МОЖЕ ЛИ РЕЛИГИЯТА ДА Е БЕЗПОЛЕЗНА ЗА ЧОВЕКА?

(На снимката - монах Викентий)

На 4 август в София се състоя една добре подготвена и внимателно отразена среща на „религиозни лидери от 10 страни”, както се формулира това от една влиятелна телевизия. Присъстваха, както се отбеляза, равинът на Тел Авив, мюфтията на Истанбул, представители на някои поместни Православни Църкви, като беше представена и нашата Българска Православна Църква. Срещата постигна подписването на декларация, в която се изяснява, че участниците, „представители на християнството, юдаизма и исляма” са общували помежду си „в открит и добронамерен диалог за вярата в Бога и за ролята на религията в полза на човека”. В декларацията още се посочва, че присъстващите „духовници и религиозни лидери единодушно са се обединили около общата отговорност на различните религии за добруването на хората” и т.н и т.н.

„Бог и човек са в центъра на всички религии”, се казва още в декларацията и след това изречение подписалите заедно отправят „своя призив към всички хора по света за толерантност, взаимно разбиране, уважение и мир”.

Тази проява, домакинството на която вестници и телевизии приписват на Негово Светейшество Българският патриарх Максим, който така и не откри форума с вписаното в програмата приветствие, е всъщност организирана от някаква неизвестна до този момент организация, чието име се изписва на кирилица, но се произнася така: "Бългериан Файналтач Кънсалтинг". Името вероятно трябва да се превежда като „консултация за това как в България да направите последния си удар”. Ако някой, който знае английски докаже, че не съм прав, ще си върна дипломата за основно образование... Работата обаче съвсем не е в името на някаква консултантска фирма, която е получила пари да ги харчи в Шератон. Работата е в това, че някой пак ни преподава как нашата религия – Православието да бъде в полза на човека! Защото срещата не се осъществява нито в Тел Авив, нито в Истамбул, ами тук – в столицата на нашата „традиционно православна страна”. Дотук идват представители на други вероизповедания, каквито си имаме регистрирани и у нас, като очевидно те смятат, че имат повече опит в това как да бъдат полезни на човека! И наши клирици се подвеждат да им слушат поученията и да им подписват декларацията!

Тук ще ме простите, но се сещам за онези „декларации” за сътрудничество на бившата ДС, за които наскоро стана дума във връзка с досието на един директор на вероизповеданията у нас.

Под днешната декларация са сложили подписите си клирици от Църквата, която спаси българските евреи, ако гостите на конференцията нямат нищо против! Те, католици и мюсюлмани, направиха ли го там, където имаше германски войски през Втората световна? Защо тогава ни учат как да сме „полезни за човека”!

Каква по-голяма полза от това, човекът да спаси душата си! А православната вяра или религия (lat., от religio – връзка на човека с Бога) има само и единствено тази задача! Православната вяра изключва друг начин за спасение на душата и вечен живот от изповядване на учението на Православната Църква, което ни е завещано от Бога.

Православни духовници се подписват под документ, в който се твърди, че „Бог и човек са в центъра на всички религии”! В какъв смисъл Бог и ние, човеците, сме в центъра на всички религии? Ние сме тук, в себе си, в душите и телата си и не сме в центъра на нашата религия. В центъра е този, към Когото се стремим, с Когото трябва да установим отново разкъсаната от греха връзка!

Да, има „религии” в центъра на които е „човекът”. Такава религия е будизмът (странно, къде беше Далай лама по време на конференцията?).

Какво общо има обаче Православието с това учение!

„Раят е в България!” – пише столичен вестник, като обяснява какво има предвид, - „106 религии живеят мирно у нас”...

Да, това е политическият мир, който нашият православен народ поддържа поради дълговременна си памет за жестоките зверства на друговерци, за които нито на тази конференция, нито някъде другаде или по друго време някой потомък на зверопобните убийци е поискал прошка. С поведението си, с мисленето си и с чувствата си нашият народ е показал, че може да прощава и прощава, но дали у носителите на историческата вина някога се е появявало покаяние? На българска земя има паметници на терористите взривили влак и убили жени и деца, на чуждоземните пилоти избили около 5000 наши сънародници. Ето я истинската толерантност! Но тя за истинските организатори не е достатъчна. Трябва да поставим в центъра на нашата православна вяра „човека”, както някога в истинската райска градина това направи сатаната, обещавайки му, че като престъпи Божията заповед, ще стане „като бог”.

В разстояние на няколко месеца у нас се режисираха несръчно няколко прояви на „нетолерантност”, дело на политически движения, които имат или обявена връзка с бившата ДС или с масонството (в архонтския му вид). Сега трябва да е ясно, че целта на активните мероприятия е била тази – да убедят българската общественост в нуждата да изтърпи такава среща. Организаторите дотолкова са се опили от въображаемия си успех, че виждат в срещата осъществен следващия етап от мероприятието – „обединение на религиите” (по материали от централния печат) и вероятно виждат себе си отново сред номинираните за изпълнителни продуценти...

Може ли единственото и истинско „Право славене на Бога”, Православието, което изповядва вяра в Триединния Бог, да се обединява с тези, които не признават Иисус Христос за Бог? Или пък с бившите православни, които си доизмислят откъде изхожда Третото Лице на Бога (прости ми, Господи!)!

Лидерът на една от еврейските организации в България ясно и обективно извлече от родовата си памет едно точно определение на ситуацията с „религиозната толерантност” у нас: „България е благословена в това отношение – каза той за същия вестник. - На битово равнище никой не се интересува от вярата на другия. Винаги хората тук са живели и работили заедно. И е доста трудно различни политически авантюристи да ги противопоставят и на религиозна основа.”

Опитите на „авантюристите” вероятно ще продължават, за да се изпълни Писанието в своята последна част, когато народите ще се поклонят на антихриста за своя погибел, за окончателно отхвърляне на единствено полезното за душата – нейното спасение за вечен живот.

Настина, трудно ще се намери по-търпелив и по-толерантен народ от нашия. Това се потвърди и от нечаканото изказване в края на „брифинга за журналистите”, който трябваше да е вероятно по план апотеоз на тази първа стъпка към „обединението на религиите”. Монахът от светогорската света обител „Свети Георги-Зограф” отец Викентий смути присъстващите с краткия разказ за убийството на родния си брат, православен свещеник, през 1994 г., насред българско мюсюлманско селище, за което правосъдното възмездие е една година условна присъда за извършителя (http://legalworld.bg/show.php?storyid=11349)...

Сам смутен от тежестта на форума, монах Викентий прочете написаните по същия повод думи на покойния писател Николай Хайтов, известен с дългогодишното си приятелство с родопски християни и мюсюлмани:

„Само преди няколко дни един полицай в родопското село Сърница (българин мохамеданин) застрелва християнски свещеник публично, посред бял ден. Представете си какво би станало, ако български полицай застреля при същите обстоятелства един ходжа. Щеше да гръмне цяла България, целият не само ислямски свят. Но и селото вероятно щеше да се надигне да пречука разгащения полицай.”(вестник „Труд”, април 1994 г.)

Въпроси към монаха нямаше...

„БОГОСЛОВИЕ” НА ГОРДОСТТА

Признавам, че пиша това с тягостно чувство. То се поражда от съзнанието, че в Църквата ежедневно прииждат новоповярвали братя и сестри, които очакват заварените от тях да са чисти в мислите и действията си хора, а духовниците – да отгатват прозорливо най-тънките им душевни трептения и да откликват на тях... Когато новообърнатите започнат да съпреживяват тайнствата, те откриват около себе си хора със същите проблеми, падания и изправяния, постепенно се научават да понасят немощите на братята и сестрите в Христа, и най-важното – да прощават... Какво обаче става с тях, ако попаднат първоначално при така наречените „клубни богослови”, които от „висотата” на някой форум в интернет се изказват, без да имат и най-малко право на това, срещу тази или онази установеност в Църквата, срещу езика на богослужението, срещу необходимостта душата да се очиства чрез Покаяние принесено с Изповед преди Причащение?... Става нещо грозно. Недоизпитали блаженството от единството в Христа, те се научават да дават акъл на тези, от които сами трябва да се поучават - духовниците. Осъждат една или друга канонична уредба и най-лошото – научават се да упрекват самата Църква в лицето на Светия Синод, поставят се над Православието в ролята на негови коректори, без да си дават сметка, че така вече създават една нова среда, която ще заварят от своя страна идващите след тях новоозарени от дара на православната вяра!

