ДОПУСТИМАТА ПРОДАЖНОСТ

С мой приятел, отличен специалист в една от медийните професии, сме говорили неведнъж за Църквата и за голяма моя радост възгледите му бяха православни. Това донякъде реабилитира „съсловието”, както помежду си се наричаме хората от тези професии, доколкото дойдох в Църквата от една такава. Така се зарадвах и когато разбрах от брата на мой някогашен колега, у когото никога не съм подозирал каквато и да било религиозност, че не излиза от дома си без сутринта да си прочете молитвите от „Псалтира”, както брат му погрешно назоваваше неговия молитвеник. Дори ме досрамя, че не крия принадлежността си към светото Православие, а ето, че този мой колега никога и с никого вероятно не е споделял вярата си. Успокоявам се, че все пак така свидетелствам, един вид изповядвам Христа за всички онези хора, сред които се движа. Някои от тях вероятно също биха се зарадвали, други – учудили. Има и такива, които вероятно смятат, че нямам право на вяра, след като преди да повярвам, не съм бил вярващ. Абсурдно звучи, но е така. Една моя колега от „съсловието” ме попита веднъж в годините преди 10 ноември 89-та, дали няма да кандидатствам за „член на партията”. Тогава под това се разбираше член на комунистическата партия – единствената в страната, на която незабележим сателит беше фиктивният „земеделски” съюз. По онова време членството в БКП означаваше път в кариерата, а аз бях завършил престижна специалност, от което автоматично се очакваше летящ старт. Моят старт обаче се оказа скок в празен басеин, бъдещето - мрачно, а социализмът обещаваше да е вечен.

Всички ние тогава, или поне 99% от младежите, бяхме членове на ДКМС – младежката организация на управляващата партия, „Комсомола”. Моята колега - също. Това означава, че, искаме или не, сме един вид „безпартийни комунисти”. Не отварям дума, че същият процент от „демократичните” лидери на прехода идваха от БКП, ДКМС, а както се оказа впоследствие – по инструкции на Държавна сигурност.

Друг е въпросът, че абсолютното мнозинство от нас, каквото и да говорят някои сега, си беше следовник на преподаденото от книги като „Тимур и неговата команда”, „Как се каляваше стомата”, „Митко Палаузов” и други от този вид, по-малко известни. Всеки, който се е опитвал да пише, е минал през темите, в които доброто е обвързано непременно с обещаното от комунизма „светло бъдеще”. Нямаше как – нали човек пише, за да го публикуват. Моето нежелание да пиша така, както и неумението ми да се свра в такава тематика „талантливо”, ме обричаше на творческо аутсайдерство...

Така и отговорих на колегата – да не би да няма безпартийни комунисти! Всички ли трябва да станат членове на БКП?

Мина време, филията на историята падна с маслото надолу и изведнъж се оказа, че няма да има комунизъм, но още не се знаеше, че преходът е проект на същите, които затваряха и унищожаваха хората, които говорят нещо различно от официалните „истини”. Че те ще станат бъдещата класа на капиталистите, срещу които ни подкокоросваха да се „борим” с перо, мотики и оръжие. Срещнах същата колега в един ден, след като с много ентусиазъм бях решил да си върна от това, което ми беше отнето в последните две безработни години до преврата на прехода. Поканих я да се включи в едно ново движение, усилията ми в което прераснаха в първата независима информационна агенция, носеща името АПИА (Агенция за печат, информация и анализ). Тя каза, че ще изчака – да види какво ще стане. Изчака, видя какво ще стане и един ден на улицата ме спря, вече напълно „демократизирана”, да ми припомни, от позиция на състоялата се нейна адаптация, нашия някогашен разговор. Само че си спомняше единствено онази част за безпартийните комунисти... „Ти, каза тя, не каза ли, че си безпартиен комунист!” На това отговорих: „Когато ти кандидатстваше за висше образование, не положи ли задължителния политически изпит? Не се ли явяваше на изпити по история на БКП, по „научен комунизъм”? Не беше ли член на Комсомола? Тогава лъга ли или изповяда негативно отношение към комунистите? Или лъжеш сега, когато няма опасност от преследвания и санкции?”

Колегата се смути. Не отговори нищо. Просто ме намрази. Тя прави знак с очи на съпруга си всеки път, когато ме види в черква, вероятно защото ме е обсъждала и "изобличавала" в мое отсъствие и защото не може да забрави това, което съм й казал.

Тя не се радва, че съм православен християнин и ако можеше, би се решила да докаже, че нямам право на православната си вяра. Че не съм заслужил вярата си с нищо по времето, когато не съм се осъзнавал като вярващ православен християнин. Ако зависеше от нея, тя щеше да ми откаже правото на вяра.

Сега имаме възможността да чуем истината, до която някога в детството си не сме имали достъп. Свободни сме да решаваме дали да живеем според вярата си. И какво място да определяме в живота си на това, в което вярваме.

Моят колега, медиен специалист, ми каза при една от последните ни срещи, че е работил за една чуждестранна организация и са му платили добре. Тази организация у нас се смята за секта, а според учението на Православната Църква съществуването й и дейността й са сатанинско дело...

„Защо го правиш?”- го попитах. „Това е просто работа – отговори ми той, - нали отнякъде трябва да идват пари! Все от нещо трябва да се живее.”

Този разговор ми напомни един друг – с друг колега, който също се смята за православен. Той пък участвал в записи на едно регистрирано изповедание, което открито воюва с Църквата. Той също смята, че това е „само бизнес”.

Моя приятелка наскоро публикува текст за едно „художествено” поругание на Христа, което се случва в чужбина и било „много смело”. Предизвикало остра реакция от страна на вярващи християни. Те били против „свободата в творчеството”. Иначе и тази приятелка мисли за себе си, че е православна.

