евреин, значително по-възрастен от него, който впоследствие се оказва пък доверено лице на израелските власти, има стабилни „връзки в различни правителствени и неправителствени кръгове“ и заема ключова длъжност в израелското Министерство на финансите. Името му е Макс Семори (Max Semory). Той е живеел в съседен апартамент и на предишния адрес на Пападимас. Приятелството между двамата е „силно и близко“ (a strong and intimate friendship).

Светейшият Ириней нарежда Макс Семори да напусне луксозния апартамент, но, както установява Комисията, до изготвянето на доклада делото по изгонването е „още в съда“.  

Скоро става ясен друг съществен мотив за „силното приятелство“ между Пападимас и Семори – те се свързват с един от адвокатите на патриаршията и се опитват да убедят НС Ириней, че това е правилния човек, който има многобройни връзки с израелски отговорни фактори и може да уреди признаването му от властите. Юристът, който и преди се е занимавал с дела на патриаршията, получава пълномощие да се заеме с необходимите законови действия по признаването, а в последствие с още няколко казуса свързани с патриаршията.

Николас Пападимас

Адвокатът, подобно на Пападимас, видимо се захваща здраво за работа и печели одобрението на патриарха до момента, в който последният не получава „съвет“ да извърши лизингова сделка с църковен имот в Йерусалим на площад Омар Ибн Ал Хатаб, в квартала Бааб Ал Халил. Друга предложена възможност е да се потърси инвеститор, който да управлява имота в договорен срок. Адвокатът представя няколко подготвени оферти. Едната от тях е от християнин, твърди адвокатът, а другите са от израелски евреи или граждани на други  държави. Всичко това юридическият съветник вършел, за да подпомогне излизането на патриаршията от финансовата криза, като очевидно не разбира, че тя се дължи на непризнаването на патриарха, с което той уж е натоварен да се занимава.

Офертите са отхвърлени от НС Ириней. Друга оферта на същия адвокат е да се предложи удължаване на договора за друг имот в Западен Йерусалим на израелската поземлена администрация. Патриархът отказва категорично да подпише каквито и да било документи за такава сделка, и дори да преговаря. Адвокатът, отбелязва Комисията, слага съответните индикации на поземлените планове на цялата недвижима собственост на патриаршията, а също и на финансовия баланс на патриаршията, но не връща документите, а ги запазва за себе си.

Междувременно става известен опит да се наеме убиец, който да премахне патриарх Ириней. В статия на британският Telegraph от 18 май 2003 г. се описва как епископът на Востра, Тимотеос, е обвинен и разследван по Закон за борба с тероризма от гръцките власти (http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/greece/1430453/Greek-bishop-is-accused-of-hiring-hit-man-to-kill-Patriarch.html). Наказателният кодекс на Република Гърция преследва всеки извършител на престъпление срещу гръцката държава и гръцки граждани независимо дали престъплението е извършено в страната или в чужбина и независимо дали извършителят е чужденец, а патриарх Ириней е роден в Гърция. Според обвинението епископ Тимотеос е предложил сумата от 500 000 долара  на палестинския радикал Юсаф Наим ал-Муфти, защото бил „разгневен“, че е загубил изборите за йерусалимски патриарх, за които е бил сред кандидатите. Тимотеос обаче отхвърля обвиненията с изявлението: „Никога не съм замислял нещо лошо, още повече убийство!“

