събота, 12 юни 2010 г.

ЗА БОЖИИТЕ ЗНАЦИ И ПРАВОТО ДА СЕ ВГЛЕЖДАМЕ В ТЯХ


На 11 септември тази година (2009-та!) новинарските емисии логично бяха заети с отразяване на годишнината от самолетната атака срещу кулите-близнаци в Ню Йорк. В сянката на това събитие почти никой не обърна внимание на едно сухо съобщение за работата на парламента. На първо четене депутатите приеха „промени в Закона за българските документи за самоличност”. Според законодателните промени „българските лични документи ще се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност”.

Два дни по-късно премиерът Борисов обяви пред конференцията за донорството и трансплантациите в Банкя, че у нас ще се създаде „национална банка за стволови клетки”. Изследванията на стволовите клетки в световен мащаб обаче се свързват по-малко с трансплантациите на органи и много повече с имплантирането в тялото на човек на микрочип с „биометрични данни” – един вид паспорт на бъдещето съчетан с кредитна карта и gps. За тези изследвания се говори години. Стволовите клетки помагат на организма да не изхвърля чуждото тяло на микрочипа. Всички останали приложения при трансплантация на органи са последващи и вторични. Една проверка в интернет-търсачката Google показва, че срещу израза „имплантиран чип” (implanted chip) излизат 423000 резултата. Повечето от тях са силно критични и определят това средство за „борба с тероризма и престъпността”, както го обрисуват неговите застъпници, като елемент от бъдещ „световен електронен концлагер”. Така го нарича академикът от Руската „Петровска” академия на науките Валерий Филимонов в интервю за Интерфакс публикувано под заглавие: „АНТИХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЛИТ СЕ ОПИТВА ДА ЗАТВОРИ ЖИТЕЛИТЕ НА ПЛАНЕТАТА В ЕЛЕКТРОНЕН КОНЦЛАГЕР, ЗА ДА ПОЛУЧИ АБСОЛЮТНА ВЛАСТ НАД ТЯХ” (виж българския превод в http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-09-16-2.html). На пръв поглед това е акция на поредната полемична страст за изобличение на световни конспирации. Само че Валерий Филомонов не е случайна личност. Той е специалист с международен авторитет по биокибернетика и системи за управление. От заглавието на това интервю можем веднага да заключим, че академик Филимонов изповядва православна вяра и споделя убеждението, че въвеждането на биометричните данни в личните документи и изследванията свързани с имплантирането им на чипове носени от стволови клетки в тялото на човек, е описано в последната книга от Свещеното Писание – Апокалипсиса (или Откровението) на св. ап. и евангелист Иоан Богослов. Там се казва, че в челото или дясната ръка на всеки човек ще се сложи „знака на звяра”, без който никой няма да може нито да купува, нито да продава...

Православното Свещено Предание, представляващо корпуса на тълкувания на Писанието и споделяне на духовния опит на Светите Отци на Църквата, тълкува този текст на Апокалипсиса повече от 1900 години. Текстът, най-общо казано, се смята за указание за обсебване на светската власт в една глобална държава, която се управлява от „антихрист” – антипод на Иисус Христос. Антихристът води тези, които му се предават, на вечна смърт, така както вярващите в Христос и следващите Го вървят към вечен живот.

Ето защо в повечето православни страни има сериозна съпротива срещу въвеждането на това „задължително условие” на Европейското съюзно управление – въвеждането на биометричните данни в личните документи и тяхното следващо имплантиране в чип под кожата.

Русия, въпреки десетилетията съветски социализъм, среща най-силната съпротива срещу въвеждането им. Там все още се води яростен обществен дебат за въвеждането на ИНН – еквивалента на българския ЕГН. Мнозинството от руснаците смятат, че възприемането на идентификационен номер за всеки човек е първата крачка към „електронния концлагер”, за който говори академик Филимонов.

Подобна беше реакцията и в православна Гърция, събрана многомилионна подписка забави с години мероприятието, но от 2006 година и там започнаха да издават международни паспорти с елетронен чип съдържащ биометрични данни на приносителя.

Началото на съпротивата срещу „електронния концлагер” и в двете страни се поставя от духовници на Православната Църква. Така е и в Румъния, Сърбия, Кипър и другаде, където има православно население.

Реакция у нас по въпроса с биометричните данни обаче нямаше, ако не броим статиите във вестник „Атака” и няколко слабо посещавани блога.