Всички тези хора са православно кръстени. Те са част от Едната свята, съборна и апостолска Църква!

Те обаче допускат, че поругаването на светинята, когато това носи парите, с които да се хранят, да поддържат бита си, да отглеждат децата си, не е нещо ненормално.

Такива хора има във всеки бранш, във всяка медия.

Но защо само за хората работещи в медии да се отнася това?

Всички останали не допускаме ли децата ни да играят компютърни игри, в които да убиват „наужким”? Не им ли купуваме романите за Хари Потър, за „да четат, че сега малко се чете”!

Не правим ли своя малък продажен компромис с греха в дребните неща.

Нашата дребнава допустима продажност се състои в това да смятаме, че щом е за материалните неща, щом всички около нас го допускат, то няма защо да сме „прекалени светци”. Такива според криворазбраната поговорка „и Богу не са драги”. Нищо че в поговорката става дума точно за онези, които са „светии” само на външната показност, докато в живота си вършат обратното, също като нас, които се възползваме от фолклора, за да оправдаваме собствените си малки предателства.

И така ден след ден, докато се окаже, че всъщност сме приели всичко, което иска от нас антихриста и остава само да му се поклоним, а самото му признаване тогава ще изглежда също толкова дребно и оправдано, като онова, което вършим днес в името на прехраната...

ПОЛЗАТА ОТ ОЛИМПИАДАТА

След закриването на олимпиадата в Лондон български журналист възкликна: „това е истината – България я няма на спортната карта!” В навечерието на гигантското спортно събитие за 2012 г. един министър пожелава да спечелим шест медала, подобни цифри споменават председателя на БОК и премиера. Само че по същото време британски анализ отсъжда България да има ресурс да спечели... един медал. Върху това противоречие бихме могли да разсъждаваме кратко и с лекота да достигнем извода, че сме в положението на гладната мечка, която според народната мъдрост просо сънува във вид на пет или шест или седем медала. На мен обаче ми се струва, че по-важното обощение се вижда другаде. Към прогнозите трябва само да прибавим една безпрецедентна акция от страна на олимпийското ръководство да накаже две съдийки, които са дали неадекватно ниски оценки на нашето ансамблово съчетание в художествената гимнастика. За тези две жени от Италия и Португалия се чу да са сменени, предупредени, че при следващо такова провинение ще бъдат лишени от права да съдийстват и т.н. Без да влагам ни най-малка злоба или да се засягам на националистическа основа, трябва да призная, че първото нещо, което ми дойде наум при това съобщение беше, че в случай, че тези съдийки бяха българки, а ощетените от друга националност, то тяхното лишаване от съдийски права щеше да е мигновено, а пък резултатът от състезанието – анулиран. Второто, което ми дойде наум, е, че тези жени в края на краищата са помогнали да се изпълни британската прогноза, а това пък ми напомни веднага един някогашен чешки филм за пияни грубияни, предвещаващи на ходещия по въже цирков артист, че ще падне и когато той все пак не пада, един от тях сам започва да тресе лоста опъващ въжето, та в края на краищата въжеиграчът наистина пада.

Всичко това може да ви наведе на мисълта, че съзирам конспирация срещу българския спорт, но не това ме занимава. От замаха на откриването, в което режисьор, награждаван с Оскар, показва как самата крализа Елизабет скача с парашут на стадиона, от професионализма на организаторите, рекламата, техническите средства, от подготовката на спортистите, които между 1980 и 1992 г от аматьори се превърнаха в професионалисти, от всичко това отговорно съдя, че олимпийските игри са дело на политическо планиране и преследват цели, които нямат нищо общо със спорта или физическото възпитание.

Доказателството за това е съвсем просто и е пред очите ни през цялото време, но толкова дълго и толкова натрапчиво, че вече не го виждаме: всички професионални спортисти взимат специални медикаменти, за да „сътворяват” рекордите си. Медикаментите варират от лекарствени препарати до тестостерон – мъжкият хормон предполагащ сила и агресивност, необходими за атакуване на рекорд. Има ли нормален човек, който да не знае това! В същото време съществува списък със „забранени” медикаменти, като критериите, според които едни медикаменти са забранени, а други разрешени, са доста мъгляво формулирани. Обикновено се твърди, че забранените са вредни за здравето. Но такива са и разрешените. Освен това на някакви интервали повечето от разрешените преминават в списъка на забранените. При по-внимателно проследяване на случаите, при които се оповестява употреба на забранени медикаменти, се оказва, че те или са на въоръжение в спортните централи на неразвитите страни или пък техни съставки са включени в най-обикновени лекарствени средства, каквито са сиропите за кашлица, например.

Извън тези наблюдения, нека посочим случаите, в които се оказва, че незнайна ръка подменя или манипулира допингови проби на определени състезатели или на цели отбори, в резултат на което някоя традиционна сила в определен спорт излиза от обръщение завинаги или за достатъчно дълго време, че да не може да догони биохимията на тези, които не биват атакувани.

Тук можем да кажем: айде сега, манипулациите ни били виновни, че нашите щангисти били взимали допинг. При положение, че всички взимат, но някои ползват по-скъпоструващ, който още не е влязъл в забранения списък, критиката на употребата на допинг е чисто лицемерие!

Олимпийският спорт е чисто лицемерие!

Когато нашата боркиня Станка Златева загуби на финала от една неизвестна 21 годишна рускиня, се изговори колко трудоемко се е готвила рускинята за този финал. Бил създаден компютърен модел на стойката, походката, хватките на Станка. Били наети двама специалисти от НАСА за програмиране на поведението на неизвестната претендентка. И нито капчица срам у победителката, у нейните треньори с техническите им сътрудници, у организаторите на игрите. Едно момиче с таланта си се бори срещу огромен институт, зад който стои индустрия. Това ли наричаме спорт?