Патриарх Ириней е бил информиран за готвещото се покушение лично от шефа на разузнавателната служба на Палестинската автономия Зузер ал-Манасрах, след като ал-Муфти е арестуван и отведен в полицейско управление в Рамала. Според неуспелия атентатор епископ Тимотей е обсъждал подробностите около покушението с него през 2001 г., докато бил в град Бейт Джала на Западния бряг на река Йордан, който е населен предимно с палестински араби. Изданието Телеграф твърди, че притежава копие от саморъчно написаните показания на ал-Муфти дадени пред палестинските органи за сигурност. Според този документ, върху който лежал печат „Свръхсекретно“ Тимотей дошъл в къщата на ал-Муфти и му казал, че търси човек във Витлеем, който да убие Ириней и предложил половин милион долара. Ал-Муфти намерил такъв човек, но той бил арестуван след израелската блокада на църквата Рождество Христово във Витлеем и трите манастира при нея – православен, армено-грегориански и римокатолически, когато между 2 и 10 май 2002 г. там се укриват въоръжени палестинци от различни организации. Тимотей настоявал да се намери друг човек и ал-Муфти се свързал с един лидер на престъпна банда във Витлеем. Преди да се осъществи начинанието обаче ал-Муфти е арестуван от палестинските власти, пред които заявява, че е само посредник. След като е извършено разследването на местно ниво, завеждащият религиозните въпроси на Палестинската автономия Емил Джарджуи (Emil Jarjoui) се среща с патриарха и потвърждава информацията за организирането на атентат срещу него. НС Ириней от своя страна уведомява Генералния консул на Гърция в страната.

За да обясни на читателите си, каква фигура е Светейшият Ириней, Телеграф посочва, че израелското правителство не го признава за патриарх на Йерусалимската Църква, тъй като е „твърде близо до палестинците“. За това имало свидетелство и то е старата фотография на Ириней с Ясер Арафат.

Един ден през април 2004 г., тоест три месеца след като е признат от правителството на Израел, при патриарха се явява Пападимас с подготвен текст на пълномощно и настоява Негово Светейшество да го подпише. То било нужно на адвоката, за да отдаде под наем един магазин в Стария град. Светейшият Ириней, както посочва докладът на Комисията, не може нито да чете, нито да пише на английски език. Съдържанието на документа той познава само по обяснението на Пападимас.

Пълномощното е регистрирано в деловодството на Светия Синод, което би трябвало да означава, че всички членове на Синода знаят за него, както вероятно знаят какви езици владее НС Ириней. Никой от членовете на Св. Синод, никой от помощниците и съветниците на патриарха не изразява нито тогава, нито по-късно резерви към това пълномощно.

През октомври 2004 г., отбелязва докладът, тръгват слухове за поведението на Пападимас, неговите връзки и за вероятното превишаване на пълномощията. Гръцки репортер, до когото тези слухове достигат, се среща с патриарха и го съветва да потърси съдействието на независим гръцки адвокат, за да се направи подробна справка за имотното и финансово състояние на патриаршията. Предложеният юрист се нарича Пелекис. Той е поканен със задачата да провери документацията на патриаршията с цел да се установи възможното наличие на злоупотреби.

Пелекис се запознава с наличната документация, среща се с адвоката на патриаршията, иска от него копие на Пълномощното, подписано за Пападимас и го получава. По време на тази среща и по-късно той узнава за някои предстоящи събития свързани с различни недвижимости, които се разглеждат от адвокатите.

Пелетис не прави никакви бележки и няма никакви възражения относно Пълномощното. Той се връща в Гърция без да е открил нещо нередно и без да е направил каквито и да било препоръки свързани със слуховете, от които да се направи извода, че те са основателни. Пребиваването и работата му не поставя под съмнение по никакъв начин дейността на Пападимас.

Разследването обаче е повратно в отношенията между НС Ириней и счетоводителя Пападимас, тъй като не остава незабелязано и въпреки мълчанието на Пелетис недоверието на иерарха не е приспано.

През ноември 2004 г. няколко случая затвърждават окончателно това недоверие и усилват безпокойството на патриарха. През октомври и началото на ноември Пападимас се опитва да принуди НС Ириней да приеме няколко оферти свързани с недвижимости, които адвокатът представя. Аргументацията е, че патриаршията има извънредни разходи, трябва да се покрият някои непредвидени разходи и да се изплатят премии върху редовните заплати.

Патриархът отказва категорично офертите. Вместо това той се обръща към гръцкото правителство с молба за финансова помощ. Това предизвиква няколко забелязани спречквания между патриарха и Пападимас, които стават пред свидетели.