За всичко това може просто мълчаливо да се страда, да се опитва човек да преодолява смущението, да се моли за обсебените от гордостта „клубни богослови”, но едно събитие произведено в Страстната седмица – на Велика сряда, непросредствено преди Пасха, ме убеди, че това явление съвсем не е ендемично, че не е самородно и възникнало от самосебе си, а е привнесено и култивирано от една неправославна среда, служи си умело с гордостта и самомнението на отделни личности в изпълнение на една цел. Нека преди да я назова, да припомня в тяхната последователност събитията, които предизвикват тези редове:

- На 20 април 2011 г. в уеб-портала „Двери на Православието” се появява новината, подписана от Анна Маринова, че хорът на столичен храм „Св. св. Кирил и Методий” е взел участие в мероприятие организирано от опасната секта Анастасия. В същия материал се посочва, че „към въпросния софийски храм работи широко рекламираният Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий'”. Тази забележка изгражда внушение, че ръководителят на църковния хор, г-жа Боряна Найденова, е била длъжна да е наясно, че зад някой от организаторите на литературното четене, се крие секта, понеже при храма работи център за проучване на сектите.

- На 30 април 2011 г. – събота, г-жа Боряна Найденова публикува Опровержение, в което заявява, че е присъствала на литературното четене, като частно лице, тъй като неин близък е представял там своя книга, без да предполага участието на сектата Анастасия. Г-жа Найденова прави аналогия с дейността на консултанта на портала „Двери”, проф. Иван Желев Димитров, който присъства често на мероприятия, в които взимат участие християнски деноминации, които Православието възприема като секти. Опровержението не е публикувано в сайта "Двери", където г-жа Найденова го е пратила дни по-рано, а в сайта на БПЦ – Българска Патриаршия, където текстът е пратен, също, както и в други медии.

- На 1 май 2011 г. в сайта „Двери” се появяват три дописки под заглавия: „По повод едно непоискано "право на отговор" или "когато гръм удари, как ехото НЕ заглъхва", „ Кой командва синодалния сайт?” и „Сливенският митрополит Йоаникий се разграничи от публикация в синодния сайт” подписани съответно от Златина Иванова, Иван Димитров и „Двери.бг”. В материалите отново се настоява, че е непростимо г-жа Боряна Найденова да не знае, че сектата Анастасия е организатор на проявата, в която тя е взела участие, и няколко пъти се отправя обвинение, че тя лъже, когато заявява, че е пратила своето Опровержение на сайта „Двери”.

Скандалното „разкритие” на „Двери” се препубликува от повече от 70 български новинарски сайта, сред които на първо място тези, които не пропускат скандал, в който да се споменава Българската Православна Църква. В почти всички случаи в заглавието и първите изречения е изведено твърдението, че хорът на православен храм пее на мероприятие на сектата Анастасия!

Тъй като в дописките в портала „Двери” многократно се споменава храмът „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, приютил вече няколко школи и разнообразни курсове, както и свой Енорийски издателски център, в който работя, лично се почувствах засегнат и потърсих г-жа Боряна Найденова. Исках сам да разбера как стоят нещата. От нея научих, че никъде в проявата, в която тя е участвала, не е споменавано името на сектата Анастасия като организатор или участник в събитието, нито пък там е присъствал „хорът на храм „Св. св. Кирил и Методий”, както твърдят авторите на „Двери” – Анна Маринова, проф. Иван Желев Димитров и Златина Иванова (Каравълчева). Просто г-жа Найденова отишла на представяне на книга на втория мъж на майка си, където завела „дъщеря си (певица), сина си (китарист), племенницата си (певица), нейна приятелка (виолистка ) и трима хорови певци, запълващи нужните за изпълненията гласове”. По тази причина тя пише опровержението, което изпраща на „Двери”. Те не го публикуват и тъй като това недоразумение добива размерите на скандал, в който се намесва името на Църквата, то тя изпраща своето обяснение по случая на електронния адрес на сайта на Българската Патриаршия, откъдето то се препубликува в сайтовете на храмовете „Св. Неделя” и „Св. св. Кирил и Методий”.

Всичко изброено дотук за страничния наблюдател е низ от действия и приказки на лица, чиито имена може би не са известни на читателите на онези над 70 новинарски сайта, които са огласили клеветата, че, видите ли, Църквата си общува със сектите, та чак им озвучава сектантските мероприятия. От това, кой на кого какво казал и какво написал, може и нищо да не се разбере - като в махленска клюкарница. Но ако в съзнанието на наблюдателя остане неизобличеното твърдение, че диригентът на църковния хор лъже за нещо си, всичко останало излиза нещо като истина.

Всеки, който се интересува от живота на Православната Църква, е забелязал, че съществуват хора, които, така да се каже, се занимават „професионално” с оклеветяване на БПЦ. За тях изваждането на тежката артилерия - цели три материала - по великденските празници срещу православен храм и църковни служители, е необясним подарък! Хора от православните среди им вършат работата!

След тежките обвинения срещу нея, че лъже, че е пращала опровержение, както и срещу сайта на БПЦ и другите сайтове, с неудобство и за притеснение на г-жа Найденова настоях да видя доказателство, че тя действително е пратила своето опровержение на „Двери” преди да го предаде за публикуване в патриаршеския сайт.

Аз имам доверие на г-жа Найденова, но поради човешка немощ допуснах, че е възможно тя да се лъже, че е пращала опровержение... Затова предложих да отидем при нотариус, пред когото да се отвори пощата, от която тя е пратила своя отговор по право. Това нотариусът, към когото се обърнахме, извърши с добросъвестна точност, след което изготви констативен протокол удостоверяващ, че на редакторската електронна поща на сайта „Двери” опровержението е изпратено повече от едно денонощие преди да се предложи на официалния сайт на БПЦ и повече от две денонощия преди да се появят с гръм и трясък дописките, че тя лъже, че го е пратила! В пощата й, както също така добросъвестно установи нотариусът, липсват съобщения, от които да се разбира, че съобщението не е пристигнало до получателя си.

За всеки случай г-жа Найденова пише до управлението на американския сървър, където е регистрирана пощата й. Грешка няма – тя е пратила опровержението. „Двери” не са го пуснали, след което с енергична злоба я обвиняват в лъжа.

За всичко това моля читателя да погледне приложените снимки.

Давам си сметка, че цялата история дотук е дребнава до досада, но си давам също така сметка, че както посетителите на „Двери”, така и читателите на другите електронни издания, които са препечатали клеветническото обвинение, а те най-грубо са между 10 000 и 100 000 души, са останали с убеждението, че православният храм, който уж открито се бори срещу сектите, праща своя хор да участва в мероприятие на една от най-опасните секти у нас. „Щом г-жа Найденова и Десислава Панайотова се подписват на една ведомост”, то диригентката трябва задължително да разпознава сектите по пътя си и да ги отбягва!

Защо е било необходимо сайт, който се представя за „вход в Православието”, да смае с подобни обвинения православните си читатели по средата на Страстната седмица, когато православните се пазят от изкушения и се готвят да посрещнат след 49-дневния пост славното Христово Възкресение?

Моля за извинение четящия тези редове, който е проявил търпението да стигне дотук, за следващите подробности по този случай.

Тъй като сайтът на БПЦ е обвиняван в лицето на неговите редактори, че публикувал опровержението на г-жа Найденова, а сайтът на храм „Св. св. Кирил и Методий” е все пак издание на оклеветения храм, то следващият невидим етап от атаката на „Двери” се насочва към другото електронно издание, което „се е осмелило” да го препечати – сайта на катедралния храм „Св. Неделя”.

На 1 май проф. Иван Желев Димитров изпраща на електронната поща на администратора на сайта на храм „Св. Неделя” това писмо (тук и по-долу е запазен правописът на оригинала):

„Уважаеми приятели, които поддържате сайта на столичната катедрала, Христос воскресе!
Днес, Томина неделя, прочетох и при вас едни лъжи, които излязоха в синодалния сайт. Вие прочетохте ли сигнала в Двери.бг? Вие познавате ли сектата "Анастасия" и нейните разклонения? Ако не, прочетете поне в Двери.бг или в Infocultbg.org, за да се запознаете. Диригентката на "Св. Кирил и Методий" е сгафила много сериозно, а затова не е виновен порталът Двери.бг, както се сещате. А вие ставате съучастници и в другата лъжа на синодалните журналистки: че били изпратили опровержение и в Двери.бг не искали да го публикуват! Вие им се предоверявате, нали? А не трябва, защото ставате съучастници в лъжата им! Нищо и на никого не са изпращали. Вие сигурно ме познавате и знаете, че аз имам много кусури, но лъжата не е сред тях!
Бъдете истинни, за да ви се радваме! Защото с подобни публикации вие дикредитирате първия храм на първата митрополия в България! А не бива, дори и последният храм да беше...”

Да допуснем, че проф. Желев (както се назовава популярно сред студенти и колеги) не е имал възможността да установи, че опровержението би трявало да е в редакционната поща на „Двери”, както установи и документира с подписа си нотариусът! Да оставим на неговата съвест това, че щом не е проверил, не би трябвало да обвинява в лъжа и г-жа Найденова и редакторите на официалния сайт на Българската Православна Църква. Работата е в това обаче, че квалификациите, които той отправя „зад гърба” на обвинените от него, се превръщат вече в клевета, както в морален, така и в законов аспект.