Друг е въпросът, що за спорт е това, който заставя жени да се борят, да се боксират!...

И защо екипите в повечето спортове стават все по-оскъдни, направо символични. А тези екипи се одобряват от комисии на организаторите на такива „празници на спорта”.

Очевидно е, че едни държави трябва да печелят повече медали и с това да се превръщат в пропагандатори на политически и икономически модел. И толкова!

Ако ви се струва смело това изказване, нека да припомним и факта, че при откриването на игрите се оказа, че България официално е изхвърлена от историята на първите съвременни олимпийски игри проведени през 1896 г.! А самият Пиер де Кубертен – възстановителят на игрите, описва в дневника си как била облечена българската делегация предвождана от Тодор Йончев в състав Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо.

Кой си е позволил да премахме името на нашата страна от историята на игрите? Същите хора, които са могли да въздействат на една италианка и на една португалка да дадат кощунствено ниски оценки на ансамбловото съчетание. Нали прогнозата е да имаме един медал, пък какво става...

Дали всичко това е родено от специално отношение към България, от някаква много трудна за разбиране омраза? По-скоро то е производно от усилията на новия световен ред да създаде новата глобална държава. Нали вече двадесет години някакви много авторитетни чуждестранни източници пророкуват, че българите ще останем 4 милиона. Понеже не оставаме, тук се оказват разрешени хранителни съставки, които са отдавна забранени в много страни. Да споменем само това, че почти няма напитка или сладкиш, който да не е подсладен със забранения аспартам, чието име обикновено се замества с „Е 451” – страничен продукт от производството на химическо оръжие, който разрушава органите и изсушава мозъка. А нали сладкишите най-често се употребяват от децата... И ето че сме първенци по сърдечно съдови заболявания, рак, детски диабет... психически заболявания на глава от населението...

По същата причина периодични скандали и необясними спънки блокират нормалната работа на здравната система – директивата трябва да се изпълни. Отдавна трябваше да сме станали 4 милиона. Защо се опъваме!

Плановиците на глобализма, приведени над картата на света, отдавна са решили кои държави трябва да изчезнат първи, и България се оказва в тяхното число...
Държавите, на които предстои по-скорошно закриване, не трябва да бъдат съставлявани от горди народи, които да противопоставят волята си, да изобличават задкулисни игри или просто да изразяват енергично несъгласието си със закриването на държавността, предполагаща и изтриване на историята им. Като се има предвид всеобщия взрив на ентусиазъм, когато през 1994 г. на световното първенство по футбол нашия отбор разби неразбиваемата футболна Германия, е разбираемо защо един днешен футболист с качества на световно ниво, както се казва, бива държан на пейката от "мениджъра", платил за него десетки милиони. В по-отдавна завзетите от масонските структури държави масонската дисциплина е тази, която ръководи такива нелогични процеси. (Тези, на които се струва пресилено твърдението, че световно известният треньор на нашето момче има нещо общо с масонството, нека да погледне форума на сайта на световно известния отбор: http://community.manutd.com/forums/t/243207.aspx). Ако заспалите българи изригнат отново и отново, то все ще се намери някой да попита, защо нямаше референдум за присъединяването ни към Европейския съюз, например. Историята помни, че със същия ентусиазъм през Балканската война влязохме в непревзимаемия Одрин и едва не взехме Цариград...

Като православни християни всички ние знаем, че в последните времена действително ще има една държава, която ще обхваща цялата земя. Никога преди и след това такава държава не е имало и няма да има.

Това ще е държавата на антихриста. За да се подготви човечеството за глобалната власт, то трябва да стане космополитно, границите да се размият, където може - и да изчезнат. Тъй като това няма да е възможно навсякъде, то за това идещият антихрист е подготвил жестока война, на която сам да даде завършек, като се появи в блясък, уж носейки мир.

Някои държави трябва да изчезнат, а заедно с тях народите им да се превърнат в население, което да няма памет за вярата в Бога, чийто враг е този антихрист. Осъществяването на такъв грандиозен план е поверено на кариеристи, егоисти, грандомани, тщеславни и горделиви люде, които биват обхванати в масонски ложи. Но масон е и самият Пиер де Кубертен. А масонството е повече или по-малко открит култ към сатаната, хвалебствие на когото пеят участниците в първите олимпийски игри: Phoebius Lucifer (вж. http://www.pravoslavie.ru/jurnal/55082.htm).

Всичко, което има да се случи, ще се случи за да се изпита нашата вяра. Бог, за Когото всичко е възможно, обръща злото в средство за нашето спасение. Единственото, което се иска от нас, е да търсим Бога.

Но каква е в такъв случай ползата от олимпийските игри?

Тя е в смирението, което получаваме, ние, някога горди с военните си победи, с владенията си, които са покривали териториите на съседни държави, със спортните си победи. За какво ни е всичко това, ако не славим Бога! България е най-старата държавност в Европа и е омразна на лукавия със своята вековна способност да възкръсва от пепелта като православна, докато други световни империи отдавна са само прах и пепел.

В състезанието на лицемерието, измамата и нечестието имаме ли място, щом се наричаме православни християни?

Трябва ли да участваме в състезанието по изкривяване на човешката природа, чиято цел е и идолопоклонничеството – поставянето на човека в центъра на вселената – човек обезобразен, неестествен, живеещ за двадесетте минути слава, която смешно иска да се противопостави на вечната слава Божия!

Господ ни опазва от гибел, като ни предава на унижения от човеци, лицемерни и лъжливи като своя духовен подбудител, който е и враг на нашето спасение.

ЦЪРКВАТА НЕ ВОЮВА С ВАМПИРИ!