Десетина дни преди бягството на Пападимас, по време на завръщането си от Тел Авив в Йерусалим с автомобил, в който пътува и друг духовник, друг автомобил ги блъска рязко и изчезва. НС е уверен, че това е посегателство срещу живота му.

Няколко дни по-късно гръцкият външен министър се обажда на НС Ириней и му казва, че съпругата на Пападимас е арестувана при влизането си в Гърция, като при ареста е установено, че тя носи със себе си 120.000 евро и различни бижута. Министърът пита дали Пападимас още работи в патриаршията. Външен министър по това време е Петрос Моливиатис от партията Нова Демокрация и много близък с председателя на партията Константинос Караманлис. Моливиатис съветва патриарха да запечати касите и да ограничи всякакъв достъп на Пападимас до тях, което е и сторено.

През това време обаче Пападимас изчезва. Четири дни преди това, според доклада на Комисията, той се обръща към свой израелски приятел с молба да му осигури убежище, под предтекст, че заселници (вероятно става дума за израелските заселници – б.м.) го преследват заради някакъв негов провал във връзка с приключването на имотна сделка. След като приятелят не му осигурява исканото убежище, той напуска страната.

НС Ириней узнава за бягството му два дни след като е извършено, разпорежда веднага вътрешно разследване и подава жалба до гръцките власти срещу Пападимас, в която настоява за неговия арест и правосъдни мерки във връзка с присвояване на пари от патриаршията.

На 18 март 2005 г. израелският вестник Ма'арив („Вечерна молитва“ – молитвата, която в петък вечерта дава началото на юдейския Шабат – б.м.) помества дописка, според която „Гръцката Православна Църква в Йерусалим“ тайно е продала площада Омар Бен Ал-Хатаб на еврейски инвеститори. Сделката включва ресторант, магазини и два хотела. Новината веднага е подета от новинарските секции (http://www.imemc.org/article/9593). Петък е. За мюсюлманите денят е неработен. За евреите неработен ще е следващия ден, събота, за християните – по-следващия. От вестникарска гледна точка, това е идеалният ден за такава новина. В неделя сутринта християните ще са в църква и всички ще знаят за продажбата, но ще са чули и препредаваните коментари. Ма'арив с протоколна добросъвестност отбелязва, че основната фигура в сделката е Николас Пападимас, който е посочен за приближен на патриарх Ириней I с допълнението, че той е „администратор на имотите на Гръцката Православна Църква“. „Заместникът на патриарха“, без да се уточнява кого имат предвид, отрича да знае за такава сделка. В стила на добрата журналистика се обяснява, че Пападимас е поканен 5 години преди сделката, тоест през 2000 г. (!) „да се присъедини към екипа в Йерусалим“ и патриархът му е дал пълномощия свързани с всички недвижимости и това, което е свързано с тях – постройките. Посочва се, че през май 2004 г. НС Ириней е подписал „легален документ“ в офиса на адвоката Яугов Мирон (Yaugov Miron), който дава на Пападимас генерални пълномощия да се разпорежда с църковните имоти. След продажбата на площада Пападимас е напуснал страната, като „според църковен източник“ е отнесъл със себе си около 1 милион щатски долара. „Църквата има дълъг списък с продажби, отдадени под наем имоти или дадени на лизинг на държавата Израел и на еврейски частни инвеститори“, се казва още в дописката.

Няма защо да се описва, как тази „новина“ се възприема от вярващите християни, които едва ли си задават въпроса, защо израелски вестник, списван на иврит и четен предимно от евреи и то вярващи, ще тръгне да „изобличава“ сделка, която очевидно облагодетелства многогодишните усилия държавата да бъде собственик на територията, за което столетия се проповядва в синагоги и което е въжделение на поколения евреи.