Това обаче не е всичко. Два дни по-късно, на 3 май, този път един от администраторите на „Двери”, Константин Спиров, си позволява с тон, в който има неприкрита наглост, да се опитва да упражни отново натиск върху сайта „Св. Неделя”. Ето какво пише той тогава:

„Здравейте (който и да стои зад този сайт sveta-nedelia.org), пиша Ви от името на екипа на Двери. След като сте публикували клеветата Двери БГ, би било да препечатате и отговора http://www.dveri.bg/content/view/13213/62/ . Редно е не само от християнска гледна точка, но и от човешка.

Честно казано съм доста шокиран, че това излиза на страниците точно на вашия храм (да не говорим, че не е предизвикано с нищо(). Очаквам обновление по случая на адрес redaktori@dveribg.net, за да знаем как и дали да реагираме по-нататък.
Поздрави,
Косьо”

С други думи екипът на „Двери” заплашва, че ще „реагира” по-нататък, ако сайтът на катедралния на Негово Светейшество митрополитски храм „Св. Неделя” не ги подкрепи в лъжата. При това, както е видно от приложенията към този материал, дава същия този адрес на електронната поща, на който е изпратено уж неполученото опровержение.

На това писмо администраторът на сайта „Св. Неделя” отговаря в същия ден – 3 май, със следното писмо:

„Уважаеми г-н Спиров,

В редакцията на сайта на Катедрален храм "Св. вмчца Неделя" се получи копие от писмото, което г-жа Боряна Найденова е пратила до портала "Двери на Православието". Това писмо е изпратено до Вас на 28 април малко след 14 часа.

От това съдим, че Вие се лъжете или лъжете, а това означава, че да публикуваме Вашите публикации с лъжливото обвинение, ни прави съучастници в престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Сами разбирате, че сайт на Катедрален храм на Софийския митрополит, който е и Патриарх Български д-р Максим, не може да си позволи съучастие в престъпление!

Сайт "Св. вмчца Неделя (Кириакия)"

От този момент до ден днешен са минали повече от 40 дни. Администраторът и основен програмист на „Двери” Константин Спиров няма как да не знае, че в тяхната редакционна поща е получено опровержението на Боряна Найденова – той поддържа и портала и пощите му. А щом той знае, няма как да не знаят и останалите „дверци”, или поне тези, които са замесени в случая, подписвайки клеветническите обвинения.

Тъй като всички, които работим в Енорийския център на „Св. св. Кирил и Методий”, сметнахме за свое задължение първо да приемем, че съществува и възможността да е станало недоразумение, решихме, че ще е по-добре да дадем време на нашите братя и сестри да установят грешката си и да се извинят. Ако гордостта им не позволява да го направят публично, поне да пишат по същия начин, както до редакцията на сайта на „Св. Неделя”. Но не би. Нашите братя и сестри лъжат съзнателно, а лъжата им и манипулациите, построени върху нея, имат за цел да дискредитират авторитета на редакцията на патриаршеския сайт, както и на храм „Св. св. Кирил и Методий”, който е приютил Центъра за религиозни изследвания и консултации, поставил си за цел да се бори против влиянието на сектите в нашето общество.

Дали обаче тази настоятелна лъжа е произведена от несъвършенствата на характерите им, за което трябва само да ги съжалим снизходително, без да забравяме собствените си недостатъци?

Моето лично мнение е, че лъжата е приета от братята и сестрите от „Двери” като оръжие, а против кого и защо трябва да се употреби това оръжие, не е много трудно да се разбере. Дори само поради факта, че двама от най-активно пишещите в този сайт са функционери на сектантска организация, при това от години. Това са Венцислав Каравълчев и Златина Иванова (Каравълчева), които професионално работят като мисионери на протестантската организация Чърч мишън сосайъти (Church Mission Society). Те изкарват прехраната си като „мисионери” за тази организация от 2003 г., като в ресора им е да „работят с Православните Църкви”! Своята „мисионерска дейност” те са упражнявали и упражняват в Грузия и Украина, според сайта на организацията: http://www.cms-uk.org/tabid/517/language/en-GB/Default.aspx (вижте и приложените фото-свидетелства). Какви задачи изпълняват сред православни християни функционерите на евангелистка организация, които у нас са някакви „свръх-православни” корективи на това, което пишем, правим и мислим, това нека остане за тяхната съвест. Работата е там обаче, че Златина Иванова си позволява да напада някого, който е отишъл на представяне на книга без да има и най-малка представа, че някаква секта се прикрива успешно зад пенсионерски клуб, без никъде да обявява присъствието си. В същото време г-жа Иванова и нейният съпруг Венцислав Каравълчев, които са сред водещите пера на „Двери”, вече 8 години се препитават от духовно бракониерство сред православни за сметка на евангелистка организация! В Грузия и Украина те работят открито като агенти на Чърч мишън сосайъти, за което, както е видно от сайта на организацията, разчитат и на финансова подкрепа от страна на протестанти-дарители. В България обаче, те са част от екипа на „Двери”, чрез който вършат същата работа. От това какво излиза? Че клеветите разпространявани с тяхно участие, чието начало е дадено посред Страстната седмица, са част от дейността им насочена срещу Православието! Те със сигурност не проповядват учението на Православната Църква и в Грузия и в Украина, защото това учение приема за догмат, че Църквата е „една, свята, съборна и апостолска”, както се казва в Символа на вярата. Поставянето им в ролята на наемници на една евангелистка организация е фактическо противопоставяне на православния догмат!

Ако внимателно се проследят изявите им в статии за „Двери”, както и участието им във форумите, с ужас се открива последователната разрушителна дейност на мисионерското дуо, която очевидно не прави никакво впечатление на останалите в екипа, които, както виждаме, не се свенят да си послужат с лъжа, за да прокарат чрез медийното си присъствие в мрежата отрицателно отношение към духовници, храмове, личности.

Най-неприятно впечатление прави клеветата, на която Венцислав Каравълчев подложи светлото име на духовния старец Йосиф Ватопедски, когото във форум нарече „лъжец, представящ се за стареца Йосиф Исихаст, който пребивавал и във Ватопедския манастир на Света гора”. Гнусна и подла клевета, на която старецът Йосиф няма как да отговори, но тя е и всъщност предназначена за наивните форумци, които биха се опрелестили да възприемат надменния фамилиарен стил на "дверци", когато се изказват за светини или за духовни върхове: http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=15&t=2237&start=0&sid=447fe7a3a913b9b34559a07f66eb1ca8

Старецът Йосиф Ватопедски се престави в Господа в последните дни на юни 2009 г. и беше опят в главния храм на Ватопедския манастир на Света гора на 1 юли, по време на което стана чудо: в края на службата лицето на тридневния покойник се усмихна, което някои нарекоха „Усмивка от вечността”! Моля блаженият старец да ми прости, че ще приведа тук нечистите излияния на Каравълчев, но си мисля, че ще е поучително за всички тези, които са се изкушили да словоблудстват във форуми на православна тематика:

„Старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години. Пророкува, но пророк не е. До неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст и хората го бъркаха с големия атонски подвижник - стареца Йосиф Исихаст (1895-1959), на когото много иска да прилича въпросния старец и да подражава. Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета. Е той пак беше достатъчно хитър да се превърне във Ватопедски. Не за друго, но и старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски. Такива ми ти неща с този неуморен писател и пророк.”

Лъжа върху лъжа!

На това в същия форум отговори Алексей Стамболов - личен познат на стареца Йосиф:

„Смятам, че споровете тук са излишни, особено след последните публикации за кончината на блажения старец Йосиф Ватопедски.

Но заради истината и заради онези читатели, които все още не знаят нищо за стареца и биха се съблазнили, както и поради някои лични мотиви, реших да взема отношение по въпроса. Искам предварително да уточня, че горните слова намерих съвсем случайно във форума и то като като препратка от "Гугъл" и тези "лични мотиви" нямат нищо общо с миналите ми спорове с автора.

Няма да се впускам в полемика с уважаемия г-н Каравълчев, нито ще коментирам недостойните епитети, които той прикачва на човек, когото въобще не е познавал. Ще го помоля, обаче да отговори на следните въпроси:

1.Стъпвал ли той въобще на Света Гора и познавал ли е приживе човека, за когото пише и когото хули по такъв начин или сведенията му са от втора ръка?

2. Както знаем, Йосиф Ватопедски е автор на повече от 10 книги с духовно съдържание. Някоя от тези книги (незавсисимо кое издание) издадена ли е от него под името "Йосиф Исихаст" и изобщо - разполага ли г-н Каравълчев с някакви писмени източници, които да доказват, че Йосиф Ватопедски "до неотдавна се подвизаваше като Йосиф Исихаст"? И какво значи "неотдавна" (съобщението е пуснато в началото на 2008 г.): допреди 6 месеца, година, две години, пет, десет - колко?

