ЦЪРКВАТА И ФИНАНСОВАТА КРИЗА

През 1987 година старецът Паисий Светогорец провижда финансовото бъдеще на Гърция: „По много лукав начин се опитват да установят нова финансова система и да поставят капан по пътя на християните. В Гърция прилагането на тази система се отложи за известно време...”i

Кризата е факт и тя има съвсем конкретни измерения. За хората с различни убеждения и вероизповедание обаче причините, които доведоха до нея са различни. Преобладава мнението, че гърците не обичат да работят, гъвкави са със структурите на Европейския Съюз, който ги толерира, заради античното им наследство. Струва си обаче да се замислим дали, когато сред страните членки на ЕС има вече 4 православни страни – Гърция, Кипър, България и Румъния – и е въпрос на време към такова членство да пристъпят Сърбия, Черна гора и Македония, някой не възприема това като заплаха.

Преди около два месеца един бивш кандидат за кмет на София каза в телевизионно предаване, че Гърция има проблеми, защото е православна. Наскоро пък известен журналист обяви в блога си, че не ни трябва „реформа, а реформация”, повтаряйки постулата на австрийския социолог и философ Макс Вебер от 1904-5 г., че прогресът „е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята”, и който възниква само при протестантите в резултат на специфичния за тях аскетизъм ii. Иначе казано, при протестантите повече се работи, по-малко се харчи, и не се прахосва въобще.

Към книгата на Вебер за „Етиката на протестантството и духът на капитализма” все по-често се посяга, за да се докаже, че точно този стремеж на протестанта – да трупа печалба, но да живее под възможностите си, е в основата на икономическото развитие на Запада, и съответно – на изоставането на европейския Изток.

Написаното някога се възприема като доказателство, без да се търси отговор, защо човекът е мислел така в оная драматична епоха за немскоезичните държави, на които предстояло да се обединят около протестантска Прусия или около католическата Австрия. Около тези две държави се образували съответно протестантска и католическа коалиция, които през 1866 година се сблъскали при моравския град Садова.

Прусите побеждават и с това затвърждават тезата, че протестантизмът е по-мощен във военно, икономическо и политическо отношение.

Когато е ставало дума за тази напоследък често цитирана книга, сме обръщали внимание, че има развити страни, като Япония, която въобще не е християнска, и като католическите Франция и Италия, които са сред най-развитите страни. САЩ пък се гордеят, че са многорелигиозна държава – всеки изповядва каквото си иска. Имат си регистрирана и сатанистка „църква” със свои „свещеници” във въоръжените сили.

Е, те просто са били далеч от Вебер, затова не ги е взел предвид. А, и не него трябва да анализираме, а един друг възел от въпроси, централен сред които е, как и защо именно в страните, които се определят като традиционно протестантски, по-напред се развиват банковото дело, застраховането и създаването на пенсионните фондове. Би било поучително. Защото тези неотменни спътници на западния просперитет се свързват с една друга традиция, която пък съвсем не е християнска – на сарафите, които Христос гони с камшик от Соломоновия храм...

Няма защо да носим вода от девет дерета, за да го доказваме: днешната т.нар. „световна финансова криза” се дължи на една шепа хора, колкото се събират в заседателната зала на американската банка Голдмън Сакс (някъде я изписват „Голдън Сакс”). Тези няколко души са спечелили с машинации много милиарди, причинявайки фалита на цели държави и отнемайки собствеността на милиони хора, които нищо не разбират нито от Вебер, нито от финанси.

Е, същите тези Голдмън Сакс са в основата и на гръцката финансова криза. В Америка открито се говори, че са си послужили с измама и в двата случая, но никой не ги арестува, не взима от тях ограбеното и не го връща на ограбените. Вместо това гръцкото правителство взима решението да почне да облага имотите на Църквата, които не са придобити със спекулации, а са й предадени от дарители, чиято воля според всяко минало, настоящо и бъдещо законодателство по четирите краища на земята, трябва да се спазва. Така със сигурност е и според „етиката” на Вебер.