Не е без значение за точното разбиране на обстоятелствата по сделката, довела до низвержението на патриарха, информацията, която Палестинската комисия включва в доклада, за „адвоката на купувачите“ – израелски адвокат известен с професионалния си опит да обслужва купувачи с „крайно десни“ възгледи на арабска недвижимост в очертанията на стария град  и посочва някои от тях. Авторите на доклада също като Рубинстейн смятат, че зад купувачите на имотите около Портата Яфа стои направо израелското правителство и че сделката е осъществена с пари на Министерството за жилищно настаняване (Ministry of Housing). Адвокатът, по преценка на Комисията, има „здрави и разностранни връзки“ с политическите кръгове на десницата, които подкрепят неговите клиенти.

Връзките на Пападимас с адвоката на купувачите се установяват веднага след като той започва работа в патриаршията и се поддържат постоянно чрез „член на семейството“. При тези срещи Пападимас получава постоянни консултации. Установено е, че адвокатът на купувачите е посещавал Пападимас в апартамента му в Яфа и в офиса му в патриаршията, без при това да се е обръщал към когото и да било от другите официални служители там.

Публикацията в Ма'арив има своята предистория, описана в доклада на Комисията, в която адвокатът на купувачите има забележително участие. Първият контакт между него и НС Ириней е някъде в началото на 2005 г. Името му патриархът свързва с една известна в медиите друга сделка със спорна покупка на църковен хотел от времето на НС Диодор, жалбата по която все още залежава в израелските съдилища.

Преди тази среща, през декември 2004 г. на НС Ириней се представя едно лице като г-н Коен и започва с него разговор, от който става ясно, че разполага с много и конкретна информация за състоянието на патриаршеската собственост. Коен предлага да продължат разговора, като се препоръчва с много тесни връзки в правителствените кръгове и обещава да подпомогне Йерусалимската Православна Църква да се сдобие с привилегиите, които има Ватиканът по силата на договор с правителството. Две седмици по-късно НС Ириней прави заедно с група духовници официална протоколна визита на нов полицейски шеф. На тази среща „случайно“ присъства и г-н Коен, който напомня за предишния им разговор и се уговаря за нова среща, осъществена след две седмици в хотела Цар Давид в присъствието на двама духовници пристигнали от Гърция. На последната среща се появяват ново лице, представящо се като „Етан“ и като "адвоката на купувачите", когото Коен представя на патриарха.

Обърнете внимание, че сделката между клиентите на този адвокат и „патриаршията“ представлявана от Пападимас, вече е извършена, а той самият вече е избягал с парите!

Адвокатът излага предложение за договор между патриаршията и нейните институции и израелското правителство по подобие на договора между Ватикана и правителството. В края на тази среща уговарят нова на същото място. На последвалата среща става известно малкото име на г-н Коен – Мати. Един от придружаващите патриарха духовници и негов съименик, архимандрит Ириней, си спомня, че е срещал името „Мати“ сред записките на избягалия Пападимас и задава въпроса, дали става дума са същото лице? Мати Коен потвърждава познанството си с Пападимас и споменава, че са работили заедно, а също и че са подписали няколко договора.

На въпроса, за какви договори става дума, Мати Коен отговаря, че става дума за дълговременен лизинг на църковни имоти. Архимандритът обръща внимание на патриарха, че тези хора са всъщност приятели на избягалия Пападимас. Присъстващите на срещата духовници заявяват, че не знаят нищо за такива сделки, както и че патриархът не знае нищо за тях, също че Светият Синод не е подписвал никакъв документ, и че патриархът не е подписвал, както изисква законът.

Палестинската комисията, която успява да установи със сигурност фактите по тези разговори, констатира, че всичко това е много добре известно на властите.

Всичко това обаче учудващо не се взима предвид, когато Св. Синод се заема по-късно да обсъжда мерките срещу патриарха по скалъпеното обвинение.

НС Ириней потвърждава случилото се по време на разговорите в официално писмо до властите. Дори да е започната някаква сделка без знанието на Св. Синод или на патриарха, то тя не е одобрена по надлежния ред, нито е финализирана, както законодателството изсква.

Развитието на ситуацията оттук нататък е класическо изнудване.