Според учението на Православната Църква образът на „вампира” е резултат от бесовските мечтания на писатели (в по-старо време) или филмопроизводители, чиято единствена цел е печалбата. Когато за първи път известен писател се захванал да дава живот на измисленото същество „вампир”, годината била 1848, по улиците на Париж се биели на барикади, а името на писателя е Александър Дюма-баща. Книгата, в която описвал историята на двама братя от трансилванските Карпати, единият от които бил вампир, се нарича „1001 призрака” и е издавана на български. Тогава ирландецът Брам Стокър бил само на една годинка, но като поотраснал и се изучил в дъблинския „Тринити колидж юнивърсити” бил пленен от модата да се пише за свръхестественото. По негово време в Лондон в някои хотели висял надпис „Забранено за кучета и ирландци”, та желанието му да блесне с вампирска история ще да е имало нещо общо с унижението да е осъден на провинциалност поради произхода си. И ето, че се появил неговият „трансилвански” роман „Дракула”! Кракът му не бил стъпвал на Балканите, та инсталирал пристанището на Варна на самите Карпати, но какво да се прави – съвсем не е единственият. След време негови американски последователи описваха куче-вампир на пристанището в... Пловдив.

И Дюма и Стокър обаче са бледо копие под индиго на шедьоврите в жанра, които са написани между 1829 и 1842 година от съвсем православния Николай Василиевич Гогол. По повестта му „Вий” за семинариста Хома Брут, станал жертва на пребита от него вещица, която призовала за отмъщение злите сили, съветското кино създаде през 1967 година филм със същото име. Изобразителните решения във филма поразително напомнят холивудските чудовища от филмите за Билбо Бегинс. По-интересното е, че у Гогол, който преразказва славяно-карпатския фолклор, вампирите са хора, отдали се на окултизъм, чрез което губят безвъзвратно душата си, а Холивуд внушава на най-широка публика и съвсем специално на младежта, че такива извратени същества едва ли не се раждат сред човеците като „малко по-различни”... Допускам, че не е далече денят, в който някой ще започне да се бори за толерантност към вампирите, както днес за еднополовите бракове.

За Църквата самовъзкръсващи кръвопийци не съществуват. Има ги обсебени от бесове хора, които биха могли да извършат чудовищни престъпления, но Бог ще ги допусне тогава и там, когато и където хората живеят в тежки грехове. Това обаче не е Божия воля, а отдръпване на Бога от хората, чиито сърца са оказали гостоприемство на злото. Там, където Бог се е отдръпнал, идва врагът на човешкото спасение – дяволът. Същият е, който подпалва въображението на  печелещите от ужаси и нагла или манипулативна пропаганда на злото в отношенията между хората. Защо съществува такава пропаганда ли? Защото, щом хората се страхуват един от друг, те не се противопоставят на лъжата и можеш да ги водиш, накъдето си щеш!

А за да се предпазиш от бесовете, е нужно едно – да търсиш Бога чрез участие в Тайнствата на Неговата Църква!

Първа публикация в „24 часа”, 9 юни 2012 г.

Нередактиран вараиант.

ЗАЩО СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ ПРЕДИ!

По-силни сме на първо място, защото православните храмове са пълни въпреки желанието на тези, които организират кампанията срещу Църквата по директивите на задграничното си масонско ръководство. След това: не остана човек у нас, който да си мисли, че нападките не са организирани. Разпространителите на популярната подигравка за „теории на конспирацията” паднаха в капана на собственото си желание да ни злепоставят в очите на невярващите. Да кажем и това, че изваждането на досиетата на някои митрополити не доведе до очаквания резултат – вярващите вярват в Бога, не в хора, но как това може да разбере някой, който си представя обществения живот като плетеница от повече и по-малко сръчни интриги.

Но по-важно от всичко друго е потвърждението на едно отдавна изговорено откритие: докато изкусно или брутално се атакува Църквата, у нас се правят опити за въвеждане на законодателство, което отнема права, заробва по непознат в историята начин и неговите проекции в бъдещето удивително съвпадат с написаното от Светите Отци за бъдещата държава на антихриста.

Ще се опитаме да изложим някои от събитията, за които става дума, в обратен ред:

В навечерието на големия празник Вход Господен в Иерусалим вътрешният министър Цветан Цветанов казва пред камерите на една национална телевизия, че „България ще се превърне в дестинация за секс туризъм, ако легализираме проституцията”. Това щяло да вкара нови данъци в хазната. През 2008 г. на пресконференция един бивш главен секретар на МВР се опитваше да докаже същото, но обществеността изригна и акцията не успя, макар да беше подготвена от серия филмчета на същата телевизия, които се мъчеха да изкарат, че жените у нас проституират по собствено желание, а принуждаването им към това било по-скоро изключение. Този човек почина (Бог да го прости! – за Бога всичко е възможно) и тогава се оказа, че той всъщност бил масон от най-високата 33 степен...

В същата седмица преди Неделя Вайя Народното събрание не отхвърли тайно подписаното в Токио от българското правителство споразумение АСТА. Според него могат да бъдат арестувани или глобявани хора, срещу които е подавано три пъти оплакване за публикация в интернет, без въобще да е нужно да се разследва дали са нарушили авторското право, уж защитавано от споразумението. У нас имаше огромно възмущение срещу това споразумение и най-вече по повод факта, че то е подписано тайно. Една добре представена във властта политическа сила блокира отмяната на нашия подпис. Когато позабравим за АСТА, тоталното следене в интернет ще бъде узаконено. Дотогава ще продължава да е незаконно.