3. Относно твърдението "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години" - известно ли е на В. Каравълчев, че според атонската терминология определението "старец" (гр. γέροντας) се използва както като уважително обръщение към монах от всякаква възраст, така и като синоним на "духовен наставник", без значение на възрастта и на броя на монасите, които той ръководи. В тази връзка бих попитал също: как другояче да наричаме духовен наставник на братство, състоящо се от над 100 монаси (най-голямото канонично братство на Света Гора) и при това обновител на втория по значение и първия по големина монастир на Атон, щом "старецът Йосиф Ватопедски е старец само на години"?

4. Относно твърдението "Едва когато започна да пуска едни страшни и глупави пророчества и взе да се изживява като алфата и омегата на нашите дни, братството на Ватопед взе мерки и го принуди да си промени епитета." - известно ли е на автора му, че старецът Йосиф е ръководител и духовен наставник на Ватопедското братство, а не обратното? И изобщо - може ли по някакъв начин да подкрепи той тези свои думи: т.е. че уж ватопедските монаси (кои по-точно?) се скарали на своя старец за книгите, които издава и твърденията, съдържащи се в тях? Знае ли кой е издателят на тези книги? Виждал ли ги е, чел ли ги е г-н Каравълчев, за да направи евентуално сравнение между първото и следващите издания? Или е слушал касети/дискове с проповеди на стареца, за да може евентуално да направи анализ кога си е "променил епитета"? Какви пък, в края на краищата са били тези "мерки" - увещание, забрана, заплаха...?

5. Относно твърдението "старецът Йосиф Исихаст понякога е наричан Ватопедски" - много бих искал да науча по какъв начин Йосиф Исихаст е свързан с Ватопед, та да го наричат Ватопедски. Обикновено такива епитети слагат на хора, подвизавали се в дълго време в даден монастир или свързани по друг съществен начин с него. Познава ли изобщо В. Каравълчев житието на стареца Йосиф Исихаст и знае ли къде се е подвизавал той? Може ли да посочи поне един-единствен писмен източник, който да дава на Йосиф Исихаст определението „Ватопедски"?

Бих могъл да продължа с въпросите си, но мисля да спра дотук.
Надявам се съфорумците да разберат целта на моите въпроси, а В. Каравълчев да разбере грешката си и да я поправи.”

До този момент Венцислав Каравълчев не се е извинил за недостойните си хули срещу един от последните по време духовни старци на Православието. На Алексей Стамболов той отговаря, като говори за себе си в трето лице:

„За разлика от теб, В. Каравълчев знае, какво е писал, сведенията са му от първа (1) ръка и написаното от мен е напълно вярно и достоверно. Жалко, че си пропилял толкова години от живота си на Атон... Нямам желание да обсъждам с теб абсолютно нищо, понякога е необходимо да се пази и форумна хигиена, така че приятно вихрене.”

Каравълчев знае, че лъже, но настоява лъжата му да бъде възприемана за абсолютна истина дори пред лицето на изобличението. Естествено той няма да се заеме да отговори на въпросите, които А. Стамболов му отправя.

По същия начин от 28 април до сега „Двери” не се извиняват за лъжата, че не са получавали опровержение на една тяхна явна манипулация. Работата им очевидно не е да се извиняват. Така Каравълчеви няма да са си свършили работата!...

Този пример не е най-красноречивият за линията на подкопаване учението на Църквата. Той обаче е най-ясният – чрез унищожаване на авторитета на духовното старчество ние горделивите техни съвременници да почнем да богословстваме във форумите, за да спечелим похвалите на самопроизвелите се за последна инстанция каравълчевци.

Откъде обаче се появи тая страст у тях да се нахвърлят срещу столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” с неговия Енорийски център, поместил Школа по църковна дърворезба, Школа по иконопис, Школа за източно църковно пеене, Издателски център, Центъра за религиозни изследвания и консултации, за когото вече споменахме, както и известните вече няколко години курсове по църковно-славянски език, типик, химнография, библейски еврейски език? Прави впечатление още в първите дописки на „дверци", че те се опитват да обвържат измисленото от тях участие на хора на храма в литературното четене на книгата на втория баща на диригентката на хора, с личността на г-жа Десислава Панайотова-Пулиева и ръководения от нея Център за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК). ЦРИК е създаден от Българската Православна Църква с протокол №6 от 13 юли 2006 г. на Епархийския съвет на Софийска епархия. Тоест този Център, който бива постоянно и неуспешно съден от всякакви сектантски формирования почти от началото на съществуването си, поради праволинейната си насоченост към изобличение на сектите от гледна точка на учението на Православната Църква, се явява една прицърковна организация. Около кръга „Двери” пък има създаден почти по същото време един „Център за проучване на нови религиозни движения”, на който вдъхновител и ръководител е все така проф. Желев. Разликата е в това, че неговият „център” е неправителствена организация, което означава и извънцърковна. Както извънцърковен се оказа и порталът „Двери на Православието”, от който преди време Светият Синод на БПЦ оттегли благословението си... Преди няколко седмици „Двери” обяви с нескривана радост, че техният Център за проучване на нови религиозни движения е приет за членство във ФЕКРИС – една международна организация, в която членуват най-различни светски и неправославни християнски организации (http://fecris.tripod.com/).

Тук ясно проличава становището на кръга „Двери” по въпроса за това какво представлява сектата. Това становище не е становището на Православието, което смята за секта (т.е. за „част, отделила се от цялото”) всяко формирование, което се е отделило от Тялото на Църквата, но се самоназовава „християнско”. Професор Желев преподава Нов Завет в Богословския факултет на Софийския университет и това не може да не му е ясно. Трудно ще забравя с каква безкомпромисност професорът изисква да се знаят наизуст определени цитати от Новия Завет, (за което като негов студент съм му много задължен!). Професорът се смята за познавач на новозаветните истини, знае ги наизуст, но под секта, тоест нещо отделно от Православието, той вероятно смята само нерегистрираните вероизповедания. По тази логика „Свидетелите на Йехова” не би трябвало да са секта – нали са регистрирани! Очевидно не е сектантска за професора и евангелистката организация, за която работят от години Каравълчеви. Така нещата стават разбираеми, но защо съществуването на ЦРИК, основан от Българската Православна Църква, ще предизвиква такава ненавист? Какво друго да му дойде на ум на човек, освен, че в тази прицърковна организация професорът и неговите помощници виждат конкурент, който е заел мястото, което те искат да заемат? Навсякъде в чужбина „информационният портал „Двери на Православието” се обявява за създаден с благословението на Светия Синод на БПЦ и понякога – като „неофициален сайт на БПЦ”. От разсеяност "дверци" са пропуснали да уведомят изданията, в които са си направили труда да се представят, че вече нямат това благословение, а откакто са го загубили минаха поне две години, ако не греша. Подобно е вероятно и обяснението за омразата, с която облъчва читателите си „Двери”, когато стане дума за официалния сайт на БПЦ – Българска Патриаршия. За да разберем от какво се поражда това лошо чувство обаче, трябва да се върнем няколко години назад, когато споменатият Константин Спиров уж с доброволен труд създаваше сайта на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Когато този човек, нямащ нищо общо с вестника, освен, че съпругата му работеше там, разбра, че тогавашният главен редактор на Църковен вестник г-н Георги Тодоров иска да упражни правото си да ръководи и електронното издание, изведнъж това се оказа невъзможно. Спиров с много енергия оплю Георги Тодоров и изпадна в истерия, когато той в качеството си на главен редактор нареди сайтът, който уж бе дарен, да се постави на разположение на Синодално издателство, в противен случай да излиза под друго име. Тази широко неогласявана тогава ситуация предшестваше създаването на „Двери”, които временно се обединиха с другите известни бракониери – тези от кръга „Покров”, които пък се отцепиха възползвайки се от факта, че са регистрирали домейн „Православие.бг” в противоречие със Закона за вероизповеданията и които също нямат синодално благословение.

Съществуването на патриаршеския сайт отнема възможността да се упражнява желаният медиен контрол върху управителното тяло на Българската Православна Църква и общественото мнение, а на съществуването на прицърковния Център за религиозни изследвания и консултации, ръководен от Десислава Панайотова, се гледа като на отнето предимство. Именно това са и причините за злостните атаки, описани по-горе.

Признавам, че в общата си работа с д-р Панайотова неведнъж сме били в противоречие, но смятам това за част от работата – ние сме хора, всеки с немощите си. Важното е, което ни обединява – Църквата, чиято основна деятелност е в услуга на спасението на всички човеци.

Кого обаче спасяват интригите, лъжите и оклеветяването на хора, които от приличие и от опасения да не послужат за съблазън на спасяващите се, не им отговарят? „Когато няма благословение, казваше една подвижница, в деянията се настанява лукавият!” Мисля, че точно това се случва пред очите ни!...

