събота, 12 юни 2010 г.

ХРИСТИЯНИ ЛИ СА ТАМПЛИЕРИТЕ?


Всеки, който добре познава историята и характера на това движение, може да отговори с една сричка – не! Така наречените „тамплиери” нямат нищо общо с християнството, а най-малко имат нещо общо с Православието, което съхранява Благодатта, богослужението и традицията на Древната Църква Христова. Колко души у нас обаче познават историята и характера на групата новобогаташи и кандидати на славата и властта, която днес се представя под това име? Много малко хора! Това, за което биха се сетили всички останали, са вероятно световните глупости, че тук или там в нашата родина един български „Индиана Джоунс” открил ... доказателства, за пребиваването, заселването, едва ли не за вливането в нашата народност на някакви тамплиери. А това, че цар Калоян спасил Православието именно от тази паплач на разрушители на храмове и убийци на християни, кой да го помни в поставената на командно дишане полумъртва образователна система.
Ако споменът за онзи „тамплиер”-предводител на разбитите „кръстоносци”, на които по-приляга прозвището „кръстопоругатели”, когото Калоян затворил в Балдуиновата кула, е много далечен и вече съмнителен за информирания от жълтата преса днешен потомък на някогашните спасители на правата вяра, то нека се вгледаме в ясния образ на това раково образувание върху духовната снага на България, така както то само говори за себе си!...
Тук ще подмина „обществените прояви” на шаячните „защитници на Соломоновия храм”, които се напънаха да влязат в новините с раздаване на супа пред централен православен храм, та дано да ги вземат за наистина православни. Макар че много ми се ще подробно да предам как и защо се стигна дотам на свещениците от този храм, противопоставили се на това кощунство, баш-тамплиера, както и да му беше името, да казва: „Кой си ти, бе, момчеее!” Достойно за Алеко, нали!
По-достойно ще е да се взрем в това, което „рицарите” сами говорят за себе си. По-точно, в това, което те говореха за себе си, защото сайтът, в който беше публикувана тяхната измислена, обидна и унижаваща ни като православни българи история, вече не съществува. Някой от тях един ден вероятно се е плеснал по челото и си е казал, че написаното там страхотно ги изобличава и по-добре е да го няма!...
... И така, адресът http://www.osmthbg.org вече не е на сайта на тамплиерите. Само на дъното на страниците на рекламната агенция Партнърс (http://www.partners-adv.com), която е изработила някога този електронен афиш, може да се види „логото на ордена”... А заличеното свидетелство, което обаче след престоя си в мрежата не може да изчезне просто така и копие от него може при поискване веднага да бъде предоставено от автора на тези бележки, казва нещата такива, каквито си ги говорят „рицарите” помежду си ...
Голяма национална гордост за нас българите, например, било представлявало преминаването на нечистоплътната пасмина през земите ни! След като призованите от папа Инокентий ІІІ „освободители на Божи гроб” тръгват през 1199 г. на изток, те уж случайно свъртат към християнските византийски земи и подлагат на огън и меч всичко, което видят по пътя си. Безсмисленото кръвопролитие е толкова жестоко, че дори папата, който ги е пратил и който е в схизма с Православието, отвратен ги отлъчва от Църквата след завладяването на град Зара... А Константинопол още не е подложен на опустошение! „Освободителите”, които за първи път в живота си научават, че къпането не разболява, оскверняват храмовете и поругават светините в тях!
Според днешните български „правоприемници” на разгромения Балдуин Фландърски било „от особено значение обстоятелството, че по това време, времето на византийското робство у нас, сред народа ни доминират като представители на Христовата вяра не официалната църковна власт, а богомилите”! С други думи, еретиците богомили са някакви предшественици на тамплиерите, техни духовни родственици и вдъхновители. Точно те по онова време представлявали Христовата вяра!
Доколко тук се разчита на социалистическата пропаганда отпреди двадесет и повече години, която преподаваше в училищата гордост от това, че богомилите са българи, това е трудно да се прецени. Не е така обаче, ако потърсим внимателни научни анализи на ролята на богомилите в разложението на българското и балканското общество и в този период и по време на падането под турско. На първо място, очевидно за всички докоснали се до тази тема е, че между Православието и съпротивляващите се срещу православното учение богомили има жесток антагонизъм. Богомилите проповядват равнопоставеност на лукавия с Бога-Творец и Промислител. Те стигат дотам да твърдят, че видимият свят е сътворен от сатаната, което по никакъв начин не може да се вплете в православния догматичен Символ, съдържащ неоспоримите истини на нашата вяра: „Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Новоизлюпеното „рицарско” движение обаче твърди чрез закрития си сайт, че в срещата на богомили и западни рицари „се крие и каноническата основа, която свързва тамплиерите по-скоро с източноправославния ритуал”. По-нататък в тази случайно или преднамерено неграмотна компилация се твърди, че „българското (богомилското) “ клеймо” върху философията на рицарите-тамплиери лесно се открива в Уставите и другите Правилници на Ордена”. Те били приемали „комката”, тоест Светото Причастие „също, както православието”. Оттам нататък следват твърдения, които няма защо да квалифицираме – те достатъчно добре разкриват веруюто на обвързаност на новите с някогашните еретици: „Официалната църковна власт ги обвинява в еретизъм (и тамплиери и богомили – бел. авт.), в незачитане, “плюене”на кръста, почитане на езически идоли, заговори срещу църквата, кръвосмешение и т.н. Всичко това свидетелства, че историческият диалог на рицарите, в т.ч. и тамплиерите и българското православно и славянско население по наши и чужди земи освен битките е включвало и духовно общуване в името и славата на Христовата вяра... Родствена черта на рицарите-тамплиери и източното православие е почитането на Божия гроб, Божията майка и Свещения Граал.”
„Славянските църковни общности” по този начин, представете си, “отсрамват източното православие и внасят своята лепта в почитта на Християнския мир към Божия гроб”. За да се придобие обаче някакъв наднационален мащаб на произхода и значението на „ордена” тук се привеждат и такива едни твърдения: „На Света гора (тамплиерския “Монсавалт”) е построен Вознесенският храм с камбанария, виждана и чувана отвсякъде и наречена “Руската свещ” в Ерусалим. А през 1888 год. лично великата княгиня Елизавета Фьодоровна открива “Храма на Мария Магдалена”. И трите храма до ден днешен са издържани от Руската православна църква”.
На това какво може да се каже! Довчерашните незабелязани кариеристи, ченгета и мижитурки днес са вече представители на Руската Православна църква и на най-почитани ктитори на Света гора Божигробска! Ако не знаем как наистина стоят нещата, направо да застанем мирно и да им се поклоним на тези труженици!...
Да, обаче свещеноначалието на Руската Православна Църква съвсем не мисли така. Само преди две седмици (23 април 2010) завеждащият синодалния Отдел по взаимоотношенията на РПЦ с обществото Всеволод Чапнин заяви пред медиите, че Църквата се разграничава от организации, които се представят за „православни рицарски ордени” и други подобни структури.
Нео-тамплиерските кръжоци и у нас и в чужбина деликатно напомнят за своето родство с масонството. У нас, нали сме една шепа хора и всички сме с дар слово и всичко си споделяме, това няма защо да се изследва в появилите се в последните години книжни истории на движението на т.нар. „свободни зидари”. Там, естествено, в първите глави винаги се споменават „ рицарите-храмовници”, които яздели по двама на кон. Вместо да се ровим, е достатъчно да забележим, че един наш уж голям „велик майстор” на масонска ложа сега е шеф на тамплиерите.
Добил квалификация човекът в "ОФ-организацията" и заслужил място в ЦК-то на движението.
Малка му се видяла престилчицата и вече се облякъл в мантия.
Тази връзка обаче съвсем не е без значение, ако държим наистина да си отговорим на въпроса дали тамплиерите са християни.
Защото само преди два месеца френските масони заявиха открито, че влизат в етап на широка кампания против влиянието на „църковните организации в структурите на Европа” и планират да открият представителство в Брюксел! „Масонските ложи трябва да започнат да провеждат политика в положителния смисъл на тази дума. Без да обръщаме внимание на вътрешните разногласия, всички те работят за секуларизация и изразяват несъгласие с решенията по този въпрос, които се приемат на национално и общоевропейско ниво”, - заявява бившия велик магистър на масонската ложа „Велик Изток на Франция” Жан-Мишел Кийярд в интервю за белгийския вестник „Соар”. Толкова! Ни повече, ни по-малко!
От това следва, че тамплиерите, както и всички други интегрирани в масонството движения, са не просто не-християнски, а са антихристиянски!
И в такъв случай, може ли православно вярващ християнин, бил той мирянин или клирик, да си въобразява, че може да е с единия крак в Църквата, а с другия – в кръговете на уродливата сатанинска духовност!...