Седмицата на това парламентарно гласуване за миряни и клирици в Българската Православна Църква обаче ще се запомни с друго: всеобщо възмущение от проповедта на Пловдивския митрополит Николай и допълващото я изказване пред камерите на няколко телевизии. Начинът, по който беше поднесена тази новина от медиите остави впечатлението, че Негово Високопреосвещенство вменява във вина на българския народ гибелта на сънародниците ни в Охридското езеро на 6 септември, заради това, че е допуснал на 29 август – денят на отсичането на честната глава на св. Иоан Кръстител – да се проведе концерта на Луиза Чиконе известна като „Мадона”. Новината за това беше в центъра на емисиите на централните телевизии и заемаше подобаващо място на страниците на най-четените ежедневници. Три от националните телевизии посветиха по едно цяло предаване на тази тема. Първо Нова телевизия излъчи на 7 септември в „Здравей, България” една беседа на Люба Кулезич, в която основна тема беше нейния „потрес” от думите на владиката, в които тя вижда омраза.

БиТиВи не закъсня да се възползва от този добре дошъл акцент – в дошлото от Нова телевизия предаване „Господари на ефира” репортер се опита да връчи на владика Николай подигравателната награда за гаф на известна личност „Златен скункс”.

На 20 септември пък Българската национална телевизия излъчи предаването си за религия „Вяра и общество” чиято основна тема беше отново проповедта на дядо Николай, тълкувана този път от Явор Дачков. Мотото беше „липсата на любов” в проповедта на архипастиря.

След първата вълна от репортажи от това събитие популярните издания се бяха погрижили да представят и реакцията на другите митрополити на БПЦ, някои от които се отзоваха рязко... От коментарите по техните изказвания се изкова твърдението, че дядо Николай си присвоява „правото да говори от Името на Бога”!...

За няколко дни авторитетът на един от ярките и уважавани архиереи пострада чувствително и медийната аудитория започна да подозира, че сред висшия клир вероятно липсва единство по съществени въпроси. Получи се нагледна демонстрация на силата на така наречената „четвърта власт” и то употребена срещу Богочовешкия организъм на Църквата.

При тези обстоятелства това дали Църквата трябва да изрази отношението си към въпроса за „електронния концлагер” щеше да изглежда неуместно. То щеше да изглежда като някакво поредно фанатично изригване и естествено обществеността нямаше да го приеме.

Изработеното първоначално предубеждение даде тласък на последващите интерпретатори на темата и така в мътната вода потъна въпросът какво точно е казал Митрополит Николай, какво точно се е случило.

За всеки, който е в състояние да преодолее досадата от връщане към този случай, внимателното проучване на видеозаписите на проповедта и на „отговора на въпрос на журналист” вън от храма, внимателното вглеждане в архива ще открие една манипулация скалъпена по-скоро по рефлекса на лошото отношение към Църквата и митрополита, отколкото на дълбок замисъл.

Най-напред – дядо Николай не казва в проповедта, че „концерта на Мадона е предизвикал това нещо” (трагедията в Охрид), както препредава в „Здравей, България” водещата Лора Крумова. Той буквално казва: „...Защо се случва тъй? Защо се случва в навечерието на празници, на тържества на радости нещо да помрачи със скръб, с тъга, с мъка радостта ни? Днес трябваше да се радваме, а ние скърбим... Я, да размислим духовно дали не ни дойде в повече радостта на 29 октомвриi, денят на отсичане на главата на св. Иоан Кръстител, когато Църквата призоваваше тихо, духовно, молитвено да скърбим за отсичането на главата на св. Иоан Кръстител. Дали... дали пък не сме прогневили Бога?...”

Записът направен по време на проповедта след отпуста на светата Литургия може да се види на този адрес: http://potv.eu/108387.html. Там може да се види и отговора, който владиката дава на изрязания от репортажа въпрос. А той е: „...Всички тези знаци на скръб, на тъга, които помрачават радостни и щастливи дни и поводи са знаци за нас, които вървим по пътя на живота да се опомним да не би някъде да сме се отклонили от доброто.”

На тези думи на владиката можеше да се прикрепи съвсем друг коментар, например: „Владика Николай се пита дали не сме прогневили Бога и ни съветва да се вглеждаме в знаците, които Бог ни праща, за да не се отклоним от доброто!”

Съвсем различно внушение, нали?

Вместо това обаче водещият новините от вечерната емисия на БиТиВи на 6 септември чисто и просто казва: „...според пловдивския митрополит Николай случилото се в Охрид е Божие наказание, защото не е бил отменен концертът на Мадона” (виж http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=139258).

Съвсем различно е да твърдиш за нещо като последна инстанция, че е Божие наказание и да се питаш дали това не е така! Щом се питаш, не може да ти се зададе въпрос дали имаш право да говориш от Името на Бога! Това обаче не прави скандал. А няма ли скандал новините не са интересни. Какво значение има, че се гавриш с Църквата, поради която все още говорим български език, че се гавриш с архиерея, който те приканва да търсиш Божиите знаци.

След като е гледала новините в манипулирания им вид Люба Кулезич „се уплашила” от очите на митрополита. Те, както допълва другият водещ на „Здравей, България”, Милен Цветков, излъчвали омраза.