Забележителна в това отношение е една мисъл на митрополита на Навпактос Йеротей Влахос (Еладска Православна Църква): „Според учението на Св. Григорий Палама, богословите са, строго казано, боговидци, а богословието е съзерцание, което: „... е и знание за Бога, знание на учението за Него и умозрение, което наричаме богословие...” (Св. Григорий Палама. Триади в защита на свещенобезмълствуващите). Този, който няма опит и знания за предметите на вярата, се захваща да учи за тях, „вървейки по пътя на собствените си разсъждения и опитвайки се с помощта на разума да покаже благото лежащо по-високо от разума, който очевидно е достигнал крайно безумие...” И заедно с невежеството, такъв човек „ще се окаже богоборец” (Подч. м.)(Св. Григорий Палама).” („Православна психотерапия”, главата „Богословието като медицинска наука”).

Вероятно не всички в кръга „Двери” са обсебени до такава степен, но със сигурност в това общество властва демонът на тщеславието, но не на кое да е, а на богословското тщеславие. „Книгите на Зографското издателство трябва да се забранят!” – пишат те във форумите си. Там имало грешки, които те, свръхобразованите, виждали, но други нямало да ги видят. Защо тогава те самите не преведат и издадат книгите, за чиято забрана се изказват? „Бих седнал да преведа нещо - казва един от тях в отговор на зададеният от собствената му съвест въпрос, - но нямам време...” Затова пък времето им е предостатъчно да хулят, да се занимават с часовника на дядо Николай, да не пропускат хула срещу някого от духовниците, които не са смятани за приближени до техния кръг.

Лукавството на форумното богословие заслужава отделна тема, но по-важно е да знаем, че то по най-тънък начин води до смъртен грях, до хула към светинята, към Божията Майка. Погледнете този „възвишен” „богословски” диалог, който обсъжда... приснодевството на Божията Майка, за да разберете какво имам предвид (и нека нашата Владичица и Приснодева (Завинаги дева!) Мария ми прости!):

http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?f=4&t=2577#p31163

Можем да предположим, че това е на лична основа, че е възмущение от ревност по Бога. Но не е. „Не бъдете толерантни към синода! – инструктира проф. Желев редакторите на сайта. – Синодът е толерантен само към себе си!” – и тази инструкция менторът дава, докато „Двери” все още има благословението на същия този Свети Синод преди по-малко от 4 години. Ще ми бъде любопитно дали професорът ще има неразумието да ми направи услугата да поиска да докажа това пред български съд... Тогава и тези, които все още вярват, че той работи за благото на БПЦ, ще се уверят, че нямат работа с човека, а с бесовете, които го ръководят...

Всичко написано дотук би могло да послужи за нанасяне на удар върху авторитета на Църквата, но какво да изберем? Да премълчим и да оставим бесовете да доведат нашите падащи братя и сестри до дъното на пропастта? Като човеци ние не сме нещо повече от тях и трябва да се пазим от „богословието на гордостта” като от огън, защото то погубва не само нас, а и тези, които биха ни повярвали...

Моля читателите да ми простят, ако казаното дотук ги подтиска! В последните 4 години направих всичко възможно да кажа на хората в „Двери” какво мисля. Те не пожелаха да го чуят. Казах го пред свидетели, както повелява Писанието, а сега остава само да го кажа пред Църквата. Не си правя никакви илюзии, че тези бележки ще пожънат покаяние... но остава надеждата, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Бог да ги прости и помилва! Амин!

*За да се видят в действителен размер фотографиите, клинете два пъти върху всяка от тях с левия бутон на мишката!

ЗАЩИТАВАТ ЛИ ПРАВОСЛАВИЕТО ТЕЗИ, КОИТО НАПАДНАХА ЙЕХОВИСТИТЕ В БУРГАС?

Една седмица преди Великден 2011 година „Свидетелите на Йехова” в Бургас решиха да отпразнуват същия празник. Само че как? „Свидетелите на Йехова” не признават, че Иисус Христос е Бог. В своя сайт и в своите съчинения в така нареченото издание „Стражева кула” те наричат Христос „най-великия измежду човеците”. А, Православната Църква, която е „традиционното вероизповедание” според Конституцията на Република България, те обвиняват в лъжа. Те обвиняват в лъжа Православната Църква за нейните основни догмати, един от които е този за Второто Лице на Триединния Бог – Господ Иисус Христос Сина Божий.
Какво се случи по време на така нареченото „отпразнуване на Великден” от „Свидетелите на Йехова” от Бургас? Местното поделение на ВМРО заедно с две футболни агитки нападна помещението, което „свидетелите” ползват като храм. Според медиите е била счупена вратата и петима души са пострадали, двама от които по-тежко.
Какво представлява движението наречено „Свидетели на Йехова”, което се представя за „църква” и как то е било регистрирано от Фирменото отделение на Българския съд, си остава загадка. Защо една организация, която обвинява в лъжа традиционното вероизповедание в нашата страна, може да бъде регистрирано от български съд? Ето, това е въпрос, който очаква своя отговор. Кой обаче ще отговори е неизвестно.
От друга страна, двете футболни агитки, предвождани от ВМРО, излизат с твърдението, че те изразяват православните настроения на нашия народ. Тяхното „справедливо възмущение” се излива в действията, които са описани така надлежно от медиите.
В православната електронна преса се появи един материал подписан от Цветомира Антонова, в който се казваше, че Православната Църква и православното учение по никакъв начин не могат да оправдаят насилствено действие и то по време на светата Четиридесетница, когато е осъществен провокативният „великден” на „Свидетелите на Йехова”, и когато като негово противодействие е осъществено нападението на ВМРО и двете футболни агитки.
В отговор на това, което е написала госпожа Антонова се появи едно писание от Борис Вангелов, функционер на ВМРО, в което той чисто и просто казва: „как е възможно (цитирам не по памет – Р.Р.), една органицазия, която е на 117 години, със своите традиции...”
Искам да се обърна директно към господин Вангелов: тази организация, която вие представлявате, не е на 117 години! Тя датира от началото на 1991 година, тоест тя е отпреди двадесет години и няколко месеца. По стечение на обстоятелствата съм бил свидетел на събитието, което се нарича „учредителен конгрес на ВМРО”.
В тази връзка бих искал да цитирам един откъс от книгата „Истината” на проф. д-р Атанас Попов. На 23 страница от достъпното в интернет в PDF-формат издание на „Истината” пише следното:
„Всъщност взетото на конгреса решение е за създаване на СМД-ВМРО, впоследствие това се потулва и абревиатурата се обръща на ВМРО-СМД, да могат измамниците да се титулуват в жълтеещия печат „войводи”. В хода на това срамно дело Каракачанов е разобличен от по-късно изгонения отговорен секретар и един от създателите на вестник „Македония” Руси Русев, че лъже, че е от Македония. Пред почти всички „членове” на „младежката организация” Каракачанов признава, че е излъгал, но заявява, че е сторил това по съвет на Димитър Гоцев... Никой от тогава присъстващите членове на „Младежката организация” на създаващото се ВМРО, някои от които от мастити македонски революционни родове, не реагира на това очевидно изобличение на предводителя на така наречените „войводи” Каракачанов.”
Какво получаваме от това уравнение?
След като дадем стойности на неизвестните, получаваме следния резултат: Една очевидно провокативна за Православието като дейност организация си позволява да провокира бургаската общественост с един парапразник, с един лъже-празник, който нарича „великден”.
„Великден” за възкресението на Този, Когото те не признават за Бог – Иисус Христос Сина Божий, поради Името на Когото ние се наричаме „християни”!
На тази организация противодейства една друга организация, която няма правото да носи името ВМРО, исторически принадлежащо на съвсем други хора със съвсем други идеи и тежнения, които са заплатили членството си в тази организация с трагичната си съдба...
Ще оставя този коментар отворен. Нека да разсъдим: кой печели от една провокация, в която е замесено името на Православната Църква? Във всеки случай не всички ние – българи и православни християни!..

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БАТАК И НОВО СЕЛО?