След няколко дни Мати Коен пристига при НС Ириней, придружен от друго лице на име г-н Левин, който също бил осведомен за нещата около църковните имоти. Г-н Левин се самопредлага да помогне на съименника на патриарха, архимандрит Ириней, който в момента е поел задълженията на избягалия Пападимас. НС Ириней благодари и повтаря въпроса си относно сделките, извършени с Пападимас, споменати в предишния им разговор. Те отговарят, че няма да му предоставят никаква информация, докато не се установят в някаква форма деловите им отношения.

Две седмици по-късно Мати Коен и г-н Левин отново се самопредлагат за сътрудници по изготвянето на договор с правителството, като добавят, че няма да обсъждат каквото и да било във връзка с Пападимас и поставят срок до 5 часа следобед на 17 март 2005 г. патриархът да им отговори, ще работят ли заедно или няма. В случай, че не получат отговор или получат отрицателен „в двора на патриарха ще падне атомна бомба“.

Бомбата е публикацията в Ма'арив от 18 март…

На 1 май 2005 г. Хаарец публикува доста по-подробен анализ, подписан от Дани Рубинстейн под заглавието: „Кой стои зад сенчестата сделка за Портата Яфа?“. Тук трябва да споменем, че площадът има и еврейско име и то е „Площад на портата Яфа“. Статията отделя специално внимание на историческата справка, преди да предложи виждане по въпроса зададен в заглавието. Площада на Портата Яфа (The Jaffa Gate Plaza) е място, което има „историческо, символично и стратегическо значение“, според Рубинстейн. Там се намира „Кулата на Давид“, откъдето се вижда целия град. Оттук тръгват пътищата към християнския (по-точно православния), арменския и еврейския квартал. През 1898 г. тогавашната османска власт е разрушила част от стената, за да съгради Новата порта, откъдето да мине кайзер Вилхелм Втори. В края на Първата световна война тук марширува парада на „британските завоеватели“ – Турция е в съюз с Германия и съответно губи във войната. Повечето посетители на Стария град минават през Портата Яфа.

На кого е продадено това толкова важно място, се пита Рубинстейн и решава, че не може да бъде на друг, освен на самата израелска държава, тъй като едва ли ще се намери друг толкова крупен „инвеститор“.

По отношение на законността на сделката авторът няма разсъждения. Отбелязва обаче, че „пред гръцки журналист“ Пападимас е заявил от САЩ, където се укривал, че е извършил сделката в съответствие с нарежданията на патриарха. До каква степен може да се вярва на човек, който е ограбил своя работодател, щом той посочва за първопричина на грабежа ограбения – на това също не се отделя внимание.

Споменава се обаче разследването на Палестинската комисия, но изводите ѝ се интерпретират като уличаващи НС Ириней, докато от текста, който цитирам тук, е очевидно точно обратното. Светейшият патриарх се описва като „нерешителен, изолиран, уплашен и с чувство, че е преследван, поради което има затруднения да функционира“ като патриарх. За осуетения атентат и инцидента на пътя не се споменава, но пък се прави прогнозата, че вероятно ще бъде свален от катедрата… Преди това в стила на „обективната“ журналистика се прави констатацията, че „не е ясно защо Ириней ще да е замесен в такава сделка“, която би настроила срещу него „арабския свят и други“.

Пет дни след публикацията в Хаарец, предвещаваща низвержението на НС Ириней, това се случва – на 6 май 2005 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия взема решение да отстрани от длъжност главата на Църквата с обвинението, че е дал на лизинг на еврейска фирма църковен имот. Решението се гласува от 17 члена на Синода, като 13 от тях гласуват за отстраняването на НС Ириней. Такова решение противоречи на каноничната уредба на Църквата, защото не е дадена възможност на обвинения патриарх да се защити, не са изслушани свидетели и не са разгледани доказателства.

