ВЛАСТТА НА ЕГОИЗМА

Когато боговидецът Мойсей слязъл от Синайската планина след четиридесетдневния си разговор с Бога, той видял съплеменниците си да се кланят на златния телец. Докато духовният водач на събраният от Твореца народ записвал Божиите заповеди върху скрижалите, практичните доскорошни слуги на египетските велможи били събрали златото от обеците на „жените, синовете и дъщерите”, направили от него фигура на телец и започнали да му се кланят като на бог. С тях бил и братът на Мойсей – Аарон – първосвещеникът (Изход 1:35). Ужасен Мойсей извикал всеки, който се смята за Господен, да дойде при него и да се въоръжи... Между верните на Бога и поклонниците на златния телец се разразила битка, в която паднали три хиляди души...

След броени дни ще се изпълнят две десетилетия от началото на промените у нас. Редом с промените в икономиката, обществените структури, външната и вътрешна политика се случи една много по-важна промяна в нагласата на хората към собствеността, към трудовата заетост, към националната им принадлежност... Едно обаче остана непроменено, и то е непособността да разбираме какво се случва около нас. Как и защо започнаха промените, в какво се състоят и накъде вървим? Тези въпроси съпътстват будното човешко съзнание, откакто „свят светува”, както гласи популярният израз. Те се задават във всички епохи и у всички народи, когато случващото се е неразбираемо за нас.

Основните инструменти, чрез които си обясняваме действителността, са човешката памет, преминала в историческа наука, и появилите се след „буржоазните революции” теории за същността и развитието на икономиката. През тези научни „увеличителни стъкла” уж виждаме как ноемврийските събития от 1917 година в Русия са „революция”, а икономическите кризи от 1929 и 2009 г. са предизвикани от „срив на акциите” на световните борси.

Разрушаването на българската икономика след началото на промените от 10 ноември 1989 г. пък се дължи на това, че предприятията от времето на социализма всъщност били губещи, а правителствата от тогава досега управляват лошо. Освен това в парламента били влезли турци... Излишно е да посочваме, защо последните две изречения съдържат неистини или полуистини, и че изводите, които продължават да се правят, основани на неистините и полуистините, са засега единственото обяснение, което имаме в отговор на въпроса, защо живеем лошо. И защо при сръхпроизводство на храни голяма част от човечеството гладува. На това винаги се излиза с теории, изковани от сложни икономически термини, подкрепени от очевидни примери за политиката на лоши диктатори и главорези в различни краища на света. Без да разбираме точно връзката, ние кимаме с глави, донякъде успокоени, че винаги има някой, който да ни обяснява състоянието на нещата. За българина обаче, който е колкото широкопръст, толкова и прагматичен, на дъното на цялата история стоят пари или това „имане”, което се измерва с пари и което може да се купи с тях. Това разбиране е повлияно до голяма степен от православната вяра, която пък се оказва свързващият елемент на националното ни самосъзнание в няколко различни епохи започващи от Първото българско царство, минаващо през 165 годишния период на византийската власт, Второто българско царство, турското робство, Третото царство, социализма и прехода.

Това разбиране ни връща към онзи библейски епизод в подножието на Синайската планина, в който брат въстанал против брата, син срещу бащата и баща срещу сина си.

Историята е постоянна борба на тези, които обръщат гръб на Бога срещу вярващите и следващите Бога. Богоборците са привързани към земното – те се кланят на златото, а днешния свят измерва всичко в злато. Културата, произведенията на изобразителното изкуство, киното, музиката, литературата, театъра – тяхната стойност се измерва с приходите, които носят. Приходите изтъкват един творец като по-стойностен от друг, идеите, които той носи и представя, като по-стойностни от тези на по-слабо купувания.

Една държава е по-напреднала във всяко отношение, ако има повече богатства, повече наличности в банките и повече блясък в начина на живот на своите жители. Не на всички тях, разбира се, но на тези, които са в полезрението на увеличителните стъкла, наричани днес медия. Тъй като медията пък също е въпрос на икономика, тя показва на всички, до които достига, това, което хората с парите искат да покажат на населението.