В неделята, в която бяха канозирани Баташките и Новоселските мъченици, повече от 50 години, след като това е сторено за последен път от Българската Православна Църква, по една от националните телевизии, която минава между друго за една от най-авторитетните и най-качествените като излъчване, подбор на материала, качества на публицистиката в нея, се появи в „прайм-тайма” (най-гледаното време) вечерта един безкрайно озадачаващ репортаж. Той започваше буквално с изречението: „Тъй като Българската Православна Църква - каза репортерката, която очевидно е и автор на репортажа, - си позволи в рамките на една седмица да представи книги против Дънов и Ванга, нека да видим какви коли карат поповете!”
През цялото време това момиче, което се втурна в гаража на Бачковския ставропигиален манастир, наричаше Негово Преосвещенство епископ Борис, игумен на светата обител, „отец Борис”. Тя очевидно не знаеше, че епископът е владика. Но тя очевидно не знаеше и дали мерцедесът в гаража, в който нахлу с камера и микрофон, е собственост на епископ Борис или е собственост на ставропигиалния манастир. Нито пък, според мен, момичето има някаква подготовка по въпроса съществува ли канон, с какво превозно средство да се движат епископите.
В Православната Църква нещата са подредени така: според Учението на Църквата, всеки има своята свободна воля. Всеки има своята съвест. Когато това не нарушава каноничните определения, той е свободен на постъпва, както намери за добре. За сметка на това, според неговите постъпки и неговите помисли, Бог ще даде присъда в деня на Страшния съд.
Така мислим ние, православните.
Какво обаче мислят неправославните за това как трябва да изглеждат, с какво да се хранят, как трябва да стоят в обществото духовниците?
И каква връзка може да има между канонизацията на мъчениците, книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов и автомобилите, с които се движат един или двама духовници, посочени в репортажа?
Не беше подминат, разбира се, и часовникът на Негово Високопреосвещенство Провдивския митрополит Николай. За този часовник се писа вече няколко години подред. Темата очевидно се е изтъркала, но поради липсата на някакъв по-пресен материал, тя влиза веднага в употреба.
В този момент по-голямата част от вярващите си зададохме въпроса: какво представлява в очите на невярващите или на хората, които очевидно изразяват неприязън към Църквата и действията, което тя предприема пред лицето на обществеността, канонизацията на мъченици?
Моят отговор е следния: с канонизирането на Баташките и Новоселските мъченици Българската Православна Църква показа, че е една Богочовешка институция! (Ако „институция”, разбира се, може да бъде определящото понятие, тъй като „институция” би трябвало, ако се обърнем към латинския корен на думата, да означава „установеност”. Да, Българската Православна Църква е „установеност”, но тази установеност е от самия Бог в неговото Второ Лице. В това вярваме ние.) Българската Православна Църква е над-обществена, защото с канонизацията на мъчениците тя изтри няколко пласта политически интриги свързани с това, до каква степен може отделен етнос или отделна религия да носи отговорността за избиването на мъчениците? Очевидно е, че мотивацията на хората, които са извършили това престъпление, е нещо, което не стои в полезрението на Църквата! В историята на Църквата има много свидетелства, много мъченичества, в които самите мъчители са били изпросвани за спасение пред Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Такъв е случаят със св. ап. Павел, който пази дрехите на убийците на първомъченика архидякон Стефан.
Слабо известен е фактът, че организаторът и основният извършител на Баташкото клане, Ахмед ага Барутанлията, умира в леглото си от проказа доста след Освобождението!
Ако в гордостта може да има някакво достойнство, то ние българите заслужаваме достойнство, заслужаваме гордостта си в това достойнство, поради факта, че нито един българин не е отишъл да отмъщава по същия зверски начин на Ахмед ага Барутанлията!
Изглежда, че фактът на канонизацията на мъчениците, както и на представянето на книгите на иеромонах Висарион за Ванга и Дънов, са видени от някого като някаква обединена от замисъл кампания, която трябва да възвеличи мястото на Църквата в обществото. А това очевидно не е така. Прославата на мъчениците чрез чинопоследованието на канонизацията е едно събитие, което следва след дълговременно проучване на свидетелствата за тяхното мъченичество. Книгите, първа и втора част, за Ванга и Дънов на иеромонах Висарион, са всъщност неговата магистърска теза. Те са финалния труд на завършването на неговото магистърско висше образование. Връзка между тях тях не може да има, освен, ако разбира се, тази връзка не се търси мистично.
Какво да кажем тогава за серията нападки срещу Църквата по всякакъв повод?
Защо не могат да се изфабрикуват в последно време някакви нови обвинения, а се тиражират в упорита последователност неща, които отдавна би трябвало да са излезли от обръщение?
Вероятно хората, които разполагат този арсенал в общественото пространство, разчитат на повторяемостта, която да създаде в съзнанието на зрители и слушатели (по-специално на тези, които не са ангажирани с вяра или са слабо вярващи) един относително устойчив условен рефлекс, чрез който рано или късно да се създаде една относително устойчива представа за това, че Църквата е всъщност един сбор от хора, някои от които карат мерцедес S-класа, а други носят скъпи часовници.
Нека все пак използвайки финалните думи на този коментар да се обърна към хората, които съчиняват и композират подобни нападки срещу Църквата, да се обърнат към собствената си съвест по този въпрос! „Бог поруган не бива!” (Гал 6:7) – това също е цитат от Свещеното Писание. Никой няма да успее да навреди на Бога! Църквата е Негова! Той я създаде. Ние хората сме само членове на нейното Тяло, Глава на което е самият Бог и наш Първосвещеник Господ Иисус Христос!
Пожелавам светли празници!

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА "ЗА БОЖИИТЕ ЗНАЦИ" В ПРЕДАВАНЕТО "ИКОНОСТАС" ПО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

Книгата може да се намери все още в канаскиите на централните столични храмове. Тя съдържа статии, публикувани вече в този блог.

ЦЪРКВАТА И ФИНАНСОВАТА КРИЗА

През 1987 година старецът Паисий Светогорец провижда финансовото бъдеще на Гърция: „По много лукав начин се опитват да установят нова финансова система и да поставят капан по пътя на християните. В Гърция прилагането на тази система се отложи за известно време...”i

Кризата е факт и тя има съвсем конкретни измерения. За хората с различни убеждения и вероизповедание обаче причините, които доведоха до нея са различни. Преобладава мнението, че гърците не обичат да работят, гъвкави са със структурите на Европейския Съюз, който ги толерира, заради античното им наследство. Струва си обаче да се замислим дали, когато сред страните членки на ЕС има вече 4 православни страни – Гърция, Кипър, България и Румъния – и е въпрос на време към такова членство да пристъпят Сърбия, Черна гора и Македония, някой не възприема това като заплаха.

Преди около два месеца един бивш кандидат за кмет на София каза в телевизионно предаване, че Гърция има проблеми, защото е православна. Наскоро пък известен журналист обяви в блога си, че не ни трябва „реформа, а реформация”, повтаряйки постулата на австрийския социолог и философ Макс Вебер от 1904-5 г., че прогресът „е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята”, и който възниква само при протестантите в резултат на специфичния за тях аскетизъм ii. Иначе казано, при протестантите повече се работи, по-малко се харчи, и не се прахосва въобще.

Към книгата на Вебер за „Етиката на протестантството и духът на капитализма” все по-често се посяга, за да се докаже, че точно този стремеж на протестанта – да трупа печалба, но да живее под възможностите си, е в основата на икономическото развитие на Запада, и съответно – на изоставането на европейския Изток.

Написаното някога се възприема като доказателство, без да се търси отговор, защо човекът е мислел така в оная драматична епоха за немскоезичните държави, на които предстояло да се обединят около протестантска Прусия или около католическата Австрия. Около тези две държави се образували съответно протестантска и католическа коалиция, които през 1866 година се сблъскали при моравския град Садова.

Прусите побеждават и с това затвърждават тезата, че протестантизмът е по-мощен във военно, икономическо и политическо отношение.

Когато е ставало дума за тази напоследък често цитирана книга, сме обръщали внимание, че има развити страни, като Япония, която въобще не е християнска, и като католическите Франция и Италия, които са сред най-развитите страни. САЩ пък се гордеят, че са многорелигиозна държава – всеки изповядва каквото си иска. Имат си регистрирана и сатанистка „църква” със свои „свещеници” във въоръжените сили.

Е, те просто са били далеч от Вебер, затова не ги е взел предвид. А, и не него трябва да анализираме, а един друг възел от въпроси, централен сред които е, как и защо именно в страните, които се определят като традиционно протестантски, по-напред се развиват банковото дело, застраховането и създаването на пенсионните фондове. Би било поучително. Защото тези неотменни спътници на западния просперитет се свързват с една друга традиция, която пък съвсем не е християнска – на сарафите, които Христос гони с камшик от Соломоновия храм...

Няма защо да носим вода от девет дерета, за да го доказваме: днешната т.нар. „световна финансова криза” се дължи на една шепа хора, колкото се събират в заседателната зала на американската банка Голдмън Сакс (някъде я изписват „Голдън Сакс”). Тези няколко души са спечелили с машинации много милиарди, причинявайки фалита на цели държави и отнемайки собствеността на милиони хора, които нищо не разбират нито от Вебер, нито от финанси.

Е, същите тези Голдмън Сакс са в основата и на гръцката финансова криза. В Америка открито се говори, че са си послужили с измама и в двата случая, но никой не ги арестува, не взима от тях ограбеното и не го връща на ограбените. Вместо това гръцкото правителство взима решението да почне да облага имотите на Църквата, които не са придобити със спекулации, а са й предадени от дарители, чиято воля според всяко минало, настоящо и бъдещо законодателство по четирите краища на земята, трябва да се спазва. Така със сигурност е и според „етиката” на Вебер.