Как точно са извършени тези измами, трудно ще можем да разкажем, тъй като това си е тясната специалност на измамниците. Те не работят друго и за друго не мислят. Но че са извършени измами, това обявява не кой да е, а американската Комисия за регулиране на ценни книжа и фондови борси! За това съобщава най-авторитетният сайт за такава информация Блумбърг (Bloomberg.com). Голдман Сакс (Goldman Sachs) умишлено е прикривала най-важната информация за така наречените „финансови продукти”, които са свързани с ипотечните кредити. Тези продукти са всъщност ипотеките, които хората правят върху жилищата си, за да вземат кредит. Банките с мащабни рекламни кампании карат хората да взимат кредити. След като капиталът на банката, който се състои най-вече от вложенията на други клиенти, започне да се топи, банкерите изведнъж започват да продават ипотеките маскирани като "финансов продукт". Печалбата идва от това, че човекът взел кредит връща повече пари, отколкото е взел, а ако не може да ги върне, собственикът на "финансовия продукт" - ипотеката, е свободен да му продаде жилището и да се облагодетелствува от разликата между цената на "финансовия продукт" и получените при продажбата на ипотекираното имущество пари. Финансовият продукт може да се препродаде многократно и накрая този, който е ипотекирал къщата си срещу кредит дори не знае на кого дължи парите. Когато обаче банките се изпразнят да дават кредити и не могат да обслужват бизнеса, който разчита на техните пари (както у нас се случи със строителното предприемачество), започва да се усеща остро липсата на пари по веригата на взаимоотношенията. В резултат взелите кредит не могат да го върнат и съответно губят своето ипотекирано имущество. Това е механизмът, по който за кратко време цели държави се сриват. Стратегът на тази операция измисля предварително всичко това с лист и молив или наум, а медиите търсят под вола теле, като обясняват на зарибените длъжници, че някаква кой знае каква политическа, икономическа и дори характерна за нацията причина, е в основата на кризата.
Механизмът на такъв род афери е много подобен на дейността на срутилата се у нас пирамида "Лайф Чойс Интернешънъл". Нейният създател Майкъл Капустин, който лежа години за това в Централния софийски затвор, продаваше финансов продукт "Откупваема доверителна разписка". Това трябва да ни наведе на мисълта, че организациите (включително и банки), които продават обещания за бъдещи печалби, са чисто и просто пирамидални структури. В конкретния случай пирамидата се спасява от провал, като продава ценните книжа на някой, комуто предстои да преживее загубата - на друга такава организация. Вината за загубата си остава у купувача, който не си е отварял очите на четири и се е доверил на рекламата, а причината за това е неговата алчност, както е по-правилно да се нарича движещата сила на прогреса героизиран от Вебер.

Становището на Комисията за регулиране на ценни книжа и фондови борси е, че Голдмън Сакс са предизвикали умишлено кризата в САЩ и затова е заведено дело срещу... един вицепрезидент, някой си Фабрис Тур, не срещу цялото ръководство на банката, която е планирала, одобрила и прокарала стратегията на измамата. "Продуктът беше нов и сложен, но заблудата и конфликтите са стари и прости", това казва пред сайта Bloomberg Робърт Кузами, изпълнителен директор на контролната комисия.

Според информация на тази Комисия две европейски банки били загубили близо 1 милиард долара, купувайки от ипотечните книжа. Връзката на тези събития с нашата действителност е фалитът на една известна у нас банка, чиито кадри бяха в управлението на България в последното десетилетие – Лемън Брадърс (Lehman Brothers).

Подобни машинации обаче преди около 80 години предизвикаха и т.нар Голяма депресия в САЩ, която фалира малките и средни предприятия и съсредоточи собствеността у хора, които нямат никаква заслуга за развитието на американската икономика, но бяха много опитни във финансовите далавери. Основна сила на тези машинации е внушеното желание на обикновените хора да трупат печалба без да си мърдат пръста – като само вкарат парите си в акции, които ту се оскъпяват, ту поевтиняват, докато един ден станат просто хартийки, но хартийки, които представляват собствеността върху техните работилници, машини, домове, земя... Лишени от средствата за производство, те лишават другите по веригата от средства за препитание.

За българите преживели последните 20 години у нас, тази картина е добре позната.

Да се върнем на Голдмън Сакс. Тази банка е основана през 1868 година от емигранта Маркус Голдман, който обаче не е протестант. Не е и католик, нито православен. Той е от рода на тези, които Христос изгонил с бича от храма... По това време САЩ са по Източното крайбрежие на контитента и в Калифорния, която заедно с Аляска е доскоро руска колония. Прериите са все още заети от индианци. Земята се обработва от решени на всичко бедняци от всички краища на Европа, сред които се открояват коравите ирландци.

Ето че в земята на неограничените възможности пристигат и съплеменниците на Голдман - братята Хенри, Емануел и Майер Леман – основателите на Леман Брадърс, които създават първата стокова борса за търговия с памук, с което много „улесняват” търговията с този продукт и сродните му. Днес те са „инвестиционен холдинг”.