На въпроса на Нешънъл хералд от цитираното по-горе интервю: „Вие доброволно ли се отказахте от катедрата?“ – НС Ириней отговаряйки отрицателно споменава, че скоро след свалянето му гръцкият генерален консул в Йерусалим, г-жа Елена Сурани, е изразила пред членове на Синода безпокойство, че това решение може да се възприеме като незаконно от йорданското правителство и палестинската администрация.

Сред паството на Йерусалимската Църква обаче избухват добре подготвени от медията масови протести и срещу НС Ириней валят обвинения. Подбудени от израелски издания и на първо място споменатите Ма'арив и Хаарец, без да дочакат да се произнесат и други мнения, арабите християни излизат на спонтанни протести обвинявайки патриарха в предателство. До каква степен тези протести са наистина спонтанни или са манипулирани да въздействат върху израелските, палестинските и йорданските араби, християни и мюсюлмани, е трудно да се установи, но е факт, че в тази обстановка Св. Синод е под натиск да изпълни искането на тълпа протестиращи да отстрани патриарха.

На 24 май Цариградската патриаршия признава отстраняването на НС Ириней. НС Вартоломей обявява това пред представителите на останалите Поместни Църкви, които не познават казуса и приемат решението на Фенер „за сведение“.За Цариградската патриаршия изявлението на патриарх Вартоломей има, може да се каже, историческо значение - светейшият константинополски първойерарх се поставя в положението на последна инстанция в православния свят, решенията му не се обсъждат, а изслушват, а т.нар. Вселенска патриаршия заема мястото на "Църква-Майка" сред останалите Поместни Църкви, което по историческо право принадлежи на Йерусалимската.
Докато неконтролираният гняв отминава и е готов докладът на Палестинската комисия ситуацията се е развила по предварително изчислена логика. Избран е нов патриарх – същият за когото лобира бившият американски посланик в Катар.

На 22 август 2005 г. е избран за 141-ви Патриарх на Йерусалимската Православна Църква Митрополитът на Тавор Високопреосвещеният Теофил. Неподкрепена от съответстващ цитат информация от Уикипедия твърди, че той е братовчед на бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет (https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_Orthodox_Church_of_Jerusalem). Такава информация се появява и на други места в мрежата, като е фиксиран поне един техен разговор проведен на американска територия.

Йерусалимската патриаршия се появява обратно в листата на Световния съвет на църквите.

Образуващата се вследствие на всичко това ситуация заварва току-що низвергнатия  Ириней в положението на признат от държавата Израел действащ патриарх, докато Теофил трябва да изчака традиционно установения вече срок на своето признаване. Това означава, че низвергнатият Ириней има юридическото право да се разпорежда с имуществото на Йерусалимската Църква или да подава жалби в съда в качеството си на длъжностно лице, до признаването на неговия заместник. 
В това време обаче той е блокиран в килията си, а контактите му с външния свят са контролирани. След време Ириней ще се окаже изолиран, без да има достъп до течаща вода и електричество.

През годините на затворничество, както казва сам в интервюто, до НС Ириней не допускат да влезе никой – нито лекар, нито зъболекар (почти не са му останали зъби). На посетителите се казва ту че е умрял, ту че такъв не съществува или, че е напуснал.

На група арабски говорещи вярващи се наложило да подадат жалба в съда, за да им се разреши да видят низвергнатия патриарх и едва с положителното решение са сторили това. Първоначално им се наложило да се обърнат към израелската полиция и след като им отговорили, че това е вътрешна работа на патриаршията, са се обърнали към съда.

Друга характерна стъпка за църковната политика на новото духовно ръководство на Йерусалимската патриаршия е предаването на енориите ѝ в Америка, в които енориаши са основно палестинци и йорданци, на т.нар. Архидиоцез на Американската Православна Църква, което е уговорено между Вселенския патриарх и Теофил. Публична тайна е, че в скоро време предстои обсъждане за преминаването на всички православни епархии в Северна Америка под омофора на Константинополския патриарх, което най-малко ще изравни баланса на числото на вярващите в съпоставка с Руската Православна Църква…

На 23 август 2013 г. Николас Пападимас се предава на гръцките власти, като заявява, че се е укривал в Панама и в Израел (!) през времето, в което Интерпол го търси. Причината да се предаде е, че се страхува за живота си, защото има основание да смята, че палестински радикални организации, като Хамас, го търсят (http://www.sedmitza.ru/text/4010340.html).