Как точно са извършени тези измами, трудно ще можем да разкажем, тъй като това си е тясната специалност на измамниците. Те не работят друго и за друго не мислят. Но че са извършени измами, това обявява не кой да е, а американската Комисия за регулиране на ценни книжа и фондови борси! За това съобщава най-авторитетният сайт за такава информация Блумбърг (Bloomberg.com). Голдман Сакс (Goldman Sachs) умишлено е прикривала най-важната информация за така наречените „финансови продукти”, които са свързани с ипотечните кредити. Тези продукти са всъщност ипотеките, които хората правят върху жилищата си, за да вземат кредит. Банките с мащабни рекламни кампании карат хората да взимат кредити. След като капиталът на банката, който се състои най-вече от вложенията на други клиенти, започне да се топи, банкерите изведнъж започват да продават ипотеките маскирани като "финансов продукт". Печалбата идва от това, че човекът взел кредит връща повече пари, отколкото е взел, а ако не може да ги върне, собственикът на "финансовия продукт" - ипотеката, е свободен да му продаде жилището и да се облагодетелствува от разликата между цената на "финансовия продукт" и получените при продажбата на ипотекираното имущество пари. Финансовият продукт може да се препродаде многократно и накрая този, който е ипотекирал къщата си срещу кредит дори не знае на кого дължи парите. Когато обаче банките се изпразнят да дават кредити и не могат да обслужват бизнеса, който разчита на техните пари (както у нас се случи със строителното предприемачество), започва да се усеща остро липсата на пари по веригата на взаимоотношенията. В резултат взелите кредит не могат да го върнат и съответно губят своето ипотекирано имущество. Това е механизмът, по който за кратко време цели държави се сриват. Стратегът на тази операция измисля предварително всичко това с лист и молив или наум, а медиите търсят под вола теле, като обясняват на зарибените длъжници, че някаква кой знае каква политическа, икономическа и дори характерна за нацията причина, е в основата на кризата.
Механизмът на такъв род афери е много подобен на дейността на срутилата се у нас пирамида "Лайф Чойс Интернешънъл". Нейният създател Майкъл Капустин, който лежа години за това в Централния софийски затвор, продаваше финансов продукт "Откупваема доверителна разписка". Това трябва да ни наведе на мисълта, че организациите (включително и банки), които продават обещания за бъдещи печалби, са чисто и просто пирамидални структури. В конкретния случай пирамидата се спасява от провал, като продава ценните книжа на някой, комуто предстои да преживее загубата - на друга такава организация. Вината за загубата си остава у купувача, който не си е отварял очите на четири и се е доверил на рекламата, а причината за това е неговата алчност, както е по-правилно да се нарича движещата сила на прогреса героизиран от Вебер.

Становището на Комисията за регулиране на ценни книжа и фондови борси е, че Голдмън Сакс са предизвикали умишлено кризата в САЩ и затова е заведено дело срещу... един вицепрезидент, някой си Фабрис Тур, не срещу цялото ръководство на банката, която е планирала, одобрила и прокарала стратегията на измамата. "Продуктът беше нов и сложен, но заблудата и конфликтите са стари и прости", това казва пред сайта Bloomberg Робърт Кузами, изпълнителен директор на контролната комисия.

Според информация на тази Комисия две европейски банки били загубили близо 1 милиард долара, купувайки от ипотечните книжа. Връзката на тези събития с нашата действителност е фалитът на една известна у нас банка, чиито кадри бяха в управлението на България в последното десетилетие – Лемън Брадърс (Lehman Brothers).

Подобни машинации обаче преди около 80 години предизвикаха и т.нар Голяма депресия в САЩ, която фалира малките и средни предприятия и съсредоточи собствеността у хора, които нямат никаква заслуга за развитието на американската икономика, но бяха много опитни във финансовите далавери. Основна сила на тези машинации е внушеното желание на обикновените хора да трупат печалба без да си мърдат пръста – като само вкарат парите си в акции, които ту се оскъпяват, ту поевтиняват, докато един ден станат просто хартийки, но хартийки, които представляват собствеността върху техните работилници, машини, домове, земя... Лишени от средствата за производство, те лишават другите по веригата от средства за препитание.

За българите преживели последните 20 години у нас, тази картина е добре позната.

Да се върнем на Голдмън Сакс. Тази банка е основана през 1868 година от емигранта Маркус Голдман, който обаче не е протестант. Не е и католик, нито православен. Той е от рода на тези, които Христос изгонил с бича от храма... По това време САЩ са по Източното крайбрежие на контитента и в Калифорния, която заедно с Аляска е доскоро руска колония. Прериите са все още заети от индианци. Земята се обработва от решени на всичко бедняци от всички краища на Европа, сред които се открояват коравите ирландци.

Ето че в земята на неограничените възможности пристигат и съплеменниците на Голдман - братята Хенри, Емануел и Майер Леман – основателите на Леман Брадърс, които създават първата стокова борса за търговия с памук, с което много „улесняват” търговията с този продукт и сродните му. Днес те са „инвестиционен холдинг”.

Борсите, борсовите игри и свободата на машинациите, според съвременните икономически представи, са уж много важна и прогресивна характеристика на напредъка. Те са уж и важна част и едва ли не икономическата основа на така наречената демокрация. Ако се посегне на борсовия механизъм, уж се посяга на демокрацията като политически модел и обратно, а от такова именно посегателство уж трябва да идват кризите. Да, но как да си обясним, че след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. икономическият разтеж на американската икономика се повиши с 4 %! Голдмън Сакс не са встрани от този процес. За първите 6 месеца на 2004 г. те са реализирали печалби от 2 милиарда долара!iii

На пръв поглед хората около заседателната маса в Голдмън Сакс би трябвало да са преследвани от властта, да са постоянно под наблюдение и постоянно да ги тормозят всякакви проверки, както това става в други страни. Но, не. През пролетта на 2006 г. тогавашния президент Буш назначава за министър на финансите служител именно на Голдмън Сакс – Хенри Полсън – изпълнителен директор и крупен акционер в банката от 1998 до 2006 . Какво ли мислят критиците на „конспиративните теории” по този въпрос?

Един ден банките, които са стимулирани да дават като луди кредити, се оказват без пари, и всичко, което притежават са дълговете на клиентите си, които са си заложили де що имат за залагане. Тогава други банки „купуват дълговете” и без да стават официално собственици на тези банки, са фактическите такива. Нали, който плаща, той поръчва музиката. Така имуществото на неизрядните кредитори, от този момент вече е собственост на по-едрите банки, те пък на такива косатки като Голдмън Сакс. Отвън обаче това не се вижда.

Самата банка пък пуска „свои акции” на пазара, който се контролира от играчи от нейния калибър и – хоп, през 2008 продава дялове за 5 милиарда долара. Така Голдмън Сакс прибират значителна печалба преди да се е разбрало, че поради кризата там, където са ипотеките, купувачите на "финансовия продукт" няма да приберат обратно не само печалба, но и това, което са дали, за да купят полиците. Ако репутацията на Голмън Сакс пострада и акциите й се обезценят, тя може да си ги изкупи обратно на много по-ниска цена. Печалбата от разликата пак ще е милиарди.

Ако въпреки неоправданото даване на кредити в една страна, тя по някаква причина остане стабилна, то има други ходове за осъществяване на умишлен фалит. От играчите около заседателната маса зависи за няколко часа да сринат долара и всяка друга валута с друга машинация и акционерите като луди ще почнат да продават обезценяващите се акции. Акулата ще си ги глътне обратно.

В края на април тази година стана ясно, че разследвания срещу Голдмън Сакс ще има и в Германия и във Великобритания. От схемата с финансовия продукт пострада Шотландската кралска банка, която трябва да покрие дълг от $841 млн. на холандска банка, част от активите на която е закупила. Да, обаче 84% от шотландската банка са собственост на британското правителство, което иначе много упорито ни съветва, нас българите, да разпродаваме всичко държавно! Германската IKB Deutsche Industriebank AG пък губи почти цялата си инвестиция от $180 млн.

И ето, че пак тази сръчна рожба на някогашните сарафи в двора на Храма, които разменяли срещу печалба официалната римска монета за връзки с неосквернени шекели, с които вярващите купували животни и птици за жертвоприношение, днес вече се оказва замесена в голямата измама на едно предишно гръцко правителство, с което била сключена сделка през 2002 година... Целта била да се скрие истинският размер на бюжетния дефицит на държавата, така че тя да си получава регулярно идващите от Брюксел пари.

Гърция взела много пари назаем от големия лихвар, но по документи парите не били толкова много. Така Евросъюзът не бил притеснен да вкара страната в еврозоната – за да бъде гръцка валута еврото вместо най-старата съществуваща в света - драхмата. Ако истината беше ясна, то това нямаше да се случи. Дългът, разбира се, си остава, и той е към тези, които печелят при всяко положение – и при криза и при разцвет. Евросъюзът е поставил условие страните, които преминават към новата валута, да имат равнище на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. В реч, цитирана от сайта Блумбърг, германският канцлер Ангела Меркел заявява в прав текст: "Гърция фалшифицира статистическите си данни от години. Скандално е, ако същите банки, които ни докараха до ръба на пропастта, са помогнали на Гърция да направи това". Скандално е наистина, но как да повярваме, че това е убягнало на американското правителство, което е преплетено със скандалната банка. През 2001 г. Гърция е получила извънредно кредитиране от Голдмън Сакс, което не е било осчетоводено като такова. А там по това време е работил повиканият от Буш за министър на финансите Полсън!