Божият народ, предвождан от Мойсей, е грабнал мечовете, за да се срази с еднокръвните си братя, които се кланят на златния телец. Поклонниците на телеца обаче незабелязано стават собственици на всичко, което може да се купи с пари, като се стремят постепенно да завладеят всичко на земята, от което човекът би се ползвал, за да живее – храната, водите, жилищата и това, което ги прави удобни. Така един ден на 1929 година се оказало, че собствеността на реално съществуващи сгради, машини, на храните в складовете не са нищо повече от цифри, които са записани на листче хартия. Една ръка се пресяга, задрасква цифрите написани на листчето и написва други. Собствеността вече не струва това, което е похарчено за нея. Тя се „обезценява”. Почти като да престава да съществува. Виждаш я пред себе си, но на листчето хартия я няма, следователно човекът трябва да се отнася към нея като към несъществуваща. Скоро обаче се оказва, че тя пак започва да съществува на същото място, но собственикът и вече е друг. Новият собственик я е купил за жълти стотинки, както и съседната, и съседната на съседната... Така поклонниците на телеца се оказват новите собственици, без да са заплатили цената на това, което обсебват – земи, постройките върху тях, отрасли в икономиката, цели държави...

Така банките, които дават кредити без покритие, натрупват дългове, поклонниците на телеца купуват дълговете и стават реалните собственици без имената им да се обявяват като такива...

Мнозина християни не могат да си представят как така антихристът от последните дни ще завладее земята пряко волята на народите. Как ще стане така, че всичко, което днес е наше, утре ще мине на разпореждане на една антихристиянска власт, олицетворявана от един човек – владетел на човечеството, на когото ще се покланят народите? Това е ставало, става и ще става с методите на поклонниците на мамона. Тяхната опитност не е прекъсвала нито ден от деня, в който сатаната им е посочил златото като ценност и е внушил в сърцата им жаждата да го притежават.

Как обаче всички останали хора се предаваме на участие в делата на мамона?

Нашата борба, както казва Апостолът „не е срещу плът и кръв”, тя не е срещу личностите заети с възцаряването на своя антихрист. Борбата е срещу сатаната и духовете, които е съблазнил да му се подчиняват. Човек и да падне може да се изправи като се покае и принесе покаянието си пред Бога. За духовете, които Бог сътворил от най-чисти енергии обаче, падението е едно. Затова съблазнените ангели имат една участ: геената огнена след края на времето. Затова те са постоянно заети с това да ни провалят. Най-успешният начин е да предизвикват у нас страстта на егоизма. Как започна прехода? С масирана пропаганда на отрицание на насилствено наложения ни социализъм, с правилата на фикцията наречена свободен пазар, който уж дава повече възможности на личността да се изявява. Така се отрекохме от добродетелта и любовта към ближния, в името на онзи разрешен от новия ред егоизъм да бъдем честни в рамките на закона. Икономическите правила на „свободния пазар” позволяват лъжата, която Божиите заповеди забраняват. Това най-ярко личи в рекламата на продуктите, които никога не казват за себе си, че са „номер две” на пазара, а може ли всеки един от хилядите да бъде номер едно! Дребна и приета от обществото лъжа, с която сме свикнали. Но тя е принцип, по който се преговаря за всичко в механизма на „свободния пазар”. Търговията предполага задължителен елемент лъжа – така се реализира печалба. От партньора в преговорите се крие информацията, която може да свали от цената и съответно от печалбата. По-големите лъжци минават за по-опитни в бизнеса и затова лъжата заема мястото на добродетел на „пазарната икономика”. На тези, които мъчно се разделят с християнския морал, им се внушава, че пазарното мислене е абсолютно задължително и неотменимо. Който е против него, е против политическия ред даващ законодателство на нормативната лъжа и който се нарича днес демокрация.

Така ден след ден всички препитаващи се в икономическата среда на „новия световен ред” се оказваме затънали в дребни лъжи, за които обаче нашата съвест винаги запалва червената лампичка. И един ден се оказва, че живеем двойнствен живот – за да печелим от труда си постъпваме по правилата на поклонниците на златния телец, а се покланяме на Бога в църква. После започваме да се чувстваме все по-неудобно, когато някой започне да ни припомня, че у Бога нито една дума няма да остане празна, че всичко в Свещеното Писание ще се сбъдне и следователно антихристът ще се възцари, а народите ще му се поклонят. Неудобно ни е, защото това засяга и нас. Да се откажем ли от измамните удобства на деня или да изобличаваме козните на врага на нашето спасение?

Властта на егоизма е вътре в нас. Без нашето съдействие тя няма никаква сила. Отказвайки се от истината частица по частица, един ден можем да се окажем на страната на неправдата. Какво ще отговорим за свое оправдание пред лицето на Съдията тогава? Каквото и да кажем за свое оправдание, то няма да ни оправдае, ако не сме се оправдали в този живот.

Първа публикация - 28 октомври 2009, енорийски лист "Св. вмчца Параскева"