Борсите, борсовите игри и свободата на машинациите, според съвременните икономически представи, са уж много важна и прогресивна характеристика на напредъка. Те са уж и важна част и едва ли не икономическата основа на така наречената демокрация. Ако се посегне на борсовия механизъм, уж се посяга на демокрацията като политически модел и обратно, а от такова именно посегателство уж трябва да идват кризите. Да, но как да си обясним, че след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. икономическият разтеж на американската икономика се повиши с 4 %! Голдмън Сакс не са встрани от този процес. За първите 6 месеца на 2004 г. те са реализирали печалби от 2 милиарда долара!iii

На пръв поглед хората около заседателната маса в Голдмън Сакс би трябвало да са преследвани от властта, да са постоянно под наблюдение и постоянно да ги тормозят всякакви проверки, както това става в други страни. Но, не. През пролетта на 2006 г. тогавашния президент Буш назначава за министър на финансите служител именно на Голдмън Сакс – Хенри Полсън – изпълнителен директор и крупен акционер в банката от 1998 до 2006 . Какво ли мислят критиците на „конспиративните теории” по този въпрос?

Един ден банките, които са стимулирани да дават като луди кредити, се оказват без пари, и всичко, което притежават са дълговете на клиентите си, които са си заложили де що имат за залагане. Тогава други банки „купуват дълговете” и без да стават официално собственици на тези банки, са фактическите такива. Нали, който плаща, той поръчва музиката. Така имуществото на неизрядните кредитори, от този момент вече е собственост на по-едрите банки, те пък на такива косатки като Голдмън Сакс. Отвън обаче това не се вижда.

Самата банка пък пуска „свои акции” на пазара, който се контролира от играчи от нейния калибър и – хоп, през 2008 продава дялове за 5 милиарда долара. Така Голдмън Сакс прибират значителна печалба преди да се е разбрало, че поради кризата там, където са ипотеките, купувачите на "финансовия продукт" няма да приберат обратно не само печалба, но и това, което са дали, за да купят полиците. Ако репутацията на Голмън Сакс пострада и акциите й се обезценят, тя може да си ги изкупи обратно на много по-ниска цена. Печалбата от разликата пак ще е милиарди.

Ако въпреки неоправданото даване на кредити в една страна, тя по някаква причина остане стабилна, то има други ходове за осъществяване на умишлен фалит. От играчите около заседателната маса зависи за няколко часа да сринат долара и всяка друга валута с друга машинация и акционерите като луди ще почнат да продават обезценяващите се акции. Акулата ще си ги глътне обратно.

В края на април тази година стана ясно, че разследвания срещу Голдмън Сакс ще има и в Германия и във Великобритания. От схемата с финансовия продукт пострада Шотландската кралска банка, която трябва да покрие дълг от $841 млн. на холандска банка, част от активите на която е закупила. Да, обаче 84% от шотландската банка са собственост на британското правителство, което иначе много упорито ни съветва, нас българите, да разпродаваме всичко държавно! Германската IKB Deutsche Industriebank AG пък губи почти цялата си инвестиция от $180 млн.

И ето, че пак тази сръчна рожба на някогашните сарафи в двора на Храма, които разменяли срещу печалба официалната римска монета за връзки с неосквернени шекели, с които вярващите купували животни и птици за жертвоприношение, днес вече се оказва замесена в голямата измама на едно предишно гръцко правителство, с което била сключена сделка през 2002 година... Целта била да се скрие истинският размер на бюжетния дефицит на държавата, така че тя да си получава регулярно идващите от Брюксел пари.

Гърция взела много пари назаем от големия лихвар, но по документи парите не били толкова много. Така Евросъюзът не бил притеснен да вкара страната в еврозоната – за да бъде гръцка валута еврото вместо най-старата съществуваща в света - драхмата. Ако истината беше ясна, то това нямаше да се случи. Дългът, разбира се, си остава, и той е към тези, които печелят при всяко положение – и при криза и при разцвет. Евросъюзът е поставил условие страните, които преминават към новата валута, да имат равнище на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт. В реч, цитирана от сайта Блумбърг, германският канцлер Ангела Меркел заявява в прав текст: "Гърция фалшифицира статистическите си данни от години. Скандално е, ако същите банки, които ни докараха до ръба на пропастта, са помогнали на Гърция да направи това". Скандално е наистина, но как да повярваме, че това е убягнало на американското правителство, което е преплетено със скандалната банка. През 2001 г. Гърция е получила извънредно кредитиране от Голдмън Сакс, което не е било осчетоводено като такова. А там по това време е работил повиканият от Буш за министър на финансите Полсън!

