понеделник, 17 февруари 2014 г.

КОЙ И ЗАЩО НАПАДНА ЗОГРАФ?



Изключването от братството на „Св. Георги-Зограф” и отправеното до Фенер искане за свалянето на расото на иеросхимонах Василий раздели църковното обществено мнение. Защитниците вярват, че о. Василий е оклеветен за посегателство върху монахини и послушници, които изповядва, и че на основание на тези лъжливи обвинения манастирският събор е произнесъл решението си. Георги Тодоров допуска в много добре написана статия в „Култура” (http://www.kultura.bg/bg/article/view/21863), че медиите са повлияли на Събора да вземе такова крайно решение. Защитниците основно са други изповядващи се при отеца. Аргумент за тяхното становище е и това, че зад поне три „свидетелства” на пострадали стои неуспялата послушница Татяна Филева (дано Бог й прости и я дари със спасително вразумление! Амин). Позволявам си да изпиша името й, както и да посоча имената на участниците в кампанията по причина на това, че те вече излязоха пред публика със своите твърдения и очевидно повлияха на отношението на напълно или частично незапознатите.
Тя е анонимният източник на „168 часа”, уж живяла на семейни начала с бледия от лишения от сън и храна монах. По същото време, според нейно интервю за сайта „Православие.бг”, отецът я стреснал, като се съблякъл гол... По това време тя била преводач, после станала послушница. Нито дума за съжителство. В жълтия сайт БЛИЦ пък това се било случило с нейна приятелка...
Случайно, ако случайност съществува, познавам Татяна Филева, която е идвала в Енорийски издателски център да предлага преводи преди 3 години, но тогава само беше „чула”, че това се случвало с други, пък тя се заблуждавала, вярвала на отеца и била от тези, които го последвали в Калоферския манастир след забраната да изповядва в Софийска епархия. Тогава се усъмних в достоверността на разказа й след като започна да прави намеци, че е свободна жена, че не е ангел и подобни. Без да съм психиатър видях, че жената има проблем, който е свързан с проблемите на пола. Това, както ни е известно и от светоотеческите издания на Зограф, са страдания свързани с бесовски мечтания. Такива откриваме в публикацията в "168 часа", където анонимната Татяна признава, че е била дълго време влюбена в отеца...
Групата на осъждащите о. Василий, ако пренебрегнем все по-настървената на скандали (за предпочитане около Църквата) медия, се води основно от два лъжеправославни сайта – Православие.бг, създаден от кръжеца около фондация „Покров Богородичен” от юриста Пламен Сивов и „Двери на Православието”, на проф. Иван Желев Димитров. И двата съществуват в нарушение на Закона за вероизповеданията, в текста на чл. 13 на който се казва, че само Българската Православна Църква „изразява” православното вероизповедание! Фондацията „Покров Богородичен”, инициаторът и списователят на „Православие.бг”, до 2005 се криеше зад благословението на Сливенския митрополит Негово Високопреосвещенство Йоаникий, който в същата година с нарочно писмо го отне. Сайтът „Двери” пък с решение на Светия Синод също изгуби благословението си. И двата сайта се смятат за бракониерски, но БПЦ няма да тръгне да ги съди, а в прокуратурата не работят богослови...
Работата не е в това дали православни християни имат или нямат право да създават сайтове на православна тематика. „Православие.бг” и „Двери на Православието” всъщност са се назовали така, за да създадат впечатлението, че те са официалните изразители на вероизповеданието и доказателствата изобилстват, но не за това предлагам този размисъл.
„Двери” разплаква незапознатите със съдбата на „почернените момичета и обърканите женици”, станали жертва на монаха, който не се къпел с десетилетия.
Защо тези хора се нахвърлят срещу монаха и срещу българския манастир на Атон „Св. Георги-Зограф”?
Защото са създадени с цел да обвържат БПЦ с Ватикана и протестантските деноминации, каквото и да мислят някои от заблудените техни сътрудници.
Иеромонах Висарион по силата на някакво чудо успя да заяви това по неговия емоционален и проповеднически начин на страниците на един от най-четените ежедневници. Мнението на монах, изказано в пресата, силно се различава по своята мотивация от това на анонимния участник в интернет форум, който може да си позволи да не проверява внимателно това, което твърди, може да се лъже или може осъзнато да лъже.