Едва сега сред финансовите специалисти се загнездва подозрението, че за инвестиционните банки от рода на Голдмън Сакс в комбинация с т.нар. „хедж фондове” (които изработват финансовия продукт) е практика те съзнателно да действат във вреда на своите клиенти.

Как обаче би могло едно демократично правителство, което съжителства в ЕС толкова години с другите „развити демокрации”, да прокара такава крупна измама и с каква цел? Да се задържи на власт? Но властта в Гърция от 1949 година до сега (с изключението на седемте години, през които управляваха полковниците) е по традиция в ръцете на три фамилии: Караманлис, Мицотакис (Бакоянис), Папандреу.

Отговорът вероятно остава затворен в обществото на Билдербергите, които от 14 до 16 май 2009 година имаха своята годишна среща не къде да е, а в Атина. Тази организация, която е създадена през 1954 г. от масони и обединява високопоставени правителствени служители, индустриалци и лица с влияние в науката, културата и медиите до днес обсъжда ежегодно в детайли проблеми от всякакъв характер, но никой от участниците в срещите не говори, какво се обсъжда там. За сигурността на участниците и за опазване на информацията се грижат сили на мощни правителства и се отделят сериозни средства iv. Да се наеме човек да изяснява каква е връзката между Голмън Сакс и Билдербергите е неблагодарна задача - всеки извод ще срещне отдавна изработено от медийни специалисти предубеждение към такъв род разкрития. В този случай обаче връзката е управляващата по време на гръцката афера върхушка в нашата южна съседка.

Та, на миналогодишната ежегодна среща на обществото на Билдербергите от гръцка страна са присъствали тогавашния министър на външните работи Дора Бакояни, министърът на финансите Янис Папатанасиу, Георгиос Арапоглу – управител на националната банка на Гърция и други. Всички те са били наясно с машинацията извършена с помощта на Голдмън Сакс. А няколко от основните теми са се въртели около икономическата криза, за която пък е било съвсем ясно, че е сътворена от Голдмън Сакс.

По това време няма действащ специалист по финансите, който да не знае какво се случва в Гърция! „Ако търсите пример за политически елит, който мисли, че членството в еврозоната е панацея, - казва през 2009 г. Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон, - само погледнете Гърция. Тя наистина е в беда.”

Още през 2009 г., преди да станат официално известни подозренията за измамата, има предвиждания, че само след 3 години – през 2012 г. дълговете на Гърция ще достигнат 125% от брутния вътрешен продукт – от всичко, което държавата и гръцкия народ (заедно с работниците-емигранти) произвежда!

Има сериозно основание да се мисли, че идващите на власт от началото на септември социалисти на следващия от династията Папандреу – Георгиос, много добре са знаели какво наследяват.

Както казва Саймън Тилфорд, управляващите в Гърция твърде много разчитат на влизането в еврозоната.

Но дали само това е целта на тази сложна манипулация?

Тук пак ще се наложи да напомним известното интервю на бившият „велик магистър” на масонската ложа Велик изток на Франция Жан-Мишел Кийярд, в което той разкри пред белгийското списание Le Soir намерението на прикриващите се като уж толерантни към Църквата и всяка религиозност масони да открият свое представителство в Европейската Комисия, за да се борят "срещу влиянието на Църквата". Те били обезпокоени от изказване на Жозе Барозу в румънския град Сибиу на икуменическа среща, пред която последният заявил уважение към религията.

Ами, че в същото интервю Кийярд говори за общомасонски конгрес в Гърция през 2007 година! Е, връзката между масонството и Билдербергите е повече от ясна, а и не се крие от членовете и участниците в двете конфигурации, които са всъщност клонове на едно и също движение. Как бихме могли да предположим, че форум като общомасонския конгрес ще мине в Гърция без знанието на управляващите?

Европейският Съюз и Международният валутен фонд ще дадат на Гърция 110 милиарда евро в период от 3 години, като от европейска страна тежестта ще бъде поета от развитите държави в Съюза.

Там е работата обаче, че по член 125 от т.нар. „Договор за функционирането на Европейския съюз”, който е подписан от всички страни-членки, е абсолютно забранено прехвърлянето на финансовите отговорности на една страна върху Съюза. Нито пък всяка отделна страна от ЕС може да си позволи да се обвързва с дълговете на Гърция.

Помощта обаче е факт. Коя е силата, която е в състояние за заобиколи европейското законодателство, което иначе е много строго, когато трябва да спре парите за България?

И, ето че Съюзът на държавите, които доскоро се гордееха, че са с християнски корени, но приеха на 29 октомври 2004 г. в Рим „Договор за въвеждане на Конституция за Европа”, в който екипът ръководен от бившият френски президент Жискар д’Eстен внимателно отстрани думата „християнски”, с готовност ще даде обещаните пари...

Всеки нормален човек, който не се е отегчил от толкова цифри и споменаване на имена, които чува за първи път, би си казал: а защо не разследват виновните и не им конфискуват имуществото, за да запълнят дупката? Там е работата, че никой не се и гласи да прави това в Гърция. А как ще се развият нещата в САЩ, може да се предвиди отсега. По-скоро американската държава ще престане да съществува, отколкото Голдмън Сакс да допуснат да бъдат извадени от играта!

Във всеки по-голям американски град една от най-престижните сгради е тамошния „масонски храм”! Гробът на Джордж Уошингтън в столицата представлява бяла пирамида, на която се откроява надпис „Джордж масонът”. Всеизвестни са живописните картини, на които се вижда как „бащите” на американската нация и държава полагат символично „основен камък” в зидарията на обществените и административните сгради на младата някога държава. За това обаче не е прието да се говори и пише официално. Това е, така да се каже, демокрация.

Те няма да унищожат измамниците, защото последните само изпълняват своята част от плана за създаването на световната държава, за управлението на която в последните дни народите ще поканят антихриста, както пише в Откровението на св. ап. и евангелист Иоан Богослов.

Но преди това трябва на всяка цена да се извърши разправата с Православието. За което е и тази сложна игра...

Гръцката (Еладската) Православна Църква, която за гордост на гърците не е отделена от държавата, вече ще плаща данък върху приходите и върху недвижимото си имущество. А че това имущество не произвежда, а гълта средства за поддръжка, това трудно ще се обясни на младите, които едновременно ще се покажат най-православни пред чужденците или пред не толкова обичаните си северни съседи, но пък ще искат Църквата „да се погрижи за народа”!

Този народ обаче не издига искания да бъдат изобличени и съдени хората, които са вършили измами, защото с цената на тези измами голяма част от тях са живеели добре. Народът (доколкото протестиращите са негова представителна извадка) троши витрини и се бие с полицията, за да не му се отнемат 13 и 14 заплата в държавния сектор!

Старецът Паисий беше нарекъл някога Европейския Съюз „власт на ционистите”. Това точно определение в никакъв случай не злепоставя еврейския народ, към който принадлежат и нашият Господ Иисус Христос, и Божията Майка и апостолите и всички светии от древната Иерусалимска Църква. С Боговдъхновения си взор старецът е видял в банкерите-измамници и в техните помощници от всяка националност потомците на онези търгаши, чиито сарафски маси Спасителят прекатури в Божия дом, които пък се явяват духовното наследие на недочакалите Мойсея и Божието слово в подножието на Синайската планина поклонници на златния телец...

Българската Православна Църква може да извади голяма поука от случващото се в Гърция. Всички вярващи православни християни сме един народ, но условията, при които живеем са различни. Някога, при смяната на държавния строй у нас, на Църквата насилствено беше отнето мястото, което би трябвало да заема по достойнство. Поради тази причина духовниците не получават държавна заплата, като в Гърция. Държавата не се ръководи от духовност, в съвременната икономика няма християнски принципи, колкото и да му се е искало да е така на Макс Вебер. Сливането на държавата, в която владеят нормите на изгонените от храма и на поклонниците на телеца, с Църквата, която е Тяло Христово е само в ущърб на Църквата, чрез която се спасяваме.

Напъните Българската Православна Църква да се преустрои постепенно като фирма или неправителствена организация, да влезе под управлението на министерството на финансите, означава утре, когато таен или явен масон, което е равносилно на сатанист, поеме управлението на финансите, да вкара Кораба на нашето спасение в капаните, за които говори старецът Паисий!

i СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА, Иеромонах Христодулос, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2004 г.

ii Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. Просвета, 2006. ISBN 9540115841.

iii Мохамед ХАЛАФ, иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. "Al-Watan" в България, в. "Дневник" – 04.02. 2008

iv Какво направи клубът на Билдербергите в Атина - http://e-vestnik.bg/6223

Първа публикация: http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2010/2010-05-15.html