Post Scriptum: ЗА ТРИХОТОМИЯТА

Макар че за хора, които нямат богословско образование думата „трихотомия” звучи неразбираемо и е вероятно труднопроизносима, отзвукът от бележката за съдържанието на това понятие изненада и мен самия.

Съзнателно избягнах подробния анализ и основанията в текста на Свещеното Писание да се говори за трихотомия въобще, като се надявах, че хората, които вярват в Христа „като в Цар и Бог” и четат Светите Отци, сами ще се ориентират в темата. Не знаех обаче, че представата за трисъставността на човека е толкова категорична у толкова много вярващи.

Тук ще се опитам да обобщя това, което ми писаха някои от прочелите бележката, към която е този послепис.

Между учението за Трихотомията и дитохомията няма противоречие, отбелязва о. Стоян Бербатов от Неврокопска епархия. Разграничението е техническо.

Дитохомията или представата за двусъставност на човека – душа и тяло, съдържа в себе си истината за двусъставността на душата – тя се състои от Божия дъх, за чието присъствие научаваме от първата книга на Писанието: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7).

За този дух говори Господ, когато казва на св. Фотиния при кладенеца на св. Яков: „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (Йоан. 4:24).

На това обръща внимание моят колега от Богословския факултет Иван Пешев.

Разграничението между душата, която не е дух, може да се види още в глава І на книга Битие, където става дума за живите твари сътворени преди човека: „И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана” (Бит. 1:24).

Да не може да се направи разликата между „живата душа” на животното и душата на човека, в която присъства Божият дух е, меко казано, странно за човек, който е трошил пари на държавата и на баща си, за да получи богословско образование...

Благодаря на Алексей Стамболов за това, че ми посочи в събран вид Светите Отци и църковните писатели, които са писали за учението на Трихотомията. Надявам се  обстоятелството, че никой от тях не е защитавал учена степен в Богословския факултет на Софийския университет не ги поставя по-долу от госпожата с малко име „д-р”, която се обявява за привърженик на „теорията за дитохомията”:

Св. мъченик Юстин (100-165) пише: „Тялото е дом на душата, а душата е дом на духа...” (Justin, 'Ante-Nicene Fathers, Vol 1, p. 298. "For the body is the house of the soul; and the soul the house of the spirit." Виж текста на английски език: http://www.ccel.org/ccel/schaff/anf01.viii.viii.x.html; прев. мой. )

Тациан Сирийски (120-180) пише: „Различаваме два вида дух, един, който се нарича душа, но другият е по-голям от душата – образ и подобие Божие: двете са съществували у първия човек...” (Tatian, Ante-Nicene Fathers, Vol 2, p. 70.; пр.м.).

Ориген (184-253) пък пише: „Душата съществува като нещо осъществяващо връзката между плътта и волевия дух” (Ante-Nicene Fathers, Vol. 4, p. 289.). Пише също и това: „За нас (християните – б.а.) човекът се състои от тяло, душа и дух...” (Vol. 4, p. 359 – пр.м.).

Св. Ириней Лионски (130-202) отбелязва: „Плътта... сама по себе си не е съвършения човек, но е само тялото на човека, което е част от него. Нито душата сама по себе си... представлява човека, а е само част от него. Нито пък духът е човек, затова и се нарича дух, а не човек, а сливането и съюзът на тези три (части) представлява съвършения човек” (Irenaeus, Ante-Nicene Fathers, p. 532. пр.м.). Св. Ириней пише недвусмислено също: „Има три неща, от които, доколкото ми се открива, е съставен завършеният човек – плът, душа и дух. Едно от тях е... духът, ... друго е плътта, след това идва друго, което е между тези две – то е душата. Когато тя следва духа (човекът) се издига, но понякога тя е съпричастна на телесното и тогава (човекът) пада...” (p. 534; пр.м.).

Същото становище застъпват още и св. Василий Велики (Basil, Homily 21, no. 5. (Patrologia Graeca 31:549A), св. Григорий Назиански  (Patrologia Graeca 37:452.), св. Григорий Ниский (За сътворението на човека, на англ. - http://www.newadvent.org/fathers/2914.htm), св. Йоан Лествичник, св. Йоан Дамаскин, св. Серафим Саровски.

Никой няма монопол върху тщеславието, суетата, гордостта и върху падението, което произлиза от тях. Това, което се случва (за съжаление системно) с една личност, опиваща се от собствения си глас пред аудитория, е дамоклев меч над главата на всеки, който ползва учението на Църквата за своя слава. Рано или късно всеки, който е дръзнал да прави това, е заплатил с падение пред очите на всички. Това е сериозен проблем, но още по-сериозният е, че падението на едного повлича със себе си и тези, които са му повярвали в заблудата.

Много, много се надявам личността, която става проводник на заблуда да се покае по същия начин, по който разпространява неистината - публично. Тогава на небесата ще е голяма радост. Надеждата ми е много силна, за да компенсира липсата на силна вяра, че това ще стане...