Едва сега сред финансовите специалисти се загнездва подозрението, че за инвестиционните банки от рода на Голдмън Сакс в комбинация с т.нар. „хедж фондове” (които изработват финансовия продукт) е практика те съзнателно да действат във вреда на своите клиенти.

Как обаче би могло едно демократично правителство, което съжителства в ЕС толкова години с другите „развити демокрации”, да прокара такава крупна измама и с каква цел? Да се задържи на власт? Но властта в Гърция от 1949 година до сега (с изключението на седемте години, през които управляваха полковниците) е по традиция в ръцете на три фамилии: Караманлис, Мицотакис (Бакоянис), Папандреу.

Отговорът вероятно остава затворен в обществото на Билдербергите, които от 14 до 16 май 2009 година имаха своята годишна среща не къде да е, а в Атина. Тази организация, която е създадена през 1954 г. от масони и обединява високопоставени правителствени служители, индустриалци и лица с влияние в науката, културата и медиите до днес обсъжда ежегодно в детайли проблеми от всякакъв характер, но никой от участниците в срещите не говори, какво се обсъжда там. За сигурността на участниците и за опазване на информацията се грижат сили на мощни правителства и се отделят сериозни средства iv. Да се наеме човек да изяснява каква е връзката между Голмън Сакс и Билдербергите е неблагодарна задача - всеки извод ще срещне отдавна изработено от медийни специалисти предубеждение към такъв род разкрития. В този случай обаче връзката е управляващата по време на гръцката афера върхушка в нашата южна съседка.

Та, на миналогодишната ежегодна среща на обществото на Билдербергите от гръцка страна са присъствали тогавашния министър на външните работи Дора Бакояни, министърът на финансите Янис Папатанасиу, Георгиос Арапоглу – управител на националната банка на Гърция и други. Всички те са били наясно с машинацията извършена с помощта на Голдмън Сакс. А няколко от основните теми са се въртели около икономическата криза, за която пък е било съвсем ясно, че е сътворена от Голдмън Сакс.

По това време няма действащ специалист по финансите, който да не знае какво се случва в Гърция! „Ако търсите пример за политически елит, който мисли, че членството в еврозоната е панацея, - казва през 2009 г. Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон, - само погледнете Гърция. Тя наистина е в беда.”

Още през 2009 г., преди да станат официално известни подозренията за измамата, има предвиждания, че само след 3 години – през 2012 г. дълговете на Гърция ще достигнат 125% от брутния вътрешен продукт – от всичко, което държавата и гръцкия народ (заедно с работниците-емигранти) произвежда!

Има сериозно основание да се мисли, че идващите на власт от началото на септември социалисти на следващия от династията Папандреу – Георгиос, много добре са знаели какво наследяват.

Както казва Саймън Тилфорд, управляващите в Гърция твърде много разчитат на влизането в еврозоната.

Но дали само това е целта на тази сложна манипулация?

Тук пак ще се наложи да напомним известното интервю на бившият „велик магистър” на масонската ложа Велик изток на Франция Жан-Мишел Кийярд, в което той разкри пред белгийското списание Le Soir намерението на прикриващите се като уж толерантни към Църквата и всяка религиозност масони да открият свое представителство в Европейската Комисия, за да се борят "срещу влиянието на Църквата". Те били обезпокоени от изказване на Жозе Барозу в румънския град Сибиу на икуменическа среща, пред която последният заявил уважение към религията.

Ами, че в същото интервю Кийярд говори за общомасонски конгрес в Гърция през 2007 година! Е, връзката между масонството и Билдербергите е повече от ясна, а и не се крие от членовете и участниците в двете конфигурации, които са всъщност клонове на едно и също движение. Как бихме могли да предположим, че форум като общомасонския конгрес ще мине в Гърция без знанието на управляващите?

Европейският Съюз и Международният валутен фонд ще дадат на Гърция 110 милиарда евро в период от 3 години, като от европейска страна тежестта ще бъде поета от развитите държави в Съюза.

Там е работата обаче, че по член 125 от т.нар. „Договор за функционирането на Европейския съюз”, който е подписан от всички страни-членки, е абсолютно забранено прехвърлянето на финансовите отговорности на една страна върху Съюза. Нито пък всяка отделна страна от ЕС може да си позволи да се обвързва с дълговете на Гърция.