(Снимката в тази публикация е взета от e-vestnik!)

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. http://www.osmth.bg/ - регистрирали са домейна в .bg областта.
    Попадна ми преди няколко дни една сходна статия на Николай Флоров, пак за тамплиерите в България и основно за техния водач Румен Ралчев - http://www.svobodata.com/page.php?pid=3523&rid=154
    Не схващам как дясната ръка на Волен Сидеров в 'Атака' - Слави Бинев е член на ордена на тамплиерите - ръкоположен от Румен Ралчев - бившият офицер от УБО и шеф на охраната на Т. Живков. Румен Ралчев е бил и Велик Майстор на Масоните, както и втория по важност човек в иерархията на Ротарианците. А в същото време Волен Сидеров пише книги срещу масонството...
    http://e-vestnik.bg/2490

    ОтговорИзтриване
  3. Много просто: направих преди години списък на книгите, които Волен цитира, и се оказа, че те са на езици, които Волен не знае, а пък книгите в по-голямата си част не са превеждани в България! Понеже се познаваме, го запитах, срещайки го на улицата, дали иска да му кажа какво мисля за книга. Той изпадна в истерия... Това в мое присъствие се случваше за първи път, а ме беше канил да пиша в "Монитор", докато беше там зам.главен редактор. Така че изводът е очевиден. Волен запълва квадратче от шахматната дъска, преди найкой друг да направи това по естествен начин.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.