Пак по време на партизанската война срещу християнството фактори сред управляващите прокараха технично и бързо пред кабинета Закон за предучилищното и училищно образование. Според него пък децата тръгват на задължително предучилищно образование, когато навършват 4 годинки. Родителите според този Закон не са „участници в образователния процес”, а са само „заинтересовани” от него. Техният интерес е обозначен в този закон дори не като приоритетен, а ще бъде консултиран в състезание с интереса на общините и така наречените „Неправителствени организации”. Възпитанието се смята за функция на детската градина и училището, но как училището ще възпитава, съвсем не става ясно от Закона, който обявява за цел на образованието единствено преминаването в по-горен клас. След като в началото на промените у нас възпитателната функция на училището бе премахната като остатък от тоталитарния режим, сега тя уж се възстановява, но както се вижда, само за да се отнеме от родителите. Да речем, че родителското, „семейното” възпитание се подразбира, но то се подразбира само в разговорен смисъл. Законът е фиксирал съвсем друго и рано или късно ще санкционира родителите, които си позволяват да възпитават. Общинските власти, на които се прехвърля отнетото от родителите възпитание на децата им, пък са винаги политизирани. Те са съставени от представителите на политически партии. В последните 20 години те са традиционно корумпирани и е естествено да предположим в какъв дух общините ще изпълняват задълженията да възпитават.

Този законопроект мина тихомълком в Министерския съвет, който го одобрява за внасяне в пленарната зала на парламента за гласуване въпреки недоволството.

Очевидно радетелите му са се поучили от протестите срещу другия възмутителен проект – този, който се нарича проекто Закон за детето. Текстът му беше публикуван на 11 ноември 2011 г., като още тогава несъобразително беше насрочена кръгла маса за следващия ден, на която законопроекта да се представи с очакването, че служителите от Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за детето, заедно с правилните неправителствени организации ще го похвалят. На кръглата маса обаче отидоха и родители, които зададоха въпроса, къде са правата им в този законопроект.

На този въпрос един от авторите Велина Тодорова (от януари зам.министър на правосъдието) отговаря ни повече, ни по-малко, че „по този закон родителите нямат права, а само задължения по отглеждането на децата”. Възмущението, което отприщи това изказване беше толкова голямо и с такъв отзвук, че първоначалните намерения той да бъде внесен преди Рождество Христово в парламента, не се осъществиха.

По-малко от месец по-късно – на 6 декември започна канонадата срещу автомобил, в който се возел владика, започнаха намеците за отварянето на досиетата...

Какво се случва по-нататък: На 6 март 2012 г. т.нар. Икономически и социален съвет, създаден със специален закон и който трябва да „изразява волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие” организира публично обсъждане на проекто Закона за детето, след като се оказа, че представени в парламента партии се обявяват против заложени в него положения. На това обсъждане представителят на българската секция на УНИЦЕФ Диана Вакарелска казва в прав текст, че „няма да отнемаме децата, а ще ги даваме на тези, които ще се грижат най-добре за тях, това е намерението на закона”.

Госпожата говори направо за това как ще дава децата ни на някой друг, (което не може да стане, без да ги отнема), защото в този дух са текли обсъжданията, докато е съставян фашизоидният текст на „закона”. Кого ли може да има предвид г-жа Вакарелска, като някой, „който може по-добре да се грижи за децата” от техните родители, след като в държавните сиропиталища само за периода 2006-2011 г. са починали около 500 деца! Нивото на грижа за децата в тези учебни заведения нееднократно води до разследвания на престъпления, сред които злоупотреби и посегателства среду тях. Грижата за подобряване на условията в тези училища и интернати, както и борбата срещу причините водещи до проституцията и съпътстващите я престъпления, не са обаче задача на „проектантите” на закони.

Родителите няма да могат да водят децата си на църква преди те да са навършили 18 години, защото това нарушава техните „права”: според чл. 23 (3) „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Тук не става дума за закрила от външни влияния, което могат да правят и правят родителите, а за „закрила” от самите родители! От 4 годишна възраст децата ще общуват не с баща и майка, а с „психолози”, в резултат на което ще могат да бъдат отнемани от родителите си в случай, когато детето се разсърди, че не са му купили играчка или са го накарали да изхвърли боклука... Но пък след 14 годишна възраст децата ще могат да членуват с „организации”, каквито вероятно могат да бъдат детските ротариански клубове и тези на невръстните тамплиерчета – нали председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева е тамплиер!

През 2007 г., три седмици преди да почине, американският продуцент и режисьор Аарон Русо каза пред камера, че по признание на неговия приятел Ник Рокфелер, хора от неговата фамилия, които се асоциират с „цвета” на масонството, са измислили начина да откъснат децата от семейството в най-ранна възраст точно с цел промиване на мозъците и ограничаване на влиянието на семейството (виж тук: http://www.sveta-nedelia.org/lm/biblioteka/video/2010-11-04-aaron-ruso-za-rokfeler.html).

Към всичко това ще добавим само опашатата лъжа излъчена от споменатата вече телевизия, че на 21 юли 2004 г (тоест в деня, когато се възвърнаха храмовете от разкола) в подлеза пред ЦУМ от черквата Св. Петка Самарджийска била извадена и изгорена „икона на Левски” и негови потрети. Авторът на репортажа даде думата на клеветника – възрастен мъж, който се препоръча като бивш настоятел на храма, а след това и на предстоятеля отец Георги Спасов. Така наречената икона беше намерена и се показа в ефир. Лъжата стана очевидна. Защо обаче трябваше да намери място в най-гледаното време.

По времето на социализма преди партийни конгреси от София и големите градове се изгонваха неблагонадеждните елементи. С Църквата сега се постъпва по същия начин. Превантивно се нахвърлят срещу нея чрез електронни и книжни издания – частни, но вече и държавни. Настройват едни срещу други групи християни. Хвърлят се лъжи, които биха могли да се опровергаят лесно, но нали все нещо остава...