Помощта обаче е факт. Коя е силата, която е в състояние за заобиколи европейското законодателство, което иначе е много строго, когато трябва да спре парите за България?

И, ето че Съюзът на държавите, които доскоро се гордееха, че са с християнски корени, но приеха на 29 октомври 2004 г. в Рим „Договор за въвеждане на Конституция за Европа”, в който екипът ръководен от бившият френски президент Жискар д’Eстен внимателно отстрани думата „християнски”, с готовност ще даде обещаните пари...

Всеки нормален човек, който не се е отегчил от толкова цифри и споменаване на имена, които чува за първи път, би си казал: а защо не разследват виновните и не им конфискуват имуществото, за да запълнят дупката? Там е работата, че никой не се и гласи да прави това в Гърция. А как ще се развият нещата в САЩ, може да се предвиди отсега. По-скоро американската държава ще престане да съществува, отколкото Голдмън Сакс да допуснат да бъдат извадени от играта!

Във всеки по-голям американски град една от най-престижните сгради е тамошния „масонски храм”! Гробът на Джордж Уошингтън в столицата представлява бяла пирамида, на която се откроява надпис „Джордж масонът”. Всеизвестни са живописните картини, на които се вижда как „бащите” на американската нация и държава полагат символично „основен камък” в зидарията на обществените и административните сгради на младата някога държава. За това обаче не е прието да се говори и пише официално. Това е, така да се каже, демокрация.

Те няма да унищожат измамниците, защото последните само изпълняват своята част от плана за създаването на световната държава, за управлението на която в последните дни народите ще поканят антихриста, както пише в Откровението на св. ап. и евангелист Иоан Богослов.

Но преди това трябва на всяка цена да се извърши разправата с Православието. За което е и тази сложна игра...

Гръцката (Еладската) Православна Църква, която за гордост на гърците не е отделена от държавата, вече ще плаща данък върху приходите и върху недвижимото си имущество. А че това имущество не произвежда, а гълта средства за поддръжка, това трудно ще се обясни на младите, които едновременно ще се покажат най-православни пред чужденците или пред не толкова обичаните си северни съседи, но пък ще искат Църквата „да се погрижи за народа”!

Този народ обаче не издига искания да бъдат изобличени и съдени хората, които са вършили измами, защото с цената на тези измами голяма част от тях са живеели добре. Народът (доколкото протестиращите са негова представителна извадка) троши витрини и се бие с полицията, за да не му се отнемат 13 и 14 заплата в държавния сектор!

Старецът Паисий беше нарекъл някога Европейския Съюз „власт на ционистите”. Това точно определение в никакъв случай не злепоставя еврейския народ, към който принадлежат и нашият Господ Иисус Христос, и Божията Майка и апостолите и всички светии от древната Иерусалимска Църква. С Боговдъхновения си взор старецът е видял в банкерите-измамници и в техните помощници от всяка националност потомците на онези търгаши, чиито сарафски маси Спасителят прекатури в Божия дом, които пък се явяват духовното наследие на недочакалите Мойсея и Божието слово в подножието на Синайската планина поклонници на златния телец...

Българската Православна Църква може да извади голяма поука от случващото се в Гърция. Всички вярващи православни християни сме един народ, но условията, при които живеем са различни. Някога, при смяната на държавния строй у нас, на Църквата насилствено беше отнето мястото, което би трябвало да заема по достойнство. Поради тази причина духовниците не получават държавна заплата, като в Гърция. Държавата не се ръководи от духовност, в съвременната икономика няма християнски принципи, колкото и да му се е искало да е така на Макс Вебер. Сливането на държавата, в която владеят нормите на изгонените от храма и на поклонниците на телеца, с Църквата, която е Тяло Христово е само в ущърб на Църквата, чрез която се спасяваме.

Напъните Българската Православна Църква да се преустрои постепенно като фирма или неправителствена организация, да влезе под управлението на министерството на финансите, означава утре, когато таен или явен масон, което е равносилно на сатанист, поеме управлението на финансите, да вкара Кораба на нашето спасение в капаните, за които говори старецът Паисий!

i СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА, Иеромонах Христодулос, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2004 г.

ii Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. Просвета, 2006. ISBN 9540115841.

iii Мохамед ХАЛАФ, иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. "Al-Watan" в България, в. "Дневник" – 04.02. 2008

iv Какво направи клубът на Билдербергите в Атина - http://e-vestnik.bg/6223

Първа публикация: http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2010/2010-05-15.html