Но нима омраза съдържат думите на Христос от Евангелието: „В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лука 13:1-5). Думите на Спасителя показват, че трагедия като тази насред Охридското езеро може да е предупреждение за нас, независимо дали загиналите имат някаква вина пред Бога. Те просто са наши сънародници. От тези думи не е ли очевидно, че трагедията на национален празник може да е същото такова Божие послание! Нали да се замислим и се покаем за греховете си - за това ни приканва владиката в проповедта си, както Христос приканва учениците си!

Според учението на Православната Църква няма нито едно събитие в човешкия живот, което да не свидетелствува за Божия санкция. То или е по Божия воля или е по Божие допущение, когато човешката воля не се обединява с Божията. Колко повече това се отнася до смъртта на човек! А на 15 души в деня на националния празник?

Суеверната представа за християнството иска от Бога постоянно благоденствие като награда просто за това, че съществуваме и не допуска, че Бог има безгранична любов и към тези, които не умират от старост. Това е така, защото маловерието не схваща вечния живот, добит чрез спасението в Христа, като крайна цел на земния живот. Че вечният живот може да се спечели с мъченичество в Христа, и в същото време да е предупреждение към живите – това послание се съдържа и в Кръстната смърт на Спасителя и в мъченическата смърт на Божиите светии. По тази причина в очите на пастиря суеверният и маловерецът ще видят това, което там отсъства.

Ако тази вяра не съвпада с представите на слабоправославния, може ли да се отказва на един православен владика да я изповядва и проповядва? Какво всъщност иска този, който се дразни от архиерейската вероизповед?

Една стара китайска притча разказва за един баща, който заподозрял сина си, че е откраднал от дома сечиво. Синът се хранел като крадец, пиел вода като крадец, спял като крадец. Когато бащата намерил сечивото, забелязъл, че синът всъщност и се храни и пие вода и спи като честен човек...

Само така в очите на архиерея, който току-що е отслужил светата Божествена Литургия можеш да видиш омраза, но тази омраза е омразата на беса, който си поканил в сърцето си и която вече е станала твоя собствена омраза.

Защо и Люба Кулезич и Явор Дачков и Горан Благоев не забелязаха, че и преди концерта на Мадона не дядо Николай тръгна да натрапва виждането си? „Журналисти” попитаха за личното му мнение един пловдивски свещеник, а след това писаха заглавия „Попове скочиха срещу Мадона”! Те естествено никога няма да напишат вярното заглавие „Журналисти провокираха митрополит Николай да се изкаже за концерта на Мадона, за да манипулират скандал”.

Но нали изброените трима години наред градят професионалния си авторитет? Възможно ли е толкова евтино да се хващат на такива манипулации? Трябва ли да вярваме, че едва ли не са чакали удобен случай за медийна разправа с един православен владика, когото да скарат с другите архиереи, за да могат след това да хвърлят в телевизионната аудитория думи като тези на Милен Цветков от същото предаване: „Те просто не могат да бъдат духовни водачи! Това е положението!”

Човек, който няма духовен живот в Православието, не живее тайнствата на Църквата и не възприема православния светоглед, може ли да се изказва за духовното водачество, се чудя! Каква Църква и какви духовници са необходими на духовно мързеливите, които са влезли в позиция да издевателстват над общественото мнение? Пред тях и Христос да се яви ще ли се покаят за това, че са проводници на една лъжа, която съзнателно или не настройва хората против Църквата Му!

Затова не е никак чудно, че срещу „електронния концлагер” няма никаква обществена реакция. Ако егоизмът, суетата, тщеславието и гордостта продължават да доминират тези, които са поели отговорността да изразяват публично мнение, можем лесно да си представим как точно ще протекат идващите гонения срещу Православието. Всеки, който предупреждава за опасността от идващия антихрист ще бъде обявяван за фанатик, производител на омраза, човек, който плаши народа вместо да му внушава оптимизъм. Така лесно и неусетно ще пристъпим в онези времена, в които Господ ще дойде и няма да намери вяра на земята...

i Тук Митрополит Николай прави езикова грешка. Става дума за 29 август. Бел. авт.

Първа публикация - http://www.sveta-nedelia.org/tm/komentari/2009-10-08.html

1 коментар:

  1. Защо твябва да се учудва който и да е било православен християнин от реакцията на тази журналистка дето била видяла в очите на скъпия ни митрополит омраза ,след като по делата на повечето журналисти и тази със сигурност се вижда,че в тях битува антихристки дух,а в провидялата омраза дама ще да има и бяс,та кой бяс при насрещен христов човек не изпада в ужас и страх.А отците в клира не би трябвало да се поддават на на тези станистки сили и те със сигурност с молитва са се опазили от вътрешно осъждане ,понеже знаят за заговорът към православието,в който заговор съзнателно или несъзнателно участват всички почти медий и журналисти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.