Очакванията вероятно са били вярващите православни християни да се снишим, да не подаваме гузно глави вън от собствения си бит, защото изобличени като агенти наши духовни водачи не са се покаяли публично, не са поискали прошка от обществото, сред което има, както православни, така и провокатори-антихристияни. Ние обаче имаме Христа за Първосвещеник, а съгрешилите епископи и презвитери само преподават Неговата благодат. Ние знаем, че Бог е допуснал случващото се за изпитание на вярата ни. Слушали сме, чели сме, че това ще се случи и ето, че го изпитваме. Не ние, Бог ще съди и Съдът Му ще бъде окончателен.

Ето още защо сме по-силни от преди.

Вероятно някой е мислел, че с тези мероприятия ще успее да отблъсне хората от Бога, но това не стана. Тъкмо напротив. Отношението към тези, които някога са сложили подписите си под декларации за сътрудничество се оказа християнско. Колкото повече навлиза във вярата човек, толкова повече осъзнава собствената си греховност и защо не бива да хули и унижава на всеослушание падналия.

Щом го можем, значи сме все по-верни на Христа, значи сме повече християни. А в това е силата – да отдаваме човешката си воля на Божията. Защото това означава, че предпочитаме не човешкия съд, а Божия.

ЗАЩО ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА Е ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА!

От усърдното внимание на изследователите на църковната история убягва много упорито една прелюбопитна тема – какви закони гласува Българският парламент, когато започне поредната кампания по разкриване на недостатъците, прегрешенията или пороците на един или друг духовник. Или какви задължения поема от името на всички българи управлението на нашата държава. А сред тях само по време на последната кампания, започната с опротивелия ни вече линкълн, в който се возел НВ митрополит Кирил и засега окончава на оповестяването на досиетата на агентите сред висшия клир, както администрацията разбира това, са: опитът да ни се натрапи закон „за наемане на майчина утроба" („сурогатното майчинство”), проектозаконът за „Закрила на детето” и тайното споразумение за тотално следене в интернет наречено ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането"), подписано в Токио.

Причините за енергичността и мащаба на поредната кампания срещу Църквата са две: първо, БПЦ се оказа твърде консервативна и твърде организирана, за да приеме противоречащи на християнската нравственост законови решения, както и да се поддаде на манипулации довеждащи я до подкрепа на такива, но и, второ, възприемана като институция тя се намираше на първо място по рейтинг след всички доскорошни събития смятани за скандали – възвръщането на храмовете завзети от разкола, смяната на ректори на Софийската духовна семинария и прочие.

Както стана известно вчера от публикация в столичен вестник, още преди отварянето на досиетата рейтингът на БПЦ бил паднал от 45,9% до 34,7%, според Центъра за анализи и маркетинг. Това се дължало на пришиването, поради техническа грешка, към становището на Светия Синод за сурогатното майчинство, на добавка за зачеването инвитро, на кощунствените и скоро след това изобличени от самите лъжесвидетели обвинения в аморалност към висши духовници, а преди това – на кампанията срещу варненската „лимузина” и на връчването на отличия на миряни в Подворието на Руската Православна Църква. За рейтинга след отварянето на досиетата още няма данни.

При цялата предпазливост и премереност на висшето църковно ръководство БПЦ представлява очевидна пречка за безболезнено прокарване на законодателството, което ни лиши от суверенитет и съвсем последователно ограничава свободата на личността в съответствие с пророкуваното от Свещеното Писание и предречено от Светите Отци на Църквата възцаряване на антихриста и всеобщо гонение срещу християнството и християните. Свещеното Писание и Свещеното Предание естествено не могат да се обхванат в статистики и по тази причина на пророчествата и прозренията някой предпочита да гледа като на детски приказки – нужни за възпитанието, но далеч от обективността на ежедневието. А в свещените текстове ясно се казва кой ще бъде този антихрист – евреин от Дановото коляно, чрез когото сатаната мами вярващите от коравия Божий народ, който хилядолетия е пазел вярата в Единния Бог. Неговата власт над цялото човечество ще бъде духовна, но и политическа, а политическата власт изисква подготовка и „творческа” комбинативност във всяка отделна държава. В устоялата на гражданската война от 46-49 година и спасила се от богоборческия социализъм Гърция не могат да се пробутват номерата, които минават у нас. Ние много по-дълго време и в отсъствие на Църква, богослужеща и проповядваща на националния език, нямахме взаимовръзка с властта. Тя беше за нас нещо чуждо като традиция, език и вяра, но беше и господарска, а пред нея ние бяхме рая, роби. Отчуждението от властта си остана за нас устойчив рефлекс, който позволява на нашите управници да вършат какво си щат, а за всяка своя грешка и недалновидност да наказват народа си, когото са ощетили.

Но този народ си има своите достойнства и в такава ситуация и те в най-голяма степен се състоят в липсата на нездрав национализъм. Българинът смята за също толкова българи арменците и евреите и до голяма степен тази част от турското и ромско малцинство, с което е близък по бит и с което живее на равни начала. Другите, които подкокоросвани от активистите на строителството на тоталната държава й създават постоянно проблеми, пак са си „наши”, докато не се заявят, като един престъпник самопровъзгласил се за „цар”, за „враг на българския народ”.

Нашият народ има и това достойнство: да пази православната си вяра в Бога и когато в отсъствие на Българска Православна Църква чуждоземен владика „сваля от една овца две кожи” и си служи с репресивните органи на османската власт, за да прибира това, което си мисли, че му се дължи.

Тази вяра изтърпя една многодесетилетна схизма – принудително отделяне от Тялото Христово – останалите Православни Църкви, за да си заеме отново мястото в Едната свята и съборна Църква.

Да, ние все още не живеем нормален църковен живот. Енориите не избират своите свещеници, както до средата на миналия век – свещениците днес се назначават. Народът няма как да иска сметка на владиката, той може просто да не ходи на църква. Но вярата на българина остава и понеже Църквата не е обикновена институция, а Богочовешки организъм, понеже Бог ни е Първосвещеник, Който участва в тайнствата, дори да не виждаме или не разбираме това, понеже Божиите Ангели са винаги с верните, които призовават Бога и се покайват за греховете си, Църквата на българина остава и ще остане до последните дни.