Според православното учение, в последните дни ще се явят хора, които ще запретнат ръкави да вкарат Православието в една кошара с тези, които се смятат еретици, за да се поклонят „всички народи на антихриста”. Такъв опит БПЦ вижда в съществуването на т.нар. Световен съвет на църквите, който напускаме през 1998 г. В писмо от 14 декември публикувано на сайта на този Световен Съвет на Църквите обаче (http://www.wcc-coe.org/wcc/assembly/ejubilee/9-piece6.htm) и Пламен Сивов и проф. Иван Желев са „консултанти за България”. А, забележете, нашата Църква вече е напуснала организацията! Следващият ключ е връзката с пари от неправославни организации. Фондацията на Сивов взима от Дяконишес верк в Германия, а пък защитницата в "Двери" на „почернените момичета” Златина Иванова и мъжът й Венцислав Каравълчев, основни автори на сайта – от Чърч мишън сосайъти. И в двата случая това са протестантски организации, които не се гласят да приемат Православието. А, защо според вас дават пари тогава?
Съществуват и са достъпни достатъчно документи, които могат да покажат какви са намеренията на създателите на двата посочени сайта, които често се правят на съвършено независими един от друг и ако не е нагледността на бюлетина на ССЦ не бихме и повярвали, че нещо може да събира идеолозите им.
Не преди читателят да определи отношението си обаче препоръчвам той да се запознае с една любопитна публикация в сайта на Пламен Сивов, която носи заглавието: „Масони от цялата страна се събират в Разград”:
Първото очакване от текста под това заглавие е да се прочете изобличение, което отново да ни припомни искането на масонски ложи за политическо представителство в европейските структури, което те обясняват с нуждата да се борят срещу християнството (http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/world/2010/2010-02-23-2.html). А в сайт, нарекъл се „Православие” мило се пише дописка за масонско сборище, като за възрожденско мероприятие. Във форума под статията пък можете да видите (докато не се сетят да го изтрият) как  т.нар. редактор на сайта Андрей Романов наивно издава, че всъщност сайтът е "новинарски" и следователно по тази причина такава новина може съвсем спокойно да тържествува под шапката на тяхното "бг-православие". Според случая електронната медия на фондацията е ту самото "православие", ту "новинарски сайт" в зависимост от анганжиментите на своите създатели.
За отговорността на о. Василий манастирският Събор се е произнесъл. Дали самопредлагането, което Филева пробва пред мене, там е проработило, не знам. Един монах е обект на много по-тежки бесовски нападения отколкото са миряните. Да работиш с преводачи, печатници и разпространение в мащабите на Зографското издателство, те принуждава да прекарваш повече време извън манастира. Който не може да си представи съблазните, нека пръв да хвърли камъка! Потресаващи са обаче обвиненията, че послушниците и монахините са ставали рано, ядяли малко и не се къпели. Ами, че това е манастир, в който те са отишли съзнателно! В манастира се става много рано. В Зограф службите почват в 3, в 4 часа сутринта. През пости се яде по веднъж дневно без олио. Има ли човек, който да се готви да влезе в манастир и да не знае това? Естествено, че в БЛИЦ нецърковният читател ще се втрещи и очевидно за него е предназначена цялата кампания. Изданията на Зограф разкриха богатството на светоотеческия опит, молитвата, Тайнствата на Църквата. Бракониерите обаче ги намират за лоши преводи. Всъщност Зограф пречи на модернизирането на Църквата, под което се разбира въвеждането на римокатолически и протестантски практики.
Срещу манастира се води кампания далеч преди братът на монахиня Възкресия да направи опит да си я прибере от Калоферския манастир, с което започна историята, довела до решението за свалянето на расото на отеца. Още през лятото на миналата година анонимна публикация в жълто електронно издание се опита да играе на националистична вълна – дайте да спасяваме Зограф от руснаците! Сплетните вътре не издържат и повърхностен прочит, но целта е да се дезинформират незнаещите. Месец по-късно пак в БЛИЦ анонимно се твърди, че в манастира „върлуват сифилис и краста”... А, „запознати”, както се казва, твърдят, че освен това, да се намали очевидното влияние на Църквата чрез Зограф, става дума и за имотите на манастира. Само на Халкидики това са 16000 декара, които държи простреляният мъж на Весела Лечева Манол Велев... Година преди покушението срещу него зверски убиха секретарката на Ефория Зограф, Бог да я прости, прерязвайки вратната й артерия. Велев и Лечева са сред изрядните наематели, а и спечелили търг за имотите. Покушението срещу бизнесмена не може пряко да се свърже с това, тъй като Велев имал и интереси в хазартния бизнес. Но става дума за двама души, срещу които е извършено покушение, съвсем неслучайни хора, свързани с Ефория „Зограф”, а извършителите доднес не са открити, въпреки че съпругата на Велев беше министър, а раследването на убийството на Нели Йосифова още в първите минути е поето от спецслужбите...