Никой не може да ме убеди, че можеш да се скриеш в държава като Израел, когато те търси полицията под дърво и камък!

Същата година обвиненият за организиран атентат срещу бившия патриарх Ириней, епископ на Востра Тимотей, е член на делегация на Йерусалимската патриаршия, водена от новия патриарх НС Теофил III в Русия (http://www.bogoslov.ru/en/text/2950358/index.html).

Признаването на НС Теофил III от страна на израелското правителство се проточва до началото на 2008 г., а два месеца след обявяването му бившият патриарх е вече заключен в килията си, като има възможност да излиза само във вътрешния двор на патриаршията.

През януари 2015 г. агенцията Ромфеа съобщава, че Св. Синод на Еладската (Гръцката) Православна Църква възнамерява да създаде комисия с цел да предизвика освобождаването на НС Ириней, докато в същото време Йерусалимската патриаршия твърди, че той се е самозаключил, а възможността да бъде  посещаван е отговорност на израелската полиция (http://www.jp-newsgate.net/ru/2015/03/05/18249)…

Публичният интерес към затворничеството на НС Ириней обаче предизвиква повече внимание върху обстоятелствата на неговото патриаршестване, сваляне и низвергване до обикновен монах.

В разпространение са дори документални филми, които ясно показват каква е истината. Някои от тях могат да се видят и в интернет (например този: https://www.youtube.com/watch?v=bz97pJ51_h4). Потресаващо е, че храна на бившия първоиерарх подава в кошничка с въже един съсед на патриаршията, мюсюлманин, от чисто човешко съчувствие.

На 3 ноември 2015 г. на НС Ириней е направена операция на херния, като за да бъде извършена тя низвергнатият патриарх за първи път от седем години напуска килията си. Два дни по-късно НС Теофил го посещава в болницата, което е отразено в пресата и електронните медии.

Скоро след избора на Теофил за патриарх, става ясно в интервюто на Нешънъл Хералд, споменатият вече протопрезвитер на Вселенската патриаршия Александер Карлуцос казва в телефонен разговор на архимандрит Хрисостом: „Теофил е вече патриарх и ние трябва да го подкрепим!“. Всеки път, когато о. Александер Карлуцос идвал в Йерусалим имал един и същи гид и това бил Теофил. О. Александър казал, че ще направи гида си патриарх и ето, че го направил!

До момента няма сведения патриарх Теофил да се е опитвал да спре или ревизира сделката за Портата Яфа. Това бездействие не предизвиква по никакъв начин журналистически интерес в Израел или където и да било другаде.

В изброяването на тези изморителни факти се опитвам да се предпазя да предлагам изводи, но те сами се налагат. Преди няколко десетилетия вероятно би било шокиращо да се окаже, че висши православни духовници и цели Синоди са в един отбор със специалните служби на сили, които официално ненавиждат Христа и Неговата Църква.

Събирането на това, което се цитира тук, не отнема повече от няколко часа технологично време, а проучването – броени дни. Възможно ли е Свещеното събрание на епископите на една Поместна Православна Църква да се заблудят или да не пожелаят да научат цялата истина, още повече, когато тя е достъпна?

Всъщност, в Църквата винаги е имало случаи на несправедливо осъждане, което Бог е допускал за изпитание на вярата. Така са осъждани и св. Фотий Патриарх Цариградски, св. Йоан Златоуст и много други светии, за да ги прослави Бог за дълбоката им вяра и да ги дари с венец за изповедничеството.

В по-малък мащаб описаните случаи имат своите аналози и в други Поместни Църкви, а това означава, че живеем с състояние на буквална духовна война.

Всичко останало е записано в Светото Писание, а у Бога няма да остане безсилна нито една дума (Лука 1:37).