На 17 януари т.г. в рамките на един работен ден Комисията по отварянето на досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) обяви агентите сред БПЦ, католическата църква, Главно мюфтийско и няколко протестантски организации. До днес, 31 януари, за досиетата на духовните ръководители на Общността на евреите в България няма оповестяване. Те не присъстват нито в списъка на установените агенти, нито в списъка на неустановените (http://www.comdos.bg/).

Нас естествено няма защо да ни интересува има ли сред тях агенти на ДС или няма. Това си е работа на отношенията вътре в организацията на изповеданието и ще е грубо нарушение на човешките им права да тръгнем да се интересуваме бил ли е някой от равините агент или не. Но такова е становището ни и за обявяването на агентите сред клириците на БПЦ обаче. Наша работа беше като православни да искаме или да не искаме да видим такива досиета, да ги прочетем или да ги изгорим неотваряни, за да не може никой да изнудва владиците чрез тях.

Ето, че се налага обаче да сравним подхода на комисията във връзка с тези две изповедания – Православието и юдаизма. Основание за това е най-малко историческата и богословската връзка между старозаветната църква, от която според нас, православните, произлиза съвременният юдаизъм, от една страна, и Православието, от друга. Ние имаме Своя Спасител, който е евреин по плът, но предците на съвременните юдаисти са тези, които Го разпънаха и пожелаха Кръвта Му да бъде върху тях и децата им (Мат. 27:24,25). От това съотношение не бива, разбира се, да произлиза никаква политическа отговорност, самата мисъл за каквато е неуместна. Но пък можем ли да не свържем неоспоримата за нас истина за идещия антихрист от юдейско потекло, който при възцаряването си ще влезе тържествено във възстановения трети Соломонов храм, чието построяване вече е подготвено технически според медийни съобщения (http://www.sveta-nedelia.org/tm/nowini/world/2009-08-03-1.html).

Няма защо да натрапваме своето учение на тези, които му се противят. Нали затова то се нарича още и вяра. Ние вярваме, че това е така и разпознаваме в събитията потвържденията на това, в което вярваме. Но сравнението само се налага. Дори да вземат, че ги оповестят, това никога няма да е станало по едно и също време с отварянето на досиетата на висшия клир на Църквата и другите християнски конфесии и не виждам как можем да се убедим, че това е случайност.

И нека пак да заявим: смятаме за престъпление оповестяването на равинските досиета сред друговерци, защото това дори и в най-малка степен може да предизвика омраза, а там, където е омразата, там не е Бога, в Когото вярваме и Който даде Своя Единороден Син на ужасяващото кръстно страдание и смърт, за да ни спаси!

Но нека да помислим, ако комисията все пак разкрие досие на равин, който е подписал декларация за доносничество и е предавал съплеменниците си и единоверците си, каква ще е реакцията в средите на Общността на евреите в България?

Тя ще бъде никаква пред останалия свят. Той ще си остане техен. Ще се покае в общността си. И те ще го разберат. Ще намерят начин да си обяснят действията му.

Има ли някой, който да не вярва, че ще стане така?

На нашите митрополити досиетата се отвориха и нека гледаме на това като на Божия милост! Тези, които ни водят в държавата на антихриста са сметнали, че няма полза да ги държат с цел изнудване. Излиза, че когато Светият Синод произнесе молитва и Светият Дух започне да ръководи действията им, техните лични недостатъци нямат значение. Решенията са угодни Богу дори и предварителните намерения на един или друг да не се развиват в тази посока.

Така напуснахме през 1998 г. унищожителната за Православието организация Световен съвет на църквите, например! А Румънската Православна Църква, чиито архиереи изповядаха пред народа още в зората на прехода, че са сътрудничили на Секуритате, на които народът прости и църковността просперира, са още в тази организация!

Кой сега ще се отдръпне от Църквата? Този, който не знае защо е там, който само е минал през храма или е присъствал на богослужението случайно.

Но числото на тези хора съвсем не е голямо в сравнение с броя на черкуващите се. Останалите ще страдаме, че нещата се развиха така, но всъщност трябва да се радваме! Господ ни обича! Той ни освобождава от отровните прегръдки на лъжата. Показва ни кой какъв е и ни оставя на собствената ни воля.

Не в човеци вярваме ние, вярваме в Бога! И всеки от нас сам ще отговаря в деня на Съда, без застъпници и адвокати.

ДА ОТВОРИМ ДОСИЕТАТА НА СВЕТИЯ СИНОД, НО ЗА КОГО?

След класическа артилерийска подготовка върху Църквата, дойде време за основен удар срещу Нея. След кампанията с колата на варненския владика и гнусните клевети срещу уважавани духовници, дойде ред на отварянето на досиетата.

Това се чака от месеци. Досиетата са четени от всеки, който е пожелал това - достъпни са според закона.

Замириса на скандал и отново почти няма медия, която да не отделя място на този въпрос. Според бивш редактор на „Демокрация” епископите и митрополитите, които са имали контакти със службите на тоталитарния режим „трябва да отстъпят място на по-достойни”, които да заемат местата им.

И аз съм за отварянето на досиетата! Но не извън Църквата. Искам да знам моят епископ дали е имал нещо общо с репресивния апарат, но не искам този, който не влиза в черква да се гаври с някой, който е бил притискан да подписва показания, който е бил инквизиран, заплашван и чието семейство е било заплашвано, да бъде обругаван от тези, които са отглеждани от ДС или нейния признат ръководител – БКП.