Темата за Ефория Зограф никак не е за подценяване, когато се говори за атаките срещу манастира. Това е организация създадена с Указ на цар Борис III от 5 юни 1926 г. , впоследствие изменен като Указ № 89 от 10 август 1934 г. По-късно Указът се отменя през 1951 г., а през 1979 се предава за изпълнение на министъра на външните работи. Сиреч от началото на съществуването си досега Ефорията е организация създадена в България, за да подпомага манастира Св. Георги-Зограф и скита Достойно Естъ, защото Атон е гръцка територия, а монашеската република се ръководи духовно от Цариградския патриарх. През 2002 година, когато се създаваше Законът за вероизповеданията, в парламента се водеше бурен дебат около обсъждането на "Закон за Ефория Зограф".
Ефорията именно управлява имотите на Зограф извън Атон, но в различни състави на управителния си съвет е предизвиквала съмнения за корупция... В управителният й съвет е споменатият проф. Иван Желев, чието досие на агент на ДС показа, че тясната му специализация е именно Зограф.
Нека не сатанизираме проф. Желев. Очевидни са заслугите му за опазване на единството на Църквата по време на разкола. Убеден съм, че е мислел, че защитава България, когато е шпионирал в Зограф в младостта си. Знам обаче, че зависимостта се преодолява трудно и че откъсването от нея изисква огромна нравствена сила. Зограф в много отношения помогна на България да запази своята православност под огромния натиск на разбългаряващите фактори на глобализацията. Написаното в „24 часа” от първия епитроп на манастира о. Висарион, в което обвинява проф. Желев и сайта, зад който стои с авторитета и влиянието си, е всъщност отговор на злорадството, което параправославните демонстрираха след медийния шум около завеждащия Зографското издателство и решението на манастира да го изключи от братството. Сайтът застава в позата на обвинител и то пред обществеността в най-широк смисъл, а Православието учи, че църковните проблеми се решават в Църквата, така както манастирският съвет решава въпроса с отец Василий Венков.
Далеч съм от мисълта да сатанизирам и Пламен Сивов. Веднъж му заявих това, което мисля, а той ми отговори: Какво трябва да направя според тебе, да зарежа всичко ли?
Един Бог знае какво е в сърцата ни, но пак Бог е Този, Който ни е казал: по делата им ще ги познаете (Матей. 7:20)...
Този, който напада Зограф, има за цел да откъсне манастира от вярващите в България. За прокарване на антихристиянското влияние на глобализма са изчислени вече реакциите на висшите духовници в БПЦ, за което можем да съдим по акцията по изваждането на досиетата на агентите на ДС сред тях. Влиянието на Зограф обаче е извън църковната юрисдикция на БПЦ. В същото време връзките на манастира със страната и народа са с хилядолетна история и това няма как да се преустанови толкова лесно. ДС очевидно не държи лоста, с който може да моделира Зографското влияние. И щом това е така, е ясно усърдието да се подронва монашеския авторитет.
Отчасти това е и причината създателят на манастирското издателство да се капсулира, да развива книжовното си дело в условия на максимална дискретност. Манастирският събор трудно е взел решението за изключването му, както и да си представяме нещата гледани откъм света. Такива съборни решения се взимат след молитва, а тяхната правилност можем да разберем не с помощта на разума.
Сивов и проф. Желев са в ситуация, в която желанието да направят нещо за благото на Църквата се сблъсква с обвързаността им с тенденции и организации, които някога са им се представяли за добронамерени. Убеден съм, че е така. Оттам идва и раздвоението, каквото например виждаме във факта, че в Православие.бг се публикуват по различно време бравурна дописка за масонско сборище, но и беседата на о. Стефан Стефанов от Русе осъждаща масонството като цяло и масонството в Църквата в частност.
Заедно с това раздвоение обаче в сърцевината на тези неблагословени общества се лее страстта на предприемаческия дух, който поне в един случай е противен на същината на Зографското книжовно дело - съществуването на издателството на лишената от благословението на Църквата Фондация "Покров Богородичен" - "Омофор". Далеч съм от идеята да анализирам продукцията на това издателство. Не е за подценяване фактът, че "Омофор", както и повечето дейности на кръжоците на Сивов и "Двери", донесоха дух на нещо обратно на братолюбие, на конкуренция от раннокапиталистически тип, а заедно с това и духа на онова разделение на вярващите, което уж толкова оплакват и за начало на което посочват особеностите на монашеския живот в Зограф и движението на монаси вън от манастира, без да имат никакво нравствено и канонично право да коментират начин на живот, какъвто не познават.
Да дари Бог на прелъстените покаяние, изкупление и спасение! Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.