Всички, които чувам да настояват за публично отваряне на досиетата на клира, са без изключение бивши комсомолци, тоест – членове на младежката организация на комунистическата партия която е ръководителя на ДС! Много от тях са били в казарма до 89-та и са полагали военна клетва да служат на същата тази партия! Комунистите и комсомолците, според отдавна обявени документи, са смятани за „контингент” на службите. Не най-надеждния, разбира се, затова и съществува агентурата по конспиративни правила. Тези, които са се опъвали, са влизали в затвора, но колцина са те? Имената им се знаят. Те могат да бъдат изписани на два трамвайни билета. А останалите? Тези, които под една или друга форма са оказали услуга на режима, без да са подписвали декларации? Те са доста голямо число. Не мисля, че може да им се вменява вина, ако са били измамени, че служат на Родината, че предотвратяват тежки престъпления. Каква беше преди десетилетия границата между криминалната престъпност и политическото свободомислие? Много недоловима за мнозинството хора, които мислеха, че социализмът е вечен. Днес за всекиго е много лесно да каже, че е виждал много ясно, че социализмът ще падне. Тогава обаче не беше така...

Но пък тогава се възпитаваше това, което се проявява сега – нецърковен човек да иска тези владици да си ходят, а на мястото им да дойдат „по-достойни”. Кой и как ще избира по-достойните? Ами, че някой от изобличените в последните години агенти на ДС да е напускал политиката? Доган ли, Каракачанов ли? Защо му липсва същия ентусиазъм на журналиста да иска замяната им с по-достойни?

Праведниците в цялата история на човечеството се броят на пръсти. Кой тогава отива в рая? Ами, разкаяните грешници! Между тях има немалко светии – самият апостол Павел, който гони християните и ги предава на мъчения и смърт. Неговото „досие” съдържа сертификат, който му дава право да ги преследва и задържа. А след това му се явява Христос и светията сам е сред преследваните, инквизираните и мъченически загиналите за вярата. Нашият човек обаче ще поиска Павел да бъде махнат от числото на апостолите и заменен с „по-достоен”. А какво да кажем за римския войник, който участва в разпъването на Христос – той също е в лика на светиите, защото точно тогава повярва.

Трябвало обаче да се изпълни буквата на Закона, който е за всички. Добре, но се оказа, че текстът на Закона за вероизповеданията изключва Църквата от числото на „религиозните общности”, защото тя не е „общност”, а „традиционно вероизповедание”. Ама в такъв случай Законът можело да се поправи.

Е, като може да се поправи, защо законодателството да не предвиди затвор за тези, които са вербували с изнудване и инквизиции? Нали такива действия Наказателния кодекс смята за престъпление! Защо законът не предвижда съд да установява дали вербуваният не е жертва и дали получената от него информация е изтръгната или е дадена доброволно. И дали тя е навредила на някого и как.

Православните вярваме, че Бог е промислил дали да позволи ръкоположението на един духовник. Именно ръкоположението, а не административна мярка го поставя пред Светия престол, а това ръкоположение се извършва не административно, а чрез ритуал, който е тайнство.

После: всякаква агентурна дейност, засягаща Църквата, се е състояла вътре в нея, следователно работа е на вярващите да поискат вътре в своите иерархични структури информация за това кой е служил на ДС и кой не е.

А иначе Църквата си има своите правила за изобличение: насаме, пред свидетели и след това – пред цялата Църква. Но не извън Църквата.

И всъщност, защо става дума само за досиетата на агентите на ДС? Защо не става дума за агенти на КГБ, на ЦРУ, на Мосад, на Ватикана? Ама, за тях нямало информация! Ами придобийте я! Поискайте от тези чуждестранни правителства, които настояваха за отварянето на досиетата на ДС да отворят досиетата на техните агенти сред българския управляващ елит, сред бизнеса, медиите, академичните среди, пък след това и сред вероизповеданията! Ама имало разлика между ДС и техните служби! Така ли? Защо по времето, когато ръководената от комунистическата партия Държавна сигурност беше във всички сфери на живота, както често се пише днес, тези чуждестранни правителства смятаха за легитимни и властта и специалните й служби? Не разменяхме ли посланици? Не подписвахме ли договори за двустранно сътрудничество? Държавните глави не правеха ли визити? Или трябва да мислим, че сътрудничеството на чужди специални служби е нещо благочестиво? Освен на руските, разбира се.

Аз не искам да знам дали членовете на равинския съвет и на главно мюфтийство са били в контакт с ДС. Смятам, че това е проблем на изповядващите иудаизъм и ислям. Смятам и че всеки опит да им се вмени на вярващите от тези изповедания, че трябва да отворят пред всички друговерци досиетата на своите духовни ръководители, е недопустимо нарушение на техните права. Те трябва да имат правото сами да решат ще простят ли или ще налагат възприетите от правилниците си санкции.

Ако съществуват сведения, че духовен водач е навредил на тези, които са му имали доверие, то с какво обаче са засегнати правата на атеистите, например!

Техните права биха били засегнати, ако е извършено престъпление по смисъла на гражданското законодателство, тоест по смисъла на Наказателния кодекс, но такъв текст там няма. Следователно става дума за проблем вътре в религиозната общност и е нейна работа как ще го възприеме.

Не е ли наясно българската общественост, че именно Държавна сигурност извърши политическите промени на 10 ноември 89 година? Че ДС създаде опозицията? Че ДС създаде икономическия елит на прехода?

Ясно е. Ето защо може направо да се каже, че ДС сега иска отварянето на досиетата на агентите на ДС сред клириците на Българската Православна Църква!

Ето защо някой си Тренчев, който не може да бъде запомнен с нищо направено за облекчаване на съдбата на изкарващите хляба си не с измами и присвоявания, а с труд, настоява, отново през пости, НАП да влезе в православните храмове!

Само че Църквата не е силна, поради хората в Нея! Тя е сила, защото Бог е Нейният Първосвещеник! Разбирате ли на кого служат в такъв случай враговете Й?